Програма за трансгранично сътрудничество по инструмента за предприсъединителна помощ

1Обща информация

Настоящите Насоки за кандидатстване имат за цел да предоставят практическа информация на кандидатстващите по проекти за Програмата за трансгранично сътрудничество по инструмента за предприсъединителна помощ България – Сърбия.

Това е най-практичното ниво на документация, необходима за успешно кандидатстване с проектно предложение по тази програма. Насоките за кандидатстване предоставят информация за това как да се попълни формуляра за кандидатстване, бюджета и другите декларации, част от настоящия пакет с документи.
 ВАЖНО

Моля, имайте в предвид , че настоящите Насоки за кандидатстване са по програма, която е различна от програмите ФАР/КАРДС. В тази връзка, ,моля прочетете внимателно тези Насоки за кандидатстване, за да избегнете евентуално объркване!

1.1Кратко представяне на Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за преприсъединителна помощ България-Сърбия

Програмният документ, изготвен съвместно от двете страни чрез партньорството на националните и регионалните власти и местните заинтересовани лица е одобрен от Европейската Комисия на 25 март 2008 г. (Решение № 1058). Документът определя общата рамка за интервенция по ИПП в трансграничната област по Програмата.

Програмата е своеобразно продължение на предходни програми за трансгранични инициативи финансирани от ЕС, като например Програма Добросъседство 2004 -2006 г.

Подробна информация за видовете проекти, допустимите дейности и бенефициенти, бюджетната разбивка по приоритетни оси и ключовите области (сфери) на интервенция са изброени по-долу.

1.1.1Допустима трансгранична област

Допустимата гранична област за Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България-Сърбия обхваща територия от 39 434 кв. км. (20 525 кв. км българска част и 18 909 кв. км сръбска част). Областта граничи с Румъния на север и с Бившата югославска република Македония на юг. Дължината на границата между двете страни е 341 км, 315 от тях сухопътна граница и съответно 26 км граница по река Тимок. По границата има 5 гранични контролно-пропускателни пункта.
Общата българо-сръбска гранична област включва 12 административни единици: 6 области в България, което отговаря на ниво NUTS III (Евростат) в съответствие с изискванията от Регламент (ЕО) 1059/2003 за класификацията по NUTS и в съответствие с Обяснителните бележки на ЕК от януари 2004 г., и еквивалентни 6 области по NUTS III в Сърбия:
Таблица 1: Допустими NUTS III и NUTS IV

България – ниво NUTS III	Сърбия – еквивалент на NUTS III
Видинска област: 11 общини: Белоградчик, Бойница, Брегово, Видин, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупрене	Области Бор: 4 общини: Бор, Кладово, Майданпек, Неготин
Област Монтана: 11 общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци, Якимово	Област Зайчар : 4 общини: Болиевац, Зайчар, Княжевац, Сокобаня
Област София 22 общини: Антон, Божурище, Ботевград, Чавдар, Челопеч, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Годеч, Горна Малина, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Сливница, Своге, Златица	Област Нишава: 11 общини: Град Ниш (общини: Пантелей, Медияна, Црвени Кръст, Палилула и Нишка баня), Алексинац, Гаджин Хан, Дольевац, Мерошина, Ражани, Свърлиг
Област Перник: 6 общини: Брезник, Земен, Ковачевци, Перник, Радомир, Трън	Област Пирот: 4 общини: Бабушница, Бела Паланка, Димитровград, Пирот
Област Кюстендил: 9 общини: Бобовдол, Бобошево, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня, Дупница, Трекляно	Област Ябланица : 6 общини: Бойник, Власотинце, Лебане, Лесковац, Медведжа , Црна трава
Област София-град 1 община: София град* * Моля, обърнете внимание, че област София-град е съседна област, както е описано по-долу. Не повече от 20% от финансирането за всяка приоритетна ос могат да се харчат в тази съседна област	Пчински окръг: 7 общини: Босилеград, Буяновац, Владичин Хан, Вранье, Прешево, Сурдулица, Търговище

Допустимата област по Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България - Сърбия е илюстрирана на картата по-долу:

 ВАЖНО

При надлежно обосновани случаи финансирането предоставено от Общността може да се използва за финансиране на разходи, направени за провеждането на операции или части от операции в размер до 20% от сумата на приноса на Общността за трансграничната програма в райони с ниво NUTS 3 или, при отсъствие на класификация по NUTS, еквивалентни области, съседни на допустимите области за тази програма. При изключителни случаи и при споразумение между Европейската Комисия и участващите държави, тази гъвкавост може да бъде разширена, така че да обхване райони на ниво NUTS 2 или, при отсъствие на класификация по NUTS, еквивалентни области, в които се намират допустимите области. На ниво проекти, в изключителни случаи, разходите, направени извън областта, засегната от програмата, могат да отговарят на изискванията за финансиране, ако проектът може да постигне целите си единствено с тези разходи.

В тази връзка област София-град, определена като съседна област, следва да изпълни операции до 20 % от сумата на приноса на Общността и националния принос.

2. Програмна стратегия

Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) замества петте съществували в миналото предприсъединителни инструменти - ФАР, ИСПА, САПАРД, инструмент за Турция, и КАРДС, като по този начин обединява в общо правно основание всички предприсъединителни помощи. ИПП е разработен за по-добро адаптиране към различните цели и напредък на всяка страна бенефициент, като по този начин предоставя целенасочена и ефективна подкрепа съобразена с техните индивидуални потребности и напредък.
Пограничните райони често са поставени в необлагодетелствано положение поради своето периферно географско разположение и относителна изолация от националните икономики. Същевременно развитието на вътрешния пазар на територията на Съюза (и свободното движение на хора, стоки, услуги и капитал) също доведе до необходимостта за балансирано развитие и интеграция на европейската територия.
Целта на тази Програма е да насърчи по-силната интеграция на територията, като по този начин осигури балансирано и устойчиво развитие във целия трансграничен регион. Според регламентите за ИПП тази Стратегия цели насърчаване на добросъседски отношения, които изграждат стабилност, сигурност и просперитет във взаимен интерес и на двете държави, като насърчава тяхното хармонично, балансирано и устойчиво развитие. Стратегията е разработена според принципите на новия единен инструмент, като дава възможност за допълнително развитие и създаване на ефективни партньорства за улесняване на устойчивостта на пограничния регион.
Целите на програмната стратегия отговарят на рамката на Стратегическите насоки на Общността за сближаване, Лисабонския дневен ред и принципите за устойчивост, изразени в Заключенията на Европейския съвет в Гьотеборг. Основната цел на интервенциите, които ще се финансират по програмата в областта на трансграничното сътрудничество са дейности за подкрепа за икономическото и социално развитие, чрез инвестиране в необходими дребномащабни инфраструктури, човешки потенциал и подкрепа създаването на благоприятна бизнес-среда и социална интеграция. Основните ресурси, използвани за развиване на стратегията, са следните:
• Насоки и регламенти на ЕС за ИПП; Стратегическите насоки на Общността за сближаване;
• Социо-икономически анализ и SWOT анализ (силни страни, слаби страни, възможности, рискове) на допустимите гранични региони;
• Съответствие с програми на ЕС, национални/регионални програми и стратегии от двете страни на границата;
• Опит от предишни програми по ФАР и КАРДС за периода 1999-2006 г.;
• Заключенията от дискусиите на програмните органи, отговорните власти, експертите и основните заинтересовани лица на регионално/местно ниво.
Програмната стратегия е разработена на базата на потенциалните възможности на региона и вземайки в предвид голямото разнообразие от трансгранични потребности и възможности за сътрудничество. В допълнение програмата има за цел да намали общите заплахи от природни бедствия и замърсяването на региона.

2. Цели на програмата

Стратегията на програмата цели да обърне внимание на специфичните потребности на граничната област както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, и подкрепя следната обща стратегическа цел:
Да засили териториалното сближаване на българо-сръбския трансграничен район, конкурентоспособността и устойчивостта на развитието му чрез сътрудничество в икономическата, социалната и екологичната област в административните граници

Горната обща цел на програмата, заедно с основните елементи на стратегията, извлечени от SWOT анализа, доведоха до формулирането на следните конкретни цели на Програмата, които трябва да се вземат предвид при подготовката на проектното предложение:

Конкретна цел № 1: Да се модернизира инфраструктурата, която позволява социално и икономическо развитие и подобряване на състоянието на околната среда от двете страни на границата чрез повишен достъп до транспорт, информация и комуникационни услуги, както и до трансгранични системи за комунални услуги и за опазване на околната среда.
Конкретна цел № 2: Да се увеличи броят на икономическите взаимодействия в региона и да се подобри капацитетът за съвместното използване на общия регионален потенциал с цел повишаването на регионалния просперитет чрез разработването на политики и социални мрежи, създаване на стабилна рамка за (трансгранична) подкрепа за бизнеса, създаване на партньорства в отделните сектори като култура, туризъм, развойна и изследователска дейност, опазване на околната среда и образование, интензивен обмен на най-добри практики, съвместно регионално планиране и подготвяне на икономическия сектор в района за участие в общия пазар на ЕС.
Конкретна цел № 3: Да се популяризират принципите на устойчивото развитие в трансграничния район изразяващо се в повишаване на взаимното разбиране и съблюдаването на тези принципи, чрез разработването на успешни модели за сътрудничество между бизнеса и местните заинтересовани лица в ключови приоритетни области.
 ВАЖНО

За допълнителна информация относно програмната стратегия, направете справка с програмния документ.

1.1.4. Приоритетни оси на Програмата

За постигане на целите, зададени в Програмния документ, държавите-партньорки съвместно договориха основните насоки, в които трябва да бъдат съсредоточени интервенции по тази програма. Тези основни насоки се наричат Приоритетни оси и са както следва:

• 
  Приоритетна ос 1: Развитие на дребно мащабна инфраструктура
  
• 
  Приоритетна ос 2: Подобряване на капацитета за съвместно планиране, решаване на проблеми и развитие
  
• 
  Приоритетна ос 3: Техническа помощ
  

 ВАЖНО

Първите две приоритетни оси финансират проекти, подадени от кандидатите. Третата приоритетна ос има за цел да осигури правилното функциониране на органите за управление и изпълнение на програмата.

Приоритетните оси са разпределени в основни сфери на интервенция, както следва:

Приоритетна ос 1: Развитие на дребно мащабна инфраструктура

1.1 Физическа и информационна инфраструтура

1.2 Инфраструктура свързана с опазването на околната среда

1.3 Помощ за подготовка на проекти

Приоритетна ос 2: Подобряване на капацитета за съвместно планиране, решаване на проблеми и развитие

2.1 Създаване на връзки и мрежи на институционално, фирмено и образователно ниво

2.2 Устойчиво развитие чрез ефективно използване на регионалните ресурси

2.3 Действия "От хора за хора"

 ВАЖНО

За допълнителна информация относно приоритетните оси на програмата и основните сфери на интервенция направете спарвка в програмния документ.

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия

Изтегляне 1.12 Mb.

Сподели с приятели: