Програма за управление на отпадъците на община костенец 2010 2020 г. Община Костенец
Социално демографска характеристика
Изтегляне 1.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.13.2.Прогноза за брой на населението в средносрочен и дългосрочен аспект
- 1.13.3.Трудова заетост
- 1.13.4.Усреднени показатели за доходите
- 1.13.5.Процентно разпределение на селско и градско население
- 1.13.6.Процентно разпределение на работещото население по сектори
1.13.Социално демографска характеристика1.13.1.НаселениеКъм м. февруари 2006 г. жителите на общината с постоянен адрес на територията и са 14 802, а с настоящ адрес в община Костенец – 14 215 души. Населението на Община Костенец представлява 0,18 % от населението на България и 5,4% от това на Югозападния планов район.Това поставя общината на 7-то място сред 22-те общини в Софийска област.
В исторически аспект се наблюдават значителни промени в броя населението на Община Костенец.
В таблицата по-долу е показано демографското изменение на населението за период от 2004 – 2008 г. Данните отразяват ситуацията в края на съответната година. Тенденциите за развитие са изчислени с цел да се извърши прогноза на демографското развитие на населението.
Тенденцията за демографско развитие на населението на национално ниво се променя от 99,45% през 2005 г. до 98,01% през 2008 г. – т.е. тенденцията на национално ниво е отрицателна. Статистическите данни за регион Костенец показват за по-бързо намаление спрямо тези за страната. Общото намаление за разглеждания период е 3.64% или около 0.9% годишно. Намаляването на населението на регион Костенец от 2007 г. до 2005 г. е 1.6%, а от тогава насам е средно 0.7% годишно Община Костенец –от 97,92% през 2005 до 93,19% през 2008 г.; Град Костенец – от 97,92% през 2005 до 96,47% през 2006. Поради това, че Момин проход се отделя административно от гр. Костенец през 2007 г., тенденцията за 2007 г. и 2008 г. не може да се определи вярно. По същото време тенденциите за развитие на населението в останалите населени места на общината следват подобно изменение. Според половата структура и трудоспособност съотношението между различните групи население, имащо настоящ адрес на територията на общината е следното:
Делът на градското и селското население в под трудоспособна, трудоспособна и над трудоспособна възраст е следното :
За Община Костенец гъстотата на населението е 50 д./км. Съотношението между сключените бракове, родените и починалите на жители на общината за последните 5 години е следното:
По отношение на етническата си структура населението на Община Костенец се характеризира с еднородност. Огромната част от жителите са с български произход и самосъзнание. Етнически групи от ромски произход има в селата Костенец и Горна Василица. Те наброяват 667 души (4,5%от населението на общината). В село Костенец ромите са 10% от населението, обособили се в самостоятелни квартали. Етническа структура на населението на Община Костенец : 
Образователното равнище на населението в Община Костенец е над средното за страната и в съответствие със средното за района. Съществен момент в демографското развитие на община Костенец на фона на всеобщата картина за страната е интензивната външна миграция на млади хора и специалисти, извън страната и към по-големите градове – София и Пловдив, с цел окончателното им заселване там. Друг миграционен поток е потокът от околните райони – с. Очуша, с. Горна Василица към центъра на общината град Костенец. В последните години се наблюдава затихване на миграционната интензивност от селата към града и дори се наблюдава се връщане на една част от населението в селата, както и заселване в тях на граждани от големите градове и чужбина. Последните няколко години се характеризират и със силно изразена ежедневна миграция – пътуване на населението извън границите на общината към големите съседни градове София и Пловдив, както и към някои други съседни общински центрове.
Тенденцията за демографско изменение на населението показано по-горе е прогнозирано на база на годишно намаляване броя на населението с 1.75% до 2017 г. и последващо задържане до съответното ниво. Прогнозата за изменение на населението (брой жители) на община Костенец е дадена в таблицата по-долу.
Наблюдава се лек спад в тенденцията за намаляване на населението на национално, регионално и общинско ниво. Прогнозата за изменение на населението за всяко едно населено място в общината е дадена в таблицата по-долу.
1.13.3.Трудова заетостОфициалната безработица в общината през последните години варира между 17% и 12% което се променя в зависимост от сезонната заетост и действащите програми за временна заетост. Структурата на безработните в общината по пол, възраст и образование сочи наличие на определени групи, които се намират в неравностойно положение на пазара на труда. Характерна за областта е изразената неблагоприятна позиция на безработните младежи до 29 години, продължително безработните и хората с увреждания. В началото на 2005 година по официални данни в община Костенец са се регистрирали като безработни 1 020 души, които съставляват 14.11% от работоспособното население. Голям е делът на младите безработни - на възраст между 18-29 г. По възрастов признак, след младежите, най-голяма е групата на безработните от 50 до 54 години. По образователен признак преобладават безработните със средно и основно образование. Един от факторите за намаляване на безработните с основно образование е действащата програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” по която 74 човека получаващи социални помощи са наети на временни трудови договори към община Костенец. Регистрираните безработни висшисти са 55 човека. Дългосрочно безработни /над 1 година/, които са и без право на обезщетение са около 50% от общо регистрираните. Процентът на безработните жени по-принцип надвишава с около 10 пункта този на мъжете, което се обяснява с факта че мъжете намират работа извън границите на общината, свързана с ежедневно пътуване, както и тежка физическа работа което е по-малко предпочитано сред жените. Като се отчете и т.н. “скрита безработица” може да се каже, че процентът на безработицата е около 20%, което над средното за Софийска област. Според неофициални данни, нивото на безработицата в селата значително надвишава средното за общината, като в някои райони наближава 50%. 1.13.4.Усреднени показатели за доходитеСредният приход на домакинство в региона за 2008 г е бил 8393 лв. годишно или 97.5% от средния за страната 8604 лв. За 2009 г. средния общ доход на домакинство е 9550 лв., средно на лице 3867 лв., като доходите от работната заплата са 52.2%. Доходите на населението в малките населени места са ограничени – основно от селското стопанство и пенсии. Община Костенец е известна с туристическите си курорти. Туризъм, комбиниран с търговия на дребно и съпътстващите услуги е причината основният приход в региона (около 52%) да е в сферата на услугите. Промишлеността осигурява 35% от доходите на населението, а в селското и горско стопанство – около 12%. Социално-икономическия профил на общината е очертан въз основа на резултатите от анализа на обективната статистическа информация както и на данните получени от общинската администрация и събрани по време на направените проучвания на място. Използваната информация е систематизирана и представена в нагледен вид в следващата таблица.
Предполага се годишен растеж от 3.8% за периода 2009 - 2012 г.; 4.0% годишен растеж за периода 2013 - 2017 г.; 3.8% годишен растеж за периода 2018 - 2022 г.; 3.7% годишен растеж за периода 2022 - 2032 г.; и 3.5% годишен растеж за периода 2032 - 2042 г. 1.13.5.Процентно разпределение на селско и градско населениеДелът на градското население в Община Костенец за 2004 год. е 66,4%. Той е малко по – нисък от средния за страната – 69,5%. Селското население е 33,6% от общия брой. Най-голям е делът на селското население на село Костенец. 
1.13.6.Процентно разпределение на работещото население по секториПо отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки . Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е туризма, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива и дървопреработването, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Нараства броя на предприятията в сферата на шивашкото и обувното производство, както и в производството на дограми. Най-голям дял в промишлеността има хартиената промишленост. Най-голямото предприятие на територията на общината е завода за хартия ” ХХИ – Костенец” АД, който има 100 годишна история. Изтегляне 1.74 Mb. Сподели с приятели:
|