Програма за управление на опр видин 2014-2020 г. Документ Преглед/Одобрение
Основни принципи за провеждане на мониторинг на изпълнението на политики за развитие
Изтегляне 3.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Механизми за мониторинг с елементи на участие
- КОНТАКТИ
Основни принципи за провеждане на мониторинг на изпълнението на политики за развитиеПроцесът на провеждане на мониторинг и наблюдение на изпълнението на конкретни политики за развитие се реализира при спазването на следните основни принципи:
Механизмите за мониторинг с елементи на участие включват:
Механизмите и инструментите, които ще се използват при осъществяването на наблюдение и контрол върху изпълнението на Общинския план за развитие на община Видин за периода 2014-2020 г., са следните:
Тази форма ще се прилага на ниво конкретни по-важни проекти, като целта й е да се събере моментна документална информация на прогреса на изпълнението на проекта. Резултатите от него се документират чрез инцидентни /ad hoc/ или периодични мониторингови отчети. В тях се прави сбит и лесно разбираем преглед на статуса на изпълнение на проекта по физически и финансови индикатори. В случаите на скорошно осъществени мониторингов доклади или оценка, или ако по време на среща на заинтересованите страни са били взети нови решения, следва да се остави време не по-кратко от 3 месеца, за да може да се получат нови данни за резултат от тези действия преди да се изготвя следващ мониторингов отчет.
В някои случаи този инструмент ще се използва като допълващ инструмент за текущ или последващ мониторинг и контрол. Следва да се планира времето на посещението, неговата цел по отношение на мониторинга и какво да се оцени, за да се измери напредъкът. Чрез посещенията на място се потвърждават отчетените резултати, особено при по-големи инициативи и проекти. Отчетите включват оценка на напредъка, резултатите и проблемите и срещи с екипа, отговарящ за реализирането на проекта.
Работната група за наблюдение на изпълнението е една от проявените форми за т.нар. метод на консултативни групи. Консултативните групи с участието на публичната администрация и представителите на заинтересованите страни са механизъм за мониторинг, чрез които партньорите по една публична политика се събират за провеждане на обсъждания и анализи за по-ефективното формулиране и изпълнение на политиката. Главната задача на съвместните форуми на партньорите е постигане на съгласие относно плана за мониторинг и упражняване на надзор за неговото изпълнение. Консултативните групи правят оценка на непосредствените резултати със стратегическо значение и на свързаните с тях инициативи, като всичко това спомага за постигането на планирания краен резултат. Те са средство за протоколиране и разпространение на добри практики. В идеалния случай консултативните групи са институционализирани под формата на нормативно регламентирани работни комисии, тематични групи или координационни групи.
Партньорството е фундаментален принцип, който се прилага както в частния, така и в обществения живот като важен елемент на социалните отношения. Чрез него се подпомага и укрепва икономическия и социалния живот, спомага за стабилното и устойчивото развитие на общността, общината, региона и страната. Партньорството възниква на базата на ясни принципи, които осигуряват прозрачност на ролите и отговорностите, разпределяне на ангажименти, делегиране на права и управленски ресурси между участниците. Принципът на партньорството е свързан с трите най-общи цели на управлението на която и да било организация:
Всяко едно партньорство и процес на партньорство преминава през конкретни рискове и предизвикателства:
Партньорството е свързано с три основни етапа на взаимодействие: 1. Планиране на модели/правила за сътрудничество; 2. Разработване на механизми на управление, прилагане и наблюдение на тези правила; 3. Мониторинг, оценка и анализ на ефективността на сътрудничество.
Партньорският модел на управление е необходим за бъдещото развитие на община Видин. В резултат на него общината ще може да реализира процес на съвместно, комуникирано с партньорите вземане на решения и координирането на техните изпълнения. В процеса на управление на политиките за регионално развитие са въвлечени разнородни по своите интереси и функции заинтересовани страни. С помощта на партньорство може да се осъществи целенасочено взаимодействие между тях, което ще гарантира успешното развитие на дейността. Работата в партньорство не означава само информиране или консултиране. Преди всичко означава съвместно вземане на решения и съвместни действия за тяхното изпълнение. Решения, които първоначално са общоприети от мнозинството партньори и притежават висока обществена подкрепа. По принцип партньорствата могат да се разпределят по следния признак:
За реализирането на партньорство са необходими две минимални първоначални стъпки. Първо, още в самото начало на процеса на планиране и включване на партньорите, трябва да се установят принципите и правилата за работа в партньорството. Второ, трябва да се проведе целенасочено проучване, което да определи релевантните партньори, като същите подлежат на анализ на заинтересованите страни. На базата на този анализ се определя тяхната роля в процеса на планиране, също така се избира способ за привличане на всяка заинтересована страна /група, организация/. Заинтересованите страни /лица/ са институции, организации, административни звена, общности /групи/ от различни юридически и физически лица, които имат конкретен интерес във връзка с реализацията на публична политика/план и са нейни поддръжници или противници. В България за систематично прилагане на принципа на партньорството се заговаря в края на 90-те години, след решението страната ни да се присъедини към ЕС. Първоначално процесът на проникване на принципите на партньорството се реализира в три свързани области: регионално развитие, подготовка за участие в кохезионната политика на ЕС и социален диалог. Причините са, че те изискват участието на множество институции /публични, неправителствени и частни/, време и средства. Именно поради това в регионалното развитие принципът на партньорството се приема като основен. В системата на регионалното развитие и политика той е нормативно и императивно въведен със Закона за регионално развитие от 1999 г. и по-късно от 2008 г. /чл. 3 т. 6./ Законът създава неговата институционална основа /структури за осъществяване на партньорството/, основно място заемат областните и регионалните съвети за развитие, като експертни органи между местната и централна администрация. През 2004 г. Министерство на финансите /отговорно за общата координация на структурните фондове и кохезионния фонд/ изготвя „пътна карта за партньорство“, изискванията за партньорство са залегнали в методическите указания за Националния план за развитие и оперативните програми, работните групи за отделните оперативни програми са формирани на принципа на партньорството. В „по-широката“ политическа област на социалния диалог принципът на партньорството е залегнал в Стратегията за модернизация на държавната администрация /2002 г./. За кратък период от време в страната бе приет и действаше закон за Публично-частните партньорства. В цяла Европа те са доста популярни като в различните държави-членки на ЕС са коригирани с националните законодателни рамки и конкретни сектори на приложение. Независимо, че към настоящия момент няма действащ такъв закон поради неговата отмяна, взаимодействието с частния сектор остава приоритет за местната власт при реализирането на политиките за регионално развитие.
Основните видове партньорства с частния сектор варират от най-опростени начини за включване на частния сектор до сложни форми прехвърляне на по-голям риск от публичния към частния партньор. Европейската комисия дефинира следните основни модели: Споразумения за услуги - договорености между публична институция и частен партньор изрично пригоден за прости, краткосрочни оперативни проекти. Това е много ограничена форма, където частният партньор поддържа дадено съоръжение за кратък период от време. Отговорността за управление и инвестиране в проекта си остава за публичния сектор, който поема финансовия риск и остатъчния риск, но се възползва от техническата експертиза на частния оператор спестява разходи без да прехвърля контрол над качеството на крайните продукти. Споразуменията за услуги се използват често за услуги по събиране на такси за пътищата, за снабдяване и поддръжка на превозни средства и други технически дейности. Споразумения за експлоатиране и управление - договорености, при които отговорността за експлоатирането и управлението на съоръжението се прехвърля на частния сектор. Продължителността по принцип е кратка 3-5 години, като обикновено може да се удължава. Частният партньор получава възнаграждение от фиксирана сума или на базата на осъществена инициатива/работа чрез премии, свързани с целите на изпълнението. Публичният сектор поема инвестиционния и финансов риск. Този тип споразумения водят до значителни ползи по отношение на ефективността и до инвестиции в по-сложни технологии. Често частният сектор има сериозен интерес да повишава качеството на услугите с оглед намаляване, както на общите разходи, така и на риска от спадане на търсенето на предоставяната услуга по време на експлоатирането. Този вид договореност е подходяща при фаза на очаквана ликвидация и предстояща приватизация. Използва се и за стимулиране на широкото участие на частния сектор в последващите фази. Споразумения за лизинг - частният партньор закупува приходните потоци, генерирани от публично притежаваните съоръжения в замяна на фиксирани лизингови плащания и задължението да експлоатира и поддържа съоръжението/услугата. Тук търговският риск и рискът за намаляване на търсенето на предоставяната услуга се прехвърлят на частния сектор. Поради това той има интерес да постигне оперативна ефективност. Частният партньор реално може да се възползва от добра възвращаемост на капитала, само ако успее да оптимизира разходите за експлоатация като поддържа високото ниво на услугата. От друга страна, публичният партньор /общината/ поема риска, свързан с разширяване на мрежата за предоставянето на услугата (изграждане/строителство) и участва капиталово и финансово. Лизингът е подходящ за някои видове инфраструктури, които имат независими приходни потоци, с потенциал за нарастване, какъвто е случая с обществения транспорт. Съществуват и по-сложни лизингови схеми като „вземи на лизинг - разработи - експлоатирай“ или лизинг за довършителни дейности. Те прехвърлят по-голям инвестиционен риск за строителството върху частния партньор, като по този начин намаляват тежестта за публичния партньор. Подходящи са за проекти, които изискват много средства, оперативен „ноу-хау”, но притежават висока вътрешна норма на възвращаемост. Партньорство с договори от типа „до ключ” или „проектиране - изграждане - експлоатиране - прехвърляне” е интегриран вид партньорство. Частният партньор поема отговорността за проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръжението. Комбинацията на тези отделни отговорности за дадена самостоятелна единица стимулира извличането на по-големи ползи от ефективността и отстранява важната отговорност за финансиране на поддръжката от обществения бюджет. Тази интегрирана схема задължава частния партньор да вземе предвид разходите за експлоатиране на съоръжението по време на фазата на дизайн и експлоатация. Той има пряк интерес да постигне добро планиране и управление на самата услуга. Публичният партньор поема финансовия риск, но преотстъпва контрола си върху важни фази от цикъла на живота на съоръжението. Собствеността на съоръжението остава публична. Тази договорна схема се смята за особено подходяща за проекти в сферата на водите и отпадъците и може да варира в няколко модела: изграждане, притежаване, експлоатиране, прехвърляне /ИПЕП/; изграждане, наемане, експлоатиране, прехвърляне /ИНЕП/; изграждане, лизинг, експлоатиране, прехвърляне /ИЛЕП/; изграждане, прехвърляне, експлоатиране /ИПЕ/ в специфичните нужди на проекта. При схемите „Проектиране - Изграждане и Финансиране - Експлоатиране” /ПИФЕ/, частният партньор проектира услугата или съоръжението съгласно изискванията на публичния участник, осигурява и финансира строителството, стартира услугата, и най-накрая експлоатира съоръжението/обекта. В края на периода на споразумението услугата/съоръжението могат да бъдат предоставени обратно на публичния сектор съгласно условията на първоначалното споразумение. Този тип споразумения са най-сложният вид, тъй като гарантира въвличането на частната ефективност от изпълнението и експлоатирането, но в същото време осигурява нов източник на капитал /частен/. Най-често използвания модел на „ПИФЕ” е концесията, където частният инвеститор проектира, изгражда, финансира и експлоатира инфраструктура, генерираща приходи в замяна на правото да събира приходите за определен времеви период 25-30 години. Собствеността на съоръжението си остава на публичния сектор. Този модел е особено подходящ за проекти за пътища, ВиК и отпадъци и главно за услуги, при които промените на потребителите и търсенето на услугата могат да бъдат прогнозирани. В случай, че рискът от надхвърляне на разходите бъде прехвърлен върху частния субект, изпълнителят ще бъде достатъчно мотивиран да изразходва възможно най-целесъобразно финансовите средства. Това обаче, трябва да се съблюдава със сериозни условия за контрол на качеството на услугата, особено в сектори, които са монополни за съответната териториална система /ВиК, енергия, отпадъци и др./
Една от първите задачи при подготовката за разработване на всякаква съвместна работа е да се определят участниците/партньорите в процеса и тяхната конкретна роля. Минималното изискване при това е да се даде възможност на всички страни да заявят своите потребности и да се използват техните познания за съответни сфери и проекти. Практическо значение има организирането на партньорство, което удовлетворява равнището на участие на различните заинтересовани страни. Стълбица на участие в партньорския процес
Преминавайки от равнище 1 към равнище 5 участието на гражданите нараства, а степента на контрол на публичната власт върху решенията и действията намалява. На най-ниските равнища контролът на инициатора върху процеса се запазва, но те предполагат и по-малка ангажираност от другите участници/партньори. За да се създаде партньорство за целите на всеки един вид развитие, са необходими две основни стъпки, които трябва да се осъществят в самото начало на процеса на планиране:
Осъществяването на първата стъпка изисква преди всичко да се направи достатъчно подробен анализ на заинтересованите страни, който да завърши с доклад относно капацитета, интересите и възможните взаимодействия на партньорите. Това е особено важно за партньорство в проекти, за които местната общност, СГО и бизнес сектора нямат вътрешен капацитет за реализация и трябва да потърсят начин за привличане на външен партньор.
От гледна точка на практическото организиране на работата в партньорство, от особена важност е постигането на съгласие за разпределението на ролите и отговорностите и установяването на правила за работа. Има различни видове правила за работа на групите - за тяхното формиране, за функциониране, за поведение на членовете. Препоръчително е те да бъдат оформени в приет от всички участници „правилник“, който може да обхваща следните по-важни въпроси:
Планът за реализиране на партньорската дейност трябва да бъде разписан, за да служи като ориентир за всички участници. Той трябва да се съгласува, а неговото изпълнение да бъде наблюдавано, за да може своевременно да се правят превантивни корекции. Основните стъпки при планирането трябва да бъдат:
Крайните продукти са важен ориентир за успеха на изпълнението на работата по изготвяне на стратегията.
Важно е във всеки от предложените етапи /стъпки/ да се идентифицират конкретни задачи. Този процес е необходим за да може точно да се определи времето и ресурсите за изпълнение на задачите.
Важно е да се установи дали изпълнението на дадена дейност не изисква приключване на друга дейност, която е предпоставка за нейното осъществяване.
Трябва да се определи кой ще участва в изпълнението на всяка дейност и кой ще отговаря за него. Отчитат се характеристики като роля на различните участници, професионални и лични качества и т.н., както и обемът на работата по задачата и нейните изисквания към знания, умения и др.
Това предполага да се определи продължителността на всяка дейност, да се уточни моментът на нейното начало и край. Един от критичните моменти е дали едни и същи участници не трябва да работят едновременно по повече от една задача /това може да доведе до промяна в графика/. Трябва да се провери дали определената продължителност на дейностите /задачите/ и тяхното разполагане във времето позволяват приключване на работата като цяло в предвидения срок. Ако това не е така, може да се помисли за различни стратегии за осъществяване на отделните дейности:
Най-важното изискване към плана е той да се изпълнява /спазва/ от участниците в процеса. Това означава преди всичко той да отговаря на техните възможности и виждания, както и да предвижда известни „резерви“. Същевременно един такъв план не е абсолютно фиксиран и може да бъде променян /запазвайки основните му параметри, например особено важни срокове/ в хода на работата. Трябва да се отбележи, че в осъществяване на всеки един партньорски проект от голямо значение е поддържане на отношения и сътрудничество. Най-важните механизми са:
Основният принцип се заключава в това, че при наличие на общи проблеми или значими задачи стимулира заинтересовани страни към обединяването на сили за тяхното разрешаване. Това може да засегне отстраняване на проблеми по пътя на постоянно търсене на възможности за снижаване на издръжки, оптимизация за използване на ресурси и ускоряване за получаване на резултати. Рисковете, както и приходите обикновено се делят между участници на партньорство и всяка от страните е заинтересована в бързо преодоляване на пречки, които неизбежно се появяват в процеса на изпълнение на проекта. Всички участващи страни редовно се срещат за преразглеждане и оценка на партньорството. Оценяват се конкретни критерии, свързани с ефективността на процеса на партньорството, такива като работа в екип и своевременно разрешаване на проблеми. Това създава почва за дискусия и разкрива проблеми. Оценяването на процеса на партньорство включва периодически проверки. Сравняване на резултати от проверки по периоди помага за разкриване на области, където се налага усъвършенстване и потенциални проблеми. Ръководителите на проекти и техните подчинени трябва да могат да „водят разговор”, да проявяват готовност към сътрудничество, а не към конфронтация при решаване на проблемите. Особено това се отнася към начални стадии на проекта, когато взаимното доверие се проверява по това, как партньорите реагират на първите разногласия и спънки. Ръководителите на проекта трябва да поощряват в своите организации тези хора, които се придържат към принципите на партньорството, и да предупреждават тези, които прибягват към практиката на противостояние. Съвременната тенденция свидетелства за това, че бъдещото партньорство ще бъде повече разпространено и затова е много важно своевременно да се разкриват фактори, пречещи на развитието.
Кметът на общината със своя заповед ще създаде Работна група за наблюдение изпълнението на Общинския план за развитие за периода 2014-2020 г. Групата за наблюдение ще включва представители на общинската администрация, общински съветници, кметове на населени места на територията на община Видин, представители на социално-икономическите партньори, на заинтересованите страни, представители на граждански и бизнес организации, медии. В работната група за мониторинг на изпълнението на ОПР на община Видин 2014-2020 г. ще бъдат включени:
Основните функции на Работната група ще бъдат свързани с:
В рамките на дейността си Работната група за наблюдение ще изготвя регулярни или конкретни доклади с констатации по прогреса на изпълнението на Общинския план. При необходимост ще предоставя препоръки за неговото подобряване с оглед гарантиране постигането на неговите цели, които ще предоставя на Кмета на община Видин във формата на експертен доклад. При възложена междинна или последваща оценка Работната група ще подпомага външните експерти, наети по реда на ЗОП за тяхното изготвяне. Схемата представя връзките и функциите между партньорите в процеса на мониторинг на изпълнението на Общинския план за развитие на община Видин за периода 2014-2020 г.:
Годишните доклади по изпълнението на Общинския план за развитие са основен, нормативно регламентиран документ в ЗРР по отчитане наблюдението на изпълнението на плана. Те се подготвят под ръководството на Кмета на общината и се приемат от Общински съвет Видин. Тези доклади служат за основа при оценката на изпълнението и приноса на отделните проекти за постигане на планираните крайни резултати. В тях се представят актуализираните резултати, определят се основните слабости и се предлагат насоки за бъдещето. Анализират се основните фактори, допринасящи за липсата на напредък, за да се извлече опит и да се подобри изпълнението. Годишните доклади се изготвят в нормативно определеното от чл. 87 от ППЗРР съдържание. Годишният доклад за наблюдението се изготвя от служителите в общинската администрация, на които това е възложено със заповед на Кмета, под координацията на Дирекция „Устройство на територията“. Проекто-докладът се изготвя в периода от януари до средата на март на отчетната година, за одобрение от Кмета. След това до 31 март докладът се внася за обсъждане и одобряване от Общински съвет Видин. Кметът на община Видин ще утвърди постоянна структура на годишните доклади за наблюдение на Общинския план за развитие, която да се използва за целия период на наблюдение изпълнението на документа. Този постоянен формат на годишния отчет ще осигурява съпоставимост и проследимост на изпълнението в хронологичен план и ще улеснява подготовката на анализи и оценки при изпълнението на Общинския план за определен период. По този начин ще се улесни упражняването на контрол от страна на Общинския съвет и гражданските структури, и предприемане на коригиращи и/или превантивни действия. Копие от годишните доклади за наблюдението на изпълнението на Общинския план за развитие ще се изпраща на председателя на Областния съвет за развитие в 7-дневен срок от решението за тяхното приемане от Общинския съвет.
Отчитането е неразделна част от мониторинга, която включва систематично и своевременно предоставяне на съществена информация на определени времеви интервали. То е част от процеса, чрез който информацията и знанията се разпространяват и използват за оценка на цялостния напредък към постигане на резултатите или за потвърждаване на постигането на резултатите. Кметът на община Видин и Общински съвет Видин осигуряват информация и публичност на Общинския план за развитие в съответствие със своите компетенции, съгласно чл. 41 от ППЗРР. Общински съвет Видин, като орган с най-широки правомощия по наблюдението на изпълнението на Общинския план за развитие, определя и осигурява изпълнение на мерки за осигуряване на информация и публичност. Те се отнасят до постигнатите резултати от наблюдението и трябва да гарантират прозрачност при изпълнението на документите за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие. Докладите за наблюдение и оценка изпълнението на Общинския план за развитие се публикуват на интернет-страницата на общината от общинска администрация, като изискване на ЗРР и ППЗРР в рамките на мерките за публичност и прозрачност на документите. В случай, че община Видин изпълнява проект в качеството си на бенефициент или партньор по конкретна оперативна програма, се спазват указанията за публичност на УО на оперативната програма. При изграждане и функциониране на Единната информационна система /ЕИС/ за управление на регионалното развитие за различните административни нива, следва да се публикуват за обществено ползване Общинският план за развитие на община Видин и докладите от мониторинга, анализа и оценката на неговата реализация - годишни, междинен и окончателен. Целта на ЕИС, съгласно чл. 25 ЗРР и чл. 4 ППЗРР, е постигане на ефективното и ефикасното управление на регионалното развитие и осигуряването на информация, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на планирането, финансирането, наблюдението и оценката на регионалното развитие.
На основата на целите и приоритетите за развитие, Програмата за реализация на Общинския план за развитие 2014-2020 г. има за задача да осигури вътрешната и външната съгласуваност на ресурсите за реализация на плана. Програмата има за цел да оптимизира възможностите за финансиране, да идентифицира институционална подкрепа и техническа помощ за изпълнение. Програмата определя пакет от мерки и проекти за реализация. Тя е съобразена със съответните финансови ресурси, административните структури за управление, наблюдение и оценка на проектите, индикаторите за цялостното наблюдение и изпълнение на програмата, отнасящи се до Общинския план за развитие 2014-2020 г. Също така са предвидени действия за осигуряване на комуникация, информация и публичност при осъществяването на мерките и проектите, включени в програмата. Програмата за реализация на ОПР конкретизира инвестиционните дейности и проекти, чрез които да бъдат постигнати заложените цели на развитие. Тук се съдържат оперативните насоки и цели, конкретните мерки за развитие; проектите за реализирането на мерките; необходимите финансови ресурси; звена/институциите отговорни за изпълнението на проектите и времевия период на реализация. Тя е съвкупност от ресурсно осигурени мерки и механизъм за реализация на всяка конкретна цел. Програмата за реализация на Общинския план за развитие на община Видин за периода 2014-2020 г. включва проекти в 4-те приоритетни области на обща стойност 150 949,50 хил. лв. ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ВИДИН 2014-2020 г. Индикативна финансова таблица 2014-2020 г. Програма за управление на ОПР Видин 2014-2020 г.
КОНТАКТИ
1https://circabc.europa.eu/webdav/CircaBC/env/ambient/Library/extension_notifications/application_extensions/bg_1/notification_anonymised/notification_30062011/bg0004_vidin_pm10/REF_VD_01.pdf 2 Посочените стойности за структурата на нефинансовите предприятия на общинско ниво се базират на собствени изчисления. 3 Сектор „А“ според КИД - 2008 4 Раздел 01 по КИД - 2008 5 Раздел 02 по КИД - 2008 6 Сектор „В“ по КИД-2008 7 Съгласно водената от НСИ статистика, към посочения брой се включват категоризирани средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла, функционирали през съответната година. 8 Съгласно водената от НСИ статистика, към посочения брой се включват категоризирани хотели с над 10 легла, функционирали през съответната година. 9 Източник: www.nsi.bg 10 Стойност, базирана на собствени изчисления. 11 Брой и гъстота на населението, раждаемост, смъртност, естествен и механичен прираст, полово-възрастова, етническа, конфесионална, образователна структура на населението. 12 Регионално - район от ниво 2 13 През 2001 г. с. Каленик, община Кула, е присъединено към община Видин, с Указ № 64/ обн. 6.04.2001 г. 14 към разглежданата категория се включват всички лица на 15 и повече навършени години, които са заети и безработни 15 Категорията „икономически активно население“ /т. нар. работна сила/ включва заетите и безработните лица в съответната възрастова група в рамките на изследваната територия. 16 Сектор „G“ по КИД - 2008 17 Сектор „С“ по КИД - 2008 18 Сектор „O“ по КИД - 2008 19 Сектор „T“ по КИД - 2008 20 Сектор „U“ по КИД - 2008 21 Преизпълнение спрямо планирания индикативен бюджет - > 100 % 22 Слабо изпълнение - до 25% от планирания индикативен бюджет 23 Посоченият относителен дял отразява съотношението между размера на усвоените средства и размера на планираните средства 24 линейни и обектови, подземни и надземни, материални и нематериални 25 Метод разработен за първи път през 1981 г. от Джордж Дюран /Book: Management Review by George T. Doran/
Изтегляне 3.91 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
