Програма за управление на дейностите по отпадъците

В областта на селското стопанство основно се развиват земеделието и животновъдството. Най-голям относителен дял заемат земеделските земи -62,2% или 2169,5 хектара. На базата на този поземлен ресурс и благоприятните почвени и климатични условия, се развива успешно аграрният сектор на общинската икономика. За да се отговори на приоритетите за развитие на селското стопанство, залегнали както в областната, така и в националната стратегия обаче е необходимо по-ефективно използване на земеделските земи в общината. Откритият способ при добива на въглища в района определят и големия относителен дял на териториите, използвани за добив на полезни изкопаеми. Те възлизат на 614,9 хектара, което представлява 17,6% от общата площ на общината. През последните години се наблюдава слаба тенденция към намаляване на дела на тези земи поради рекултивация на териториите, на които е приключило изземването и частичното свиване на въгледобива.

Голямото количество обработваеми площи, плодородните черноземни почви и благоприятните климатични условия създават подходящи условия за отглеждането на зърнени, технически и фуражни култури. Обработваемата земя на територията на общината е 275 450 дка.

В климатично отношение територията на община Гълъбово попада в климатичния район на Източна Средна България, в преходно - континенталната подобласт. Климатът се характеризира със сравнително мека зима и горещо лято. През зимата Стара планина спира студените континентални въздушни маси. Тази естественна защита прави зимата в района значително по-мека от тази в Умерено-континенталната климатична подобласт на Северна България. По-голямата близост до Средиземноморието води до намаляването на различията между летния максимум и зимния минимум на валежите, като в най-южните части се наблюдава изместване на максимума на валежите от лятото към зимата. Всички тези особености очертават климата като преходен между умерено-континенталния на Северна България и по-мекия климат на най-южните райони на страната.

Средните годишни стойности за температурата на въздуха са над 12°С /средната месечна лятна температура е 23-24°С, а средната зимна е 1°С/, относителната влажност на въздуха е около 70%.

Валежите през годината са неравномерно разпределени. Най-сухо е през месеците август и септември. Зимните валежи са в границите на 120-145 мм, а средната сума на летните валежи е в границите 110-150 мм. Валежите от сняг са сравнително редки, а снежната покривка се задържа твърде кратко.

Територията на община Гълъбово има богати водни запаси. През нея протичат реките Сазлийка и притоците й Овчарица и Соколица. Водите на трите реки се използват за напояване на земеделските земи в землището на общината. За нуждите на земеделието е изградена широка мрежа от напоителни канали и микроязовири. В момента обаче напоителната система не може да бъде използвана пълноценно поради лошото състояние на мрежата от канали и липсата на средства за възстановяването и поддържането й.

Преобладаващите почви на територията на общината са черноземните смолници с мощен хумусен слой /в по-заравнените територии/, подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури и канелените горски почви /в хълмистите части/ и алувиално (делувиално) - ливадни в подножията на терасите на реките.

Собствеността в аграрния сектор е частна. Във всички селища на общината работят земеделски кооперации.
4.4.6.1. Растениевъдство

Голямото количество обработваеми площи, плодородните черноземни почви и благоприятните климатични условия създават подходящи условия за отглеждането на зърнени, технически и фуражни култури, овощни градини.

Базата за растениевъдното производство се ограничава от разширяването на въгледобива, тъй като на рудниците ежегодно се предоставят обработваеми земи. Обратният процес - рекултивирането се осъществява със забавени темпове.

В района се отглежда преди всичко пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, памук, тютюн, както и зеленчуци в по-малки количества. Отглеждането на лозя и етерично-маслени култури, за което има както добри условия, така и традиции в района на Сакар планина, е допълнителна възможност да развитието на селското стопанство в общината.

От есенните култури са застъпени преди всичко пшеница и ечемик. Традиционно се отглеждат пролетни култури като: царевица, слънчоглед, памук, зеленчуци и други. През последните години се наложи слънчогледът, чието отглеждане създава възможност за механизирано производство и има сигурен пазар.

В района на Сакар се възстановяват лозята и се отглеждат етерично-маслени култури.

Собствеността в аграрния сектор е частна. Във всички селища на общината работят земеделски кооперации, които обединяват ресурсите и усилията на хората за постигане на по-високи добиви от отглежданите култури. Проблемите, стоящи пред значителна част от кооперациите в района, по подобие на случващото се в страната е да се смята, че постигнатата ефективност е на необходимото ниво, но кооперациите не разполагат с необходимата техника, което е един от факторите за непостигането на оптимални резултати.

Освен сериозният спад на производството, през последните години се наблюдава неефективно използване на земята, технологическо изоставане и влошена производителност на труда. Има сериозен неизползван ресурс за развитие на интензивно земеделие в общината.

Животновъдството на територията на община Гълъбово се развива преди всичко в личните стопанства. Основно са застъпени отраслите - свиневъдство и птицевъдство, говедовъдство, отглеждат се и ограничен брой дребен рогат добитък -овце и кози. Говедовъдството е развито предмно в частния сектор. От общото поголовие около 62% принадлежи на частните стопани, а остоналите 38% от говедата принадлежат на кооперациите в гр. Гълъбови и селата Априлово, Мусачево и Мъдрец.

Трябва да се отбележи, че неблагоприятната икономическа конюнктура през последните години се е отразила отрицателно и на този отрасъл - наблюдава се намаляване броят на животните и птиците, ниска средна продуктивност, висока себестойност, флуктоация на изкупните цени. Отделно, негативно въздействие върху животновъдството в района оказва и неосигуреността с фуражите и реализацията на крайния продукт.

Благоприятна тенденция се наблюдава в развитието на пчеларството на територията на общината /предимно за лични нужди на производителите/, което до голяма степен се дължи на популяризиране на меда като здравословен и природосъобразен продукт.

През последните години рязко намалява количеството на използваните минерални торове и препарати за растителна защита. Съществуващата тенденция е към намаляване на обработваемите земи, намалена употреба на торове и препарати за растителна защита, намаляване броя на рогатия добитък.

Животновъдството се развива предимно в частния сектор в стопанства с малък брой животни, което не позволява ефективно въвеждане на високопроизводителна механизация и автоматизация на отглеждането. С всяка година в община Гълъбово намалява интересът на стопаните към отглеждане на животни.

Малките количества селскостопански продукти произведени от частни стопани стоки обикновено остават в страни от погледа на борсите и много често не намират възможните ефективни пазари.
4.4.7. Туризъм

Природоклиматичните условия на общината благоприятстват развитието на туризма, но екологичните проблеми които съществуват в общината от въгледобивната промишленост и електроцентралите водят до влошаването му.

Голяма част от фирмите, предлагащи туристически услуги по Закона за туризма, се занимават с ресторантьорство, като някои включват в услугите си и предлагане на нощувки - хотел „Брикел"; почивна база м. "Хайдушкото кладенче"; къща за гости (с. Главан). Общината разполага с възможности за развитие на бизнес и конферентен туризъм, като в гр. Гълъбово функционират „Манолевата къща", хотел „Елмира", хотел „Златна Тракия" и хотел „Вила Верде".

За опознаване, опазване, съхранение и популяризиране на културно-историческото наследство от 1986 г. в общината работи археологическа експедиция „Марица изток". Регистрирани са повече от 115 археологически обекта с богат археологически материал за живота на местното население от неолита и халколита. През 1997 г. в гр. Гълъбово е била открита археологическа сбирка в музей.

Община Гълъбово се намира на територията на Тракийската низина, където обществен живот се е зародил още през неолита VI хил. пр. н. е. В землището на общината са открити останки от съществувало поселище от каменно-медната епоха II хил. пр. н. е (халколита) е селищната могила „Хисарлъка", която се намира непосредствено до границите на днешния град. Множество открити предмети от бита свидетелстват за интензивното развити на занаятите и търговията с Древна Гърция и Близкия изток. На територията на цялата община има открити доказателства за активен стопански живот през бронзовата епоха. Тук са открити множество жилища, глинени и керамични съдове, които свидетелстват за трудова дейност, свързана със земеделие - производство, преработване и съхраняване на земеделска продукция.

През средновековието селището е гранична зона между Византия и българската държава. В годините на турското робство остава с предимно бъларско население. Същинската история на селището датира от 1873 г., когато със строителството на 106-км отклонение на централната ж.п. линия Одрин -Пловдив в участъка Търново-Сеймен (Симеоновград) - Нова Загора - Ямбол се създават условия за бурно развитие на икономиката в района. Първият влак по новата линия от Ямбол за Търново-Сеймен е пуснат през месец януари 1875 г. Железопътната линия изиграва важна роля за развитието на района. През епохата на турското владичество, в района на юг от Сладък кладенец работи малка воденица. Тя се намира в близост до левия бряг на р. Сазлийка. Веднага след откриването на железопътната линия, пак там, но на север от Сладък кладенец, е построена нова воденица. Собствениците й, братя Пулеви я оборудват с изключително модерно за тази епоха оборудване ето защо тя е известна като "Френската воденица". Тя работи до 40-те години на XX век.

Възникналото около гарата селище е наречено Меркез (гара) Карабунар. През годините името му се променя многократно. Сега гр. Гълъбово включва в себе си гарата и селото и се развива като икономически център на района. През 1893 г. се открива пощенска станция, а през 1905 г. отваря врати първото начално училище - "Отец Паисий". По-късно то се развива като прогимназия и се разкрива земеделско училище, в което се обучават младежи от селата в района. През 1911 г. е учредено първото читалище "Просвета". От тогава то е средище на културата в общината с прекъсване от 5 години през Първата световна война. В летописната му книга е отразена иторията на Гълъбово.

Общината разполага със значително културно-историческо наследство, което дава възможност за развитие на културен и познавателен туризъм:

• 
  Традициите, фолклорът и възрожденският бит на община Гълъбово се пазят в етнографския музей (къщата на фамилия Дирекови от XIX век);
  
• 
  Надгробните могили от тракийско време се намират край Гълъбово и това са „Малова чука", „Лесова чука", „Лиска могила" и др. С голямо научно значение е селищната могила Асара (Хисаря или "Хисарлъка"), намираща се на 1 км от гр. Гълъбово до ТЕЦ „Марица-изток" 1 в двора на "Брикел ЕАД". Тя е била обитавана до средата на II хил. пр. н. е. и в по-късни времена се е използвала като едно от важните крепостни съоръжения в района. От периода на римската цивилизация пък са известни няколко стари пътища. По течението на р. Сазлийка например минава древният път от Нове (Свищов) през Августа Траяана (Стара Загора) до Константинопол. Освен това тук се срещат и останки от друг римски път свързващ някога Стара Загора с Одрин. Интересни сведения има също и от времето на Първото българско царство (VII-XI в.). Така още при управлението на непосредствения Аспарухов приемник — хан Тервел (701-718), Гълъбовският регион е включен за първи пат в пределите на току що образуваната славяно-българска държава;
  
• 
  Тракийски селища - има открити останки в местностите "Кошар дере", "Беловините" и "Корийката", намиращи се на територията на общината. В културния пласт са открити останки от глинени съдове, женски украшения, парчета от керемиди. Най-много тракийски могили в община Гълъбово са открити в района на с. Мъдрец. Общият брой на древните селища и гробници е 23, открити в близост до селата Искрица и Мъдрец;
  
• 
  Край гр. Гълъбово се намира язовир "Розов кладенец", уникален с биологичното си разнообразие - обитаван от много и редки птици. Заради топлите му води край него се събират над 65 вида птици, които са интересен обект за наблюдение. През зимния период той се превръща в интересна атракция за любителите на птици;
  

• 
  Защитния вал "Еркесията" - гр. Гълъбово;
  

• 
  Крепостта "Балзена" край с. Главан - късноантична крепост охраняваща пътя за Константинопол;
  
• 
  В местността „Кюпа" в с. Медникарево са намерени антики, статуетки и големи делви. Има и няколко могили — „Рощук", „Рошава Драгана". Тези антични предмети дават основание да се твърди, че селото е основано върху заварени тракийски селища. В селото е открит гроб на тракийска принцеса. Гробница от края на втори и началото на трети век е открита от археолози в района на селото. В гробницата са открити чифт златни обеци, сребърна гривна и бронзов пръстен с надпис „Дар на Теодора";
  
• 
  На територията на с. Обручище се намира историческата могила "Хисара";
  
• 
  В гр. Гълъбово се намира църквата "Св. Иван Рилски", която е построена през 1897 г.
  

Община Гълъбово е разположена в югоизточната част на област Стара Загора и разполага с добре изградена пътна мрежа. Това позволява осъществяването на добри комуникации както с цялата страна и другите населени места в областа, така и между населените места в рамките на общината. По-важни разстояния са: Гълъбово - Стара Загора (областен център) - 45 км; Гълъбово - Бургас (най-близко международно пристанище) - 189 км; Гълъбово - Пловдив (най-близко международно летище) - 127 км; Гълъбово - София - 249 км.

Плътността на пътната мрежа в община Гълъбово е 35 км/100 кв. км. През територията й преминава един от най-преките пътища между Северна и Южна България, преминаващ от Русе през Стара Загора до Свиленград - главен път Е 85 Русе - Капитан Андреево, свързващ Румъния с Турция и Гърция. Железопътната линия, преминаваща през Гълъбово, Раднево и Нова Загора свързва Симеоновград с Бургас и Варна.

През територията на общината преминават 41 км второкласен и 37,2 км третокласен път. Международният път играе важна роля при международното транзитно транспортиране на товари и пътници през България, а третокласният път свързва общинския център гр. Гълъбово с гр. Раднево и селата Разделна и Мъдрец. Четвъртокласната пътна мрежа е с обща дължина 29.8 км. Тя допълва транспортните функции на пътищата от републиканската пътна мрежа и свързва населените места от общината, през които не преминават пътища от по-висок клас. Тези пътища се използват и за транспортното обслужване на енергийния комплекс "Марица-изток".

Необходимо е изграждане на обходен път гр. Гълъбово III - 534, който ще доведе до отклоняването на транспортния поток извън града и ще подобри градската среда. Община Гълъбово има голяма потребност освен от предвидения за изграждане обходен път и от изграждане на надлез на железопътната линия, комбиниран с детелина на "отвеждаща" и "довеждаща" пътна отсечка.

Железопътната линия, свързваща Нова Загора със Симеоновград и преминаваща през Гълъбово дава възможност за достъп до националната железопътна мрежа и транспорт на товари от и за общината по нея. Тази линия не се използва за превоз на пътници.

Съществуват транспортни връзки с всички населени места на територията на общината. Състоянието на настилките на междуселищната пътна мрежа и на улиците в някои населени места не е добро. Те се нуждаят от ремонт и реконструкция.

Отстояние на населените места до общинския център гр. Гълъбово

Населено място	Отстояние /км/
с. Априлово	7.27
с. Великово	11.38
с. Главан	28.47
с. Искрица	17.25
с. Медникарово	13.52
с. Мусачево	7.03
с. Мъдрец	21.51
с. Обручище	7.62
с. Помощник	32.39
с. Разделна	10.13

Очевидно всички села са в рамките на тридесет минути път от общинския център. Всички елементи на четвъртокласната пътна мрежа - габарити, настилки, отводнителни и укрепителни съоръжения, маркировки, сигнализации и т.н., не отговарят на европейските стандарти за сигурност и комфорт на пътуване.
4.4.9. Икономически показател
4.4.9.1. Национални икономически показатели

Генерирането на твърди битови отпадъци обикновено е в унисон с икономическото развитие и подобряване стандарта на населението. Използвани са данни за последните пет години за да се направи оценка на тенденцията на изменение. Макроикономическите данни са взети от Националния статистически институт - статистически годишник и статистическия бюлетин на Българска народна банка.

Макроикономическите данни за 2008 г. са взети от интернет страницата на Националния статистически институт. В таблицата е даден среден растеж на икономическото развитие.

Опазването на чистотата на въздуха и водите в общината имат определен приоритет. Контролът върху състоянието на околната среда се провежда по компоненти на средата и фактори в съответствие с поредицата от специализирани закони за управление на околната среда, приети през последните години за сближаване със законодателството на ЕС.

Община Гълъбово е „гореща" екологична точка с дългогодишни екологични проблеми. Развитието на въгледобивната и енергийна промишленост се отразява неблагоприятно върху състоянието на околната среда в общината, като се изостря конфликта промишленост - селско стопанство - природа. Фактът, че на територията на община Гълъбово са разположени голяма част от предприятията на комплекса „Марица изток" - електроцентралите „Брикел" ЕАД, Енергийна компания „Марица изток 3" АД, откритите рудници Рудник „Трояново 3" и част от рудник „Трояново 1", работещи с добиваните местни лигнитни въглища, характеризиращи се с високо съдържание на пепел и сяра, определя общината като един от най-замърсените с прах и серен диоксид райони, не само в страната, ноив световен мащаб.

Замърсяването на атмосферния въздух с прах и газове е един от приоритетните екологични проблеми на Гълъбово. Високите концентрации на атмосферни замърсители застрашават в значителна степен здравето и благосъстоянието на населението.

Екологичните проблеми в района са:

• 
  Замърсяване на водите, почвата и атмосферата в резултат на високото съдържание на пепел и сяра и ниската калоричност на лигнитните въглища, които замърсяват околната среда с прах и газове. Източници на замърсяване са както откритите рудници и сгуроотвали, така и топлоцентралите и брикетната фабрика. Допълнително замърсяване с прах и тежки метали генерира интензивният транспортен трафик във връзка с работата на големите производствени предприятия. Увеличаването на киселинността над допустимите норми и на азотните съединения в почвата и водите е резултат и на дългогодишното безразборно ползване на изкуствени торове и пестициди;
  
• 
  Унищожаване на земите от земеделския и горския фонд на общината. Ежегодно при въгледобива от разкриването на нови въглищни пластове, изграждането на железопътни линии, пътища и др. се унищожават над 15 000 дка земеделски земи и гори. Унищожават се естествените и се получават нови релефни форми в насипищата с повърхностни рохкави скали, които играят ролята на почвообразувател; Общата площ на засегнатите от енергетиката и въгледобива земи е над 130 000 дка. Чрез рекултивация са зърнати около 15 000 дка - много по-малко площи и то с незадоволителни качества. Темповете на рекултивация са бавни и не се предвижда рязка промяна в това отношение. Проблемът с възстановяването на нарушените терени е бил и продължава да бъде един от основните проблеми в община Гълъбово;
  

• 
  Количествени загуби и качествени изменения на флората и фауната в района. Замърсяването на околната среда нарушава биологичното равновесие на територията на общината. Реките Сазлийка и Соколница губят способността си за самопречистване;
  
• 
  За възстановяване на екологичното равновесие на територията на община Гълъбово са необходими както големи инвестиции за въвеждане на нова техника и технологии за намаляване отрицателното въздействие от производствената дейност на основните замърсители, така и обединяване усилията на цялата общност и търсене на пътища за активно въздейстие и преодоляване на сегашното състояние на замърсеност на почвата и водите.