Програма за управление на отпадъците на община свиленград, 2017-2020 г. Съдържание I. Въведение 6



страница10/26
Дата14.01.2018
Размер4.06 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   26

Мерки за предотвратяване на отпадъците


В Приложение IV на Директива 2008/98ЕО са изброени възможните мерки за предотвратяване на отпадъците - мерки, които могат да засегнат рамковите условия, свързани с образуването на отпадъци, мерки, които могат да засегнат фазата на проектиране и производство и разпространение, мерки, които могат да засегнат фазата на потребление и употреба. За успешното прилагане на стратегия за предотвратяване на отпадъците е необходимо да се приложи комбинация от нормативни, икономически, технически и комуникационни механизми. Мерките следва да обхващат всички етапи от жизнения цикъл - проектиране, добив на суровини, производство, разпространение, употреба, образуване на отпадъка и края на отпадъка.

В Таблица 16 са идентифицирани възможните мерки за осигуряване предотвратяване на отпадъците и е указан етапа от жизнения цикъл, в който съответните мерки могат да бъдат приложени.

  1. Възможни мерки за предотвратяване на отпадъците




Проектиране

Добив на суровини

Производство

Разпространение

Употреба

Отпадък

Край на отпадъка

Нормативни инструменти

Продуктови стандарти

Цели за предотвра-тяване

Зелени обществени поръчки

Технологични стандарти

Продуктови стандарти

Цели за предотвра-тяване

Технологични стандарти

Продуктови стандарти

Цели за предотвра-тяване

Цели за предотвратя-ване

Навлизане на пазара

Цели за предотвратяване

Цели за предотвратя-ване

Технологични стандарти

Продуктови стандарти

(критерии за край на отпадъка)

Икономически инструменти

Положителни/ отрицателни финансови стимули

Разширена отговорност на производите-лят

Положителни/ отрицателни финансови стимули


Положителни/ отрицателни финансови стимули


Разширена отговорност на производителя Положителни/ отрицателни финансови стимули


Положителни/ отрицателни финансови стимули


Разширена отговорност на производителят Положителни/ отрицателни финансови стимули





Комуникационни инструменти/ други

Еко маркировка

Повишаване на общественото съзнание/ обучение

Доброволни споразумения

Повишаване на общественото съзнание/ обучение

Доброволни споразуме

ния

Повишаване на общественото съзнание/ обучение

Доброволни споразумения

Повишаване на общественото съзнание/ обучение

Доброволни споразумения

Еко маркировка

Повишаване на общественото съзнание/ обучение

Маркетинг

Доброволни споразумения

Повишаване на общественото съзнание/ обучение

Доброволни споразумения

Повишаване на общественото съзнание/ обучение

Зелени обществени поръчки Маркетинг

Доброволни споразуме-ния

Технически инструменти

Екологосъобразно проектиране

Технологични стандарти


Повторна употреба (чрез реставри-ране) Технологични стандарти

Повторна употреба (на опаковки)

Повторна употреба (продажба на продукти втора употреба)

Повторна употреба (части за повторна употреба)






Мерките за предотвратяване на отпадъците трябва да са подбрани така, че да се гарантира максимална ефективност на въздействието върху конкретния отпадъчен поток или етап от жизнения цикъл, към които са насочени. В следващите раздели са представени планираните комбинации от мерки за всеки конкретен отпадъчен поток, образуван на територията на Община Свиленград.
        1. Повишаване на общественото съзнание и обучение


Целта на тази мярка е да повиши информираността за опасностите за околната среда и човешкото здраве свързани с отпадъците вследствие, на което да убеди:

  • потребителите да купуват продукти, след употребата, на които се образуват по-малко отпадъци и оказват по-малко вредно върху околната среда;

  • производителите да произвеждат продукти, след употребата, на които се образуват по-малко отпадъци и оказват по-малко вредно въздействие върху околната среда;

  • проектантите да проектират продукти, след употребата, на които се образуват по-малко отпадъци и оказват по-малко вредно въздействие върху околната среда;

В условията на пазарна икономика търсенето на екологосъобразни продукти може да бъде повишено чрез въздействие върху нагласите на потребителя. В съвременното информационно общество разясняването на вредните въздействие на отпадъците върху околната среда е силен подтик за насочване на потребителите например към продукти с по-малко опаковки или с опаковки създаващи по-малко рискове за околната среда, което от своя страна ще насърчи проектирането и производството на екологосъобразни продукти, от които се образуват по-малко отпадъци, продукти с ограничено съдържание на опасни вещества, продукти подходящи за многократна употреба, намаляване на опаковките и т.н.

Тъй като в редица случаи предотвратяването на отпадъците не съвпада и противоречи на икономическите интереси на производителите и потребителите на продукти политиката на убеждаване е недостатъчна и трябва да бъде съчетана със задължаващи нормативни изисквания, стандарти и икономически инструменти.
        1. Екологосъобразно проектиране


Целта на екологосъобразното проектиране е още по време на оформянето на замисъла на продукта да се осигури, че той ще оказва минимално въздействие върху околната среда през целия си жизнен цикъл в т.ч. да се ограничи количеството на използваните природни суровини и превръщането им в отпадък.

Тази мярка може да включва например дейности по:

  • минимизиране използването на суровини чрез намаляване или пълно изключване влагането на материали в производството на даден продукт – замяна на хартиените носители на данни с електронни, намаляване размера на продукта и др.

  • минимизиране образуването на отпадъци по време на производството;

      • проектиране с цел оптимизация на производството

      • повишаване осведомеността относно неефективното използването на повече суровини и свързаното с това повишаване на производствените разходи

      • намаляване образуването на отпадъци от опаковки при доставянето на компоненти;

  • минимизиране образуването на отпадъци по време на разпространението:

      • проектиране с цел оптимизация на опаковането на продукта;

      • проектиране на опаковката с цел многократната и употреба;

  • минимизиране образуването на отпадъци по време на употребата

      • подобряване на трайността на продукта и неговата износоустойчивост;

      • проектиране с цел предотвратяване на бързото превръщане на продукта в отпадък, минимизиране на необходимите за употребата му консумативи и минимизиране на нуждата от поддръжка и ремонт;

  • включване на отпадъците, чието образуване не може да бъде предотвратено обратно в материалния цикъл:

      • проектиране на продукта с цел увеличаване на възможностите за включване на отпадъците, чието образуване не може да бъде предотвратено обратно в материалния цикъл;

      • проектиране на продукта с цел намаляване количеството на влаганите опасни вещества и замяната им с неопасни;

      • проектиране с цел улесняване на ремонтирането, разкомплектоването и подмяна на части на продукта;

      • проектиране с цел улесняване на рециклирането;

      • проектиране с цел улесняване на повторната употреба.
        1. Разширена отговорност на производителя


Разширената отговорност на производителя е подход на политиката по околна среда според, който отговорността на производителя за продукта е удължена за да обхваща употребата и етапа след употребата в т.ч. отговорността за управлението на отпадъците, образувани след употребата на продукта. Разходите за управлението им се начисляват в цените на крайните продукти, поради което за да останат конкурентни, производителите се стремят да ги намалят чрез произвеждане на продукти, които могат да се употребяват многократно или след употребата, на които се образуват по-малко отпадъци. Следователно въвеждането на отговорност за финансиране на управлението на отпадъците принуждава производителите да проектират продуктите си по екологосъобразен начин.

Разширената отговорност на производителя се реализира чрез:

  • нормативни задължения (наредбите за масово разпространените отпадъци) или чрез доброволни споразумения между отговорния бизнес и администрацията в т.ч.:

  • задължения за приемане на отпадъците, образувани след употреба на продуктите, обратно в местата за продажба на продуктите на крайните потребители;

  • създаването на обединения на производителите (организации по оползотворяване) или индивидуално от отделните производители;

  • въвеждане на стандарти за продуктите

  • въвеждане на цели за събиране и оползотворяване на отпадъци, образувани след употреба на продуктите – каквито са въведени в наредбите за масово разпространените отпадъци;

  • икономически инструменти:

  • повишаване на таксите за депониране – каквито са отчисленията въведени с Раздел IV "а" от ЗУО и по конкретно отчисленията по чл. 64 от ЗУО;

  • депозитни системи

  • субсидиране на предприятия, които са предприели мерки за предотвратяване и/или налагане на допълнителни такси/данъци на предприятия, чиито продукти не са екологосъобразни- каквато е продуктовата такса, заплащана от производители/ вносители, които не членуват в организация по оползотворяване или не изпълняват задълженията си индивидуално;

  • комуникационни инструменти:

  • маркиране/ етикетиране – маркировките за съдържание на вредни вещества, съгласно наредбите за масово разпространените отпадъци, както и екомаркировките, поставяни на екологосъобразни продукти в съответствие с изискванията на ЗООС;

  • информация до потребителите за възможностите за предаване на отпадъците от продуктите, осигурени от производителите;

  • информация предоставена от производителите на преработвателите на отпадъци относно вложените материали, съдържанието на опасни вещества и възможностите за демонтиране/ разделяне по материали – задължения за предоставяне на такава информация са въведени с наредбите за масово разпространените отпадъци, което позволява на преработвателите да подобрят качествата рециклираните материали и да предотвратят попадането на опасни вещества в рециклата.



        1. „Зелени” обществени поръчки


Един от най-важните инструменти на администрацията е провеждането на т.нар. „зелени обществени поръчки”, при които водещите критерии за избор на изпълнители на услуги или закупуване на продукти с обществени средства е прилагането на принципа за предотвратяване на отпадъците. Примери за това са закупуването на продукти за многократна употреба, продукти втора употреба, залагане в техническите спецификации на възможности за ремонт, поправка, подмяна на части и компоненти и др.

Зелените обществени поръчки освен, че имат директни ползи за околната среда, подпомагат развитието на пазара на екологосъобразни продукти и услуги, допринасят за преодоляване на предразсъдъците относно използването на рециклирани продукти, продукти втора употреба и служат като добър пример за частния сектор.
        1. Маркиране на продуктите и схеми за екомаркировка


Целта на този инструмент е да насочва потребителите към покупката на екологосъобразни продукти чрез поставяне на информационен етикет указващ например съдържанието на опасни вещества или друга информация, показваща въздействието върху околната среда или чрез поставяне на знак (екомаркировка) удостоверяващ, че при проектирането и производството на продукта са взети всички възможни мерки за предотвратяване вредното му въздействие върху околната среда в т.ч. за предотвратяването на отпадъците. Това е комуникационен инструмент и цели въздействие върху нагласата на потребителите.

Реализира се чрез доброволно участие в схеми за:

  • поставяне на екомаркировка, удостоверяваща изпълнението на комплекс от критерии от:

  • официални сертифициращи органи – екомаркировка на Европейската общност, екомаркировка Blue Angel и др.

  • частни независими схеми за оценяване - Max Havelaar, FSC, Nature Plus (за строителни материали), MSC, Energy Star и др.

  • поставяне на информационен етикет, че продукта изпълнява определено изискване напр. – клас енергийна ефективност, възможност за рециклиране (лого за рециклиране), членство в организация по оползотворяване (маркировка по чл. 62, ал. 5 от ЗУО) и др.

  • издаване на Декларация за екологосъобразност на продукта (Environmental Product Declaration – EPD) – това е стандартизиран инструмент (ISO 14025/TR) за оценката на въздействието върху околната среда на продукта през целия му жизнен цикъл. .…
        1. Използване на маркетинг инструментариума за насърчаване потреблението на екологосъобразни продукти


В съвременното общество търсенето на екологосъобразни продукти непрекъснато се увеличава, вследствие включването в образователните програми и все по-широкото разпространение в масмедиите на информация за проблемите по опазването на околната среда, поради което предприемането на мерки за популяризиране на продуктите, които могат да се употребяват многократно, чиято употреба е свързана с образуването на по-малко отпадъци или вреди за околната среда може значително да подобри възможността за пласиране на продукцията.

Мерките за публичност и реклама следва да бъдат провеждани не само от производителите и дистрибуторите на продукта, но да се подкрепят също от компетентните органи потребителски и други неправителствени организации. Препоръчително е предприемането на общи действия като напр. съгласуването на етични кодекси от маркетинговите отдели на отговорния бизнес относно мерките за въздействие върху нагласите на потребителите с цел насърчаване търсенето на екологосъобразни продукти.
        1. Положителни/ отрицателни финансови стимули


С прилагането на икономически инструменти може да се постигне значително съкращаване употребата на първични природни ресурси, намаляване на образуваните отпадъци и свързаните с това рискове за околната среда. Те трябва да се използват по начин, който изключва засягане на свободната конкуренция. В съответствие с политиката на Европейския съюз следва да са насочени към осигуряване поемането на разходите по управление на отпадъците от причинителя им или производителя на продукта, след употребата на който се образуват.

В държавите от Европейския съюз се прилагат следните инструменти:

  • данъци и такси върху природните суровини – полезни изкопаеми, строителни материали, дървесина и др.

  • данъци и такси върху продукти:

  • масово разпространени отпадъци, образувани след употребата на батерии, електрическо и електронно оборудване, МПС, опаковки, масла, гуми;

  • найлонови торбички, пластмасови прибори и др. продукти за еднократна употреба;

  • диференцирани (намалени) такси върху продукти пригодени за повторна употреба или продукти с екомаркировка;

  • такси върху отпадъци:

  • такса за депониране или изгаряне- целящи да повишат цената за депониране/ изгаряне, които са с най-ниските приоритети в йерархията за управление на отпадъците, което принуждава задължените лица да предприемат мерки за предотвратяване, рециклиране и оползотворяване на отпадъци;

  • определяне размера на таксата в зависимост от количеството на образуваните отпадъци;

  • стимули за производство на екологосъобразни продукти:

  • данъчни приспадания - с цел защита на конкуренцията се прилагат само за иновации, научни изследвания, а в някои случай за инвестиции в опазване на околната среда;

  • намаляване на амортизационния срок на инвестициите в опазване на околната среда;

  • субсидии (в т.ч. безвъзмездни) за финансиране на проекти за предотвратяване на отпадъците;

  • субсидиране на консултантски услуги;

  • други:

    • данъчни облекчения – за центрове за поправка и повторна употреба;

    • депозитни системи – с цел увеличаване на многократната употреба- при връщане на използвания продукт депозита се възстановява.



        1. Цели за предотвратяване


С въвеждането в нормативната уредба на цели за предотвратяване се цели постигането на по-голямо намаляване на количествата на образуваните отпадъци и свързаните с това рискове за околната среда в сравнение с текущите нива.

Целите за предотвратяване могат да бъдат поставени върху количеството на образуваните отпадъци, концентрациите на замърсителите в отпадъците (т.е. определяне на вредното въздействие на отпадъците) или чрез следене на специфичен индикатор характеризиращ общия успех от прилаганите мерки.

Директива 2008/98ЕО за отпадъците поставя цел до края на 2014г. да бъдат определени цели за 2020 г. за предотвратяване и за прекъсване на връзката между икономическия растеж и екологичните въздействия, свързани с образуването на отпадъците.

Проучванията посочват следните възможности за въвеждане на цели за предотвратяване:

  • поставяне на цел за степента на взаимозависимост на количеството на образуваните отпадъци спрямо промяната на ръста на БВП (degree of decoupling). Съгласно методологията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) този показател се определя с формулата



където:

r(t) – степен на взаимозависимост между икономическия растеж и образуването на отпадъци за година t;

W(t) –количеството отпадъци, образувано през година t;

GDP(t) –брутен вътрешен продукт през година t;

W(t) –количеството отпадъци, образувано през година t0;

GDP(t) –брутен вътрешен продукт през година t0;

Обикновено се избира разлика от 5 години т.е. t-t0=5.

Понастоящем с нарастването на БВП се увеличава и количеството на отпадъците, като целта е степента на тази взаимозависимост да бъде:

    • намалена – когато след прилагане на мерките за предотвратяване количеството на отпадъците продължава да нараства, но с по-малко в сравнение с нарастването на БВП, което се означава като относителна независимост (relative decoupling) или

    • преустановена – когато с нарастването на БВП, количеството на отпадъците остава същото или намалява, което се означава като абсолютна независимост (absolute decoupling).

  • фиксиране на количество отпадъци, което не трябва да бъде надвишавано;

  • фиксиране на процент спрямо количеството отпадъци образувани през година избрана за референтна, който не трябва да бъде надвишаван;

  • установяване на процент/проценти за намаляване на количеството спрямо предходната година;

  • достигане на зададено ниво на безопасност на продукта или състав на продукта;

  • достигане на определена степен на прилагане на даден инструмент за предотвратяване на отпадъците – напр. дял от потребителите, ползващи пазарски торби за повторна употреба;
        1. Продуктови стандарти


С прилагането на продуктови стандарти се цели да се осигури, че продуктите са проектирани и произведени така че да се гарантира пригодността им за постигане изискванията за предотвратяване като:

  • забрани и ограничения за влагане на опасни вещества – напр. въведените в наредбите за масово разпространените отпадъци, REACH и др.;

  • изисквания за улесняване на разглобяването, подмяната на резервни части и поправката им, възможност за многократна употреба, и др. въведени със специфичните наредби за ИУЕЕО, ИУМПС, НУБА и др.;

  • изисквания за минимизиране на обема/ теглото – напр. съществените изисквания към опаковките;

  • изискванията за качеството на продукта – напр. критериите за край на отпадъка;

  • гаранционен срок – осигуряващи трайността на продукта и възможностите за ремонт и подмяна на резервни части;

  • изисквания за маркировка на продукта - CE маркировка, екомаркировка и др.
        1. Повторна употреба


Повторната (многократната) употреба предотвратява превръщането на материала в отпадък. По-такъв начин се редуцира количеството на продуктите навлизащи в етапа на управление на отпадъците от жизнения цикъл на продукта.

Както беше посочено за повторна употреба могат да се считат следните дейности:

  • директна употреба – напр. повторно пълнене на опаковки, презареждане на батерии, дрехи втора употреба и др.;

  • обновяване: напр. почистване, подобряване на външния вид, поддръжка в изправност и др.;

  • поправяне: отстраняване на неизправности напр. на електрически или електронни уреди;

  • използване като източник на резервни части;

  • реставриране: този процес може да включва пълно разглобяване на продукта и подмяна на основни части, като реставрираният продукт може да е със същите или дори с по-добри качества.

Повторната употреба допринася за намаляване на количеството на образуваните отпадъци в етапа на производство, етапа на разпространение и етапа на потребление от жизнения цикъл на продукта:

  • етап на производство – вследствие употребата на резервни части от излязло от употреба оборудване;

  • етапа на разпространение – вследствие повторно пълнене на опаковки;

  • етапа на потребление – вследствие продажбата на продукти втора употреба.

За насърчаване на повторната употреба се прилагат следните инструменти:

  • екологосъобразно проектиране – проектиране на продуктите така, че да са пригодени за многократна употреба;

  • продуктови стандарти – напр. съществените изисквания към опаковките, CEN стандарти, изискващи осигуряването на минимален брой употреби и др.;

  • обучение и кампании за повишаван на общественото съзнание, насочени към поощряване на повторната употреба;

  • етикетиране и маркиране като напр. етикета RReuse, гарантиращ надеждното функциониране и безопасността на уредите, поправка от персонал, чиято подготовка и обучение са сертифицирани при спазването на определена процедура.
        1. Технологични стандарти


Чрез прилагането на технологични стандарти се цели да се повиши ефективността на добива на суровини и производството на продукти с цел намаляване използването на природни ресурси.

Технологичните стандарти се прилагат главно заради нормативни изисквания, но могат да се използват и вследствие на доброволни споразумения или като маркетингов инструмент. Към тях могат да се причислят и изискванията за прилагане на най-добри налични техники. Съществуват повече от 30 BREF документи за прилагане на най-добри налични техники в различни сектори – текстилна индустрия, нефтопреработване, химическа индустрия, хартиено производство, металургия и др. Прилагането на най-добри налични техники е свързано с предотвратяване на образуването на отпадъци и свързаните с това рискове за околната среда в етапите на добив и производство от жизнения цикъл на продукта.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   26


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница