Програма за специфична професионална подготовка по учебен предмет



Дата18.12.2017
Размер96.13 Kb.
#36985
ТипПрограма


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Министерство на културата



З А П О В Е Д

РД 09………./……………….2017 г.

На основание чл. 13д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за професионалното образование и обучение, при спазване изискванията на чл. 66, ал. 1 и 2 от Административно процесуалния кодекс и във връзка с осигуряването на обучението по учебен предмет

У Т В Ъ Р Ж Д А В А М

Учебна програма за специфична професионална подготовка по учебен предмет Техника на говора, Професионално направление: код 212 Музикални и сценични изкуства, Професия: код 212070 Актьор Специалности: код 2120701 Драматичен театър, 2120703 Куклен театър


Учебната програма влиза в сила от учебната 2017/2018 година.

БОИЛ БАНОВ

Министър на културата


МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА

УЧЕБНА ПРОГРАМА

за специфична професионална подготовка

ПО
ТЕХНИКА НА ГОВОРА


Утвърдена със заповед №РД………………………………………2017г.

ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ: 212 Музикални и сценични изкуства

ПРОФЕСИЯ: 212070 Актьор

СПЕЦИАЛНОСТИ: 2120701 Драматичен театър

2120703 Куклен театър




2017 г.


  1. ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Учебната програма е предназначена за специалност ,,Актьорско майсторство”, в която по учебен план е включено изучаването на Техника на говора.

Сценическата реч и по-точно техниката на говора е древна дисциплина както в източната, така и в западноевропейската не само театрална култура.Тя се развива на базата на безспорни, утвърдени във вековете традиции.

Като учебна дисциплина, техниката на говора не е нещо измислено, натрапено отвън, а почива на естествените закони на физиологията, психологията, акустиката и езикознанието.Речта е едно от двете основни средства, чрез които се осъществява актьорското умение. Поради това гласово-говорните дисциплини са основополагащи в професионалната подготовка. ,,Всяко изкуство се предхожда от известно техническо умение”Гьоте.

Техниката на говора е дисциплина, която дава познания и създава навици в областта на дишането, дикцията и постановката на гласа.Предвидени в настоящата програма са : Правоговор (българските езикови норми), Техника на говора ( дишане, гласообразуване, артикулация и дикция).В основата на обучението ще се използва метода на психофизическите задачи – етюди за овладяване на упражненията по техника на говора.Обучението изхожда от основния предмет Актьорско майсторство – ориентирано е към специфичните му потребности и участва непосредствено в усилията за постигане на неговите цели. Свързва се с музикалните дисциплини и обучението по сценично движение.Занятията са групови.Значителна част от теоретичните знания се подават гъвкаво в хода на практическите упражнения, а индивидуалните недостатъци се атакуват в рамките на общия час.


II. ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ

В резултат на обучението ученикът трябва да може:



Овладяване и усъвършенстването на един комплекс от слухово-говорни рефлекси на базата слухово-говорния стереотип.

Разкриването, опознаването и овладяването на собствения глас и правилна артикулация.

Възможност за по- дълбоко, по-точно и убеждаващо изразяване на човешката личност, за по-съвършено словесно поведение и общуване.

Целта на работата по Техника на говора е : учениците да получат знания и навици за диафрагмено дишане, добра дикция , намиране на собствената специфичност и освобождаване на гласа.

Да научат изискванията на литературната реч и да създадат навик за правилен изговор.
III. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА УЧЕБНОТО ВРЕМЕ

Общият брой учебни часове по учебния предмет Техника на говора е 72 часа, които се разпределят по класове, в зависимост от типовия учебен план, по който се осъществява обучението.



8клас -36 часа

1срок -18уч.седмици по 1час

2срок-18 уч.седмици по 1час

9клас -36 часа

1срок -18уч.седмици по 1час

2срок-18 уч.седмици по 1час
IV. УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Структурирането на учебното съдържание е по раздели и теми. За всеки раздел в програмата са записани препоръчителен брой учебни часове и теми. Учителят конкретизира броя на учебните часове за всяка тема в съответствие с посочените за раздела. Учителят разпределя броя на часовете, предвидени по учебния план и по учебната програма в годишното си разпределение.



За постигане целите на обучението учителят разпределя учебните часове за нови знания, упражнения и контрол.


по ред

Наименование на теми и раздели

Брой часове

1.

Дишане и дикция

36

1.1

Дишане – Говорен апарат.Диафрагмено- ребрено дишане.Метод на психофизическото действие за осъзнаване и овладяване на диафрагмено-ребреното дишане.




1.2

Дикция –Образуване на звуковете. Основно деление.Характеристика и учленение на българските гласни и съгласни.Говорни дефекти.




1.3

Работа за индивидуални говорни специфичности.




1.4

Упражнения за дишане и дикция : за мускулно освобождаване, за раздвижване на говорния апарат, със съгласни, с гласни, със срички, със скороговорки, с дикция и шепот и др.




1.5

Освобождаване от паразитното психофизическо напрежение в гласово говорния апарат.




2.

Сценическа реч(овладяване на скрития глас)

36

2.1.

Изходно положение при работа с овладяване на индивидуалния вътрешен глас.




2.2

Упражнения със съгласните : М, Н, Ж, З, В, Л, Р




2.3

Упражнения с кратки форми(скороговорки,пословици,кратки стихове)




2.4

Упражнения с текстове.(различни жанрове и стилистика)




2.5

Диапазон на гласа.Упражнения за развитие на диапазона.




2.6

Сила на гласа.Упражнения за развиване силата на гласа.




2.7

Упражнения за бързина и развиване обема и силата на гласа.




2.8

Упражнения за смях.




2.9

Упражнения за шепот.




2.10

Всекидневни задължителни упражнения и грижи за поддържане на говорния апарат и гласа.




2.11

Правоговор




2.12

Отношение между звук и буква в съвременния българския литературен език.




2.13

Звукови закони на съвременния български литературен език.




2.14

Правила при някои граматични форми.




2.15

Най-често допусканите грешки.




2.16

Ударение.




*

Общ брой

72


Раздел 1. Дишане и дикция


    1. Дишане – Говорен апарат.Диафрагмено- ребрено дишане.Метод на психофизическото действие за осъзнаване и овладяване на диафрагмено-ребреното дишане.

1.2Дикция –Образуване на звуковете. Основно деление.Характеристика и учленение на българските гласни и съгласни.Говорни дефекти.

1.3 Работа за индивидуални говорни специфичности.

1.4 Упражнения за дишане и дикция : за мускулно освобождаване, за раздвижване на говорния апарат, със съгласни, с гласни, със срички, със скороговорки, с дикция и шепот и др.

1.5 Освобождаване от паразитното психофизическо напрежение в гласово говорния апарат.

Цели: Да си припомним как се диша правилно и сценично,да отстраним дефектите(при невъзможност да ги превърнем в ефекти), да отстраним ненужното напрежение.

Раздел 2. Сценическа реч(овладяване на скрития глас)

2.1. Изходно положение при работа с овладяване на индивидуалния вътрешен глас.

2.2 Упражнения със съгласните : М, Н, Ж, З, В, Л, Р

2.3 Упражнения с кратки форми(скороговорки,пословици,кратки стихове)

2.4 Упражнения с текстове.(различни жанрове и стилистика)

2.5 Диапазон на гласа.Упражнения за развитие на диапазона.

2.6 Сила на гласа.Упражнения за развиване силата на гласа.

2.7 Упражнения за бързина и развиване обема и силата на гласа.

2.8 Упражнения за смях.

2.9 Упражнения за шепот.

2.10 Всекидневни задължителни упражнения и грижи за поддържане на говорния апарат и гласа.

2.11 Правоговор

2.12 Отношение между звук и буква в съвременния българския литературен език.

2.13 Звукови закони на съвременния български литературен език.

2.14 Правила при някои граматични форми.

2.15 Най-често допусканите грешки.

2.16 Ударение.

Цели: Разбирането ,че сценическата реч е различна от ежедневния говор. Има определени правила и изисквания.Необходимостта от работа за култивиране и развиване на индивидуалния изказ. Познания за развитието на българския език.
VI. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ.
В края на учебния период, учениците трябва да знаят:

- Съвременните подходи към гласа като инструмент на актьора.

-Техниките на Александър , Сисили Бери, Кристин Линклейтър и Патси Розенбърг.

- Как да ползват своята слухова впечатлителност и слухово въображение.
- Анатомията на артикулационния апарат.
- Как се ражда думата като психотехнически проблем.
Да могат:

- Да се освобождават от паразитното психофизическо напрежение в гласово говорния апарат.
- Да имат навици за дълбоко диафрагмено междуребрено фонетично дишане.

- Пъргаво и точно да приспособяват гласа си към потребностите на текста в различни психофизични условия.

- Да дишат като умело ползват резонансния механизъм.
- Да ползват гласът си като средство за общуване на субвербално равнище.
- Как да употребяват тялото си в гласово-говорния процес.


VI. ЛИТЕРАТУРА.

1. РОБЕРТ РОСНЕР – ГОВОР И СЦЕНА – изд. Дирекция на изкуствата при министерство на информацията и изкуствата, 1947 г. София

2.БОРИС МИХАЙЛОВ и МАРА ГЕОРГИЕВА – ТЕХНИКА НА ГОВОРА – изд. НИ, 1954 г. София

3.ЛЮБЕН САЕВ – ТЕХНИКА НА ГОВОРА – изд. НИ, 1976 г. София

4.МАРА ГЕОРГИЕВА – СЦЕНИЧНА РЕЧ – изд. НИ, 1968 г. София

5.ЕЛИСАВЕТА СОТИРОВА – ТЕХНИКА НА ГОВОРА – изд. НИ, 1983 г. София

6.ЕЛИСАВЕТА СОТИРОВА – ПРОБЛЕМИ НА СЛОВОТО В ДРАМАТИЧНИЯ ТЕАТЪР – изд. НИ, 1987 г. София

7.CICELY BERRY – VOICE AND THE ACTOR – 1973, London
.

АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ:

  1. Емилия Арабаджиева;-НГСЕИ-Пловдив, сценограф

  2. Зоя Капон; НГСЕИ- Пловдив,актриса

  3. Димитър Атанасов-НГСЕИ- Пловдив,актьор





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница