Програма за управление на отпадъците на община костенец 2010 2020 г. Община Костенец
Икономическо развитие на общината
Изтегляне 1.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.14.2.Водоснабдяване, канализация и третиране на отпадъчните води
- 1.14.2.1.Водоснабдяване
- 1.14.2.2.Канализация и пречистване
- 1.14.2.3.Напоителни системи
- 1.14.3.Използвани енергоносители, начин на отопляване
- 1.14.3.4.Промишленост и строителство – производствен потенциал, структуроопределящи отрасли, произведена продукция; конкретни предприятия и дейности като източници на отпадъци
- 1.14.4.Търговия и услуги
- 1.14.5.Селско стопанство
- 1.14.7.Транспортна инфраструктура и връзки
- 1.14.8.Икономически показател
- 1.14.8.2.Регионални икономически показатели
1.14.Икономическо развитие на общината1.14.1.Икономическо състояниеСъздаването на гр. Костенец е свързано с развитието на хартиената и кибритената промишленост в началото на 20-ти век. В момента в община Костенец има 362 стопански субекти, от които 328 са микро предприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 средни предприятия (от 51 до 250) човека. и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината Основните икономически отрасли развити на територията на общината са
В таблицата са дадени данни за период от пет години (2004 – 2008 г.) за да се направи оценка на тенденцията на изменение. (данни от НСИ и статистическия бюлетин на Българска народна банка).
1.14.2.Водоснабдяване, канализация и третиране на отпадъчните водиГлавната водна артерия за района е р. Марица. Изворната област на реката са двете Маричини езера под връх Манго в Рила планина при кота 2 378 м. Водосборният й басейн е 21 084 кв. км. Реките, събиращи водите си от високопланинските части на Рила и Западни Родопи са предимно със снежно- дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно- пълноводие през април, май и два минимума – зимен и летен. Водите на р. Марица се използват за задоволяване на различни нужди: в бита, промишлеността и в селското стопанство – за напояване. В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения. Районът е слабо обилен на подземни води. Голяма част от тях са привързани към скалните комплекси, а някои контактуват с терасните води на р. Марица и р. Очушница. 1.14.2.1.ВодоснабдяванеПо степен на водоснабдяване на населените места следва да се посочи, че всички населени места в Общината са водоснабдени с изключение на с. Долна Василица и с. Голаг, където е твърде малък броя на постоянно живеещото население. Важните водоизточници за общината са основно два. Град Костенец, вкл. кв. Момин Проход и с. Костенец се водоснабдяват от 2 водоизточника алпийски тип – на р. Крайна и на р. Стара река с дебит от 80-90 л/с. Останалите населени места се водоснабдяват от Водопровода за гр. Ихтиман, като ползват от същия водопровод водно количество от около 15 л/с. Няма изградени пречиствателни станции за питейни води. През 1991 г. – 1992 г. е изградена хлораторна инсталация – гр. Костенец за обеззаразяване на резервоар “Ниска зона” гр. Костенец; Състоянието на водоснабдителни мрежи не е добро. Общата дължина на външните водопроводни мрежи, поддържани от “В и К” район – Костенец е 30285 м., от които 22415 м. етернитов водопровод и 7870 м. – стоманен. Вътрешната водопроводна мрежа е 82894 м., от които 19913 м. стоманен и 72981 м. - етернитов водопровод. Има необходимост от реконструкция и ремонт на вътрешните водопроводи в гр. Костенец, с. Костенец и Вили Костенец (като за тях съществуват готови работни проекти), както и реконструкция на външен водопровод за гр. Костенец и с. Костенец. Необходимо е изработване на проект и изграждане на пречиствателна станция за питейни води с цел подобряване на социалната и екологична среда. Това би подобрило качеството и гарантирало количеството на необходимата за потребление вода и би имало икономически ефект за развитие на туризма и курортното дело в Общината.
В общината има изградени пречиствателни станции за промишлени отпадни води в Завода за хартия и в Химическия завод. Няма изградени пречиствателни съоръжения за битово-фекални води. Съществува необходимост от реконструкция и ремонт на 8200 м. канализационни мрежи, както и от проектиране и строителство на около 12000 м. вътрешни канализационни мрежи и на 3 пречиствателни станции за битово-фекални води в гр. Костенец, с. Костенец и с. Пчелин. Основните проблеми на Водоснабдителната и канализационна системи в община Костенец могат да се обединят в следните насоки:
тръби, които не са в добро състояние;
на което част от мрежата става негодна за експлоатация, поради запушване от отлагания;
и разширяване. 1.14.2.3.Напоителни системиСтопанско значение за района на община Костенец имат водите на р. Очушница с дължина 29,9 км, които се използват за напояване на прилежащите обработваеми земи. През територията на общината минават Стара река (която се образува от притоците на р. Крайна и р. Чавча) –в с. Костенец и река Баншница – в кв. Момин проход. Стара /Костенска/ река образува красивия Костенски водопад, който се намира над село Костенец. Водите й в горното течение са включени в каскадата “Белмекен – Сестримо”. Със стопанско предназначение също така са и съществуващите водоеми, изградени с цел напояване на прилежащите земеделски земи: 9 изкуствени водоема (микроязовири) и 1 езеро в землището на с. Костенец, 9 водоема в землището на с. Горна Василица, 3 водоема в землището на с. Долна Василица, 2 водоема в землището а с. Пчелин и един язовир в с. Очуша. Ситуирането на микроязовирите благоприятства създаването на рибовъдни стопанства. Предвижда се изграждането на нови и реконструкция на старите съоръжения за напояване/проектът за изграждане и реконструкция на напоителната система “Янков канал” е в работна фаза/. В бъдеще за поддръжка, реконструкция и изграждане на нови хидромелиорационни съоръжения ще се разчита на инициативата на собствениците на земеделски земи и земеделски кооперации, като финансирането ще се осъществи със собствени средства, кредити и целеви субсидии по национални и международни програми. Основните проблеми на Напоителни системи в община Костенец могат да се обединят в следните насоки:
напоителните съоръжения;
реконструкция. 1.14.3.Използвани енергоносители, начин на отопляване1.14.3.1.ЕлектроснабдяванеЕнергопреносната мрежа и съоръжения на територията на Общината са в добро техническо състояние, има достатъчен резерв и като цяло задоволява нуждите на населението и промишлеността. Въпреки това се налага развитие и усъвършенстване, което да включва:
Основните проблеми на Енергопреносната инфраструктура в община Костенец могат да се обединят в следните насоки:
и подлежат на ремонт;
съвременните изисквания;
1.14.3.2.ОтоплениеПроблемът за енергийната ефективност на жилищата става все по-значим по две причини – пълната пазарна цена на енергоносителите, водеща до тежко бреме за домакинските бюджети и глобалният стремеж към пестене на енергия в контекста на усилията за постигане на устойчиво развитие. Много от жилищата в гр. Костенец и в селата разчитат на твърдо гориво – предимно дърва и по-малко въглища. В момента е постигнат баланс между достъпност и цена, но в по-далечна перспектива могат да се прогнозират поне два проблемни аспекта:
Стимулите и мерките за енергоспестяване трябва да се интегрират в програмите за обновяване най-вече на панелните жилища (вече има приета Национална стратегия за обновяване на жилищните сгради) и реформите в управлението на жилищния фонд. Внасянето на технологии и “най-добри практики”, наред с информирането и образоването на потребителите и доставчиците на енергия би ускорило постигането на практически резултати и в областта. 1.14.3.3.ГазификацияВ съответствие с Плана за развитие на Югозападния Район за Планиране от август 2005 г. бъдещето изграждане на т.нар. «индустриални зони» в големите градове и периферните зони на Софийска агломерация – включително и Община Костенец, задължително трябва да включва осигуряване на газоснабдяване за производствени нужди на инвеститорите. Във връзка с необходимостта от изграждане на нови газоразпределителни мрежи са обособени 8 национални региона за целенасочени инвестиции на територията на България, като Регион “Струма”, с център град Дупница, обхваща територията на следните общини:
Благоевградска област.
Сапарева баня – в Кюстендилска област.
Съгласно приетата Общинска стратегия за енергийна ефективност на Община Костенец се предвижда газификация на общината, реализация на проекти за използване на алтернативни енергийни източници като слънчева енергия, вятърна енергия, геотермални води, растителна биомаса и други. 1.14.3.4.Промишленост и строителство – производствен потенциал, структуроопределящи отрасли, произведена продукция; конкретни предприятия и дейности като източници на отпадъциАнализът на сектора “Икономика” в община Костенец е направен на база анкетни данни, поради ограничената възможност да се получи реална статистическа информация. В рамките на проведения анализ целта, която си поставя плана за общинско развитие е да се формулират приоритетите и да се конкретизират мерките, които общината в партньорство с местните бизнес-структури трябва да предприеме, за да се стимулира растежа и реализирането на икономическия й потенциал, като основен двигател за развитие и просперитет във всички останали области на обществения живот. Към средата на 2005 г. в община Костенец има 362 стопански субекти, от които 328 са микро предприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 средни предприятия (от 51 до 250) човека. и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината Основните икономически отрасли развити на територията на общината са: • Целулозно-хартиена промишленост; • Хранително-вкусова промишленост; • Търговия; • Туризъм; • Транспорт; • Услуги (шивашки, дърводелски, занаятчийски, монтьорски и др.); • Дървообработване; • Мебелно производство; • Шивашка промишленост; • Химическа промишленост; • Производство на стоки за широко потребление. По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е туризма, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива и дървопреработването, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Нараства броя на предприятията в сферата на шивашкото и обувното производство, както и в производството на дограми. Най-голям дял в промишлеността има хартиената промишленост. Най голямото предприятие на територията на общината е завода за хартия ”ХХИ – Костенец” АД, който има 100 годишна история. В село Костенец в момента основно се развива дървообработващата промишленост и занаятите (ножарството което е традиционно за района), кожарството и производството на облекла и обувки. По-големите дружества на територията на община Костенец, реализиращи по-голямата част от приходите и осигуряващи значителен брой работни места са: “Хартия и хартиени изделия – Костенец” - АД, “ТЕРЕМ” ЕАД клон – Костенец – военен завод, “Шведски кибрит – ПЛАМ БЪЛГАРИЯ” АД – производство на кибрит и запалки за камина; ЕТ “АКТИВ КОМЕРС” производство на тетрадки и хартиени изделия; Модна къща “АГРЕСИЯ” ; “СИНХРОН-ИНВЕСТ” ЕООД – производство на спиртни напитки, “Специализирани болници за рехабилитация – НК” ЕАД – клон Момин проход – туристически и здравни услуги. Голям е броя на заетите в сферата на образованието и здравеопазването. Други по-големи предприятия в община Костенец са: “БУЛКОЛОР” ЕАД – производство на бои; “КАУЧУК” ООД – производство на каучукови изделия; “МАРИЦА НИС” СД – производство на метални изделия; “БАЛКАНПРОДУКТ” ООД– производство на автомобилни части; “ЛЮБНИЦА 78” ЕООД – производство на фуражи; “БУЛФРУКТ” ЕООД и “БЕТЕЛХАЙЗЕ КОМЕРС” – преработка и търговия с плодове и зеленчуци; Горско стопанство Костенец – дърводобив и дървообработка; ЕТ “Гледичие” и “ВАЛ – 77” ЕООД - дървопреработване; “Строител Костенец” ЕООД и ЕТ “Стройкомерс” - строителство; “АСД 555” ЕООД – търговия с горива и строителство; “Булкост” ООД производство на кибрит; “Булкодин” ООД – търговия с горива; “Олимпия” ЕООД – с. Костенец – производство на шивашки изделия, “Виомел” ЕООД - производство на пластмасови рабицови мрежи; “Белопейпър” ЕООД – производство на хартия.; “Хари Грийвс” ЕООД – търговия с хранителни продукти и стоки за широко потребление. В общината има 2 производителни кооперации: РПК “Венера” – гр. Костенец и ТПК “Иван Чолев” . Близостта до столицата София и до втория по големина град Пловдив, а също така и до к.к. “Боровец”, сравнително добрата инфраструктура, относително ниските цени на земите и действената общинска администрация привличат инвеститори, които активно търсят подходящи терени за развитие на производствени мощности. 1.14.4.Търговия и услугиКакто в цялата страна така и в община Костенец най-много частни фирми са концентрирани в сферата на търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. По – големи дружества на територията на община Костенец, реализиращи търговия са: “Хартия и хартиени изделия – Костенец” - АД, “Шведски кибрит – Плам България” АД – производство на кибрит и запалки за камина; ЕТ “АКТИВ КОМЕРС” производство на тетрадки и хартиени изделия; Модна къща “АГРЕСИЯ” ; “СИНХРОН - ИНВЕСТ” ЕООД – производство на спиртни напитки, “СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОЛНИЦИ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – НК” ЕАД – клон Момин проход – туристически и здравни услуги. Други по-големи предприятия в община Костенец са: “БУЛКОЛОР” ЕАД – производство на бои; “Каучук” ООД – производство на каучукови изделия; “МАРИЦА НИС” СД – производство на метални изделия; “БАЛКАНПРОДУКТ” ООД – производство на автомобилни части; “ЛЮБНИЦА 78” ЕООД – производство на фуражи; “БУЛФРУКТ” ЕООД и “БЕТЕЛХАЙЗЕ КОМЕРС” – преработка и търговия с плодове и зеленчуци; ГОРСКО СТОПАНСТВО КОСТЕНЕЦ – дърводобив и дървообработка; ЕТ “ГЛЕДИЧИЕ” и “ВАЛ – 77” ЕООД - дървопреработване; “СТРОИТЕЛ КОСТЕНЕЦ” ЕООД и ЕТ “СТРОЙКОМЕРС” - строителство; “АСД 555” ЕООД – търговия с горива и строителство; “БУЛКОСТ” ООД производство на кибрит; “БУЛКОДИН” ООД – търговия с горива; “ОЛИМПИЯ” ЕООД – с. Костенец – производство на шивашки изделия, “ “ХАРИ ГРИЙВС” ЕООД – търговия с хранителни продукти и стоки за широко потребление.
Поземлените ресурси са основен фактор за развитието на земеделието на територията на община Костенец. Земеделските територии на общината са с обща площ 113 570,9 дка и съставляват 35,59% от общата територия. Земеделските територии са разпределени в седем землища, а именно: село Горна Василица, с. Долна Василица, с. Подгорие, с. Пчелин, с. Голак, с. Очуша и с. Костенец. Според вида на собствеността земеделските земи се разпределят както следва: 92,64% са частна собственост, 1,65% - общинска собственост и 5,71% - държавна собственост. Аграрната реформа по възстановяването собствеността върху земеделските земи е приключила към м. септември 1999 год. По данни от Статистически справочник – Област София за 2004 год. за състоянието на аграрната реформа към 27.12.2000 г. в Община Костенец са възстановени/върнати 105 207 дка земеделски земи (100,0%), в т.ч. 78 029 дка в съществуващи или възстановими стари реални граници и 27 178 дка върнати съгласно плана за земеразделяне. Общинската земеделска земя в размер на 1 879 дка е главно в полската част между поречието на р. Марица и р. Очушница. Земеделските земи в района са предимно разпокъсани и маломерни, с наклони и част от тях са в различна степен ерозирали. Типични за района са лесивираните канелени горски почви с мощност на хумусния хоризонт 30 – 40 см. и алувиалните и делувиални почви с хумусен хоризонт 10 – 80 см. – които са със сравнително по-високо плодородие. Значителни площи са заети от ливадно-канелни и песъчливо-глинести почви. Поради тези характеристики на земеделските земи в отделните землища и различията в тяхното плодородие, на територията на община Костенец са се оформили две зони на усвояване на земеделските земи, които се отличават съществено по плодородие и местоположение. В I-ва зона - полската част на района на общината са разположени земеделски земи с висока стоковост на крайната земеделска продукция, подходящи за развитието на интензивно земеделие и за специализация в производството на ягоди, малини, касис и на някои зърнено-житни култури. В полската част на района на общината са разположени обработваеми земеделски земи, годни за напояване и от тук за постигане и на по-високо плодородие от тях. За тази цел в землищата на с. Костенец и с. Горна Василица има изградени 7 микроязовира с цел напояване на прилежащите земеделски земи. Ситуирането на микроязовирите благоприятства създаването и на рибовъдни стопанства. В областта на растениевъдството основен дял заемат зърнено-житните култури, а именно: фуражни сортове пшеница, ръж, тритикале, овес и различни по видов състав тревни смеси. Почвено-климатичните условия на община Костенец като цяло са благоприятни за отглеждане на ягоди, малини и касис, като общината има дългогодишни традиции в производството на тези култури. С ликвидацията на ТКЗС “Траянови врата” и ТКЗС ”Малина” след 1990 г. значително намаляха площите заети от трайни насаждения (ягоди, малини). През последните 2 – 3 години отново се наблюдава тенденция към увеличаване размера на площите заети с тези видове насаждения. Към месец март 2005 год. размерът на площите е както следва:
Определящ фактор за разширяване на производството от тези култури са изкупните цени на добитата готова продукция. В тази връзка е целесъобразно бързо да се реализират мерки за подобряване на условията за реализация на произвежданите в община Костенец ягодоплодни култури и за постигането на по-високи продажни цени от местните производители. Полското зеленчукопроизводство на територията на общината все още е по-слабо развито, като добиваната от него продукция се използва главно за лични нужди на земеделските стопани. В с. Пчелин съществуват условия за развитие на оранжерийно производство. На територията на общината е изградено модерно хладилно предприятие за изкупуване и преработка на плодове и зеленчуци, което до голяма степен помага на производителите изгодно да реализират продукцията си. В II-ра зона се включват земеделските земи на територията на общината разположени по оградните планини, които се характеризират с ниско плодородие. Голяма част от тях са пустеещи. Тези земи са подходящи за отглеждане на някои сухоустойчиви растителни култури - каквито са етерично-маслените култури, както и за развитието на пасищно животновъдство и за производство на сено от естествени ливади. На територията на Община Костенец има и земеделски територии подходящи за отглеждане на технически култури – основно лен. Основните проблеми в съвременното развитие на растениевъдството в община Костенец могат да се обединят в следните насоки: - ниско ниво на механизация в растениевъдството; - ненаучно торене, основно поради високите цени на торовете. Масово се наблюдава едностранно азотно торене, което влошава качеството на растителната продукция и влияе отрицателно върху качествата на почвите и почвеното плодородие - липса на достатъчно растително-защитни мероприятия в областта на растениевъдството. - разпокъсаност, маломерност и отдалеченост на голяма част от земеделските земи, преобладаване на малките лични стопанства с цел задоволяване нуждите на бита. - липса на съвременни местни борси и тържища за селскостопанска продукция. - несъответствие между цените на земеделската продукция и цените на фуражите и услугите на земеделската техника. - голям процент пустеещи земеделски земи; - липса на средства за създаване на нови площи с трайни насаждения;
В резултат на реформите в животновъдството, изразяващи се главно в ликвидиране на едрите форми на стопанисване на животновъдните комплекси и на пасищата, е налице значителен спад в поголовието на селскостопанските животни. В Община Костенец се наблюдава тенденция на намаляване броя на животните във всички категории стопанства и рязко съкращаване на пазарната ориентация на подотрасъла. След практически пълната ликвидация на формите на концентрирано фермерско животновъдство, в общината преобладава отглеждането на единични бройки или малки стада от животни в личните стопанства на селските стопани. В много случаи местното животновъдство се осъществява при неподходящи хранителен режим, битови и санитарно-хигиенни условия, оказващи значително негативно влияние върху обема и качеството на добиваната от тях животинска продукция. Необходимо е да се вземат спешни мерки за привеждането на условията и начина на работа в съществуващите млекосъбирателни пунктове и мандри за преработка на мляко в съответствие с европейските ветеринарни, фито - санитарни и хигиенни изисквания. Това ще позволи продукцията им да отговаря на европейските стандарти и да се предотврати закриването им. В съответствие със спецификата на района, в подотрасъл говедовъдство се отглеждат предимно породите “Кафяво”, “Черно-шарено” и “Симентал”. В овцевъдството приоритет имат кръстоските с по-висока млечност. Има съществен потенциал за развитие на пчеларството. Броят на отглежданите на територията на Община Костенец селскостопански животни към 01.01. 2000 г. е съответно:
Производството на мляко общо в Община Костенец през 2004 г. е 1 511 хил.л., от които краве - 1 150 хил. л. и овче мляко – 361 хил. л. На основата на благоприятните природно-климатични условия в района и след внедряване на подходящи форми на стопанисване и на съвременни технологии, съществуват предпоставки за бъдещо ускорено развитие на сертифицирано биологично земеделие като ключово бъдещо направление за селското стопанство на общината. То би могло да обхване производството на екологически чисти ягоди, малини и касис; продукти от животновъдството – овче, козе, краве и биволско мляко и производните им; пчелен мед, както и производството на билки и горски плодове. 1.14.6.ТуризъмОбщина Костенец разполага с изключително добър потенциал за развитие на курортното дело и на разнообразни форми на туризъм. Едно от най-големите богатства на общината са изобилните минерални извори, обусловили формирането на три основни курортни зони - “Момин проход”, „Вили Костенец” и „Пчелински бани”. Курортът “Момин проход” е разположен на 530 м над морското равнище, в тясното дефиле на р. Башница - в хубава озеленена местност на югозападните разклонения на Средна гора. Курортът “Момин проход” се е утвърдил като значителен лечебно-рехабилитационен център в страната за няколко важни заболявания. Санаториалната база е амортизирана и е обединена в еднолично търговско дружество с държавно имущество. То осъществява лечебна дейност като болница за рехабилитация. Детският санаториум към комплекса има 4 отделения – едно ортопедично с 20 легла и 3 физиотерапевтични с по 60 легла. В санаториума за възрастни има разкрити 300 легла, от които 160 са целогодишни и 140 сезонни. Обособени са три физиотерапевтични отделения. Курортът „Вили Костенец” е разположен на 9 км северно от гр. Костенец, на 835 м надморска височина, сред гъстите гори на северните склонове на Рила. Климатът на курорта е умерено-континентален, нископланински. Минералната вода е топла и е със значителен дебит – 12 л/сек. Общият брой на леглата в почивните станции, хотелите и вилите в курорта е около 500 легла. Курортът „Пчелински бани”, който разполага с 80 легла, е известен с лековитата си гореща минерална вода и се ползва целогодишно. Основните проблеми в съвременното развитие на туризма и курортното дело на територията на Община Костенец се свеждат до липса на финансови възможности за поддържането на туристическата база от настоящите собственици; ограничени инвестиции в нови туристически обекти; липса на съвременни атракционни обекти за туристите; слабо познаване на района като туристическа дестинация; нисък дял на организирания туризъм и други подобни. Община Костенец – основно с трите си курорта, е утвърден туристически център в национален мащаб. В близкото минало (в началото на 80-те години) броят на посетителите и гостите на общината е бил около 40 000 човека на година. След известен период на застой в сектора и рязко намаляване на броя на посещенията и нощувките, в последните 5 години се забелязва тенденция на икономическо оживление в областта на местния туризъм, като броят на туристите и гостите в общината е между 6 000 и 7 500 човека годишно. Към 2005 г. годишният брой на нощувките в туристическите обекти в община Костенец е 130 000 леглодни. През лятото заетостта на хотелите е почти 100%. Същото се отнася до уикендите и ученическите ваканции. В областта на хотелиерството и ресторантъорството има 32 микро стопански единици, което като брой е второ място в икономическия сектор след отрасъл търговия. Заетите в туристическия сектор са 320 човека , като цифрата сезонно варира. Тази заетост представлява 5% от заетостта в цялата община. Легловата база на всички почивни станции, хотели и бази, включително и хижите е около 1 200 легла. Съществуващият капацитет е значително по-голям около 3 000 легла. Тези фактори благоприятстват развитието на разнообразни форми на туризъм – здравен и балнеоложки, екологичен, планински, селски, ваканционен, зимен, ловен и спортен туризъм и др. Голям е потенциалът за развитие на екотуризъм в Рила и Ихтиманска Средна гора, както и селски туризъм в селата Горна Василица, Долна Василица,Подгорие, Очуша и Голак, където природата е запазена непокътната и има атмосфера на спокойствие и уединение, даваща възможност за непосредствен контакт с природата и отдих. Наблюдава се засилване на интереса и увеличаване броят на жители на столицата и чужбина, заселващи се в селата на общината. За развитието на тези съвременни форми на туризъм, ресурсите на общината все още не са напълно проучени и използвани.
Към средата на 2005 г. на територията на общината функционират три големи почивни станции – хотел “Констанция” в к. Вили Костенец, собственост на “ПРО” ЕАД, Санаториум за възрастни, собственост на Специализирани Болница за Рехабилитация - Национален Комплекс – ЕАД - филиал Момин проход, Оздравителен комплекс “Пчелин” в к. Пчелински бани. В курорт Вили Костенец функционират 8 добре оборудвани по-малки или семейни хотела. В общината има две туристически дружества – ТД “Равни чал”, стопанисващо хижа “Гургулица” и ТД “Планинар” стопанисващо “Туристическа спалня – Момин проход”. В общината има 15 ресторанта, 2 дискотеки и 15 кафе-бара. Хотели
Забелязва се процес на увеличаване на инвестициите в изграждането на нови туристически обекти. Към средата на 2005 г. в процес на изграждане са пет нови хотела (4 във Вили Костенец и 1 в Момин проход), База за отдих и спорт с басейни (до стадиона) 1 ресторант и 1 голям кафе-бар (гр. Костенец) . 1.14.7.Транспортна инфраструктура и връзкиРепубликанската пътната мрежа в община Костенец включва пътища собща дължина 131.2 км, като 8,1 км от тях е участък от Автомагистрала “Тракия”, което дава предимството на общината да попадне в пряката зона на влияние на един от петте транспортни коридора, минаващи през територията на страната ни /Общ Европейски Транспортен Коридор ОЕТК №10/, а също така и косвена връзка с транспортен коридор/ОЕТК №4/ чрез второкласен път ІІ-82 -Костенец-Самоков-Сапарева баня-Дупница, с отсечка от 4 км към к.к.”Боровец”. ОЕТК №10-Залцбург-Любляна-Загреб-Белград-Ниш-София-Пловдив-Истанбул осигурява международните транспортни потоци между Европа, България и Турция, осигурявайки връзка между Европа и Азия. Чрез гореспоменатия транспортен коридор и второкласен път ІІ-82 се осъществява връзката с ОЕТК № 4 – Дрезден/Нюрнберг-Прага-Виена/Братислава-Гьор-Будапеща-Арад-Констанца /Крайова-София-Солун, посредством които с реализират транспортните потоци с Македония, Сърбия и Гърция. По отношение на вътрешното транспортно обслужване на общината, то се осъществява от: ПЪРВОКЛАСЕН ПЪТ Е-80 – София-Костенец-Белово-Пазарджик-Пловдив-Капитанандреево и е връзка със съседната община Белово на юг и с община Ихтиман и АМ “Тракия” на север; ВТОРОКЛАСЕН ПЪТ ІІ-82 - Костенец-Самоков-Сапарева баня-Дупница с отсечка от 4 км към к.к.”Боровец” и е връзка със съседната община Долна баня; ТРЕТОКЛАСЕН ПЪТ – Костенец – Мината - Очуша с дължина 22,400км; ЧЕТВЪРТОКЛАСНАТА/ОБЩИНСКА/ ПЪТНА МРЕЖА е с обща дължина 54,700км и свързва общинския център със с. Костенец, к.к. Вили Костенец, с.Пчелин, с. Очуша, с. Подгорие, с. Голак, м. Пердова, Гледжова и м.Нова.
Дължината на вътрешната улична мрежа на община Костенец е 146 км, от които с асфалтова настилка 92,420 км и 53,580 км са без трайна настилка. Състоянието на пътната мрежа се определя ежегодно в зависимост от показателите: вид, гладкост, ширина на пътното платно и други. В зависимост от състоянието на тези показатели, пътната мрежа се определя в три състояния: добро, задоволително и лошо. Със съседните общини транспортното обслужване се осъществява п о първокласни и второкласни пътища. Състоянието на тези пътища е задоволително. Има участъци от републиканската пътна мрежа които се нуждаят от ремонт вследствие на наводненията след обилните валежи/пропадане на част от пътя, свлачища и други/ през настоящата 2005 г. Изградената общинска /четвъртокласна/ пътна мрежа е в задоволително състояние, но има участъци от пътната мрежа в които състоянието е лошо. Общата дължина е 54.700 км, като 25.300 км от тях са с трайна настилка и 29.400 км са без трайна настилка. Асфалтовите настилки са силно деформирани и не отговарят на нарасналите изисквания за съвременен бърз и безопасен транспорт. По пътните трасета на общинската пътна мрежа има изградени мостове, водостоци, подпорни стени, парапети които са в недобро състояние особено след споменатите наводнения през настоящата 2005 г. Липсват необходимите пътни знаци, указателни табели и снегозащитни съоръжения. Не е извършвано опресняване на вертикалната маркировка, което създава опасност за движението. Лошо е състоянието на банкетните ивици и отводнителните канали. Общото състояние на общинската улична пътна мрежа е лошо и се нуждае от основно изкърпване и подновяване. Община Костенец се намира на стратегически важен кръстопът. Близостта й до двата най-големи града – София и Пловдив, както и 5-те републикански курорта в района – Момин Проход, Вили Костенец, Пчелински бани, Костенец и Боровец задължават изграждането на стройна организация на пътническия транспорт в общината. Транспортното обслужване на територията на общината се извършва по всички направления от приетата транспортна схема от частни превозвачи. Автобусните линии са градски, междуселищни и междуградски. Маршрутите и транспортното обслужване към настоящия момент са както следва: - гр. Костенец – гр. Долна баня – с. Марица – с. Радуил – к.к. Боровец - гр. Самоков; - гр. Костенец – гр. Долна Баня; - гр. Костенец – гр. Долна баня – с. Марица – с. Радуил; - гр. Костенец – гр. Долна баня – с. Гуцал; - гр. Костенец – кв. Момин Проход; - гр. Костенец – кв. Момин Проход – мах. Пердова – мах. Гледжова – мах. Нова; - гр. Костенец – с. Костенец; - гр. Костенец – с. Костенец – Вили Костенец; - гр. Костенец – с. Пчелин – к.к. Пчелински бани; - гр.Костенец - с.Подгорие – с. Очуша; - гр. Костенец – кв. Момин Проход – с. Мирово – гр. Ихтиман – гр. София. В областта на автомобилния транспорт е необходимо да се засили контрола от страна на Общинска администрация, КАТ и ДАИ по прилагането на нормативни документи за обществен превоз на пътници. Общата оценка на състоянието на транспортната система е, че 60% от пътищата са в задоволително състояние и 40% са в лошо състояние. Като цяло общината има добре изградена пътна мрежа, която позволява относително бърз достъп от населените места до общинския център. Лошо е състоянието на част от третокласната и четвъртокласната пътна мрежа която създава проблеми особено в зимни условия. Осигурени са регулярни транспортни връзки на селата с центъра на общината, а също и с гр.София, гр.Пловдив и центровете на съседните общини. Наложително е бърза реконструкция, основен и среден ремонт на общинската пътна мрежа, която е в лошо състояние и да се подобри достъпът на селата до общинския център. Освен с пътен, общината се обслужва и с ж.п. транспорт, като в центъра на общината е разположена ж.п. гара от националната ж.п. мрежа/връзки със гр. София и гр. Пловдив - гр. Димитровград/ за пътнически и товарни влакове и спирка кв. Момин проход само за пътнически влакове. 1.14.8.Икономически показател1.14.8.1.Национални икономически показателиГенерирането на твърди битови отпадъци обикновено е в унисон с икономическото развитие и подобряване стандарта на населението. Използвани са данни за последните пет години за да се направи оценка на тенденцията на изменение. Макроикономическите данни са взети от Националния статистически институт – статистически годишник и статистическия бюлетин на Българска народна банка.
1.14.8.2.Регионални икономически показателиИнвестиционната активност в района е предимно дело на местни предприемачи и въпреки позитивния ефект направените инвестиции не водят веднага до рязко повишаване на индекса на БВП. Макроикономическите данни за 2008 г. са взети от интернет страницата на Националния статистически институт. В таблицата е даден среден растеж на икономическото развитие.
Изтегляне 1.74 Mb. Сподели с приятели:
|