Програма за трансгранично сътрудничество „интеррег гърция България 2014 2020 г. Съществуващо положение за цялото трасе и обща характеристика на ип


Въздействие върху биологичното разнообразие и неговите елементи, защитени територии



страница4/5
Дата08.09.2016
Размер0.94 Mb.
#8431
ТипПрограма
1   2   3   4   5

1.5.Въздействие върху биологичното разнообразие и неговите елементи, защитени територии.


Строителните работи са по съществуващо трасе и по ново трасе в урбанизирана, антропогенно променена територия, което предполага обитаването и от по-беден животински свят.
1.5.1.Въздействие върху растителния свят

ИП включва три участъка от път II-86 в които ще се извършва реконструкция, рехабилитация, а за част от участък 3 ще се изгражда път по ново трасе. Основната част от строителните дейности ще са със запазване на съществуващо трасе, без да се засягат нови терени.


Растителността в Западнородопската област включва:

-Иглолистни гори (смърч, бял и черен бор, по-рядко ела, клек, бяла мура, тис).

-Широколистните фитоценози от обикновен бук, горун, воден габър, благун и др. Поради силното развитие на иглолистните гори и сравнително активната намеса на антропогенните фактори широколистния пояс е по-слабо изразен, като заема главно периферните терени. 

Горската растителност заема около 85% от горския фонд. Над горната граница на гората са характерни фитоценозите на ниската хвойна. Заравнените била са покрити с обширни тревни екосистеми.

В западнородопската подобласт са разпространени редица ендемични видове и подвидове (родопски крин, родопска теменуга, родопско великденче и др.), терциерни реликти и средиземноморски видове, като силивряк, храстовиден очиболец, бяла мура, воден габър, черен бор и др.
Новозасегнатите площи с дървесна и храстова растителност са 3,83 дка, от които залесената площ с борова култура е 1,696дка.

В засегнатата територия и в прилежащите терени за настоящото инвестиционно предложение не са установени локалитети на видове от Приложение 3 към чл. 37 от ЗБР.


Въздействия върху растителния свят по време на строителството

По време на строителството ще се окаже незначително отрицателно въздействие върху частично запазените фитоформации и формираните изкуствени екосистеми върху прилежащите площи, като дървесната, храстова и тревна растителност върху площ от 15,486 дка ще бъде унищожена. Реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже съществено въздействие върху фитоценозите, разположени на околните терени. Реализацията на ИП няма да засегне видове, фигуриращи в Приложение 3 на ЗБР.


Въздействия върху растителния свят по време на експлоатацията

Въздействията по време на експлоатацията са от отделяните емисии в атмосферния въздух от изгаряните горива, от гуменият прах и от асфалтовият прах. Трафикът по съществуващия път и по пътя след реконструкция, рехабилитация и по новия участък ще бъдат индентични, но след реализацията на ИП двигателите на автомобилите ще работят при по-добър термичен режим. Като цяло неблагоприятните въздействия върху растителния свят те ще са по-малки от сегашните, тъй като вследствие на по-добрите условия на движение вредностите от изгаряните горива при движение по пътя ще са по малки.


1.5.2.Въздействие върху животинския свят

Районът в който се реализира ИП е в Западните Родопи, в долините на река Арда

и р. Черпинска, средно на около 700 метра надморска височина.

Родопите са една от най-богатите във фаунистично отношение територии в Европа. В закона за биологичното разнообразие са включени 7 вида насекоми, 5 от тях се срещат в Родопите.

От ихтиофауната на България, над 21 вида са установени в реките и язовирите на Родопите.

Топлият климат определя наличието на богата херпетофауна. Общият брой на установените видове е 36, което е 48 % от срещащите се в България земноводни (10 вида) и 86 % от влечугите (26 вида).  От включените в Червената книга на България тук се срещат смок-мишкар (Elaphe longissima), турска боа (Eryix jakulus), змия червейница (Typhlops vermicularis), котешка змия (Telescopus fallax), змиегущер (Ophisaurus apodus), каспийска блатна костенурка (Mauremys caspica) и двата вида сухоземни костенурки – шипобедрена (Testudo graeca) и шипоопашата (Testudo hermanni).

Сред 18 вида бозайници, които фигурират като защитени видове в Приложение I на Директива 79/409 / EEC и Приложение II на Директива 92/43 /EEC са европейският вълк (Canis lupus), видрата (Lutra lutra), дивата коза (Rupicarpa rupicarpa balcanica), лалугерът (Spermophilus citellus), кафявата мечка (Ursus arctos), пъстрият пор (Vormela perigusna) и 12 вида прилепи.



Голямо е и орнитологичното богатство на Родопите - тук са установени над 273 вида птици, някои от които застрашени от изчезване в световен мащаб - ветрушка (Falco naumanni), ливаден дърдавец (Crex crex), царски орел (Aquila heliaca), черен лешояд (Aegypius monachus). Река Арда, язовирите и притоците й се обитават от голям брой водолюбиви птици. През размножителния период се срещат три вида чапли и малкият воден бик (Ixobrychus minutus), а черният щъркел (Ciconia nigra) има най-висока численост и плътност за България. По време на миграция и зимуване язовирите в Родопите са убежище за много птици. Уникално е разнообразието на грабливите птици. В района се срещат 36 от познатите 37 вида в Европа, а 33 от тях са включени в Червената книга на България. В България единствено в Източните Родопи гнездят белоглави лешояди (Gyps fulvus). Множество южни видове, които рядко се срещат в България в Родопите са с висока численост, такива са синия скален дрозд (Monticola solinarius), малкото черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala), испанското каменарче (Oenanthe hispanica), черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala) и др. 
Някои от бозайниците в Родопите попадат в категорията на редките видове. От 59 установени, 23 са включени в Червения списък на IUCN, като 12 от тях са в категорията уязвим (7 вида прилепи, видрата (Lutra lutra), лалугер (Spermophilus citellus), златката (Martes martes), вълка (Canis lupus), мечката (Ursus arctos).
Въздействия по време на строителството

Клас Риби (Pisces).

Незначително въздействие върху рибите е възможно при строителни работи в коритото на р. Чепинска при изграждане на устоите на виадукта(естакадата) от км 330+994.68 до км 331+359.56, при реконструкцията на моста на р. Арда и изграждането на нов мост на р. Чепинска. Коритата на реките са с достатъчна широчина, която позволява последователното отклоняване на водите на реката в лявата и дясната половина, така, че да се осигури нормално оттичане на водите, без да се въздейства върху количеството и качеството им и няма да се оказва неблагоприятно въздействие върху рибите.


Възможни са, но са много малко вероятни незначителни въздействия върху отделни екземпляри от:

Клас Земноводни (Amphibia) и Клас Влечуги (Reptilia)

-Голям гребенест тритон Triturus karelinii

- Зелена крастава жа­ба (Bufo viridis);

- Жълтокоремна бумка(Bombina variegata);

- Жаба дървестница (Hyla arborea)

-Обик. блатна костенурка (Testudo graeca)

- шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

- шипобедрена костенурка (Testudo graeca)


Клас Бозайници (Mammalia),

- Таралеж (Erinaceus concolor), Приложение № 3 от ЗБР

- Къртица (Talpa europaea)

- Обикновена полевка (Microtus arvalis);

- Домашна мишка (Mus domesticus);

- Полска мишка (Apodemus mystacinus);

-от някои от видовете прилепи (разр. Chiroptera),


  • Клас Влечуги (Reptilia)

Разред Костенурки (Testudinata)

-Обик. блатна костенурка R C A B A 1219 Testudo graeca

- шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) Приложение № 2 и 3 от ЗБР;

- шипобедрена костенурка (Testudo graeca) Приложение № 2 и 3 от ЗБР



Въздействие по време на строителство

Територията около съществуващия път II-86, върху част от които ще се извършват строителните работи, предмет на настоящето ИП е урбанизирана, антропогенно променена и е с постоянно човешко присъствие. Трасето засяга предимно урбанизирана територия.

При реализацията на инвестиционното предложение ще бъдат новозасегнати:

-Незначителна нова част от ДГФ – 5 дка от която залесената площ с борова култура е 1,696дка.

-Дървесната, храстова и тревна растителност върху площ от 15,486 дка

-Местообитания на обитаващите засегнатата част от терена отделни индивиди;


Като цяло, въздействието върху животинският свят е незначително, тъй като се отнема малка по площ територия от земеделския и ДГФ, няма нова фрагментация на местообитания и влошаване качествата на местообитанията. Въздействието ще се прояввява само като временно безпокойство от дейностите по време на строителството.

В близост до разглеждания участък няма защитени територии и обекти, които могат да бъдат засегнати от строителството и експлоатацията на ИП.

На площите, върху които ще се извършва строителство не е установено наличието на защитени видове по Приложение №3 към чл. 37 от ЗБР.
Въздействия върху животинският свят по време на експлоатацията

В процеса на експлоатация на всяка пътна инфраструктура възможните въздействията са свързани с :

-увеличаване на антропогенното и техногенно натоварване в прилежащите територии, вследствие автомобилния поток, изхвърлянето на вредни емисии от автомобилите, шумово замърсяване и др. Доколкото ИП е реконструкция и рехабилитация на съществуващия път II-86, неблагоприятното въздействие върху територията след реализацията на ИП по-скоро ще се намали, вследствие по-добрите условия за движение на автомобилите при по-добър режим за работа на двигателите.

-въздействия свързани с частична фрагментация на местообитанията, влошаване качествата на местообитанията в съседство с трасето, смъртност по пътя. Този тип въздействия съществуват и сега.


Неблагоприятните въздействия върху животинският при експлоатацията на пътя след реализацията на ИП няма да са по-големи от тези, при съществуващото състояние на пътя.
1.6.Въздействия върху ландшафта

Въздействие по време на строителство

Структурата и функционирането на ландшафта няма да се променят. Той ще остане антропогенен – урбанизиран, индустриален, селищен и комуникационен тип ландшафт.


Въздействие по време на експлоатацията:

Експлоатацията няма да оказва нови въздействия върху ландшафтните компоненти.


1.7.Въздействия от генерираните отпадъци

По време на строителството ще се генерират значително количество строителни, и малки количества битови и опасни отпадъци, с видове и количества описани в т. ІІ.11.

За третирането на отпадъците ще изготви „План за управление на строителните отпадъци” по чл. 4 ал. 1 от Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали(ДВ, бр. 89/13.11.2012г.), като ще се спазват изискванията на ЗУО и наредбите към него.

Няма да има площадките за временно съхраняване на отпадъци в сервитута на участъци 2 и 3, а само в сервитута на участък 1.

При извършването на дейностите с отпадъци ще се спазват иззискванията на ЗУО и наредбите към него, като най-важните изисквания са:



  • Отпадъците с характер на строителни ще се съхраняват временно на определени за това места при спазване на изискванията на ЗУО и наредбите към него и изготвения „План за управление на строителните отпадъци”. Периодически ще се предават за последващо третиране по писмен договор на фирма имаща разрешително, регистрационен документ или комплексно разрешително за дейности с такива отпадъци. За временно съхраняване ще се използват площадки в обхвата на прилежащите терени, в строителните граници на пътя. Няма да се допуска замърсяване на съседни терени с тях.

  • Битовите отпадъци ще се събират в контейнери и ще се извозват по писмен договор по ред, определен от кмета на общината , от фирма с Разрешително, регистрационен документ или комплексно разрешително за дейности с такива отпадъци.

  • Опасните отпадъци ще се съхраняват разделно и ще се предават за третиране на фирми с Разрешително, регистрационен документ или комплексно разрешително за дейности с такива отпадъци. за дейности с тях.

Количествата на различните видове отпадъци за настоящото ИП са относително малки, съответно и въздействията ще са малки. При спазване на изискванията на ЗУО и наредбите към него въздействието върху околната среда по време на строителството ще бъде краткотрайно и незначително неблагоприятно. След приключване на строителството използваните терени ще се почистят и рекултивират.


Експлоатацията на пътя след реализацията на ИП не променя организацията по третирането на отпадъците при експлоатацията път II-86. Всички отпадъци ще се предават за третиране на фирми с Разрешително, регистрационен документ или комплексно разрешително за дейности с такива отпадъци.
Неблагоприятните въздействия от генерираните отпадъци при реализацията на трите участъка няма да са по-големи от тези, при съществуващото трасе.
1.8. Въздействия от рискови енергийни източници

Шум

Източници на шум по време на строителството

Източници на шум по време на строителството ще са строителната механизация и автомобилите за доставка на материали при строителните дейности и извозване на отпадъци. Нивата на шума, излъчван от използваните основни машини са: багер – 80 ÷ 90 dBA, булдозер – 97 ÷ 105 dBA, валяк – 87 dBA, асфалторазстилач – 89 ÷ 92 dBA, тежкотоварни автомобили – 85 ÷ 92 dBA. На работните площадки се очакват значителни еквивалентни нива на шум (около 90 dBA).


Въздействие от шума по време на строителството

Шумът, създаван от пътно строителните машини и автомобилите, ще оказва неблагоприятно въздействие върху обектите, разположени на терените в близост до трасето. Около 60% от дължината на трасето е в регулация, във или в близост до жилищни зони. Шумовото въздействие ще е негативно, но временно, за ограничен период от време, само при работа в съответния участък от пътя, когато е в близост до жилищните зони. В жилищните зони ще се работи само през светлата част на деня. При добра организация на работа няма да има значителни неблагоприятни въздействия върху населението в жилищните зони.


Въздействие от шума по време на експлоатацията

Съгласно Наредба 6 за територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик и централни градски части граничната стойност на еквивалентното ниво на шума през дневният период е 60 dB(A) за територията и 35 dB(A) в помещенията в сградите.

Няма данни от измервания на шумовите нива в трите участъка на пътя. Не е възможно да се отдели шума от транзитния трафик от локалния. Не е възможно изграждане на шумозащитни съоръжения по съществуваща улична мрежа в урбанизирана територия. Намаляване на шумовото въздействие е възможно с подобряване на условията за движение, което ще се осъществи с реализацията на ИП. Подобряване на условията за движение на МПС и извеждане на трафика по част от трасето встрани от жилищни зони относително ще се намали шумовото въздействие върху прилежащата територия. Количествена оценка на това намаление не може да се даде.

Съществено намаляване на неблагоприятното шумово въздействие е възможно с изграждане на шумозащитно съоръжение по западната страна на пътя в участъка с ново трасе по десния бряг на р. Чепинска, приблизително от км 134,270 докм 134,680. Този участък се явява транзитен път за централната градска част. Дължината, височината и конкретната конструкция на съоръжението следва да се определят с акустичен проект, така, че шума от път II-86 да не надвишава 60 dB(A) в най-близките до него жилищни сгради.


Вибрации

Въздействие по време на строителството:

По време на изграждането на пътното платно и всички съоръжения на пътя вибрациите са фактор на работната среда при извършване на някои специфични дейности. Въздействието е локално и незначително, само в границите на работния участък.


Въздействие по време на експлоатацията:

Не се очаква.


Лъчения

Въздействие по време на строителствотои експлоатацията не се очакват.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница