Програма за социална политика, демографски проблеми, планове за действие и т

Докладчикът подчертава различни действия, свързани както с вътрешните, така и с външните политики на ЕС, които той счита, че трябва да се предприемат.

Що се отнася до преразгледаната Лисабонска програма, ако държавите-членки на ЕС предприемат необходимите реформи, за да успее тя, това може само да служи за добър пример на други части на света.

Докладчикът също така призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да насърчават основни трудови стандарти (ОТС) в своите вътрешни и външни политики и да гарантират, че последните не възпрепятстват прилагането на тези права. Докладчикът също така призовава Комисията, Съвета и държавите-членки към напредък в опита да се даде на МОТ статут на наблюдател в СТО.

„Достойният труд“ трябва да стане приоритет на всички равнища.

Докладчикът подкрепя насърчаването на корпоративна социална отговорност и призовава Комисията да повиши информираността за съществуващи инструменти и практики.

Той също така подчертава значението на образователните институции и медиите в процеса на образоване на обществеността относно глобализацията.

Накрая докладчикът приветства предложението за парламентарна група, която да наблюдава развитието на процеса на глобализация и подчертава, че това би могло да представлява възможност за ЕП да играе активна роля при формирането на този процес.

15 ноември 2005 г.

• 
  Счита, че отдавна е време за конкретни последващи мерки въз основа на направеното от Многостранния форум на заинтересованите страни относно корпоративната социална отговорност и призовава Комисията да публикува своето съобщение
  
• 
  Приканва Комисията да представи предложение относно социалното маркиране
  
• 
  Отбелязва, че ЕС е трябвало да организира конференция на ниво министри относно теми, свързани с търговията и заетостта и основните трудови стандарти и се е ангажирал с провеждането на подобна конференция до 2001 г. На този етап призовава Комисията да поправи този пропуск до юни 2006 г.
  

Краен срок за внасяне на измененията: 6 декември 2005 г.

Дебати по измененията 26 февруари 2006 г.

Приемане в комисията FEMM 24 януари 2006 г.

+ ENVI 24 януари 2006 г.

Дата на приемане в комисията EMPL : 22 февруари 2006 г.

Дата на разглеждане на пленарно заседание: Втора месечна сесия през март

В средата на март Владимир Шпидла, членът на Комисията, отговарящ за трудовата заетост, социалните въпроси и равните възможности, представи Зелената книга „Изправяне лице в лице с демографските промени: нова солидарност между поколенията“. В книгата се твърди, че до 2030 г. населението на ЕС в работна възраст ще е намаляло с 20,8 милиона (6,8%) в сравнение с днес. Грубо казано, това значи, че двама работещи (на възраст между 15 и 64 години) ще трябва да издържат един неработещ. Групата на хората над 65 години ще се увеличи с 52,3% или 40 млн. души до 2030 г., а съотношението на лица на издръжка (млади и стари) към работещото население ще нарасне от 49% през 2005 г. на 66% в същия период.

Тези демографски промени не само ще представляват проблем за социалните пенсионни системи, но и за социалната общност като цяло – на всички нива от най-високото до това на местните органи. Според доклад на Групата на високо равнище за Лисабонската стратегия под председателството на Wim Kok, демографското предизвикателство би могло да означава, че застаряването може да стане причина потенциалният годишен ръст на БВП в Европа да падне от 2-2,25% днес до 1,25% през 2040 г. Това също би могло да има отрицателно въздействие върху предприемачеството и инициативността в обществото. Би бил необходим дял на заетост от 75%, за да се неутрализира намаляването на размера на работещото население – значително повече от целта за 70% заетост, посочена в Лисабонската стратегия.

Комисията по заетост и социални въпроси прие доклада Bushill-Matthews с голямо мнозинство (34 за, 6 против, без въздържали се), като гласува над 220 изменения (включително предложения от подпомагащите комисии - FEMM и ENVI). Комисията по заетост и социални въпроси призовава Европейската комисия да признае демографските промени за хоризонтална задача, да се консултира и с двете страни на индустрията относно въпроса за по-добър баланс между професионалния и семейния живот и родителски отпуски (увеличаване на минималния период от три на шест месеца), да представи предложения относно най-старата възрастова група (над 80 години) и да проведе задълбочени изследвания във връзка с демографската промяна и въздействието й върху обществото. Отправя се призив към държавите-членки да модернизират и подобрят здравните си и пенсионни системи, да насърчават благоприятни за семействата данъчни мерки, да насърчават специална закрила за самотни родители, да се борят с дискриминацията, да гарантират предоставянето на надеждни грижи за деца, болни и възрастни хора.

Приет на 23 март 2006 г.

448 „за“ , 78 „против“78, 22 „въздържали се“

Парламентът по-конкретно отправи искане към Комисията:

• 
  да разглежда демографските промени като хоризонтална задача и да се съобразява по подходящ начин с това във всички действия на Съюза;
  
• 
  да помогне на държавите-членки систематично да обменят най-добри практики в сферата на здравеопазването, за да намалят разликите помежду си;
  
• 
  да извършва проучвания на демографски промени и техните последствия в сътрудничество с държавите-членки;
  
• 
  да се консултира със социалните партньори относно баланса между работа и семеен живот;
  
• 
  след консултация със социалните партньори да преразгледа Директива 96/34/ЕО, така че да насърчава и двамата родители да вземат родителски отпуск и да се удължи този отпуск от три на шест месеца;
  

• 
  в сътрудничество с държавите-членки да превърне в действие третият принцип на Европейската харта за малките предприятия, който предвижда за тях някои изключения от регулаторни задължения;
  
• 
  да приема програми по ЕСФ само когато включват мерки за обучение на по-възрастни работници;
  
• 
  да представи предложение за насърчаване на по-голяма независимост на хората над 80 години;
  
• 
  да включи здравеопазването и грижите като услуги от общ интерес в Зелената книга за социалните услуги;
  
• 
  да използва по-добре Седма рамкова програма за изследвания в областите на демографията, здравеопазването и семейството;
  
• 
  в рамките на програмата „Прогрес“, да провежда съвместни изследвания, анализи и оценки на демографски промени и техните последствия.
  

Краен срок за внасяне на измененията: 7 декември 2005 г.

Разглеждане на изменения 25 януари 2006 г. + презентация от председателя на Комитета за социална закрила, г-н Tom Mulherin

Приемане в комисия: 26 януари 2006 г. (резултат: 40 „за“, 0 „против“, 1 „въздържал се“)

Дата на разглеждане на пленарно заседание: първа мартенска сесия 2006 г.

Борбата срещу бедността и социалното изключване остава едно от най-сериозните предизвикателства пред Европейския съюз и неговите държави-членки. Броят на хората, засегнати от бедността и социалното изключване, в ЕС е твърде голям, като над 68 млн. или 15% от населението на ЕС през 2002 е живяло в риск от бедност.

Рискът от бедност е значително по-висок за безработни, домакинства с един родител (предимно оглавявани от жени), самотно живеещи възрастни хора (също по-специално жени), семейства с няколко лица на издръжка, деца в необлагодетелствано положение, както и етнически малцинства, болни или лица с увреждания, бездомни лица, жертви на трафик на хора и лица в институции за полагане на грижи или които напускат такива институции.

Освен това неотдавнашното забавяне в икономическото развитие при растяща безработица и по-малко възможности за работа излага още хора на риск от бедност и изключване и влошава положението на вече засегнатите. Това е по-специално случаят с някои държави-членки, които страдат от дългосрочна безработица или липса на активност.

Заетостта е ключов фактор за социалното приобщаване не само защото генерира доходи, но и защото може да насърчи социално участие и личностно развитие и допринася за поддържане на подходящ жизнен стандарт в напреднала възраст чрез натрупване на пенсионни права.

Бързата промяна вследствие на глобализацията и широката употреба на информационни и комуникационни технологии увеличава уязвимостта към социален риск и създава необходимост от по-ефикасни мерки за социална закрила с оглед на гарантиране на правото на всички хора на социална закрила. Освен това настоящите демографски тенденции – застаряващо работещо население и намаляване на броя на населението в трудоспособна възраст – са предизвикателство за финансовата устойчивост на системите за социална закрила.

В този изменящ се контекст системите за социална закрила трябва да бъдат променяни така, че да отговарят на икономическите и социалните потребности на бъдещето. Политиките за социално приобщаване не само са важни за предотвратяване и борба с бедността, но могат да допринесат и за увеличаване на предлагането на работна ръка. Реформите за гарантиране на устойчиви и адекватни пенсии следва да целят да предоставят стимули както за това, работниците да остават по-дълго активни, така и за това, работодателите да назначават и запазват на работа по-възрастни работници. Достъпните, качествени и устойчиви системи за здравеопазване могат също да играят жизненоважна роля не само за борба с болестите и уязвимостта към социално изключване, но също и за поддържане на производителна работна сила.

Документ за разглеждане в заседание: A6-0028/2006

• 
  ЕП счита, че усилията срещу бедността и социалното изключване трябва да бъдат последователни и да се разшири обхватът им, за да се подобри положението на лицата, изложени в най-голяма степен на риск от бедност и изключване, като например тези на непостоянни работни места, безработни, самотно живеещи възрастни хора, жени, семейства с няколко лица на издръжка, деца в необлагодетелствано положение, както и етнически малцинства, болни или лица с увреждания, бездомни лица, жертви на трафик на хора и жертви на зависимостта от алкохол и наркотици.
  
• 
  призовава Комисията да предприеме правни мерки срещу държавите-членки, които не прилагат или не са транспонирали преди крайния срок антидискриминационните директиви, приети на основата на член 13 от Договора за ЕО;
  
• 
  отново потвърждава нуждата да се подобри събирането на хармонизирани данни и разработването на общи показатели, които отчитат разликите във възрастта и пола, тъй като такива показатели играят основна роля в наблюдението и оценяването на политиките за бедността и изключването;
  
• 
  счита, че същинско интегриране на социалното приобщаване във формирането на политики следва да се осъществи чрез създаване на систематични предварителни и последващи оценки на политиките на национално ниво и на ниво ЕС;
  
• 
  посочва, че процесът на социално включване следва да включва наистина ключови действащи лица на местно или регионално ниво, като местни органи, отговорни за политиките за социално приобщаване, социални партньори, НПО и хора, които се намират в бедност или са социално изключени;
  
• 
  счита, че бързата промяна вследствие глобализацията и широката употреба на информационни и комуникационни технологии увеличава уязвимостта към социален риск и създава необходимост от по-ефикасни мерки за социална защита с оглед да се гарантира на всички хора правото на социална защита;
  
• 
  счита, че настоящите демографски тенденции – застаряващо работещо население и намаляване на броя на населението в трудоспособна възраст – са предизвикателство за финансовата устойчивост на системите за социална закрила;
  
• 
  посочва необходимостта от насърчаване на разработването и прилагането на цялостни стратегии за застаряването, с цел да се даде на работниците възможност да остават по-дълго активни и да се насърчат работодателите да назначават и запазват на работа по-възрастни работници;
  
• 
  счита, че за да се предотвратят отрицателни последствия за заетостта, реформите на публичните пенсионни системи следва да избягват увеличаване на общото данъчно бреме върху труда, но да постигнат подходящ баланс между данъци върху труда и данъци върху други ресурси;
  
• 
  призовава държавите-членки да засилят своя административен и институционален капацитет, включително подобряването на достъпа до висококачествени услуги;
  
• 
  отбелязва, че въпреки че публичните пенсионни схеми следва да останат важна част от дохода на пенсионерите, частното осигуряване чрез лични или предложени от предприятието схеми може да играе допълваща роля за получаване на допълнителни пенсионни права;
  
• 
  призовава Европейския съвет да приеме на срещата си на върха през пролетта на 2006 г. интегрирана рамка в сферите на социалната закрила и интеграция и да постигне съгласие по единен списък от общи цели в сферата на социалната интеграция, пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи;
  
• 
  посочва, че развитието и поддръжката на системи за социална сигурност е тясно свързано с целите от Лисабон и може да допринесе значително за повече заетост и растеж, по-голяма солидарност и по-добра социална интеграция;
  

• 
  потвърждава убеждението си, че трябва да се изясни и увеличи ролята му в прилагане на отворения метод на координация, за да се придаде на процеса демократична легитимност;
  
• 
  призовава Съвета и Комисията да започнат преговори с Европейския парламент по междуинституционално споразумение, което да определи правилата за подбор на области на политиката, към които да се прилага отворен метод на координация.