Програма за управление на отпадъците на община твърдица 2010 2020 г. Община Твърдица



страница5/26
Дата19.07.2018
Размер3.08 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26

1.10.Прилагане на принципите в случай на безвъзмездна схема на плащане


Грантовете за изграждане на съоръжения за управление на битовите отпадъци имат за цел намаляване на стойността на управление на битовите отпадъци.

Използването на безвъзмездна помощ има за цел намаляване на високите стойности такса смет за домакинствата.

При използване на грантово финансиране следва да се извърши анализ на поносимостта на инвестицията от населението и бизнеса, да се разгледат вариантите за тарифи такива, че да не са за сметка на бизнеса и да се прилага принципа „замърсителя плаща”.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

1.11.Географско местоположение


Община Твърдица се намира в най-западната част на Сливенска област. На север обхваща южните склонове на Елено – Твърдишкия дял на Стара планина, където граничи с община Елена – Великотърновска област; на изток – с община Сливен; на юг с община Нова Загора и на запад с община Гурково – Старозагорска област. Територията й обхваща хълмовете Меджерлик (Средна гора) и част от долината на р.Тунджа и яз.”Жребчево”. Централната й част е заета от Твърдишкото и Шивачевското котловинно поле.

Общата територия на община Твърдица е 442,5 кв.км. и представлява 32,38% от територията на областта.

Населението на община Твърдица е 16 489 души, в град Твърдица - 6 832 жители.

Общата площ на горският фонд възлиза на 28 837 хка.

Географското положение на община Твърдица и преминаващият през нея подбалкански транспортен коридор - жп линия и автомобилен път София – Карлово - Бургас, благоприятстват развитието на транспортните и икономическите връзки както със съседните общини, така и с области в цяла България.

1.11.1.Природни условия


За оформяне на климата в Задбалканските котловини оказва влияние не само надлъжното морфографско изражение на нейната област, локализацията и оронграфската затвореност на отделните котловини, но и тяхното близко съседство с верижно простиращите се огради на Стара планина и Средногорието. Тези особености на релефа в Задбалканските котловини и съседните области на Стара Планина и Средногорието оказват значително влияние върху трансформацията на преминаващите с различен произход въздушни маси, а това влияе съществено върху количествените и качествени показатели на климатичните елементи и се отразява върху характера на климатичните условия в цялата област на Задбалканските котловини.

Районът в който е разположен обекта принадлежи към Източна Средна България от Преходно континенталната климатична подобласт. Преобладава умерено континенталния климат.

Климатичните фактори, които оказват влияние на атмосферното замърсяване са: температура, влага, атмосферно налягане, вятър, слънчево греене и др.

Температура:

Средната годишна температура на въздуха в района е 12,4°С, а средната амплитуда е 9,7°С.



Влажност на въздуха:

Влажността на въздуха е критерий, по който може да се съди за условията на разсейване на атмосферните примеси. Средната годишна относителна влажност е 66%. Разглежданият район има сравнително високо сумарно изпарение 400 – 450 мм годишно.



Валежи:

Режимът на валежите е един от основните климатични фактори, влияещи върху процесите на самопречистване на цялата атмосфера.

Районът се характеризира със сравнително добро количество - 596 мм годишна сума на валежите. Снежната покривка е с променлива стойност между 4 - 10 см. Дните със снежна покривка са около 28 дни/год., по - често през месеците януари и февруари.

Вятър:

Преобладаващи са северозападните ветрове /39,7%/, средната скорост на вятъра в преобладаващите посоки е 2,7 м/сек. Характерен за територията на общината е вятърът бора. който е ориентиран в посока север-юг и е постоянен през цялата година.



Слънчево греене:

Районът се характеризира с добра продължителност (2 233 часа) на слънчевото греене /данните са от Метеорологична служба гр. Сливен/. Както се вижда от поместените по горе данни, климатичните дадености на общината предлагат широки възможности за стопанско използване.



Релеф

Характерът на релефа е планински и хълмист, включва част от старопланинския дял на Елено-Твърдишката планина и рида Меджерлик. Най-висок връх в този район е „Чумерна" - 1536 м, който запазва първенството си на изток в Балкана до Черно море. През тази част на общината преминава и Националната екопътека връх Ком - нос Емине.

Между южните склонове на старопланинската част и северните склонове на Меджерлик са разположени Твърдишка и Шивачевска котловини.

Климат:

Преобладаващият климат на територията на община Твърдица е умерено – континентален. Есента е сравнително топла и продължителна, а зимата – с временни затопляния, които разтопяват снежната покривка. Максимумът на валежите е пролетен. Характерни са интензивни засушавания през лятото, които продължават повече от месец. Най – сух е месец август.


1.11.2.Почви


Почвеното разнообразие в Община Твърдица е голямо.

В съответствие с полупланинския релеф преобладаващи в района са канелено горски почви - плитки и леко песъчливо - глинести - каменисти; рендизини / хумусно - карбонатни почви/ - плитки слабо ерудирани, тежко песъкливо - глинести и алувиално - ливадни почви.

Обработваемата земя в голямата си част е поливна и в категории от четвърта до десета. Този тип почви канелено - горските са подходящи за отглеждане на лозя, овощни насаждения и някои зърнени култури.

1.11.3.Поземлени и горски ресурси – площи, процентно съотношение, собственост


В структурата на поземления фонд, като териториален ресурс преобладават горските масиви с относителен дял от 65%.

Горско - дървесната растителност е съставена от широколистни и иглолистни гори. Общата площ на горския фонд е 28 837 хка, от които 25 756 хка залесени, в т. ч. иглолистни видове 9 288 хка, (36%) и широколистни видове 16 468 хка (64%).

Горския фонд се стопанисва и експлоатира от Държавно горско стопанство и Община Твърдица. Собственост на Община Твърдица са 81253,7 дка.

От добитата дървесина все по голям дял се пада на технологичната и дървата за огрев. Намалява делът на едрата широколистна строителна дървесина.


1.11.4.Водни ресурси


Основните водни запаси на община Твърдица включват няколко микроязовира и реки- Твърдишка, Долап дере, Боровдолска и Беленска. Водните площи на територията на общината са 6 842 дка, от които 121 дка - речни. Използват се основно за напояване и водоснабдяване. Речните корита на някои от реките са подходящи за изграждане на мини ВЕЦ. На територията на бившия рудник „Хаджи Димитър” има разработен минерален извор с дебит 5 л/сек. Микроязовирите заемат площ от 954,7 дка с 5 300 куб.м. воден обем. Микроязовер „Митрокук” в землището на гр.Твърдица и микроязовир „Оризари” в землището на с.Оризари допълват водния запас на общината. Използват се за напояване и рибовъдство. Като териториален ресурс в структурата на поземления фонд водните площи заемат 2 %.

1.11.5.Подземни природни богатства


Площите за добив на полезни изкопаеми са 0.5% от територията на общината.

Значими полезни изкопаеми за икономиката на общината са черните каменни въглища. Вследствие на структурната реформа във въгледобива, добивът им непрекъснато се ограничава, като неефективни рудниците бяха ликвидирани. Районът е беден на рудни полезни изкопаеми.

От нерудните изкопаеми по-съществено значение имат скално - облицовъчните материали, подходящи за плочи, бордюри, павета и находища на глини, пясъци и чакъли.

Западно от с. Сборище има находище от 120 млн. кубика, което не е разработено. Нефтените шисти са много калорични и могат да се добиват по открит способ с багери, което е много евтино. Край Твърдица те са на дълбочина от 15 до 50 метра. Освен енергия от шистите се извличат още горива и масла.

Доказано е наличието на ново находище на диорит в промишлени количества, разработването на което при наличие на инвестиции е с добра перспектива. До с. Бяла паланка има находище на доломит за огнеупорна суровина, но добив не се извършва. На територията на с. Боров дол има запаси от нефтошисти. Установените запаси от въглища са около 280 хиляди тона.

1.11.5.1.Характерна флора


Горските масиви заемат 65% от поземления фонд на общината. Горско – дървесната растителност е съставена от иглолистни и листопадни широколистни гори. Площта на горския фонд е 28 837 хка, от които 25 756 хка са залесени. Иглолистните са 9 288 хка (36%) и широколистни видове 16 468 хка (64%). Стопанисва се и се експлоатират от Държавно лесничейство и община гр.Твърдица. Във вертикално отношение попада в следните пояси и подпояси:

Долен пояс на равнинно – хълмистите и хълмисто – предпланински дъбови гори (0 – 700 м н.в).



  • Подпояс на крайречните и лонгозни гори (0-700 м н.в.). Площта на този пояс е 89,0 ха или 0,3% от дървопроизводителната площ на лесничейството. Зает е от върбови, елшови и тополови насаждения. Чистите култури са предимно топола;

  • Подпояс на равнинно – хълмистите дъбови гори (0 – 500 м н. в.) Зает е от чисти и смесени издънкови насаждения от благун, зимен дъб, космат дъб, цер, акация, воден и келав габър.

Чистите и смесени иглолистни култури са предимно от чер бор, по-малко от бял бор и акация. Площта на този подпояс е 5772,9 ха или 21,3% от дървопроизводителната площ на лесничейството.

  • Подпояс на хълмисто – предпланинските смесени широколистни гори (500 – 700 м н.в.).

Зает е изцяло от чисти и смесени гори – преобладаване на зимен дъб и издънкови насаждения от благун. Площта на този подпояс е 4604,5 ха (17%) от дървопроизводителната площ на лесничейството

Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (700 – 2200 м н.в.)



  • Подпояс на нископланинските гори от горун (, бук и ела (700 – 1200 м н.в.). Зает е от чисти и смесени насаждения от бук, габър, явор, зимен дъб. Тук се намират и естествени находища от черен бор и ела в Стара планина.

Чистите и смесени иглолистни култури са предимно от бял бор, смърч, зелена дуглазка, черен бор и явор. Площта му е 15958,5 ха (58,8%).

  • Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1200 – 1700 м н. в.). Зает е от чисти букови насаждения, смърчови и бялоборови култури. Площта му е 501,5 ха или 1.9% от дървопроизводителната площ на лесничейството.

Към настоящият момент няма данни за количествата на билките растящи на територията на общината.

Билки добивани от естествени находища и поставени под специален режим и ползване на територията на общината са: червен божур, решетка, лечебна иглика, лудо биле, лечебен ранилист, лазаркиня.

Режимът на ползване от естествени находища е определен със Заповеди № РД -88/16.02.2001 г. и РД-135/28.02.2008 г. на Министъра на околната среда и водите.


  • Дървесни: (благун, летен дъб, полски ясен, сребролистна липа, бадем, бяла акация, и много други които не се използват за билкосъбиране);

  • Храстови: (драка, дрян, червен глог, шипка, трънка, къпина, черно кучешко грозде, смрадлика);

  • Тревни: (жълт кантарион, риган, бял равнец, червен кантарион, коприва, полски хвощ, глухарче, мента, бъз, горска ягода и др.)

В района на Дължавно Лесничейство „Твърдица" се срещат редки и защитени растителни видове, записани в „Червената книга" - Джел (Ilex agiiifolium); Битински синчец (Scila bithynica); Горска съсънка (Anemone sylvestris); Български ранилист (Stachys bulgarica); Гръцка ведрица (Anthemis bulgarica); Тис (Taxus baccata).

Опазване на ресурсите и разнообразието на лечебните растения: чрез система от мерки и дейности. Засилен контрол върху събирането на жълт кантарион и липа, поддържане и съхраняване на екосистемите и естествените им местообитания.


1.11.5.2.Характерна фауна


Пресеченият терен, разнообразните изложения, широколистната растителност и наличието на много пасища благоприятстват разпространението и възпроизводството на едър и дребен дивеч от почти всички видове в обособените ловно - стопански обекти.

Районът се характеризира с богато разнообразие от дивеч, което е предпоставка за развитие на ловния туризъм. Срещат се основно: бозайници- елени, кошути, муфлони, сърни, диви свине, чакали лисици, язовец, зайци; От птиците преобладават ястреби, пъдпъдъци, гривеци, гургулици и др. По-рядко киклик, бекас, фазан, скален орел. През пролетния и зимния прелет в района стационират различни видове облетен и водоплаващ дивеч, като диви патици и по-рядко гъски.


1.11.5.3.Защитени територии и чувствителни екосистеми


Националната екологична мрежа е регламентирана в България със ЗБР. Някои елементи (паркове и резервати) имат над 50 год. история.

Елементите на националната екологична мрежа са:



  • Защитени зони, в които могат да участват защитени територии;

  • Защитени територии, които не попадат в защитените зони.

В Националната екологична мрежа приоритетно се включват:

  • Защитени зони ”Натура 2000”;

  • „КОРИНЕ” места като територии, описани по стандартната международна методика на проекта на Съвета на Европа "КОРИНЕ биотопи".

  • Рамсарски места като влажни зони, които отговарят на критериите на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция);

  • Орнитологични важни места - територии от международна значимост за опазване на птиците, описани по стандартната международна методика на Бърд Лайф Интернешънъл.

Националната екологична мрежа цели дългосрочно опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие; осигуряване на достатъчни по площ и качество места за размножаване, хранене и почивка, включително при миграция, линеене и зимуване на дивите животни; създаване на условия за генетичен обмен между разделени популации и видове; участие на Република България в европейските и световните екологични мрежи; ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитени територии.
1.11.5.3.1.Защитени зони “НАТУРА 2000”

Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни директиви за опазването на околната среда: – Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 79/409/ЕЕС за съхранение на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците).

  • За екологичната мрежа в частта и за защитените зони по чл.6 ал.1 т.3 и 4 от ЗБР (Натура 2000 в частта и за опазване местообитанията на птиците от Директива 79/409/ЕЕС)

ЗЗ „Язовир Жребчево” - BG0002052 /Обща територия: 2513.00 ха.

Одобрена с решение на Министерски съвет № 122 от 02.03.2007г. ( публикувано в ДВ бр. 21 от 09.03.2007г.

От територията на община Твърдица в ЗЗ попада землището на гр. Твърдица.


  • За екологичната мрежа в частта и за защитените зони по чл.6 ал.1 т.1 и 2 от ЗБР (Натура 2000 в частта и за опазване на природните местообитанията на видовете от Директива 92/43/ЕЕС)

ЗЗ „Река Тунджа 1” - BG0000192 /Обща територия : 8159.75 ха.

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/Вх.№ 48-00-642, София, 26.09.2006 г.

От територията на община Твърдица в ЗЗ попадат землищата на с. Близнец, с. Сърцево и с. Червенаково.

ЗЗ „Твърдишка Планина” – BG0000211 /Обща територия: 38649.52 ха.

Внесена в МОСВ документация по чл.8 ал.1 на ЗБР: МОСВ/Вх. № 48-00-642, София, 26.09.2006 г.

От територията на община Твърдица в ЗЗ попадат землищата на с. Боров дол, с. Бяла паланка, гр. Твърдица и с. Стеврек.

ЗЗ „Река Блягорница BG0000612 /Обща територия:1522.94 ха.

От територията на община Твърдица в ЗЗ попадат землищата на с. Оризари и гр. Твърдица.


1.11.5.3.2.Защитени територии

На територията на община Твърдица се намират няколко естествени природни забележителности.

  • "Тиса". Намира се в м. „Еленска глава” в землището на с. Боров дол при 1100 м н.м.в. Обявена е за природна забележителност през 1987 г. Представлява двуетажно буково - тисово насаждение. Районът е характерен с изключително разнообразие, както на горскодървесна растителност, така и на билки. В насаждението се срещат естествено обикновена ела /Abies alba/ и черен бор /Pinus nigra/. Възрастта на бука е около 140 г., а на тиса около 50 г.;

  • „Голямата топола". Намира се в м. „Шатова нива”, при н.в. 300 м. Предполагаема възраст - 120 г. обиколка - 8.40 м. Обявена е за природна забележителност през 1987 г.;

  • Вековно дърво „Стоянов бук". Намира се в близост до м. „Робинзон”. Височината на дървото е 32 м. Предполагаема възраст - 250 г. обиколка при височина: 1.30 м - 4.80 м;

  • Естествено находище на Черен бор /Pinus nigra/. В близост до м. „Девина”, насаждението е на възраст 80 г.

На територията на общината се намират няколко пещери и водопади:

  • „Паисий" - входът е разположен на 1280 м н. м. в. Общата дължина на галериите е 152 м;

  • Пещерата „Слънчев бряг" се намира в землището на рудник „Шешкинград". Входът е малък (0.9 на 1.1 м). Общата дължина на галериите е 101 м;

  • Пещерата „Ботуша" се намира в землището на рудник „Шешкинград", по течението на Студената река;

  • Пещерата „Водопадна" №2 - в землището на рудник „Шешкинград" от дясната страна на Студената река. Общата дължина е 14 м;

  • Пещерата „Йонко" се намира на около 3 км. от рудник „Твърдица". Входът е с размери 3.40- 1.40 м. Общата дължина е 80 м;

  • Има още „Богомилската пещера", „Свирчинашка пещера" - тя има стойност като археологическо находище, „Мъгливия сняг";

  • Водопади - в м. ,Дорела” по Козаревската река са разположени система от водопади. Височината на най - големия водопад е 10 м.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница