Програма за заседанията на Народното събрание за периода 21-23 ноември т г., така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет

ВАНЬО ШАРКОВ: Когато казвате, че увеличението е с 380 милиона, няма как да бъде с 380 милиона, защото вие го смятате спрямо бюджета, който гласувахме миналия декември, а не отчитате факта, че в момента този бюджет за тази година е променен, той е актуализиран. Актуализацията му е в недостатъчна степен, защото и Националната здравноосигурителна каса казва, че средствата няма да стигнат.

Доцент Кумчев, когато четете и законопроекта за Националната здравноосигурителна каса, който ще гледаме утре, Ви моля тази вечер да прочетете всички документи, които Касата е внесла. Там има едно изречение, което е мнението на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, където пише: „Най-вероятно ще се наложи бюджетът да бъде актуализиран и през 2008 г.” Това е мнение на Касата. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на проф. Камбуров.

ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Уважаеми господин професор, уважаеми господа министри, госпожи и господ народни представители! Бюджетът за образование през 2008 г. не е бюджет на реформата, а на статуквото – никакви структурни реформи, никакви стратегически приоритети, а само делегирани бюджети. Този термин напоследък звучи като заклинание. Поради това да напомня някои факти.

Тези бюджети помагат, но не лекуват системата. В тях училищата се ползват частично с права на второстепенни разпоредители на бюджета, като им се разрешава сами да управляват бюджета за веществена издръжка и възнагражденията на преподавателите, без да имат право да разполагат с капиталови разходи.

Второ, делегираните бюджети бяха въведени още 1998-2001 г. и след това изоставени от заместник-министъра Игор Дамянов, след това станал министър, на който беше възложен проектът на Световната банка, касаещ въпросите на средното образование и модернизацията на висшето образование. Там се засягаха пет пункта - децентрализацията, матурите, квалификацията на преподавателите, от които единият беше делегираните бюджети, и т.н.

Така че въпросът тук е: защо предното и сегашното правителство изоставиха този елемент и сега се сещат за него? Делегираните бюджети в никакъв случай не са панацея. Държавата е делегирала бюджети на висшите училища, както и на БАН, като първостепенни разпоредители на бюджета, но поради липса на реформи тези бюджети не оказаха съществено значение.

Никои от тези структури не са реформирани. Как делегираните бюджети ще се съчетаят с норматива за издръжка на един ученик, това е въпрос, на който сега никой не може да отговори. Образованието спешно се нуждае от структурна реформа, но тя се прави стихийно, а не на основата на стратегия и допълнителен финансов ресурс. За това доказателство е Бюджет 2008.
А къде е обещаното приоритетно отношение към образованието? И то липсва. Кога ще стигнем обещаните предизборно 5% от брутния вътрешен продукт? В бюджета няма отговор на тези въпроси. Вместо това се вижда, че като дял от брутния вътрешен продукт образованието е на равнището на миналата година – увеличението е само с 4 стотни в сравнение с миналогодишния бюджет! При огласеното официално за първите осем месеца 14% инфлация и като абсолютно изражение с 24% повече, реалното увеличение на парите в системата и в частност на заплатите на учителите, преподавателите в университетите и учените в България, ще бъде почти нищо.

Впрочем вие сте загрижени да стимулирате добрите студенти да подхванат научна кариера. Аз питам: как? Как увеличавате средствата за стипендии и общежития със 7,25% за общежития и 7,4% за стимулиране и за стипендии? Последните десет години инфлацията беше много по-голяма и поради това в сравнение с останалите години можем да кажем, че тези пари са крайно недостатъчни.

Също така, ако се опираме само на структурните фондове, за жалост няма гаранция, че ще ги получим.

Докога, уважаеми господа управляващи, ще продължавате да разделяте българската наука, а парите, които се отделят за нея, са 15 милиона за висшите училища, които са над 45 на брой, и около 177 милиона за БАН? Това ли е модерното ви управленско мислене? Та то не е мръднало от епохата на развития социализъм, който също така успешно прилагаше формулата „разделяй и владей”, което всъщност е истинската философия на бюджета. В него държавата противопоставя средното на висшето образование, висшето образование – на науката, университетите – един спрямо друг, също така университетите – спрямо останалите училища. В този смисъл смятам, че много, много има да се желае, поради което не мога да подкрепя този бюджет. (Ръкопляскания от ДСБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.

Заповядайте за реплика, госпожо Тенева.

АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Господин Камбуров, във Вашето изказване става дума за увеличение само с 4 стотни на средствата за образованието. Само че тези само 4 стотни са 470 милиона.

Вие казвате, че не са достатъчно средствата в бюджета, които да стимулират развитието на студентите, учениците, докторантите и т.н. Може би сте пропуснали онази информация, че вчера на вниманието на Комитета за наблюдение по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” Министерството на образованието и науката предложи девет проекта на обща стойност над 68 млн. лв., като част от тях са за студентски стипендии и за равен достъп до висше образование и повишаване на мотивацията за по-добри резултати, за повишаване на квалификацията и създаване на условия за кариерно развитие на учители, директори и преподаватели във висшите училища, както и за разработване на стандарти за вътрешно и външно оценяване на рейтингите на висшите училища в Република България. Виждам в тези средства неделима част от общата политика на държавата за гарантиране на условия за развитие на системата за образование. Смятам, че обективната преценка на държавната политика в сферата на образованието очаква да отдадем дължимото и на тази готовност на висшите училища, Министерството на образованието и науката да разработва проекти и да се финансират целево програми за развитието на българското образование.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.

Заповядайте за дуплика, проф. Камбуров.

ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ДСБ): Госпожо Михайлова, във втория си аргумент в края на моето изказване обърнах внимание на следното, да Ви го кажа дословно: че като абсолютно изражение средствата са с 24% повече в сравнение с миналогодишния бюджет, но при огласената официално за първите осем месеца на 2007 г. 13% инфлация, какво ще е реалното увеличение на парите в системата и в частност на заплатите на учители, преподаватели в университета и в БАН?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Павел Шопов.

Господин Шопов, вашата парламентарна група разполага с 2 минути.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Да, господин председателю, съжалявам, че разполагаме само с 2 минути, защото „Атака” има друга философия за бюджета. „Атака” има друга икономическа логика и това в скоро време ще стане ясно, защото, когато подготвяме бюджет, той ще бъде съвсем различен. Ще бъде бюджет на суверенна държава, бюджет, който ще бъде направен от българи, патриоти, които ще мислят за интересите на България. А този бюджет не е бюджет на суверенна държава, а бюджет на чужди господари, които ви го командват, бюджет, който вие всяка година пренаписвате под индиго. Този бюджет не е различен от миналогодишния или пò миналогодишния, не е различен от бюджетите от десет години насам. Затова няма икономическо развитие, затова този бюджет е буря в чаша вода, а чашата е много малка, защото цифрите, ресурсът, брутният продукт наистина са много малки. Те са най-малките. Този брутен продукт е най-малкият в сравнение с брутния вътрешен продукт на която и да е друга европейска държава. Ние сме вече европейска държава и логиката на този бюджет трябваше да бъде съвсем друга.

Ако разлистите какво се е писало миналата или пò миналата година, или преди десет години, ще видите, че то е просто под индиго, че е едно и също. Тук няма две алтернативи, няма лява или дясна алтернатива, това са смешни неща. Няма позиция на така наречената опозиция или така наречените управляващи, защото логиката и на техните бюджети, преди да дойде НДСВ на власт, и когато НДСВ дойде на власт, и когато управлява с БСП и с ДПС, е една и съща. Защото се служи на едни и същи господари.

Ние от „Атака” за илюстрация отдавна, първи заговорихме за този огромен излишък в бюджета, който ще бъде много по –голям от 3% от брутния вътрешен продукт, както предричахме и миналата година, за да има пари, които да отиват в този фискален резерв, държан в държавни ценни книжа срещу много ниска лихва и да не бъдат връщани тези многобройни, много големи заеми с много голяма лихва, за да печелят някои хора от тези наши пари, които са мъртви пари.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Парламентарната група на „Атака” изчерпа своето време.

Има думата д-р Китов. Разполагате с до 6 минути и нито секунда повече.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми господа министри! Днес пак разглеждаме най-важния документ на държавата. Разбира се, както може да се предполага, ще се спра преди всичко на здравеопазването.

Досега винаги бюджетът по здравеопазването се е правел по схемата отделя се процент от брутния вътрешен продукт и след това може да има и договаряне, може и да няма, въпросът е, че парите се разпределят.

Тази година може би за пръв път се направи опит да има и втори подход, уважаеми господин министър-председател. Може би Българският лекарски съюз си взе бележка от Вашата забележка по време на вота и внесе един проект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в който вече подходът е обърнат. Опитано е да се направи горе-долу една реална оценка на стойностите за здравеопазване, които да се предложат на държавата за формиране на бюджета. Колкото да е парадоксално, това е по- правилният подход, защото се опитва да се направи едно реално остойностяване на база стойността, като се има предвид основният пакет, който се определя от държавата в лицето на уважаемия министър на здравеопазването и ясно се показва колко са необходимите средства.

Аз съм напълно съгласен, че има моменти, в които държавата не може да отдели тези средства, защото това е свързано с икономиката. Но тогава е безспорно, че на този етап от развитието на нашата икономика публичните средства за здравеопазването могат да покрият един определен процент от необходимостта и да се потърсят други начини за изравняване на близките до реалността стойности.

Без да се спираме подробно, това би могло най-лесно без да се преразпределя от бюджета да стане или с някакво регламентирано доплащане, или да се търси вариант, както предлага Движението за права и свободи, на базата на намаляване на осигурителната тежест да се увеличат осигуровките.

Третият вариант, който би могъл да се получи, е след като държавата може да отдели толкова средства, което е процент, да бъде намален пакетът, което горе-долу е същото да се въведе някакво доплащане.

Защото в противен случай ние, от една страна, имаме реалните стойности, а от другата страна, имаме пакета – безспорно ще се генерира дефицит. Вярно е, че сега има увеличение на средствата за здравеопазване, уважаеми господин министър-председател. Казва се, че са 300 милиона. Но нека да не се забравя, че само миналата седмица актуализирахме с 86 милиона, има и натрупани дългове на болниците и като се сложи инфлацията, трябва да ви кажа честно, че увеличение де факто няма. Защото актуализирахме с 86 милиона, но има дългове, има инфлация. Хайде, нека увеличението да е стотина милиона. Това е истината. Няма какво повече да си затваряме очите.

Аз не казвам, че могат да се вземат още. Аз ви казвам обаче, че реално, за да се постигне тази дейност, за да се покрие пакетът, който се дава, трябва да се потърсят още средства. Защото никой не оспорва, включително от Министерството на финансите – уважаемият заместник-министър Ананиев каза, че проектът за бюджет, даден от Българския лекарски съюз, е направен от експерти. Там няма надуване на цени. Може да има някаква диференциация на обеми, където малко от малко може да играе, но това са реалните стойности. Ние няма как да си затваряме очите, че парите няма да стигнат.

Ето защо аз мисля, че ако искаме наистина да търсим някакво решение в здравеопазването, най-малкото трябва да стартираме възможности за дофинансиране. Освен това да се види има ли нужда и от каква нужна, за да се реформира системата.

В тази връзка аз мисля, че в почти всички парламентарни групи има известен консенсус, който търси вариант наистина да се внесе един пакет от закони, който да гарантира, от една страна, реформи, от друга страна, търсене на възможност и за акумулиране на повече средства. И тук изобщо не говорим за заплати.

Аз обаче бих искал да кажа сега, отваряйки тази тема за заплатите, уважаеми господин министър-председател, в крайна сметка нека вече да не си затваряме очите – средствата, които получават медицинските сестри в сферата на здравеопазването, е под критичния минимум. Те няма да стачкуват, защото те са много конвертируеми – те просто напускат. В много от лечебните заведения има вече един остър недостиг на кадри. За съжаление такава тенденция ще се прояви и с висшия медицински персонал. Слава на Бога, че са отделени пари – този път, за стартиране на следдипломната квалификация, защото иначе щеше да има дефицит и от някои квалифицирани специалности.

Завършвайки, искам да кажа, че парите няма да стигат и трябва да се търсят възможности за дофинансиране на системата без да се засяга бюджетът. Има предложение от всички парламентарни групи – аз знам, че е разговаряно с Вас и може би този път наистина диалогът трябва да продължи, за да намерим вариант, с който да няма сътресения следващата година.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?

Заповядайте, господин Йорданов.

РУДЕНКО ЙРОДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.

Господин министър-председател, господа министри, госпожи и господа народни представители!

Уважаеми колега, вземам реплика, за да се опитам малко да спра това фино политическо шмекеруване с числата. Защото там купуват корвети за 2 милиарда, при положение че бюджетът за отбрана е 1 млрд. 120 млн. лв. Отговорете ми кога в историята на България – Третото българско царство, развиващия се социализъм, развития социализъм, начеващия капитализъм, бюджетът на здравеопазването е бил два пъти по-голям от бюджета на отбраната? Защото търсейки отношение към числата, нека да го правим и с търсене на съотношение. Малко са парите, съгласен съм, но шмекеруването има, как да кажа, своите контрааргументи и те са чисто финансови. Защото това, което предлага бюджетът само за болничната помощ за тази година, ако внимателно го четете – бюджетът на Касата плюс резерва – 929 милиона; Министерство на здравеопазването по чл. 82 от Закона за здравето – 140 млн. лв. за заплащане на дейности по чл. 82; делегирани дейности на общините – функция “Здравеопазване”, където плащат на диспансерите – 277 милиона, от които най-малко 100 милиона ще бъдат за диспансерите; ведомствените болници – 70 милиона, те са ми трън в окото, но съм длъжен да ги спомена. Това прави 1 млрд. 240 млн. лв. само за болничната помощ. Използвайте цифрите реално.

Защото аз разбирам, че финансите не са тесто, на което като сложим малко политическа мая – разбирай популизъм, като го сложим на топло, то ще бухне и ще стане двойно. Уви, парите, които бюджетът ни предлага, са парите, които ни предлага нашата българска производителност на труда и българското шмекеруване, когато става дума за нашия национален спорт, криене на данъци и отношение към фиска. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.

Доктор Китов – право на дуплика.

БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин Йорданов, най-малко в моя стил е да шмекерувам тук, от тази трибуна. Триста милиона са си 300 милиона и аз ги признавам, само че с 86% актуализирахме тази година. Има 10-12% инфлация за тази година, има и дългове. И тогава, ако реалното увеличение е повече от 120 милиона, Вие му направете сметката, но аз през цялото време говорих и Вие, понеже преди малко говорихме с Вас и знаете, че не се търсят повече пари от бюджета, а от други начини. Това беше основата на моето изказване. Казах, без да търся да намалявам – 300 милиона, да. Но какви са реалностите? Вие много добре знаете, че реалностите не са реални 300 милиона, защото тази година са изразходвани повече. Вие много добре го знаете, не казвайте, че аз съм шмекер.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следва да съобщя, че Парламентарната група на Българския народен съюз е изчерпала своето време.

Давам думата на независимия народен представител Станчо Тодоров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Ще взема отношение основно по бюджета на Министерството на отбраната. Знаете моето настояване през изминалите две години за отпускане на повече средства за това министерство. Сега обаче моята позиция се промени, тъй като въпреки моето настояване през цялата година, аз не получих отговор за какво се харчат тези пари и какви пари постъпват допълнително в това министерство при разпродажбата на така наречената остаряла военна техника и въоръжение. Защото по моя сметка от 1990 г. до сега по така наречения преход от армията изчезнаха безследно парите за около 2900 танка, 220 самолета, голямо количество оръжие и бойни припаси.
Знаете, че само преди месец Народното събрание взе решение да подарим на Афганистан над 20 млн. патрони за “АК”, тъй като били излишни, при положение че повече от 40% от армиите в света използват такива боеприпаси. Сега ще купуваме патрони за автомат “Калашников”, тъй като това оръжие ще остане на въоръжение още най-малко 20 години.

По мои изчисления всички тези средства възлизат на сумата над 30 млрд. лв. Питам: къде са тези пари?! Необходимо беше да бъде извършена утилизация на около 100 хил. тона боеприпаси, но вместо това половината от тях – около 50 хил. тона – тези, които са с цветен метал, забележете, бяха продадени през тази година, не зная къде са тези пари, цената на които е значително по-висока от тези, които отчита Министерството на отбраната като приход, в размер на 48 милиона. Това са мижави пари.

Да не говорим, че през 2007 г. бяха продадени редица войскови имоти на безценица. Само един пример, тъй като времето е малко. Божурище, 1050 дка, плюс писта, плюс сграден фонд, за мизерните 11 млн. лв. Цената е десетки пъти повече.

В бюджета на Министерството на отбраната липсва бюджет “Администрация”, забележете, през 1990 г. 120 души при 120-хилядна армия, сега в момента 750 души при 40-хилядна армия. В Генералния щаб, почти същото завишение - над 10 пъти!

В сградата са се помещавали Министерството на отбраната и Генералния щаб, а сега сградите не стигат само за Министерството на отбраната.

През 2007 г. за въоръжение бяха изхарчени пари само за купуване на транспортни самолети и вертолети, а на нас ни трябват бойни, а не да обслужваме някои други места.

Знаете, че през 2008 г. ще бъдат купени 4 броя корвети на стойност около 1 млрд. лв. Не видях къде са заложени тези средства.

Господин премиер, има сведения, че през 2008 г. с решение на Министерския съвет войсковите имоти ще бъдат разпродавани 50% за МО и 50% за Министерския съвет. Те са на стойност, не по-малко от 10 милиарда. Къде ще отидат тези средства, питам аз?

Не е достатъчно само началникът на Генералния щаб да следи къде отиват тези средства, тъй като днес му искат да назначи двама офицери, а той казва: “Ще ги изтегля от Босна и Херцеговина, за да не давам средства”.

Господин премиер, накрая искам да Ви предложа две неща.

Първо, държавната администрация през 2000 г. е била 83 хил. души, а сега е над 130 хиляди. Това е увеличение с 50 хиляди, за което Вие сте отпуснали над 500 млн. лв. допълнително. Намалете я, господин премиер!

Второ, последно, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии не Ви е необходимо. Не харчете за него излишни пари, за разни администрации и т.н. Дайте едната половина на Министерството на отбраната, дайте другата на Министерство на околната среда и водите, те ще свършат тези неща и няма да потънат в пустинята. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КА и ОДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма реплики.

Давам думата на проф. Йордан Мирчев.

ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, господин председател! Една от основните цели и задачи, които си поставя българското правителство с Бюджет 2008 г. и оперативна програма “Транспорт”, е чрез реализирането на най-важните стратегически и инфраструктурни проекти да се осигури висока конкурентоспособност на българската транспортна система, да се подобри качеството на транспортната услуга.

Когато разглеждаме един бюджет, едва ли са важни само числата. Затова в своето изказване ще обърна повече внимание на политиката в транспорта, инвестициите и приоритетите и съпътстващите реформи, които трябва да осигурят по-висока ефективност на инвестиционната политика.

Основният въпрос е ще стане ли нашата транспортна система постепенно, започвайки с Бюджет 2008 г. и следващите години до 2015 г., съпоставима в техническо и технологично отношение с европейската транспортна система.

Това, което е характерно особено за тази година, предшестващите години и следващите години – 2008 до 2013 г. по оперативна програма “Транспорт”, е изключително агресивната политика в областта на търсене на инвестиции за модернизация и развитие на пътната инфраструктура.

Искам да отбележа своето задоволство, че именно фонд “Републиканска пътна инфраструктура” търси всички възможни механизми – Кохезионен фонд, заеми от Световната банка, заеми от Европейската инвестиционна банка, средства от бюджета, концесии и т.н.

В тази връзка, ако ние трябва да следваме европейската политика, която извежда като приоритет съживяването на железниците, стимулира превозите от автомобилен на железопътен транспорт, главно заради нарушаване на екологичното равновесие, заради безопасността на движението и намаляване броя на жертвите, бих направил и първата препоръка. Ако вземем само двата милиарда евро по оперативна програма “Транспорт” до 2013 г., от тях около 50% са за пътната инфраструктура и около 30% за железопътната инфраструктура. Явно е, че железопътната инфраструктура не може да разчита само на средства от бюджета. Според мен една от задачите за следващата година и по-нататък е да се възприеме схемата на финансирането на пътищата, тоест да се търсят всички възможни финансови механизми, за да се покрие огромният дефицит, който реално бюджетът не може да осигури, включително независимо от финансирането със 180 млн. евро от Кохезионния фонд. Иначе не може да се поддържа равновесие между пътната и железопътната инфраструктура. Ако ние не направим тази много важна крачка, към 2010 г. ще се получи, че ще имаме изградена все пак модерна инфраструктура в България, ще имаме интензивност на движението по пътищата, но с нарушена и отровена екологична среда и с недостатъчно жизнеспособен железопътен транспорт. Във всички случаи механизмите за финансиране на железниците трябва да влязат като един от приоритетите по-нататък при реализиране на политиката в транспорта.

Вторият много важен момент са инвестициите и приоритетите, особено що се отнася до железопътната инфраструктура, където всички знаем, че средствата са крайно недостатъчни.

Това ни задължава да бъдем особено точни и внимателни при определянето на приоритетите, тоест тези недостатъчни средства да се инвестират там, където е пазарът на транспортни услуги, където са приходите, да се реализират проекти не на парче, а на изцяло завършени транспортни и технологични проекти, за да имаме много по-висока ефективност. Това най-много се отнася до средствата, които ежегодно и с Бюджет 2008 г. са отделени над 200-250 млн. лв. за модернизация на железниците във вид на капиталови трансфери, субсидии и компенсации.

Следващият трети въпрос, който е изключително важен за ефективността на инвестиционната политика, са така наречените съпътстващи реформи. Бюджет 2008 г. и оперативна програма “Транспорт” са в пряка зависимост от реформите. Без политика, без съпътстващи реформи ние трудно ще постигнем ефективност на тези инвестиции. Конкурентоспособността на транспорта не се определя само от техническото състояние на инфраструктурата. Това, което го прави в момента непривлекателен за клиентите и финансово нестабилен за повечето от транспортните дружества, са ниската производителност, високите разходи, скъпата цена на услугата, силно развитата администрация, неефективното пазарно поведение и стимулиране на тези, от които в най-голяма степен зависи нарастването на пазара и разпределението на пазара между българските транспортни дружества.

В заключение искам да отбележа, че три основни неща по-нататък ще решават проблемите и бъдещето на нашия транспорт. Това са хармонизирана политика между видовете транспорт и развитието на пътната инфраструктура, активна и агресивна инвестиционна политика с добре подбрани и подредени приоритети и смели и съдържателни реформи. В тази посока все още транспортът е в дълг към обществото, преди всичко от гледна точка на качеството на транспортната услуга.

НДСВ ще подкрепи Бюджет 2008 г., въпреки някои несъответствия между политиката в транспорта, потребностите на обществото и качеството на транспортната услуга, и финансовите приоритети, между инвестициите и приоритетите, защото Бюджет 2008 г. продължава започнатата след 2001 г. реформа и модернизация на българския транспорт.

В същото време ние няма да спестим и някои по-големи очаквания относно продължаването на процеса на концесиониране на големите пристанища и летища, на автомагистралите, преструктурирането на транспортните дружества и финансовото им оздравяване и особено на железопътния сектор. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, проф. Мирчев.

НДСВ разполага с още 8 минути.

Давам думата на народния представител Веселин Методиев.

Господин Методиев, вашата Парламентарна група - Демократи за силна България, разполага с 4 минути и 30 секунди. (Реплики от ДСБ.) Добре – и 30 секунди от мен.

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря ви, господин председател, за любезността към нашата парламентарна група.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри! В началото на доклада по Законопроекта за Бюджет 2008 е записано какви са приоритетите. И първият приоритет е следният: “Противодействие на нарастващите външнотърговски дефицити и дефицит по текущата сметка с източник високото вътрешно търсене чрез преследване на бюджетен излишък в размер на около 3% от брутния вътрешен продукт, като в хода на изпълнението на бюджета ще се потърсят резерви за реализиране на по-високо ниво на приходите над разходите”. Тоест едно към едно е записано, че водещо начало на Бюджет 2008 на Република България е бюджетният излишък, за който се говори като за повишен бюджетен приход. Тоест прави се опит да се скриете с нова фраза и искате да постигнете ниво по-високо от 3% от брутния вътрешен продукт.

Нарекохте този бюджет “бюджет на устойчивост и развитие”. Единственото, което е устойчиво и се развива в него, това е бюджетният излишък. Така че той можеше да бъде наречен и по този начин. Или с другото понятие, което на вас ви харесва – бюджет на устойчив и повишен бюджетен приход.

Уважаеми господин министър-председател, големият излишък е финансова патерица, която се ползва от страхливи министри. Защото непрекъснатата сянка, която витае над Вас и вашето правителство, че ще се повтори едва ли не 1996 г., означава едно-единствено нещо – имате страх, че можете да фалирате държавата. Такава перспектива няма. Това се дължи поне на два факта. Първо, че страната все още е във валутен борд. И второ, че в страната беше извършена приватизация в края на миналия век и днес има частна икономика. Не се страхувайте, не слушайте тези, които ви карат да слагате тези финансови патерици под себе си, за да се придвижите до края на мандата. Защото тази политика фактически обрича на безпомощност всички сектори, които Вие сам управлявате и наблюдавате, за които носите отговорност. И аз ще ви ги посоча.

Разходната част на Бюджет 2008 е за 4 млрд. 378 млн. 900 хил. лв. В номинално изражение с 20,9 на сто повече от разходната част на тази година. Тоест, когато човек си направи труда и подреди всички сектори, които се финансират от разходната част на българския бюджет, може да се ориентира кои са над това число от 20,9 на сто повече и кои са под това число, за да намери приоритети някъде вътре в този бюджет.

Онова, което се вижда, и аз ще ви го кажа в нисходящ ред, е, че приоритетни функции на бюджета са селско и горско стопанство, лов и риболов – ръст от 55%, транспорт и съобщения – ръст от 45%. Забележете, и в двата случая имате средства, на които разчитате да вземете пари от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Там, където господин министърът на финансите, в момента го няма в залата, преди няколко часа се опита да отговори защо е нула приходът тази година и каза, че имаме готовност с проекти. Може би догодина по това време ще каже: не е нула, ще бъде 15 млн. евро, 25 милиона. Но никога тези числа, които сте записали, и от които се получават тези огромни процентни увеличения. Затова нямам никакво доверие, че тези области са приоритетни.

По отношение на останалите, последно в тази графа е образованието с 22%. При брутен вътрешен продукт от 61 милиарда, както е планирано, но който ще бъде 64 милиарда, както и беше казано от господин Костов догодина. И ще видите, че ще е така, както познахме и за тази година. И защото на тази измама на Министерството на финансите трябва да се сложи край. Моля Ви, господин министър-председател, направете нещо по този повод. Ще видите, че ще падне под тези 22%. И тези 4,2% за които се спореше преди малко с господин Камбуров, ще се окаже, че наистина може би ще са 4,0%, а по всяка вероятност и под 4% от брутния вътрешен продукт. Никакъв приоритет по финансовите причини не е образованието.

И накрая искам да ви кажа още нещо. Вие, господин министър-председател, като мен сте завършили история. Знаете, за разлика от голяма част от колегите в залата, че богата държава, каквато е днешна България, и бедни граждани, каквито са днес българските граждани има само в авторитарните държави. В демократичните държави са заможни гражданите и са богати държавите, или са в криза, държавата също е бедна като своите граждани. Когато държавата забогатее и гражданите обеднеят, крачката, стъпката до авторитарния режим е много-много малка. (Ръкопляскания от ДСБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.

Обявявам, че Парламентарната група на Демократи за силна България е изчерпала своето време.

Давам думата на Любен Дилов-син.

Господин Дилов, Обединените демократични сили разполагат общо с 8 минути.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми господин премиер, госпожо министър, колеги! Господин председател, благодаря Ви за думата.

Мога да говоря дълго и да коментирам ред по ред бюджета на Министерството на културата. Но няма смисъл да ви правя съучастници в традиционното преразпределение на мизерията, в което се превръща всеки бюджет за българската култура. Чета ви дословно страница 2 на доклада, където министерството предвижда оптимизиране на административната структура и подобряване ефективността на дейностите, чрез:

“а) ефективно прилагане на законите;

 б) контрол върху корупцията”.

Както сами разбирате от този израз, става дума за един много откровен проектобюджет. За жалост обаче той нататък не е така откровен, става доста объл и човек лесно може да констатира, че в целия документ в парите за култура почти няма никаква политика, а в приетите политики пък няма никакви пари. Вайкането е излишно. Парите за култура винаги са малко. А са малко, защото министерството не си е свършило работата.

Министерството на културата трябваше да обясни на политическото ръководство на тройната коалиция, че между продажбата на гласове на изборите и бюджета за култура има пряка връзка. Пряка връзка има между парите за култура и навлизането на мутрите в местната власт. Напълно пряка е връзката между бюджета на културата на държавата и факта, че трети ден на първите страници на българските вестници е историята със задника на Азис и Китаеца върху някакви билбордове. Ако не разбирате какви са тези преки връзки, аз съм готов срещу скромен лекторски хонорар да ви ги обясня, извън времето за изказване по правилника. (Оживление.)

Министерството на културата трябваше да се пребори поне за два пъти повече пари в програмата си за подпомагане развитието на българския книжен сектор. Когато миналата година в тази зала спорихме и се карахме за размера на ДДС върху печатните издания и учебниците, въпреки шаманските заклинания, че този данък няма да се отрази на потребителите, той се отрази точно с 25%. Това, ако не се сещате, означава, че българите намаляват потреблението на книги с една четвърт през 2007 г. и най-вероятно с още една четвърт през 2008 г. Поне още 5 млн. лв. трябват за попълване на библиотечните фондове за читалищата и училищата. А ако сте социално мислещо правителство ще ви дам аргумент за това. Около 80 млн. лв. е оборотът на книжния пазар без учебниците годишно. Това са около 16 млн. лв. ДДС. И затова предлагаме 8 млн. лв. за библиотеките, които се явяват 50% от целево връщане на събраното ДДС към онези, които са най-пострадали от поскъпването на книгите и учебниците – по-бедните хора, ползващи библиотеките в малките населени места на България. При дебата за ДДС ви обяснихме как с този данък или обричаме на безкнижие всяко населено място с население под 50 000 души. Поне да му заредим библиотеките.

По никакъв начин от проектобюджета на Министерството на културата не се разбира, че управляващите полагат усилия да приемат нов Закон за защита на културното наследство и ние с тях също, разбира се. Не се разбира и, че само преди седмица приехме окончателна поправка на Закона за насърчаване на филмовата индустрия. Не се разбира, защото предвидените средства са точно с 2 млн. 100 хил. лв. по-малко, отколкото бяха обещани през 2007 г.

Когато в бюджета за култура няма политика, а пък за политиките на културата няма бюджет, в сила е една древна максима, която важи за армиите: който не храни своята култура, изхранва чуждата. Тази срамна истина за българската култура е скрита с пълното отсъствие на цифрови съотношения между изнесения и внесения културен продукт за периода. Уверявам ви, че дисбалансът по тази сметка е по-голям от отрицателното салдо по енергоизточниците.

И свършвам със сравнението на три суми, за които вие си направете сметка отново: 110 милиона отпускаме тази година отново за помощ за тютюнонижещото население на България, 60 млн. лв. са средствата за научни изследвания, около 8 млн. 200 хил. лв. са средствата за всички неправителствени организации с Червения кръст начело. Това е бюджетът за следващата година. (Шум и реплики в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, сега е 16,47 ч. Като виждам записалите се народни представители и времето, което остава предполагам, че около 17,15 ч. ще преминем към гласуване. Нека парламентарните групи да организират своите народни представители да заповядат в пленарната зала.

Има записани народни представители, а пък и време имат от НДСВ.

Думата има госпожа Татяна Калканова.

ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Смятах, че е излишно да се отделя специално изказване за проектобюджета за 2008 г. в частта му за образование и наука, но честно казано, докато слушах част от изказванията и най-вече идващи от дясната страна на залата, започнах да се чудя ние всъщност един и същ ли проектобюджет сме разглеждали или нещо различно.

В края на краищата това са числа, това са точни стойности и те дават точна и ясна визия за политиката, която стои зад тях. Затова ще ги повторя още веднъж – всъщност прегледайте проектобюджета за образование и ще видите, че няма друга секторна политика с такова нарастване. В сравнение със средствата за 2007 г. – за 2008 г. за образованието ще бъдат изразходвани близо 470 млн. лв. повече, а това е нарастване с около 22%.

Увеличават се средствата за единните стандарти за издръжка на децата и учениците с 24% като сумата за 2008 г. е около 220 млн. лв.

Нарастват средствата за финансиране на националните програми за развитие на средното образование като тяхната обща стойност е 201 млн. лв. или с 30 млн. лв. повече в сравнение с 2007 г. Нека да припомня, че с тези програми се финансират дейности, които имат безспорен пряк ефект върху повишаване качеството на образованието, не само подобряване на материалната база, но превръщането на българските училища в привлекателна среда, възстановяване на традиционните празници и ритуали.

Един от важните акценти в проектобюджета за 2008 г. е, че са заделени средства за осигуряване на безплатни учебници до седми клас включително – мярка, която има също безспорен ефект за по-пълното обхващане на децата в училище.

По отношение на бюджета за висше образование трябва да отбележа и общото нарастване на средствата със 68,5 млн. лв. в сравнение с 2007 г., нарастването на субсидията за държавните висши учебни заведения с 24%. Освен вече отбелязания ръст на средствата за студентски стипендии, студентски столове и общежития искам да отбележа, че със 155% или близо 10 млн. лв. са средствата, които са целево заделени за финансиране на научна и художествено-творческа дейност във висшите училища, включително за издаване на учебници и учебни трудове.

По отношение на бюджета за финансиране на науката и научните дейности не мога да премълча един абсолютен факт, защото от изказванията той по-скоро беше обърнат и звучеше противоположно на политиката, която показва. Имам предвид фонд “Научни изследвания”, където средствата за 2008 г. са 63 млн. лв. Забележете, колеги, това е увеличение в 228% в сравнение с 2007 г. плюс заделените близо 15 млн. лв. за финансиране на научната дейност във висшите учебни заведения, какъв по-безспорен факт, който да доказва, че един от приоритетите в проектобюджета за наука и образование е проектното финансиране? И, дай Боже, да има добри проекти, с които да се реализират всички тези средства.

Ясно е, че в съответните системи никога не може да има удовлетворение от предвидените в бюджета средства. По отношение на средствата за образование, особено на средствата за средното образование, обективният прочит на Бюджет 2008 сочи, че е гарантирано финансирането на дейности за качествено развитие на системата. Един от важните акценти е стартирането на системата за истинска финансова децентрализация чрез въвеждането на делегирани бюджети за училища и поощряването на тяхното въвеждане за детските градини и обслужващите звена. Осъществяването на тези стъпки по отношение на финансовата децентрализация, съчетано с въвеждането на диференцираното заплащане на преподавателите и въвеждането на стандартизирано обективно оценяване след седми клас, надявам се и дванадесети клас, ще насърчи вътрешната конкуренция в системата и ще създаде необходимите обективни критерии за измерване на качеството на българското средно образование.

Друг много значим факт е финансовото гарантиране на Програмата за насърчаване на оптимизацията на училищната мрежа. Бенефициенти по тази програма са общините. Аз смятам, че нейното реализиране е от изключителна важност, защото това е ефективният начин да бъдат ограничени форми на обучение като маломерни и слети паралелки, които са в явно нарушение с правата на децата за достъп до качествено образование, защото са абсолютно несъвместими с образователните стандарти на ХХІ век.

В заключение ще кажа, че ние – народните представители от НДСВ, ще подкрепим проектобюджета на първо четене, защото сме убедени, че средствата, предвидени в него, гарантират стабилното развитие на българското образование и най-вече поощряване на качеството в него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплика? Няма.

Съобщавам, че Парламентарната група на НДСВ разполага с 3,5 минути, а има записани за изказване от тази парламентарна група още пет народни представители.

Ще помоля господин Моллов, който е председател на парламентарната група, да уточни кой народен представител ще се изкаже.

Давам думата на д-р Кумчев.

ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Параметрите на проектобюджета, касаещ една от основните сфери в нашето общество – тази за здравеопазването, са съставени в проекта в съответствие с възможностите на страната. Когато става дума за бюджет ние не можем да не говорим с конкретни цифри и факти и ще ми позволите да цитирам някои от тях – за здравеопазване се отделя сумата за 2008 г. – 2 млрд. 571 млн. 200 хил. лв., която сума е с 354 млн. лв. в повече в сравнение с тази от 2007 г.

От тези средства, уважаеми колеги, за Министерството на здравеопазването през 2008 г. се отделят 560 млн. 811 хил. лв. срещу 466 млн. 462 хил. Чрез този бюджет Министерството на здравеопазването ще финансира дейности, свързани с опазване на общественото здравеопазване, спешната медицинска помощ, и много важно за населението, животоспасяващите и животоподдържащите лекарства на обща стойност над 160 млн. лв. От друга страна, министерството ще продължава да субсидира част от дейностите на лечебните заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие, като предвидените средства, уважаеми госпожи и господа, са в размер на 140 млн. лв.

Искам специално да отбележа, че за гарантиране оптималната дейност на основния финансиращ орган в страната ни за здравеопазване, а именно Националната здравноосигурителна каса, републиканският бюджет отделя нови 206 милиона 400 хиляди, при което ръстът в разходите на Касата за 2008 г. ще бъде над 15%.

Специално искам да обърна внимание, че средствата за 2008 г. за лекарствата за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни са в размер на 295 млн. лв., което е 13 милиона в повече в сравнение с тази 2007 г.

На следващо място – съжалявам, че д-р Шарков го няма тук да ме чуе, през следващата 2008 г. републиканският бюджет отделя за нашите общини средства за здравеопазване в размер на 265 млн. 100 хил. лв. срещу 187 милиона през тази година.

През последните години, уважаеми колеги, редица политици и експерти по здравеопазване пледират за по-голяма свобода на системата, пледират за свобода и конкуренция. В тази връзка ми позволете да цитирам една мисъл на генералния директор на Световната здравна организация господин Брунтланд, който казва: “Пазарът не се сработва така добре със здравето, както е при другите стоки.” И в този смисъл винаги е необходима активна роля на държавата както в координация на системата, така и в нейното регулиране. Така че днес, когато говорим за свобода в системата на здравеопазване, за либерални отношения между отделните сектори в услуга само и единствено на пазара, трябва да сме много внимателни, защото здравето не е стока, която лесно се търгува.

Уважаеми госпожи и господа, страната ни вече е член на Европейския съюз и в този смисъл финансирането на системата “Здравеопазване” в бъдеще ще има редица допълнителни възможности за финансиране и развиване по нови програми, по нови проекти и съвременни политики като се започне от областта на лекарствените продукти и медицинските изделия и се стигне до научна дейност, здравно образование, контрол и грижа сред различните рискови групи.

Днес ние обсъждаме бюджета на здравеопазването. През последната година то беше обект на редица критики, беше повод да се иска и вот на недоверие на правителството. Поради това искам да отбележа: да, няма нищо по-лесно да се критикува здравеопазването като система, но истината е и друга. Не само у нас, но и във всички страни няма идеална здравна система. Това е така, защото ежегодно медицинските услуги непреодолимо поскъпват, при което се получава задълбочаващ конфликт между обективната ограниченост на здравните ресурси и нарастващите здравни потребности, включително основателните претенции към системата от страна на населението. Разбира се, че имаме проблем. Вижда се, че разходите за здравеопазване се насочват все повече към скъпата болнична помощ. На следващо място, лекарствената ни политика изисква по-внимателен анализ, регулиране и контрол.

Уважаеми колеги, трябва да помислим, и не разполагаме с много време за това, какво ще правим с капацитета на болничната помощ в страната, като се вземат предвид социалните и здравни интереси на населението от различните региони. Необходимо ни е да преосмислим, и то много бързо, ролята на доброволните здравни фондове във финансиране на системата, да преосмислим мненията ни за приватизацията на някои дълготрайни материални активи, да се преосмисли мястото на публичното частно партньорство в здравеопазването, размерът на здравноосигурителната вноска.

Завършвайки бих споделил с вас следното: за проблемите на здравеопазването трябва да се говори цялата истина. Ако се казва само част от нея, тя вече не е правдива като оценка, защото фактите говорят достатъчно силно. Аз вече казах, но ще го повторя, за 2000 г. държавата отдели за здравеопазване 980 млн. лв. Този бюджет, за който говорим днес с вас, за 2008 г., държавата влага в здравеопазване 2 млрд. 571 млн. лв. Мисля, че повече думи са излишни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Кумчев? Няма.

По реда на ал. 5 на чл. 45 думата е пожелал народният представител Николай Камов.

Господин Камов, имате думата.

НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми господин председател! Ограниченото време, с което разполагам, не ми позволява да представя цялостно позицията на политическо движение “Социалдемократи”, но днес тя е публикувана. Искам да посоча два основни акцента от тази позиция пред вас, свързани с Бюджет 2008, и нашата критика към този документ.

Според нас Бюджет 2008 е политически нелегитимен. Нито една от партиите на тройната коалиция не е получила обществен мандат за провеждането на заложените в него политики. Политиката на фискални излишъци, декапитализацията на публичната инфраструктура, превръщането на България в кредитор на чужди държави, въвеждането на плоско данъчно облагане, увеличаването на данъчната тежест за хората с ниски и средни доходи, отмяната на семейното подоходно облагане, неспазването на предизборното обещание за намаляване на данъка върху добавената стойност, пълзящото декапитализиране и разрушаването на основния стълб на пенсионната система – солидарния, провалът на иновационната политика на правителството, липсата на реформи в образованието и здравеопазването са само част от примерите за провеждане на нелегитимна политика. За такива политики българският избирател не е давал своя глас. И после нека да не се учудваме, че огромна част от хората с право на глас в нашето общество, не желаят изобщо да го упражняват, защото това драстично разминаване между ангажименти и практическа дейност на властта е налице.

Второ. Според нас Бюджет 2008 е социално несправедлив. Още Аристотел казва, че справедливост е когато третирате еднаквите случаи по еднакъв начин, а различните по различен. Плоският данък няма нищо общо с принципа на солидарността. Чрез него вие третирате, при това при 10-процентна ставка – безпрецедентна за европейската практика, еднакво човека с доходи от 200 и от 20 хил. лв. За каква справедливост изобщо можем да говорим тук?!

Впрочем за каква европейска данъчна практика можем да говорим?! Европейският социален модел е изграден въз основа на разбирането за различните тежести при различните доходи на групите. Всяка социалдемократическа партия в Европа е предлагала и ще отхвърли политика на плоско данъчно облагане по простата причина, че тя се разминава с фундаменталните принципи, върху което се изгражда и нейното присъствие в политиката. Мисля, че с тези аргументи, а и много други могат да бъдат посочени, е много ясно, че за един социалдемократ, какъвто претендирам да бъда, не е възможно да подкрепи този бюджет.

Мисля, че господин Станишев в известен смисъл е късметлия, че няма да му се наложи да гласува за този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики? Не виждам.

Господин Янев има думата за изказване.

ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, колеги народни представители! Правителството на подменения вот за поредна година ни предлага бюджет на подменените приоритети. Бюджет, издаващ панически страх от евентуален финансов банкрут на държавата и повторение на Жанвиденовия вариант. Бюджет, силно рестриктивен, бюджет на двойно презастраховане. Това, което се вижда с просто око още на пръв поглед, е, че за деветте месеца на 2007 г. има 8,5 млрд. лв. фискален резерв и над 3 млрд. лв. излишък. Или общо около 12 милиарда мъртви пари. Това на разбираем език означава една черна каса на правителството, която има за цел да отложи финансовия банкрут за следващото правителство. Чрез тази черна каса искате да съхраните борда и да запазите мандата. С други думи, народ може и да няма вследствие на финансовия геноцид, заложен в този бюджет, но във всички случаи ще има борд и правителство. Това по принцип е макрорамката на бюджета, която е тотално сгрешена.

Но първият и основен въпрос е кой всъщност е моделирал този бюджет – дали това правителство, дали този финансов министър? Защото не без основание хората задават въпроса кой е финансов министър – Васил Божков или Пламен Орешарски? Днес гледаме първо бюджета, а след това данъчните закони и цяла България разбра, че правителството толерира хазартните босове, което е повече от ясно не само за нас, но и за европейските институции.

Иначе от това, което се вижда в бюджета, става ясно, че парите пак няма да отидат там, където имат нужда хората – нито за пенсии, нито за заплати, а още по-малко за най-засегнатите съсловия, каквото беше учителското. За реалната социална стабилност и национална стратегия не може и ред да се прочете, защото в този бюджет на практика няма политики, няма приоритети, има диктат от страна на Министерството на финансите, който е регламентиран в раздадения бюджет, който се приема ан блок, без каквито и да било сериозни дискусии в ресорните комисии, сервира се тук в пленарната зала във вид, в който е изработен, пак казвам, съмнявам се дали точно от правителството или от някой надзорен съвет на правителството, който дирижира процесите, и се поднася за приемане от българския парламент.

Този бюджет на практика създава възможности и през следващата година да има корупция. И то корупция, която не може да се следи и да се контролира от Народното събрание, а още по-малко от гражданския сектор.

Вижда се, че нищо не е направено и по отношение на оптимизиране на диктатурата на бюрократа. Огромни чиновнически структури! Аз дадох предложение на министър-председателя на последния вот на недоверие да ревизира и да съкрати част от ненужните комисии, агенции и раздути чиновнически постове, които на практика са всички тези чиновници на държавната ясла, а всъщност повечето от тях са политически партизани, които служат вярно на тройната коалиция.

Ще завърша с това, че този бюджет единствено и само облагодетелства политическата олигархия и хазартната мафия в страната. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Има ли желаещи да вземат думата от парламентарните групи, които все още разполагат с парламентарно време?

Заповядайте, господин Янев.

ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Изчерпа се времето за днешния дебат и се опасявам, че една от темите, която е паралелна в рамките на обсъждането на държавния бюджет, а именно темата за бюджета на Висшия съдебен съвет, ще остане без макар и кратък коментар. Затова в тези оставащи няколко минути ми се ще да привлека вашето внимание върху някои основни компоненти на проблематиката по този бюджет.

При обсъждането на проекта на бюджета на Висшия съдебен съвет в рамките на Комисията по правни въпроси аз подкрепих предложението, което беше направено от Висшия съдебен съвет. Разбира се, с всички уговорки за онези препоръки, които трябва да бъдат направени към този бюджет, и онези промени, които трябва да бъдат коригирани, за да се намери правилният подход към онези основни проблеми, които стоят пред развитието на съдебната система в страната ни и които са от особено значение от гледна точка на това, че всъщност това е една система, на която й предстои сериозен тренд, ход на реформиране и това е едно от нещата, които са на сериозно наблюдение от нашите партньори от Европейския съюз.

Подкрепих този бюджет, защото за първи път от години насам, наблюдавайки предложенията за бюджети от Висшия съдебен съвет и това, което предлага Министерският съвет, може да се каже, че има най-голяма степен на сближение, тоест че има една значителна степен на реализъм в това, което предлагат колегите.

Разбира се, очевидно е, че не може в никакъв случай да бъдат подкрепени всички тези параметри, които се искат за надвишаване на средствата, които са предвидени в рамките на бюджета, предложен от Министерския съвет, но ми се струва, че има някои елементи, които би трябвало да бъдат подкрепени.

На първо място, това е по разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и ал. 5 от Закона за бюджета по отношение на управлението на средствата, които се явяват като преизпълнение на бюджета. Но, разбира се, ние трябва да имаме предвид, че това може да бъде само в приходната част на средствата, които постъпват в съдебната система от такси и други.

На следващо място, в никакъв случай не би трябвало – и както ние го подчертахме в рамките на заседанието на комисията – да се отива към това, ако има бюджетен излишък от предходната година, натрупан вследствие на незаети щатове, те да отиват за преразпределение или за изразходване в рамките на тази година или да отиват в рамките на следващата година. Това не трябва да се прави.

Именно тук стигам до един от съществените проблеми, на които искам да ви обърна внимание – че предвидената най-съществена разлика между предложението в бюджета на Висшия съдебен съвет и това, което предлага Министерският съвет, е по отношение на заплатите. И тя се явява от гледна точка на това, че по предвижданията на Министерския съвет размерът на заплатите трябва да бъде в рамките на предвидени щатни бройки – 14 216, а това, което предвижда Висшият съдебен съвет, е 15 437. Тези щатни бройки ще се заемат от 1 януари. Разликата в бюджета, която остава, предложена от Висшия съдебен съвет, и това, което се предлага от Министерския съвет, е 96 милиона и те отиват директно в бюджетното салдо. Би могло да се помисли да се осигури възможният тренд на увеличението на щатовете в рамките на системата през следващата година. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.

Желаещи да вземат думата?

Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Изправени сме пред приемането на третия годишен бюджет на Републиката в рамките на 40-то Народно събрание. Ако през 2005 г. ние приемахме бюджет за 2006, който трябваше да осигури страната в предверието на Европейския съюз за реализация на пълноправното ни членство, ако бюджетът за тази година беше свързан с осигуряване на стабилност и избягване на рисковете – икономически, финансови, в първата година на европейското ни членство, то бюджетът на Република България за 2008 г. трябва да осигури развитие и модернизация на страната при запазване на финансовата стабилност, при максимално възможния отговор на редицата социални въпроси, които се поставят в обществото.

Бюджетът, внесен от кабинета, е добре балансиран, преминал през една много широка процедура на обсъждане със синдикатите, с обществени организации на работодателите, с редица групи в българското общество. Всичко това ни дава основание да кажем, че този бюджет дава перспектива за развитие на България, перспектива за оползотворяване на възможностите от пълноправното членство, перспектива, която трябва да постигне целите на икономическото развитие и модернизацията на страната. Пак повтарям, при запазване на финансовата стабилност, която е абсолютна предпоставка за успешно финансово развитие.

Уважаеми дами и господа, при всички случаи този бюджет не може да не остане запомнен с това, че в него средствата за здравеопазване се увеличават близо със 17%, средствата за образование – с 22% или 470 млн. И най-черногледите изказвания не могат да отрекат тези факти, тези цифри, които в крайна сметка са най-показателни, за насоката на основния финансов закон на държавата за 2008 г. Двадесетпроцентно увеличение на пенсиите или 900 млн. лв., 2 млрд. за инфраструктура, част от онова необходимо модернизиране на България, от онази геостратегическа реализация на кръстопътното й положение необходима и на страната, и на Еропейския съюз, защото ние се намираме на място, където инфраструктурата, за да бъде превърната в огромно предимство на България, трябва да бъде модернизирана.

Уважаеми дами и господа, несъмнено бюджетът залага възможните стъпки, насочени към повишаване на качеството и стандарта на живот в България.

Ние, от Коалиция за България, мисля си, че и всички народни представители, сме наясно, че сме длъжници пред българските граждани, особено, когато се съизмерват с гражданите на другите страни – членки на Европейския съюз. Доброто икономическо развитие и финансовата стабилност са онази база, върху която може да се търси друго качество на живота, друго ниво на доходите.

Уважаеми дами и господа, не може да пропуснем, че и в този бюджет трябва да се констатира едно устойчиво намаляване на държавния външен дълг, защото България с този външен дълг към момента, и това, което е предвидено през следващата година, заема едно от първите места в Европа по този показател. Тук приказките за декапитализация, приказките за пълзящото декапитализиране звучат доста странно или най-малкото по-скоро политически предубедено, отколкото съответствие с икономическите и финансови реалности.

Няма да пропусна да коментирам и една друга тема – въпроса за пропорционалния подоходен данък, макар и тема извън бюджета, но тема, която е предмет на една остра политическа, даже идеологическа дискусия, в която за съжаление, много често реалностите на данъчния механизъм се подменят от един понякога ляв консерватизъм, консерватизъм, който използва думата „плосък данък”. Всъщност уважаеми дами и господа, много добре знаете, че плоският данък се ползва тогава, когато всички данъчни ставки, включително и тази по ДДС, се доближат независимо на какво равнище. Става въпрос за пропорционален подоходен данък на ниско равнище с една ставка. Няма да пропусна и другия въпрос – за семейното подоходно облагане, но ако добронамерен човек вземе в ръка и направи една проста сметка какво получава един български гражданин, да речем с 1000 лв. заплата, и какво получава като семейно облекчение от семейното подоходно облагане, и какво ще получи като оставащи средства или увеличен доход от ниската пропорционална ставка върху дохода ще види, че разполага с една по-голяма сума, с която той може да насочи включително и своите деца. Разбира се, ние сме длъжни, и аз съм убеден, че правителството и управляващото мнозинство ще намерят компесаторните механизми за доходната зона от 220, 230 до към 500 лв. като възнаграждение. Там включително и в бюджета ще има механизмите за решение, които да направят така, че да няма българин, който да получи по-малко доходи след прилагането на пропорционалната подоходна ставка.

Уважаеми дами и господа, бюджетът, внесен от правителството, който ние от Коалиция за България несъмнено ще подкрепим, при всички случаи създава условия за реализация на друга производителност и друга конкурентност на пазара на труда. Постоянният зов за увеличаване на доходите без адекватно съотношение на производителност може да доведе само до едно – до финансова нестабилност. Може би някой в България има интерес от финансова нестабилност, но аз не смятам, че има отговорен народен представител в това Народно събрание, който да смята, че една обезценка на лева е полезна за българските граждани и най-вече за хората с ниски и средни доходи. Може би за някои хора, които имат огромни, милионни кредити в левове един такъв сценарий би бил подходящ. Мисля, че Народното събрание, правителството, народната банка няма да допуснат такъв сценарий.

Уважаеми дами и господа, това е третият бюджет, който се приема от коалицията. Това е третият бюджет от правителството, съставен от представители на Коалиция за България, Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи.

При предишните бюджети опозицията смяташе, предричаше, че бюджетите, които се приемат тук, няма да осигурят стабилност в навечерието на членството, че няма да могат да избегнат рисковете на първата година членство. Слава Богу, всички тези пророчества бяха опровергани от цифрите, включително и по изпълнението на бюджета на Републиката за 2007 г. Това ни дава основание ние от Коалиция за България, мисля, че и нашите коалиционни партньори, да подкрепим политиките, заложени в този бюджет, политиките, от които има нужда България, политиките, които дават възможности на България да се възползва пълноценно от европейското си членство и то не само на ниво институции, не само на ниво общини, на ниво министерства, а на ниво отделен човек.

Аз мисля, че българските граждани също ще подкрепят бюджета на България за 2008 г. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Миков.

Има ли други желаещи? Господин Йордан Цонев пожела думата.

Заповядайте, господин Цонев.

ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! В края на този 8-часов дебат преди всичко искам да поздравя колегите от Министерския съвет, министъра на финансите, Министерството на финансите за третия бюджет, съставен в рамките на този мандат, трети бюджет, който продължава много успешно да преследва целите, които коалицията си постави при излъчването на кабинета.

Какво се откроява в тези цели, кое се откроява в този бюджет като политики, като онова, което искаме да постигнем?

На първо място, разбира се, това е запазване на високия темп на икономическия растеж.

На второ място, стабилността и силата на лева.

На трето място, повишаване на ефективността на публичните разходи.

Защото тези три цели без всякакво съмнение са фундамент, без всякакво съмнение са в основата на постигането на основната цел – повишаване на доходите, повишаване на стандарта на живот на хората в страната.

С какви политики, с какви средства, с какви фискални средства настоящият бюджет предлага решения на тези задачи?

Най ми е лесно да отговоря по отношение на икономическия растеж. България е в тройката в Европейския съюз с най-висок икономически растеж и в следващата година ще продължи да бъде там.

През тази година растежът ще бъде най-малко 6,5%. Този висок икономически растеж е плод от много добре премислена и много добре претеглена политика, в това число и фискална политика, която кабинетът предлага през програмата за бюджета за 2008 г.

Няма да се спирам на това, на което се спряха колегите – увеличаване на инвестиционните разходи с над 50%, осигуряване на достатъчен ресурс за усвояване на еврофондовете, което е пряк стимул за икономическия растеж. Няма да се спирам на това, че продължава да се изпълнява обещанието на кабинета за намаляване на преките данъци – в случая не само личният данък, който пада на безпрецедентните 10%, но и много важното намаляване, макар и само с 2 пункта, въпреки че това е около 30%, на данък дивидента. Защото всичко това създава една уникална инвестиционна среда, прави България притегателен инвестиционен център не само за европейските страни, но и за редица развити страни извън Европейския съюз. Защото привличането на чужди инвестиции е основата, върху която стъпва нашето разбиране за това как да стимулираме високия икономически растеж.

Така че целта – поддържане на висок икономически растеж, в този бюджет има точни и ясни параметри, точни и ясни мерки, точни и добре претеглени икономически и фискални програмни решения.

Втората цел – поддържането на стабилен и силен лев, разбира се, минава през поддържането на макроикономическата и финансова стабилност, чиято крайна цел е силният лев, чиято крайна цел е поддържане на валутния борд в този много добър функциониращ вид.

Тук искам да кажа за трите процента излишък, които залагаме като бюджетен излишък, между другото за първи път като бюджетно планиране, за което поздравявам министъра на финансите и кабинета, тъй като ние в предните години имахме критики, че нямаме смелостта да направим онова, което всъщност правим, да покажем, че ще реализираме такъв бюджетен излишък. Защото този толкова критикуван финансов, фискален инструмент като бюджетния излишък, този инструмент, който така и не намира разбиране извън тесните среди на икономистите, е изключително важен за страната ни, особено в този момент, особено в тази година, в която инфлацията за първи път от въвеждането на валутния борд приближава 10%. Защото инструментите, с които ние можем да регулираме нивото на инфлацията, не са много. Ние не можем да регулираме цените на световните петролни и ресурсни пазари. Ние не можем да спрем стремежа на цените в България към тези в Европейския съюз. Но ние можем чрез изпомпване на ликвидност от българската икономика, от българския финансов сектор да се опитаме да задържим на едно по-добро ниво инфлацията и с това да поддържаме стабилен лева. Защото извън тази политика няма никакво значение нито растежът на доходите, няма никакво значение и растежът на икономиката, тъй като всички те се обезценяват от този фактор.

Третата цел, която си поставя този бюджет и която според мен е най-спорна, това е ефективността на публичните разходи. Не е тайна, влизайки в Европейския съюз, че ние се нареждаме на последно място не само по доходи, но и по ефективност на публичните разходи. Очевидно е, че между двете, цитирани от мен последни места, има връзка. Очевидно е, че не само това правителство, но и следващите ще трябва много сериозно да работят върху реформирането на публичния сектор, за да постигнем онова ниво на ефективност на публичните разходи, което да ни даде възможност докрай да изцедим позитивите от растежа в икономиката, докрай да изцедим позитивите от участието ни в този огромен валутен икономически съюз, какъвто е Европейският съюз.

Тук обаче, наред с мерките, които сме предвидили в такъв сектор като образованието, бих казал, че фактически сега стартира реална, сериозна реформа не само с делегираните бюджети, не само със самостоятелността на бюджетите на отделните учебни заведения, но и с повишаване на дела от брутния вътрешен продукт на средствата, които се отделят. Бих казал, че не само с мярката, която неколкократно подчертахме, 12-процентно свиване на публичния сектор, според мен това можеше да бъде и по-голямо, тъй като там трябва да преценим кои политики са ефективни във всеки един сектор и кои не са ефективни, да бъдат претеглени точно и ясно, да се направи отказ от тези политики и по такъв начин да се повиши ефективността на публичните разходи. Но тук имаме още много неща да направим.

Например, можем да делегираме много от дейностите, които извършва публичният сектор, да ги аутсорсваме, можем да ги делегираме на гражданския сектор, можем да направим още много повече за бюджетното програмиране и онова, което се опитваме да правим в последните две години, макар и в една начална фаза.

Бих искал да кажа, че е недостатъчно онова, което правим в областта на толкова голям и значим социален сектор като здравеопазването. Надявам се, че коалицията след година и половина дебат накъде да върви реформата в здравеопазването най-после ще успее да намери онези първи верни, смели крачки, които ще въведат пазар в този сектор, защото в него няма никакъв пазар. Без наличие на пазар, в който и да било сектор, не можем изобщо да говорим за реформи, а още по-малко за ефективност на разходите в този сектор.

В края на краищата трябва да сме наясно, че този бюджет най-плътно се приближава до критериите, заложени в Лисабонската стратегия на Европейския съюз. Защото високият икономически растеж, който осигурява заетост, който осигурява доходи, който осигурява всички онези средства за функциониране на адекватна социална система за повишаване на доходите, е модерното разбиране за социална политика.

Тук искам да се обърна към министър-председателя, който е ръководител на Социалистическата партия, който е излъчен от Социалистическата партия, и към колегите от Социалистическата партия и да подчертая, защото обществото трябва да подчертава това, както в миналото подчертаваше някои неадекватни политики на Социалистическата партия, че левицата намери смелост да разбере, поздравявам ви за това, въпреки че губи електорат, въпреки че не винаги има разбиране дори сред самите среди, кое е модерна лява политика.

Не е модерна лява политика да увеличаваш преразпределителната функция на държавата, не е модерна лява политика да увеличаваш доходите, когато не са стъпили върху икономически растеж.

Ето защо сме длъжни да отдадем тази благодарност и на министър-председателя, и на левицата, защото ако на най-либералния вектор в коалицията е лесно да провеждаме такъв тип политика, на левицата не й е лесно да провежда такъв тип политика, в който модерното ляво се измерва с икономически растеж, с критериите на Лисабонската стратегия. Аз съм убеден, че изпълнението на този бюджет ще въведе коалицията в последната година с много по-големи възможности да отчете онова, което всъщност става в реалния сектор – над 20% повишаване на доходите, да стане и в другите сектори, да има всички онези реформи, за които говорихме и, в крайна сметка, коалицията да завърши мандата си с абсолютно изпълнени обещания.

Пожелавам успех! Движението за права и свободи ще подкрепи бюджета на първо четене. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.

С това, доколкото виждам, приключват заявките за изказвания от групите, които все още имат тази възможност.

Има думата министър-председателят господин Станишев.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Преди всичко бих искал да благодаря на всички народни представители, които взеха отношение към една от най-важните дискусии в българския парламент всяка година – дискусията по бюджета за 2008 г.

Интересът както на Народното събрание, така и на българското общество в последните два месеца съвсем закономерно беше концентриран към подготовката на проекта за бюджет. Сигурен съм, че този интерес ще продължи и между първо и второ четене по редица детайли, но съществени детайли, които са свързани и с данъчните закони, и като цяло с приемането на бюджета. Съвсем естествен е този интерес, тъй като чрез бюджета се формулират основните приоритети на водената от мнозинството и от правителството политика, формулират се основните задачи пред страната.

Искам да споделя малко от личен опит по обсъждане на бюджети през други години – ако страничен наблюдател погледне изказването на управляващи и опозиция, независимо в кой парламент, винаги има много силни аргументи за бюджета, и против него. Едва ли дискусията миналата година от страна на опозицията се отличаваше много от критиките, отправени към бюджета през тази година.

Бих искал да подчертая също така още един момент, който ми се струва съществен. В нашето общество, за съжаление, не съществува сериозен, истински, задълбочен дебат по бюджетната политика и по прилагането на бюджета. За пореден път ще апелирам и към Народното събрание: Министерският съвет не се притеснява от по-стриктен контрол от страна на парламентарните комисии по изпълнението на секторните политики и бюджети на другите министерства. Мисля, че това е необходимо и полезно за прозрачността на бюджета и за това българските граждани да са убедени, че средствата в публичния сектор се изразходват ефективно. Без съмнение тук има много какво да се направи и да се желае от българското общество. Имаме още път да извървим.

Като правило дискусията се концентрира и върху още няколко въпроса: процент от брутния вътрешен продукт, който се заделя от парламента и правителството за един или друг сектор. Като правило тук се водят много остри секторни дебати. Искам да споделя моето мнение по този немаловажен въпрос.

Без съмнение чрез дела от брутния вътрешен продукт личи в известна степен приоритетността на един или друг сектор, но все пак най-важното условие за успешното решаване както на икономическите, така и на социалните и други проблеми в България, е гарантирането на устойчив икономически растеж. Ако няма икономически растеж, трудно можем да решим проблемите на един или друг сектор, дори с по-висок дял от брутния вътрешен продукт, който се гарантира за здравеопазване или образование, или за социални грижи. Затова както и в миналите две години, приоритет за българското правителство и в този бюджет е създаването на достатъчно гарантирани условия за финансова стабилност, за стабилност на българската национална валута, на доходите на гражданите и условия за устойчив и бърз икономически растеж, който води и до увеличаване на доходите на българските граждани.

Мисля, че тези цели са постигнати в проекта на бюджет за 2008 г.

Тъй като винаги има и много сериозно жонглиране с данни, с цифри, бих искал все пак да повторя и някои от данните, които българската общественост е хубаво да знае. Да вземем един от водещите сектори, които привличат най-голямо обществено внимание – образование и наука. Нека сравним 2005 г. и 2008 г., защото това е достатъчен срок, за да се види динамиката в политиката на това правителство и парламентарното мнозинство като отношение към сектора. Общите разходи за образование и наука през 2005 г. са били 1 млрд. 900 млн. лв. В проекта за 2008 г. са предвидени 2 млрд. 876 млн. лв. Разликата е очевидна. Средното образование през 2005 г. е получавало 1 млрд. 400 млн. лв., а за следващата година се предвиждат 2 млрд. 106 млн. лв. За висшето образование разходите от страна на държавата в бюджета са били 404 милиона, сега ще бъдат 501 млн. лв.

И немаловажно – това, според мен, е от съществено значение, за науката – тъй като това винаги е декларирано от всички правителства и парламенти, че приоритетен отрасъл – 133 милиона през 2005 г. и 268 млн. лв. за 2008 г.

Бих могъл да посоча аналогични данни и за здравеопазването, и за други сектори, които са така или иначе производна от гарантирането на висок икономически растеж и сериозни постъпления в бюджета. Така например, тъй като политиката на доходите винаги е във фокуса на общественото внимание, през 2005 г. средната работна заплата е била 431 лв., за следващата година е планирана средна работна заплата по прогноза над 600 лв., което е ръст с 39% по същество за три години. Минималната работна заплата също бележи значително нарастване от 150 на 220 лв. Това са част от данните, които, според мен, ясно говорят за устойчив позитивен възходящ тренд както на българската икономика, така и за решаването на важни социални въпроси.

Разбира се, не бих могъл да не се спра за пореден път на макроикономическата стабилност, тъй като това беше една от темите и на дебатите в Народното събрание. Бяха отправени обвинения, които в някаква степен взаимно се изключваха. От една страна – от страна на опозицията, защо имаме толкова високо превишение на приходите над разходите, 3% от брутния вътрешен продукт и че това не е необходимо за България в нейното състояние; и, от друга страна, че това превишение не решава макроикономическите проблеми. Винаги трябва да се помни, че България е страна, която е приела варианта за макроикономическо развитие чрез валутен борд. Това гарантира стабилността на финансите, на националната валута и много други важни неща. Именно от тази гледна точка бюджетът на страната изпълнява двойна функция – не само фискална, но и монетарна. Функция, която гарантира и в значителна степен осигурява запасите на Българската народна банка, фискалния резерв и отчита реакцията, която е необходима от страна на държавата към редица рискове.

Наред с успехите в икономическия растеж, обема на преки чуждестранни инвестиции, съкращаване на безработицата, съществуват и такива рискове. Те са свързани със структурни проблеми, болести на българската икономика, недостатъчно високата конкурентоспособност все още. Това се отразява както в търговския дефицит, така и в дефицита по текущата сметка. Именно поради тези причини са необходими както политически, така и икономически знаци, които намират за първи път толкова ясно отражение в проектобюджета, предложен от правителството на Народното събрание.

Една от актуалните теми в дискусията днес беше политиката по доходите, в това число въвеждането на единна 10-процентна ставка, пропорционалният данък за доходите на физическите лица. По тази тема се води и идеологически, и прагматичен дебат за това кой ще бъде ощетен, кой ще спечели от подобна политика. Искам да подчертая няколко важни според мен момента.

Въвеждането на такъв данък е много сериозен елемент на политиката на доходите за българските граждани, най-вече за средната класа, за служителите в системата на образованието, за учителите, за преподавателите във ВУЗ-овете, за средния технически кадър и за квалифицираните работници в нашата страна, защото чрез прилагането на тази скала според икономистите те ще спечелят поне още една работна заплата годишно от спестени данъци. Това ще увеличи тяхната покупателна способност и като цяло е част от политиката на доходите.

Много важно беше, особено за мен като представител на левицата, да се гарантира чрез мерки и чрез разчети на Министерството на финансите, че няма да има категории граждани, особено сред най-бедните, нискодоходните, които биха били ощетени от подобна ставка. Това е гарантирано в проекта на бюджет, предложен на вашето внимание.

Една от особеностите на този бюджет е особеният акцент към силна инвестиционна политика, което е свързано с две неща: повишаване конкурентоспособността на българската икономика и решаване на редица проблеми, които ежедневно засягат бита на българските граждани. Затова е даден ясен знак чрез планирани капиталови разходи, които са с 51% повече, отколкото тези, предвидени и реализирани през 2007 г. Това ще даде сериозен тласък както на развитието на икономиката, така и за цялостната жизнена среда в България.

Не мога да избегна и темата, която беше коментирана, че през тази година България не е усвоила нито едно евро от европейските структурни фондове. Все пак трябва да бъдем коректни, защото се създава измамна представа за това, че средствата, предвидени за нашата страна или за която и да е страна в Европейския съюз за 7-годишната перспектива, се разпределят равномерно година по година, пропорционално и трябва всяка година да се наблюдава резултатът. Вие като народни представители добре знаете, че първата година, в това число и за старите страни членки, е година на одобряване на стратегическия документ Национална стратегическа референтна рамка и на инструментите за усвояване на фондовете по различни сектори: транспорт, околна среда и води, регионална политика, човешки ресурси, конкурентоспособност. От тази гледна точка България се справи много прилично - в челната група на страни от Европейския съюз, включая стари страни членки, които получиха одобрение както на референтната рамка, така и на оперативната програма. Много от оперативните програми не само са стартирали формално, но вече вървят процедури по конкретни проекти. Тук ние сме по-напред от редица страни.

Това по никакъв начин не означава, че през следващата година трябва да спадне темпът или вниманието от страна на правителството, на всички институции към усвояването на парите, защото следващата година вече е важна в съвсем прагматичен приложен план. От тази гледна точка правителството ще води прозрачна политика, защото сме заинтересовани всеки, който има добър проект, да може да усвои средствата, и политика, която ще поощрява инициатива, ще помага с обучение както на общините, така и на неправителствения сектор, така и на българските стопански субекти.

Не на последно място бих искал да засегна още една тема, свързана с положението на българските общини. Аз си спомням години, най-вече българските кметове си спомнят години, когато основна грижа на един кмет беше как да се плати заплата на администрацията в общините, на социалните работници, на медицинските сестри и на много други служители. Сега този проблем не стои. Очаква се българските общини да приключат края на тази година с преходен остатък за следващата година приблизително над 600 млн. лв. допълнителен ресурс, който ще се изразходва през 2008 г. Това, разбира се, не е равномерно и държавата трябва да продължи да подпомага тези общини, които са в по-трудно положение. Това е заложено и в бюджетната политика, предложена на вашето внимание.

Бих обърнал внимание върху няколко акцента. Първо, реалното стартиране на финансовата децентрализация и правата и отговорностите на общинските съвети по отношение определянето на местните данъци и такси. Второ, гарантиране от страна на правителството на финансиране на проектите, свързани с европейските структурни и кохезионни фондове. Мисля, че е много сериозен жест и подкрепа от страна на правителството, както и действието поемане на данък добавена стойност по отношение на проектите, реализирани от българските общини, което е сериозен финансов ангажимент от страна на българската държава.

Сигурен съм, че тези и много други предвидени действия ще помогнат на местната власт да отговори на очакванията на българските граждани и като бенефициент в огромна част, може би 70% от европейските фондове, да постигнат конкретни резултати, които ще бъдат почувствани от българските граждани.

Трудно може в едно изказване да се дискутират всички политики, но бих искал да кажа няколко принципни неща. Все пак един бюджет не може да изчерпи всички политики на правителството. Той дава основните насоки, а те, както вече беше подчертано и от представителите на мнозинството, и от министъра на финансите, са свързани с гарантиране на устойчивост, развитие и ефективна прагматична европейска интеграция на България в общия пазар и европейски институции с решаване на много структурни, остри социални въпроси, свързани с образованието и здравеопазването.

Наред с приемането на бюджета правителството трябва да работи много по-ефективно в следващите месеци за продължаване на модернизацията на образованието и здравеопазването. Тук смятам, че имаме определен дълг към българското общество, както и за по-ефективна и модерна публична администрация като цяло. Имаме резултати, които са постигнати за първите две години от мандата, имаме и много неща, които трябва да свършим по-добре. Това е амбицията на българското правителство.

В реализацията на всички тези важни не само за нас, а най-вече за българските граждани приоритети ще разчитам на подкрепата на Народното събрание. Пак ще повторя, винаги сме открити и за диалог, и за критика, защото знаем, че не сме съвършени. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, позволете да благодаря на министър-председателя за неговото изказване, за отношението, което взе по повдигнатите в хода на дебатите въпроси. Вярвам, че всички сме обърнали внимание на заявената готовност за продължаване на диалога с правителството и в хода на изпълнението на бюджета.

С изказването на министър-председателя приключва обсъждането по законопроекта, уважаеми колеги.

Преминаваме към гласуване.

Предстои да извършим две гласувания. Както е предложила Комисията по бюджет и финанси в своя доклад до пленума на Народното събрание, последователно ще поставя на гласуване Законопроекта за държавния бюджет, съдържащ проекта на Висшия съдебен съвет и след това Законопроекта със становището на Министерския съвет.

Както знаете, първият вариант не е подкрепен от Комисията по бюджет и финанси. Вторият вариант се предлага от комисията да бъде приет от Народното събрание.

Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по членове 1 и 2.

Гласували 215 народни представители: за 4, против 65, въздържали се 146.

Този вариант на законопроекта не се приема.

Преминаваме към гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. със становище на Министерския съвет по членове 1 и 2.

Гласували 222 народни представители: за 163, против 59, въздържали се няма. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Законопроектът е приет на първо четене.

Има възможност за отрицателни вотове.

Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заедно с останалите мои колеги от Демократи за силна България гласувах против Бюджет 2008. Защото Бюджет 2008 не е балансиран, господин Миков, а напротив, той е силно рестриктивен. В резултат на това реалните доходи на българските граждани ще намалеят. Предвиденото увеличение на заплатите и пенсиите ще бъде предварително изядено от изпреварващата ги инфлация, която тази година ще достигне почти 12%.

Гласувах против, защото отлаганите реформи в образованието и здравеопазването отново няма да се проведат, тъй като за тях няма необходимите предвидени средства.

Гласувах против, защото Бюджет 2008 не дава перспектива за реализиране на ползите от членството ни в Европейския съюз. Доказателство за това, господин министър-председател, е фактът, че независимо от вашето становище за тази година – първата ни година от членство в Европейския съюз, от заплануваните 440 млн. евро от структурните и от Кохезионния фонд, действително не е усвоено нито едно евро. Правителството закъсня както с референтната рамка, така и с отделните програми.

Гласувах против, защото рамката на Бюджет 2008 предвижда премахване на необлагаемия минимум и семейното подоходно облагане, които са защитни механизми за нископлатените и социално слаби обществени слоеве.

Гласувах против, защото Бюджет 2008 деморализира още повече българските граждани, на които омръзна да се дават неизпълними обещания. Пример за това е Бюджет 2007 и неизпълнените обещания, дадени преди една година от премиера от същата тази трибуна.

Гласувах против, защото чрез Бюджет 2008 правителството няма да даде друго ново качество на живот на хората и през следващата година българските граждани ще останат на последното 27-о място от страните – членки на Европейския съюз, по доходи. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Димов, имате думата.

НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Господин председател на Народното събрание, господин министър-председател! Вие казахте, че не може политиките на правителството да се обобщават в рамките на едно изказване А аз ще Ви кажа – може! Може, и то в рамките на 30 секунди!

Политиката на правителството е да стимулира хазартния бизнес и това е бюджетът на хазарта в България. Това не е случайно, разбира се. От хазартния бизнес ще получите своите отчисления, за да може след две години да си купите изборите. Това общо-взето е нивото на политиката, водена от българското правителство.

Иначе Бюджет 2008 г. е поредният бюджет, в който българите ще бъдат по-бедни в края на годината, отколкото са в началото – по-бедни ще бъдат, защото инфлацията ще бъде по-висока от тази, която предвиждате, както е в сегашната година. Когато преди една година тук, от тази трибуна, Ви казах: “Господин министър-председателю, залагате грешни цифри!”, Вие не ми повярвахте. Но днес те са такива – Бюджет 2008 може да се характеризира с едно: Да живее хазартът, тежко на българските граждани! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И третият отрицателен вот – господин Бакалов, заповядайте.

Моля да изслушате председателя на Парламентарната група на Обединените демократични сили.

Господин Бакалов, имате думата.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за тези, които останаха все пак.

Уважаеми колеги, това, че си приехте бюджета не значи, че нещата са свършили. Тук искам да опонирам и да обясня защо съм гласувал против. Защото всяка нормална държава – премиерът много добре знае това, провежда дискусията за бюджета месеци, а нашата държава го проведе точно за шест часа с почивката. (Шум и реплики.) Не може да има ефективен диалог за правенето на бюджета.

Гласувах против, защото основата, от която е направен този бюджет, не е реалистична. Това не са истинските числа и министърът на финансите много добре знае това. Не можеш тази година да имаш преизпълнение от 4 милиарда, а те да не са отразени никъде и основно базата за следващата година да е тази година, на която си сложил примерно ръст от 6%, което отново означава, че предварително залагаш излишък, който не винаги в икономиката е здравословен, независимо от нашите ангажименти. Така че, когато има реализация и приемане на бюджет трябва да има една искреност и една истинност спрямо българските граждани.

Не може да се приема бюджет с ясната перспектива, че в това Народно събрание ще се приемат закони, с които се създават нови структури и те да не са предвидени в този бюджет. Това означава, че отново на тъмно след това ще има вътрешна трансформация. Не може да се приема бюджет на средногодишна база на цената на петрола 68 долара за барел, а сега тя да е между 90 и 100 долара за барел.

Кажете как при това положение този бюджет ще бъде реалистичен?

Накрая, завършвайки, господин председател, не може да залагаш средногодишна инфлация 4,5%, а министърът на икономиката вчера на Икономическия форум да заяви, че тя ще мине 10%.

Ето затова този бюджет не може и няма как да бъде подкрепен от опозицията, защото най-малкото той страда от един основен недостатък – неистинност. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, с това последно изказване окончателно приключи процедурата по т. 1 от дневния ред на нашето заседание – Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г., първо четене.

Благодаря на всички вас за участието в дискусията, на министър-председателя и на членовете на Министерския съвет.

Преди да закрия днешното пленарно заседание, няколко съобщения:

Комисията за борба с корупцията ще заседава на 22 ноември 2007 г. от 14,30 ч. в зала 132 на пл. “Александър І”.

Комисията по европейските въпроси ще заседава съвместно с Комисията по правни въпроси на 22 ноември 2007 г., четвъртък, от 14,00 ч. в зала 356 на пл. “Александър І”.

Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание на 22 ноември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 142 отново в сградата на пл. “Александър І”.

И последното съобщение: Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 22 ноември 2007 г., четвъртък, от 11,00 ч. в зала “Огледална” в сградата на Народното събрание.

С това съобщение приключват съобщенията за днес.

Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч. сутринта в сградата на Народното събрание.

Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)
(Закрито в 18,06 ч.)

Председател:

Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:



Метин Сюлейманов
Светослав Малинов

Каталог: Stenogrami -> Stenogrami Velichklov
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, четвъртък, 29 юни 2006 г. Открито в 9,01 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 9 юни 2006 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, четвъртък, 20 март 2008 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 26 септември 2008 г. Открито в 9,03 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 29 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, сряда, 15 октомври 2008 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 27 юни 2008 г. Открито в 9,03 ч