Програма за ускорено индустриално-иновационно развитие, която започна през 2010 година



Дата20.11.2017
Размер153.32 Kb.
#35036
ТипПрограма


Казахстан днес – това са нови възможности и огромен потенциал – както за големите компании, така и за средния бизнес.

Казахстан е сред първите двадесет водещи страни по отношение на привличането на преки чуждестранни инвестиции. Трябва да отбележим, че повече от половината (около 96 милиарда щатски долара) от брутните преки инвестиции в Казахстан от 2005 година насам, са привлечени през годините на изпълнението на Държавната програма за ускорено индустриално-иновационно развитие, която започна през 2010 година.

От стартирането на новата индустриална политика в Казахстан акцентът бе поставен върху привличането на преки чуждестранни инвестиции. Бе ревизирано законодателството, подобрена инфраструктурата.

Нашите усилия са насочени към следните приоритети: високоразвита металургия, преработката на нефт, нефтохимия и химическа промишленост (агрохимия и производство на химикали за промишлеността), хранително-вкусова промишленост, машиностроене, производство на строителни материали.

Защо Казахстан е толкова привлекателен за инвестиции? Има няколко причини: макроикономическа, политическа и социална стабилност, телекомуникационна инфраструктура, размерът на вътрешния пазар (възможност за достъп до пазарите на съседните страни, мястото между основните стокови пазари в Европа и Азия), стабилна банкова система и корпоративно данъчно облагане.

Бих искал да обърна Вашето внимание върху редица сектори, които са привлекателни за инвестиции.

Атрактивен е земеделският сектор на Казахстан. Има няколко големи перспективни сегмента за инвестиции. Това са: производството на зърно, в частност, пшеница, отглеждането на растения в оранжерии, отглеждането на домашни птици и животни.

Проекти:

• организиране на първоначална и дълбока преработка на месо в Източноказахстанска област;

• отглеждане и преработка на соя и елда в Алматинска област;

• организиране на завод за производство на фураж в Атърауска област.

Делът на миннодобивната и металургичната промишленост възлиза на 30% от общия размер на приходите на Казахстан от износ, така че те са приоритетни сектори на икономиката на републиката. Казахстан разполага с големи запаси от минерали и метални руди: техният дял от световните запаси на хром, манган и желязна руда е 30%, 25% и 10% съответно. Географското разположение на Казахстан между двата най-големи пазари за метали (Европа и Китай), както и развитието на логистичната инфраструктура оказва положително въздействие върху стоманодобивната промишленост в страната. Друг положителен фактор е промяната в центъра на развитието на световната стоманена индустрия към Азия.

Проекти:

• модернизация на инсталацията за производство на стоманени тръби в Павлодарска област;

• модернизация на съществуващите съоръжения за производство на изделия от чугун в Западноказахстанска област;

• проучване и производство на калиеви соли в Западноказахстанска област;

• изграждане на технологичен комплекс за производство на валцована стомана от железен скрап в Южноказахстанска област.

Перспективи за секторите на високите технологии, телекомуникационна инфраструктура и професионални услуги. Тези отрасли имат значителен потенциал за растеж и биха могли да се превърнат във важен източник на доходи и нови работни места. Казахстан има потенциал да стане атрактивна платформа за предоставяне на бизнес услуги в Централноазиатския пазар.

Проекти:

• създаване на нови технологии за лек, икономичен, енергийно ефективен, екологично чист, негорим, издръжлив и технологичен керамичен материал в Западноказахстанска област;

• трансфер на технологии за закаляване с плазма на повърхността на изделията (втвърдяване, азотиране) в Северноказахстанска област.

Енергийният сектор на републиката предлага атрактивни възможности за инвеститорите. Възможности за инвестиции в енергийния сектор не се ограничават до нефтената и газовата промишленост. В рамките на целите, определени за периода до 2050 г., Казахстан възнамерява да диверсифицира производството на енергия с акцент върху развитието на екологично чисти източници.

Проекти:

• производство на вятърни турбини с ниска мощност в Атърауска област;

• завод за смесване на специални химикали за добив на петрол и нефтопреработка в Атърауска област.

Инвеститорският интерес в тежката промишленост и автомобилостроенето в Казахстан нарасна. Диверсификацията отваря много възможности в различни области на промишленото производство.

Проекти:

• модернизация на производството на „Завод „Киров“ АД в Северноказахстанска област;

• създаване на модерно производство на асансьори в Мангъстауска област;

• завод за производство на железопътни оси и колооси в Павлодарска област;

• изграждане на нов завод за производство на нови и преработка на стари автомобилни гуми в Източноказахстанска област.


Перспективи в строителната индустрия.

Проекти:

• производство на цялостни метални конструкции за сглобяеми сгради в Източноказахстанска област;

• изграждане на завод за производство на вар в Къзълординска област;

• изграждане на асфалтова и бетонна база в Западноказахстанска област.
Специални икономически зони. Специална икономическа зона - това е част от територията на Република Казахстан, в която действа специален режим за извършване на приоритетни видове дейност, която се управлява от една компания, предлагаща структуриран пакет от стимули от държавата (например, освобождаване от мита, облекчен митнически режим) за фирми, които развиват бизнеса си в СИЗ.

В Република Казахстан има 10 специални икономически зони:

СИЗ "Астана - нов град" в Астана (лека промишленост, автомобилостроене, авиация, химическа промишленост);

СИЗ "Морско пристанище Актау" в Мангъстауска област (лека промишленост, химическа промишленост, металургия);

СИЗ "Парк за информационни технологии" в Алматъ (приборостроене);

СИЗ "Онтустик" в Южноказахстанска област (лека и текстилна промишленост);

СИЗ "Национален индустриален нефтохимичен технопарк" в Атърауска област (нефтохимия);

СИЗ "Бурабай" в Акмолинска област (туризъм);

СИЗ "Павлодар" в град Павлодар (химическа и нефтохимическа промишленост);

СИЗ "Саръарка" в Карагандинска област (металургия и машиностроене);

СИЗ "Хоргос – Източна врата" в Алматинска област (логистика);

СИЗ "Химически парк Тараз" в град Тараз (химическа промишленост).

За всички участници в СИЗ се предвиждат следните привилегии:

• освобождаване от корпоративно подоходно облагане;

• освобождаване от поземлен данък;

• освобождаване от данък върху имуществото;

• при реализацията на територията на специалната икономическа зона на стоки, които изцяло се използват при извършване на дейности, които отговарят на целите на създаването на специални икономически зони, в съответствие със списъка на стоки, определени от правителството на Република Казахстан, подлежи на облагане с нулев данък върху добавената стойност.

Има допълнителни данъчни облекчения за участниците в СИЗ "Парк на иновационни технологии" и на "Астана нов град."

Условия за получаване на данъчни облекчения:

1) регистрация като данъкоплатец на територията на СИЗ

2) да нямат структурни звена извън СИЗ

3) най-малко 90 на сто от общия годишен доход (за СИЗ "ПИТ" - 70%) трябва да бъде доход от продажбата на стоки собствено производство по приоритетни видове дейност на СИЗ.

Митнически привилегии. Когато стоките се внасят на територията на СИЗ, те се освобождават от мита. Освен това:

- ако чуждестранните стоки, които не се използват и не се обработват на територията на СИЗ, при износа за трети държави тези стоки се освобождават от митни сборове за "реекспорт".

- ако чуждестранните стоки се преработват в СИЗ, при износ се заплащат износни мита.

Други преимущества:

- опростена процедура за наемане на чужда работна ръка. Издаване на разрешения за чуждестранна работна ръка от страна на местните органи на изпълнителната власт, се осъществява в съответствие със законодателството на Република Казахстан, но по опростен начин, без да се търсят кандидати от вътрешния пазар на труда.

- за срок до 10 години при изпълнение на проекти участниците в СИЗ използват земята безплатно.

Ако решите да правите бизнес на територията на Република Казахстан, законът ви дава различни възможности за това, както и процедурата за регистриране на бизнеса ви не е прекалено сложна.

Законодателството на Република Казахстан гарантира, че всички форми на чуждестранни инвестиции и свързаните с тях дейности, незабранени от законодателството на републиката, се реализират при условия, не по-малко благоприятни от тези, които се предлагат за подобни инвестиции на казахстански физически или юридически лица, освен в някои области, които са ограничени или затворени за чуждестранните инвестиции. То ест, за чуждестранните инвеститори е установен тъй наречен национален режим.

Възможностите за правене на бизнес в Казахстан за чуждестранните инвеститори:

- чуждестранна фирма - юридическо лице, учредено в съответствие с казахстанското законодателство на територията на Казахстан, изцяло собственост на чуждестранен инвеститор (учредител или всички учредители са чужденци и (или) чуждестранни юридически лица);

- съвместно предприятие - юридическо лице, учредено в съответствие с казахстанското законодателство на територията на Казахстан, в което част на имуществото (акции, дялове) са собственост на чужд гражданин (граждани) и (или) чуждестранно юридическо лице (лица), и част принадлежи на казахстански гражданин (граждани) и (или) юридическо лице (лица);

- клон или представителство в Казахстан на чуждестранно юридическо лице - самостоятелна структурна единица на чужда организация.

За предприятия, регистрирани на територията на друга държава, няма забрана да извършват стопанска дейност на територията на Казахстан. В този случай, тези предприятия трябва да се регистрират в данъчните служби по адреса на стопанската дейност.


В рамките на програмата "Пътна карта за бизнеса до 2020 година" се предвижда предоставяне на следните видове държавна подкрепа за малкия и среден бизнес:

- субсидиране на разходите за лихви по заеми;

- гаранции по заеми;

- подкрепа за развитието на производствената (индустриална) инфраструктура;

- подкрепа във вид на услуги за бизнеса (консултиране, правни и счетоводни услуги, и т.н.);

- обучение на кадри.


Наемане на чуждестранна работна ръка. Спрямо чуждестранните граждани в Република Казахстан действа национален режим, което означава, че те имат еднакъв правен статут с гражданите на Казахстан.

Разрешение за чуждестранна работна сила се издава за следните категории работници:



първа категория – наемане на висши мениджъри с висше образование и опит на ръководни позиции в съответната сфера на дейност в продължение на най-малко пет години;

втора категория - за мениджъри и специалисти, които отговарят на квалификационните изисквания, установени в квалификационния справочник за длъжности: мениджъри, специалисти и други служители;

трета категория - за квалифицирани работници с подходящо професионално образование и опит в съответствие с Единния тарифно-квалификационен справочник за работа и професии на работници, и тарифно-квалификационни характеристики на професията работник.

четвърта категория - за работници, заети със сезонна работа в селското стопанство в съответствие с международните споразумения за сътрудничество в областта на трудовата миграция и социалната защита на работниците мигранти.

Наемането на чуждестранна работна сила в Република Казахстан се регулира от Правилника за определяне на квоти, реда и условията за издаване на разрешения на работодатели да наемат чужда работна сила в Република Казахстан, одобрен с постановление № 836 от 19 юни 2001 година на правителството на Република Казахстан.

Упълномощеният орган (местен орган на изпълнителната власт) издава разрешение, при наличие на свободни работни места и липса на възможности за посрещане на търсенето на работна сила от вътрешния пазар на труда, в рамките на отпуснатите квоти, разпределени от централния изпълнителен орган.

В Казахстан е създадена добре развита мрежа от транзитни маршрути по три приоритетни направления:

1 Русия, Европа и балтийските държави;

2 Китай, Япония и Югоизточна Азия;

3. Страните от Централна Азия, Кавказ, Черно море, Персийския залив и Турция.

Изпълняват се редица проекти, насочени към развитието на транзитния потенциал и транспортната логистика на Република Казахстан. В най-перспективните и печеливши части на страната се формират транспортно-логистични центрове.

Извършва се интеграция на наземния и морски транспорт с цел формиране на транспортно-логистична система в Казахстан, приемат се всеобхватни мерки за гарантиране атрактивността на маршрутите с използване на морски транспорт; формират се кръстосани конкурентни тарифи за внос, износ и транзитен превоз в пристанището на Баку в Азербайджан, иранските пристанища и пристанищата на Русия, с използване на железопътен транспорт и морски пътища.

Голямо значение има пристанище Актау. Това е незамръзващо морско пристанище, работи 12 месеца в годината, 24 часа в денонощието. Пристанище Актау включва:



  • 4 нефтоналивни котвени стоянки с капацитет 12 млн. тона годишно

  • 3 универсални сухогрузни терминала с капацитет 2 млн. тона годишно

  • зърнен терминал с капацитет 600 хил. тона годишно, с хранилище за 25 хил. тона зърно;

  • фериботен комплекс с капацитет до 1,4 млн. тона годишно.

Освен това, през февруари 2008 година «Индустриален холдинг Батуми» ООД, дъщерно дружество на "KazTransOil" АД, придоби право на дългосрочно управление на морско пристанище Батуми, което е важен логистичен център за Евразийския транспортен коридор.

Котвени стоянки и терминали на пристанище Батуми:

Нефтен терминал. Капацитетът на нефтения терминал е до 15 млн. тона годишно. Терминалът е специализиран в преработка на суров нефт и почти всички видове петролни продукти: дизел, бензин, мазут и т.н.

Контейнерен терминал. Терминалът за контейнери има открити складови площи и разполага с товарно-разтоварна техника, специализирана за обработка на контейнери в пряк и складов вариант. Между пристанищата Варна, Иличевск, Поти и Батуми се движи ферибот. Фериботната система е напълно автоматизирана. Номинален годишен капацитет на терминала е около 700 хиляди тона.

Терминал за сухи товари. Кей номер 6 е с открита складова площ и е специализиран в обработката и съхранението на скрап в пряк и складов вариант. Кей номер 7 е предназначен за големи морски съдове и е специализиран в обработка на насипни товари, течни товари, общи и пакетирани товари с тегло за едно място не повече от 20 тона. Кей номер 8 е предназначен за малки кораби и е специализиран в обработка на насипни, течни товари, общи и пакетирани товари с тегло за едно място не повече от 10 тона. Кей номер 9 е предназначен за по-малки плавателни съдове и е специализиран за обработка на течни товари, общи и пакетирани товари с тегло за едно място не повече от 6 тона. Максималният капацитет на товарния терминал е 2.3 милиона тона годишно.

Пътнически терминал. Терминалът за пътници се намира в центъра на града, на крайбрежния булевард. Има капацитет за около 180 000 пътници годишно. Пътнически кейове номер 10 и 11 осигуряват обработка на пътнически кораби, както и на малогабаритни товарно-пътнически фериботи.

Като успешен пример за железопътния транспорт, бих искал да спомена пускането на контейнерни влакове по маршрута Чунцин - Дуисбург. Пътуването по този маршрут с разстояние от 10 769 км отнема 17,8 дни.

Необходимо е също така да се отбележи още един проект - стартирането на специализиран контейнерен влак Сауле между Казахстан и Литва.

Стратегически и мащабен проект е създаването на СИЗ "Хоргос – Източна врата", който се осъществява по заръка на държавния глава. Основната цел на проекта - създаване на благоприятни условия за привличане на инвестиции и технологии за създаване на конкурентноспособни и експортно-ориентирани отрасли, изграждане на транспортно-логистичен и индустриален център, увеличаване на транзитния и експортен потенциал.

Много обещаващ е международният маршрут Европа - Кавказ - Азия (ТРАСЕКА).

ТРАСЕКА е система от сухоземни и морски пътища, осигуряващи пряка връзка между Европа и Азия.

Продължава реализацията на Стратегията за развитие на МПК ТРАСЕКА до 2015 година, в която се прилагат особени усилия за хармонизиране на митническите процедури, използване на практиката "едно гише – една спирка", съвместна проверка на товари и превозни средства, въвеждане на предварително електронно деклариране на транспортираните стоки, модернизация на митническите пунктове с най-новите технологии, което, на свой ред, ще позволи да се увеличи капацитета на прехода и, като следствие, да се намали времето за транспортиране на товари.
Като член на Евразийския икономически съюз, Казахстан продължава да разширява сътрудничеството с други търговски партньори, включително със страните от Европейския съюз.

ЕАИС, който ще стартира от 1 януари 2015 година, означава следващ етап на интеграция въз основа на вече създадените Митнически съюз и Общо икономическо пространство.

В страните от ОНД се формира единен пазар с огромен производствен, научен и технологичен потенциал, огромни природни ресурси, който е особено привлекателен за инвеститорите.

Казахстан, Беларус и Русия възнамеряват да стимулират добросъвестната конкуренция на пазара на Съюза. В същото време това ще гарантира максимална ефективност на защита на потребителите и на бизнеса на страните участнички.

Интеграционните процеси допринасят за укрепване на транзитния потенциал на страната. Казахстан е важна част от "Новия път на коприната" между Изтока и Запада, предоставяйки възможност за транзит на стоки от Китай до Европа през Централна Азия. Освен това, изгражда се международен коридор "Западна Европа - Западен Китай", който ще се състои от трансконтинентални автомагистрали и железопътни линии с висок капацитет. Републиката се превръща в ключов транспортен възел за Европа и Азия, получавайки допълнителни възможности от разрастващата се търговия. В рамките на ЕАИС има възможност за развитие на международно корабоплаване през изхода към Черно море и Балтийско море.
Скоро след подписването на Договора за Евразийския икономически съюз, на 12 юни 2014 година, по време на 27-то заседание на Съвета на чуждестранните инвеститори, което се проведе в Казахстан, президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев обяви въвеждането на едностранен безвизов режим за гражданите на 10 държави, които показаха най-голяма инвестиционна активност в Казахстан.

Тогава президентът подписа Закона "за изменения и допълнения в някои законодателни актове на Република Казахстан за подобряване на инвестиционния климат", които влязоха в сила на 24 юни 2014 година.

Казахстан установи най-благоприятни условия за инвестиционни проекти, признати като "приоритетни". Главното условие за изпълнение на проекта е инвестиция от най-малко 20 милиона щатски долара в една от областите на дейност, определени от правителството.

Инвеститорът, който подписва с Комитета за инвестиции към Министерството на индустрията и новите технологии инвестиционен договор по проекта, може да се възползва от следните предимства (които специално се отбелязват в инвестиционния договор):

1) освобождаване от корпоративен данък за срок до 10 години;

2) освобождаване от данък върху земя за срок до 10 години;

3) освобождаване от данък върху имуществото за срок до 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на дълготрайните активи (например, завод). Тази разпоредба се прилага само за тези активи, които са били въведени в експлоатация за първи път;

4) възстановяване на до 30 на сто от действителните разходи за строителни и монтажни работи и закупуване на оборудване (инвестиционна субсидия), след пълното въвеждане на съоръжението в експлоатация, въз основа на потвърждаващи документи. За да кандидатства за получаване на инвестиционна субсидия, заявителят трябва да предостави заключение на държавната експертиза. Правила за предоставяне на инвестиционни субсидии се одобряват от правителството;

5) не е необходимо да се получава разрешение за работа за чуждестранни работници на юридическото лице, което има инвестиционен договор, за неговите изпълнители и подизпълнители в областта на проучване и проектна дейност, за инженерингови услуги и строителни работи. Това освобождаване е валидно до изтичането на една година от датата на въвеждането в експлоатация на обекта на инвестицията. Списъкът на професиите и количеството на наетите служители се установяват в инвестиционния договор;

6) стабилност по отношение на посочените по-горе данъчни преференции и режим, според който не се изисква разрешение за наемане на чуждестранна работна ръка;

7) взаимодействие с Комитета за инвестиции на принципа на "едно гише". Инвеститорът внася заявка в Комитета за инвестиции и след положително решение обсъжда условията на инвестиционния договор;

8) опростена процедура за получаване на земя за проекта;

9) Комитетът за инвестиции оказва съдействие в осигуряването на гарантирани поръчки от националните дружества;

10) освобождаване от мита върху вноса на технологично оборудване и резервни части за периода на инвестиционния договор, но не повече от 5 години.

Законът също така въвежда длъжност Инвестиционен омбудсман. Той се назначава от правителството и съдейства за защитата на правата и законните интереси на инвеститори.

Задълженията на инвестиционен омбудсман включват:

1) разглеждане на жалби от инвеститори и подготвяне на препоръки за тяхното решаване, включително чрез взаимодействие с държавните органи;

2) да подпомага инвеститорите при разрешаването на спорове извън съда и по досъдебен ред;

3) разработване и внасяне за разглеждане от правителството на препоръки за подобряване на законодателството на Република Казахстан.
Бих искал да разкажа за инициативата на президента Нурсултан Назарбаев за провеждането в Астана на международното изложение ЕКСПО-2017.

Световното изложение в Астана ще продължи 3 месеца. В него ще участват близо 100 държави и 10 международни организации. Очаква се, че изложбата ще посетят повече от 5 милиона души.

Темата на ЕКСПО-2017 - «Енергията на бъдещето» ще позволи да се привлекат най-добрите технологии в света за енергоспестяване, нови технологии и разработки за използване на съществуващите алтернативни енергийни източници, като слънчева енергия, вятър, морски, океански и геотермални води.

Каним българските бизнесмени да инвестират в изграждането на изложбените съоръжения и инфраструктурата на нашата столица.


Както можем да видим, в Казахстан се отделя сериозно внимание върху всички аспекти за благоприятен бизнес климат за инвеститорите.

Очакваме активност от страна на българските бизнесмени и предприемачи в посочените по-горе различни проекти в Казахстан.



Посолството на Република Казахстан изразява своята готовност да съдейства за създаването на контакти и за това, българските бизнесмени да инвестират в Казахстан.
Благодаря за вниманието.


Каталог: resources -> files
files -> Българският форум на бизнес лидерите връчи своите Награди за отговорен бизнес 2013 Статуетката в категорията „Инвеститор в човешкия капитал”
files -> Икономически отношения Австрия – България
files -> Бизнес форум българия кипър
files -> Бизнес делегация и посещение на изложението за подизпълнители elmia subcontractor, гр. Йоншопинг, Швеция
files -> Списък на фирмите от Тайван, заявили участие в Трети бизнес форум София-Тайпе, 07. 10. 2013 в бтпп
files -> Постижения на отличените в първите годишни награди toyp категория: „Бизнес, икономика и/или предприемачество“ Отличен: георги държанлиев
files -> „развитие на управленския капацитет и растеж на мсп“ – оп „иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020
files -> Програма 15 март 2012 г. Пристигане и настаняване на участниците
files -> Програма на българска бизнес делегация до град Кайро, Арабска република Египет 30 януари 03 февруари 2015 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница