Програма за възстановяване на кавказка боровинка



Дата30.05.2017
Размер52.91 Kb.



















ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА КАВКАЗКА БОРОВИНКА (VACCINIUM ARCTOSTAPHYLOS L.), КАТО ЧАСТ ОТ ВЪЗСТНОВЯВАНЕ НА ПРИРОДНО МЕСТООБИТАНИЕ 91S0 *ЗАПАДНОПОНТИЙСКИ БУКОВИ ГОРИ

Програмата за възстановяване/ попълване на вида е изготвена на основание на чл. 35 от ЗБР и при спазване на изискванията на НАРЕДБА № 8 от 12.12.2003 г. ЗА РЕДА И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ИЗКЛЮЧЕНИЯТА ОТ ЗАБРАНИТЕ, ВЪВЕДИН СЪС ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
Кавказка боровинка (Vaccinium arctostaphylos)
1. Предмет на програмата

Кавказката боровинка е терциерен реликт с ограничено разпространение в България и на територията на Европа само в Странджа планина. Видът оценен е като “ Застрашен [EN B2ab(ii); C1] в националния червен списък на висшите растения и е защитен съгласно ЗБР.



2. Цел на програмата

Основната цел на програмата е подпомагане, разширяване и увеличаване на популацията на V. аrctostaphylos на територията на ПП “Странджа”, като част от възстановяване на влажни местообитания – 91S0 * Западнопонтийски букови гори чрез засаждане на вкоренени резници. Предвижда се възстановителните дейности да се извършат на площ от 0,4 ha в ЗМ Марина река, ЗМ Горна Еленица и в подходящи култури с неприсъщи за Странджа иглолистни видове и в естествени горски местообитания с разстроена структура след изведени в миналото голи и краткосрочни сечи, всичките намиращи се в близост до резерват "Силкосия" и спадащи към екологичния комплекс "Горна Еленица - Силкосия", ограден от север от билен път Царево - М. Търново, от юг - река Велека, от изток - р. Еленица и от запад - р. Трионски дол, в границите на ДГС "Кости".


3. Описание на биологичните особености на вида

Кавказката боровинка е храст с височина до 3 m. Стъблата са възходящи, разклонени, с гладка, кафява кора. Листата са опадливи, дълги 40–70 mm и широки 18–30 mm, продълговатоелипсовидни, ситноназъбени, отдолу с ясно мрежовидно жилкуване. Цветовете са в рехави гроздовидни съцветия, венчето е камбанковидно, бледочервеникаво. Плодът е черна сферична ягода, семената са многобройни, с размери 1,5–1,7 mm, бледооранжеви. Цъфти V–VI, плодоноси VIII–IX. Размножава се със семена и коренови издънки.



4. Описание на екологичните изисквания на вида

Кавказката боровинка участва в състава на мезофилните гори от Fagus orientalis в Странджа планина. Тези гори са коренни, имат реликтен произход и се отличават с висока концентрация на южноевксински флорни елементи и терциерни реликти. Имат инверсно разположение спрямо дъбовите гори и заемат най-сенчестите и влажни участъци на доловете, пониженията и склоновете. Геоложката основа е предимно силикатна. Почвите са лесивирани (Luvisols) и жълтоземи (Alisols) - само в Странджа, и са добре развити, богати и овлажнени. Изложението е северно и със северна компонента. Фитоценозите са предимно монодоминантни или по-рядко смесени с източен горун (Quercus polycarpа) с преобладаване в подлеса на Vaccinium arctostaphylos. Имат локално разпространение, в отделни находища (например местн. Руденово при с. Сливарово, местн. Белия пясък при с. Кондолово, резерват "Узунбуджак", местн. Браяново, вр. Ходжата край с. Кости, вр. Сърнеково и резерват "Витаново" край гр. Малко Търново и др.) с ограничена площ - общо не повече от 80 ha. Срещат се по северни, североизточни и източни склонове в средните и горните им части, а върху западните и югозападните заема най-долните им части. Склоновете са заравнени до много стръмни, на места скалисти. Съобществата са обикновено добре склопени (08-09). Храстите от Vaccinium arctostaphylos са с височина до 2 m и участват единично, на групи или с по-плътно покритие (30-40 %). Единично участие в подлеса имат Calluna vulgaris, Daphne pontica, Euonymus latifolius, Rhododendron ponticum и др. Тревната покривка е с ниско проективно покритие (5-10 %) и се изгражда най-често от Campanula persicifolia,Festuca heterophylla, Melica uniflora, Poa nemoralis, а с единично участие са Hypericum androsaemum, Ruscus hypoglossum, Trachystemon orientalis и др. В по-скалистите и влажни участъци с високо обилие са представени папратите Asplenium adiantum-nigrum, Polypodium vulgare и Polystichum setiferum.


5. Данни за географските фактори в района на възстановяване

Предвижда се възстановяването/ попълването да се предприеме в района на естествено разпространение на вида на територията на ПП Странджа, във височинен интервал 150–300 m н. В.


6. Данни за заплахи и лимитиращи фактори за разпространението на вида

Видът е силно чувствителен при при извеждането на лесо-културни мероприятия (където често морфологично се бърка с млади букови фиданки) и неприродосъобразно изведени сечи. Необходимо е поддържане на горски фитоклимат и мезофилни условия – висока въздушна и почвена влажност.


7. Методи и технологии за възстановяването/попълване на вида в района на изпълнение на програмата

Предвижда се видът да бъде възстановен на места на територията на ПП “Странджа”, където микроекологичните условия обезпечават все още относителна жизненост на индивидите. Ще се предприемат действия за увеличаване и подпомагане на популации чрез засаждане на вкоренени стъблени резници. Разсаждането ще се предприеме на отчетни площадки, при поддържане на постоянна влажност необходимото засенчване.


8. Източници на придобиване на размножителен материал за възстановяване

Събирането на размножителен материал – 50 бр. резници ще се осъществи в популации с висока численост на храстите - местн. Белия пясък при с. Кондолово или находището в местн. Сърнеково, след оценка на възможността за вземане на стъблени резници, като наблюденията трябва да започнат още през пролетта до периода на технологична зрялост – юли-август. При взимането на вегетативни резници ще се избират, съобразно конкретния растителен вид съответно индивид материали с минимална подходяща дебелина на резника, дължина и по възможност със странично разположение. Така избраните време и интензивност на третиране осигуряват на всеки от растителните индивиди висока способност за възстановяване.

Наблюдаваните индивиди се маркират и паспортизират, като за целта се води протокол за фенологични наблюдения (вж. Методика за мониторинг на сезонното развитие, здравословното състояние и антропогенното въздействие на видове лечебни растения в Националните паркове “Рила” и “Централен Балкан”, - В: Ботева, Д. Разработване и прилагане на система за екологичен мониторинг на Националните паркове. ARD България, 217-228.).
9. Собственост върху земите, горите и водните площи, където ще се възстановява видът

Мястото, предвидено за разширяване е в държавен горски фонд и се стопанисва от ДГС Кости.


10. Срок и график за изпълнението на програмата, стойност и източник на финансиране

Първи етап – Възстановявене/попълване

Срок: 2 години (2011– 2012 г.)

Стойност: 1946,00 лв



Източник на финансиране: програма ЛАЙФ+ на Европейския съюз, проект LIFE08 NAT/BG/000281“Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 Натура 2000 места в българските гори”

Втори етап – Мониторинг:

Срок: 4 години (2013 – 2016 г.)

Стойност: 973,00 лв.



Източник на финансиране: програма ЛАЙФ+ на Европейския съюз, проект LIFE08 NAT/BG/000281“Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 Натура 2000 места в българските гори”

Изготвил: Чавдар Гусев



















База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница