Програма за сътрудничество с България конференция резултати от дейностите по проект

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СТАРА ЗАГОРА АГРАРЕН ФАКУЛТЕТ Норвежка програма за сътрудничество с България

реф. № 2008/115236

Гости на конференцията бяха г-жа Евдокия Манева, заместник министър на МОСВ, г-н Йордан Николов, Областен управител на Област Стара Загора, проф. дсн Светлин Танчев, Кмет на Община Стара Загора, г-н Олег Стоилов, председател на ТПП, Ректорът на Тракийски университет проф. дсн Иван Станков, Деканът на Аграрен факултет проф. дсн Радослав Славов, кметове на общини от Област Стара Загора, представители на РИОСВ, РЗИ, РАО Тракия, Неправителствени организации и други. В конференцията взеха участие и представители на партньорите по проекта: Община Стара Загора, Гражданско обединение за Стара Загора – Екоцентър, Университет по естествени науки гр. Оз и Държавен университет в Осло, Норвегия.

На конференцията бяха представени един пленарен доклад и 12 презентации от различните работни групи по проекта.
Мониторинг на атмосферен въздух

Показателите, по които е проведен мониторинга на атмосферния въздух са в съответствие с показателите за оценка на качеството на атмосферен въздух в българското екологично законодателство: съдържание на фини прахови частици ФПЧ10 и ФПЧ2,5, азотен диоксид и серен диоксид, съдържание на тежки метали във ФПЧ10.

Обособени бяха 5 пункта с ръчно пробонабиране, разпределени в четири групи:

Група І - Община Стара Загора, 2 пункта: на Конна база и в с. Сулица;

Група ІІ - Община Чирпан- – Болница гр. Чирпан;

Група ІІІ - Община Казанлък - Сграда на община Казанлък;

Група ІV Община Гурково - Читалище Гурково.

Съдържанието на средночасовите концентрации на азотен и серен диоксид в атмосферния въздух във всички контролирани пунктове са значително по-ниски от регламентираните норми. Резултатите предполагат както локални (транспорт, бит, местни горивни инсталации, др.), така и регионални (напр., Комплекс Марица-Изток) източници на замърсяване с тези газове.

Водещ замърсител на атмосферния въздух в пунктовете за мониторинг от Област Стара Загора са фините прахови частици - ФПЧ10 и ФПЧ2,5. Основни източници на емисии са транспорта, бита, промишлени дейности, уличен прах и др.

За дните на проведения мониторинг най-голям е относителния дял на дните с наднормени концентрации на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 в пункт Конна база, следван от пунктовете в с. Сулица и гр. Гурково, и най-малък - в пунктовете в Чирпан и Казанлък.

Не се установяват наднормени концентрации на никел, кадмий и олово във ФПЧ10 в атмосферния въздух, за които има регламентирани норми.

Съдържанието на манган, мед, желязо и цинк във ФПЧ10 в атмосферния въздух (за които няма норми) е с близки стойности в контролираните пунктове.

Получените резултати за съдържание на тежки метали и металоиди във ФПЧ10 в атмосферния въздух на контролираните пунктове не дават основание да се търсят конкретни източници на емисии от метални аерозоли.

Направеният сравнителният анализ на резултатите от АИС на РИОСВ в пунктовете в с. Остра Могила, с. Ръжена и Зеления клин-Стара Загора, и тези от пункта в с. Сулица, разкрива разлики в скоростта и посоката на вятъра, които не съвпадат в отделните пункнове за едно и също време. Този факт не дава основание да се коментира еднозначен пренос или конкретен източник на вредни емисии.

В рамките на проекта беше проведено целево проучване за въздушното замърсяване в района на Стара Загора с мобилна измервателна станция. Проучването беше проведено през зимата (2010/2011), когато инверсиите, благоприятстващи въздушните замърсявания, са често явление в района. За пунктове бяха избрани оживени кръстовища, промишлени райони, жилищни зони. Проучването беше проведено на две фази през 20 дни при сходни метеорологични условия. Като допълнителни пунктове на измерване бяха използвани 3-те стационарни АИС в района на града.

С получените данни бяха разработени карти на града с разпространението на средноденонощните замърсявания от изброените видове.

И през двете фази на проучването беше констатирано наличие на области с въздушни замърсявания над града със сходна форма и разположение, т.е. при благоприятстващи замърсяванията метеорологични условия над града се формират устойчиви по вид и форма области на замърсяване. Праховите частици (PM10) формират област – тясна ивица с повишена концентрация в посока север – юг (надвишаваща двукратно пределно допустимата концентрация) покриваща основните пътни артерии през града с тази посока и показваща основния източник на замърсяването – трафика. Кръстовищата се оказаха устойчиви източници на азотни оксиди и въглероден монооксид, т.е. основен източник е отново трафикът. Серният диоксид е концентриран около жилищни райони и е с много ниска концентрация. През втората фаза на проучването беше регистрирана миграция на серен диоксид през града, повишила за около 2 часа концентрацията му в града с нива над ПДК.
Мониторинг на повърхностни води

Проведен е мониторинг на повърхностни води в 16 пункта от водните тела на територията на четири общини в регион Стара Загора, както следва:

І. Община Стара Загора

1. р. Бедечка, преди езеро „Загорка”;

2. р. Бедечка, след езеро „Загорка”;

3. р. Сазлийка, при мост до Старозагорски минерални бани;

4. р. Сазлийка, при гр. Гълъбово – по данни от РИОСВ;

5. р. Тунджа, при мост до с. Ягода.

II. Община Чирпан

6. Язовир „Чирпан” до стената;

7. Язовир „Зетьово”- до стената;

8. Язовир “Малък Юрт” - северно от с. Изворово.

ІІІ. Община Казанлък

9. р. Тунджа – преди яз. „Копринка”;

10 р. Габровница – при Долно Сахране;

11. р. Лешница – след с. Дунавци;

12. р. Енинска – след с. Енина;

13. р. Тунджа – след с. Бузовград.

ІV. Община Гурково

14. р. Лазова, над водохващане за ПБВ;

15. р. Радова до мост, местност „Иванчов път”;

16. р. Тунджа – устие на яз. „Жребчево”.

Проведеният екологичен мониторинг открои повърхностните води на пунктове р. Сазлийка, след гр. Гълъбово и р. Тунджа, при моста на с. Ягода като най-замърсени в сравнение с останалите изследвани води в регион Стара Загора.

Стоящите води от яз. Малък Юрт, община Чирпан, отговарят на качествените изисквания за I/II категория повърхностни води по всички изследвани показатели.

Антропогенното въздействие върху водите на яз. Чирпан и яз. Зетьово, Община Чирпан, не може да бъде пренебрегнато, тъй като то води до влошаване на качеството на водите им и се налага предприемането на по-строги рестриктивни мерки, относно нерегламентираното изпускане на отпадъчни води в тях, както и по-стриктен регулативен контрол на качеството на заустваните потоци.

В Община Гурково, отклонения от нормативните качествени изисквания за III категория са отчетени във водите на р. Радова и р. Тунджа, преди вливането й в яз. Жребчево. По отношение на съдържанието на тежки метали, бе установено 13 % превишаване на стандарта за II категория води по показател съдържание на желязо (Fe) за пункта на р. Лазова и 30 % превишаване на стандарта за II категория по показател съдържание на хром (Cr6+) за р. Радова.

Препоръки:

• 
  Повишаване ефективността на съществуващите пречиствателни съоръжения за отпадъчни води в гр. Павел баня, Казанлък, Раднево - ремонтни и профилактични дейности.
  
• 
  Изграждане на нови пречиствателни станции за отпадъчни води, особено наложително за гр. Чирпан.
  
• 
  Пускане в действие на Пречиствателна станиця за отпадъчни води на гр. Стара Загора.
  
• 
  Изграждане на канализационни мрежи и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, както и рехабилитация на „В и К” мрежите в малките населени места с цел ограничаване на заустването на канализационни и битови отпадъчни води в природните водоизточници.
  
• 
  Налагане на по-стриктен контрол при използването на пестициди, инсектициди и синтетични торове в селското стопанство.
  
• 
  Повишаване на информираността на населението относно настоящото екологично състояние на природните водоизточници в регион Стара Загора, с цел бъдещото им съдействие за подаване на сигнали към регулативните органи при констатирани нарушения (нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, заустване на отпадъчни води с високи концентрации на приоритетни замърсители в реки и/или язовири).
  

Мрежа от пунктове за мониторинг: общо 16 пункта, от които:

• 
  6 пункта в община Ст. Загора,
  
• 
  5 пункта в община Чирпан,
  
• 
  4 пункта в община Казанлък,
  
• 
  2 пункта в община Гурково.
  

Изследваните почви са нормирани за съдържание на тежки метали и металоиди по Наредба №3/2007г. и е определен коефициент на техногенно въздействие (Кт).

При направените изследвания на необработваеми почви се установява замърсяване - Кт>1 само по показател желязо за почвите от с. Братя Кунчеви, Община Стара Загора и почвата до Институт по розата гр. Казанлък. За всички останали показатели стойностите са в граници, посочени в специализираната литература. Определените Кт са по-ниски от 1. Изследваните почви се определят като екологично чисти.

За почвата от пункт с. Братя Кунчеви се установява относително по-висока степен на техногенно въздействие (макар и в нормите), в сравнение с пункт р.Тунджа при с. Ягода (Община Стара Загора). Това може да се обясни с намиращата се в непосредствена близост кариера за инертни материали и дългогодишното запрашаване на района около и над селото.

Показателите за почвите от Община Казанлък са в границите на нормите. Почвата до Институт по розата – гр. Казанлък се определя с относително по-високи степени на техногенно въздействие от останалите три пункта в общината. Това може да се коментира като резултат от намиращият се в непосредствена близост път с интензивен автомобилен трафик, както и агротехническата обработка на близките розовите насаждения.

Почвите в Община Чирпан са с относително ниска степен на техногенно въздействие и са в съответствие регламентираните норми и стойности в специализираната литература.

Почвите от двата пункта в Община Гурково са в съответствие с екологичните изисквания. По стойности на изследваните показатели почвата в пункта до река Лазова може да се определи като фонов за почвеният тип.
Изследване на обработваеми почви и растения, култивирани върху тях

Изследвани райони:

• 
  Западен – 7 селища (Свобода, Чирпан, Зетьово, Ново село, Пъстрово, Сулица, Сладък кладенец), събрани 33 растителни и 23 почвени проби;
  
• 
  Северен – 7 селища (Ягода, Ръжена, Черганово, Казанлък, Шейново, Борилово, Остра могила), събрани 22 растителни и 20 почвени проби;
  
• 
  Източен – 4 селища (Братя Кунчеви, Загорка, Пшеничево, АТЗ), събрани 15 растителни и 8 почвени проби;
  
• 
  Южен – 6 селища (Конна база, Българене, Обручище, Помощник, Пъстрен, Главан), събрани 31 растителни и 17 почвени проби;
  
• 
  Баритна мина – 3 пункта, Баритна мина- север, Баритна мина -запад, Баритна мина -юг), събрани 19 растителни и 8 почвени проби;
  
• 
  Централен – Стара Загора – 6 пункта (Център-градина, Алана-Парк, Зелен клин, Аязмо – общо, Станционна градина, Железник), събрани 31 растителни и 18 почвени проби;
  
• 
  Полигон Змейово – 7 пункта (Първа площадка, Язовира, 500 м зад стрелбище-Вишката, 23 Километър-дерето, 22 Километър-Бункера, 15 Километър, 10 Километър Водоема), събрани 35 растителни и 14 почвени проби;
  
• 
  Контрола – Гурково – 1 пункт, събрани 3 растителни и 6 почвени проби.
  

Взети са общо 114 почвени и 189 растителни проби от: зърнени култури технически култури, многогодишни бобови, естествени тревни асоциации многогодишни житни и блатни растения, мъхове и лишеи, храстовидни и дървесни видове

В района на Змейово по-високи нива (2-3 пъти) на тежки метали в растенията са определени в пункт Язовира (желязо, манган, олово) и пункт 15 километър (желязо, хром, никел). Ниското ниво на тежки метали в почвата в пунктовете от район Змейово и високото ниво в растенията вероятно се дължи на външно замърсяване.

В район Баритна мина са регистрирани високи нива (2 -3 пъти над средната стойност) на кадмий в зона-Юг. Високото ниво на кадмий и в почвата в този пункт може да се свърже с изтеглянето и натрупването му в растенията.

В район Запад по-високо ниво на тежки метали (желязо и манган) в растенията има в пунктовете в с. Сулица и с. Сладък кладенец.

В район Север по-високо натоварване с желязо и манган е доказано в пункт с. Черганово.

В район Изток е определено високо ниво (два пъти над средното) и натоварване с тежки метали (желязо, манган, мед и цинк) в пункт Загорка.

Най-високи нива на тежки метали са определени при мъховете, които съдържат най-много желязо, хром, никел, мед и олово. Най-много манган натрупват блатните растения, а цинк храстовидните видове.

Между съдържанието на тежки метали в растенията и почвата има корелативна зависимост при Манган (r=0,83) и Мед (r=0,90) при (P<0,05 Концентрацията на желязо в растенията е в отрицателна корелация (r=-0,82, P<0,05) с натрупването му в почвата, което предполага при високи нива на желязо в растенията вероятно външно замърсяване .
Изследване на хидробионти и седимент от водоеми

Сравнителното изследване на нивата на някои тежки метали в седимента и организма на автотрофни и хетеротрофни хидробионти от водоемите в регион Стара Загора показва, че най-високи концентрации на тежки метали са установени в организма на рибите обитаващи езерото Загорка, язовир Овчарица и тези в Опан, Чирпан и Зетьово. Изследваните тежки метали са в много по-голямо количество в черния дроб, отколкото в мускулите на проучваните видове риби. Сравнявайки съдържанието на тежки метали във водоемите и това в хидробинтите на р. Тунджа се забелязва прогресивно нарастване на концентрациите на почти всички изследвани елементи от язовир Копринка до язовир Жребчево. Най-високо е съдържанието на тежките метали желязо, хром, мед и цинк. Тежките метали се задържат в черния дроб на рибите, което не дава основание за безпокойство при консумиране на месо от рибите. Хидробионтите могат да се използват биологичен индикатор за екологичен мониторинг.

Голям интерес предизвикаха резултатите от изследванията на пчели и пчелни продукти като индикатор за замърсяване на околната среда. Установено е, че количеството на тежки метали и металоиди намаляват в реда пчели – >прашец ->мед, което потвърждава биобариерната функция на пчелния организъм спрямо крайния продукт, използван за храна от човека.

Скрининг на човешкото здраве е проведен с ученици от дванадесети клас в градовете, Казанлък, Чирпан, Раднево, Гълъбово и Гурково. Град Гурково е определен като населено място с комплексно най-малко замърсяване на околната среда. Установено е, че неблагоприятни здравни ефекти, засягащи функционалното състояние на дихателната система са регистрирани най-често при изследваните от градовете Гълъбово, Стара Загора и Раднево. С най-висока честота на ЕКГ отклонения са учениците от Гълъбово, Стара Загора и Чирпан.