Програма за управление на отпадъците на община костенец 2010 2020 г. Община Костенец


Разширена отговорност на производителя



страница5/26
Дата22.10.2018
Размер1.74 Mb.
#92466
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26

1.8.Разширена отговорност на производителя


Стойността за третиране на отпадъците трябва да се поеме от:

  • Собственика на отпадъка, който е отговорен за събирането или третирането на отпадъка; и/или

  • Предишния собственик или производител на продукти, от който са се генерирали отпадъци.

„Производителят на продукти’’ може да се разглежда като „замърсител’’.

Постановени са няколко наредби, в които „производителите на продукти” са отговорни за събирането, рециклирането и третирането на продуктите, които се превръщат в отпадъци. Относно управлението на битовите отпадъци, следните продукти са определени като отговорност на производителя:



  • опаковки;

  • отпадъци от електрически и електронни съоръжения;

  • излезли от употреба автомобили;

  • отпадъци от масла и нефтопродукти;

  • излезли от употреба батерии и акумулатори.

Идеята на принципа е, че по време на определянето на предназначението и производството на отпадъка, „производителите на продукти” трябва да вземат такива решения относно състава на продукта, че когато продукта се превърне в отпадък, до голяма степен да бъдат определени количеството на генерираните отпадъци и възможностите за управлението им.

1.9.Участие на обществеността


Жителите имат отношение към политиката по отпадъците и като постоянни причинители на отпадъци, и като субект на вредното им въздействие.

1.10.Прилагане на принципите в случай на безвъзмездна схема на плащане


Грантовете за изграждане на съоръжения за управление на битовите отпадъци имат за цел намаляване на стойността на управление на битовите отпадъци.

Използването на безвъзмездна помощ има за цел намаляване на високите стойности такса смет за домакинствата.

При използване на грантово финансиране следва да се извърши анализ на поносимостта на инвестицията от населението и бизнеса, да се разгледат вариантите за тарифи такива, че да не са за сметка на бизнеса и да се прилага принципа „замърсителя плаща”.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

1.11.Географско местоположение


Община Костенец се намира в югозападна България и е част от Софийска област. Общината е на 74 км. югоизточно от столицата София и на 80 от вторият по големина в България град Пловдив. Съседни на общината са общините Долна баня, Белово, Якоруда, Ихтиман, Лесичово и Септември. През територията на Общината преминава участък от магистрала “Тракия” и ЖП - линия София – Пловдив – Свиленград. Община Костенец се намира в сборното място на два планински масива: Рило-Родопския масив от Източните Родопи и северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен), и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик), и неговите предпланини. Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф. Теренът е силно пресечен и разчленен. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м (връх Равни чал) Втори по височина е връх Белмекен (2626 м). Местността се пресича от горното течение на р. Марица.



Карта на община Костенец

Територията на Община Костенец е 302,101 кв. км. Според вида на териториите, те са разпределени по землища по следния начин:



Землище

За нуждите на селското стопанство /дка/

За нуждите на горското стопанство /дка/

Населени места /дка/

Водни течения и водни площи /дка/

За нуждите на транспорта /дка/

ВСИЧКО

с.Горна Василица

21907,402

22302,928

1871,525

244,867

715,068

47041,79

с.Костенец

38649,765

68336,654

2065,837

407,921

142,563

109602,74

с.Долна Василица

15371,042

29774,458

2931,874

241,311

238,612

48557,297

с.Очуша

13698,783

26948,556

762,78

176,883

197,52

41784,522

с.Подгорие

5541,391

10218,227

342,526

85,502

98,304

16285,95

с.Пчелин

8969,663

5622,537

718,809

115,119

71,17

15497,298

с.Голак

9432,835

13898,71

0

0

0

23331,545




113 570,881

177 102,07

8693,351

1271,603

1463,237

302,101,142

Общината включва 8 населени места: гр. Костенец - административен център /вкл. курорт Момин проход/; с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/; с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/; с. Очуша; с. Горна Василица; с. Долна Василица; с. Голак; с. Подгорие. В общината има 3 кметства, администрирани, от избраните от населението, кметове на кметства: Кметство с. Костенец (най-голямото в общината), Кметство с. Горна Василица и Кметство – с. Пчелин и 2 населени места, с назначени от Кмета на общината кметски наместници – с. Очуша и кв. Момин проход.

Община Костенец се намира на стратегически важен кръстопът, който се определя от близостта й до двата най-големи града – София и Пловдив, както и 5-те национални курорта в района – Момин Проход, Вили Костенец, Пчелински бани, Долна баня и Боровец. Достъпът до общината е лесен и удобен. В общината има железопътен, автобусен и автомобилен транспорт. В близост до община Костенец (10 м.)се намира летището в гр. Долна баня

Републиканската пътна мрежа в община Костенец включва пътища с обща дължина 131.2 км., което включва пътища І, ІІ и ІІІ клас от републиканската пътна мрежа и четвъртокласни и не категоризирани междуселищни пътища (48 км.) от общинската пътна мрежа , като 8.1 км от тях е участък от Автомагистрала “Тракия”, което дава предимството на общината да допадне в пряката зона на влияние на един от петте транспортни коридора, минаващи през територията на страната /Общ Европейски Транспортен Коридор ОЕТК № 10, а също така и косвена връзка с транспортен коридор / ОЕТК № 4 чрез второкласен път ІІ – 82 – Костенец – Самоков – Сапарева баня – Дупница, с отсечка от 4 км към к.к “Боровец”.ОЕТК № 10 - Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – София – Пловдив – Истанбул осигурява международните транспортни потоци между Европа, България и Турция, осигурявайки връзка между Европа и Азия. Чрез гореспоменатия транспортен коридор и второкласен път ІІ – 82 се осъществява връзката с ОЕТК № 4 – Дрезден/Нюрнберг – Прага – Виена/Братислава – Гьор – Будапеща – Ард – Констанца/Крайова – София – Солун, посредством които се реализират транспортните потоци с Македония, Сърбия и Гърция.

Вътрешното транспортно обслужване на общината се осъществява от:

Първокласен път Е 80 – София – Костенец – Белово – Пазарджик – Пловдив – Капитанандреево и е връзка със съседната община Белово на юг и с община Ихтиман и АМ “Тракия “ на север;

Първокласен път I-82 – Калотина – София – Пловдив – Капитанандреево. Отсечката започва от с. Мухово – 15 км и 300 м.

Второкласен път II-82 – Костенец – Боровец - Самоков – Дупница.

Трети клас –Костенец– Мината – Очуша – 22 км и 400 м.,

Общинска мрежа - четвъртокласни пътища: Общата им дължина е 51 км и 700 м.

Дължината на вътрешната улична мрежа на селищата в Общината е 146 км, от които – с асфалтова настилка 92 км и 420 м, а 53, 580 км – са без трайна настилка.

Транспортното обслужване на територията на община Костенец в момента се извършва по всички направления от приетата транспортна схема, от частни превозвачи

Автобусните линии са градски (гр. Костенец - кв. Момин проход); междуселищни и междуградски Железопътна мрежа включва участък от ЖП - линия - София - Пловдив - Димитровград; пътнически, бързи и експресни влакове; с две гари - гр. Костенец и кв. Момин проход (само пътнически)

В таблицата е дадена справка за изградена междуселищна мрежа:





км

Костенец – с. Горна Василица

6

Костенец – с. Костенец

6

Костенец – с. Долна Василица

3

Костенец – с. Очуша

20

Костенец – с. Подгорие

10

Костенец – с. Пчелин

6

Костенец – с. Голак

4

1.11.1.Природни условия


Релефът на Община Костенец е разнообразен и като цяло полупланински, но на територията на общината с около 60% гори, има и зони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф. Това благоприятства заселването на този район, развитието на планинския и зимния туризъм, изграждането на транспортни връзки между населените места в общината и нейното свързване с други общини и области.

Изобилието на минерални води с лечебни свойства, което е било и в бъдеще ще бъде важна предпоставка за развитието на балнеологичен и спа туризъм от национално и общоевропейско значение.

Климатът в района на Община Костенец е умерено континентален под влянието на западните и северозападните ветрове. Характеризира се с топло до горещо лято и не много студена зима. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината. Региона се характеризира с големи температурни амплитуди и студени зимни ветрове, които причиняват измръзване на земеделските култури.

Общината е разположена във валежна сянка, което довежда до малки количества на валежите и необходимост от изкуствено напояване на земеделските земи.


1.11.2.Почви


Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви. Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви между Костенец, Долна баня и Пчелин.

1.11.3.Поземлени и горски ресурси – площи, процентно съотношение, собственост


Горският фонд заема 58,62 % от цялата територия на община Костенец. Той е разпределен по землища и видове собственост в декари по следния начин:

Землище на

населено

място

Държавна

частна

Частна

Общин-

ска

частна

Гори на

чужде-

странни

лица

Стопанис

вани от

общината

гори

Общи

нска

публ

ична

Държавна

публична

ВСИЧКО

с. Горна

Василица


0

411,189

23396,723

0

0

0

0

23807,912

с.Костенец

264,611

204,074

30131,695

2,501

428,399

85,77

38075,431

69192,481

с. Долна

Василица


13727,614

1478,696

14080,596

0

0

0

702,918

29989,824

с. Очуша

11424,611

9514,957

6000,001

0

3,704

8,21

0

26951,483

с.Подгорие

0

761,927

8355,985

0

0

0

0

9117,912

с. Пчелин

192,537

30,000

5400,000

0

0

0

0

5622,537

с. Голак

4666,236

1449,689

6,304

0

0

0

0

12419,925

ОБЩО:

30275,609

13850,532

93 669,00

2,501

432,103

93,98

38778,35

177102,074

Горският фонд на територията на общината се управлява и стопанисва от Държавно лесничейство – Костенец, със седалище к. Вили Костенец.

С решение на Общински съвет – Костенец от 05.08.2004 г. Беше създадено Общинското предприятие “Общински гори и земи от горски фонд” за управление и стопанисване на Общинският горски фонд, който обхваща територия от 93 669 дка – 53% от целия горски фонд в общината.

Горите на ГС – Костенец са разположени по северните склонове на Рила Планина и южните склонове на Ихтиманска Средна гора. В горското стопанство Костенец е включен горският фонд от община Костенец и от община Долна баня.

Залесената площ в община Костенец е разпределена според дървесните видове по следния начин:



Вид

%

Вид

%

Вид

%

Зимен дъб

23,7

Габър

7,6

Акация

0,9

Бук

18,6

Цер

4,3

Други широколистни

2,0

Бял бор

13,1

Черен бор

3,2

Други иглолистни

1,4

Смърч

11,3

Благун

1,6







Ела

10,9

Бяла мура

1,4







Други дървесни видове, които са разпространени в общината са явор,клек, елша, трепетлика, офика, шестил, череша и др. В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревнивидове: хвойна, шипка, леска, малина, капина, боровинка, птиче грозде, лазаркиня, папрат, коприва, светлика, чашкодрян и др.

Според почвените и релефни условия горските площи са разделени на 6 подпояса. А) подпояс на хълмисто –предпланински смесени широколистни гори Б) подпояс на нископланински гори от горун, бук и ела; В) подпояс на средно планински гори от бук, ела и смърч; Г) подпояс на високопланински смърчови гори; Д) подпояс на високопланински гори от субалпийски смърч и мура; Е) подпояс на субалпийските формации от единични дървета, клек и храсталаци.


1.11.4.Водни ресурси


Главната водна артерия за района е р. Марица. Изворната област на реката са двете Маричини езера под връх Манго в Рила планина при кота 2 378 м. Водосборният й басейн е 21 084 кв. км. Реките, събиращи водите си от високопланинските части на Рила и Западни Родопи са предимно със снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно-пълноводие през април, май и два минимума – зимен и летен. Водите на р.Марица се използват за задоволяване на различни нужди: в бита,промишлеността и в селското стопанство – за напояване. В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения. Стопанско значение за района имат и водите на р. Очушница с дължина 29,9 км, които се използват за напояване на прилежащите обработваеми земи. През територията на общината минават Стара река (която се образува от притоците на р. Крайна и р. Чавча)– с. Костенец и река Баншница – кв. Момин проход. Стара /Костенска/ река образува красивия Костенски водопад, който се намира над село Костенец. Водите й в горното течение са включени в каскадата “Белмекен – Сестримо”. В района има ограничени ресурси на подземни води. Голяма част от тях са привързани към скалните комплекси, а някои контактуват с терасните води на р. Марица и р. Очушница. Със стопанско предназначение също така са и съществуващите водоеми, изградени с цел напояване на прилежащите земеделски земи: 9 изкуствени водоема (микроязовири) и 1 езеро в землището на с. Костенец, 9 водоема в землището на с. Горна Василица, 3 водоема в землището на с. Долна Василица, 2 водоема в землището на с. Пчелин и един язовир в с. Очуша. Ситуирането на микроязовирите благоприятства създаването на рибовъдни стопанства.

Минерални извори

Едно от най-големите богатства на общината са изобилните минерални извори. Те са бликнали по няколко процепа: 1) напречен /или меридиален/ –изворите на курорт Вили Костенец и курорт Момин проход; 2) северен –надлъжен – курорт Пчелински бани. В кв. “Момин проход” минералните води са събрани в общ хидротермален източник със следната физикохимическа характеристика: хипертермална (64°) слабоминерализирана, сулфатно-натриева,радонова, силициева и умерено флуорна. Минералната вода е леко алкална, бистра, безцветна, без мирис и с приятни питейно вкусови качества.

Курортът “Момин проход” се е утвърдил като значителен лечебно-рехабилитационнен център в страната за няколко заболявания и неговия лечебен профил има специфични особености:


  1. Заболявания на периферната нервна система – хронични невралгии, неврити, полиневрити, радикулити, плексити, неврофибромизити, соларити, вибрационна болест.

  2. В отделния Детски санаториум се приемат за лечение и рехабилитация (с удължен срок на пребиваване) деца и юноши след прекарани заболявания на централната нервна система – радикулити, епидемичен полиомиелит, менингоенцефалит, арахноидити, травми на главния и гръбначния мозък.

  3. Заболявания на дихателните органи – ринофарингити, синуити, трахеити, бронхити с инфекциозен, алергичен или със смесен произход, състояния на възстановяване след прекарани пневмонии, пневмослероза, както и ранни форми на белодробен емфизем и силикоза.

  4. Тук се намира единственото в страната клинично отделение за курортно лечение на кожни заболявания – псориазис (в неиострен стадий) невродермит, себорейни екземи, професионални и лекарствени дерматити и др.

  5. Допълнителни индикации – хронични дегенеративни ставни заболявания, остеоартроза, хронични гастрити и др.

  6. Обща профилактика – укрепване и закаляване на организма.

Курорт Вили Костенец

Минералната вода във “Вили Костенец” е топла (47 С), със значителен дебит –12 л/сек., слабоминерализирана, хидрокарбонатна, сулфатнонатриева, лекофлуорна, с малко количество радон, много ниска обща водна твърдост. Част от минералната вода се бутилира и продава на пазара поради добрите си вкусови качества.

Целебната минерална вода в курорт “Пчелински бани” е с температура 72,8°. Тя е слабоминерализирана, хидрокарбонатна, сулфатно-14натриева, лекофлуорна, с малко количество радон, много ниска обща воднатвърдост. Топлите и лечебни минерални извори имат съществено значение заразвитието на балнеологичен туризъм в общината в три основни зони.

1.11.5.Подземни природни богатства


Районът е беден на полезни изкопаеми. Районът на гр. Костенец е известен с термоминералните си извори. Това са група ат 10 извора излизащи от разломната зона

1.11.6.Характерна флора и фауна, защитени територии и чувствителни екосистеми

1.11.6.1.Характерна флора


Голямото биоразнообразие на общината се определя от факта, че повече от 50 % от територията й е заета от гори – широколистни и иглолистни, кактои от включения в нея резерват “Ибър”. Запазени са множество редки и защитени растения и животни. Община Костенец се намира в Тракийско-горско растителна област, подобласт Рила. Във вертикално отношение попада в равнинно-хълмистия и хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори (500-550м). Дървесната и храстовата растителност е представена от съобществата на сухоустойчиви видове: цер; космат дъб; келяв габър; бяла акация; обикновен глог; шипка. Във влажните места покрай поречията на реките се срещат влаголюбиви видове – върба, топола, бряст, елша.

Районът се характеризира с голямо биоразнообразие, като са установени над 400 вида висши растения /вкл. рилска иглика, английска роза, трансилванска камбанка/

В североизточната част са регистрирани 11 редки и застрашени от изчезване растителни видове: триумпеста дзуха, късна лойдия, снежно кокиче, блатно кокиче, недоразвит ломодерум, есенен спиралник, рогат блатняк, Стефчова тръстика, храсталачна глушина, Маришко подрумиче, планинско подрумиче.

1.11.6.2.Характерна фауна


Като характерни и типични за района от гръбначната фауна могат да бъдат посочени следните видове:

Бозайници – сърна, елен, дива свиня, вълк, таралеж, заек; обикновенна полевица, полска мишка и други;

Птици – бял щъркел, обикновен мишелов, керкенез, малък сокол, обикновенна гургулица, обикновенна кукувица, домашна кукумявка, черен бързолец, селска лястовица, градска лястовица, син синигер, полско врабче и други;

Влечуги - зелен гущер, ливаден гущер, водна змия, смок мишкар и други.

Регистрирани 12 защитени животински видове – малка белочела гъска, малък креслив орел, скален орел, сокол скитник, степен блатар, горски бекас, гълъб хралупар, черен кълвач, южен белогръд кълвач, пъстър пор, скален орел, голям ястреб.

1.11.6.3.Защитени територии и чувствителни екосистеми


Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни директиви за опазването на околната среда: – Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците).

  • За екологичната мрежа в частта и за защитените зони по чл.6 ал.1 т.3 и 4 от ЗБР (Натура 2000 в частта и за опазване местообитанията на птиците от Директива 79/409/ ЕЕС)

Защитена зона “Рила” BG0000495, обща площ 77927.16 ха

Одобрена с решение на Министерски съвет № 122 от 02.03.2007 г. ( публикувано в ДВ бр. 21 от 09.03.2007 г.)

Одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11. 2006 г.

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/вх. № 48–00–255, София, 24.07.2006 г

От територията на община Костенец в защитената зона попада землището на гр. Костенец.


  • За екологичната мрежа в частта и за защитените зони по чл.6 ал.1 т.1 и 2 от ЗБР (Натура 2000 в частта и за опазване на природните местообитанията на видовете от Директива 92/43/ЕЕС)

Защитена зона „Голак” BG0000304, обща площ 10930.51 ха.

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/Вх.№ 26-00-3395, София, 20.10.2006 г.

От територията на община Костенец в защитената зона попада землището на с.Горна Василица и землещето на с. Долна Василица.

Защитена зона „Рила” BG0000495, обща площ 77927.16 ха.

Одобрена с решение на Министерски съвет № 122 от 02.03.2007г. ( публикувано в ДВ бр. 21 от 09.03.2007г.)

Одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11. 2006г.

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/вх. № 48–00–255, София, 24.07.2006г

От територията на община Костенец в защитената зона попада землището на гр. Костенец.

Защитена зона „Рила - буфер” BG0001188, обща площ 86500.86 ха .

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/Вх.№ 26-00-3344, София, 13.10.2006 г.

От територията на община Костенец в защитената зона попада землището на гр. Костенец.

Защитена зона „Черни рид” BG0000301, обща площ 858.45 ха

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/Вх.№ 26-00-3344, София, 13.10.2006 г.

От територията на община Костенец в защитената зона попада землището на с. Очуша.


  • Защитени територии

На територията на община Костенец попадат следните защитени територии, обявени по Закона за защитените територии:

  1. Природна забележителност “Чавча”, обявена с заповед №1427 от 13.05.1974 г. На министъра на горите и опазване на природната среда, заведена под № 136 в Държавния регистър на защитените територии, с площ 1,6 хектара.

  2. Природна забележителност “Голашка пещера”, обявена с Заповед № 1141 от 15.12.1981 г. на председателя на комитета за опазване на природната среда при МС, заведена под № 434 в Държавния регистър на защитените територии, с площ 1,5 хектара.

  3. Защитена местност “Еледжик”, обявена като историческо място с Заповед № 4334 от 28.10.1975 г. на министъра на горите и опазване на природната среда и прекатегоризирана с Заповед № РД – 1056 от 18.08.2003 г. На министъра на околната среда и водите, заведена под № 378 в Държавния регистър на защитените територии, с площ 668,0 хектара.

  4. Защитена местност “Пленщица”, обявена като историческо място с Заповед № 1496 от 20.05.1974 г. на министъра на горите и опазване на природната среда и прекатегоризирана с Заповед № РД – 1065 от 18.08.2003 г. на министъра на околната среда и водите, заведена под № 387 в Държавния регистър на защитените територии, с площ 3,9 хектара.

  5. Защитена местност “ Черковището”, обявена като историческо място с Заповед № 1496 от 20.05.1974 г. на министъра на горите и опазване на природната среда и прекатегоризирана с Заповед № РД – 1066 от 18.08.2003 г. На министъра на околната среда и водите, заведена под № 388 в Държавния регистър на защитените територии, с площ 8,7 хектара.

  6. Защитена местност “Калето”, обявена като историческо място с Заповед № 1496 от 20.05.1974 г. на министъра на горите и опазване на природната среда и прекатегоризирана с Заповед № РД – 1069 от 18.08.2003 г. на министъра на околната среда и водите, заведена под № 391 в Държавния регистър на защитените територии, с площ 0,8 хектара.

  7. Защитена местност “Траянова крепост”, обявена като историческо място с Заповед № 1496 от 20.05.1974 г. на министъра на горите и опазване на природната среда и прекатегоризирана с Заповед № РД – 1070 от 18.08.2003 г. на министъра на околната среда и водите, заведена под № 392 в Държавния регистър на защитените територии, с площ 0,2 хектара.

Исторически и културни паметници

В района на Костенец са запазени множество археологически паметници, носещи сведения за богатата история – 36 надгробни могили, 20 могилни некропола, включващи 75 могили, останки от 11 антични селища и селища от Бронзовата, Ранно- и Късножелязната епоха, 6 селища от Римския период и 8 късносредновековни селища. Запазени са останките на стари крепости, като една от най-големите забележителности в общината е историческия паметник от римската епоха, а по късно от Първата и Втората Българска държава – Крепостта „Траянови врата”. Съоръжението е внушително по своите размери – 90 / 40 метра и се намира в прохода със същото име – на 18 км. от гр. Ихтиман и на 15 км. от гр. Костенец. По своята конструкция, включваща две островърхи кули, крепостта се явява уникална за страната. Крепостта се свързва с една от най-значителните победи в българската история. Тук през 986 г. Цар Самуил разгромява войската на византийския император Василий II, като унищожава напълно византийската конница. Крепостта е открита при археологически разкопки през 1985-86 г. и е обявена за национален археологически паметник на културата. Край крепостта минава асфалтиран път, свързващ автомагистрала “Тракия” с главният път между Костенец и Ихтиман.

Други исторически паметници са остатъците от стари крепости, стари църкви, 17 писателски къщи и 4 вили с историческа, художествена и културна стойност.

Християнски храмове с историческа, културна и художествена стойност:



  • Храмовете “ Св. Архангел Михаил” – с. Костенец; “Св. Великомъченик Георги” – гр. Костенец; “Св. Пантайлемон” - гр. Момин проход;”Св. Мина” - с. Горна Василица; “Св. Великомъченик Георги” - с. Пчелин; Храм “Вси Светих” - с. Очуша – 20 км от града. Тава е една от най-старите църкви в общината. В храма са запазени икони изографисани още през 1859 г. В близост до с. Очуша се намира манастирът “ Св. Илия” построен през 1829 г. До манастира има асфалтов път.

  • Параклиси “Св. Илия” и “ Св. Петка” – гр. Костенец. Над село Костенец се намира местността Горна църква. Според някои данни там е съществувала църква още през XIII век, разрушена след това от турците. През 1997 г. На същото място е построен параклис “Успение Богородично”.

Културна забележителност от Следосвобожденския период са писателските къщи и вили в курорта “ Вили Костенец”. Местен паметник на културата е Ганевата вила. Тя е запазила автентичния си вид от началото на ХХ век. Известна е с това, че там често е отсядал Иван Вазов и там е написал стихосбирката си “Какво пее планината”.

Исторически факти

Първите сведения за заселване на общината датират от Бронзовата и Желязната епоха,за което свидетелстват намерените археологически находки. През Първото хилядолетие пр.н.е. районът е населяван от тракийското племе “беси”, което е част от Одринското царство. Траките са наричали прохода “Суки” известен още от 5-ти в. пр.Хр., когато по него е минал военния поход на тракийският цар Ситалк. От края на I- ви началото на II-ри век територията на днешната община Костенец е била част от провинция Сердика на Римската империя. Проходът е свързвал Рим с най-източните части на Империята, като част от съвременния маршрут Белград – Ниш – София – Траянови врата – Пловдив – Одрин – Истанбул За римско и византийско присъствие свидетелстват разкопките в курорта Момин проход, от които се установява, че минералните извори са били използвани от траките, римляните и по-късно от византийците

През III -ти век римляните изграждат крепостта в прохода Суки / дн. Траянова врата /, която е служела за спиране на нападенията на варварските племена. След разделянето на Римската империя дн. община става част от Византия. Траянова врата е била отбранителна крепост на византийците за възпиране на заселващите се славяни.

Предполага се, че най-старото селище е възникнало в района на днешното село Костенец. Там са намерени останки от стара римска крепост и са разкрити очертания от старинна християнска базилика от V век. Запазен е и старият римски път, част от древните пътища пресичали котловината. Друг от пътищата е свързвал Филипопол (дн. Пловдив) и Пауталия (дн. Кюстендил) и е продължавал към Македония.

Общината става част от Българската държава при Княз Маламир (831-836 г.). През Първа и Втора Българска държава от тук са минавали търговските пътища на страната. Тук българските царе са печелели много исторически битки, една от най- известните от които е битката през 986г Сл. Хр. между българската войска, водена от Цар Самуил и византийците, предвождани от Император Василий Втори.

Историческа личност от първите години на робството е българският книжовник Костантин Костенечки, наречен на името на родния му град. Той е дал огромен принос за развитието на Южнославянската Ресавска школа, като поема защитата на голямото културно литературно дело на Патриарх Евтимий.

Заселването на днешния град Костенец, който е и общински център започва през 1884 г. със строежа на ЖП - линията Белово – Вакарел, част от маршрута София – Цариград. Построените през 1901 г. и 1902 г. Кибритена фабрика и Фабрика за хартия и мукава ускоряват заселването и разширяването на селището. През 1964 г. се сливат две селища – гара Костенец и с. Момин Проход и с указ № 546/1964 г на Президиума на народното събрание се създава град Костенец.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница