РОЛЯ НА ЧАСТНИЯ И ОБЩЕСТВЕНИЯ СЕКТОР

ГЛАВА IV. ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА И ПОЛИТИКА

4.1. Съществуваща законодателна рамка и политика на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Основната цел на политиката на Oбщността по управление на отпадъците е осигуряване на висока степен на защита на околната среда, без да се нарушава функционирането на общия европейски пазар и при насърчаване на устойчивото развитие. За да се постигне тази двустранна цел са от огромна важност следните елементи:

• 
  всеобхватна и интегрирана правна рамка;
  
• 
  подходящи дефиниции на понятията, свързани с отпадъците;
  
• 
  подходящи правила и принципи;
  
• 
  надеждни и сравними данни.
  

Стратегията на Общността разглежда отпадъците като източник на замърсяване с нарастващо значение. Предвид това, правилната и подходящо планирана политика по управление на отпадъците може да допринесе както за съхраняване на ограничените природни ресурси, така и опазване на околната среда, като по този начин съществено допринася за устойчивото развитие.

Като отчита, че управлението на отпадъците е комплексна задача, съставена от множество компоненти, Стратегията се основава на следните устойчиви принципи:

• 
  “предотвратяване” образуването на отпадъци трябва да бъде намалено и избягнато, където това е възможно;
  
• 
  “отговорност на производителя” и “замърсителят плаща” – тези, които образуват или допринасят за образуването на отпадъци или замърсяват околната среда трябва да покрият пълните разходи за своите действия;
  
• 
  “превантивност” – потенциалните проблеми трябва да бъдат предвиждани и избягвани на възможно най-ранен етап;
  
• 
  “близост” – отпадъците трябва да бъдат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тяхното образуване.
  

По отношение на принципа на предотвратяване, стратегията отделя особено внимание на разработването и прилагането на следните мерки: насърчаване на чистите технологии и продукти; намаляване на опасността на отпадъците, в т.ч. чрез установяване на технически стандарти и доколкото е възможно общовалидни правила, които да ограничат присъствието на някои опасни вещества в продуктите; насърчаването на системите за повторна употреба и рециклиране; подходящото използване на икономически инструменти, схеми за оценяване управлението на околната среда и оценяване на жизнения цикъл; действия, свързани с информирането на потребителите и включване на въпросите за управление на отпадъците в образователните програми и не на последно място разработването на системи за еко-маркировка.

Оползотворяването на отпадъците трябва да бъде разглеждано в трите му измерения–повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на енергията. Повторната употреба на продуктите трябва да бъде насърчавана, където това е обосновано от гледна точка на опазване на околната среда, защото по този начин може да бъде избягнато генерирането на отпадъци. Където това е екологично обосновано, предимство следва да бъде давано на операциите за оползотворяване на материали пред оползотворяването на енергия.

В областта на крайното обезвреждане, особено внимание трябва да бъде обърнато на предотвратяване във възможно най-висока степен на изгарянето без оползотворяване на енергията и депонирането на отпадъци. Рекултивацията на нерегламентирани и излезли от експлоатация депа за отпадъци е проблем, изискващ решителни действия на различни нива. В съответствие с Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците, страните членки трябва да вземат подходящи мерки за осигуряване на интегрирана и адекватна система от съоръжения и инсталации за обезвреждане на отпадъците, което ще позволи на Общността да постигне самостоятелно обезвреждането на отпадъците образувани в ЕС (принципът на самостоятелността ).

Стратегията поставя въпроса за отговорността на производителите. Разглеждайки жизнения цикъл на продукта от производството до края на полезния му живот, производителите, дистрибуторите на материали, търговците, потребителите и отговорните административни органи си поделят специфични отговорности за управлението на отпадъците. Въпреки това, ролята на производителя на продукта се счита за доминираща, тъй като той взема ключовите решения относно неговия продукт, които в основна степен определят възможностите за управление на получените отпадъци. Производителите следователно, могат да допринесат не само за предотвратяване образуването на отпадъци, чрез употребата на подходящи технологии, влагането на рециклируеми или по-малко опасни материали, но също така като предлагат продуктите си по начин, стимулиращ повторната им употреба и оползотворяване. Такива мерки могат да бъдат осигурени чрез маркировката, етикетирането, издаването на инструкции за употреба и публикуването на подходяща информация.

Стратегията потвърждава необходимостта от подходящ контрол върху трансграничния превоз на отпадъци в условията на правната рамка, установена с Регламент 259/93. Специално внимание трябва да бъде отделено за достигане на двойната цел за осигуряване на високо ниво на опазване на околната среда, без това да води до нарушения на функционирането на вътрешния европейски пазар. Необходимо е подходящо прилагане на принципите за близостта и самостоятелността при обезвреждането на отпадъците. В съответствие с тези принципи, отпадъците трябва да бъдат обезвреждани в една от най-близко разположените подходящи инсталации и отпадъците, образувани в рамките на Общността не трябва да бъдат обезвреждани другаде.

Стратегията обръща внимание на инструментите, които могат да бъдат използвани на различните нива, с оглед постигане на поставените цели, а именно регулаторни и икономически инструменти, надеждна и сравнима статистика на отпадъците, планове за управление на отпадъците, подходящо налагане на законодателството и адекватна употреба на оценката на жизнения цикъл и еко-балансите.

Стратегията осъзнава необходимостта от активна роля и включването на всички стопански субекти за постигане на целите в областта на управление на отпадъците, като изисква участието на държавните власти, търговските дружества, екологичните организации и обществеността.