Програма за управление на опр видин 2014-2020 г. Документ Преглед/Одобрение
Изтегляне 3.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Води и водни ресурси
- Почвени ресурси
- Биологично разнообразие и горски ресурси
Потенциал за използване на ВЕИПоказателите за продължителността на слънчевото греене на територията на общината дават основание да се твърди, че в рамките на изследваната територия съществува потенциал за използване на слънчевата енергия в качеството й на възобновим енергиен източник. 
Източник: www.solargis.info
Във връзка с някои особености на природноресурсния потенциал /характеристики на релефа, липса на езера, липса на бавнотопящи се снегове, обезлесяване на водосборните басейни/, повърхностният отток на територията на община Видин се отличава с неравномерно разпределение през годината. Сред основните речни артерии в общината се открояват реките Делийска, Тополовица, Войнишка и Видбол. Посочените реки са маловодни, като през лятото са характерни пресъхванията. Дължината на главната речна мрежа в рамките на общината е в порядъка на 185-200 км. Подземните води на територията на общината са формирани в чакълесто-песъчливия хоризонт. Тяхното подхранване /през месеците май и юни/ и дрениране /в периода септември-ноември/ се намира в пряка хидравлична връзка с водите на р. Дунав. На територията на общинския център - гр. Видин и селата Сланотрън, Антимово, Градец, Баните и др., са установени находища на термоминерални извори, които следва да се разглеждат в ролята на важен природен ресурс. Термоминералните води съдържат значими химически компоненти за фармацевтичната промишленост /йод и луга/, създават условия за добив на геотермална енергия и се отличават с важни балнеолечебни функции. Прогнозните експлоатационни ресурси на водоизточника при с. Сланотрън /41 С/ са в порядъка на 5,0 л/сек. или на 158 680 м3/год. Разположението на гр. Видин на брега на р. Дунав определя риска от прииждания и наводнения. Високите води по поречието на реката в българския участък имат най-голяма честота през периода на снеготопене и увеличаване на валежите през пролетния сезон. През 2013 г. Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район определя и картографира райони с потенциален риск от наводнения и създава планове за тяхното управление. На територията на община Видин като такъв район е определено цялото протежение на р. Дунав, а рискът е степенуван като „висок”. Най-застрашени са ниските части от крайдунавските низини, както и самият общински център - гр. Видин, което налага необходимост от изграждане на система от защитни диги и отводнителни съоръжения, както и от постоянен контрол и поддръжка. Проблемът с преодоляването на дунавските наводнения е от изключителна важност за община Видин и за едноименния общински център.
С широко разпространение на територията на община Видин се отличават черноземите почви, като най-типични са т.нар. карбонатни /calcic/ и обикновени /излужени, haplic/ черноземи /Chernozems, FAO/, както и алувиалните почви. Карбонатните черноземи са типични за района на селата Капитановци, Покрайна, Антимово и Кутово, докато излужените черноземи се срещат в землищата на селата Динковица, Майор Узуново, Бела Рада и Слана бара. Сред останалите почвени типове, характерни за територията на общината, се отличават: алувиално-наносни, ливадни черноземи, хумусно-карбонатни, тъмносиви горски почви. Почвените типове на територията на община Видин се характеризират с високо почвено плодородие, което създава благоприятни предпоставки за развитието на земеделието. 
Фигура 4. Агроекологични райони на България Източник: Национална почвена служба, http://nationalsoils.com/ Съгласно извършеното агроклиматично райониране на пшеницата от Национална почвена служба, територията на община Видин попада в т.нар. „III Пшеничен район“, който се отличава с разпространение предимно на излужени черноземи със средномощен хумусен хоризонт в порядъка на 55-70 см. 
Източник: Национална почвена служба, http://nationalsoils.com/ Бонитетът на почвите в рамките на III Пшеничен район е около 83 бала, в резултат на което земите се отличават с много добри продуктивни възможности.
Ландшафтите на крайдунавските низини се характеризират с висока степен на антропогенизация, което е причина за настъпилата коренна промяна на растителността в рамките на изследваната територия. Естествената ксерофитна лесостепна растителност е запазена на малки площи. Естествената растителност е типична за умерено-континенталния климатичен пояс - тополови гори и единични съобщества от клен, ясен, липа, върба. На територията се общината се срещат следните лечебни растения: бял пелин, светлолюбив ксерофит, лазаркиня, багрилна жълтуга, кукуряк, лечебна комунига, обикновен гръмотрън, планинска чубрица, чемерика. В рамките на Държавно лесничейство /ДЛ/ „Видин“ са разпространени дребнолистна липа, глог, шипка, дрян. Според категоризацията на Червената книга на България, растителността на територията на ДЛ „Видин“ попада във флористичен район Знеполе. Разпространените растителлни видове са разпределени в 3 категории, съответстващи на степента им на уязвимост:
Сред характерните широколистни видове се открояват: букови високостъблени и издънкови, дъбови издънкови и високостъблени, смесени издънкови и високостъблени, келяв габър. От широколистните видове се срещат бял и черен бор, зелена дуглазка, смърч, естествени смърчови и елови насаждения.
Умерено-континенталният климат, широкото разпространение на льоса, наличието на отделни места на лесостепна растителност и широкото разпространение на площи със зърнени и други селскостопански култури е довело до разпространение на гризачите - заек, добруджански хомяк, степна домашна, източноевропейска и полска мишка, лалугер и др. В блатата край р. Дунав се срещат язовецът и видрата. Хищниците са представени от лисицата. От орнитофауната преобладават водоплаващите и водообитаващите птици. Сред представителите на полезния дивеч се открояват - сърна, дива свиня, благороден елен, заек, яребица. Вредният дивеч е представен най-вече от вълк, лисица, дива котка, бялка. От грабливите птици са разпространени мишелови, ястреби, соколи.
|