Програма за управление на отпадъците на Община Опака 2016-2020 г. 6 I участие на Община Опака в Регионално сдружение за управление на отпадъците 6


VIII.2.1.2. МОРФОЛОГИЧЕН СЪСТАВ НА ОБРАЗУВАНИТЕ БИТОВИ ОТПАДЪЦИ В ОБЩИНА ОПАКА



страница22/43
Дата15.08.2018
Размер6.93 Mb.
#79196
ТипПрограма
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   43

VIII.2.1.2. МОРФОЛОГИЧЕН СЪСТАВ НА ОБРАЗУВАНИТЕ БИТОВИ ОТПАДЪЦИ В ОБЩИНА ОПАКА

Информацията от общините, предоставили данни за състава на битовите отпадъци, се различава значително. В повечето случаи тази информация не е основана на извършени морфологични проучвания, а представлява експертна (субективна) преценка за съществуващия състав на БО от общинските служители. Въпреки това, данните от общините позволяват да се направят определени изводи:



  • Не се използва единна методика за оценка на състава на битовите отпадъци, основаваща се на точно определени видове. Използвани са повече от 30 различни подхода.

  • Стойностите за определени видове битови отпадъци се различат значително между общини от приблизително еднакъв тип. С малки изключения, общините представят състава на битовите отпадъци обобщен за цялата община, без да се прави разграничение между различни типове населени места.

За уточняване на състава на битовите отпадъци през последните години в редица общини обаче са извършени и целенасочени проучвания на състава на БО.

С цел унифициране на подхода на общините за осъществяване на анализ на състава на отпадъците през 2012 г. МОСВ утвърди Методиката за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци. В методиката е направен задълбочен анализ на тенденциите в развитието на образуване на отпадъците, както и на тенденциите в развитието на материалите и връзката им с образуване на различните фракции. Определени са и основните параметри, влияещи върху нормата на натрупване и морфологичния състав на отпадъците. Морфологичният състав, предложен като референтни стойности в Методиката на основата на задълбочени проучвания, е представен по групи населени места в таблицата по-долу.



Таблица VIII.2-23 Морфологичен състав на БО съобразно населението на населените места, %

Населени места

под 3 хиляди

3-25 хиляди

25-50 хиляди

50-150 хиляди

над 150 хиляди

Хранителни

15.60%

23.20%

28.00%

30.60%

28.90%

Хартия

6.10%

8.50%

8.10%

9.40%

11.40%

Картон

4.00%

5.50%

6.90%

8.20%

9.40%

Пластмаса

10.30%

10.10%

12.80%

15.40%

11.30%

Текстил

2.00%

3.70%

2.90%

2.90%

2.80%

Гума

1.00%

0.90%

1.00%

1.00%

0.90%

Кожа

1.00%

0.90%

1.00%

1.00%

0.90%

Градински

30.90%

21.70%

13.10%

11.00%

11.00%

Дървесни

2.90%

2.00%

2.90%

2.10%

2.00%

Стъкло

2.40%

6.10%

7.00%

7.80%

9.20%

Метали

1.90%

2.00%

2.00%

2.00%

1.90%

Инертни

21.30%

14.80%

13.70%

8.00%

9.70%

Опасни

0.60%

0.60%

0.60%

0.60%

0.60%

общо

100.00%

100.00%

100.00%

100.00%

100.00%

Източник: Методика за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци, МОСВ, 2012 г.

Таблица VIII.2-24 Морфологичен състав на БО съобразно населението на населените места, кг/ж/г.

2012-2015 г.

под 3 хиляди

3-25 хиляди

25-50 хиляди

50-150 хиляди

над 150 хиляди

Хранителни

37,3

68.7

93.8

107.0

118.7

Хартия

14,7

25.0

27.0

33.0

46.9

Картон

9,7

16.3

23.1

28.7

38.6

Пластмаса

25,0

29.7

42.9

54.0

46.4

Текстил

4,8

11.0

9.7

10.3

11,5

Гума

2,3

2.8

3.2

3.4

3.8

Кожа

2,3

2.8

3.2

3.4

3.8

Градински

74,6

64.0

44.2

38.2

44,7

Дървесни

7,1

6.0

9.7

7.2

8,1

Стъкло

5,7

18.0

23.6

27.4

37,8

Метали

4,7

5.8

6.6

7.0

7,8

Инертни

51,6

43.6

45.9

27.8

39,8

Опасни

1,5

1.8

2.0

2.2

2,4

общо

241.7

295.5

334.9

349.6

410,3

Източник: Методика за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци, МОСВ, 2012 г.

http://www3.moew.government.bg/files/file/Waste/Municipal_Waste/Metodika-2012.pdf

В малките населени места под 3 хил. ж. и от 3 до 25 хил. ж. с най-голям относителен дял са биоразградимите отпадъци – около 60%, като градинските са водещи с относителен дял 30% в най-малките населени места, а хранителните – с малък превес над градинските в групата на населените места от 3 до 25 хил. ж. С увеличаване на броя жители нараства и съдържанието на хартия и картон в битовите отпадъци – от 10% на 20%, както и на хранителни отпадъци – от около 15% на около 30%.

Във връзка с изчисленията, които общините е необходимо да изготвят с цел доказване пред МОСВ на изпълнението на целите за рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци, общините са задължени на определена периодичност да извършват морфологичен анализ на битовите си отпадъци, като използват методиката, утвърдена през 2012 г. Това ще даде възможност за съпоставимост на данните и проследяване на тенденциите за промените в морфологията на битовите отпадъци.

Методиката за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци включва анализ на увеличаването на нормата на натрупване в резултат на различното нарастване на отделните фракции. При отчитане на националните специфики и тенденциите за промяна на състава на битовите отпадъци в страните от ЕС, са направени следните допускания за промени в състава на битовите отпадъци в страната:



  • Запазване ръста на хранителните отпадъци при населени места до 50 хиляди жители и евентуален ръст в населени места над 50 хиляди жители.

  • Хартия – тенденция към запазване на количеството – увеличеното потребление на опаковки се компенсира от навлизането на електронни носители, изместващи печатните издания и офис хартията.

  • Тенденция към увеличаване на количествата картон вследствие на увеличено потребление на опаковки.

  • При пластмасата се предвижда тенденция към леко увеличаване вследствие на повишаване на общото потребление на пластмасовите бутилки.

  • Разделното събиране и третиране на отпадъците от зелените площи се очаква да доведе до повишение в количествата на градинските отпадъци. Същевременно, очаква се повишението да не е голямо поради мерките, предприети в малките населени места за въвеждане на домашно компостиране.

  • Леко повишаване се очаква при дървесните отпадъци, стъклото и металите.

  • Има отпадъци, при които се очаква тенденция на леко намаляване. Това са инертните и опасните домакински отпадъци. Причините за това са намалената употреба на твърди горива за отопление, разделното събиране и третиране на строителни отпадъци, както и въвеждането на центрове за приемане на опасни отпадъци от домакинствата.

  • При текстила, гумата и кожата не се очакват промени.

Във връзка с изчисленията, които общините е необходимо да изготвят с цел доказване пред МОСВ на изпълнението на целите за рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци, общините са задължени на определена периодичност да извършват морфологичен анализ на битовите си отпадъци, като използват методиката, утвърдена през 2012 г. Това ще даде възможност за съпоставимост на данните и проследяване на тенденциите за промените в морфологията на битовите отпадъци.

Към момента на изготвяне на Програмата община Опака не е извършвала морфологичен анализ на битовите отпадъци, генерирани на територията й.

Към момента на изготвяне на ДОВОС за „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците за регион Борово/Бяла”, 2010 г., в общините от регион Борово/Бяла не са провеждани изследвания за морфологичния състав на образуваните битови отпадъци.

Поради липсата на данни за морфологичния състав на битовите отпадъци в общините от регион Борово / Бяла по експертна преценка на база на данните от Програмата за прилагане на Директива 99/31/ЕС, както и на данни от различни проучвания на морфологичния състав на битовите отпадъци в България е определен състава на битовите отпадъци от домакински източници за регион Борово/Бяла, който е представен в таблицата по-долу.



Таблица VIII.2-25 Морфологичен състав на БО от селищата на регион Борово/Бяла, %

Фракции

Селища до 3 000 жители

Селища до 25 000 жители

Хранителни

20.00%

24.00%

Хартия

5.00%

7.00%

Картон

3.00%

4.00%

Пластмаса

7.00%

9.00%

Текстил

2.00%

4.00%

Гума

1.00%

1.00%

Кожа

1.00%

1.00%

Градински

33.00%

23.00%

Дървесни

3.00%

2.00%

Стъкло

4.00%

6.00%

Метали

2.00%

2.00%

Инертни

18.00%

16.00%

Опасни

< 1.00%

< 1.00%

Източник: ПИП, ДОВОС, 2010 г.

Съгласно Методически указания за разработване на общински програми за управление на отпадъците, утвърдени със Заповед №РД-211/31.03.2015 г. на министъра на околната среда и водите „Определянето на морфологичния състав следва да се базира на действително осъществен актуален проект за оценка на морфологията на генерираните отпадъци в общината. До осъществяването на подобен проект обаче за целите на изготвянето на общинската програма може да се използват данни от предходни проучвания, например във връзка с реализация на проекти по ОПОС 2007-2013 г....”.

Предвид факта, че прединвестиционните проучвания за регион Борово / Бяла са били обект на оценка и одобрение от страна на МОСВ, от една страна, и факта, че съоръженията за третиране на отпадъци за регионална система за управление на отпадъците за регион Борово (депо, Инсталация за компостиране и Съоръжение за сепариране на материали) са изчислявани въз основа на тези данни, то считаме, че същите следва да се приемат за достоверни до момента на извършване на морфологичен анализ съобразно изискванията на Методика за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци, 2012 г.

VIII.2.1.3. КОЛИЧЕСТВО ПОВТОРНО ИЗПОЛЗВАНИ, РЕЦИКЛИРАНИ, ОПОЛЗОТВОРЕНИ И ОБЕЗВРЕДНИ БИТОВИ ОТПАДЪЦИ

Наблюдава се тенденция на постепенно нарастване на дела на предадените за рециклиране битови отпадъци в България. В абсолютни стойности за страната това нарастване е от 350 тона (2006 г.) до 159 770 тона (2011 г.), което за същия период представлява нарастване от 0,01% до 5,8% от дела на общо образуваните битови отпадъци. Най-съществените причини са въвеждането на екологичната такса за депониране на битови отпадъци и прецизирането на измерването на количествата депонирани отпадъци при въвеждането на новите депа с електронно измерване на входящите отпадъци.

За целите на сравнителния анализ за мястото на България сред страните от ЕС по отношение на методите на третиране на битовите отпадъци в следващите три таблици е представена информация от статистическите данни на Евростат (НПУО 2014-2020 г.).

Таблица VIII.2-26 Рециклирани битови отпадъци - кг/ж/г






2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Средно за ЕС- 27

122

125

129

132

България

119

136

122

103

Източник: НПУО 2014-2020 г. (Анализ отпадъци)

Таблица VIII.2-27 Компостирани битови отпадъци - кг/ж/г






2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

Средно за ЕС- 27

70

68

68

71

България

0

0

11

13

Източник: НПУО 2014-2020 г. (Анализ отпадъци)

Както се вижда от представените данни, България се доближава до средното ниво на рециклиране на битови отпадъци на жител, но значително изостава от средното ниво на компостиране на битови отпадъци на жител. България не отчита изгаряне на битови отпадъци, в т.ч. с оползотворяване на енергията. В България няма организирана система за събиране на информация за обхванатите домакинства с домашно компостиране и съответните количества компостирани отпадъци не се отчитат.



Таблица VIII.2-28 Изгорени битови отпадъци – кг/ж/г




2009

2010

2011

2012

Средно за ЕС- 27

111

114

119

116

България

0

0

0

0

Източник: НПУО 2014-2020 г., Анализ на отпадъците НПУО 2014-2020 г. (Анализ отпадъци)

Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   43




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница