Програма за заседанията на Народното събрание за периода 21-23 ноември т г., така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет



страница9/13
Дата07.05.2018
Размер2.27 Mb.
#67642
ТипПрограма
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Сега седим, разхождат се министри и министър-председателят. Очевидно това, което говорим тук, не ги интересува. Така бяха и миналата година, за да ни докарат до тази инфлация, за да ни докарат до учителската стачка, за да ни докарат до състояние на обществото, в което група самодоволни народни представители смятат, че отразяват настроението на хората.

Грешите, уважаеми колеги. Този бюджет ни води до още по-критична ситуация.

Свършвам с още едно абсолютно глупаво недоразумение в бюджета. Това, че не всички кметове и не всички общински съветници са избрани от управляващата коалиция, не значи, че трябва да се орязват пълномощията и финансирането на местното самоуправление. Вместо да го използвате като двигател за развитие, вместо да дадете по-големи възможности да се подобрят условията на живот в населените места, вие правите една гигантска крачка назад. Вие централизирате, поставяте общините в унизително положение, лишавате ги от всякаква инициатива и практически разпрягате от колата, която тегли България, поне един впряг. Пълна глупост – затова казах, че бюджетът е глупав!

Уважаеми колеги, уважаеми останали случайно в залата министри! Това, което искам да кажа, защото всички сме еднакво отговорни пред бюджета – можем да протестираме, можем да не го искаме, но сме еднакво отговорни, защото с нашето гласуване бележим това, което ще развива България през следващите години: независимо че на първо четене ще гласуваме “против”, ние ще внесем нашите предложения. Приемането поне на част от тях може да промени нашата позиция.

Затова апелирам: не си слагайте черните капаци като миналата година, защото инфлацията чука и на вашата врата, да не говорим за вратата на обикновения човек! Потърсете в нашите предложения разумната част. Може някои да са политически, но при всички случаи философията на бюджета предполага възможност за промяна, стига да бъдат предприети сериозни мерки в тази една седмица. Ако не, ще останем “против” и след това. Догодина пак ще ви напомним, че сме били прави и пак ще се държите самодоволно. Но по догодина избирателят ще ви отреди мястото, което още днес заслужавате. (Ръкопляскания от ДСБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики към господин Софиянски? Няма.

Давам думата на господин Румен Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Аз си бях подготвил много прагматично, експертно изказване, което имаше за цел да даде някои нюанси и акценти от бюджета, който предлагаме. Но четирите изказвания, които току-що чух, особено на представителите на така наречените десни политици в България, ме принуждава да кажа няколко думи в чисто политически план.

Какво чуваме, уважаеми дами и господа! Чуваме, че бюджетът е глупав, чуваме приказки за деморализиране, чуваме приказки за измами, за страх, за морал, за лъжа и така нататък. Това по време на дебата, когато се обсъжда най-важният финансов документ на правителството за следващата година! Това в момента, в който трябва да чуем истински икономически аргументи, истинско разбиране за финансова политика – на нас ни се говори за измами, за морал, за глупав, страхлив и така нататък.

С какво започват и свършват господата от така наречената десница? С какво започна и свърши господин Мартин Димитров? Той започна и свърши с доходите на хората и за това как инфлацията ги е изяла. Кой беше центърът на изказването на господин Иван Костов? Страхът, колко лошо ще стане в България, каква страхотна инфлация ще бъде, какво обезценяване, каква дестабилизация, как нищо хубаво няма да ни се случи.

Няма опасност, господин Костов. Фискалният резерв е 9 милиарда, валутният е 20. Дайте да не се плашим. Спомнете си колко бяха тези резерви по ваше време.

Всъщност кое е основното? Очевидно, че най-елементарното определение за лява и дясна политика – левите харчат, а пък десните събират, в България като че ли е променило изцяло посоката си. Десните освен че не могат нищо да събират, вече са започнали да искат да харчат така, както само те си могат в пълно противоречие с всякакви критерии и с всякаква икономическа логика.

Очевидно е и второто, че правителството, доминирано от българските социалисти, е направило своите поуки. Освен че се е научило да води прагматична, разумна, реалистична политика, която води до икономическо развитие на страната, то се е научило и как разумно да решава социалните проблеми на хората. Ето този баланс според мен е най-важното в този бюджет.

Сега ще си позволя да кажа няколко от ключовите характеристики на този бюджет. Първата важна характеристика на бюджета – това е първият бюджет, който е широко обсъждан в българското общество много преди да бъде внесен в Народното събрание. Даже много преди да бъде внесен и в Министерския съвет. Тристранният съвет за сътрудничество, работодателските организации, синдикатите, неправителствените организации – всички имаха възможност да се запознаят и да кажат мнението си по него. Това е най-прозрачният бюджет, който сме имали досега.

Втората характеристика, която ми се ще да бъде също много добре известна – това е най-честният бюджет, защото досега няма бюджет, който да предвижда 27% ръст на приходите в сравнение с тези от миналата година. Няма бюджет, който да предвижда ръст на приходите от ДДС с 28,7%, ръст на приходите от акцизи с почти 20%, ръст на приходите по данъка за облагане доходите на физическите лица с почти 50%, от корпоративния данък с 60%. Тоест истински, реалистичен бюджет! Да, той има и своите резерви, но това е напрегнат, истински, честен бюджет. Българското общество знае за каква икономика, за какви финанси става дума. Трите процента излишък са вътре в бюджета, а не някъде скрити – в някакви очаквания.

Третата характеристика, която ми се струва изключително важна, е: това е първият бюджет, който има ясно определени приоритети, каквото и да ни приказват. Да, може би не толкова ясно, колкото ни се иска, но ясно определени приоритети. Тези приоритети са обществено значими, потвърдени от българското общество.

Такъв приоритет е образованието, ръст 470 милиона, увеличение 22,6% спрямо разходите за миналата година. Не е ли това определен приоритет? Да, очевидно образованието има нужда от още средства, но това е ясен знак, че българското правителство, управляващата коалиция са определили образованието като ключов, стратегически приоритет за България, който ще гарантира европейското ни бъдеще.

Втори приоритет – здравеопазването, ръст 16,6%. Да, реформата все още не е стартирала в достатъчна степен, но държавата направи първата стъпка. Сега следва отговорът на държавните институции, съсловните организации, неправителствените организации – да ни кажат как тази реформа ще продължи. Правителството е готово да я подпомогне.

Трети приоритет – доходите. 20% увеличение на разходите за пенсии през следващата година. Нека да не се плашим. Номиналният ръст на заплатите до третото тримесечие на тази година е около 20% - нещо, което не се е случвало досега. Реалният ръст е около 9%. Ръстът на реалното потребление е около 5, номиналното е около 18. Същото се отнася, макар и с 1% по-малко, и за пенсиите. Така че ръстът на доходите като четвърти ключов приоритет в този бюджет е ясно очертан и той ще бъде реализиран.

Заедно с това правителството по никакъв начин не е обърнало гръб и на най-важната си приоритетна задача – икономическото развитие на страната. Инвестиции – 51,1% ръст по 2,8 на 4,2 милиарда! Кога е имало такова нещо в България? Ако това не е ясен знак, че българската икономика ще продължи да се развива успешно, не знам кое е.

Много се говори за това, че в България, така да се каже, нищо добро не се случва. Извинявайте, кога в България е имало 5 млрд. евро чужди инвестиции? Коя е тази година? Колко са инвестициите за четирите години управление на Обединените демократични сили? Че те сумарно са по-малко от 5 млрд. за целите четири години, макар че тогава вървеше и приватизацията – онази приватизация с РМД-тата, с така наречените преговори с потенциални купувачи, така наречената Божкова приватизация. Че и тогава даже сумарното количество на инвестициите е по-малко от тези 5 млрд., които ние ще получим само през тази година. И за да запазим конкурентоспособността и привлекателността на България, именно поради тази причина правителството реши и въвежда пропорционалния данък. Той не е плосък – той е пропорционален данък по облагане на доходите на физическите лица. С това България ще продължи да бъде център за привличане на инвестициите и ще продължи да бъде локомотив за развитието на целия регион.

Аз разбирам политиците отдясно. Те никога не са си представяли, че ще имат бюджет или икономическо развитие на страната, която през трите години, през четирите или даже през петата година ще има ръст над 6%. Разбирам, че това е за завиждане, че по тяхно време не беше така. Разбирам, че те трудно приемат, че точно сега корпоративният данък е 10% и въпреки това събираемостта е висока – много надминаваща и най-добрите ни очаквания, че и данъкът по облагане доходите на физическите лица ще бъде 10%, че инвестициите продължават да растат и ще надминат и 5-те милиарда. Разбирам, че е трудно да го възприемеш това. Трудно е да го оцениш и да кажеш: “Да бе, браво, евала на тези! Добре работят, направиха и това, което и ние бихме искали да направим!”. Това би трябвало да бъде поведението на истинския, на сериозния политик, който наистина мисли за бъдещето на страната си.

А ние какво виждаме?! Хазарт! Вчера три часа обсъждаме хазарта, акцизите, цигарите. Да, проблеми. Само че ако някой от СДС и ОДС си беше направил труда да попита даже членовете на Комисията по бюджет и финанси, те щяха да му кажат, че още на самите заседания ние се договорихме как и по какъв начин тези важни въпроси ще бъдат решени.

Само че ще отворя една скоба, колкото и да се опитваме с акциза да спасим “Булгартабак”, ако не бъдат предприети ясни и категорични стъпки още през близките месеци, пазарният дял на дружеството ще продължи да се свива. То ще става все по-неефективно, все по-нерентабилно и неговата съдба е предрешена. Тук правителството трябва да вземе бързи мерки, няма какво повече да се чака.

Но исках да кажа, че залисани в дребнотемието, в жълтичкото, уважаемите дами и господа от опозицията пропуснаха един изключително важен момент. Те пропуснаха най-важната характеристика на този бюджет. А тази характеристика е неговата стратегическа насоченост – стратегическа насоченост, гарантираща бъдещето на България, стратегическа насоченост, която поставя фундамента на развитието на България в Европейския съюз и която поставя и още нещо: бъдещото управление на страната от коалиция от тези политически сили, защото те са доказали, че могат да управляват страната. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма реплики.

Давам думата на народния представител Нина Чилова.

НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Отново участваме с позиции и идеи в най-отговорния политически и икономически дебат на годината – обсъждането и приемането на Бюджет 2008. Стъпвайки върху стабилните постижения, реализма и енергията на доброто европейско начало, което Бюджет 2007 осигури на България като нов член на европейското семейство, днес ние с отговорност гледаме напред към годината, през която българските граждани ще почувстват за първи път ефекта от членството в Европейския съюз, ще усетят в своя бит, в професионалната си реализация смисъла на дългогодишните си усилия и жертви.

Ако говорим с езика на Брюксел за Бюджет 2008, ще посочим важността на критериите от Маастрихт, които ще донесат на страната ни повече икономическа и финансова стабилност и ще ни приближат максимално до желаното членство в еврозоната. Бих предпочела откровен и конструктивен дебат за това, което Бюджет 2008 очертава като реалистични приоритети пред бизнеса и гражданите. Бих искала да поговорим за гаранциите в макрорамката, за засилената прозрачност на публичните финанси, за ясно декларирания социален ангажимент за създадените възможности за инвестиции, развитие и просперитет. Наистина днес ключовите думи са устойчивост и развитие, защото това очакват от нас българските граждани в един съюз с висока степен на социална и икономическа солидарност.

В какво се състои устойчивостта, която Бюджет 2008 издига до водещо понятие? Устойчивост на макроикономическата основа, гарантирана чрез планираното и за първи път прозрачно пред обществото бюджетно салдо в размер от 3%. Устойчивост на икономическия растеж, разчетен в рамките на амбициозното за европейските стандарти ниво от 6,4%. Устойчивост на фискалния резерв като естествен икономически буфер срещу евентуални рискове пред преизпълнението на бюджета. Устойчивост с тренда на засилено социално осигуряване и грижи. Тук разходите бележат ръст от 13,4% спрямо миналата година и заемат най-висок относителен дял във функционалния разрез на публичните разходи. И не на последно място, устойчивост и последователност в политиката на намаляване на данъчната тежест за бизнеса и гражданите чрез въвеждане на плосък данък 10%.

Бих искала специално да се спра на последния въпрос, защото НДСВ беше политическата сила, която още през изминалия мандат припозна с намаляването на данъците основен механизъм за подобряване на събираемостта, за излизане на сивата икономика на светло, и не на последно място, за директно стимулиране на бизнеса и чуждестранните инвестиции като мотор на икономическото развитие. Така бяхме припознати и признати за функционираща пазарна икономика, така бяхме приети в Европейския съюз, така постигнахме стабилен, почти тигров, икономически растеж.

Управляващото мнозинство с право заложи на тази печеливша тенденция, която за две години даде невиждани резултати: удвояване на постъпленията при намалена корпоративна ставка от 15 на 10%. Днес ние отиваме по-далеч и стимулираме инициативата и професионализма на отделните членове на обществото. Плоският данък и намаляването на данък дивидент бе сред фискалните лайтмотиви на НДСВ, защото носят доход, гарантират средства за модернизация, за повишаване на конкурентоспособността, защото обезпечават пълноценното участие на страната ни в реализацията на Лисабонската стратегия. Нещо повече, те допринасят за превръщането на България в една от най-атрактивните за инвестиции страни в Европейския съюз.

В контекста на тази успешна политика дълбоко съм убедена, че управляващото мнозинство след този дебат ще намери политическа смелост и кураж и ще направи още една смела и правилна крачка, за която ние настояваме, а именно намаляване на осигурителната тежест с нови 3% в средата на годината при добро изпълнение на приходната част. Тази стъпка ще бъде своеобразен тест за разбирането, че политиката на увеличаване на доходите категорично минава през благоприятен данъчен и осигурителен климат, през последователна политика за насърчаване и подкрепа на инвестициите. Тази наша позиция е в тясна връзка с отговорното държавническо поведение по отношение на разходите – заложения ръст в капиталовите разходи над 50% спрямо миналата година. То е ярка демонстрация на готовността на правителството да планира сериозни инвестиционни субсидии при усвояване на европейските финансови инструменти. Целта е ясна: подобрена инфраструктура, повишена конкурентоспособност и европейско качество на живот като елементи на устойчивото развитие на България. Тази политика е разбираема и следва да се подкрепи, защото е инвестиция в нашето европейско бъдеще.


Извън този национален приоритет НДСВ ще настоява за оптимизиране на бюджетните разходи и търсене на резерви, които да направят Бюджет 2008 по-балансиран в разходната му част. Пътят към тази оптимизация минава и през по-високата отговорност и дисциплина в публичния сектор и през оптимизация на държавния апарат. Приветстваме планираното съкращаване на държавната администрация с 12% и бихме искали през 2008 г. да сме свидетели на реално изпълнение на тези разчети. Нека се поучим от 2007 г., когато при планирани и извършени на хартия 10% съкращения има реално около 4% намаляване на държавния апарат. Нека да спрем с фасадната оптимизация и да не заблуждаваме сами себе си и обществото със сложни бюрократични ротации и транслации на държавни служители. Отговорността в публичния сектор означава преди всичко реформа. И ако правителството формулира в Бюджет 2008 г. приоритети в сферата на образованието и здравеопазването, ние искаме да видим финансиране, обвързано с ясни и категорични реформи. Очакваме реформата в образованието да се задълбочи чрез подкрепата на предложените мерки за делегирани бюджети, за повече оперативна самостоятелност на училищата, за повече конкуренция и качество в образованието.

Що се отнася до здравеопазването, в което има ръст 16% спрямо 2007 г., ние настояваме за ясни и категорични реформи, които да предхождат поредното увеличение на финансирането. Здравеопазването е основен обществен приоритет и всички ние сме в дълг към гражданите. Може би няма да сгреша, ако кажа, че за да имаме претенции за предоставяне на качествена здравна услуга от системата, ние първо трябва да излекуваме системата чрез качествена структурна реформа.

Не на последно място обръщам внимание на една от най-важните сфери в Бюджет 2008 – финансовата самостоятелност на общините след последната конституционна поправка. Национално движение Симеон Втори винаги е било чувствително към темата за децентрализацията и приветства поредната реална стъпка. Същевременно фиксирането на долен праг на местните данъци и невъзможността на общините да намалят данъчната тежест върху граждани и бизнес е философия, която е в разрез с духа на конституционната поправка. Тя следва да бъде променена и да трасира пътя на полезност, свобода, инвестиционна ефективност, отчитайки социално-икономическата чувствителност на общините.

Уважаеми дами и господа, много са въпросите, които Бюджет 2008 поставя. Много са и очакванията, свързани с тази бюджетна година на пълноправно и ефективно европейско членство на България. За нас като либерална формация най-важното е налице – приемственост, стабилност и пространство за либералните идеи, за свободно развитие на бизнеса, за стимулиране на инвестиционния климат и за здравословен растеж, който води до повече доходи, до повече работни места и до по-високо качество на живот. Ако 2008 г. отразява зрелостта на нашето коалиционно управление, нека Бюджет 2008 се превърне в еманация на тази зрелост и на натрупания конструктивен политически опит за благото на европейска България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Реплики? Няма.

Госпожа Мая Манолова има думата за процедурен въпрос.

Моля квесторите да поканят депутатите, които са в кулоарите, да влязат в пленарната зала. Предстои да уточним по-нататъшния ход на днешното заседание.

Заповядайте, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам с оглед напредването на времето да удължим днешното пленарно заседание до приключването на дебата по Законопроекта за Бюджет 2008 и до неговото гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

При това трябва да имаме предвид, колеги, че може би ще трябва да спрем и часовника след продължението, което е допустимо по правилник.

Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване времето на днешното пленарно заседание до приключване на работата по тази точка от нашия дневен ред.

Гласували 128 народни представители: за 126, против 2, въздържали се няма.

Предложението е прието.

Ще продължим тази част от днешното заседание до 14,30 ч., след което ще имаме 30 минути почивка. От 15,00 ч. ще продължим дискусията отново.

Давам думата на господин Хасан Адемов.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Ще започна моето изказване с припомнянето, че годината е 2007, а 2008 ще бъде втората година, в която Република България ще пише своята европейска биография. Казвам това, за да се опитам да намеря европейски акценти в българския бюджет за 2008 г. Иска ми се да говоря повече за тенденции и стратегии и по-малко за числа.

И така, любимата политика на всички български политици след изборната и корупционната е социалната политика. И днес в пленарната зала всички колеги ще правят и правят тип социални изказвания, демонстрират социална чувствителност, дават социални рецепти. Няма лошо, нали обсъждаме най-политическия закон за годината!

Тук за поредна година най-обсъжданият министър ще бъде социалният министър и вероятно най-оспорваният наред с тези на образованието и на здравеопазването. Но аз, за разлика от други, ще направя своеобразен комплимент на социалния министър за бюджета на Министерството на труда и социалната политика и ще кажа, че намирам в него няколко европейски ориентации и стратегии. Впечатляваща в този бюджет е подредбата на приоритетите. На първо място е поставена политиката по заетостта чрез две свои програми – учене през целия живот и повишаване пригодността за заетост и подкрепа на предприемачеството и разкриване на нови работни места.

Защо и аз акцентирам върху този приоритет? Защото за мен това е европейският прочит на европейското икономическо и социално развитие на нашето общество, а те от своя страна са свързани с постигане на високо равнище на заетост и социално включване.

Ще си позволя малко отклонение. Всички политици, бизнесмени и експерти са убедени, че инвестициите са най-важният елемент в процеса на създаване на икономически растеж, заетост и високи доходи. И днес тук говорим, че това е бюджетът на инвестициите. На кои инвестиции обаче? Нека погледнем страните от Европейския съюз, там вече има ново радикално схващане за ролята на държавата, както и за ролята на бизнеса по отношение на инвестициите и корпоративната социална отговорност. Сега европейските страни изпълняват ролята на инвеститор преди всичко в областта на развитие на човешките ресурси и в социалната сфера като цяло. И това е така, защото целенасоченото развитие на човешките ресурси е отлична инвестиция от гледна точка на нейния принос в устойчивото развитие на съответната национална икономика. Експертите на Международната организация на труда доказват съществуването на пряка зависимост между броя на учащите в дадена страна и средния ръст на нейната икономика. Техният извод е категоричен: в икономическия модел на новото столетие образованото население се явява ключът към осигуряването на дългосрочен икономически растеж, нарастване на заетостта и нивото на получаваните доходи. Професионалното образование, квалификация и учене през целия живот са трите страни на този ключ. А това е правилният код към икономиката на знанието, за която ние все още повече говорим.

Как изглеждат нещата у нас? Обратно на изводите на всички световни икономисти ние искаме нашенски вариант – да се гони икономически ръст при условията на непрекъснато намаляващия брой на учащите се, на неграмотност, недостатъчна квалификация под условие на бедност, маргиналност на определени слоеве. Остава впечатлението, че повече на думи и по-трудно на практика се прави политика за младите хора, за да се осигури тяхното качествено образование, а оттук и тяхната ефективна реализация на пазара на труда. Това е обаче по-скоро резултат от липсата на зрелост на българската социална политика в период на преход и донякъде обективно зададената необходимост да се реагира със социално-политически мерки единствено на последиците от процесите на трансформация към пазарна икономика.

През последните 17 години социалната политика в България твърде малко бе ориентирана към стратегически и дълги хоризонтни решения. Тя се правеше едва ли не за мига, за момента, за ситуацията и по правило малко след хода на обществените събития. Затова не е изненада, че днес проблемът с квалификацията на работната сила става все по-остър. Все по-често чуваме български работодатели да официализират проблема с липсата на добре подготвени кадри с умения на практика да използват наученото в училищата и университетите.

Анализите показват, че през следващите 15 години ще се сменят над 80% от всички днешни технологии. Животът на знанието става все по-кратък. Проблемът на несъответствието между образование и обучение, от една страна, и търсенето на работна сила по професии – от друга, е многопластов.


Каталог: Stenogrami -> Stenogrami Velichklov
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, четвъртък, 29 юни 2006 г. Открито в 9,01 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 9 юни 2006 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, четвъртък, 20 март 2008 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 26 септември 2008 г. Открито в 9,03 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 29 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, сряда, 15 октомври 2008 г. Открито в 9,05 ч
Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 27 юни 2008 г. Открито в 9,03 ч


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница