Програма за трансгранично сътрудничество България Сърбия. С ъдържанието на тази публикация е

Биологично растениевъдство

Биологичните продукти са резултат от прилагането на екологосъобразни земеделски практики и технологии, които изключват също така и използването на синтетични химически вещества.

Правилата за биологично производство на растения и растителни продукти трябва да се прилагат най-малко две години преди засяването на съответната култура, а за многогодишните растения, с изключение на ливадите - най-малко три години преди първата реколта. Всеки производител, който въвежда биологично производство, разработва и представя на контролния орган план за преход.

При преход към биологично производство в част от стопанството производителят е длъжен:

1. да определи точните граници на тази част;

2. да води отделна документация за тази част;

3. да предоставя възможност, контролните органи да контролират цялото стопанство;

4. да почиства добре машините и инвентара при използването им в тази част.


Поддържане на плодородие на почвите, борба с болести, неприятели и плевели

При биологичното производство плодородието и биологичната активност на почвата се поддържат и повишават чрез:

1. бобови растения, зелено торене или растения с дълбоки корени в рамките на подходящо сеитбообръщение;

2. внасяне в почвата на оборски тор, компостирани и некомпостирани материали и субпродукти от животновъдството, получени от стопанства с биологично производство.

За активизиране на компоста и за поддържане на плодородието и биологичната активност на почвата могат да се използват и "биодинамични смеси" от скален прах, животински продукти или растения.

При биологичното производство за борба с неприятели, болести и плевели по растенията се прилагат следните мерки:

1. избор на подходящи видове и сортове растения;

2. подходящо сеитбообръщение;

3. подходяща обработка на почвата;

4. защита на естествените неприятели на вредителите чрез създаване на благоприятни условия за тяхното развитие (места за гнездене, жив плет, прогонване на грабливи птици и др.);

5. опламеняване на плевелите.

Семена и посадъчен материал се използват за биологично производство на растителни продукти, когато растението майка за семената или родителското растение (родителските растения) за посадъчния материал са произведени по биологичен начин най - малко за едно поколение, а при многогодишните растения - за два вегетационни периода, без употребата на генетично модифицирани организми и/или продукти от тях. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) създава и поддържа електронна база данни на сортовете посевен и посадъчен материал, произведен по биологичен начин.

Базата данни съдържа следната информация за всеки включен сорт посевен или посадъчен материал:

1. информация за заявителя (име, адрес, представител),

2. за контролния орган на производителя,

3. за ботаническото наименование на вида, името на сорта и категорията на

посевния или посадъчния материал,

4. за района, в който заявителят може да доставя посевния или посадъчния материал,

5. за подходящите за културата срокове на засяване или засаждане,

6. за времето, обикновено нужно за такава доставка, и датата, от която той може

да извършва такива доставки, и

7. за страната и/или района, в който сортовете посевен и посадъчен материал са изпитвани, за да бъдат включени в Официалната сортова листа на България и/или в Европейския каталог.

Базата данни е публична и достъпна чрез интернет, без заплащане на такса.
Основни правила при биологично производство на гъби

За да бъдат гъбите означени като биологични, те трябва да са произведени в хранителна среда, която може да съдържа само следните компоненти:

1. тор и животински изпражнения, които да произхождат от стопанства с биологично производство.

2. продукти от земеделски произход, които произхождат от стопанства с биологично производство

3. торф, който не е химически третиран;

4. дървен материал, който не е химически третиран след отсичане на дърветата;

5. продукти от минерален произход, вода и тор.
Основни правила при събирането на диворастящи растения

Диворастящи растения, събрани от зони с естествена среда, могат също да бъдат означени като биологични, ако отговарят на следните условия:

1. 
   Най – малко 3 години преди събирането на диворастящи растения, тези зони не са били третирани с неразрешени торове, подобрители на почвата и продукти за растителна защита
   
2. 
   Начинът на събиране не нарушава естествената среда и същестуването на видовете в съответната зона
   
3. 
   Зоните не са подложени на индустриални замърсители или интензивен автомобилен трафик
   

• 
  Събирането трябва да става в ясно дефинирани райони.
  
• 
  Площта за събиране не трябва да е третирана най – малко от три години.
  

• 
  Районът трябва да е достатъчно отдалечен от източници на замърсяване.
  
• 
  Трябва да се вземат необходимите мерки по време на събиране, за да бъде гарантирана устойчивост и да е сигурно, че растенията ще могат да се събират през следващите няколко десетилетия, без опасност от застрашаване на тяхната популация..
  

Биологично животновъдство

Стопанството е с биологично производство и животинските продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени правилата за:

1. произхода на животните;

2. храненето на животните;

3. профилактиката на заболяванията и тяхното лечение;

4. животновъдните практики, транспорта и идентификацията на животинските

продукти;

5. торенето;

6. районите за свободно отглеждане на животните и сградите за отглеждане на

животните.

В стопанството с биологично производство се осигурява:

1. достъп на животните до райони, където се отглеждат свободно;

2. броят на животните да е тясно свързан с наличната площ за отглеждането им;

3. ограничен брой на животните на единица площ, за да се избегне всякаква форма на замърсяване на почвата, повърхностните и подпочвените води и пренатоварване с оборски тор.

Получената животинска продукция се предлага на пазара като произведена по биологичен начин само ако животните, от които е получена, са отглеждани по биологичен начин най - малко:

1. дванадесет месеца при еднокопитните и едрия рогат добитък (включително

bison species), предназначени за производство на месо, но минимум за период, равен на 3/4 от продължителността им на живот до момента на клането;

2. шест месеца при дребни преживни животни и прасета;

3. шест месеца за животните, предназначени за производство на мляко;

4. десет седмици за птиците, предназначени за производство на месо, доставени за отглеждане преди да навършат три дни;

5. шест седмици при птиците, предназначени за производство на яйца.

При избора на породи животни от даден животински вид се взема предвид приспособяването на животните към местните условия, жизнеспособността им и устойчивостта им към заболявания. Предимство се дава на местни породи и родове. При формиране на стадо от определен вид животни, животните трябва да произхождат от стопанство с биологично производство.

Стадо за биологично производство може да се формира и от животни в стопанството, които не се отглеждат по биологичен начин, с разрешение на контролния орган и при условие, че животните преминат преходен период.

Подновяване или възстановяване на стадо или ято с животни от стопанство с небиологично производство се разрешава от контролния орган, когато:

1. липсват животни, които се отглеждат по биологичен начин;

2. има висока смъртност на животните поради здравни причини или природни бедствия.

За поддържане на естествения ремонт и възпроизводство на стадото или ятото всяка година максимум 10 % от възрастните еднокопитни и едър рогат добитък и максимум 20 % от възрастните прасета, овце и кози могат да се подновят с женски животни, които не се отглеждат по биологичен начин.

С разрешение на контролния орган процентите се увеличават до 40 %, когато:

1. е сменена породата на отглежданите животни;

2. е въведена нова специализирана порода животни от същия вид.

В стопанствата с биологично производство животните се хранят с фуражи, произведени по биологичен начин. При биологичния начин на отглеждане през периода на бозаене животните се хранят с натурално мляко (майчино мляко).

Минималният период на хранене на младите бозайници с натурално мляко се определя от техния вид и е:

1. три месеца за едър рогат добитък и еднокопитни;

2. четиридесет и пет дни за овце и кози;

3. четиридесет дни за прасета.

За хранене на животните могат да се използват:

1. конвенционалните фуражи от растителен произход, когато са произведени или приготвени без химични разтворители;

2. конвенционалните или произведените по биологичен начин фуражи от животински произход

3. фуражите с минерален произход, микроелементите, витамините, провитамините и химическите вещества с подобен ефект.

При храненето и поенето на животните е забранено използването на антибиотици, кокцидиостатици, ветеринарномедицински продукти или друг вид вещества, стимулиращи растежа или продуктивността.

Разрешава се прилагането на угоителни режими само ако не причиняват необратими увреждания за здравето на животните. Забранява се насилственото хранене на животните.

Профилактика на заболяванията и лечение на животните

В стопанствата с биологичното производство за профилактика на заболяванията по животните се прилагат следните мерки:

1. избиране на подходящи породи животни;

2. използване на подходящи за всяка порода методи на селекция с оглед на повишаване устойчивостта на животните към заболявания и профилактика на инфекциите;

3. хранене на животните с достатъчно количество качествен фураж съобразно

вида, възрастта, физиологичното им състояние и продуктивното им направление с цел

задоволяване на нуждите им и поддържането им в добро здравословно състояние;

4. редовни разходки и достъп до пасищата с цел укрепване собствените защитни сили на организма;

5. подходяща гъстота на отглежданото стадо, за да се избегне пренаселеност в оборите и свързаните с нея здравни проблеми.

За лечение на животните се използват следните препарати:

1. фитотерапевтични препарати - растителни екстракти, и есенции, с изключение на антибиотици;

2. хомеопатични лекарствени средства - растителни, животински или минерални субстанции;

3. микроелементи;

Забранява се използването на:

1. синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти за профилактика на заболяванията;

2. ветеринарномедицински продукти за стимулиране на растежа и продуктивността, включително нутритивни антибиотици, кокцидиостатици и други химично синтезирани стимуланти на растежа;

3. хормони или препарати с хормоноподобно действие за контролиране на репродукцията или за други цели, включително интродукциране и синхронизиране на еструса;

4.разрешава се прилагането на хормонални препарати само за лечение на отделни животни.

При възникване на екстремна ситуация в района, на чиято територия е разположено стопанство с биологично производство, се извършва:

1. третиране на животните, включително с имунопрепарати;

2. обработване на сградите, оборудването и съоръженията с цел профилактика или ликвидиране на заболяването.

Собственикът на стопанство с биологично производство води дневник за отглеждането на животните. Данните се декларират пред контролния орган преди животните или животинските продукти да се предложат на пазара като произведени по биологичен начин.Срокът за използване на животински продукти е:

1. за яйца и мляко - 7 дни;

2. за месо от птици и бозайници, вкл. мазнини и карантия - 28 дни.

Животни и продукти от тях не се предлагат на пазара като произведени по биологичен начин, когато отделни животни или стадото са подлагани на лечение със синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти или антибиотици:

1. повече от два курса на лечение в рамките на една година;

2. повече от един курс, ако жизненият цикъл на животните е по-кратък от една година.

Забраната не се прилага при ваксинации, лечение срещу паразити и други задължителни мероприятия за ликвидиране на болестите съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Животновъдни практики, транспорт и идентификация на животинските продукти

В стопанството с биологично производство животните се размножават чрез естествени методи. Разрешава се изкуственото осеменяване, но се забранява трансплантацията на ембриони.

Забранява се отглеждането на животните завързани. Разпоредбата не се прилага за говеда, отглеждани в сгради, изградени преди влизането на наредбата в сила и след разрешение на контролния орган, когато:

1. на животните са осигурени редовни упражнения;

2. спазват се изискванията за хуманно отношение към животните и са осигурени места за спокойно отелване.

Минималната възраст за клане на птици по видове е:

1. за пилета - 81 дни;

2. за скопени пилета - 150 дни;

3. за пекински патици - 49 дни;

4. за женски домашни мускусни патици - 70 дни;

5. за мъжки домашни мускусни патици - 84 дни;

6. за зеленоглави патици - 92 дни;

7. за токачки - 94 дни;

8. за пуйки и гъски за печене - 140 дни.

Разпоредбата не се прилага за бавно растящи породи и видове животни.

Животните се превозват по начин, ограничаващ стреса и страданието им, съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2000г.Забранява се употребата на успокоителни ветеринарномедицински продукти преди или по време на транспорт на животни.
Торене

Общото количество оборски тор, което се използва годишно за торене в дадено стопанство, е максимум 170 кг. азот на хектар земеделска земя. Когато е необходимо, гъстотата на животните в дадено стопанство се намалява под максималния брой, за да се избегне надвишаване на количеството оборски тор.

Съоръженията за събиране и съхранение на оборски тор се изграждат така, че да изключват възможността от замърсяване на околната среда чрез изпадане, преливане и просмукване в почвата.

Свободно отглеждане на животните

Животните се отглеждат в сгради, които са пригодени към биологичните и физиологичните им нужди и осигуряват:

1. изолация, отопление и вентилация, които създават възможности за движение на въздуха;

2. приток на светлина;

3. лесен достъп до храна и вода.

Сгради за отглеждане на животни не са задължителни в области с климат, подходящ за отглеждане на животни на открито.

Гъстотата на животните в сградите се определя от вида, породата и възрастта на животните, както и от поведенческите им нужди, пола им и големината на стадото. Сградите, оборудването и съоръженията се почистват добре и дезинфекцират, за да се предотврати взаимното предаване на инфекции и натрупването на болестотворни микроорганизми.

Районите за свободно отглеждане, откритите пространства за раздвижване или оградените места на открито трябва да осигуряват достатъчна защита от дъжд, вятър, слънце и крайно високи или ниски температури в зависимост от местните климатични условия и породата животни.

Не се изисква достъп до открити пространства за раздвижване или до оградени места на открито, когато тревопасните животни имат достъп до пасища по време на пасищния период и отглеждането им на закрито при зимни условия предоставя достатъчна свобода за движение. Разрешава се крайната фаза на угояване на говеда, свине и овце, предназначени за производство на месо, да се извършва на закрито за период, който не надвишава 1/5 от продължителността им на живот, но най - много за период три месеца.

Помещенията, в които се отглеждат животните, трябва да имат достатъчно голямо, удобно, чисто и сухо място за почивка, направено от здрава и плътна конструкция.

Забранява се отглеждането на телета в индивидуални боксове след като навършат едноседмична възраст. Свинете майки се отглеждат на групи, с изключение на последния стадий на бременността и по време на кърменето. Забранява се отглеждането на малки прасенца на платформи или в клетки. Местата за раздвижване на животните да осигуряват възможност за отделяне на изпражненията и за ровене. Забранява се отглеждането на птици в клетки. Водоплаващите птици трябва да имат достъп до естествени или изкуствени водни площи. Минималните изисквания, на които отговарят сградите за отглеждане на птици, са:

1. поне една трета от пода е солидна конструкция и е покрита със слама, талаш, пясък или торф;

2. в сградите за кокошки носачки достатъчно голяма част от пода е предназначена за събиране на изпражненията им;

3. да има кацалки, чийто размер и брой е съобразен с големината на групата и размера на птиците

4. да има отвори за влизане и излизане с размер, съответстващ на големината на птиците, и с обща дължина най - малко 4 м за 100 м² от помещението;

5. в сградите да няма повече от:

• 
  Пилета – 4800 броя
  
• 
  кокошки носачки – 3000 броя
  
• 
  токачки – 5200 броя
  
• 
  женски пекински и домашни мускусни патици – 4000 броя
  
• 
  мъжки пекински и домашни мускусни патици или други породи патици – 3200 броя
  
• 
  гъски, пуйки или кастрирани петли – 2500 броя
  

В сградите за кокошки носачки естествената светлина може да се подсили от изкуствени източници, за да се осигури максимум 16 часа светлина за денонощие и поне 8 часа нощна почивка без изкуствена светлина. За птиците се осигурява достъп до оградени пространства на открито за най - малко една трета от живота им.. Когато завърши отглеждането на партида птици в оградено място на открито, то се оставя необитаемо, за да израсне нова растителност.

Пчеларство и пчелни продукти

Пчелният мед и пчелните продукти се продават като произведени по биологичен начин само ако правилата на биологичното производство са спазвани поне една година.

Пчелните семейства в стопанство с биологично производство могат да се подновяват и възстановяват с пчелни семейства от стопанство с небиологично производство, когато:

1. липсват пчелни семейства, които отговарят на изискванията на тази наредба;

2. има висока смъртност на пчелните семейства поради здравословни причини или природни бедствия в стопанства в преходен период.

Всяка година 10 % от пчелните семейства в пчелина могат да се подменят с пчели майки и пчелни семейства, които произхождат от стопанство, което не е въвело биологичен начин на производство, при условие че пчелите майки и пчелните семейства се настаняват в кошери с пити или восъчни основи, взети от биологично производство. Изкуствено хранене на пчелните семейства се разрешава, когато оцеляването на кошерите е застрашено поради неблагоприятни климатични условия.

За профилактика на заболяванията по пчелите се прилагат следните мерки:

1. избор на продуктивни и устойчиви срещу заболявания породи и линии пчели;

2. полагане на системни грижи за пчелните семейства според годишния сезон чрез:

• 
  подмяна при нужда на пчелите майки;
  
• 
  редовни прегледи на пчелните семейства за ранно откриване на заболяванията;
  
• 
  контрол на търтеевото пило;
  
• 
  поддържане на добро хигиенно и ветеринарно - санитарно състояние на пчелините и на спомагателните постройки към тях и провеждане на редовна профилактична дезинфекция и дезинсекция на оборудването и пчеларския инвентар;
  
• 
  своевременно унищожаване на замърсени материали и източници на инфекциозни причинители и провеждане на заключителна дезинфекция;
  
• 
  редовна подмяна на восъчните пити;
  
• 
  постоянно поддържане в кошера на достатъчен брой пити с мед и прашец;
  
• 
  зазимяване на кошерите с нужното количество мед и прашец, достатъчно за нормално презимуване на пчелните семейства.
  

1. фитотерапевтични лекарствени средства (растителни екстракти и есенции с изключение на антибиотици);

2. хомеопатични лекарствени средства (растителни, животински или минерални).

Забранява се употребата на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти и антибиотици за профилактика на заболяванията.

Забранява се:

1. унищожаването на пчелите в пчелните пити като метод за добиване на мед и други пчелни продукти;

2. защипването на крилата на пчелите майки и всяко друго осакатяване на пчелите;

3. използването на синтетични репеленти по време на операциите за извличане на меда.

Разрешава се убиването на старата пчела майка, когато тя се сменя с нова. Разрешава се унищожаването на мъжкото потомство само с цел ограничаване инфекцията с Varroa jacobsoni. Всяко преместване на пчелина се съгласува с контролния орган.

2. Контрол на качеството и сертификация на продукцията

За да може да бъде продаван с означението „биологичен“, всеки продукт трябва да бъде контролиран и сертифициран от организация или фирма, която отговаря на строго определени с нормативната уредба изисквания.

Съгласно действащата нормативна уредба, контролът и сертификацията на биологичните продукти в България се извършва от юридически лица – търговци и сдружения с нестопанска цел. Министърът на земеделието и храните одобрява органите за контрол и сертификация на биологичното производство.

Биологичните производители, преработватели и вносители трябва да спазват стриктни нормативни изисквания, ако искат да използват логото на ЕС или означения за биологичен произход или еквивалентни национални знаци. За да се осигури спазването на тези изисквания е необходима стриктна система за контрол във всички етапи на производство.

Всеки производител, който желае продуктите му да бъдат означени като биологични, е длъжен да се обърне по свой избор към някой одобрен орган за контрол и сертификация на продукти, и да поеме ангажимент стриктно да спазва действащите изисквания в областта на биологичното земеделие.

Посещение на стопанството е важна част от контрола. Посещение на полетата и оборите предоставя възможност за конкретна картина на функциониране на стопанството.

Всяко стопанство, работещо по методите на биологичното земеделие, трябва ежедневно да води регистър – например регистър на животните, регистър за произхода на семената и разсада, дневник на извежданията на животните, ветеринарен журнал, както и журнал за извършената обработка.

Докладът от контрола със събраните данни и наблюдения се предоставят на сертифициращият орган, който ги проверява, след което издава сертификата. При необходимост той налага санкции.

По време на преход е необходимо да се спазват същите изисквания, както в биологичните стопанства, притежаващи сертификат.

Контролният орган е длъжен да извърши пълна проверка на място поне веднъж годишно, но може да извършва и допълнителни планови или внезапни проверки.

Всяка година, до края на месец януари, биологичните производители на растения и растителни продукти трябва да представят на контролния орган програма за производство на растителни продукти по биологичен метод на производство. Контролният орган следи за спазването на програмата по време на текущите проверки, които извършва.

Нарушения и нередности

Когато норматичните изисквания не се спазват, на производителите се налагат санкции. Тези санкции могат да бъдат предупреждения, нови проверки или анализи за сметка на производителите, отнемане на сертификата, с което се налага забрана за продажба на част или на цялата биологична продукция.

2. Търговска марка и означение на биологичните продукти

За потребителите, най - важният елемент от производството на биологични продукти е предлагането им на пазара. Съществуват утвърдени правила за етикетиране и реклама на биологичните продукти. В Европейските регламенти за биологично производство на земеделски продукти и означението им, термините "екологични", "биологични" и "органични" се приемат за равнозначни..

В България етикетите и рекламите на растителните и животинските продукти на био - земеделието трябва да съдържат:

• 
  означение, отнасящо се до начина на земеделско производство;
  
• 
  данни за производство или внос от страна, спазваща международните изисквания за био -производство;
  
• 
  свидетелство за контрол от редовния контролен орган за производството на продукта или неговия внос.
  

Купувайки продукти с логото на ЕС, потребителите могат да са сигурни, че:

• 
  поне 95 % от съставките на продукта, имащи земеделски произход, са произведени по метода на биологичното производство;
  
• 
  продуктът съответства на изискванията от официалната схема за контрол;
  
• 
  продуктът идва директно от производителя или преработвателя в запечатана опаковка;
  
• 
  продуктът носи името на производителя, преработвателя или доставчика и името или кода на контролния орган.
  

2. Маркетинг и реализация на продукта

Търговията с биопродукти, развивайки се през годините, започва да налага тези продукти на българския пазар чрез аптеките, обособени щандове за биохрани в магазинната мрежа или чрез предлагането на единични артикули.

Търговците се снабдяват с биологичните продукти предимно посредством дистрибутор, по - рядко директно от производителя . Единичните биопродукти, които се предлагат са основно био - храни.

Билките, медът и бебешките храни са сред най - широко застъпените артикули биохрани в търговската обекти в страната, продаващи биохрани.

Други продукти, не така широко предлагани, но които могат да бъдат открити сравнително по -лесно в търговските обекти са пресните зеленчуци, био - сирене, био - кашкавал и био - кисело мляко.

Места за продажба на биологични продукти в България

Големите вериги магазини улесняват потребителя, като спестяват време за покупка, защото необходимите стоки са на едно място. Бъдещето развитие на тези магазини е продиктувано от динамичния начин на живот в големия град..

Кварталните хранителни магазини

2. Стокова борса и цена

Производството на био - продукти по правило е с по - висока себестойност. В него се използват био - препарати, торове и агенти, чиято цена е значително по - висока, влага се повече ръчен труд и специфични техники, които се прилагат с по - голяма честота и повишават стойността на продукта. Затова биологичното производство се стреми към увеличаване на доходността главно на база оптимизиране на разходите, докато при конвенционалното производство доходността се основава предимно на интензификацията му.

Биологичното земеделие може да бъде изгодно, както за икономическото състояние на фермите така и за екологичното положение в района .

5. Европейско трансгранично сътрудничество и добри практики в него

Европейският съюз популяризира и насърчава навлизането на биологичното земеделие и в тази насока вече има разработени и изпълнени проекти по различни програми и финансови инструменти свързани с биологичното земеделие от страните - членки на ЕС.

20 ученици от Професионална гимназия по селско стопанство “Св.Г.Победоносец” - Суворово посетиха различни частни стопанства и семейни ферми за биологично отглеждане на растения и животни в провинция Саксония, Германия.

Опита и научените добри практики децата споделиха в заключителния семинар по проект “Биологичното селско стопанство – за по-качествен и здравословен живот в Европа”, финансиран по секторна програма “Леонардо да Винчи” , дейност “Мобилност” на Европейския съюз.

По време на едномесечния си престой в гр. Лайпциг и околните села младежите осъществиха работни посещения и практически дейности в биоферми, цехове за обработка и преработка на месо и мляко, лозаро-винарски стопанства.

Младите земеделци се похвалиха със сертификатите, които са получили от немската екологична организация Oeko Loewe за заслугата си по почистване на езерото в екопарка Кьоневиц.
Създаване на трансгранични конкурентоспособни клъстери в Добрич и Констанца

56 фирми от българската област Добрич и румънската Констанца се обединиха в три сдружения, които ще работят съвместно за своето развитие. Проектът се финансира от ЕС чрез програма за трангранично сътрудничество България – Румъния 2007 – 2013 г. и се изпълнява от Търговско – промишлена палата гр. Добрич, който е водещ партньор и Камарата за търговия, индустрия, навигация и земеделие гр. Констанца – партньор по проекта.

Проектът между трите държави спомогна за създаването на интерактивна трансгранична мрежа за биологично земеделие. Проектът се финансира от ЕС чрез Европейския инструмент за съседство и партньорство и сътрудничество, съфинансиран от страните-участнички в програмата посредством Съвместна Оперативна програма на Румъния, Украйна и Република Молдова за 2007-2013.

Германо - швейцарският проект създаде

Реализирането на проекта спомогна да се повиши информираността и промотира екологичните методи за отглеждане на плодовете и зеленчуците, както и развитието на нови маркетингови методи за превръщането на зоната около езерото Констанс в конкурентоспособна туристическа дестинация.

По време на проекта се създава земеделска кооперация между Германия и Швейцария.

Това е Германо - швейцарският проект, който стартира през 1994 г. като  сътрудничество между университета Хохенейм в Равенсбург, Германия и Техническия университет в Цюрих, Швейцария. Проектът се спонсорира по програмата INTERREG.

При развиване на биологично земеделие, изборът на сортове зеленчуци е по - стриктен отколкото при конвенционалното земеделие - избраните сортове зеленчуци трябва да отговарят на принципите на биологичното земеделие. Проектът се финансира от Фонда за ориентиране и гарантиране на селското стопанство, средствата от който във Великобритания  се управляват от Министерството на околната среда, храните и селските въпроси.

4. Заключение

Преходът от конвенционално към биологично земеделие е един труден и отговорен момент за земеделския производител. През последните години стана ясно, че съвременното конвенционално (интензивно) земеделие се намира в сериозна криза, поради високата степен на химизация и нейното пагубно действие върху околната среда (почва, вода, ландшафт, биологично разнообразие) и здравето на човека.

Последици от това са и непрекъснато влошаващите се социално - икономически показатели при конвенционалното земеделие. Ролята на фермера е много по - голяма от това просто да произвежда продукти за потребление от хората. Той е отговорен и за опазването на околната среда. Фермерът обслужва земята и поддържа почвеното плодородие, за да се запази и съществува живота на човека. Социалното и културното съществуване на селските райони зависи също от селскостопанската дейност.

Малко или повече външните вложения в селското стопанство - материали, синтетични и минерални торове, пестициди и др. се използват за интервенция в биологичните системи с презумцията да бъдат полезни за човека. След време обаче, неизбежно се сблъскваме с директни и индиректни негативни странични ефекти върху околната среда, до изразходване на невъзстановимите ресурси, непрекъснато намаляване ефективността на самото земеделско производството и влошаване качеството на живот.

Ето защо, науката, отговорните политици и земеделски производители в света търсят отдавна нови системи и подходи в земеделието, щадящи околната среда и здравето на човека, гарантиращи устойчиво развитие на земеделието. Една такава утвърдила се в света система е биологичното земеделие.

Контактна информация на Български асоциации, сдружения и съюзи на селскостопански производители

Българска асоциация биопродукти гр. Панагюрище 4500,ул."Райна Княгиня" № 13 Тел:+ 359 897 014 436 e-mail: info@bgbio.org Web: http://www.bgbio.org	Асоциация на земеделските производители в България София 1606, ул. „Владайска" № 29, ет. 1 Телефон/факс: + 359 2 951 62 65 e-mail: info@azpb.org Web: http://www.azpb.org
Национална лозаро-винарска камара Гр. София 1000,ул. „Леге“ № 10 тел.: + 359 2 981 16 74; + 359 2 988 47 97 E-mail: office@bulgarianwines.org Web: http://www.bulgarianwines.org/	Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци в България Гр. София 1000, ул. Г. С. Раковски № 108, ет. 8, офис 407-А тел.: + 359 2 980 26 79, + 359 2 987 47 43 E-mail: union@org-bg.net, office@org-bg.net Web: www.org-bg.net
Българска Асоциация на Производителите на Оранжерийна Продукция Гр. Пловдив 4003 ,  ул. „Добротич“  № 12  тел.: +359 32 968158	Съюз на гъбопроизводителите в България гр.  Пловдив 4000,ул. „Младежка“ № 20, вх. Б, ет. 2, ап. 10 тел.: + 359 32 44 89 90; факс: + 359 32 63 43 55 E-mail: vemi@mail.bg
Национален браншови пчеларски съюз Гр. София 1000, пл. „Македония“ № 1, партер, офис 3 тел./факс: + 359 2 917 06 10 E-mail: nbps@press.bg Web: nbps.press.bg	Българска асоциация на билкарите и гъбарите Гр. София 1000, бул. “:Дондуков” № 27 тел.: +359 2 986 29 90 тел./факс: +359 2 986 28 16 E-mail: vitafrukt@abv.bg, office@babg.net
Съюз на птицевъдите в България Гр. София 1303,бул. „Христо Ботев“ № 80 Телефон: +359 2 931 09 58; Факс: +359 2 931 09 58 Web: http://www.bpu-bg.org	Асоциация на свиневъдите в България СНЦ Гр. Шумен 9700, бул. “Симеон Велики” № 3 Тел: +359 5465268; Факс: +359 5465268
Национална асоциация по рибарство и аквакултури в България Гр. Пловдив 4000 , ул. “Васил Левски” № 248, тел.: +359 88 8352728; факс: +359 32 690217	Съюз на животновъдите в България Гр. София 1504, бул. „В. Левски“ № 106 – партер тел: +359 2 9421999; +359 2 9461491 Web: http://www.jivotnovadi.com

Контактна информация на Сръбски асоциации, сдружения и съюзи на селскостопански производители

Zadruzni savez Srbije 11 000 Beograd , Ul. Skerliceva 24 Теl: +381 (0) 11 3821 002 +381 (0) 11 3821 047 web: http://www.zssrbije.org/	Nacionalno udruzenje za razvoj organske proizvodnje Serbia Organica 11 000 Beograd, Ul. Molerova 29/a Tel: +381 (0)65 855 68 68 E-mail: office@serbiaorganica.org web: http://serbiaorganica.org/
Mreza za podrsku ruralnom razvoju 11 000 Beograd, Ul. Despota Stefana 68b Tel: +381 (0) 11 2751 622; +381 (0) 11 2752 959 e – mail: admin@ruralinfoserbia.rs http://www.ruralinfoserbia.rs/	Centar za organsku proizvodnju Selenca Selenca, Ul. Marsala Tita 179   e-mail: office@organiccentar.rs web: http://organiccentar.rs/index.html
Udruzenje  za organsku proizvodnju hrane TERRA’S 24000 Subotica; Trg cara Jovana Nenada 15 Telefon: +381 (0) 24/554 600 lokal 123 Fax: +381 (0) 24/553 116  e-mail: terras@terras.org.rs  web: http://www.terras.org.rs/index.htm	Regionalna privredna komora 19 000   Zajecar, Ul. Nikole Pašića 37 Telefon: +381 (0) 19 421 411 Fax:+381 (0) 19 421 412 e – mail: info@rpk-zajecar.co.rs web:http://www.rpk-zajecar.co.rs
Regionalna agencija za razvoj istocne Srbije 19000 Zajecar Trg Oslobodjenja 1 tel/fax. +381 (0) 19 426 376; +381 (0) 19 426 377 e-mail: office@raris.org web: www.raris.org	Lovacki savez Srbije 11000 Beograd Ul. Alekse Nenadovića br. 19-23/II tel.: +381 (0) 11 3442 467 fax: +381 (0) 11 3442 477 e-mail:office@lss.rs web: http://www.ecolss.com/kontakt.htm
Savez pcelarskih organizacija Srbije 11070 Novi Beograd   Ul. Dr Agostina Neta 30 A Tel: +381 (0)11/61-28-071 +381 (0) 60/444-0-121 +381 (0) 60/444-0-124 e-mail: spos.rs@gmail.com  web:  http://www.spos.info/	Udruzenje vinogradara i vinara Srbije 11000 Beograd Ul. Zadarska 7, Tel/fax: +381 (0)11 2638103 e-mail: udruz.vinogradara.vinara.srbije@gmail.com web: http://www.vivis.org.rs/onama.html

„Наръчник на органи чния фермер“ се издава в рамките на проект „Органично земеделие – предизвикателство или отговорност за нашата природа“ финансиран от Програма на Европейския съюз за трансгранично сътрудничество ИПП България – Сърбия. Проектът се изпълнява в партньорство с Регионален Агробизнес Център – Видин, България, Агропроект Тимок – Зайчар, Сърбия и Алианс за регионални и граждански инициативи, София, България.

Гр. Видин 3700

Област Видин

Ул. „Герго Божинов“ № 2, базата на ОКС

Тел:/факс: + 359 94/600 281

e – mail: rabc_vidin@abv.bg

Гр. Зайчар 19000, Сърбия

Област Зайчар

Ул. „Никола Пашича“ Е7/32

Тел:/факс: +381 19 429 185

e – mail: agroprojekt@nadlanu.com

Гр. София 1504

Област София

Бул. „Евлоги Георгиев“ № 167 А, ет. 1, ап. 1

Тел:/факс: +359 2 944 6389

e – mail: arci_ngo@abv.bg