КООРДИНАЦИЯ С ДРУГИ ОБЩИНСКИ И РЕГИОНАЛНИ ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ

Общинската програма за управление на отпадъците е елемент от цялостната система за планиране на развитието на общината, региона и страната.

Програмата за управление на отпадъците на Община Опака трябва да бъде в синхрон с предвижданията на националните програмни документи като:

• 
  Национален план за управление на отпадъците за периода 2014 – 2020 г.;
  
• 
  Национален стратегически план за поетапно намаляване количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране 2010 – 2020 г.;
  
• 
  Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителство и разрушаване на територията на Р. България за периода 2011 – 2020 г.;
  
• 
  Трети национален план за изменение на климата 2013 – 2020 г.
  

• 
  Регионален план за развитие на Североизточен район 2014 – 2020 г.;
  
• 
  Областна стратегия за развитие на област Търговище за периода 2014 – 2020 г.;
  
• 
  Общински план за развитие на Община Опака за 2014 – 2020 г.;
  
• 
  Програма за опазване на околната среда за община Опака 2014 – 2020 г.
  

Регионалният план за развитие на Североизточен район 2014 – 2020 г. е приет с Решение № 460 на Министерския съвет от 01.08.2013 г.

Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 в България са част от пакета документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие, регламентирани със Закона за регионалното развитие (ЗРР) и Правилника за неговото прилагане (ППЗРР). Съгласно нормативните изисквания Регионалните планове за развитие се изготвят за период от 7 години (който съвпада с програмния период на ЕС), а срокът за приемането им от Министерски съвет е една година преди началото на периода им на действие, (чл.18, ал.1 от ППЗРР). Законодателната рамка предвижда обсъждане и одобряване на разработените проекти от Регионалните съвети за развитие (РСР) на съответните райони, преди тяхното окончателно приемане от Министерски съвет.

Регионалният план за развитие на Североизточния район се разработва в съответствие с постановките на Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. и тези, заложени в Националната програма за развитие „България 2020”. В по-широк контекст, регионалният план отчита приоритетите и целите на Стратегията „Европа 2020” и се съобразява с еволюцията на кохезионната политика на Европейския съюз. Акцентът, който новата политика на ЕС поставя върху териториалното сближаване и сътрудничество, предопределя стриктното придържане на плана към Дунавската стратегия и последвалите разработки в макрорегионален и трансграничен контекст.

Регионалният план за развитие на Североизточен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г. е документ за стратегическо планиране, който, като отчита специфичните характеристики и потенциала на района, определя средносрочни цели и приоритети за устойчиво и интегрирано регионално и местно развитие в съответствие с предвижданията на Националната стратегия за регионално развитие и другите структуроопределящи политики. Регионалният план за развитие определя необходимостта от реализация на дейности в различни сектори, създаване на по-добри условия за балансирано и устойчиво социално-икономическо и териториално развитие и преодоляване на съществуващите междурегионални и вътрешнорегионални диспропорции. Регионалният план за развитие е съобразен с Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020” и Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.), които определят националните ангажименти за изпълнение на целите на Стратегията на ЕС „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”.

Съобразявайки се с Националната стратегическа референтна рамка, Регионалния план за развитие на Североизточен район поставя икономическото, социално и териториално сближаване във фокуса на стратегическите цели:

• 
  Стратегическа цел 1: „Повишаване конкурентноспособността на района чрез активиране на специфичния му потенциал, съчетано с опазване на околната среда”;
  
• 
  Стратегическа цел 2: „Повишаване на социалния капитал на района чрез подобряване стандарта на живот и качеството на жизнената среда”;
  
• 
  Стратегическа цел 3: „Балансирано териториално развитие и сътрудничество чрез подобряване на свързаността и функционалната интегрираност на система от урбанизационни центрове”.
  

Образуваните битови отпадъци за периода 2006 г. – 2010 г. в Североизточния район значително намаляват и от 503 хил. т. достигат до 387 хил. т. Същата тенденция е характерна и за страната като цяло. Най-драстично е намалението в Шуменска област – с повече от 2 пъти.

Броят на депата за битови отпадъци намалява в Североизточния район за периода 2006 г. – 2010 г. от 31 на 20 броя. Намалението е характерно за всички области на района, но отново е най-значимо в Шуменска област – от 9 на 1 брой.Тази промяна се дължи най-вече на отпадането на редица депа като екологично неподходящи и насочване към изграждането на съвременни регионални депа

Строителни отпадъци

На територията на областите Шумен и Търговище няма изградени депа за строителни отпадъци. Те се депонират или на депата за битови отпадъци, използват се за рекултивация на кариери и нерегламентирани сметища или общините определят терени за запълване и за подобряване на релефа.

Областната стратегия за развитие е средносрочен документ за стратегическо планиране на регионалното развитие на съответната област (район от ниво 3), който се разработва в съответствие с Регионалния план за развитие на района от ниво 2. С него се определят целите и приоритетите за устойчиво интегрирано регионално развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциала на областта. Областната стратегия за развитие се разработва за 7-годишен период, който съвпада с периода на действие на Регионалния план за развитие и на Общинските планове за развитие.

Новата областна стратегия за развитие (ОСР) на област Търговище 2014 – 2020 е от второ поколение. Тя се създава по време, когато още действа стратегията на настоящия планов период и същевременно се оформя стратегическата рамка за новия планов период. Заемайки третото йерархично ниво в регионалното планиране под Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) 2012-2022 и Регионалния план за развитие (РПР) на СИР, настоящата ОСР следва хронологичния ред за определяне на „...средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответната област в съответствие с предвижданията на НСРР, РПР на СИР и другите структуроопределящи политики”. Така ОСР навреме ще поеме и функциите на стратегическа рамка за низходящите в йерархията на регионалното планиране, общински планове за развитие.

Визия: Определена от Областната стратегия 2005-2015 г. „Област Търговище ще бъде регион отворен към Европа и света с конкурентна икономика базирана на знанието, иновативни производствени структури, модернизирана инфраструктура, подобрен социален статус и висок жизнен стандарт на населението. Балансираното и устойчиво развитие на територията ще превърне областта в място, привлекателно за бизнес и инвестиции, със съхранени природна среда и валоризирано културно наследство, с развитие качествени форми на туризъм.” При Актуализацията на областната стратегия, съгласно препоръките на Междинния доклад, във визията на стратегията е направена редакция, като е отчетено че от 1 януари 2007 г. България вече е членка на ЕС. Текстът на визията се редактира по следния начин: „Област Търговище – проспериращ европейски регион с устойчиво развитие, конкурентна икономика, висок жизнен стандарт, привлекателно място за живот, бизнес, инвестиции и туризъм със съхранена природна среда, традиции и култура.”

Новата ОСР Търговище 2014-2020 обхваща период от седем години. Това ще е период, белязан с усилията и надеждите за преодоляване на ефектите от глобалната криза. Период, поставящ на изпитание всички нива на планиране и функциониране. Период, в който успехът ще бъде пряка функция от степента на съобразяване с основните предизвикателства:

• 
  Демографски промени – застаряване, намаляване, обезлюдяване, миграция;
  
• 
  Глобализация – необходима конкурентоспособност – качество, ефективност;
  
• 
  Климатични промени – уязвимост от наводнения, засушавания, пожари;
  
• 
  Енергийна зависимост – увеличаващ се риск, диверсификация, ВЕИ, енергийна ефективност
  

Основните източници за публично финансиране на регионалното развитие, посочени в Областната стратегия за развитие на Област Търговище 2014-2020 г. са:

• 
  Фондове на ЕС (ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд);
  
• 
  Национално финансиране (републикански, общински бюджети, както и финансови ресурси от други източници – публични фондове, държавни и общински предприятия, фондации, асоциации, сдружения и др.);
  
• 
  Частни инвестиции (включени са само като прогнозируем обем в ПЧП);
  
• 
  Средства от международни финансови институции.
  

Областната стратегия на Област Търговище 2014-2020 г. задава следните стратегически цели:

• 
  Стратегическа цел 1: Постигане на интелигентен инокомически растеж, чрез развитие на собствения потенциал и акцентиране върху иновации и икономика на знанието, съчетано с ефективно опазване на околната среда;
  
• 
  Стратегическа цел 2: Повишаване на жизнения стандарт и намаляване на социалните неравенства;
  
• 
  Стратегическа цел 3: Устойчиво и интегрирано териториално развитие;
  
• 
  Специфична цел 4: Намаляване на междуобщинските неравенства чрез партньорства и повишен институционален капацитет;
  

Главната цел на областната стратегия за развитие е постигане на устойчиво икономическо, социално и пространствено развитие на областта чрез активиране на собствения ресурс и сближаване в национален и международен мащаб с оглед преодоляване на различията спряма другите области в страната.

Мерките и дейностите в областта на управлението на отпадъците, които са залегнати в Областната стратегия за развитие на Област Търговище 2014-2020 г. са включени в:

• 
  Специфична цел 3.2.2. Депониране, обезвреждане и рециклиране на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии;
  
• 
  Специфична цел 3.2.3. Защита от ерозионни и свлачищни процеси, предпазване от наводнения и мониторингови системи за опазване на околната среда.
  

Съгласно чл. 13, ал.3 от Закона за регионалното развитие Общинският план за развитие се приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината.

Oбщинският план за развитие на община Опака за периода 2014 – 2020 г. е приет от Общински съвет – Опака с Решение №264 по Протокол №51 от 01.10.2014 г.

Общинският план за развитие е изготвен в съответствие с „Методически указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие (2012-2022 г.), Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020 г.), Областни стратегии за развитие (2014-2020 г.) и Общински планове за развитие (2014-2020 г.)”, одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството със Заповед №РД-02-14-2402/22.11.2011 г., Закона за регионално развитие и Правилника за неговото прилагане, с Националната Концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.

• 
  Цел 1: Развитие на конкурентноспособна икономика чрез ефективно изпозване на ресурсите и възможностите на европейските фондове за насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения за устойчив растеж, съчетано с развитие на туризма;
  
• 
  Цел 2: Балансирано териториално развитие чрез комплексно подобряване на състоянието на инфраструктурата и жизнената среда, съхраняване и опазване на природното богатство;
  
• 
  Цел 3: Съхранение и развитие на човешкия капитал, ограничаване на демографската криза и подобряване на качеството и стандарта на живот;
  
• 
  Цел 4: Усъвършенстване на административното обслужване и създаване на по-добра институционална среда.
  

• 
  Приоритет 1: Икономическо съживяване и развитие на района, насърчаване на инвестиции в селското стопанство, селския туризъм и насърчаване на малкия и среден бизнес
  
• 
  Приоритет 2: Подобряване и възстановяване на техническата инфраструктура, опазване на околната среда и природното богатство
  
• 
  Приоритет 3: Развитие на човешкия капитал, подобряване на стандарта на живот, повишаване на заетостта, доходите, задържането на младите хора в района и социалното включване;
  
• 
  Приоритет 4: Подобряване качеството на достъп до административни услуги.