Програма за управление на опр видин 2014-2020 г. Документ Преглед/Одобрение



страница9/29
Дата23.10.2017
Размер3.91 Mb.
#33017
ТипПрограма
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   29

Диференциален ефект - известен също като:

Диференциалният ефект представлява тази част от общата регионална промяна, която се дължи на факта, че регионалните/локални индустрии могат да се развиват в различна степен и посока от същия сектор в национален мащаб.

Пропорционален ефект - известен също като:

  • Индустриален микс (смесен) ефект;

Пропорционалният ефект представлява тази част от общата регионална промяна, която може да се обясни със съединяване, смесване на икономическите дейности на региона в комбинация с общата национална тенденция в развитието на отделните икономически сектори. Пропорционалният дял или ефект възниква от факта, че на национално ниво някои сектори нарастват по-бързо или по-бавно от други.

Заедно пропорционалният и диференциалният ефект формират общата промяна (Total shift).

След като се направят необходимите изчисления и анализи, се пристъпва към верификация на получените данни. Това става чрез изчислителен метод със следния общ вид:





Категория

Формули на числови стойности

1

Обща заетост в региона в началото на периода

(-)

2

Обща заетост в региона в края на периода



3

Реална промяна в заетостта /ръст/

= -

+


4

Националният компонент в ръста на заетостта

(-)

5

Обща промяна /Total shift/

= - (

6

  • Диференциален ефект

-

7

  • Пропорционален ефект

- - -

За да е сигурен крайният резултат е необходимо сборът на категориите от 1 до 4 да бъден равен на сбора от категориите 6 и 7, тоест на категория 5 - общата промяна (Total shift).

В настоящата прогноза се използва показателят „Наети лица по трудово или служебно правоотношение” по икономически сектори на КИД - 2008.

По дефиниция наети лица9 са:


    • Наети лица са лицата, които са в трудово правоотношение с работодателя съгласно Кодекса на труда и в служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител, по силата на които правоотношения те получават възнаграждение в пари или натура под формата на работна заплата за извършена в определен обем и качество работа, независимо дали договорът за наемане е постоянен или временен, на пълно или непълно работно време.

Предложената методология позволява да се извърши задълбочен разрез на секторите на икономиката на Северозападен район от ниво 2 и на община Видин.

Анализ на национално ниво и Северозападен район:

Използването на ДАДД позволява да се установят с голяма точност постигнатите от икономическите сектори резултати по отношение на заетостта. Анализът позволява да се разкрие до каква степен националните тенденции стимулират или забавят развитието, как се отразяват секторните изменения на региона и накрая как самият регион се адаптира.

В национален мащаб положителен темп по отношение на броя наети имат секторите A, J, K, Q, R и S. Всички останали сектори имат негативен темп. Това поражда и негативно национално влияние в тези сектори.

На национално ниво най-значително е намаляването на наетите в секторите строителство /F/, B /добивна промишленост/, C /преработваща промишлености/ и О /държавно управление/. Налице е ускорен процес на деиндустриализация на страната независимо от редица мерки насочени към стимулиране на нефинансовия сектор, което ярко се илюстрира от броя наети. Особеността е, че при миграция на работната сила към сектора на услуги, тя загубва своите производствени традиции и навици и много трудно се връща към производствени дейности.



Секторите, които почти не променят своето състояние по отношение на броя наети са E, G, H, I, K, L, M, и Р. Всички те имат темп на изменение не по-голям от 7%.






КИД
2008

Икономически
дейност (A21)

България
2008

България
2013

Промяна
%

СЗР
2008

СЗР
2013

Промяна
%

Очаквана
заетост на база
-9,37%

State
Growth
Effect

Обща
промяна

Очаквана
промяна

Диф.
ефект

Проп.
ефект

LQ

 

1

2

3

4

5

6

7

8



9

10

11

12

13

А

СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО

65580

70235

7,10

9059

9784

8,00

8207,45

-851,55

1576,55

9702,03

82

1494,57

0,45

B

ДОБИВНА ПРОМИШЛЕНОСТ

29611

24268

-18,04

1145

1394

21,75

1037,37

-107,63

356,63

938,40

456

-98,97

0,19

C

ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ

608206

489948

-19,44

65627

49358

-24,79

59458,06

-6168,94

-10100,06

52866,66

-3509

-6591,41

0,33

D

ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ И НА ГАЗООБРАЗНИ ГОРИВА

34706

31337

-9,71

6485

5607

-13,54

5875,41

-609,59

-268,41

5855,48

-248

-19,93

0,58

E

ДОСТАВЯНЕ НА ВОДИ; КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

34034

35222

3,49

3676

4007

9,00

3330,46

-345,54

676,54

3804,32

203

473,86

0,37

F

СТРОИТЕЛСТВО

241400

128947

-46,58

15294

7981

-47,82

13856,36

-1437,64

-5875,36

8169,49

-188

-5686,87

0,20

G

ТЪРГОВИЯ; РЕМОНТ НА АВТОМОБИЛИ И МОТОЦИКЛЕТИ

396932

370716

-6,60

27723

24157

-12,86

25117,04

-2605,96

-960,04

25891,99

-1735

774,95

0,21

H

ТРАНСПОРТ, СКЛАДИРАНЕ И ПОЩИ

146987

137131

-6,71

10104

8609

-14,80

9154,22

-949,78

-545,22

9426,49

-817

272,27

0,20

I

ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО

108878

111788

2,67

6150

5776

-6,08

5571,90

-578,10

204,10

6314,37

-538

742,47

0,17

J

СЪЗДАВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ТВОРЧЕСКИ ПРОДУКТИ; ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ

59943

70961

18,38

1704

988

-42,02

1543,82

-160,18

-555,82

2017,21

-1029

473,38

0,05

K

ФИНАНСОВИ И ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

53210

56709

6,58

2260

1839

-18,63

2047,56

-212,44

-208,56

2408,61

-570

361,05

0,11

L

ОПЕРАЦИИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

24800

23627

-4,73

1352

1160

-14,20

1224,91

-127,09

-64,91

1288,05

-128

63,14

0,16

M

ПРОФЕСИОНАЛНИ ДЕЙНОСТИ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

70570

70542

-0,04

2039

2068

1,42

1847,33

-191,67

220,67

2038,19

30

190,86

0,10

N

АДМИНИСТРАТИВНИ И СПОМАГАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

104124

122231

17,39

9651

10389

7,65

8743,81

-907,19

1645,19

11329,29

-940

2585,49

0,28

O

ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

129422

113791

-12,08

16537

12104

-26,81

14982,52

-1554,48

-2878,52

14539,74

-2436

-442,79

0,35

P

ОБРАЗОВАНИЕ

171363

164469

-4,02

19432

17295

-11,00

17605,39

-1826,61

-310,39

18650,24

-1355

1044,85

0,34

Q

ХУМАННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНА РАБОТА

126402

136480

7,97

15903

16235

2,09

14408,12

-1494,88

1826,88

17170,94

-936

2762,82

0,39

R

КУЛТУРА, СПОРТ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ

31586

31793

0,66

2071

1994

-3,72

1876,33

-194,67

117,67

2084,57

-91

208,25

0,20

S

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ

30340

36208

19,34

2513

2224

-11,50

2276,78

-236,22

-52,78

2999,03

-775

722,26

0,20

Общо




2468094

2226403

-9,79

218725

182969

-16,35

198164,85

-20560,15

-15195,85

197495,11

-14526

-669,74

 

Таблица 17. Северозападен район - Динамичен анализ на движението на дяловете на СЗР 2008-2013 г. спрямо България 2008-2013 г.

Данните получени за темпа на нарастване на наетите по сектори показват, че районът има положителен темп на нарастване в секторите A, B, E, M, N и Q. Във всички останали случаи темпът е отрицателен. Този резултат показва положителен темп в 6 от общо 19 сектора по КИД-2008 и показва, че районът следва националните тенденции в икономическо отношение. С най-значителен позитивен темп в периода се отличава сектор В, където се отчита ръст в дела на наетите лица в порядъка на 21,75%.

Можем да интерпретираме получените данни като ги разделим на две големи групи. Първата група (1) обхваща секторите, в които районът следва националния тренд без оглед на това дали той е отрицателен или положителен. Втората група (2) са секторите, при които темпът на нарастване е обратен по посока на националния, независимо от това дали е положителен или отрицателен.

Към първата група са секторите:

(1) A, C, D, E, F, G, H, L, N, O, P, Q. Всички те следват националната тенденция в своя темп на развитие по отношение на заетостта. Тази група можем да поделим на две подгрупи с положителен и отрицателен темп (1.1 и 1.2).

(1.1.) С положителен - A, E, N, Q;

(1.2.) С отрицателен - C, D, F, G, H, L, O, P;

(2.) Към втората голяма група принадлежат - B, I, J, K, M, R, S;

По отношение на заетостта на съответния сектор в района можем поделим втората група на две подгрупи с отрицателен и положителен темп. След като един сектор попадне в една от тези подгрупи, то задължително националния темп е обратен по знак.

(2.1.) С положителен районен темп - B, M;

(2.2.) С отрицателен районен темп - I, J, K, R, S.

Интерпретация на резултатите за Северозападен район от ниво 2:

Първата голяма група (1) ни разкрива, че секторите които допринасят най-много за заетостта са от първата подгрупа 1.1, тъй като те следват националния темп на развитие, който в случая е позитивен. Следователно, в бъдеще пропорционалният ефект към тези сектори ще бъде също позитивен, като някои сектори ще имат и позитивен диференциален ефект. По отношение на група 1.2. можем да кажем, че тези сектори са групата на най-бавно развиващите се за района. Те, освен че регистрират негативен районен темп, имат и негативен национален темп. Следователно тези сектори в бъдеще ще имат и негативен пропорционален ефект, но някои от тях могат да имат положителен диференциален ефект. Така или иначе, тяхното значение за регионалната икономика в бъдеще ще намалява.

Втората голяма група включва секторите, които не следват националния тренд. Тоест, те се развиват под влиянието на фактори с различно действие спрямо националния тренд. Към първата подгрупа (2.1.) са секторите, които имат позитивен темп на нарастване на заетостта в района, но тези сектори имат отрицателен темп на нарастване в национален план. Следователно, районът разполага с някакво сравнително или конкурентно предимство, което преодолява негативната национална тенденция. Това са секторите, които в нашия анализ осигуряват позитивния диференциален ефект заедно с някои от подсекторите от подгрупа 1.1.

Втората подгрупа (2.2) включва подсекторите, които в районен план имат негативен темп, но в национален положителен. Това са секторите, в които районът губи бързо наети, защото след като в национален план секторът е нарастващ, то има други райони в страната, в които заетостта нараства благодарение на много повече инвестиции в тези сектори. Тези сектори могат да допринесат, както положителен така и отрицателен диференциален и/или пропорционален ефект.


  1. Приложение на ДАДД спрямо броя на наети по сектори на КИД - 2008 за община Видин за периода 2008-2013 г.

От данните получени за темпа на нарастване на заетостта по сектори става ясно, че община Видин има положителен темп на нарастване в секторите E, G, H, I, J, K, N. Във всички останали случаи темпа е отрицателен.

Можем да интерпретираме получените данни, като ги разделим на две големи групи. Първата група (1) обхваща секторите, в които общината следва националния тренд, без оглед на това дали той е отрицателен или положителен. Втората група (2) са секторите, при които темпът на нарастване е обратен по посока на националния, независимо от това дали е положителен или отрицателен.

Към първата група са секторите:

(1) B, C, D, E, F, I, J, K, L, M, N, O, P. Всички те следват националната тенденция в своя темп на развитие по отношение на наетите. Тази група можем да поделим на две подгрупи с положителен и отрицателен темп (1.1 и 1.2).

(1.1.) С положителен - E, I, J, K, N;

(1.2.) С отрицателен - B, C, D, F, L, M, O, P.

(2.) Към втората голяма група принадлежат - A, G, H, Q, R, S.

По отношение на заетостта на съответния подсектор в общината можем да ги поделим на две подгрупи с отрицателен и положителен темп секторите в общината. След като един сектор попадне в една от тези подгрупи, то задължително националния темп е обратен по знак.

(2.1.) С положителен местен темп - G, H, ;

(2.2.) С отрицателен местен темп - A, Q, R, S.

Интерпретация на резултатите за община Видин:

Първата голяма група (1) ни разкрива, че секторите, които допринасят най-много за заетостта, са от първата подгрупа 1.1, тъй като те следват националния темп на развитие, които в случая е позитивен. Следователно в бъдеще пропорционалният ефект към тези подсектори ще бъде също позитивен, като някои от тях ще имат и позитивен диференциален ефект. Група 1.2. са секторите най-бавно развиващи се на територията на общината. Те освен, че регистрират негативен общински темп, имат и негативен национален темп. Следователно тези сектори в бъдеще ще имат и негативен пропорционален ефект, но някои от тях могат да имат положителен диференциален ефект. Тяхното значение за регионалната икономика в бъдеще ще намалява.

Втората голяма група включва секторите, които не следват националния тренд. Те се развиват под влиянието на фактори с различно действие спрямо националния тренд. Към първата подгрупа (2.1.) са секторите, които имат позитивен темп на нарастване на заетостта в общината, но тези сектори имат отрицателен темп на нарастване в национален план. Следователно общината разполага с някакво сравнително или конкурентно предимство, което преодолява негативната национална тенденция. Това са секторите, които в нашия анализ осигуряват позитивния диференциален ефект, заедно с някои от секторите от подгрупа 1.1. В община Видин за периода 2008-2013 г. в тази група попада сектори G и H.

Втората подгрупа (2.2) включва секторите, които в общински план имат негативен темп, но в национален положителен. Това са секторите, в които общината губи бързо наети, защото, след като в национален план секторът е нарастващ, то има други области и общини в страната, в които заетостта нараства благодарение на много повече инвестиции в тези сектори. Тези сектори могат да допринесат както положителен, така и отрицателен диференциален и/или пропорционален ефект.




КИД
2008

Икономически
дейност (A21)

България
2008

България
2013

Промяна
%

Общ. Видин
2008

Общ. Видин
2013

Промяна
%

Очаквана
заетост
-9,79

State Growth
Effect

Обща
промяна

Очаквана
промяна

Дифер.
ефект

Пропор.
ефект

LQ.

 

1

2

3

4

5

6

7

8



9

10

11

12

13

А

СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО

65580

70235

7,10

662

546

-17,52

697,52

35,52

-151,52

708,99

-163

11,47

0,15

B

ДОБИВНА ПРОМИШЛЕНОСТ

29611

24268

-18,04

101

68

-32,67

106,42

5,42

-38,42

82,78

-15

-23,64

0,06

C

ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ

608206

489948

-19,44

3332

2 428

-27,13

3510,80

178,80

-1082,80

2684,13

-256

-826,66

0,10

D

ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ И НА ГАЗООБРАЗНИ ГОРИВА

34706

31337

-9,71

435

342

-21,38

458,34

23,34

-116,34

392,77

-51

-65,57

0,22

E

ДОСТАВЯНЕ НА ВОДИ; КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

34034

35222

3,49

202

212

4,95

212,84

10,84

-0,84

209,05

3

-3,79

0,12

F

СТРОИТЕЛСТВО

241400

128947

-46,58

1248

762

-38,94

1314,97

66,97

-552,97

666,64

95

-648,33

0,12

G

ТЪРГОВИЯ; РЕМОНТ НА АВТОМОБИЛИ И МОТОЦИКЛЕТИ

396932

370716

-6,60

2626

2 679

2,02

2766,91

140,91

-87,91

2452,56

226

-314,35

0,14

H

ТРАНСПОРТ, СКЛАДИРАНЕ И ПОЩИ

146987

137131

-6,71

1221

1 258

3,03

1286,52

65,52

-28,52

1139,13

119

-147,39

0,18

I

ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО

108878

111788

2,67

656

675

2,90

691,20

35,20

-16,20

673,53

1

-17,67

0,12

J

СЪЗДАВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ТВОРЧЕСКИ ПРОДУКТИ; ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ

59943

70961

18,38

119

134

12,61

125,39

6,39

8,61

140,87

-7

15,49

0,04

K

ФИНАНСОВИ И ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

53210

56709

6,58

279

292

4,66

293,97

14,97

-1,97

297,35

-5

3,38

0,10

L

ОПЕРАЦИИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

24800

23627

-4,73

118

98

-16,95

124,33

6,33

-26,33

112,42

-14

-11,91

0,08

M

ПРОФЕСИОНАЛНИ ДЕЙНОСТИ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

70570

70542

-0,04

502

462

-7,97

528,94

26,94

-66,94

501,80

-40

-27,14

0,13

N

АДМИНИСТРАТИВНИ И СПОМАГАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

104124

122231

17,39

628

638

1,59

661,70

33,70

-23,70

737,21

-99

75,51

0,10

O

ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

129422

113791

-12,08

1978

1 642

-16,99

2084,14

106,14

-442,14

1739,11

-97

-345,03

0,29

P

ОБРАЗОВАНИЕ

171363

164469

-4,02

1013

852

-15,89

1067,36

54,36

-215,36

972,25

-120

-95,11

0,10

Q

ХУМАННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНА РАБОТА

126402

136480

7,97

994

947

-4,73

1047,34

53,34

-100,34

1073,25

-126

25,91

0,14

R

КУЛТУРА, СПОРТ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ

31586

31793

0,66

232

221

-4,74

244,45

12,45

-23,45

233,52

-13

-10,93

0,14

S

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ

30340

36208

19,34

462

305

-33,98

486,79

24,79

-181,79

551,35

-246

64,56

0,17

Общо

 

2468094

2226403

-9,79

16 808

14 561

-13,37

17709,92

901,92

-3148,92

15368,71

-808

-2341,21




Таблица 18. Община Видин - Динамичен анализ на движението на дяловете за периода 2008-2013 г. спрямо България 2008-2013 г.

По данни на: НСИ, собствени изчисления

За нуждите на настоящата прогноза, данните за броя на наетите лица в някои сектори по КИД-2008 през 2013 г., са надценени с цел постигане на по-голяма реалистичност на прогнозата с икономическата ситуация в община Видин.


  1. Прогноза за икономическата система на община Видин на база ефект на мултипликатора

Въздействието на ефекта на мултипликатора и прогнозирането на растежа в един конкретен регион може да бъде изследвано чрез уравнение на мултипликатора. Мултипликаторният ефект, както на регионално, така и на градско ниво е свързан с понятията на регионалните експортни бази като първоначален източник на растежа. Тези сектори са отбелязани като експортно ориентирани или често наричани още „икономическа база“. Основно се различават по това, че се стремят по-скоро да открият и установят онези стоки и услуги, които регионът изнася, отколкото да установят всички продукти, които регионът произвежда със собствените си фактори и условия. Същността на експортнобазираната теория се основава на факта, че всеки регион има два фундаментално различаващи се сектора в икономиката:

  1. Експортно ориентирани сектори (Еех) - включват всички дейности, за които ефективното търсене е външно за региона и основната част от продукцията се изнася. Тези сектори осигуряват по-голямата част от нетните парични потоци в региона.

  2. Местни сектори (Еres) - включват се всички сектори, за които ефективното търсене е вътрешно за региона. Това са производствените системи, които всекидневно обслужват потребностите на местното население.

Събрани заедно, двата типа сектори формират общата икономическа структура на региона. Експортно ориентираните сектори са онези, които играят водеща роля при първоначалното стартиране на икономическото развитие. Тези сектори определят нивата на абсолютните приходи в региона и предопределят успеха и стабилността на местно базираните индустрии. Те са онези сектори, които придават ефекта на измененията в националната икономика в местния регион или диференциалния ефект от модела на ДАДД. Общото допускане може да бъде разписано така: нивото на местните икономически дейности по отношение на заетост, приходи и др., е функция на експортно ориентираните икономически дейности. Нещо повече, ако допуснем, че тази взаимовръзка е относително стабилна за определен период от време, т.е. пропорцията между експортно ориентираните и местно ориентираните сектори е стабилна, то тогава е възможно да изчислим влиянието на промяната в експортно базираните сектори върху местните сектори и следователно върху цялата икономика и да извършим прогноза.

Например: ако регион разполага с общо 100 000 души работна сила, като в експортно ориентираните сектори са заети 40 000, а в местните - 60 000, това означава, че съотношението между местни и експортно ориентирани дейности е 1,5. С други думи, всеки две създадени допълнително работни места в експортно ориентираните сектори, ще генерират 3 нови работни места в местните сектори. От тази гледна точка бихме могли да изчислим общото въздействие при нарастването на експортно ориентираните сектори. Например разкриването на ново предприятие, което създава работа за 200 души, ще създаде 300 нови работни места в местните сектори. Така общият кумулативен ефект би се равнявал на 500 нови работни места.

Уравнението на икономическия мултипликатор има следния общ вид:

където: Et е общата заетост



Ex - заетостта в експортно базираните сектори.

а - параметър, който определя взаимовръзката между експортно базираните и местните икономически дейности. Например ако заетостта в местните сектори е 75%, то а ще има стойност от 0,75.

Трябва задължително да се отбележи, че мултипликаторното съотношение действа и в обратния смисъл. Например, затварянето на предприятия в експортно ориентираните сектори задължително ще доведе до много по-голяма загуба на работни места в местните сектори. Това пряко се отчита от пропорционалния ефект в ДАДД на община Видин.

За целите на прогнозата ще определим експортно ориентираните сектори и местните сектори.

Експортно ориентирани сектори: А, В, C, D, G, I, J, K, M, R. През 2013 г. всички те обхващат 7 847 д., които се равняват на 53,9% от всички наети /общ брой наети на местно ниво - 14 561 д./. През посочената година, нефинансовите предприятия в общината реализират нетни приходи от продажби в размер на 560 120 хил. лв.10 Следователно, на един нает в местната икономика, се падат по 38,47 хил. лева нетни приходи от продажби.

Местни сектори: Е, F, H, L, N, O, P, Q, S, като всички те обхващат 6 714 бр. наети, равняващи се на 46,1%. Коефициентът между експортно ориентираните и местните сектори е 0,86 /съотношение между брой наети в местните сектори към брой наети в експортно ориентираните сектори/. На база горната логика, то параметър „а“ има стойност 0,461. Трябва да имаме предвид, че община Видин изпитва намаляване на наетите през целия наблюдаван период. В тази връзка ще извършим корекция на параметъра като го разделим на 3, за да отчетем негативните национални трендове. Тъй като това е сегашното съотношение за периода 2008-2013 г. ще приемем, че при стойност от 0,15 той отразява реалистичния сценарий на развитие. Параметър „а“ със стойност 0,30 би представлявал оптимистичния и стойност на параметър а от -0,10 би представлявал песимистичния вариант на развитие. Тази прогноза допуска нарастване на броя на наетите във всички варианти за развитие, тъй като сегашната икономическа система няма да може да реализира растеж, без физическо нарастване на броя на наетите.

При така поставените условия може да се извърши следната обща прогноза за броя наети за период от 20 години, до края на 2035 г.:



КИД
2008

Икономически
дейност (A21)

Общ.
Видин
2013

Оптимистичен
a = 0,30

Реалистичен
a = 0,15

Песимистичен
a = -0,10

 

1

2

3

4

5

А

СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО

546

780,00

642,35

496,36

B

ДОБИВНА ПРОМИШЛЕНОСТ

68

97,14

80,00

61,82

C

ПРЕРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ

2 428

3 468,57

2 856,47

2 207,27

D

ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ И НА ГАЗООБРАЗНИ ГОРИВА

342

488,57

402,35

310,91

E

ДОСТАВЯНЕ НА ВОДИ; КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

212

302,86

249,41

192,73

F

СТРОИТЕЛСТВО

762

1 088,57

896,47

692,73

G

ТЪРГОВИЯ; РЕМОНТ НА АВТОМОБИЛИ И МОТОЦИКЛЕТИ

2 679

3 827,14

3 151,76

2 435,45

H

ТРАНСПОРТ, СКЛАДИРАНЕ И ПОЩИ

1 258

1 797,14

1 480,00

1 143,64

I

ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО

675

964,29

794,12

613,64

J

СЪЗДАВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ТВОРЧЕСКИ ПРОДУКТИ; ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ

134

191,43

157,65

121,82

K

ФИНАНСОВИ И ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

292

417,14

343,53

265,45

L

ОПЕРАЦИИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

98

140,00

115,29

89,09

M

ПРОФЕСИОНАЛНИ ДЕЙНОСТИ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

462

660,00

543,53

420,00

N

АДМИНИСТРАТИВНИ И СПОМАГАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

638

911,43

750,59

580,00

O

ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

1 642

2 345,71

1 931,76

1 492,73

P

ОБРАЗОВАНИЕ

852

1 217,14

1 002,35

774,55

Q

ХУМАННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНА РАБОТА

947

1 352,86

1 114,12

860,91

R

КУЛТУРА, СПОРТ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ

221

315,71

260,00

200,91

S

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ

305

435,71

358,82

277,27







14 561,0

20 801,4

17 130,6

13 237,3

С оглед на реалистичността на прогнозата в следващите 20 години, допускаме икономически растеж от 1,5 % на годишна база. При тази консервативна прогноза към 2035 г. при пропорционално нарастване на нетните приходи от продажби, стойността би била 51,81 хил. лв на един нает.




Оптимистичен
a = 0,30

Реалистичен
a = 0,15

Песимистичен
a = -0,10

Нетни приходи от продажби 2035 г. /хил. лв./

1 077 795,07

887 595,94

685 869,59

От данните е видно, че дори при песимистичния вариант, икономически растеж по отношение на нетни приходи, БВП и БДС ще се реализира. Той ще произтича от все по-високите технологии, обновяването на икономическите сектори, националния растеж, както и други фактори с външен характер.

    1. Развитие на социалната сфера и човешките ресурси


  1. Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   29




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница