РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Министерство на културата
З А П О В Е Д
№ РД 09………./……………….2017 г.
На основание чл. 13д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение, при спазване изискванията на чл. 66, ал. 1 и 2 от Административно процесуалния кодекс и във връзка с осигуряването на обучението по учебен предмет
У Т В Ъ Р Ж Д А В А М
Учебна програма за специфична професионална подготовка по учебен предмет Техника на говора, Професионално направление: код 212 Музикални и сценични изкуства, Професия: код 212070 Актьор Специалности: код 2120701 Драматичен театър, 2120703 Куклен театър
Учебната програма влиза в сила от учебната 2017/2018 година.
БОИЛ БАНОВ
Министър на културата
МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
УЧЕБНА ПРОГРАМА
за специфична професионална подготовка
ПО
ТЕХНИКА НА ГОВОРА
Утвърдена със заповед №РД………………………………………2017г.
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ: 212 Музикални и сценични изкуства
ПРОФЕСИЯ: 212070 Актьор
СПЕЦИАЛНОСТИ: 2120701 Драматичен театър
2120703 Куклен театър
2017 г.
ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
Учебната програма е предназначена за специалност ,,Актьорско майсторство”, в която по учебен план е включено изучаването на Техника на говора.
Сценическата реч и по-точно техниката на говора е древна дисциплина както в източната, така и в западноевропейската не само театрална култура.Тя се развива на базата на безспорни, утвърдени във вековете традиции.
Като учебна дисциплина, техниката на говора не е нещо измислено, натрапено отвън, а почива на естествените закони на физиологията, психологията, акустиката и езикознанието.Речта е едно от двете основни средства, чрез които се осъществява актьорското умение. Поради това гласово-говорните дисциплини са основополагащи в професионалната подготовка. ,,Всяко изкуство се предхожда от известно техническо умение”Гьоте.
Техниката на говора е дисциплина, която дава познания и създава навици в областта на дишането, дикцията и постановката на гласа.Предвидени в настоящата програма са : Правоговор (българските езикови норми), Техника на говора ( дишане, гласообразуване, артикулация и дикция).В основата на обучението ще се използва метода на психофизическите задачи – етюди за овладяване на упражненията по техника на говора.Обучението изхожда от основния предмет Актьорско майсторство – ориентирано е към специфичните му потребности и участва непосредствено в усилията за постигане на неговите цели. Свързва се с музикалните дисциплини и обучението по сценично движение.Занятията са групови.Значителна част от теоретичните знания се подават гъвкаво в хода на практическите упражнения, а индивидуалните недостатъци се атакуват в рамките на общия час.
II. ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ
В резултат на обучението ученикът трябва да може:
Овладяване и усъвършенстването на един комплекс от слухово-говорни рефлекси на базата слухово-говорния стереотип.
Разкриването, опознаването и овладяването на собствения глас и правилна артикулация.
Възможност за по- дълбоко, по-точно и убеждаващо изразяване на човешката личност, за по-съвършено словесно поведение и общуване.
Целта на работата по Техника на говора е : учениците да получат знания и навици за диафрагмено дишане, добра дикция , намиране на собствената специфичност и освобождаване на гласа.
Да научат изискванията на литературната реч и да създадат навик за правилен изговор.
III. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА УЧЕБНОТО ВРЕМЕ
Общият брой учебни часове по учебния предмет Техника на говора е 72 часа, които се разпределят по класове, в зависимост от типовия учебен план, по който се осъществява обучението.
8клас -36 часа
1срок -18уч.седмици по 1час
2срок-18 уч.седмици по 1час
9клас -36 часа
1срок -18уч.седмици по 1час
2срок-18 уч.седмици по 1час
IV. УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
Структурирането на учебното съдържание е по раздели и теми. За всеки раздел в програмата са записани препоръчителен брой учебни часове и теми. Учителят конкретизира броя на учебните часове за всяка тема в съответствие с посочените за раздела. Учителят разпределя броя на часовете, предвидени по учебния план и по учебната програма в годишното си разпределение.
За постигане целите на обучението учителят разпределя учебните часове за нови знания, упражнения и контрол.
№ по ред
|
Наименование на теми и раздели
|
Брой часове
|
1.
|
Дишане и дикция
|
36
|
1.1
|
Дишане – Говорен апарат.Диафрагмено- ребрено дишане.Метод на психофизическото действие за осъзнаване и овладяване на диафрагмено-ребреното дишане.
|
|
1.2
|
Дикция –Образуване на звуковете. Основно деление.Характеристика и учленение на българските гласни и съгласни.Говорни дефекти.
|
|
1.3
|
Работа за индивидуални говорни специфичности.
|
|
1.4
|
Упражнения за дишане и дикция : за мускулно освобождаване, за раздвижване на говорния апарат, със съгласни, с гласни, със срички, със скороговорки, с дикция и шепот и др.
|
|
1.5
|
Освобождаване от паразитното психофизическо напрежение в гласово говорния апарат.
|
|
2.
|
Сценическа реч(овладяване на скрития глас)
|
36
|
2.1.
|
Изходно положение при работа с овладяване на индивидуалния вътрешен глас.
|
|
2.2
|
Упражнения със съгласните : М, Н, Ж, З, В, Л, Р
|
|
2.3
|
Упражнения с кратки форми(скороговорки,пословици,кратки стихове)
|
|
2.4
|
Упражнения с текстове.(различни жанрове и стилистика)
|
|
2.5
|
Диапазон на гласа.Упражнения за развитие на диапазона.
|
|
2.6
|
Сила на гласа.Упражнения за развиване силата на гласа.
|
|
2.7
|
Упражнения за бързина и развиване обема и силата на гласа.
|
|
2.8
|
Упражнения за смях.
|
|
2.9
|
Упражнения за шепот.
|
|
2.10
|
Всекидневни задължителни упражнения и грижи за поддържане на говорния апарат и гласа.
|
|
2.11
|
Правоговор
|
|
2.12
|
Отношение между звук и буква в съвременния българския литературен език.
|
|
2.13
|
Звукови закони на съвременния български литературен език.
|
|
2.14
|
Правила при някои граматични форми.
|
|
2.15
|
Най-често допусканите грешки.
|
|
2.16
|
Ударение.
|
|
*
|
Общ брой
|
72
|
Раздел 1. Дишане и дикция -
Дишане – Говорен апарат.Диафрагмено- ребрено дишане.Метод на психофизическото действие за осъзнаване и овладяване на диафрагмено-ребреното дишане.
1.2Дикция –Образуване на звуковете. Основно деление.Характеристика и учленение на българските гласни и съгласни.Говорни дефекти.
1.3 Работа за индивидуални говорни специфичности.
1.4 Упражнения за дишане и дикция : за мускулно освобождаване, за раздвижване на говорния апарат, със съгласни, с гласни, със срички, със скороговорки, с дикция и шепот и др.
1.5 Освобождаване от паразитното психофизическо напрежение в гласово говорния апарат.
Цели: Да си припомним как се диша правилно и сценично,да отстраним дефектите(при невъзможност да ги превърнем в ефекти), да отстраним ненужното напрежение.
Раздел 2. Сценическа реч(овладяване на скрития глас)
2.1. Изходно положение при работа с овладяване на индивидуалния вътрешен глас.
2.2 Упражнения със съгласните : М, Н, Ж, З, В, Л, Р
2.3 Упражнения с кратки форми(скороговорки,пословици,кратки стихове)
2.4 Упражнения с текстове.(различни жанрове и стилистика)
2.5 Диапазон на гласа.Упражнения за развитие на диапазона.
2.6 Сила на гласа.Упражнения за развиване силата на гласа.
2.7 Упражнения за бързина и развиване обема и силата на гласа.
2.8 Упражнения за смях.
2.9 Упражнения за шепот.
2.10 Всекидневни задължителни упражнения и грижи за поддържане на говорния апарат и гласа.
2.11 Правоговор
2.12 Отношение между звук и буква в съвременния българския литературен език.
2.13 Звукови закони на съвременния български литературен език.
2.14 Правила при някои граматични форми.
2.15 Най-често допусканите грешки.
2.16 Ударение.
Цели: Разбирането ,че сценическата реч е различна от ежедневния говор. Има определени правила и изисквания.Необходимостта от работа за култивиране и развиване на индивидуалния изказ. Познания за развитието на българския език.
VI. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ.
В края на учебния период, учениците трябва да знаят:
- Съвременните подходи към гласа като инструмент на актьора.
-Техниките на Александър , Сисили Бери, Кристин Линклейтър и Патси Розенбърг.
- Как да ползват своята слухова впечатлителност и слухово въображение.
- Анатомията на артикулационния апарат.
- Как се ражда думата като психотехнически проблем.
Да могат:
- Да се освобождават от паразитното психофизическо напрежение в гласово говорния апарат.
- Да имат навици за дълбоко диафрагмено междуребрено фонетично дишане.
- Пъргаво и точно да приспособяват гласа си към потребностите на текста в различни психофизични условия.
- Да дишат като умело ползват резонансния механизъм.
- Да ползват гласът си като средство за общуване на субвербално равнище.
- Как да употребяват тялото си в гласово-говорния процес.
VI. ЛИТЕРАТУРА.
1. РОБЕРТ РОСНЕР – ГОВОР И СЦЕНА – изд. Дирекция на изкуствата при министерство на информацията и изкуствата, 1947 г. София
2.БОРИС МИХАЙЛОВ и МАРА ГЕОРГИЕВА – ТЕХНИКА НА ГОВОРА – изд. НИ, 1954 г. София
3.ЛЮБЕН САЕВ – ТЕХНИКА НА ГОВОРА – изд. НИ, 1976 г. София
4.МАРА ГЕОРГИЕВА – СЦЕНИЧНА РЕЧ – изд. НИ, 1968 г. София
5.ЕЛИСАВЕТА СОТИРОВА – ТЕХНИКА НА ГОВОРА – изд. НИ, 1983 г. София
6.ЕЛИСАВЕТА СОТИРОВА – ПРОБЛЕМИ НА СЛОВОТО В ДРАМАТИЧНИЯ ТЕАТЪР – изд. НИ, 1987 г. София
7.CICELY BERRY – VOICE AND THE ACTOR – 1973, London
.
АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ:
-
Емилия Арабаджиева;-НГСЕИ-Пловдив, сценограф
-
Зоя Капон; НГСЕИ- Пловдив,актриса
-
Димитър Атанасов-НГСЕИ- Пловдив,актьор
Сподели с приятели: |