Програма за заседанията на Народното събрание за периода 21-23 ноември т г., така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет

За 2007 г. е разчетена средногодишна брутна заплата от 1127 лв., а с проекта на Висшия съдебен съвет за 2008 г. се иска 1360 лв. Министерският съвет предлага средномесечна работна заплата в размер на 1254 лв., което е по-малко от тяхното искане със 106 лв. и осигурява увеличение спрямо 2007 г. със 127 лв.

С бюджета за 2007 г. за Висшия съдебен съвет са формирани капиталови разходи в размер на 32 млн. и 600 хил. лв., а за 2008 г. 28 млн. лв., които са включени в бюджета на Министерството на правосъдието. В изпълнение на Конституцията на Република България (чл. 130а) и във връзка с новия Закон за съдебната власт (чл. 390) по бюджета на съдебната власт са предвидени още 10 млн. и 100 хил. лв. за капиталови разходи за управлението и стопанисването на движимите вещи по проекта със становище на Министерския съвет, което е с 18 млн. и 700 хил. лв. по-малко от искането на Висшия съдебен съвет.

В становището си по чл. 1 за републиканския бюджет Министерският съвет е предложил субсидия за бюджета на съдебната власт в размер на 333 млн. и 300 хил. лв., с което се осигурява ръст от 27% спрямо 2007 г., а искането на Висшия съдебен съвет е за 409 млн. и 700 хил. лв. или в повече със 76 млн. и 400 хил. лв. (ръст от 56% спрямо 2007 г.).

Освен разликите в стойностните показатели, отразени в чл. 1 и чл. 2, алинеи 1 и 2 на Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г., има различия и по чл. 2, алинеи 3, 5, 6, 7 и 8.

Висшият съдебен съвет е предложил текстове за Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, а именно:

1. Висшият съдебен съвет предлага да се включи нов параграф със следното съдържание: “§ … При преизпълнение на приходите по републиканския бюджет Министерският съвет до 31 август да осигури по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет допълнително сумата в размер на 10 млн. лв. за целеви субсидии по бюджета на съдебната власт за структурни реформи”.

Министерският съвет не подкрепя предложението на Висшия съдебен съвет, тъй като в правомощията на Министерския съвет е в хода на изпълнението на държавния бюджет, по реда и условията на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, да предоставя допълнителни кредити на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, поради което не се налага да бъде разписан конкретен текст.

2. Висшият съдебен съвет предлага включването на нов параграф: “§ … Министерският съвет, съгласувано с Висшия съдебен съвет, извършва промени по бюджета на съдебната власт, произтичащи от влезли в сила закони и засягащи бюджетните взаимоотношения с централния бюджет”.

Министерският съвет не подкрепя предложението на Висшия съдебен съвет, тъй като със Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г. не са предвидени средства в централния бюджет, които да се предоставят по бюджета на съдебната власт в хода на неговото изпълнение, което обстоятелство прави излишна подобна разпоредба.

Предложените в становището на Министерския съвет основни показатели по бюджета на съдебната власт за 2008 г. са съобразени с одобрените основни допускания за разработването на средносрочната фискална рамка за периода 2008-2010 г. и са разчетени с разбирането за необходимостта от продължаване на провежданата реформа в българската съдебна система и при съобразяване с наложените предизвикателства към съдебната власт, свързани с пълноправното ни членство в Европейския съюз.

Във връзка с изложеното Министерският съвет предлага на Народното събрание да вземе предвид становището на правителството по Проекта на бюджет на съдебната власт за 2008 г. и да го включи в общите параметри на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г.

ІІІ. Бюджет на Народното събрание

Във връзка с изменението на Конституцията на Република България и последвалите изменения в Закона за устройството на държавния бюджет в Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г., в чл. 3 се предлага приемането на бюджета на Народното събрание в следните параметри:

- приходи – 3 млн. лв.;

- разходи – 56 млн. лв., в т.ч. текущи разходи – 44 млн. и 100 хил. лв., капиталови разходи – 11 млн. и 400 хил. лв., и резерв – 500 хил. лв.;

- трансфери нето – 53 млн. лв.

ІV. Бюджети на Сметната палата и на Комисията за финансов надзор

Предложените разходи за Сметната палата са в размер на 18 млн. и 600 хил. лв., от които за текущи разходи – 17 млн., и за капиталови разходи – 1 млн. и 600 хил. лв. Спрямо 2007 г. разходите намаляват с 300 хил. лв. Основно намалението се дължи преди всичко на намаляването на капиталовите разходи с 3 млн. лв. Текущите разходи спрямо 2007 г. нарастват с 2 млн. и 700 хил. лв.

По бюджета на Комисията за финансов надзор за 2008 г. се очаква да постъпят приходи в размер на 3 млн. и 100 хил. лв., което е нарастване с 400 хил. лв. спрямо 2007 г. Разходите са в размер на 9 млн. и 300 хил. лв., с което се осигурява ръст от 9,4% спрямо 2007 г. или с 800 хил. лв. в повече. В рамките на общото увеличение текущите разходи се увеличават със 700 хил. лв., а капиталовите със 100 хил. лв. Част от увеличението на разходите се покрива с предложеното увеличение на приходите, събирани от дейността на Комисията за финансов надзор.

V. Взаимоотношения на републиканския бюджет с бюджетите на общините

В републиканския бюджет за 2008 г. е предвидено на общините да се предоставят субсидии и трансфери общо в размер на 1 млрд. 868 млн. и 700 хил. лв. За същите дейности през 2007 г. са предоставени 1 млрд. 618 млн. и 900 хил. лв. или с 249 млн. и 800 хил. лв. по-малко. Сумата се разпределя, както следва: 1 млрд. 531 млн. и 300 хил. лв. за обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности; трансфери за местни дейности, в това число 173 млн. и 400 хил. лв. обща изравнителна субсидия, и 10 млн. трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища; 154 млн. лв. целева субсидия за капиталови разходи, в това число 40 млн. лв. за екологични обекти, и 45 млн. лв. за изграждане и основен ремонт на общински пътища.
За 2008 г. е предвидена структурна промяна в показателите като държавния трансфер за преотстъпен данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица отпада, а сумите от него се включват в общата допълваща субсидия.

За финансиране на делегираните от държавата дейности за 2007 г. са разчетени 1 млрд. 294 млн. 400 хил. лв., а за 2008 г. – 1 млрд. 531 млн. 300 хил. лв. или в повече с 236 млн. 900 хил. лв. и ръст от 18,3%. Сумата 1 млрд. 531 млн. 300 хил. лв. е за финансиране на делегираните от държавата дейности за 2008 г. без капиталови разходи и се предоставя за разходи по функции, както следва:

- за общинската администрация – 192 млн. 400 хил. лв. или по-малко със 100 хил. лв. спрямо 2007 г.;

- за отбрана – 21 млн. 800 хил. лв. или в повече с 2 млн. 300 хил. лв. спрямо 2007 г. и ръст от 11,7%;

- за образование – 1 млрд. 15 млн. 500 хил. лв. или в повече със 163 млн. 700 хил. лв. спрямо 2007 г. и ръст от 19,2%;

- за здравеопазване – 120 млн. 200 хил. лв. или в повече с 14 млн. 200 хил. лв. спрямо 2007 г. и ръст от 13,4%;

- за социални грижи – 116 млн. 500 хил. лв. или в повече с 47 млн. 300 хил. лв. спрямо 2007 г. и ръст от 68,3%;

- за култура – 63 млн. 800 хил. лв. или в повече с 9 млн. 400 хил. лв. спрямо 2007 г. и ръст от 17,4%;

- за икономически дейности и услуги – 1 млн. 178 хил. лв. или в повече със 108 хил. лв. спрямо 2007 г. и ръст от 10,1%.

Приходите от патентния данък ще постъпват в местните бюджети. За 2008 г. прогнозният им размер е около 40 млн. лв. Очакваният приход може да бъде различен от фактическите постъпления с оглед на факта, че общините сами ще определят размера на данъка в определени от закона граници.

Нов момент по отношение на данъчната политика през 2008 г. е балансирането на бюджетите на общините за делегираните от държавата дейности и премахване преотстъпването на данъка върху доходите на физическите лица от централната на местната власт, което ще бъде компенсирано със субсидии от централния бюджет.

По законопроекта се проведе дискусия, в която се изразиха становища и се поставиха въпроси, на които отговориха представителите на Министерския съвет и Висшия съдебен съвет.

След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:

1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: 1 глас “за”, 10 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.

2. По Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2008 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: 10 гласа “за”, 4 гласа “против”, без “въздържали се”.

Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2.” Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Овчаров.

Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски да представи становището на правителството по начин, по който господин министърът намери за най-достъпен.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! За мен е удоволствие да представя проектобюджета за следващата година в съответствие с чл. 22 от Закона за устройството на държавния бюджет. Представям на вашето внимание за обсъждане Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г.

Избрахме за ключови послания на Проекта за бюджет 2008 устойчивостта и развитието – вечните теми на всяка фискална политика. Разшифровани на конкретния етап на нашето социално-икономическо развитие тези послания намират съдържанието си в поддържането на макроикономическата стабилност на фона на прекалено силното вътрешно търсене, колебанията на глобалните финансови пазари, създаването на предпоставки за продължаващ, сравнително висок икономически растеж, повишаване конкурентноспособността на българската икономика и крайната цел на нашата икономическа и фискална политика – подобряване качеството на живот на българските граждани.

Извели сме няколко водещи приоритети:

- противодействие на икономическите диспропорции и нарастващия дефицит по текущата сметка чрез залагане на фискална цел за положително бюджетно салдо в размер на 3% от брутния вътрешен продукт;

- ускорено модернизиране на публичната инфраструктура чрез сериозен ръст на публичните инвестиции, подкрепян от достъпа на страната до структурните фондове на Общността;

- продължаване на реформите в ключови социални сектори като образование и здравеопазване, по-нататъшно функционално и институционално рационализиране на целия публичен сектор;

- финансово обезпечаване на програмите за научноизследователската и развойна дейност в съответствие с обновената Лисабонска стратегия.

Планираме икономическият растеж да се запази на сравнително високото си ниво от настоящата си година – 6,4%. Залагаме намаляващ инфлационен натиск в сравнение с настоящата година до нива от 4, 5% в края на периода и 6,9% средногодишно. Прогнозираме да продължи притока на преки чуждестранни инвестиции в размери около 4,7 млрд. евро.

В същото време очакваме външноикономическите дисбаланси, респективно дефицитът по текущата сметка да продължи негативния си тренд и да достигне до нива малко под 22%. Подобен дефицит е предизвикателство и сигнал за внимание пред макроикономическата, а в случая и пред фискалната политика.

Провежданата фискална политика, базирана на положително бюджетно салдо е съобразена, както вече бе подчертано, с нарастващия негативен баланс по текущата сметка, натиска върху вътрешното търсене вследствие притока на преки чуждестранни инвестиции и очакваните ресурси от структурните фондове, както и с цикличното развитие на икономиката. Провеждането на антициклична фискална политика е една от ключовите препоръки на Европейската комисия и Международния валутен фонд за дългосрочна стабилност на публичните финанси. Тя напълно отговаря на изискванията на ревизирания Пакт за стабилност и растеж.

През следващата година възнамеряваме да продължим политиката на сравнително облекчаване на преките данъци с цел насърчаване на стопанската активност, свиване на дела на сивата икономика и увеличаване на събираемостта на данъците. Планираме приходи на консолидирана основа малко над 27 млрд. лв., което представлява ръст от 27% спрямо предходната година, тоест спрямо настоящата година. На този фон всички анализатори вече оцениха приходната част на проектобюджета като реалистична, дори напрегната.

Предстоящото въвеждане на единна 10-процентна пропорционална ставка върху доходите на физическите лица изравнява режимите на облагане на персоналния с корпоративния данъци. В същото време в последните месеци бяхме свидетели на несполучливи и в определена степен странни критики по отношение на перспективата да имаме най-ниското ниво на персоналния подоходен данък между страните членки. При пределно ниската данъчна ставка се пледира за запазване на съществуващи преференции без да се отчита обстоятелството, че самата ставка е обща преференция за всички данъкоплатци. Би могло и така да се интерпретира. При 10-процентно облагане на доходите преотстъпването на данък за отглеждане на деца или за спонсорство вече е пренебрежимо малка сума – съответната политика е прехвърлена към разходната част, където бюджета ще разходва двойно по-голяма сума за увеличение на детските надбавки в сравнение с ефективно приспаданите данъци през настоящата година.

Разчетите за приходите от косвени данъци, в частност от ДДС, са изготвени при ставка от 20% и отразяване на ефектите от присъединяването на Република България към Европейския съюз и хармонизирането на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на косвеното облагане. Прогнозата за приходи от ДДС през 2008 г. в размер на над 8 млрд. лв. ще бъде постигната при ефективна събираемост на данъка от около 92%. За сравнение ще кажа, че този индикатор за средноевропейски стойности е около 80%.

По отношение на Закона за акцизите и данъчните складове ще продължи хармонизацията на българското законодателство с това в Европейския съюз. Очакваният общ размер на приходите от акцизи за 2008 г. е около 3 млрд. 800 млн. лв.

В разходната част на проектобюджета се открояват на първо място публичните инвестиции с ръст от над 50% спрямо настоящата финансова година с акцент, разбира се върху управлението на европейските фондове, сериозен номинален ръст за сфери като образование и здравеопазване, рязко увеличаване на средствата за финансиране на наука и научни изследвания, умерен ръст на доходите, подсилен с въвеждането на ниско пропорционално данъчно облагане, финансово обезпечаване на пенсиите чрез предвиден ръст от около 900 млн. лв. спрямо настоящата година – това са някои от ключовите акценти, които дават облика на разходната част на бюджета за 2008 г.

Очевиден е ръстът на публичните инвестиции. Подчертах го като най-голям в разходната част. В последните няколко години публичните инвестиции са политиката, която заема най-големи ръстове в разходната част на проектобюджетите.

За следващата фискална година, доколкото значим дял в публичните инвестиции имат европейските фондове, ви предлагам един общ поглед върху прогнозата за усвояване на фондовете. За следващата фискална година сме предвидили реализация на проекти, финансирани по линия на европейските фондове, в общ размер малко над 3 млрд. лв., разпределени по източници. Създаването условия за оптимално разпределение и ефективно усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз ще бъде един от ключовите приоритети на фискалната политика.

Бюджет 2008 г., както е разработен, създава необходимите финансови предпоставки за цялостно прилагане на децентрализирания модел за управление на средното образование – една дълго отлагана реформа на базата на актуализиране на единните стандарти за издръжка на един ученик. По-високото заплащане на учителския труд е обвързано с ефективното уплътняване на нормативите на часове и пълняемост на паралелките в отделните училища. Предвидени са също средства за подобряване на материално-техническата база и обслужващите звена, както и проектно насърчаване оптимизацията на училищната мрежа. Планира се повишаване на обхвата и улесняване на равния достъп до средното и висшето образование в България. Сумарно разходите за образование нарастват с над 470 млн. лв., което представлява ръст от 22% спрямо настоящата година.

Разходите за здравеопазване общо са в размер на 2 млрд. 570 млн. лв., ръст от 350 млн. лв. или 16 на сто спрямо настоящата година. Предвижда се през 2008 г. да продължи тенденцията лечебните заведения за болнична помощ да се финансират основно от един източник – Националната здравноосигурителна каса. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването за 2008 г. ще се финансират над 20 приоритетни национални програми, като част от националната здравна политика.

За осигуряване на скъпо струващи лекарства и консумативи, включително и по националните програми, са предвидени общо 160 млн. лв., което представлява ръст от 23 на сто спрямо настоящата година.

Отчитайки приоритетите на правителството, свързани с повишаване на жизненото равнище на българските граждани, в средносрочен план и въвеждане на 10-процентния пропорционален данък от 1 януари 2008 г., предвиждаме увеличение на доходите от работна заплата през 2008 г. на две стъпки. От 1 януари нарастване на минималната заплата от 180 на 220 лв. И еднократно коригиране на работните заплати до 430 лв. за заетите по трудово правоотношение и до 375 лв. на заетите по служебно правоотношение на всички от публичния сектор, заради въвеждането на пропорционалното подоходно облагане. Косвено, в резултат на въвеждане на данъка, нарастват и разполагаемите доходи от работни заплати на всички заети не само в публичния сектор със заплати над 430 лв. за лица по трудово правоотношение и на 375 лв. за лица по служебно правоотношение.

От 1 юли предвиждаме индексация на всички работни заплати на заетите в публичния сектор с до 10%.

За оптимизиране числеността на публичния сектор е предвидено до 30 юни 2008 г. всички бюджетни структури да намалят числеността си с не по-малко от 12% с изключение на дейностите, които се финансират на база на единни разходни стандарти и нормативи.

Във функционален разрез на публичните разходи най-висок относителен дял заемат социалните разходи. През 2008 г. техният размер на консолидирано равнище е 13,4% повече финансови средства спрямо предходната година и общо възлиза на 7 млрд. 600 млн. лв. През 2008 г. политиката по социално подпомагане ще продължи да се развива в посока на гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението чрез по-добра насоченост на социалните помощи и повишаване ефективността на социалните програми.

Тазгодишното двукратно актуализиране на пенсиите покачи дела на разходите за пенсии от 8,2 на 8,7% от брутния вътрешен продукт. Бюджетно съотношение, което ни нарежда на първо място в Европа с всички позитивни и негативни аспекти на тази позиция. За 2008 г. сме предвидили осъвременяване на пенсиите с около 9,5% от 1 юли по така нареченото швейцарско правило, тоест 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени. Максималният размер на пенсиите се запазва на 490 лв., а от 1 юли 2008 г. ще увеличим минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 102 на малко над 112 лв.

Пропускам илюстрацията за държавния дълг. Може би тя красноречиво показва тенденциите на намаление на дълга и на разходите за обслужване на дълга. Съотношения, по които понастоящем сме на едно от първите места в Европа в сравнение с 90-те години. Фактически сме сменили позицията си от едно от последните места.

По отношение на протичащата фискална децентрализация, следващите стъпки са разширяване на правомощията на общините при определяне на местните данъци и такси, промени в механизма на финансиране на делегираните от държавата дейности чрез пълно субсидиране от държавния бюджет, прехвърляне на приходи от патентния данък на общините. Осигурили сме и национално съфинансиране по всички общински проекти, които ще се финансират от структурните фондове на Общността.

Фискалната устойчивост не е достатъчно, но е абсолютно необходимо условие за реализация на маркираните малка част от политиките, които предстои да бъдат изпълнявани през следващата финансова година. За целта ще продължим да спазваме изискванията на Пакта за стабилност и растеж, насочен към постигане на стабилни публични финанси. Вече подчертах, че е предвидено превишение на бюджетните приходи над разходите в размер на 3 на сто. Заложили сме резерв за фискална устойчивост в размер на 0,5% от брутния вътрешен продукт. Този резерв ще замести 90-процентното правило и ще осигури по-голяма гъвкавост за реализиране на секторните политики. Ще положим усилия за повишаване ефективността на публичните разходи чрез по-нататъшно развитие на програмното бюджетиране.

В заключение бих искал да изразя своята увереност, че положителният сценарий за развитието на българската икономика в условия на фискална устойчивост и стабилна макроикономическа среда, минава през одобрение на представения проект на Закон за държавния бюджет.

Уважаеми дами и господа народни представители, пожелавам ви ползотворна работа по обсъждането на проектобюджета за следващата финансова година. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря на министъра на финансите.

Уважаеми колеги, съгласно промените, направени в Закона за съдебната власт, валидни от 7 август т.г., след публикацията в “Държавен вестник”, по силата на чл. 364, ал. 2 се предвижда при приемането на държавния бюджет Народното събрание да изслуша доклад на Висшия съдебен съвет, представен от негов представител, непосредствено след доклада на Министерския съвет.

В съответствие с тази норма предлагам да дадем думата на господин Иван Колев – член на Висшия съдебен съвет, който беше допуснат до пленарната зала, съгласно гласуваното от нас процедурно предложение на господин Овчаров, за да представи доклада на Висшия съдебен съвет.

Заповядайте, господин Колев. Имате думата.

И така,
„ДОКЛАД

за проекта на бюджет на съдебната власт за 2008 г.
Висшият съдебен съвет на заседанието си на 5 септември 2007 г. обсъди и одобри проекта на бюджет на съдебната власт за 2008 г. Проектът е изготвен по функции и политики, по стойностни и натурални показатели по бюджетните параметри.

Съобразен е със следните обстоятелства и показатели:

- Действащата нормативна уредба и мониторинговият доклад на Европейската комисия за България.

- Решенията на Конституционния съд по разпоредби на Закона за съдебната власт и други влезли в действие разпоредби на НПК, АПК, Закона за търговския регистър и други закони, свързани с бюджета на съдебната власт.

- Основни прогнозни разчети и показатели, определящи приоритетите и разпределението на бюджетните ресурси за функциониране на българската съдебна система през периода 2008-2010 г., съобразени с макроикономическите показатели, предоставени от Министерството на финансите.

- Стратегията за съдебна реформа, приета с Решение № 672 на Министерския съвет от 1.10.2001 г. и актуализирана през 2003 г. с Решение № 260 от 21.04.2003 г.

При изготвянето на бюджета на съдебната власт за 2008 г. са взети предвид изискванията на новоприетия Закон за съдебната власт. Разчетите за 2008 г. са изградени при ясна и конкретна организационно-икономическа и финансова база. Базата за изграждане на разчетите за 2008 г. са разходите през 2007 г., коригирани с промените в законодателството, нови структури, еднократни разходи за съответната година по натурални и стойностни показатели, както по функции и политики програми.