Програма за възстановяване на тис, отровачка



Дата15.02.2017
Размер68.02 Kb.



















ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТИС, ОТРОВАЧКА (TAXUS BACCATA L.), КАТО ЧАСТ ОТ ВЪЗСТНОВЯВАНЕ НА ПРИРОДНО МЕСТООБИТАНИЕ 91S0 *ЗАПАДНОПОНТИЙСКИ БУКОВИ ГОРИ

Програмата за възстановяване/ попълване на вида е изготвена на основание на чл. 35 от ЗБР и при спазване на изискванията на НАРЕДБА № 8 от 12.12.2003 г. ЗА РЕДА И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ИЗКЛЮЧЕНИЯТА ОТ ЗАБРАНИТЕ, ВЪВЕДИН СЪС ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
Тис, отровачка (Taxus baccata)
1. Предмет на програмата

Тисът е един от най-редките вечнозелени реликтни фанерофити във флората на ПП “Странджа” и е оценен като “Застрашен вид” [EN B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii,iii,iv,v); C2a(i)] в националния червен списък на висшите растения в България. На територията на цялата страна, както и в Странджа тисът има ограничено разпространение и разстроени популации – единични индивиди до малобройни групи. Видът е защитен съгласно ЗБР.


2. Цели на програмата

Подпомагане и разширяване на популацията на вида на площ от 0,4 ha територията на ПП “Странджа”, като част от възстановяване на влажни горски местообитания, чрез адаптиране в подходящи микроекологични ниши в естествени условия на размножени индивиди с автентичен произход чрез култивиране при контролирани условия. Предвижда се възстановителните дейности да се извършат в ЗМ Марина река, ЗМ Горна Еленица и в подходящи култури с неприсъщи за Странджа иглолистни видове и в естествени горски местообитания с разстроена структура след изведени в миналото голи и краткосрочни сечи, всичките намиращи се в близост до резерват "Силкосия" и спадащи към екологичния комплекс "Горна Еленица - Силкосия", ограден от север от билен път Царево - М. Търново, от юг - река Велека, от изток - р. Еленица и от запад - р. Трионски дол, в границите на ДГС "Кости".


3. Описание на биологичните особености на вида

Тисът е двудомно дърво, високо над 20 m и до 1 m диаметър на стъблото. Листата вечнозелени, плоски, дълги до 3,5 cm и широки 2 mm, отгоре тъмнозелени, лъскави, отдолу бледозелени, матови, със слабо подвити надолу ръбове, без смолисти канали. Мъжките цветове съставени от малък брой тичинки, събрани в шишарки в пазвите на листата. Женските цветове с 6 люспести листчета и една семепъпка, единично разположена на върха на къси клонки. Семето много твърдо, овално, кафяво, обхванато от месеста чашковидна обвивка (арилус), яркомалиново оцветена, сладка на вкус. Цъфти ІV–V, плодоноси VІІ−VIII.

Опрашва се от вятъра. Размножава се със семена и стъблени резници.

Известни са пет находища на T. baccata на територията на Странджа както следва: резерват Тисовица – отд. 230; Трионски дол – отд. 273 в землището на с. Българи, защитена местност Марина река – отд. 5 в землището на с. Кости; местността Лозата – ДЛ Царево и местн. Велков чукар в землището на с. Бродилово.


4. Описание на екологичните изисквания на вида

Тисът се среща в дълбоки и влажни сенчести долове предимно на северни и производни изложения. Среща се единично, като много рядко образува самостоятелни групи. Участва дисперсно като подлесен елемент в широколистни, иглолистни или смесени гори.

Като вид свързан с горския подлес, тисът е силно сенкоиздръжлив, но расте добре и при пълно осветление. Пониците и младите фиданки не понасят силно осветление.

По отношение на температурата не издържа големи температурни колебания и много силни студове. Понася ниски температури до – 25 С. Видът е мезофит, изисква висока въздушна влажност. Най-добре расте на влажни и богати почви. На сухи, заблатени и подзолисти почви показва лош растеж. Среща се предимно на силикатни терени, но има локалитети, които са на варовити почви. Тисът е много бавнорастящ вид и дълговечен дървесен вид, Пределната му възраст е около 4000 години. Средният прираст на височина отначало – до около 6-годишна възраст, е 2-3 см, а по-късно – 20-25 см.

В Странджа тисът участва състава на гори от източен бук (Fagus orientalis) - монодоминантни и по-рядко смесени съобщества с ясно обособен подлес от вечнозелени храсти. Най-често в подлеса преобладава Rhododendron ponticum, като образува гъсти обраствания и заема склоновете на по-влажни долове до билата и по тях. По дъната на доловете вечнозеленият подлес се изгражда от Ilex colchica и Laurocerasus officinalis. Характерни за подлеса са също така и Daphne pontica и Ruscus hypoglossum.

5. Данни за географските фактори в района на възстановяването

Предвижда се възстановяването/ попълването да се предприеме в района на естествено разпространение на вида на територията на ПП Странджа, във височинен интервал 150–300 m н. в


6. Данни за заплахи и лимитиращи фактори за разпространението на вида

Ограниченото разпространение и липса на естествено възобновяване (установени са само мъжки индивиди) са основните заплахи за съществуването на вида на територията на ПП “Странджа”. По-широкото разпространение и наличието на данни за стопански ценни екземпляри – дървесината се използвала в миналото за приготвяне на хамути (съществуват разкази на по-възрастни хора) показва, че е перспективно да се направи опит за разширяване на находищата на вида и неговното връщане в състава на вечнозеления подлес на понтийските букови гори. Необходимо е екологосъобразно стопанисване на горите, съобразено и с техните екологични функции и особености. В районите с разпространение на вида да се запазва горска среда и съответния горски фитоклимат чрез оставяне на своеобразни буфери от стари гори, с удължен турнус.


7. Методи и технологии за възстановяване на вида в горите, земите или водните площи в района на изпълнение на програмата

Предвижда се видът да бъде възстановен на места, където микроекологичните условия обезпечават все още относителна жизненост на индивидите чрез вкоренени стъблови резници или чрез фиданки, произведени от семена. Подходящо място е находището на вида в защитена местност Марина река – това е част от бившия резерват Горна Еленица – Силкосия. Там видът е представен с 2 индивида, вероятно получени от издънки, чрез вкореняване на полегнали клони. Възрастта на издънките е около 55 години, възрастта на най-дебелото стъбло е около 25 см или на 300 години. Наклонът на голям – 40 и стръмен върху силно каменлив рохляк от изветрели шисти. Необходимо е да се направи оценка на възможността да се вземат стъблови резници за вкореняване и връщане в естествената среда за попълване и увеличаване на числеността при спазване на изискванияата за автентичност на материала. Най-важното условие при изнасяне на фиданките да се осигури достатъчно засенчване.

Семената се берат, когато арилусите се зачервят. Веднага се измиват под силна струя вода и след едночасово просушаване се стратифицират във влажен пясък. До следващата есен семената остават така. Засяване: семената се засяват в сандъчета в парник или оранжерия в рохкава и богата почва. Почвата се притъпква и се застила с 1 см иглици. Семената покълнват през май – около 70% от всички засети семена. Пониците трябва да се пазят от преките слънчеви лъчи и от температури над 25оС. На следващата пролет се пикират на открито. Кълняемостта на семената се се запазва до 3 години.

В ПП “ Витоша“ е реализиран проект за разширяване и създаване на нови находища. Взети са резници от естественото находище на вида в планината, които са вкорени, пикирани са фиданките и обратното са им върнати в естествени условия. През 2001 год. са внесени 20 броя фиданки в местността “Живата вода”. През есента на 2002 год. около местн. Копитото са внесени 40 броя фиданки, а през пролетта на 2003 год. в същата местност бяха внесени още 24 броя. Извършена е инвентаризация на внесените през 2001 и 2002 год. растения и е установено прихващане около 70 %.


8. Източници на придобиване на екземплярите

Съществуват две възможности:

20 бр. стъблени резници да се вземат от находището на вида в Марина река. Необходимо е да се направи оценка на възможността да се вземат стъблови резници за вкореняване и връщане в естествената среда за попълване и увеличаване на числеността при спазване на изискванияата за автентичност на материала.

За създаване на жизнена популация с надеждна полова структура е необходимо да се оцени възможността да се съберат 50 грама семена от природна забележителност "Естествено тисово находище" в местността "Извора" - е обявена със заповед № 11496 / 15. 09. 1948 г. ДР№ 110 и обхваща площ от 0,6 hа. Намира се на 9 км. югозападна посока от гара Кръстец. Това е едно от най-големите естествени находища на Балканският полуостров. Тисът е разположен като подлес в рядка букова гора и оформя в защитената площ интересен триетажен консервационен хабитат: бук – тис – лавровишна с единично разпръснати дървета от обикновена ела и явор. Характерно за находището е, че състоянието му е добро - с плододаващи екземпляри и добра жизненост – по цяла площ има семеначета от тис на една, две, три и повече години.

Целесъобразно е и да се проучи и възможността за събиране на семена от находището на вида в турската част на Странджа – Курте дере под връх Махияда при спазване на законите в Република Турция.
9. Собственост върху земите, горите и водните площи, където ще се възстановява видът

Мястото, предвидено за разширяване е в държавен горски фонд и се стопанисва от ДГС Кости.


10. Срок и график за изпълнението на програмата, стойност и източник на финансиране

Първи етап – Възстановявене/попълване

Срок: 2 години (2011– 2012 г.)

Стойност: 1946,00 лв



Източник на финансиране: програма ЛАЙФ+ на Европейския съюз, проект LIFE08 NAT/BG/000281“Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 Натура 2000 места в българските гори”

Втори етап – Мониторинг:

Срок: 4 години (2013 – 2016 г.)

Стойност: 973,00 лв.



Източник на финансиране: програма ЛАЙФ+ на Европейския съюз, проект LIFE08 NAT/BG/000281“Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в 10 Натура 2000 места в българските гори”

Изготвил: Чавдар Гусев




















База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница