Програма за управление на дейностите по отпадъците (нпудо) за периода 2009-2013 г


Релевантни аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на програмата



страница3/23
Дата13.10.2018
Размер2.58 Mb.
#84812
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23

Релевантни аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на програмата


  • Предвижда се накратко да бъде разгледано състоянието на околната среда, както следва
    1. Въздух, климатични фактори;

      1. Климатични области на България


В зависимост от териториалното проявление на климатичните елементи (температура, влажност, облачност, валежи и ветрове), определени под влиянието на климатичните фактори (географски, радиационни и циркулационни) страната ни се поделя на пет климатични области – Фиг.2.1-1:



Фиг.2.1.1

  • Умерено-континентална климатична област - Обхваща крайдунавските низини, хълмистите райони до Стара планина, най-източните части на Стара планина, Ихтиманското Средногорие и високите котловини на Крайще. Климатът и се формира от преобладаващото влияние на континентални въздушни маси на умерените ширини и такива формирани над Балканския полуостров. Средните януарски температури са –2С до –3С, а средните юлски температури - 25С, 26С. В тази област са отбелязани най-ниските зимни температури в България /- 38.3С в Трън /, както и много високи летни температури – 45С в Бойчиновци. Валежите са неравномерно разпределени през годината. Годишната сума на валежите от 500-600mm в Дунавската равнина и достига до 800mm в Предбалкана и котловинните полета. Валежите от сняг са през периода декември-март, а във високопланинските части на Предбалкана - от средата на ноември до средата на април. Преобладаващите ветрове са западни и северозападни, а през пролетта и зимата преобладават източните ветрове. В Дунавската равнина те могат да бъдат с много висока скорост. Често явление са и фьоновите ветрове в Дунавската равнина и Софийското поле.

  • Преходно-континентална климатична област - Обхваща Горнотракийската низина, северната половина на Тунджанската област, източната половина на Задбалканските котловини, Благоевградската котловина. Преходния характер на климата се проявява в по-високите зимни температури - средна януарска температура от –1С до -0.8С, която се характеризира с известна неустойчивост. Възможно е да се повиша до 20С, а така също и да спаднат до –25С дори –30С. Тези ниски температури се появяват обикновено едно две денонощия след нахлуване на студена въздушна маса. Характерни са и ранните есенни и късните пролетни слани. Средномесечната юлска температура е около 24С, а средногодишната температура надхвърля 12.5С. Годишната валежна сума е 550-600mm, а в района на Горнотракийската низина тя е под 500mm. Снежната покривка е неустойчива. Преобладават западните и северозападните ветрове, а през пролетта и лятото в източните части на Горнотракийската низина се проявяват източните и североизточните ветрове.

  • Преходно-средиземноморската климатична област - Обхваща долините на реките Струма /на юг от Кресненския пролом/ и Места /на юг от пролома Момина клисура/, Арда, Източни Родопи и Странджанското черноморско крайбрежие. Климатът се формира под въздействието на трансформирани тропични въздушни маси и такива на умерените ширини. Средната годишна температура е 13–13.5С. Средната януарска температура е положителна – 1-2С, а средната юлска температура – 24–25С. Областта е с положителен радиационен баланс през цялата година. Режимът на валежите /с есенно-зимен максимум и летен минимум/ е характерен за средиземноморския тип климат. Периодът на засушаване не е така продължителен и максимумите и минимумите на валежите са относително по-слабо изразени. Годишните валежни суми са между 500-600mm, а в южната планинска част достигат до 700-1000mm. Снежната покривка е много непостоянна, задържа се 1-2 дни, по долините на Струма и Места тя се образува веднъж на няколко години.

  • Черноморска климатична област - Обхваща меридионална ивица с ширина 20-40km на запад от брега на Черно море. Климатът тук се формира под влиянието на Черноморския басейн. Специфичния черноморски климат е по-мек. Благодарение на Черно море нахлуването на студени континентални или арктични въздушни маси не се проявяват така остро. Средната януарска температура е положителна – 0.8С /за северното крайбрежие/ и 3.2С /по Южното Черноморие/. Областта се характеризира с най-слаби валежи. Така например в Добруджа те не достигат 500mm, но в южната част нарастват до 900mm. В северната част зимната и лятна сума на валежите се изравнява, като на места преобладава лятната сума. В южната част /на юг от н. Емине/ зимната сума на валежите е винаги по-голяма. В зависимост от термичните условия снежната покривка в северната част се задържа 2-4 седмици, а в южната 4-5 денонощия. През лятото преобладава бризовата циркулация, която са заражда благодарение на откритата водна площ и денонощния режим на температурата. През зимата преобладаващи са северните и североизточни ветрове. Понякога тяхната скорост надхвърля 30m/s.

  • Планинска климатична област - Обхваща районите с надморска височина над 1000m. Характеризира се с по-ниските температури, малка температурна амплитуда, голяма облачност и валежи, продължителна и устойчива снежна покривка, ниско атмосферно налягане, висока относителна влажност, силни ветрове. Средногодишната температура е над 0С, но над 2300m н. в. тя е отрицателна /връх Ботев – минус 0.6С, вр.Мусала - до минус 3С/. Средната годишна сума на валежите е 800-1000mm. Най голяма е през пролетта в по северните планински райони, а в южните - през зимата. Периодът със снежна покривка обхваща от 5 до 9 месеца. По билата на планините духат много силни ветрове - скоростта им достига до 30m/s.
      1. Антропогенни промени на климата и качество на атмосферния въздух


В България под влияние на стопанската дейност са настъпили промени в стойностите и режима на някои климатични елементи. Поради липса на системни локални наблюдения засега могат да се правят само някои предварителни изводи за отделни райони на страната. В София се наблюдават явления, които показват наличието на “остров на топлина” в централната част на града. Той е свързан с по-високите температури в центъра на града в резултат на стопанската дейност, което оказва влияние върху кондензацията на водни пари и проявата на мъгли и градския бриз. Вероятно това климатично явление се проявява и в другите големи градове, но затворената котловина в която е разположен градът, създава условия за по-добра проява на това антропогенно климатично явление. Освен това е доказано влиянието на градския релеф върху посоката и скоростта на вятъра /увеличават се дните с тихо време в централната част в сравнение с крайградските територии/. Дейността на човека влияе и върху количеството и вида на облачността и валежите. Над София е установено локално увеличение на валежите, което се дължи главно на възникващите конвективни движения на въздуха под влияние на градския релеф и допълнителното затопляне на въздуха над София. В някои райони се наблюдава обратна тенденция на намаление на валежите над големи промишлени райони. Това се дължи на намаление на размера на дъждовните капки и на отнасянето на облаците встрани от замърсените участъци.

В страната ни основни причини за замърсяване на въздуха са прекомерното изхвърляне на замърсители и необоснованото териториално разположение на замърсяващите производствени мощности. По количество на изхвърлени вредни вещества във въздуха, България изпреварва много от напредналите страни. Установено е, че основните източници на замърсяване са промишлеността, транспортът, комунално-битовото отопление. Особено замърсена е атмосферата над големите градове /София, Бургас, Пловдив, Варна/, където живее значителна част от населението, както и големите промишлени центрове /Перник, Димитровград, Гълъбово, Девня, Враца и др./ - Фиг. 2.1.2-1.





Фиг.2.1.2 В синьо са отбелязани областите силно застрашени от замърсяване, а в червено – по-слабо застрашените.

В последните години, поради спиране производствената дейност на редица предприятия, се наблюдава тенденция на намаление на изхвърляните замърсители в атмосферата. Тази тенденция обаче е породена от чисто икономически причини и в много малка степен е продиктувана от екологични съображения. Пътищата за прекратяване на замърсяването на атмосферата са чрез прилагане на конкретни мероприятия за намаляване на изхвърляните вредни вещества във въздуха, въвеждане на нови пречиствателни технологии, прахо-уловители и др., както и стриктно спазване на съответни закони за опазване на околната среда и в частност атмосферата.

По - сериозни са наблюденията върху замърсяването на атмосферния въздух, на което се дължи и глобалното атмосферно замърсяване в Югоизточна Европа и трансграничното замърсяване от съседните страни. Трансграничният пренос на атмосферни замърсители от съседните страни създава най-остри проблеми по северната ни граница. Тук са създадени конфликтните райони Русе-Гюргево, Никопол-Турну Мъгуреле, Силистра-Кълъраш, Видин- Калафат.



    1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница