Програма за управление на дейностите по отпадъците, като намаляване образуването на отпадъци, почистването на стари замърсявания, рециклиране, регенериране или други форми на оползотворяване



страница2/4
Дата05.03.2017
Размер0.59 Mb.
#16282
ТипПрограма
1   2   3   4

1.6.1. Защитени зони:


На територията на Община Кричим са разположени част от защитена зона Бесапарски ридове, код BG0002057 – по директивата за птиците и части от защитените зони по директивата за хабитатите – Родопи - Западни, код BG0001030, Бесапарски възвишения, код BG0000254 и Река Въча - Тракия, код BG0000424.

Защитена зона Родопи - Западни включва слабонаселен район с обширни иглолистни и смесени гори. Зоната е ключово място за опазване на мечката – без опазване на тази зона срещу фрагментация и засилване на човешкото влияние, бъдещото на цялата Рило-Родопска популация, включително и гръцката й част, ще бъде застрашено.

Защитена зона Бесапарски възвишения е разположена в югоизападната част на Тракийската низина в подножието на Родопите. Мястото обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседните открити пространства на запад до пътя за Пещера, на изток до река Въча. Северна граница е река Марица, а южната преминава през землищата на селата Радилово, Бяга и Козарско и достига до град Кричим. На територията на мястото попадат и рибарниците до село Триводици. Бесапарските ридове са с надморска височина между 350 и 536 м. Около 90% от територията им е заета от калцифилни и топлолюбиви тревни съобщества и обработваемите площи. Има отделни петна широколистни и смесени гори. Най-разпространените тревни съобщества са доминирани от белизма (Dichantium ischaemum), поради факта че видът е много издръжлив на паша, отъпкване и особено на ерозия. Малък процент от територията е заета от храсти и ниски дървета. Варовитите хълмове се характеризират със специфична растителност, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. На хълмовете расте един локален ендемичен растителен вид – текирската мишорка (Gypsophila tekirae). От бозайниците, лалугерът (Spermophilus citellus) заслужава особено внимание, тъй като представлява основен хранителен ресурс за хранещите се тук дневни грабливи птици, някои, от които много редки и застрашени.

Защитена зона Река Въча - Тракия обхваща бреговете на едноименната река, която е един от най-значимите притоци на река Марица. Започва от гр. Кричим и продължава до вливането на р. Въча в р. Марица. Почвите в прилежащите територии са хумусно-карбонатни. Реката е относително пълноводна. Бреговете са покрити с естествена растителност и изкуствени насаждения от хибридна топола. Зоната е място за многобройни видове птици, растения, риби (Leuciscus cephalus, Gobio gobio, Carassius auratus, Salmo irideus, Salmo trutta), сухоземни и влечуги (Rana ridibunda, Lacerta viridis, Coluber jugularis, Natrix natrix, Testudo graeca, Emys orbicularis, и др.), и др.

В защитена зона Бесапарски ридове са установени 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са включени 2 вида. Зоната осигурява подходящи местообитания за 25 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Бесапарските ридове са от световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата царски орел (Aquila heliaca) и е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за гнездящите тук полска бъбрица (Anthus campestris), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), ловен сокол (Falco cherrug) и дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra). Тъй като мястото предоставя богата хранителна база, то поддържа значителни гнездови популиции и на други видове грабливи птици като малкия креслив орел (Aquila pomarina), орела змияр (Circaetus gallicus), скалния орел (Aquila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus) и др. Видове, характерни за откритите тревни местобитания, като совоокия дъждосвирец (Burchinus oedicnemus), къопръстата чучулига (Calandrella brachydatyla) и други също гнездят в района в значителна численост



1.7.Особености

Община Кричим не се отнася към общините със силно замърсена околна среда, но все пак съществуват твърде много проблеми в това отношение.Почвата, подпочвените води и водните течения са подложени на сериозна екологична интервенция. Това се дължи главно на липсата на цялостна канализация на града.

Често в покрайнините на града и особено около кв. ,,Крайречен” се появяват нерегламентирани сметища.

2.АДМИНИСТРАТИВНО – ТЕРИТОРИАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА.

2.1.Брой кметства

Община Кричим е обособена като самостоятелна структурна единица като на територията й освен град Кричим няма други населени места.



2.2.Териториална близост по групи населени места.

Общината граничи със следните общини:



  • на север – община Стамболийски, Пловдивска област;

  • на изток – община Перущица и община Родопи (с.Устина), Пловдивска област;

  • на юг – община Девин, Смолянска област;

  • на запад – община Брацигово, Пазарджишка област.


3. СОЦИАЛНО - ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНАТА
Територия – 54895декара, като най-голям е делът на горските земи – 28410 дка, следван от земеделските земи – 19758 дка. и земи за добив на полезни изкопаеми – 2925 дка. Недоброто състояние на водопроводната мрежа води до големи загуби на вода, над допустимите норми. Има частична канализация, проблеми с попивни ями, риск от замърсяване на питейни води, оттук заплаха за здравето на населението. Замърсени подпочвени води, (вероятно от селскостопанска дейност и напояване със замърсени води). Неясна структура и количество на отпадъците формирани на територията на общината. На територията на Община Кричим няма индустриални замърсители. По експертна оценка през зимния период, интензивното използване на твърди горива за отопление в битовия сектор при определени метеорологични условия, се натрупват замърсители в приземния слой.

Таблица 2



(Дка.)

Общо територия

Земеделска общо

Горска

Населени места и други урбанизирани територии

Водни течения и водни площи

За добив на полезни изкопа-еми

За транспорт и инфраструкту-ра

Кричим

54895

19758

28410

2124

1429

2925

249

Таблица 3

Райони за планиране, области и общини

Серни оксиди1,2,3

Азотни оксиди

Неметанови летливи органични съединения

CH4

CO

CO2

N2O

NH3

Кричим

36,2

3,4

1,5

0,3

0,3

1956,6

0,4

0,0

По данни от отдел ,,ГРАО” при община Кричим към 17.07.2012 г.населението на общината е 9 365 души. Специфичната селищна структура (1 населено място), води до 100% градско население. От тази гледна точка очертаващите се демографски тенденции, особено миграцията следва да се наблюдават, съответно могат да се определят лимити за допустимо натоварване.

Публично достъпна информация на ниво община, е представена в сайта на община Кричим.

Броят на населението е стабилен, леко увеличение с резултат на миграция към Кричим, но не е ясен характера и от кои територии емигрират (в рамките на областта, района или от други области на страната). Този тип миграция обикновено се осъществява от малки етнически групи (основно ромско население), което ще постави въпроса за трудовата заетост. Резултатът е нарастващо ромско население при липса на заетост, липса на равни възможности, наличие на социална маргинализация на ромите, и отсъствие на ясна демографска стратегия на национално и областно ниво.
4. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА. СТОПАНСКИ ДЕЙНОСТИ.
4.1. Икономическо състояние.

Важна характеристика на икономическото развитие на общинската икономика е качествената оценка на нейното състояние. Показателите рентабилност на приходите и ефективност на разходите най-добре очертават качествените характеристики на общинската икономика.




      1. Рентабилност на приходите.

Този качествен показател показва размера на печалбата, създавана на един (сто) лева приходи. Това е отношението на реализираната печалба към нетните приходи от продажби. В следната таблица е посочена рентабилността на приходите общо за Общината по отрасли.




Отрасъл

рентабилност%

еФективност на разходите%

1

2

3

4

1.

Общи за Общината, в т.ч. по отрасли

3,24

103,34

2.

Селско, ловно и горско стопанство

3,57

103,70

3.

Индустрия

3,15

103,44

4.

Строителство

6,62

107,09

5.

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети на лични вещи и на стоки за домакинството

3,31

103,43

6.

Хотели и ресторанти

9,59

110,61

7.

Транспорт, складиране и съобщения

-2,46

97,62

8.

Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги

7,46

108,06

9.

Здравеопазване и социални дейности

24,46

130,65

10.

Други дейности, обслужващи обществото и личността

13,33

115,38

От данните, показани в таблицата може да се констатира, че средната рентабилност за Общината е 3,24 на сто. За същата година средната рентабилност на приходите на областната икономика е 3 на сто, което показва, че общинската икономика има макар и малко по-висока рентабилност от тази на Областта, което е добра характеристика за общинския бизнес. Оценен в абсолютна стойност този показател показва, че 100 лева приходи в общинската икономика създават 3,24 лева печалба.

По отрасли има чувствително разнообразие в размера на създаваната печалба, но като цяло общото състояние на рентабилността на приходите в общинската икономика следва да се оцени като силна нейна страна.

От размера на осигурените средства, предвидени в общинския бюджет зависи нормалното осъществяване на дейностите.

В следната таблица са посочени стойностните показатели за делегираните държавни дейности на Общината за 2011г.





Дейности

Отчет 2011 г.

1.

Общинска администрация,

в т.ч. работна заплата



363.996

2.

Отбрана и сигурност

455.792

3.

Образование

1.758 531

4.

Здравеопазване

85.834

5.

Социално осигуряване, подпомагане и грижи

243.261

6.

Почивно дело, културни и религиозни дейности спорт

3 036

7.

Култура

23.804

8.

Икономически дейности и услуги

6.049

Общинската администрация полага особени грижи за осигуряване на собствени приходи в бюджета, които в последните няколко години са почти постоянни суми. Тази констатация не бива да се приема, че общинска администрация няма да търси резерви за увеличаване на собствените приходи.

Особено сериозен източник на средства за общинската инфраструктура е използването на финансови средства от структурните фондове на Европейския съюз.
4.2. Водоснабдяване, канализация и третиране на отпадъчните води.

4.2.1. Водоснабдяване.

Към момента на оценката водоснабдяването на град Кричим се осъществява по два начина: гравитачно и чрез сондажни кладенци. За гравитачното водоснабдяване се използват местни водоизточници /водоеми/. Те са два броя и имат вместимост съответно 130 куб. м. и 2 000 куб.м.

Използват се два вида кладенци за водоснабдяване:

- Каптажни кладенци – два броя – единия е в местността “Синката”, а другия в местността “Кошовете”.

- Шахтови кладенци – два броя при помпената станция като от 2001 година състоянието в Общината не е променено, както е отбелязано. Кладенците са разположени по терасата на десния бряг на река Въча и това създава опасност от замърсяване на подпочвените води, тъй като над тях е разположен града със своите замърсители.

Водопроводната мрежа е изградена предимно от етернитови тръби и частично от стари стоманени тръби. Частично се извършва подмяна на старите тръби с пластмасови. В града си остава проблем квартал ,,Крайречен”, където мрежата трябва да се модернизира.

Водопроводната мрежа се поддържа и ремонтира от “В и К” ЕООД град Пловдив, но въпреки това тя е в особено лошо състояние. Получават се чести аварии по остарелите тръбопроводи.

Недоброто състояние на водопроводната мрежа води до големи загуби на вода. Те надхвърлят допустимите норми. При всяка авария водата се спира от Помпената станция. Това създава възможности от засмукване на подпочвени води, които са замърсени, а по този начин се замърсява и питейната вода. По-малко са проблемите по гравитачната мрежа. Продължават и проблемите с възстановяване на уличните настилки след честите ремонти по мрежата от страна на “В и К” ЕООД.

Водопроводната мрежа се нуждае от основен ремонт, реконструкция и разширение.

Поради това, че мрежата е стара, често се получават аварии във водоснабдяването, което лишава населението от вода, а течовете водят и до икономически загуби.

Авариите във водоснабдяването и тяхното възстановяване водят до разрушаване на пътната мрежа в града, което създава проблеми в движението.

Използваната вода от кладенците на територията на река Въча крие опасност от замърсяване и в перспектива водоснабдяването на града следва да премине на водоизточник – язовир „Въча”, който е пригоден за водоснабдяване на град Пловдив и южната част на региона.

Основен проблем за преодоляване на лошото състояние във водоснабдителната мрежа е липсата на финансиране от страна на Държавата или от алтернативни източници на финансови средства.

През 2010 г. в кв.,,Бялата пръст” се пусна в експлоатация хидрофорна помпа, чрез която се разреши проблема с водоснабдяването на живущите в района.



4.2.2. Отпадни водоканализационни мрежи и пречиствателни станции

Общата дължина на водопроводната мрежа на град Кричим е 28 264 м, за периода 2001-2004 година са реконструирани 1 303 м., което е равно на 4,6 на сто. Процентът е малък, но и разполагаемите финансови средства са малко.

Степента на изграденост на канализацията на територията на община Кричим в момента на изготвянето на програмата е:

Външен колектор – общата дължина на колектора възлиза на 1439 м, считано от края на регулацията на Кричим до заустването му в Стара река. Самото заустване е в района на жп гара Въча, непосредствено след жп моста по посока течението на реката.

Главни колектори:

- част от Главен колектор І с дължина 2308 м.

- част от Главен колектор ІІ с дължина 967м.

- част от Главен колектор ІІІ с дължина 470м.

- част от Главен колектор ІV с дължина 537 м.

- Общата дължина на изградената второстепенна мрежа / на левия бряг на р. Въча/ възлиза на 2114 м

Канализационната мрежа е изградена от бетонови канализационни тръби по действащия в периода на изграждането й стандарт.

Състоянието на външния колектор е добро. По трасето на колекторите са изградени 4 преливника, които функционират.




4.3. Използвани енергоносители, начини на отопляване.

През територията на Общината минават важни енергийни мрежи от националната електрическа система. Енергийната система на Общината е част от тази система и тя няма самостоятелно структурно звено. Обособеният експлоатационен район е пряко подчинен на “Енергоснабдяване”- Пловдив. В това отношение общинското ръководство няма някакви специални задачи. Енергийната ефективност на голяма част от енергийните консуматори е ниска. Обществените сгради използват газ и ел.енергия за отопление. В случай, че котлите за отопление използват природен газ, ефективността ще е значително подобрена. Газ може да се използва и като рентабилен енергиен източник за производство на пара и топлоенергия за промишлеността. Основно внимание следва да се обърне и на използването на възобновяеми енергийни източници: биогорива, слънчева и вятърна енергия.

Община Кричим има актуализирана програма за енергийна ефективност, приета с Решение № 86 , взето с протокол № 9 от 09.08.2012 г.

Друго важно направление, което може да подпомогне общинската икономика и населението е ускоряване процеса на газификация на Общината.

До момента в град Кричим са газифицирани трите училища, двете детски градини, Градска поликлиника и общинска администрация.

4.4. Промишленост.

Промишлеността в Общината е представена от значителен брой микро, малки и средни фирми от частния сектор.

Облика на отрасловата структура на общинската икономика се дава от отраслите “Индустрия” и “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството”.

Към настоящия момент на територията на Общината развиват дейност фирми главно от отраслите:

а) Хранително-вкусовата промишленост - представена от следните фирмите на територията на Общината:




ФИРМА

ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ

1.

„Кричимфрукт” ООД

Производство на сокове

2

ЕТ „Неждет Рашидов”

Хлебни изделия

3.

ЕТ „Ридван Дюлгеров”

Хлебни изделия

4.

ЕТ „Николай Димитров – Ники”

Сладкарски изделия

5.

ЕТ „Плодосвят”

Сладкарски изделия

6.

ЕТ „Ердинели”

Хлебни изделия

б) Лека и преработваща промишленост – по-сериозно място заемат следните фирми:






ФИРМА

ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ

1

2

3

1.

„Солвекс КП” ООД

Производство на козметични продукти

2.

„НАГИ” ЕООД

Хладилна техника

3.

„Тренд Фешън Текстил” ЕООД

Горно облекло

4.

„Храмар” ЕООД

Метални изделия

5.

„КАТЦ” ООД

Машиностроене

6.

„Дюлгер” ООД

Добив на кариерни материали

7.

ЕТ „Милчо Ранчев”

Дървообработване

8.

„Кричим индустрия” АД

Производство на капачки и консерви

9.

„ДЕА 2004” ООД

Обувно производство

10.

„Лилис Интернешънъл” ООД

Дървообработване

11.

„Волос 05” ЕТ

Дърводобив, дървообработка и търговия

12.

ЕТ „Дафи- Д. Христова”

Шивашка дейност



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница