За оценката на тенденцията за демографско развитие на населението е използван петгодишен период - 2004 г. е приета за основна година и населението е приравнено към 100%.
Тенденцията за демографско развитие на населението на национално ниво се променя от 99,45% през 2005 г. до 98,01% през 2008 г. - т.е. тенденцията на национално ниво е отрицателна.
Статистическите данни за регион Стара Загора показват подобни тенденции -данните варират от 99,35% през 2005 г. до 97,08% през 2008 г.
Статистическите данни за общината и за общинския център показват намаляване на населението както следва:
Община Гълъбово - от 97,87% през 2005 г. до 92.91% през 2008 г.;
Град Гълъбово - от 98,47% през 2005 г. до 94,59% през 2008 г.
Таблицата показва ясна тенденция за намаляване на населението, както на национално, така и на регионално ниво. Намаляването на населението за последните 5 години на национално ниво е с 1.99% или средно с 0.5% годишно. Годишното намаляване на населението се изменя леко, но няма трайни признаци за намаляване на низходящата тенденция.
Населението на регион Стара Загора показва и тенденции към по-бързо намаляване спрямо тези за страната. Общото намаление за разглеждания период е 2.92% или средно с 0.73% годишно. Намаляването на населението на регион Стара Загора е с 50% по-високо от средното за страната.
В общината Гълъбово тенденцията за по-бързо намаляване на населението от тенденцията на национално ниво е 7.09% за периода 2004-2008 г. надвишава средната за страната с 2.2% -6.2 %.
4.3.2. Прогноза за брой на населението в средносрочен и дългосрочен аспект
Тенденцията за намаляване на населението в общината е постоянна. Средният процент на изменение на населението за текущата спрямо предходната година за община Гълъбово е 98,18%.
Изменение на населението спрямо предходната година
|
20082012
|
20122017
|
20172022
|
20222032
|
20322042
|
България
|
99.56%
|
99.56%
|
100%
|
100%
|
100%
|
Регион Стара Загора
|
99.26%
|
99.26%
|
100%
|
100%
|
100%
|
Община Гълъбово
|
98.18%
|
98.18%
|
100%
|
100%
|
100%
|
Тенденцията за демографско изменение на населението показано по-горе е прогнозирано на база на годишно намаляване броя на населението с 1.82% до 2017 г. и последващо задържане до съответното ниво.
Прогнозата за изменение на населението (брой жители) на община Гълъбово и региона е дадена в таблицата по-долу.
Община
|
2008
|
2012
|
2017
|
2022
|
2027
|
2032
|
2042
|
Гълъбово
|
15155
|
14081
|
12845
|
12845
|
12845
|
12845
|
12845
|
Регион Стара Загора
|
388 344
|
375 753
|
360 913
|
360 913
|
360 913
|
360 913
|
360 913
|
Наблюдава се лек спад в тенденцията за намаляване на населението на национално, регионално и общинско ниво.
Прогнозата за изменение на населението на всяко едно населено място в общината е дадена в таблицата по-долу.
Населено място/ Година
|
2008
|
2012
|
2017
|
2022
|
2027
|
2032
|
2042
|
гр. Гълъбово
|
9204
|
8552
|
7801
|
7801
|
7801
|
7801
|
7801
|
с. Априлово
|
346
|
321
|
293
|
293
|
293
|
293
|
293
|
с. Великово
|
90
|
84
|
76
|
76
|
76
|
76
|
76
|
с. Главан
|
1131
|
1051
|
959
|
959
|
959
|
959
|
959
|
с. Искрица
|
257
|
239
|
218
|
218
|
218
|
218
|
218
|
с. Медникарово
|
569
|
529
|
482
|
482
|
482
|
482
|
482
|
с. Мусачево
|
262
|
243
|
222
|
222
|
222
|
222
|
222
|
с. Мъдрец
|
904
|
840
|
766
|
766
|
766
|
766
|
766
|
с. Обручище
|
1899
|
1764
|
1610
|
1610
|
1610
|
1610
|
1610
|
с. Помощник
|
343
|
319
|
291
|
291
|
291
|
291
|
291
|
с. Разделна
|
150
|
139
|
127
|
127
|
127
|
127
|
127
|
Община Гълабово
|
15155
|
14081
|
12845
|
12845
|
12845
|
12845
|
12845
|
4.3.3. Трудова заетост
Значимостта на водещите отрасли на общинската икономика в национален мащаб (въгледобив и енергопроизводство) е причина за запазване основните характеристики на местната промишленост и за запазване на процента на заетите лица в сектора. За разлика от дълбоките промени в икономиката на повечето общини, в община Гълъбово се запази структурата на икономиката, видно от резултатите от анализа й по такива показатели като брой и отраслова структура на заетите по отрасли; размер и структура на приходите и на дълготрайните материални активи. В комплекса „Марица изток" се добиват над 80% от въглищата /90% от лигнитните/ и 30% от електроенергията в страната.
Броят на работещите в производството в община Гълъбово, спрямо броя на населението в общината е значителен. Най-висок е процента на наетите в промишлеността лица около 60% от трудоспособното население в общината /сектора на тежката промишленост - въгледобив, енергопроизводство, производство на брикети/, докато по официална статистика наетите в селското стопанство са много под реално работещите поради високия процент самонаемащи се в сектора. Процентът на наетите лица е по-малък в множеството съпътстващи производства структуроопределящи местната икономика, като „Енергоремонт - Гълъбово" АД /осъществяващо монтаж и ремонт на енергетични машини и съоръжения в комплекса/, последван от процента на наетите лица в малките и средни предприятия за ремонт, доставка и техническо обслужване, ремонт и поддържане на селскостопански машини, строителствота, мебелопроизводството, хранително-вкусовата промишленост -кооперация "Изгрев" има цех за производство на хляб и сладкарски изделия в Гълъбово, сектора на услугите - транспорта и съобщенията, селското стопанство и търговията.
Безработицата в община Гълъбово е по-ниска от средната за страната, което се дължи на високата трудова заетост във въгледобива и производството на енергия. Около 42% от регистрираните безработни са млади хора на възраст до 29 години.
Наблюдава се известна цикличност на нивото на безработица - намалява под влияние на сезонната заетост през летния сезон.
Един от факторите за намаляване на безработицата е реализацията на някои активни мерки и програми на пазара на труда. От друга страна, сред основните фактори, които задържат нивото на безработица са следприватизационните оздравителни мерки в реалния сектор, местния частен сектор, развиващ се във все още неустойчива бизнес среда, реформите в секторите образование и здравеопазване.
Най-голям е делът на безработните с основно и по-ниско образование. Ниският им образователен ценз затруднява реализацията им на пазара на труда. Те са основната част от контингента на т.нар. "застойна безработица". При отсъствие на алтернатива за намиране на работа, поддържането на регистрацията им в бюрото по труда за по-голямата част от тях е обусловено от включване в програмите заетост и право на социална помощ. Най-малка е динамиката в групите безработни с висше и средно общо образование, чийто брой през годината се изменя незначително.
Сред рисковите групи на пазара на труда са младите хора, които излизат за пръв път на трудовия пазар, лицата с ниско образование и квалификация и представителите на малцинствените групи, сред които безработицата е почти повсеместна (сред тях преобладават лицата без или с ниско образование и квалификация).
За малка част от работната сила в общината са характерни ежедневните трудови пътувания до съседни общини - най-вече Ст. Загора и Раднево. Това от едната страна намалява натиска върху местния трудов пазар, но от друга може да се разглежда като предпоставка за намаляване на приходите в общината.
Нивото на безработицата към края на 2008 г. за регион Ст. Загора е малко под средното за страната (5%). Общият брой на регистрираните по трудов договор в региона през 2008 г. е бил 134,717 души.
Има тенденция за разкриване на нови работни места както в обществения, така и в частния сектор и въвеждане на нови технологии в производствените сектори. Около 4000 души са ангажирани в изграждането на най-модерната електроцентрала ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово", отговаряща на всички изисквания и стандарти и през 2010 г. ще се завърши първи блок, където ще се разкрият и нови работни места.
Фирмите, занимаващи се с фермерство, осигуряват заетост на членовете на семейството на собственика и сезонна заетост за персонал средно 5 души.
Върху обхвата на населението в трудоспособна възраст, влияние оказва както естествения процес на развитие на населението, така и направените законодателни промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране.
Коефициентът на икономическа активност е по слаб в селата, отколкото в общинския център.
4.3.4. Усреднени показатели за доходите
Социално-икономическия профил на общината е очертан въз основа на резултатите от анализа на обективната статистическа информация както и на данните получени от общинската администрация и събрани по време на направените проучвания на място. Използваната информация е систематизирана и представена в нагледен вид в следващата таблица.
Приходи на домакинствата
|
2008 (действ.)
|
2012
|
2017
|
2022
|
2027
|
2032
|
2042
|
Доход на домакинствата в България (в лв. годишно)
|
8604
|
9988
|
12152
|
14643
|
17561
|
21059
|
29705
|
Доход на домакинствата в Региона (в лв. годишно)
|
8553
|
9930
|
12081
|
14557
|
17457
|
20935
|
29531
|
Доход на глава от населението в България (в лв. годишно)
|
3471
|
4029
|
4902
|
5907
|
7084
|
8495
|
11984
|
Доход на глава от населението в Региона (в лв. годишно)
|
3390
|
3935
|
4788
|
5769
|
6918
|
8296
|
11703
|
Предполага се годишен растеж от 3.8% за периода 2009 - 2012 г.; 4.0% годишен растеж за периода 2013 - 2017 г.; 3.8% годишен растеж за периода 2018 - 2022 г.; 3.7% годишен растеж за периода 2022 - 2032 г.; и 3.5% годишен растеж за периода 2032 - 2042 г.
Средният доход на домакинство в региона за 2008 г. е бил 8,553 лева или 99,4% от средния за страна, който е 8.604 лева.
Приходите на населението са основно от водещите отрасли на общинската икономика в национален мащаб (въгледобив и енергопроизводство) и от други отрасли на промишлеността - ремонт и поддържане на селскостопански машини, строителство, мебелопроизводство, хранително-вкусова промишленост, селско стопанство и услуги.
4.3.5. Процентно разпределение на селско и градско население
По население община Гълъбово е по-малка от средната българска община, която има около 31000 души. Гъстотата на населението е 43 човека на кв. км. Този показател е по-нисък от този средно за България - 73 човека на кв. км. и за област Ст. Загора - 71 жители на кв. км.
Наблюдава се значителен спад в естествения прираст на населенето. Ниската раждаемост и високата смъртност са свързани със застаряването на населението и съществуващите социални и икономически проблеми.
През последните години започна миграция от селата към административния център или други градове на областта.
Съотношението между градското и селското население е в полза на градското население. Градското население е 60,73% от населението на общината и е концентрирано в общинския и административен център, а населението по селата е 39.27%.
Миграцията на млади хора и ниската раждаемост формират неблагоприятна възрастова структура на населението в почти всички селища на общината.
Влошената демографска структура дава отражение върху броя на населението чрез занижените възможности за бъдещо увеличение на раждаемостта и неизбежните по-високи стойности на показателите за смъртност на едно застаряващо население.
4.3.6. Процентно разпределение на работещото население по сектори
Преструктуриране на производството и въвеждането на ново такова в общината не е осъществявано и не предстои на нито една от водещите фирми в региона.
Най-висок е процента на наетите в промишлеността лица /сектора на тежката промишленост - въгледобив, енергопроизводство, производство на брикети/ където са заети почти половината от всички работещи в общината, докато по официална статистика наетите в селското стопанство са много под реално работещите поради високия процент самонаемащи се в сектора. Процентът на наетите лица е по-малък в множеството съпътстващи производства структуроопределящи местната икономика, като „Енергоремонт - Гълъбово" АД /осъществяващо монтаж и ремонт на енергетични машини и съоръжения в комплекса/, последван от процента на наетите лица в малките и средни предприятия за ремонт, доставка и техническо обслужване, ремонт и поддържане на селскостопански машини, строителствота, мебелопроизводството, хранително-вкусовата промишленост - кооперация "Изгрев" има цех за производство на хляб и сладкарски изделия в Гълъбово, сектора на услугите - транспорта и съобщенията, селското стопанство и търговията.
4.4. Икономическо развитие на общината 4.4.1. Икономическосъстояние
В таблицата са дадени данни за период от пет години (2004 - 2008 г.) за да се направи оценка на тенденцията на изменение (данни от НСИ и статистическия бюлетин на Българска народна банка).
Основни икономически индикатори
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
Брутен вътрешен продукт (млн. лв.)
|
38823
|
42797
|
49361
|
56520
|
66728
|
Брутен вътрешен продукт (годишен реален темп на изменение, %)
|
6.60%
|
6.20%
|
6.30%
|
6.20%
|
6.00%
|
БВП на глава от населението (лв.)
|
4989
|
5529
|
6411
|
7379
|
8753
|
Сериозен потенциал за развитие на общинската икономика са съществуващите производствени мощности и човешки ресурси, както и наличието на множество суровини. Икономиката на Гълъбово и региона е обусловена от близостта до природните залежи на въглища и изградените открити мини и топлоелектрически централи. В Общината се намират две топло-електрически централи и в момента се изгражда още една. Трудовата заетост в региона е на сравнително добро ниво, заради големия капацитет от трудови ресурси, заети в производството на въглища, брикети и електроенергия.
Значимостта на водещите отрасли на общинската икономика в национален мащаб (въгледобив и енергопроизводство) е причина за запазване основните характеристики на местната промишленост. За разлика от дълбоките промени в икономиката на повечето общини, в община Гълъбово се запази структурата на икономиката, видно от резултатите от анализа й по такива показатели като брой и отраслова структура на заетите по отрасли; размер и структура на приходите и на дълготрайните материални активи. В комплекся „Марица изток" се добиват над 80% от въглищата /90% от лигнитните/ и 30% от електроенергията в страната.
Броят на наетите в промишлеността лица е почти половината от всички работещи в общината, докато по официална статистика наетите в селското стопанство са много под реално работещите поради високия процент самонаемащи се в сектора. Структуроопределящи за икономиката на общината са въгледобивът и електропроизводството. Те са предпоставка за развитието и на множество съпътстващи производства, услуги и търговия. Общинските фирми са със символичен дял в местната икономика и изпълняват преди всичко функции, свързани с осъществяване отговорностите на общината към гражданите й.
На територията на община Гълъбово характерът на производствената дейност се определя от тежка промишленост - въгледобив, енергопроизводство, производство на брикети.
Преобладаващата част от предприятията в общината са възникнали и работят като обслужващи или съпътстващи структуроопределящите местната икономика въгледобив и енергопроизводство. Най-голямото измежду тях е „Енергоремонт -Гълъбово" АД, осъществяващо монтаж и ремонт на енергетични машини и съоръжения в комплекса. Паралелно с него на територията на общината работят и множество малки и средни предприятия, обслужващи дейността на основните предприятия - ремонт, доставки, техническо обслужване.
Други важни за бизнеса на общината сектори са транспорта, съобщенията, селското, стопанство. Дълготрайните активи на бизнеса в общината в стойностно изражение непрекъснато нарастват.
Фактор за устойчиво развитие на общината е стимулирането на развитието на сектора на малките и средни предприятия, развитието на местното предприемачество и укрепването на частния сектор.
Малките и средни фирми в общината се характеризират с голямо разнообразие на предлаганите стоки и услуги по асортимент и номенклатура. На територията на община Гълъбово работят ограничен брой малки и средни предприятия от други отрасли на промишлеността - ремонт и поддържане на селскостопански машини, строителство, мебелопроизводство, хранително-вкусова промишленост - кооперация "Изгрев" има цех за производство на хляб и сладкарски изделия в Гълъбово. По-голямата част от регистрираните в община фирми са малки предприятия с персонал до 10 души. Висок дял в икономиката заемат фирмите, занимаващи се с търговска дейност. Търговията е относително добре развита. Кооперация "Изгрев" разполага с мрежа от 120 обекта за търговия на дребно, намиращи се във всички населени места на общината. Тридесет от тях се експлоатират от самата кооперация, а останалите са предоставени под наем на дребни търговци. Кооперацията има цех за производство на хляб и сладкарски изделия в Гълъбово.
Независимо от наличието на големия брой регистрирани малки фирми в общината, те нямат достатъчно сериозен принос в общинската икономика. Ограничената им конкурентноспособност крие рискове от бързи фалити.
Важно място в икономиката на общината заема селското стопанство. Най-голям относителен дял заемат земеделските земи - 62,2% или 2169,5 хектара. На базата на този поземлен ресурс и благоприятните почвени и климатични условия, се развива успешно аграрният сектор на общинската икономика. За да се отговори на приоритетите за развитие на селското стопанство, залегнали както в областната, така и в националната стратегия обаче е необходимо поефективно използване на земеделските земи в общината. Голямото количество обработваеми площи, плодородните черноземни почви и благоприятните климатични условия създават подходящи условия за отглеждането на зърнени, технически и фуражни култури. Обработваемата земя на територията на общината е 275 450 дка.
Собствеността в аграрния сектор е частна. Във всички селища на общината работят земеделски кооперации, които обединяват ресурсите и усилията на хората за постигане на по-високи добиви от отглежданите култури.
Перспективите на община Гълъбово са свързани с енергетиката. Интереси от чужди инвеститори има към мините /от страна на немското дружество РВЕ Рейнбраун/ и към ТЕЦ "Марица-изток 3" /от американската енергийна компания Ентържи/.
Сподели с приятели: |