Програма за стратегическите действия за развитието на културния туризъм 34

1. Ролята на културния туризъм за развитието на България

Необходимостта от разписването на Стратегически план за развитие на културния туризъм, въз основа на задълбочени маркетингови проучвания и анализи е породена от желанието да се създаде политика за културния туризъм, която да даде стратегически тласък на туристическия сектор. Тази необходимост се увеличава поради два елемента, тясно свързани помежду им, а именно: влизането на България в Европейския съюз и международната икономическа криза, която засяга в голяма степен Европейската Общност и най-вече новите членки от Източна Европа.

С влизането си в Евросъюза България има възможността да използва Европейските Структурни Фондове, средства, чиято стойност (6,8 милиарда Евро) има потенциалната възможност да даде голям социален и културен ръст на икономиката, така че да превърне културно-туристическият отрасъл във водещ за българската икономика, при условие че се следват принципите на концентрация и интеграция: насоката на действията трябва да бъде от една страна тази за концентрация на всички налични ресурси върху избрани определени райони на националната територия, и същевременно да съсредоточи и обедини върху същата територия дейности, засягащи различни сектори, като инфраструктурите, обучението, стимулирането на предприятията и опазването на културните паметници и околната среда

В този смисъл, отделните дейности (археологически разкопки, реставрации, реконструкции на инфраструктурни обекти, опазване, рекламна дейност, промоции и др.) са включени в един интегриран план за развитие, необходим да превърне едно достойно наследство в ценен ресурс, способен да активира механизма за регионално и местно развитие и по този начин да генерира:

• 
  повишаване на инвестициите в района;
  
• 
  създаване на работни места и увеличаване на заетостта;
  
• 
  увеличаване на доходите, реализирани на база повишаване на броя на туристите;
  
• 
  нарастване на социалното благосъстояние на населението, което няма парично изражение (културно развитие на гражданското общество, възстановяване и съхранение на паметниците и ценностите, наследени от миналото).
  

• 
  посетители;
  
• 
  финансови ресурси;
  
• 
  висококвалифицирани професионалисти;
  
• 
  туристически фирми и създаване на бизнес възможности за предприятия от другите сектори на икономиката.
  

Към това трябва да се прибави съображението, че подкрепата на развитието на културния туризъм е антицикличен тласък, тъй като е в малка степен зависим от хода на икономиката, имайки предвид профила на типичния клиент, който има средно-висок доход и по принцип не намалява своето търсене дори в момент на икономически застой.

Подкрепата на културния туризъм също така генерира увеличаване на предлагането и покачва стойността и на класическия морски туризъм, който въпреки високото си вече развитие и утвърждаване, е застрашен от голяма конкуренция, породена от глобализацията.

2. Развитие на туризма в Европа и стратегическо позициониране на България в европейския туристически пазар.

Броят на международните посещения през последния месец на 2008 г. показаха стабилност или отрицателен растеж. През 2008 г. след ръст от 5%, през първите шест месеца, последва спад с 1% на общия брой международни посещения. Вземайки предвид цялата 2008 г., само Европа регистрира нулев растеж, докато всички останали дестинации все пак имаха положителен ръст – Средния Изток +11 %, Африка +5 %, Северна и Южна Америка +4 %, Азия и Тихоокеания +1,6 %. На Стария Континент негативни резултати регистрираха Северна и Западна Европа, стабилност - Южна Европа, все още се нарастване в Източна Европа с +2,6 %. Европа бе поразена от забавяне на посещенията, тъй като основните пазари по произход на нейните посетители през втората половина на 2008 г. бяха вече в икономическа рецесия.

Това макроикономическо и секторно положение подчертава факта, че някои явления ще се затвърдят през следващите месеци на икономическата криза:

- пътуванията като дестинации ще бъдат по-близки до местоживеенето, с превес на националните пътувания спрямо далечните дестинации;

- пътуванията за посещение на роднини и приятели, на независими и често пътуващи туристи, свързани с конкретен интерес ще бъдат тези, които ще регистрират най-бързо възстановяване;

- продължителността и общите разходи за пътуванията ще намалеят, както по абсолютна стойност повече отколкото общият им обем;

- дестинациите с осезаема по-висока стойност и благоприятна конвертируемост на валутата ще бъдат предпочитани, тъй като цената ще стане основен лост на конкурентноспособността;

- броят на покупките в последния момент ще се повиши в следствие на факта, че увеличаването на несигурността ще накара туристите да отлагат решението си за покупка и да очакват специални оферти;

- фокусирането върху разходите ще бъде от съществено значение за предприятията, които желаят да поддържат своето конкурентно предимство;

- сътрудничеството между публичния и частния сектор и туроператорите ще бъде от стратегическо значение при конкуренцията между дестинации и икономическите сектори.

За 2007 г. България регистрира близо 7.725.700 посещения, от които 54 % се отнасят към сегмента отдих и развлечение, 33 % от потока е към сегмента транзитни.

България запазва своето положение на регионален лидер като туристическа дестинация за туристите, идващи от Обединеното Кралство, Германия и държавите от бившия Съветски Съюз, сред които Русия. Основните конкуренти страни са Гърция и Турция. Туристическите потоци сe характеризират със силен сезонен растеж през летните месеци, концентрирани предимно по Черноморието, където се намира 70 % от общата леглова база. Вътрешният туризъм е предимно национален (70 %) като основната дестинация е София, която поема около 30 % от туристическия поток. Средностатистическият чуждестранен турист, така както българският, е на възраст под 45 години и предпочита морски туризъм. Чужденците пребивават средно за около 7 дни, купувайки организиран пакет, докато българските туристи са по-малко зависими от сезонния туризъм и организират сами своето пътуване и настаняване.

Бъдещата туристическа позиция на България, следейки стратегическите действия, предприети през последните години, трябва да разчита на четири конкурентни фактора – история, изкуство и култура, традиции и ено-гастрономия – валоризирайки своите най-силни характеристики .

• 
  Уникалност на културното и историческо наследство;
  
• 
  Регионално туристическо лидерство;
  
• 
  Географско положение;
  
• 
  Балнеоложки и морски курорти;
  
• 
  Съотношение цена-качество.
  

Целта на Стратегическия план в този смисъл е да създаде план за устойчивото развитие на районите с цел да задоволи желанията на българските и чуждестранните туристи, които са в търсене на нови места и преживявания, установяване на социални контакти с местните хора, опознаване на непознати местни продукти и др. Това са пътувания в търсене на автентичното, на „културната” ваканция, която не е само почивка от работата, но и желание да се постигне състояние на вътрешно преоткриване и търсене на нови преживявания.