Програма за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа на, финансиран по оп за Транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа 2007 2013 г., Приоритет Зони за устойчив растеж
Методи за физическа идентификация на риска
Изтегляне 1.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Типологизация на основните рискове
- Изводи
- Източници
Методи за физическа идентификация на рискаМетодите за физическа идентификация на риска при изпълнение на проекта са следните:
Те са три вида:
Въпросите от анкетните карти трябва да бъдат свързани с факторите на влияние върху проекта и по-конкретно с факторите на влияние върху изпълнението на строителството. Предимствата на метода за идентифициране на риска чрез попълване на анкетни карти са: евтин метод; получаване на голямо количество информация; кратък във времето; адаптивен в условията на динамични ситуации за проекта и обкръжаващата го среда. Основен недостатък е, че се разчита на достоверността на предоставената информация. Влиянието на този недостатък може да бъде минимизирано чрез задаване на един въпрос по няколко различни начина и на различни места в самата анкета и сравняване на получените отговори.
Физическата инспекция е най-прилаганият метод за идентификация на риска в процеса на изпълнение на проекта. Методът е лесен, но изисква много време за неговото реализиране, тъй като освен същинската физическа идентификация на риска по време на изпълнение на проекта, се изисква и много добра предварителна подготовка. В управлението на риска в проекти в инвестиционните проекти, методът се препоръчва за проекти с минимална продължителност една година. Подготовката на физическата инспекция включва планиране на:
Същинската инспекция на проекта се състои в посещение на мястото на изпълнение и попълване на разработените бланки от отделните участници. След обработването на резултатите могат да бъдат идентифицирани нови рискове, както и да бъде направена оценка по отношение на влиянието на идентифицирани преди това рискове. Основно предимство на методът “ Физическа инспекция на изпълнението на проекта” е неговата простота, както и фактът, че мениджърът по риска в проекта (в случай, че няма мениджър по риска, то тогава е препоръчително идентификацията да бъде извършена лично от мениджъра на проекта) се запознава лично с участниците в проекта и сам може да прецени достоверността на получената информация.
Методът се базира на изследване на счетоводните документи, свързани с изпълнението на проекта. Теоретично, най-лесния начин за анализ е в случай на осигуряване на отделно счетоводство за даден проект, независимо дали той се изпълнява от една или няколко организации. Анализира се всеки един счетоводен документ с цел да се открие всяка една потенциална възможност за риск. Изследването на финансовите документи се извършва със съдействието на мениджъра на бюджета в проекта, ако съществува такава длъжност в организационната структура. Предимството на методът е, че изследваната информация е напълно достоверна, както и че има възможност да бъде изследвана и анализирана информация, свързана с организацията, изпълняваща проекта – идентифицират се фактори, които косвено могат да влияят върху реализацията на проекта и да предизвикат риск. Недостатък на методът, който по-скоро се свързва с условията в нашата страна е доколко официалната счетоводна информация е действителната.
Задължителен документ за всеки проект е “Стратегия за управление на комуникациите в проекта”. Изследването на информационните потоци в проекта се реализира на два основни етапа. Първия етап е подготовката за същинското реализиране на методът. В този етап се разработва подробна схема на информационните потоци въз основа на разработената стратегия за управление на комуникациите. Втория етап се състои в проверка на информационни потоци в проекта. Най-лесния начин за проверка е чрез въвеждане на определена информация, имаща важно значение за проекта. На база изходната информация, получена при всеки един участник може да бъде установено изпълнението на приетата стратегия за управление на комуникациите в проекта.
Международният опит показва, че въвеждането и разпространяването на ПЧП моделите в дадена страна често е съпътствано с много трудности. Основната причина се състои в това, че моделите изискват специфично ноу-хау, като често знанията, с които разполага правителственият и частният сектор или липсват, или са твърде хаотични. Вследствие на това в повечето случаи публичният сектор, съответно обществеността, приема структурата с подозрение, със страх, че сложните модели са предназначени само за прикриване на изхарчените държавни пари и с безпокойство, че резултатът ще бъде разточителство от страна на правителството. Моделите на ПЧП изискват сравнително високи разходи за проектиране, покупки и други транзакционни разходи, подготвителният период е по-дълъг от този при традиционната държавна инвестиция. Но това не означава, че общите разходи по реализацията са повече, съответно че целият период за осъществяване е по-дълъг. При ПЧП дългият период на изпълнение предполага и много рискове, чийто размер може да се намали чрез създаване на подходяща система от условия. Преди въвеждането на ПЧП модел трябва да се проучи регулаторната рамка, тъй като неуредената нормативна база може да доведе до сериозни правни спорове. Финансовите рискове са резултат от дългосрочното поемане на задължение (промени във финансовия пазар, лихвен и валутен риск и др.). Необходимо е създаване на такива финансови и институционални условия, които да осигурят финансово покритие на задълженията за плащане на държавата за целия период. Трябва да се създаде и административен орган, който да гарантира от страна на държавата финансовите, професионалните и организационните условия. Изключително важен елемент от договорите за ПЧП е посочването на всички рискове по даден проект и на партньор, който ще ги поеме. При всеки проект трябва да има стремеж към възможно най-оптимално разпределение на рисковете, което означава, че държавният, съответно частният партньор поемат такива рискове, които могат да управляват най-ефективно. Спазването на този принцип води често до разпределение, при което държавният сектор поема минимален икономически риск, но максимален политически. Тоест в идеалния случай държавата поема само тези рискове, които частният партньор не може да управлява. При разпределение на рисковете не трябва да се накърняват интересите на някоя от страните. Международният опит свидетелства за много успешни ПЧП проекти. Очевидно е обаче, че модели на ПЧП, реализирани в друга държава, не могат да бъдат заимствани директно в родната практика. Трябва да се разработят индивидуални решения за всяка страна, а често и за всеки проект. В случай на изпълнение единствено от държавата, вземането на решения може да бъде затруднено от разпространената система за постигане на споразумения по административни въпроси и ежегодното обсъждане на бюджета в парламента. Със сключването на ПЧП договор по закона за гражданското право в известен смисъл държавата „връзва” собствените си ръце, за да не размисли в един по-късен етап. През дългия период на проекта може да настъпи момент, когато за държавата ще бъде по-изгодно да денонсира договора и да се обяви търг за останалата част от проекта като нови проекти. Държавата трябва да даде необходимата гаранция на частния оператор, че няма да наруши клаузите на договора дори и при такива обстоятелства, като предприемачите трябва да вземат под внимание тази опасност още при първоначалното кандидатстване за проекта. Този риск или се включва в цената, или прави невъзможно сключването на договора. Началният, т. нар. „обучителен” етап от ПЧП носи в себе си огромния риск от липса на съответните правни, институционални, организационни и финансови решения, както и от липсата на опит и професионални компетенции. Процедурите, които предстои да бъдат създадени, изискват много повече разходи, които могат да бъдат намалени, като се използва опитът от успешните пилотни проекти.
Това е рискът, който се отнася до вероятността наличността и стойността на финансовите средства да бъде повлияна от промени в лихвените проценти. Експлоатационен риск Това е риск, който има отношение към вероятността разходите по адекватната експлоатация на активите да превишават предварително заложените. Пазарен риск Това е риск, който е свързан с вероятността пазарното търсене на генерираните от проекта услуги да е под предварително заложеното. Риск свързан с поддръжката Това е риск, който се отнася до вероятността разходите по поддръжката на активите да превишават предварително заложените. Политически риск Това е риск, чиято вероятност за сбъдване се отнася до това дали действията на правителството могат да въздействат негативно върху проекта. Прави се допускането, че такъв риск не би трябвало да съществува, тъй като това е проект на Община Перник и политическата воля за реализацията на индустриалната зона е гарантирана.
Това е риск, който е свързан с вероятността от забавяне и/или оскъпяване на проекта в следствие на неизпълнение на регулаторни изисквания. Това е най-високият риск, залаган обикновено в реализацията и изпълнението на различни дългосрочни проекти.
Това е риск, свързан с вероятността в края на проекта, активите да не са в предвиденото състояние за прехвърлянето им на публичния партньор. Тук не се предвижда да съществуват някакви рискове поради това, че в края на експлоатационния период инвестицията не би трябвало да има остатъчна стойност.
Това е риск, чиято вероятност технологичните нововъведения при предоставянето на услугата да не доведат до желаните резултати. В общи линии тук се прави допускането, че към момента на започване на изграждането на индустриалната зона няма вероятност да се променят съществено строителните технологии.
Това е риск, който се отнася до вероятността предоставяните услуги да не покрият заложените изисквания за качество и количество на предварително заложените параметри. Вероятността да не се отговори на поставените технически и икономически изисквания по проекта обикновено се залага да бъде минимална, но практиката от изпълнението на различни индустриални зони в България показва, че това невинаги е така.
Това е риск, който има отношение към вероятността завършването на строителните дейности по проекта да се забавят до толкова, че предоставянето на услугите да не започне в предвидения срок. Строителен риск Това рискът, свързан с вероятността от превишаване на предварително заложените разходи по време на проектирането и конструирането на проекта. Риск свързан с проектирането Това риск, който се отнася до вероятността проектното предложение да не постигне заложените цели. По отношение на проектирането се допуска, че не би трябвало да се наблюдава наличие на риск, но вероятност от някакви корекции винаги е възможно да съществува.
Това е рискът, който има отношение към вероятността от реализиране на загуби поради увреждане на околната среда по време на конструирането и експлоатацията на инфраструктурата, свързана с проекта. Предвижда се проектът да не е рисков за екологичната среда на района, където ще бъде изпълняван.
Това е риск, който се отнася до вероятността колебанията на валутния курс да повишават разходите за изграждане и експлоатация на проекта. Не би трябвало да се наблюдава риск от промяна на валутната ситуация в страната, защото България е в условията на валутен борд, както и на твърд курс на лева спрямо еврото с очаквания за приемането на страната във валутния механизъм ERM II и последващо приемане в еврозоната.
Това е рискът, свързан с вероятността от настъпването на обстоятелства, свързани с непреодолима и за двете страни сила. .
Това е рискът, свързан с вероятността инфлацията да превишава предварително заложените стойности в проектното предложение от повече от 3,0% на годишна база. Други детерминанти по проекта По отношение на това дали има други детерминанти, които да окажат значително въздействие върху основните икономически и финансови величини, които бяха изследвани, се установи, че няма наличие на такива. Заложените икономически променливи, като инфлация, БВП, ръст на потреблението, ръст на цените на канализационната услуга и други са достатъчни да очертаят рамката на проекта и неговото икономическо изпълнение в разглеждания период. Разбира се, вероятности да се случи нещо непредвидено не са никога изключени, но тези вероятности са заложени в рамките на рисковия пул в предходната секция. Ето защо може да се направи основателно допускане, че други съществени детерминанти за този проект не съществуват. ИзводиОбикновено, частният бизнес взима решения базирани върху две основни величини – време и стойност. Ето защо, ако за дадена инвестиция се случи да не може да се изплати за очаквания период от време и да възвърне очакваната норма на възвращаемост, може да се счита, че такава инвестиция не е била успешна. Добрата новина при настоящия проект е, че принципно целият регион на Община Перник навлиза в период на икономически подем, въпреки че предвижданата зона се счита за една от малките тематични зони в страната. След 10 години обаче, когато България ще е вече приела еврото като основна разплащателна единица на своя територия, може би ще се окаже, че покупката на земя и инвестирането в бизнеси днес е една повече от успешна инвестиция, защото и цената на земята, и цената на започването на някакъв бизнес и цената на човешкия капитал, който тогава ще бъде наличен ще бъдат в пъти по-високи, отколкото са днес. Една от особеностите на изграждане на индустриални зони е, че въпреки че няма ясно разписано кодифициране на практиките за публично-частно партньорство, следва да се има предвид, че по-голяма част от изградените индустриални зони, са построени именно на базата на този тип взаимоотношения. Те се отличават от традиционните инвестиции поради сложната им финансова структура. Частният инвеститор се стреми да постигне възможно най-рентабилна инвестиция и в съответствие с това степенува възможностите си и осъществява проекта с най-висока нетна настояща стойност. Разбира се, при такъв тип партньорства се запазва и стремежът на частния партньор към печалба. От другата страна, сътрудничеството следва да обслужва и интересите на публичният сектор, за който не е безразлично при какви условия частните фирми ще реализират своите инвестиции. Един от главните фактори поради които публичният сектор възлага изпълнението на инвестицията на частен инвеститор, е именно способността му чрез професионалните си знания, практически и управленски опит да изпълни по- ефективно тези задачи. Един от най-важните критерии при избора на печелившия кандидат е получаването на най-добра услуга за заплатената сума. Изборът на най-добра оферта е дълга процедура, по време на която Община Перник трябва да отчете много фактори, ако иска да сключи действително най-доброто споразумение. Съгласно наложилите се процедури за възлагане на обществени поръчки в страната, както и в етапите преди тяхното възлагане до етапа на подписването на договора Общината трябва да действа в интерес на избора на най-изгодната оферта за нея (и в крайна сметка за гражданите). Преди да се обявяват търгове и покани от всякакво естество Община Перник трябва да прецени в какви области има нужда от инвестиции чрез публично-частно партньорство. Има отрасли, при които прилагането на моделите на ПЧП е изключително уместно, но има и такива, при които те не са подходящи. Цялостното заключение тук е, че икономическите агенти биха могли да инвестират в тази индустриална зона, като решенията, които бъдат взети днес, ще подпомогнат потенциалните инвеститори да възвърнат своите вложения много по-бързо и с много по-висока норма на възвращаемост. В допълнение на икономическия растеж, който страната отбелязва, трябва да се акцентира, че такъв тип индустриални зони ще стават все по-атрактивни за потенциални инвеститори не само защото самата стойност на придобиване на земята на настоящия етап е изключително привлекателна, но и защото Община Перник твърдо и последователно отстоява своята позиция за подобряване условията на бизнес и живот в региона.
[2] Данни на Българска народна банка /БНБ/, www.bnb.bg [3] Доклад на Macro Watch на Фондация „Отворено общество” – „Състояние на икономиката в средата на 2008 година”. [4] Официална страница на Статистическа служба на Европейски съюз „Евростат”, http://ec.europa.eu/eurostat [5] Интернет-портал за официални икономически новини за Р.България, http://econ.bg [6] Годишно проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара [7] Пазарно проучване на Cushman&Wakefield, www.cushwake.com [8] Пазарно проучване на Colliers International, www.colliers.com [9] Данни на различните управляващи органи на индустриалните зони и тематичните паркове в страната [10] Данни на ръководството на общинско предприятие за развитие на „Индустриален парк – Русе”; [11] Данни на МВФ, Member Financial Data, [12] Доклад на Център за икономическо развитие: „Икономиката на България”, 2009 [13] Доклад за Президента на Р.България: „Икономическите предизвикателства – България, 2010” [14] „Ръководство за анализ на инвестиционни проекти по разходи и ползи” /българска версия/ [15] Guide to Cost-Benefit Analysis of Major Projects – In the Context of EC Regional Policy, 1997 [16] Guide to Cost-Benefit Analysis of Investment Projects – Prepared for Evaluation Unit, DG Regional Policy, European Commission; Structural Fund-ERDF, Cohesion Fund and ISPA, 2000 Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 1.63 Mb. Сподели с приятели:
|