Програма за социална политика, демографски проблеми, планове за действие и т
II. - Социална политика: Програма за социална политика, демографски проблеми, планове за действие и т.н
Изтегляне 4.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- - Постижения
II. - Социална политика: Програма за социална политика, демографски проблеми, планове за действие и т.н.- Недискриминация и равни възможности- Социален диалог и споразумения- Постижения- Социално приобщаване1. Обобщение, изготвено от Тематичния отдел 
Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС Дирекция по политики в областта на икономиката и науката
С приемането на Договора от Амстердам подходящата социална закрила и борбата с изключването бяха признати за общи цели на Общността и държавите-членки (член 136 от Договора за ЕО). Член 137 от Договора за ЕО признава на Общността компетентността да подкрепя и допълва дейностите на държавите-членки, които обаче запазват принципната си отговорност за постигане на тези нови общи цели. По време на извънредното заседание на Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г. държавните и правителствени глави поеха ангажимент да окажат решително въздействие върху заличаването на бедността до 2010 г.; те отправиха искане към Съвета да определи подходящи цели до края на годината и постигнаха споразумение по това, че политиките за борба със социалното изключване следва да се основават на „отворен метод на координация“ (ОМК), съчетаващ национални планове за действие (НПД за приобщаване), годишни доклади, изготвени съвместно със Съвета на ЕС и Комисията и финансирана от ЕС програма, която да се управлява от Комисията. На срещата на върха в Ница Европейският съвет одобри предложените цели и прикани държавите-членки да представят до юни 2001 г. своите първи НПД за приобщаване, които да покриват двегодишен период и да определят показателите и механизмите за наблюдение за измерване на напредъка; не бе постигнато споразумение по определянето на общи цели. Държавите-членки също така се споразумяха да обменят опит относно пенсиите и на срещата на върха в Лаакен (декември 2001 г.) бе започнат процес по ОМК в тази област. Първият съвместен доклад бе подготвен през 2002 г. Нови НПД за приобщаване бяха представени през юли 2003 г. за периода 2003-2005 г. В периода от 2003 до 2005 г. бяха предприети стъпки за интегриране на двата процеса, вече протичащи в социалния сектор, заедно с неотдавна започнатото сътрудничество в областта на здравеопазването и дългосрочните грижи, като в едно цялостно изпълнение се покриваха както аспекти, общи за трите области, така и специфични аспекти. Графикът за представяне на доклади бе съответно приспособен към новата структура и обновената Лисабонска стратегия, въз основа на съобщението „Да работим заедно, да работим по-добре: Нова рамка за отворено координиране на политиките за социална закрила и социално включване в Европейския съюз“8, процесът бе центриран около тригодишни цикли, като за първата година бяха предвидени подготовка на националните стратегии и пълен доклад, а за двете междинни години - задълбочен анализ и взаимно разучаване на опита по приоритетните теми. НПД за приобщаването бяха включени в новите „Национални доклади относно стратегиите за социална закрила и социално приобщаване“. На заседанието на Европейския съвет през март 2006 г. бяха одобрени нови общи цели. На заседанието на Европейския съвет през март 2008 г. бе потвърдена продължаващата валидност на тези цели. 2007 г. бе първата година без пълен доклад и това позволи задълбочено проучване на набор от специфични проблеми в двете насоки: заличаването на детската бедност бе избрано за ОМК за приобщаването. Проблемите, избрани за по-задълбочен анализ през 2009 г. за насоката на приобщаването, са жилищата и бездомните лица. В процеса не се предвижда институционализирана роля за Европейския парламент. Въпреки това при изпълнението на своите функции по политически контрол Европейският парламент прие няколко резолюции относно свързани с това теми. 2. Постижения на Европейския парламент през 2004–2009 г. По време на 6-ия парламентарен мандат Парламентът проведе няколко внимателни анализа на демографските и обществени промени, протичащи в Европейския съюз. ЕП възприе гледната точка, че застаряването на населението, въпреки потенциалното си критично въздействие върху обществото, не следва да се възприема като заплаха, а по-скоро като предизвикателство, което изисква подходящи и новаторски отговори9. Той посочи необходимостта да се разглежда безплодието като проблем на общественото здраве и да бъдат създадени благоприятни условия за семействата, за да могат те да реализират своите истински лични и професионални стремежи. Настоящите демографски тенденции, които преобладават в държавите-членки, излагат на опасност устойчивостта на системите за социална сигурност и здравеопазване, които ще бъдат гарантирани само при условие, че бъдат постигнати положителни темпове на растеж и пълна заетост. Въпреки че имиграцията не може да бъде считана за единствения отговор на демографските промени, тя може да има ключово въздействие и политиките на интеграция на имигрантите следва да бъдат засилени. Европейският съюз следва да бъде в състояние да подкрепя държавите-членки при преодоляването на регионалните дисбаланси чрез своята регионална политика. Нещо повече, Парламентът настоя, че централното място на принцип на солидарност между поколенията в европейския социален модел следва да бъде запазен. Той също така отбеляза, че съществува огромен потенциал за подобряване на участието на пазара на труда за жените, хората с увреждания и хората в напреднала възраст, ако бъде въведено необходимото приспособяване и гъвкавост на работното място и бъде гарантиран подобрен достъп до обучение през целия живот за всички работници. За да бъде запазена основата на европейските социални модели, би следвало да бъдат идентифицирани нови начини за осигуряване на баланса между устойчивостта на разходите за социална сигурност и покриването на социалните рискове. В доклад относно „бъдещето на системите за социално осигуряване и пенсиите“10 бе посочено, че освен обществените пенсионни системи (първи стълб), които предлагат основна универсална форма на закрила, следва да бъдат разработени други форми на пенсионни схеми, включително професионални и индивидуални допълнителни пенсии (втори и трети стълб), за които да се предвидят благоприятни условия чрез подходящата законова рамка; в допълнение, традиционните пенсионни системи следва да бъдат променени така, че да се приспособят към новите модели на професионална кариера, да гарантират равенството между мъжете и жените по отношение на пенсиите; тежестта по финансирането на социалната закрила следва да бъде справедливо поделена между работниците и служителите, потребителите, предприятията и капитала. Докладът припомня увеличаващите се доказателства за това, че преимуществата от приватизирането на системите за здравно осигуряване са съмнителни по отношение на контрола на разходите, ефикасността и качеството и настоятелно подчертава важността на това, да бъдат запазени ценностите и принципите, намиращи се в основата на всички системи за здравеопазване в Европейския съюз, които съчетават всеобхватност и достъпност за гражданите с ниски доходи. Докладът от 2004 г. относно модернизирането на социалната закрила и развитието на качествено здравеопазване11 подчертава ролята на превенцията и призовава за по-тясно сътрудничество между държавите-членки в тази област; личният избор на пациентите и прозрачността на качеството бяха подчертани като основополагащи. Парламентът посочи, че увеличеното търсене на здравни услуги създава допълнителни висококачествени работни места, за които се изисква обучен персонал и призова за по-голяма мобилност на пациентите и персонала, за да стане предоставянето на здравни услуги в Общността по-ефективно и със сравнимо качество. В отговор на подновеното искане от страна на Парламента Европейската комисия представи на 2 юли 2008 г. проектодиректива за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване [COM(2008)414]. Директивата, чиито цели и работни принципи се подкрепят от ЕП12, следва да изясни правната рамка за възстановяване на разходи при трансгранично здравно обслужване и да определи основни стандарти за качество и безопасност на здравно обслужване, които да се прилагат в целия Европейски съюз. Процедурата понастоящем е в ход. Ролята на социалните услуги от общ интерес (СУОИ) за укрепване на социалното сближаване в ЕС13 също често беше подчертавана от Европейския парламент в работата му по време на шестия парламентарен мандат. ЕП често изразяваше убеждението, че двусмислеността около някои основни понятия, свързани с услугите в общностното законодателство, допринасят за правната несигурност относно това, как да се съвместят принципът на „общия интерес“ и правилата относно конкуренцията и държавните помощи на национално равнище и на равнище ЕС, и че при възникване на конфликт би следвало да се даде предимство на защитата на общия интерес, специфичен за СУОИ. Парламентът изразяваше съжаление, че Европейската комисия не изглеждаше готова да даде ясна индикация за правилата, приложими към тази категория съществени услуги и предложи след завършване на консултацията, започната от Комисията, да се разгледа необходимостта от и легитимността на специфично за тази сфера законодателно предложение, въпреки че първостепенната компетентност на държавите-членки при определяне на това какви услуги следва да се разглеждат като СУОИ в отделните национални системи би могло да затрудни неимоверно намирането на подходящ начин да се гарантират общите европейски ценности. Разглеждането на годишните съвместни доклади относно социалната закрила и социалното приобщаване от Европейския парламент беше в повечето случаи повод за потвърждаване на желанието за укрепване на социалното измерение на европейската интеграция14. Докладът относно социалната закрила и социалното приобщаване15 съдържаше искане за подобряване на процеса на „социалния ОМК“ и по-важна роля на социалния компонент на Лисабонската стратегия в сравнение с другите сфери. Той призова Съвета и Комисията да започнат преговори с Европейския парламент по междуинституционално споразумение, което да определи правилата за подбор на области на политиката, към които се прилага отвореният метод на координация и което да дава възможност на Парламента да участва. Докладите относно прегледа на постигнатото в областта на социалната действителност16 и относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност, в ЕС17 подчертаха ролята на качествената заетост за предотвратяване на бедността и социалното изключване. Въпреки това те подчертаха, че бедността сред работещите не е непозната в европейските общества и че изравняването не е валидно за най-необлагодетелстваните групи, които имат нужда от допълнителни целеви мерки. Европейският парламент счита, че фиксирането на достойни нива на минимален доход и минимална работна заплата е ефективен инструмент за предпазване на хората от лишения и маргинализация и прикани държавите-членки да споделят опит по въпроса с подкрепата на Европейската комисия. За да може всеки отделен човек да получи възможност да участва пълно в обществения живот, следва да се гарантира достъп до стоки и услуги, както и до заетост за всички, без каквато и да била форма на дискриминация. Като в общи линии споделя този общ подход, докладът относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда18 припомня, че интеграцията на пазара на труда е само една от мерките, необходими за защита на правата на най-необлагодетелстваните групи, чиито потребности са често многостранни. Допълнителните затруднения, изпитани в някои държави-членки или от особено уязвими групи, бяха също разгледани в доклади ad hoc. Един от тези документи илюстрира трудното положение на ромите19, най-голямото етническо малцинство в Европа, което страда от необлагодетелствано положение в образованието, достъпа до обучение и работа, жилища и здравеопазване: ЕП призова Европейската комисия и държавите-членки да си сътрудничат с неправителствените организации (НПО) и ромските общности, за да разработят съвместно приемлив план за социално приобщаване на ромите. Парламентът насърчи новите държави-членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г.20, да подобрят своите политики относно ниското равнище на заетост, недостатъците в системите на здравеопазването и образованието и социалното изключване на малцинствата. Основното послание, което Европейският парламент се стремеше да предаде чрез своя дебат по предложението на Комисията относно обновена социална програма21 в контекста на икономическата криза беше твърд ангажимент от страна на ЕС да запази европейските социални модели и силна социална Европа; Парламентът разкритикува програмата като недостатъчно последователна, за да въздейства върху настоящото равнище на бедност и изключване, и заяви, че това не е подходящо време за намаляване на социалните разходи. Членовете на ЕП призоваха Комисията да разработи амбициозна програма за социална политика за периода 2010-2015 г. Докладът също така анализира ролята на имиграцията за намаляване на някои от последствията на настоящите демографски тенденции в ЕС и предупреди за възможните й отрицателни въздействия върху страните на произход. Освен това Парламентът призовава ЕС да направи повече на международната сцена за насърчаване на амбициозни социални стандарти. Докладът относно „достойния труд“22 също разгледа социалното измерение на глобализацията. Парламентът счете, че достойните условия на труд са централен елемент на борбата с бедността и социалното изключване и призова Европейския съюз да допринесе значително за насърчаване на програмата на Международната организация по труда (МОТ) чрез вътрешните си и външни политики и да направи усилия в контекста на Лисабонската програма да постигне една от целите си за достойни условия на труд, а именно „повече и по-добри работни места“, като набляга на създаването на качествени работни места: гъвкавостта на пазара на труда и сигурността в заетостта не са взаимно изключващи се цели, а по скоро следва да се укрепват взаимно. Връзката между социалното изключване и дискриминацията се подчертава в няколко резолюции на ЕП. В доклад относно транспонирането на Директиви 2000/43/EО и 2000/78/EО23 Парламентът изрази загриженост относно недостатъците при прилагането на общностното антидискриминационно законодателство и липсата на информираност и съзнание у гражданите относно техните права, и призова държавите-членки да дадат на жертвите на дискриминация достъп до ефективни правни средства за защита и помощ при правни процедури; Той също така препоръча да се предоставят ресурси и правомощия на независими организации, които насърчават равенството, като се интегрират равните възможности и недискриминацията на равнище ЕС в Лисабонската стратегия. Докладът също така повтори искането на Парламента за цялостна хоризонтална директива, която покрива всички форми на дискриминация, включително множествената дискриминация, на всякакви основания, които в момента не са покрити от действащото общностно законодателство, и с широк материален обхват. Искането на Парламента бе изпълнено от Европейската комисия през юли 2008 г., когато бе предложена директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Европейският съвет приветства инициативата24, но като се има предвид състоянието на дискусиите в Съвета, не трябва да се очаква, че директивата ще бъде приета скоро. Европейският парламент потвърди своя ангажимент към социалните ценности при вземане на решения относно употребата на общностни финансови средства. Той настоя да се посветят допълнителни средства на програмата за заетост и социална солидарност („Прогрес“)25 за периода 2007 до 2013 г. (Решение 1672/2006/EО на Европейския парламент и на Съвета) и въпреки че неговите искания бяха удовлетворени само отчасти, отпуснатите средства за бюджета на програмата бяха значително увеличени в сравнение с първоначалните 628 млн. евро, предложени от Комисията. Парламентът също така подчерта ролята на Европейския социален фонд в приноса за социалното приобщаване на най-уязвимите групи чрез заетост и в съответствие с това измени текста на съответния проект за регламент, за да увеличи обхвата на подпомагането от ЕСФ в тази област26. Докладът относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.)27 приветства предложението на Комисията и потвърждава отпускането за тази инициатива на най-високия бюджет някога посвещаван на честване на Европейска година. 3. Бъдещи предизвикателства Няма как Европейският парламент да не прояви интерес към бъдещите дискусии относно програмата след Лисабон във връзка с бъдещето на социалния ОМК. В този контекст изглежда съществува споделено разбиране между институциите на ЕС, че по-добрият баланс и интеграция на икономическия стълб, социалния стълб и този на заетостта трябва да се насърчава; практическата организация по постигане на тази цел скоро ще започне да се обсъжда. Подобряването на ефективността на отворения метод на координация за социална закрила и социално приобщаване също така е сред реформите, които следва да бъдат въведени на следващия етап, тъй като повечето заинтересовани страни, включително Европейският парламент, като цяло считат постигнатите чрез този процес резултати за недостатъчни. Както ясно посочва ЕП в своя доклад относно обновената социална програма, той би подкрепил количествени национални цели относно намаляването на бедността и социалното приобщаване. От още по-съществено значение за бъдещата способност на Парламента да допринася цялостно за процеса е това, че дискусиите относно Лисабонската стратегия след 2010 г. биха могли да открият възможност за истинско включване на Европейския парламент в социалния ОМК. След приемането на т.нар. „Директива за услугите“ (Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар) Европейският парламент многократно заема позицията, че съществените социални услуги сега са в състояние на правна несигурност, което трябва спешно да бъде решено. Поради това ЕП призовава Европейската комисия да представи подходящи правни инициативи, за да уточни как общностното законодателство отдава дължимото на специалната мисия на тези услуги. Скоро ще станат ясни пълните последствия от Директивата за услугите по отношение на либерализацията на пазара, като транспонирането от държавите-членки трябва да приключи до 28 декември 2009 г. Прилагането на тази централна законодателна мярка ще бъде наблюдавано внимателно на равнище ЕС и може да се окаже много важно това, Европейският парламент да успее да интегрира своите специфични виждания в този процес. 2. Процедурно досие
Каталог: document -> activities -> cont document -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги cont -> Програма за конкурентоспособност и иновации програма за предприемачество и иновации cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели cont -> Докладчици: Francesca Balzani Раздел III (Комисия) José Manuel Fernandes Други раздели cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели Изтегляне 4.16 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||