Програма за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа на, финансиран по оп за Транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа 2007 2013 г., Приоритет Зони за устойчив растеж
Перспективи пред изграждането и ползването на обособени индустриални паркове
Изтегляне 1.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1Строителство и недвижими имоти
- 1.2Високи технологии
- 1.3 Спедиторски и логистични услуги
Перспективи пред изграждането и ползването на обособени индустриални парковеПроблемът, пред който повечето български и чуждестранни компании се изправят ежедневно, е липсата на достатъчно свободни площи с добро качество. Тенденцията е валидна не само за София, която към момента съсредоточава по-голяма част от търговската дейност в страната, но и в другите градове, разположени на главни транспортни връзки. Към момента търсенето продължава да надхвърля предлагането на индустриални площи След направено проучване на Industry Watch (2009) се потвърждава, че първоначално търсенето на логистични и индустриални зони се концентрира предимно в София, но бавно инвестиционният интерес започва да се обръща към няколко регионално важни града (например, Пловдив, Варна, Русе) с относително голям дял в икономическите дейности на страната. Логичната причина да се инвестира по-скоро в провинцията, отколкото в София се дължи на по-ниските в сравнение със средните за страната цени на наеми/продажби на земя и разходи за труд. Все пак две важни предпоставки трябва да бъдат изпълнени – добра инфраструктура и квалифицирана работна сила. По отношение на секторите в икономиката, които са най-пряко свързани с изграждането, развитието и жизнеспособността на тематичните паркове в България могат да се отбележат няколко основни тенденции, касаещи строителството и недвижимите имоти, високите технологии, спедиторските и логистичните услуги, равнището на промишленост в страната и други. 1.1Строителство и недвижими имотиПрез 2010-2011 г. за разлика от периода 2006-2008 г. строителството забави ускорения си темп на растеж. Реалният ръст на добавената стойност в сектора през 2007 г е около 15%, а през 2011 г. е около 5%. През 2007 година е налице висока интензивност на инвестициите в бранша, докато това не се забелязва за последните две години, както и за следващите една до две прогнозни години. През първите месеци на 2008 строителния сектор остана абсолютен лидер в българската икономика и много предприемачи се насочиха към изграждането на нови линейни обекти, нов сграден фонд, жилищни сгради и всякаква строителна дейност, което през 2011 г. вече не е така и инвестиционната активност започна да намалява още от втората половина на 2009 г. Строителството допреди две години беше привлекателно за чуждестранни инвестиции, защото беше очертан ясен стремеж към повишаване качеството и класа на предлаганите продукти – в офисните, индустриални, логистични зони, жилищни сгради и т.н. като се търсеше уникалност, функционалност, покриване на световни стандарти за строителство и последващо управление. Според проучване на Центъра за икономическо развитие в основата на строителния бум беше недостигът на модерни жилищни, търговски и административни площи, складове и логистични центрове. През първата година от членството на България в ЕС, средният ръст на цените на строителните материали и съпътстващите ги услуги е около 13%. Но в момента се забелязва един относително ускорен спад на цената на труда в строителния сектор, докато забавянето на цените на материалите по-плавно. Пазарът на търговски площи е почти анемичен в цялата страна, а на огромни индустриални площи е напълно замрял, като индикаторите за раздвижване на сектора – фирмени плащания, фирмения поръчки, заетост в сектора и др. под. все още показват, че секторът се намира в състояние на икономически застой. 1.2Високи технологииНай-интересният момент за сектора на информационните и комуникационните технологии /ИКТ/-сектора е, че през 2007 година се стартира дейността на първия у нас фонд за рискови инвестиции в областта на информационните технологии – NEVEQ. Фондът е с капитал от около 22,5 млн. евро и още с появата си се включи в обещаващ проект със сумата от USD 3 млн. – инвестирани в портал за пътнически услуги . На базата на различни специализирани публикации /ComputerWord/ се установява, че общият пазар на информационни и телекомуникационни услуги в България е над 4 млрд. лева, като българските фирми от сектора имат възможност за бърза капитализация и създават заетост на лица с относително високи квалификационни характеристики и специфични умения и способности. Износът на услуги и продукти от този сектор непрекъснато се увеличава и едни от големите инвестиции бяха на фирмата „Хюлет-Пакард” за изграждане на огромен хъб-център на компанията, който да обслужва Централна и Източна Европа. Това са перспективни компании, за чието привличане в индустриалната зона си струва сериозно да се помисли.
Глобализацията на икономическите връзки донесе необходимостта от предлагане на комплексни логистични услуги, въведе понятия като “value added services” (“включено в цената”). Освен това унифицира и драстично повиши изискванията към качеството на спедиторските услуги. Липсата на адекватна транспортна инфраструктура в страната е отрицателен фактор за развитието на спедиторския бранш. Остарялата техническа база в морските и речни пристанища, както и незадоволителното състояние на железопътната мрежа и терминали са пречка за развитието на интермодалните превози и за обслужване на транзитни товаропотоци през страната. Особено обезпокоително е отсъствието на национална стратегия за привличане на транзитни товаропотоци. Основните проблеми пред бранша са от оперативно-търговски характер, като задълбочаване на дисбаланса между високия обем на вноса по шосе и значително по-ниския обем на износа по шосе, повишаване цените на горивата и т.н. През 2007г. излезе окончателно на повърхността на общественото внимание недостатъчна подготвеност на българската митническа и данъчна администрация за плавно и безпроблемно интегриране. Липсата на координация между Агенция “Митници” и митническите администрации на държавите от ЕС, през първите 20 дни на 2007 г. изцяло блокира превозите по износа на стоки, произведени в режим активно усъвършенстване с материали, доставени преди 1 януари 2007 г. Този проблем все още не е напълно изчистен и България все още не е част от шенгенското пространство. Българските спедитори и превозвачи бързо се преустройват към условията на работа в общия пазар на ЕС неограничаван от митнически бариери. Пазарната икономика се саморегулира и вероятно през 2012 г. и следващите години спедициите, които предлагат “value added services”, ще си осигурят място в логистичните вериги. Навлизането на големи чуждестранни компании в сферата на търговията и производството вече чувствително увеличава търсенето на такива услуги. Малките спедиторски фирми, които нямат ресурсите, необходими за изпълнение на съвременните финансови и качествени изисквания, ще следва да се специализират в обслужването на тези пазарни сегменти, които не представляват особен интерес за крупните фирми. Предимството на малките фирми е възможността им бързо и гъвкаво да приспособяват услугите си към специфичните нужди на отделния клиент (даже ако той е малка фирма), докато големите спедиции по необходимост работят по фиксирани процедури, които могат да се променят само за крупни клиенти с голям обем на доставките. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 1.63 Mb. Сподели с приятели:
|