Програма за управление на дейностите по отпадъците


Съоръжения за третиране на отпадъците



страница5/23
Дата19.01.2018
Размер3.4 Mb.
#48897
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23

2.4. Съоръжения за третиране на отпадъците

Наличието на подходящи мощности за оползотворяване и обезвреждане е от решаващо значение за екологосъобразното управление на отпадъците. Предмет на тази част от програмата е съществуващото състояние на инфраструктурата за третиране на отпадъци в страната, свързаните с това проблеми и тенденции.



2.4.1. Депа за отпадъци

Битови отпадъци

Към 31.12.2001 г., по данни на НСИ, броят на депата, обслужващи населените места с организирано събиране на отпадъци е 663 и там са депонирани 3198 хил. тона битови отпадъци. Петдесет и девет (59) от посочените депа обслужват населените места с население над 20000 жители, което съответства приблизително на 70% от населението в страната. През 2001 г., в рамките на проект "Национална програма за намаляване броя и опасността от депата и старите замърсявания с отпадъци", тези депа бяха обследвани, инвентаризирани и оценени (Фигура 1). Резултатите от инвентаризацията позволяват проучените депа да бъдат категоризирани, по отношение рисковете за околната среда и човешкото здраве, в следните четири групи:

I – ва група – много голям риск – 12 депа;

II – ра група – голям риск – 17 депа;

III – та група – среден риск – 28 депа;

IV – та група – минимален риск – 2 депа

Получените резултати послужиха за основа за създаването на “Регистър на депата и старите замърсявания с отпадъци” в рамките на Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ), поддържана от ИАОС. Към края на 2001 г. в регистъра е въведена информация за 275 депа.

По данни на РИОСВ и общинските администрации допълнително са идентифицирани 5135 броя нерегламентирани сметища и площи, замърсени с битови отпадъци на територията на страната. От тях през 2002 година са закрити 551 броя.

В изпълнение на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците в периода 1999 – 2002 г. бяха изградени, реконструирани и въведени в експлоатация 12 депа (Антоново, Враца, Горна Малина, Гоце Делчев, Карлово, Мадан Рудозем, Сандански, Троян, Суходол, Цалапица и Варна), които отговарят на изискванията на Директива 1999/31/ЕС за депонирането на отпадъците.




Фигура 1.

Същевременно с финансовата подкрепа на ЕС по програма ИСПА започна строителството на 6 нови регионални депа за битови отпадъци - Монтана, Перник, Русе, Севлиево Силистра и Созопол. С финансиране, предоставено от държавния бюджет, през 2003 продължава изграждането на други 10 регионални депа за отпадъци (Фигура 2) - Добрич, Доспат, Ловеч, Омуртаг, Оряхово, Петрич, Харманли, Шумен, Разград и Ямбол.





П
Фигура 2.
роизводствени неопасни отпадъци

Kъм настоящия момент в страната са идентифицирани 84 депа за производствени неопасни отпадъци, в т.ч. 74 в експлоатация и 10 закрити, като 15 от депата в експлоатация са за инертни отпадъци. В общият брой на депата не са включени съоръженията за обезвреждане на отпадъци от разкриването, добива и преработването на подземни природни богатства и площадките за обратното запълване на отработените пространства в открити мини за лигнитни въглища, с пепели от изгаряне на въглища (код по ЕWC 10 01 01), извършвано съгласно утвърдените проекти за разработване на рудниците.

В общия списък на депата за отпадъци попадат 29 съоръжения от намивен тип в енергетиката, химическата, строителната промишленост, металургията и хранително- вкусовата промишленост. В посочените съоръжения, основен дял заемат пепелите от изгаряне на въглища (код по ЕWC 10 01 01), утайките от измиване и почистване (код по ЕWC 02 01 01); пръст от измиване и почистване на захарно цвекло и утайки от калциев карбонат (кодове по ЕWC 02 04 01 и 02 04 02).

В посочения брой не попадат и съоръженията, където отпадъците се разтоварват, с цел да бъде осигурена тяхната подготовка за по-нататъшно транспортиране и обезвреждане, както и съоръженията за съхранение на отпадъците преди обезвреждане, за период по-малък от една година.

В основната си част депата са изграждани през 70-те и 80-те години, съгласно действащото към този период законодателство, въвеждащо изисквания относно подготовката на основата на депото и полагане на минерален изолиращ пласт от глина, стабилност на тялото на депото и др.


Опасни отпадъци

Към момента в страната са в експлоатация 18 депа, на които се депонират опасни отпадъци, като нито едно от тях не отговаря на действащите нормативни изисквания за опазване на околната среда. Съществуващите депа изцяло се експлоатират от предприятията, образуващи отпадъците, като в страната няма съоръжение за депониране, приемащо опасни отпадъци на търговска основа.

2.4.2. Изгаряне на отпадъци

Изгарянето на отпадъци не е разпространена практика в страната. Към момента в страната няма изградена инсталация за изгаряне на битови отпадъци. Основните причини за това следва да търсят във високите разходи за изграждане на съоръженията за изгаряне, съпоставени със съществуващата практика за депониране на отпадъците, относително ниската калоричност на смесените битови отпадъци в страната, ограничените финансови възможности на общините за инвестиции в общинската инфраструктура за обезвреждане на отпадъците.

В областта на обезвреждане на опасни отпадъци, към момента са в експлоатация две инсталации, основно за отпадъците от нефтени утайки, образувани в “Лукойл Нефтохим Бургас”АД. Посочените инсталации са с въртяща се пещ за изгаряне и са разположени на площадката на рафинерията. Инсталациите са изграждани в края на 80-те години и се нуждаят от реконструкция, с оглед привеждането им в съответствие с изискванията на нормативната уредба по околна среда.

Инсталации за изгаряне се експлоатират в някои от големите болници обслужващи областните центрове в страната. Тези съоръжения като цяло не отговарят на изискванията за минимална температура на изгаряне и времепрестой на димните газове и не са оборудвани с необходимите пречиствателни съоръжения. Привеждането им в съответствие с нормативните изисквания е или невъзможно, или ще бъде свързано с необосновано високи разходи за единица полезен капацитет, в сравнение с изграждането на нови инсталации. Закриването на инсталациите е обвързано със изграждане на заместващи мощности за третиране и/или обезвреждане, вкл. нови инсинератори, инсталации за автоклавиране и микровълново обеззаразяване. Като изключение от общата ситуация, може да бъде посочена съществуващата инсталация във ВМА-София, която разполага с необходимите пречиствателни съоръжения за димните газове и въведена в експлоатация нова съвременна инсталация за изгаряне на инфекциозни и патологични болнични отпадъци в гр. София, с капацитет 2800 тона/годишно.

Втората значителна група инсталации за изгаряне са разположени при основните летища в София, Бургас и Варна и пристанищата в последните два града. Положението с тези инсталации е идентично с това на инсталациите за изгаряне на болнични отпадъци.

Заявен е предварителен интерес на предприятия от циментовата промишленост за проучване на възможностите за реконструиране и оборудване на действащите инсталации, с цел изгаряне на различни видове отпадъци, като допълнително гориво при производствените процеси. На настоящият етап “Златна Панега”АД има положително Решение по ОВОС на проект “Инсталация за оползотворяване на автомобилни гуми и други отпадъци” и притежава разрешение по чл. 37 от ЗОВВООС за изгаряне на отпадъци.





2.4.3. Инсталации за рециклиране


Съществуващата инфраструктура за рециклиране на отпадъци в страната е сравнително добре развита на основата на мощности, въвеждани основно през 70-те и 80-те години. Съществуващите предприятия и състоянието на рециклиращата промишленост като цяло са представени по видове рециклирани материали.
Хартия и картон

Общият капацитет за оползотворяване на хартиени и картонени отпадъци се оценява на около 200 000 тона и включва следните предприятия от целулозно-хартиената промишленост - “ТРАКИЯ-ПАПИР”АД - гр.Пазарджик, “БЕЛОВО”АД – гр.Белово, “КОСТЕНЕЦ ХХИ”АД – гр.Костенец, ЗМК “НИКОПОЛ”АД – гр.Никопол, “ЦЕЛХАРТ”АД - гр.Стамболийски, “ПИРИНХАРТ”АД - гр.Разлог и ЗКМО-КОЧЕРИНОВО – гр.Кочериново. Ограничени количества хартиени отпадъци се ополозотворяват и при производството на строителни плоскости от “КНАУФ ГИПСОФАЗЕР”АД.

В последните години се наблюдават значителни колебания в дейността на посочените дружества и обема на произвежданата от тях продукция. В резултат на това, през последните години количествата преработвани хартиени и картонени отпадъци са около 100 хил.тона годишно, което представлява около 50% от капацитета на рециклиращите предприятия.


Пластмаси

Преработката на пластмасови отпадъци в страната е съсредоточена в две основни предприятия – “Химик”АД - гр.Асеновград, където са налице възможности за преработка на LDPE, HDPE, PS, PVC, PP и “Феникс Пластик”ООД - гр.Търговище, където се преработва основно LDPE. Капацитетът на двете предприятия се оценява на около 20 000 тона годишно. По-ограничени възможности за преработка има в “Подем Пласт”АД - с.Подем, община Долна Митрополия и “Европласт”ООД - с.Склаве, община Сандански.

Реалните количества преработвани отпадъци са значително по-ниски от възможните и преработката е насочена изцяло към фолийни материали от порядъка на 450 тона/месец2.

В последните години нарасна броят и на малките преработватели на пластмаси, като по експертна оценка количествата отпадъци, преработвани от тях са около 600 – 800 тона/годишно.

През 2001 г. в различни райони на страната са започнали експерименти за изкупуване на ПЕТ чрез събирателни пунктове. Събраните отпадъци се изнасят за рециклиране след предварителна обработка – смилане и балиране.


Стъкло

Съществуващите производители на стъкло в страната с възможности за преработка на отпадъчно стъкло са “СТИНД”АД - гр.София, “ДРУЖБА”АД - гр.Пловдив, “РУБИН”АД – гр.Плевен, “КИТКА”АД – гр.Нови пазар, “ИНТЕРИОР”ЕАД – гр.Елена, “БЕЛОПАЛ”АД – гр.Белослав, Варненска област. В страната липсва необходимата инфраструктура за сортиране, сепариране и обработка на стъклени отпадъци.

Към началото на 2003 г., единствено “СТИНД”АД - гр.София приема стъклени отпадъци за преработка. Периодично отпадъци се приемат в заводите в гр.Пловдив и гр.Плевен, докато останалите предприятия на практика са преустановили приемането на отпадъци.

Годишното количество на преработваните стъклени отпадъци не надхвърля 15 000 тона, основно технологични отпадъци от бутилиращите компании.

Метали

Може да се приеме, че в резултат на наличието на пазар за метални отпадъци в страната и чужбина и големия брой лицензирани фирми за дейности с такива отпадъци, мощностите за преработка не са лимитиращ фактор за рециклирането в страната. Капацитетът на основните преработватели на скрап от стомана и чугун “Стомана Индъстри”АД – гр. Перник и “КРЕМИКОВЦИ”АД – гр. София, възлизащ на около 750 хил.тона годишно, надвишава реално събираните количества.

В страната няма преработвател на скрап от легирани/неръждаеми стомани и събраните отпадъци се изнасят, след предварителна обработка и сортиране.

Отпадъците от алуминий, мед и медни сплави, след сортиране, балиране и/или преработка чрез леене, се преработват извън страната.

Оловно кисели акумулатори

Съществуващите инсталации за преработване на отпадъци от оловно-кисели акумулатори в страната “ОЦК”АД - гр.Кърджали и “МОНБАТ”АД - гр.Монтана разполагат с капацитет от порядъка на 23 000 тона годишно и могат да осигурят преработването на събраните отпадъци в страната.

Необходимостта от значителни инвестиции за модернизацията на инсталацията в “ОЦК”АД и намирането на технологично решение за оползотворяване на полимерните компоненти и електролита, ще бъдат основните предизвикателства пред преработвателите през следващите години.


Отработени масла

Наличният капацитет в единственото предприятие, притежаващо разрешение за регенериране на отработени масла “Лубрика”АД (5 000 тона) не позволява оползотворяване на цялото количество образувани отпадъци.

Относително малкият капацитет на инсталацията, както и проблемите, свързани с обезвреждане на остатъците след регенериране и значителният дял на изгаряне на отработени масла в инсталации, неотговарящи на нормативните изисквания, са основните фактори, оказващи влияние върху дейността на дружеството.


Излезли от употреба автомобилни гуми

През 2003г. с финансиране предоставено от ПУДООС на консорциум “Гуми Еко” – гр.София, са пуснати в експлоатация две технологични линии за преработка на стари автомобилни гуми с общ капацитет от 4 тона/час., разположени в с.Габер, община Драгоман. Получените при преработката на автомобилните гуми материали се влагат в производство на крайни продукти - изолационни материали и др.

2.4.4. Инсталации за компостиране


Компостирането на отпадъци не е наложила се практика и в страната няма съоръжение от този тип, което да приема отпадъци за оползотворяване. Единственото съоръжение, получило разрешение за дейността си е площадката за компостиране на отпадъчен мицел и утайки от пречиствателната станция за отпадъчни води, обслужваща технологичните отпадъци на “БИОВЕТ”АД - гр.Пещера.

2.4.5. Инсталации за предварително третиране


Предварителното третиране на отпадъци се прилага в ограничени случаи за производствени и опасни отпадъци. Като цяло инсталациите са изградени при мястото на образуване на отпадъците. В страната не функционират инсталации за сепариране и анаеробно разграждане на битови отпадъци, инсталации за разкомплектоване на стари автомобили и домакинска техника, инсталации за шредиране на стари автомобили и др.

Предварително третиране се прилага основно при утайките от пречиствателни станции за битови и промишлени отпадъчни води, основно чрез обезводняване и стабилизиране на утайките.

През последните години се наблюдава нарастване на броя на инсталациите за брикетиране на дървесни и селскостопански отпадъци (слама).
ПРОБЛЕМИ И ОГРАНИЧЕНИЯ

Основните проблеми, свързани с третирането, преработването и обезвреждането на отпадъци, могат да бъдат обобщени, както следва:

 липсата на техническа възможност за преработване и/или обезвреждане на значителна част от образуваните опасни отпадъци в страната е един от основните фактори, водещи до нелегално освобождаване от отпадъци, изхвърляне в канализацията и неконтролирано обезвреждане в съоръжения, които не са подходящи за целта;

 голяма част от съществуващите съоръжения и инсталации за обезвреждане, като депа и инсинератори, не отговарят на изискванията на нормативната уредба и съвременните технически стандарти;

 NIMBY (не в моя заден двор) синдрома допълнително затруднява изграждането на нови съоръжения и инсталации за обезвреждане;

 изграждането на заместващи мощности, съобразени с количествата и вида на образуваните отпадъци, ще бъде свързано с огромни инвестиции в инфраструктурата за преработка и обезвреждане. Допълнителен проблем е факта, че инвестициите следва да бъдат осигурени в относително кратък период от време;

 необходимите инвестиции свързани с опазване на околната среда, както и цялостното прилагане на екологичното законодателство, налагат внимателно планиране на фирмено ниво;

 необходимост от повишаване на таксите, заплащани от домакинствата, поради преминаването към регионални съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци, по-високите разходи за транспортиране и необходимите инвестиции за закупуване на нова специализирана техника;

 закриването на съществуващите депа за отпадъци ще бъде свързано със значителни разходи;

 все още частните инвестиции в обезвреждането на отпадъците са ограничени.



ТЕНДЕНЦИИ

Тенденциите в областта на бъдещото развитие на националната инфраструктура за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци са пряко следствие от промените в нормативната уредба през последните години и могат да бъдат обобщени, както следва:

 нарастване на разходите и инвестициите за третиране, преработване и обезвреждане на отпадъците, в резултат на прилагане на законодателството и съвременните технически стандарти;

 преминаване към регионални съоръжения за обезвреждане на отпадъците;

 въвеждане на необходимото оборудване и практики за изгаряне на отпадъци като алтернативно гориво в циментовата промишленост;

 въвеждане на допълнителни и реконструкция на съществуващи мощности за рециклиране на отпадъци, с оглед обезпечаване на целите, поставени на национално ниво;

 въвеждане на нови методи и технологии за третиране на отпадъците (напр. физико-химично третиране, компостиране) във връзка с очаквани промени в законодателството.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница