Програма за сътрудничество с България
Изтегляне 283 Kb.
|
“Оценка, намаляване и предотвратяване на замърсяването на въздуха, водата и почвата в регион Стара Загора”, № 2008/115236 Научноизследователски център по околна среда РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ, ПОЧВИ И РАСТЕНИЯ ОТ ПЛОЩАДКАТА НА ПОЛИГОН „ЗМЕЙОВО” Проф. дсн Ц. Яблански, Доц. Д-р В. Баракова, Проф. дсн Г. Петков, Проф. дсн Д. Павлов, Гл.ас. М. Тодорова Стара Загора, М. Януари 2011 г. На 17.11.2010 г. специалисти от изследователски екип по проекта и представители на Гражданско обединение - Екоцентър, Стара Загора, посетиха площадката на полигон „Змейово” и взеха проби от повърхностни води, почви и растения. 1. Повърхностни води Бяха взети две проби от повърхностни води от двата водоема, намиращи се на площадката на полигона (по една проба от водоем) – голям (N42 30.637 E25 34.133) и малък (N42 29.719 E25 27.199). Пробите бяха изследвани по 26 физико-химични показатели, включително и за тежки метали в лабораториите на създадения по проекта Научноизследователския център по околна среда към Аграрния факултет на Тракийски университет – Стара Загора. Получените резултати, съпоставени с нормите по Наредба №7/1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води за изследваните показатели, са представени в таблица 1.
от полигон с. Змейово 2010 г.
Анализът на резултатите показва, че всички изследвани показатели за повърхностните води от водоема и язовира в полигона, са в съответствие с изискванията на Наредба №7/1986 г. Изключение прави съдържанието на разтворен кислород във водоема, което е по-ниско (3.41 mg/l) от нормата (≥ 4 mg/l). Този резултат може да се обясни с по-малкото количество на вода и липсата на приток на прясна вода във водоема. Като се има предвид, че този показател е свързан с органично замърсяване на водите, това намалено съдържание на кислород може да се дължи на гнилостни процеси на водната растителност. Следва да се и коментира съдържанието на кадмий във водите на двата водоема, което при норма 0.01 mg/l е с резултати 0.020 mg/l, т.е. два пъти над нормата. В този случай, се налага допълнително изследване на водите от двата водоема за достоверност на резултатите. 2. Почви от необработваеми земи Бяха взети проби почви (на две дълбочини – 0-20 cm и 20-40 cm) от 7 пункта, разположени на площадката на полигона, както следва:
Код 707-1 - 22 -ри км – северно от с. Пъстрово и южно от с. Средногорово N42 28.571 E25 19.351.
Код 708-1 - 23 -ри км – северно от с. Пъстрово и южно от с. Средногорово N42 28.435 E25 18.851
Код 709-1 - 10 -ти км – северно от с. Остра Могила и южно от с. Кънчево N42 29.731 E25 27.217
Код 710 -1 - 15 -ти км – северно от с. Казанка и южно от с. Розово N42 29.274 E25 24.338
Код 711 -1 - 100 м от Язовира N42 30.597 E25 34.128
Код 712 -1 - 500 м от централна огнева позиция между с. Ягода и с. Змейово
N42 30.559 E25 35.070
Код 713 -1 –северно от с. Борилово и южно от с. Ръжена N42 30.496 E25 32.164 Всички взети почвени проби са делувиални наноси. Получените резултати за изследваните агрохимически показатели на почвите са представени в таблица 2. Таблица 2. Сравнение на резултатите от анализ на проби почви от полигон с. Змейово
От данните в таблицата се вижда, че стойностите за активна реакция – рН (воден извлек) варират в широки граници – от 4,93 до 7,95, което определя изследваните почвени проби със средно кисела до слаба алкална реакция. Взетите почвени проби са с лек механичен състав и са типични представители на делувиални и алувиални почви. Широкият диапазон на реакцията на почвата е характерен за тези почвени различия и зависи основно от съдържанието на карбонати. В изследването присъстват и проби от почвен тип - канелено-подзолисти, такива са пробите 709 и 709-1, със стойности на рН 4,93 и 4,98 - типични за този почвен тип. На този етап може да се каже, че по отношение на почвения тип не се констатира отклонение от типичните стойности за рН на изследваните почвени типове. В почвоведската литература алувиалните, делувиалните и особено канелено-подзолистите почви са бедни на хранителни елементи. Ето защо не са изненада ниските стойности на общ фосфор (26.38 – 617.77 mg/kg) и общ азот (334.92 – 1302.39 mg/kg) във всички проби. Ниската електропроводимост на всички изследвани почвени проби потвърждава, малката запасеност на хранителни елементи. Като една от причините са лекия механичен състав и високата водопропускливост, характерни за алувиалните и делувиалните почви. Резултатите за показателите електропроводимост и засоленост показват, че изследваните почви не са засолени. Резултатите за съдържание на тежки метали и металоиди, съпоставени с нормите за съдържание на кадмий, мед, хром, никел, олово, цинк, регламентирани с Приложение №1 на Наредба №3 от 1 август 2008г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите, са представени в таблица 2. Анализът на резултатите показва, че съдържанието на кадмий, мед, хром, никел, олово и цинк, за които са регламентирани норми по Наредба №3/2008г., са в границите на посочените максимално допустими концентрации. Съгласно Наредба №3/2008 г., максимално допустимата концентрация /МДК/ за съдържание на хром в почви е 250 mg/kg. От представените в таблица 2 резултати се вижда, че във всички изследвани почви съдържанието на хром е многократно по-ниско от максимално допустимите концентрации, като варира от 10,62 mg/kg до 98,72 mg/kg. Четири почвени проби са със съдържание на хром над фоновите концентрации – 65 mg/kg (Hаредба №3/2008 г.). Това са проба № 709-1 от с. Остра могила, взета на дълбочина 20-40 см, със съдържание на хром 72,63 mg/kg, проби № 712 и 712-1, взети на разстояние 500 м, източно от централна огнева зона, със стойности – 78,63 и 80,08 mg/kg и проба № 711-1, взета на разстояние на 100 м от водоизточник, със съдържание на хром - 98,72 mg/kg. Съдържанието на този елемент в проба № 711-1 е по-високо от посочената в Наредбата предохранителна стойност - 90 mg/kg. Съгласно дефиницията по Наредба №3/2008 г. за определение на предохранителна стойност - тези почвени екосистеми са с концентрация на хром, превишаването на която не води до нарушаване на почвените функции и до опасност за околната среда и човешкото здраве. За съдържание на желязо в почвата в Наредба №3/2008 г. не са регламентирани норми. Получените стойности са в границите на посочените в литературата граници за съдържание на желязо в почвите на страната. По данни на Гюров (1990) средното съдържание на желязо в почвите в България е 3,8% или 38 000 mg/kg. Според Горбанов (2005), общото съдържание на желязо в повърхностните хоризонти в почвения тип, обект на изследването, варира между 14300 mg/kg до 46100 mg/kg. При направеният сравнителният анализ на резултатите, въпреки, че са в границите на нормите, прави впечатление относително най-високото съдържание на изследвани елементи за двете дълбочини на почвата от пункт №6 – на 500 m от централна огнева позиция (между с. Ягода и с. Змейово), както следва:
Посочените резултати показват относително най-голямо натоварване на почвената екосистема с изследваните елементи за тази зона, която е в непосредствена близост до централната огнева площадка на полигона. На практика, това е производствена площадка и за нея би следвало да се прилагат норми за работната среда. Следва да се отбележи, че с нарастване на дистанцията от този пункт, стойностите за посочените елементи в почвата са значително по-ниски. Подобна тенденция се установява и по отношение съдържанието на натрий и калий в почвата, посочено в таблица 2. 3. Изследване на минералния състав и съдържанието на тежки метали в растения Проучването на минералния състав и съдържанието на тежки метали е проведено с 35 растения (по 5 проби от посочените при почвите пунктове) от различни групи: -мъхове и лишеи -многогодишни житни растения -блатни растения -лечебни растения -иглолистни дървесни -широколистни дървесни -полухрасти Поради липса на норми за съдържание на минерални елементи и тежки метали в растенията се използва сравнителен статистически анализ със средната стойност. Обобщените изследвания върху минералния състав и съдържанието на тежки метали в различните групи растения показва, че само в някои от пунктовете има концентрации при някои елементи, превишаващи средните стойности. В пункт:
Сравнителния анализ между съдържанието на минерални вещества и тежки елементи в растенията от Полигон Змейово и предходно проучване извършено в 7 пункта в района на Стара Загора показва по-високи нива на Манган – 3,7 пъти; Кадмий- 2,8 пъти и Хром – 2,4 пъти в полигон Змейово (Табл. 3). Таблица 3. Минерален състав и съдържание на тежки метали в растения - изследвани растителни проби – 35 бр. от 7 пункта
Сравнителния анализ на минералния състав и съдържанието на тежки метали в растенията и почвата в Полигон Змейово показва, че съществува положителна корелация в съдържанието на:
Таблица 4. Корелация между съдържанието на минерални вещества и тежки елементи в растенията и почвата
По-високото ниво на Манган в растенията в пунктовете 10 км., 22 км., 23 км, 15 км. е съпътствано с високо ниво на манган и в почвата (Фиг. 1). 
По-високото ниво на Кадмий в пунктовете 22 км.; 23 км. и язовира не е съпътствано с високи нива на кадмий в почвата (Фиг. 2). 
Заключение: 1. При направеното обследване на повърхностните води от водоема и язовира на площадката на полигон Змейово не се установява отклонение от нормите в Наредба №:7/1986г. за повърхностни води, по 24 от 26 изследвани показателя. Изключение прави съдържанието на разтворен кислород във водоема, което е по-ниско (3.41 mg/l) от нормата (≥ 4 mg/l). Като се има предвид, че този показател е свързан с органично замърсяване на водите, това намалено съдържание на кислород може да се дължи на гнилостни процеси на водната растителност. Установява се несъответствие и за съдържание на кадмий във водите на двата водоема. При норма 0.01 mg/l, съдържанието на кадмий е 0.02 mg/l. Налага се допълнително изследване на водите от двата водоема. 2. Резултатите от анализите по агрохимическите показатели не показват отклонение от характерните за почвеният тип (делувиални наноси) параметри. 3. Анализът на почвите от седемте пункта на площадката на полигона не определя замърсяване по отношение съдържанието на тежки метали и металоиди. 4. В пункта до централната огнева площадка на полигона се установява относително по-високо, в сравнение с останалите пунктове, но в границите на нормите натоварване на почвата с алкални елементи и метали (желязо, хром, мед, цинк, никел). 5. Резултатите от анализите при растенията показва, че няма съществени отклонения в минералния състав и съдържанието на тежки метали. 6. В някои пунктове нивата на някои минерални елементи са по-високи от средните стойности за:
Каталог: truni2 -> wp-content -> uploads uploads -> Конспект за държавен теоретичен изпит мп"производство на посевен и посадъчен материал" uploads -> Програма еразъм регистър „ индивидуални договори „ студентска мобилност uploads -> Специалност зооинженерство I курс I група II група uploads -> Конспект за държавен изпит Страница: от утвърждавам: декан проф. Дсн р. Славов uploads -> Закон за висше образование зрасрб закон за развите на академичния състав в Р. България uploads -> Специалност “аграрно инженерство” uploads -> Аграрен факултет uploads -> Вид на документа: Оперативен документ uploads -> Аграрен факултет uploads -> Програма за провеждане на практика / стаж Страница: от Утвърждавам Изтегляне 283 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
