Програма за заседанията на Народното събрание за периода 21-23 ноември т г., така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет

Целите, задачите и приоритетите в областта на съдебната власт за 2008 г. са свързани с оптимално бюджетно финансиране и осигуряване на материални условия за провеждане на следните политики:

Първо – „Щатно комплектоване на цялостната дейност на органите на съдебната власт във връзка с изискванията на Закона за съдебната власт, както и за създаване на механизми на достъп до информация с цел повишаване на общественото доверие в съдебната власт”.

Конкретните задачи, изискващи бюджетно финансиране на практическото реализиране на тези политики, са следните: назначаване на съдебни администратори, съдебни и прокурорски помощници; назначаване на специалисти за работа с класифицирана информация; назначаване на системни администратори и служители за връзка с обществеността; назначаване на нови служители в Националния институт на правосъдието във връзка с предстоящо извършване на изследователска и издателска дейност за нуждите на съдебната система, както и във връзка с изграждането на звено за проучване и изследване на практиката и администрирането на правораздаването; осигуряване на участието на съдебни експерти, вещи лица и съдебни заседатели чрез нормализиране на заплащането на техния труд на основата на законоустановените критерии. Предвидените средства за изпълнение на тези програми са общо в размер на 387 млн. 769 хил. 500 лв.

Второ – „Подобряване на инфраструктурата и сигурността в съдебната система”.

Основната цел на Висшия съдебен съвет в тази политика е насочена към подобряване на материалните условия на работещите в органите на съдебната власт, създаване на съвременни условия за гражданите, включително за обвиняемите, за провеждане на съдебния процес, създаване на условия за опазване на класифицираната информация.

Конкретните задачи, изискващи бюджетно финансиране за практическото реализиране на тази политика, са следните: осигуряване на минимално необходимите условия за нормален съдебен процес – съдебни зали и информационно-озвучителни инсталации, помещения за охранителния състав, за свидетелите и за другите участници в наказателните производства, защитни приспособления; съвременно оборудване и обзавеждане на кабинетите на магистратите и специализирано оборудване на помещенията на съдебната администрация – архиви, съдебни деловодства и др. Предвидените средства за решаване на задачите са общо в размер на 15 млн. 373 хил. 300 лв.

Трето – „Усъвършенстване на информационните технологии в работата на съдебната власт и разширяване на автоматизирания обем на специализирана информация между съдебните институции и държавната администрация”.

Стратегическата цел на Висшия съдебен съвет в областта на тази политика е дооборудване на системите за събиране на данни и за поддържане на стратегически масиви, повсеместно внедряване на системи за управление на делата и разширяване на техническите възможности за връзка между отделните органи на съдебната власт, целù и осигуряването на автоматизиран достъп до публичните съдебни регистри.

За реализирането на тази политика е предвидено изпълнението на следните задачи: цялостна компютризация на съдебната система; внедряване на единна система за издаване на свидетелства за съдимост; оборудване на компютърна библиотека в Националния институт на правосъдието; въвеждане на стандарти за обмен на информация между отделните подсистеми в съдебната власт; създаване и внедряване на стандартен софтуер за публичните регистри и достъп до информация за работата на съдебните институции; внедряване на единен счетоводен продукт във всички органи на съдебната власт. Предвидените средства за решаване на задачите са общо в размер на 5 млн. 435 хил. 700 лв.

Четвърто – „Укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи”.

Стратегическа цел на Висшия съдебен съвет в областта на тази политика е организиране професионалната квалификация на правоприлагащите органи във връзка с промените в законодателството и въвеждане на европейските стандарти в правораздаването, както и повишаване качеството и ефективността на работата на работещите в органите на съдебната власт като гаранция за реални и бързи резултати в правораздаването в Република България. Потенциалните фактори, въздействащи върху постигане целите на тази политика, са квалификацията и правната помощ от страна на специализирани органи на Европейския съюз и други развити държави в провеждането на съдебната реформа в Република България.

Стратегическа цел на Висшия съдебен съвет се явява също така повишаване ефективността и качеството на работата на администрацията на Висшия съдебен съвет. Ползата от изпълнението на политиката е подобряване работата на администрацията на Висшия съдебен съвет, повишаване ефективността и подпомагане на дейността му и отделните органи на съдебната власт. Тази политика на административно укрепване на самия Висш съдебен съвет бе заложена и като съществен ангажимент на стратегията за реформа на съдебната система с оглед изпълнението на функциите му, свързани със стратегическото управление на съдебната власт.

Бързото и качествено правораздаване, довеждането до ефективен край на реформата в съдебната система съгласно критериите и изискванията за членство на страната ни в Европейския съюз са основните цели на всички магистрати и съдебни служители в тяхната ежедневна работа.

За реализирането на тези политики е предвидено изпълнението на следните задачи: на основание приетия от Висшия съдебен съвет Правилник за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация ще продължи осъществяването на програмите за поддържане и повишаване квалификацията на магистратите и служителите; въвеждане на европейските стандарти в правораздаването; обучение на административните ръководители по въпросите за съставяне и управление на бюджета на органите на съдебната власт; подготовка на административния персонал за прилагане на стандарти за професионално обслужване на гражданите; обучение по теми, свързани с приемането на новите Наказателнопроцесуален кодекс, Гражданскопроцесуален кодекс и Административнопроцесуален кодекс; семинари по европейско право и защита правата на човека; обучение на магистрати и служители за ползване на стандартен и специализиран софтуер; начално обучение на младши магистрати. Предвидените бюджетни средства за учебната дейност са в размер на 1 млн. 450 хил. 700 лв.

Оттеглянето на USAID – един от основните донори на текущото обучение и обучение на съдебната администрация, изисква тези дейности да преминат изцяло на бюджетна издръжка.

Пета програма – “Дейност на специализирани съдебни институции в съответствие със законодателни промени и създаване на нови такива”.

От 1 март 2007 г. стартира дейността на 28-те административни съдилища. За нормалното функциониране на съдиите са предвидени разходи в размер на 32 млн. 963 хил. 700 лв. След създаването на новите административни съдилища се предвиждат и съответни промени в прокуратурата, които следва да бъдат обезпечени с необходимите средства. На основание чл. 136, ал. 2 от Закона за съдебната власт в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. За тази цел в проекта на бюджет за 2008 г. са предвидени средства за щатното окомплектоване, за обучение по промените в Административнопроцесуалния кодекс, за заплащане на възнаграждения на участници в съдебния процес общо в размер на 10 млн. 932 хил. 600 лв.

Шесто – “Контрол на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност”.

На основание чл. 132а от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт се създава Инспекторат към Висшия съдебен съвет, чиито правомощия са да проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи, образуването и движението на делата им, както и тяхното приключване в установените срокове. Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма, или по сигнали, като за функционирането му са предвидени разходи общо в размер на 3 млн. 373 хил. 300 лв.

Основните показатели за бюджета на съдебната власт за 2008 г. са следните: общ размер на разходите – 457,3 млн. лв.; численост – 15 437 щатни бройки, в това число магистрати – 5 554  щатни бройки, включително административните съдилища при численост към 31 юли 2007 г. 13 684 щатни бройки, в това число магистрати – 5 160 щатни бройки.

Размер на съответните приходи: 47,6 млн. лв., в това число от съдебни такси – 45,8 млн. лв.; размер на субсидията от републиканския бюджет – 409,7 млн. лв.

Проектът на бюджет на съдебната власт за 2008 г. по отношение на приходите от дейността на органите на съдебната власт е съобразен с политиката за поетапно извеждане от съдебната система на дейности, осигуряващи относително по-голям размер на собствени приходи. Например само от прехвърлянето на търговския регистър към несъдебен орган собствените приходи се очаква да намалеят с 20-25%. Приходи от наеми на имущество също не се предвиждат по бюджета на съдебната власт.

Друго съобразено обстоятелство е продължаващото действие на Тарифа № 1 за съдебните такси, в която размерът на таксите е неоснователно нисък на базата на динамиката на обществено-икономическите условия и параметри. При това положение бюджетът на съдебната власт става изцяло зависим от субсидията от централния републикански бюджет. Очаква се собствените приходи за 2008 г. да са около 10 на сто от общия размер на разходите.

Очакваният средногодишен ръст на съдебните производства е 6,8% без очакваното увеличение във връзка с прилагането на правото на Европейския съюз.

Смятаме, че при обсъждането на бюджета на съдебната власт следва да се има предвид, че за разлика от други функционални сфери, от които държавата може постепенно да се оттегля и които могат да се управляват по-ефективно от частни структури или намален състав, в съдебната система има точно определени разходи, които следва да се осигурят от републиканския бюджет. Така например разходите за екстрадиция, както и тези за извършване на експертизи с чуждестранни институти, отчитат ръст след присъединяването на Република България към Европейския съюз. Част от проблемите, свързани със съдебната реформа по отношение на човешките ресурси, численост и обучение, компютризация и материалните условия не могат да се финализират до края на 2007 г.

Не на последно място, бих искал да кажа, че отново не са ясни съображенията на Министерския съвет да не приеме предложението на Висшия съдебен съвет редакциите на ал. 3 и ал. 5 към чл. 2 от проекта на Закона за държавния бюджет за 2008 г. Това обстоятелство за поредна година ще ограничи възможността за ползване на преходния остатък по бюджета на съдебната власт, с което се нарушава чл. 361, ал. 3 от Закона за съдебната власт, както и правото на Висшия съдебен съвет да изменя показателите на бюджетните разходи по органи на съдебната власт. Тази ограничителна норма е създадена единствено за бюджета на съдебната власт.

В заключение, доколкото членството в Европейския съюз изисква да бъде доведена докрай реформата в съдебната система, предлагаме с бюджета за 2008 г. да бъдат осигурени достатъчно средства, осигуряващи нормално функциониране на органите на съдебната власт. Смятам, че одобреният от Висшия съдебен съвет проект на бюджет на съдебната власт за 2008 г. е разработен в рамките на разумния минимум и е едва 0,78% от брутния вътрешен продукт, докато в страните – членки на Европейския съюз, той е над 2%. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Колеги, преминаваме към представянето на становищата на комисиите на Народното събрание. Всички комисии са разгледали проекта за бюджет, изготвили са свои становища, които ви бяха раздадени в хода на днешното пленарно заседание.

Обръщам се отново към парламентарните групи да имат готовност за преминаване към обсъждания. Изказванията ще бъдат по реда на постъпилите заявки. Досега при мен такива са постъпили от Коалиция за България, от НДСВ, ДПС, Обединените демократични сили, независимите народни представители и Демократи за силна България. Моля и другите парламентарни групи да преценят, ако желаят, да дадат списък или да дават знак от място.

Следва становището на Комисията по икономическата политика по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г. Вярвам, че председателят на комисията няма да пропусне да представи становището лично.

Господин Цонев, имате думата.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ

по Законопроект за държавния бюджет на Република

България за 2008 г. № 702-01-47, внесен от

Министерския съвет на 31 октомври 2007 г.

На съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 8 ноември 2007 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г.

На заседанието присъстваха министърът на финансите Пламен Орешарски, заместник-министърът на финансите Кирил Желев, директорите на дирекция “Бюджет” в Министерството на финансите Добрин Пинджуров и на дирекция “Данъчна политика” Людмила Елкова, управителят на Българската народна банка Иван Искров, управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков, заместник-министърът на здравеопазването и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса Емил Райнов и др.

Законопроектът беше представен от министъра на финансите, който определи приоритетите на Бюджет 2008.

След представяне на бюджета се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно равнището на излишъка, високия ръст на разходите, размера на инфлацията, възможностите за намаляване на осигурителната тежест с 3%, въвеждането на плоския данък и премахването на необлагаемия минимум, правомощията на общините да определят размера на местните данъци и такси и др.

След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 9 народни представители, “против” – 5 народни представители, без “въздържали се”.

Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., внесен от Министерския съвет.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Цонев.

Уважаеми колеги, бих искал да обърна внимание на председателите на комисиите, молбата ми, съгласно създадената практика, е действително да се представят преди всичко крайните становища на комисиите. Господин Цонев успя да представи становището в рамките на 2 минути. По правило предлагам комисиите да се ограничат до 3 минути, тъй като са доста на брой, а предстои и обсъждане.

Давам думата на господин Янаки Стоилов – председател на Комисията по правни въпроси.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър-председател, господа министри, депутати! Ще ви представя накратко становището на Комисията по правни въпроси по Законопроекта за държавния бюджет на Република България в частта за съдебната власт.

На заседанието присъстваха госпожа Миглена Тачева – министър на правосъдието, други служители от Министерството на правосъдието, господин Атанас Кънчев – заместник-министър на финансите, от Висшия съдебен съвет – госпожа Мингова, госпожа Кипринска и господин Колев.

Становището на Висшия съдебен съвет бе представено от господин Иван Колев, затова подробно на него няма да се спирам.

Те имат своя обосновка в частта за приходите, а също и за текущите разходи. Имат възражения срещу предвидените в становището на Министерския съвет средства за възнаграждения, идващи от разликата между двете предложения в размер на 1221 щатни бройки. Според господин Колев, с оглед функционирането на новите административни съдилища и създаването на административни отдели към окръжните прокуратури, щатната численост следва да бъде увеличена.

Другата част, в която има различия на средствата, е в частта за капиталовите разходи.

Висшият съдебен съвет оспорва предложените разпоредби на чл. 2, ал. 3, 5 и 8 от Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г., които според него ограничават възможността за гъвкаво опериране с бюджетните средства в рамките на годината, като това се отнася както до вътрешни размествания между отделните разходни пера, така и до разпореждането с бюджетния излишък и сумите от преизпълнение на бюджетните приходи.

От името на Министерския съвет заместник-министър Атанас Кънчев даде общата характеристика на бюджета и специално в обсъжданата част.

Разходите, съгласно становището на Министерския съвет, са с общ планиран обем от 385 млн. 300 хил. лв., което прави увеличение спрямо 2007 г. в размер на 23%. Разходите за заплати и други възнаграждения са предвидени при база 14 хил. 216 щатни бройки, което означава увеличение с около 700 щатни бройки спрямо Закона за бюджета за тази година. В капиталовите разходи такива са предвидени както в бюджета на Министерството на правосъдието, така и на Висшия съдебен съвет.

От името на Министерството на правосъдието министър Тачева очерта основните параметри, размер и структура на бюджета на министерството. Тя подкрепи становището на Министерския съвет, като обърна внимание, че двата бюджета – този на съдебната власт и на Министерството на правосъдието, се допълват особено в частта за капиталовите разходи. Министър Тачева подчерта, че следва да бъде променена решително самата философия на структуриране на бюджета и той да се базира на проектния принцип за реализация на отделните дейности, като се засили компонентът на приходите от европейски програми и фондове.

В последвалата дискусия участие взеха народните представители Михаил Миков, Янаки Стоилов, Елиана Масева, които подчертаха, че съдебната реформа е основен приоритет и за следващата 2008 г., което означава, че общата бюджетна рамка и предвидените разходи следва да осигурят разходите за постигане на целите.

Първо, изрично се подчерта, че при съставянето на бюджета трябва да се определят приоритети с оглед на основните задачи на съдебната власт. Нейната независимост е необходимо условие, а не приоритет, както това се твърди в мотивите на Висшия съдебен съвет. Независимостта е безспорен конституционен принцип и предпоставка за добро правораздаване. В този смисъл не степента на самостоятелното съставяне на бюджета, а неговата адекватност за постигане на поставените цели е водещ критерий за ефективността на разходите.

Второ, доминираща философия при съставяне и изразходване на бюджета на съдебната власт продължава да бъде разходният, а не програмният подход, който се базира на постигане на цели и определяне на средства за това постигане. Разходният принцип стимулира статуквото, а не реформата и отговорността на системата.

Трето, според народните представители все още недостатъчна е прозрачността и ефикасността на разходването на бюджетните средства в системата на съдебната власт, като целесъобразността на редица разходи остава недоказана.

Постоянен рефрен в последните години става искането на средства за финансиране на Единната система за противодействие на престъпността, без да е дадена ясна и изчерпателна информация колко средства са изразходвани за нея досега, какви са резултатите и защо системата не функционира пълноценно.

По отношение на използването на преходния остатък в бюджета на съдебната власт народните представители подкрепиха искането на Висшия съдебен съвет за промени в чл. 2 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., което би стимулирало рационалното изразходване на предоставените средства, респективно на бюджетните излишъци.

След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 5 гласа “за”, 1 глас “против” и 8 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание да не приема на първо гласуване проекта за бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, като по принцип подкрепя становището по проектобюджета на съдебната власт, предложено от Министерския съвет. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.

Кой ще представи доклада на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство? Господин Ремзи Осман не е в залата.

Господин Тюркеджиев, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Благодаря Ви, господи председател.
“СТАНОВИЩЕ

относно Законопроект за държавния бюджет на Република

България за 2008 г., № 702-01-47, внесен

от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2007 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г.

В заседанието на комисията взеха участие господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, госпожа Валентина Грозданова – директор на дирекция “Финансиране на общините” в Министерството на финансите, господин Йордан Дардов – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Емилия Стоянова – директор на Предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда, господин Димчо Михалевски и госпожа Милена Паунова – заместник-министри на регионалното развитие и благоустройството, представители на Националното сдружение на общините в Република България.

От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, който представи пред народните представители подробна информация за предвижданията на законопроекта в частта му за общините. Представителите на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството представиха информация за предвижданията на бюджета в съответните части от дейността на двете министерства, предвидени за финансиране на дейности, осъществявани от общините в областта на управление на отпадъците и опазване на околната среда, водоснабдяването и канализацията, пътната инфраструктура и други благоустройствени дейности.

Представителите на Националното сдружение на общините споделиха възраженията си по отделни разпоредби от законопроекта, които подробно са отразени в подписания протокол с Министерството на финансите за проведените консултации на основание чл. 37 от Закона за общинските бюджети.

В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Основно внимание по време на обсъжданията бе отделено на две от съществените промени, характеризиращи бюджетните взаимоотношения през следващата година:

- отмяната на преразпределението на данъка върху доходите на физическите лица като споделен данък между държавата и общините и замяната му изцяло със субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности;

- въвеждането на система на делегираните бюджети във всички училища от началото на 2008 г.

Част от изказалите се народни представители и представителите на Националното сдружение на общините изразиха несъгласието си с промяната на финансирането на делегираните от държавата дейности и настояват да се запази досегашният механизъм.

Различни позиции предизвика и задължителното въвеждане на системата на делегираните бюджети във всички училища от началото на 2008 г. Въвеждането на делегираните бюджети в системата на образованието е необходимост с оглед реализацията на реформата, произтичаща от приетата през 2006 г. от Народното събрание Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 2015г.). В тази връзка обаче част от народните представители считат, че процесът следва да се осъществи поетапно, като е необходимо да бъдат направени и допълнителни промени в действащата нормативна уредба, в това число и в Закона за общинските бюджети.

Преобладаващата част от членовете на комисията считат, че между двете гласувания трябва да се потърсят и е възможно в рамките на бюджета да се намерят механизми за по-добро преразпределение на част от средствата по отделните дейности с оглед осигуряване на необходимите финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през следващата година.