Програма зовнішнього незалежного оцінювання з болгарської мови

на раздела, темата

на учебната дейност на ученика

1. 
   Реч. Речева дейност
   

• 
  да различава понятията език и реч, общуване, видове речева дейност; да различава адресата от адресанта;
  
• 
  да възприема пълно и точно съдържанието на изказването;
  
• 
  да редактира изказванията откъм логичност, точност, последователност, уместност, правилност, богатство и изразителност;
  
• 
  да определя темата и основната мисъл на изказването;
  
• 
  да анализира условията на общуването;

  да разбира смисъла и особеностите на текстовете от печата, радиото, телевизията, Интернет; да разбира отношението между книжовен и диалектен текст.

  
  

• 
  да определя признаците на текста;
  
• 
  да обяснява ролята на абзаците и значението на контекстовите синоними;
  

• 
  да открива ключовите думи в
  

текста, основната и допълнителната

информация; да открива структурните

части на текста (начало, основна част,

край);



● да анализира текста; да определя темата, основната мисъл; да изяснява последователността на изреченията, да определя заглавието и да подбира заглавие;

● да открива и поправя грешките, допуснатите при различните начини за свързване на изреченията в текст.

Синтактично-стилистичните особености на стиловете.

Стилистичните норми и стилистичен анализ на текстове от различни стилове.

• 
  да обяснява и различава особеностите на
  

текстове от различен стил;

• 
  да разграничава жанровете на всеки изучен стил и да открива синтактично-стилистични особености на текстове от различен стил;
  
• 
  да прави стилистичен анализ на текстове от различен стил.
  

Гласни и съгласни звукове. Основни фонетични закони.

Особености на произнасяне на гласните под ударение и без ударение. Звукови промени.

Сричка. Ударение

Своеобразие на фонетичната система. Фонетичен разбор на думите.

• 
  да познава особеностите на българската азбука;
  
• 
  да различава гласни и съгласни; звучни и беззвучни, твърди и меки съгласни звукове;
  
• 
  да определя ударени и неударени срички;
  
• 
  да може да разделя думите на срички;
  
• 
  да различава диалектно произнасяне от книжовно;
  
• 
  да познава и открива основните фонетични закони в българския език;
  
• 
  да знае алгоритъма за правене на фонетичен разбор, характеристиката на звуковете в българския език.
  
• 
  да открива и редактира орфоепичните грешки, свързани с ударението.
  

Пряко и преносно значение на думите. Многозначност на думите.

Тематични групи. Синоними, антоними, омоними.

Заемки и чуждици.

Паронимите и диалектизмите в български език.

Остарели (архаизми, историзми) и нови думи (неологизми) в българския език.

Етимология на думите.

Фразеологизмите - част от словното богатство на българския език.

Пословици и поговорки.

Речниците на българския език.

• 
  да определя лексикалното значение на думите;
  
• 
  да осмисля и разбира многозначността на думите;
  

• 
  да различава по значение думите от две-три тематични групи, като ги съпоставя с украински език;
  
• 
  да обяснява значението на думите и фразеологизмите и употребата им в текста;
  
• 
  да открива синонимите, антонимите
  

и омонимите в текста;

• 
  да използва думите от изучените тематични групи и фразеологизми при съставяне на текст;
  
• 
  да поправя допуснатите грешки при употребата на думите и фразеологизмите.
  
• 
  да открива и поправя грешките, допуснати при употреба на лексикалните единици;
  
• 
  да се научи да ползва различни речници.
  
• 
  да обяснява етимологичното значение на думите, като ползва речници и други спомагателни материали; значението на остарелите и новите думи;
  
• 
  да оценява правилността и уместността на употребените думи и архаизми.
  

• 
  да различава сродните думи от формите на една и съща дума;
  
• 
  да определя начина на образуване на думите;
  
• 
  да прави словообразователен разбор (морфемен анализ).
  

Съществително име. Собствени и нарицателни съществителни. Съществителни с конкретно и абстрактно значение. Производни и непроизводни съществителни. Сложни съществителни. Съпоставка на строежа на отделни думи в българския и украинския език.

Род и число на съществителното име. Съществители имена, които се различават по род и число в украинския и българския език.

Членуване на съществителните имена.

Бройна форма на съществителните.

Отглаголни съществителни.

• 
  да различава граматическата страна на думата от лексикалната;
  
• 
  да различава изменяемите и неизменяемите части на речта;
  
• 
  да открива съществителните; да разграничава видовете съществителни; да различава и открива в изречението производни и непроизводни съществителни имена, прости и сложни съществителни имена;
  
• 
  да обяснява значението на съще- ствителните имена; разликата във формата за род и число на съществителните имена;
  
• 
  да се научи вярно да членува съществителните имена от мъжки, женски и среден род и множествено число;
  
• 
  да владее граматическите категории на съществителното;
  
• 
  да образува бройна форма на съществителните;
  
• 
  да образува отглаголни съществителни и да ги употребява в речта;
  

Видове прилагателни. Качествени, относителни и притежателни прилагателни.

Образуване на прилагателните.

Степенуване на прилагателните.

• 
  да различава видовете прилагателни имена;
  
• 
  правилно да съгласува прилагателните и съществителните имена
  
• 
  да открива степенуваните прилагателни, да знае правописа им и да го сравнява с украински език.
  

Видове числителни имена. Бройни и редни числителни.

Произнасяне, правопис и употреба на числителните имена.

• 
  да използва числителните в нужната граматична форма;
  
• 
  да поправя граматични грешки в
  

• 
  да различава бройни и редни числителни имена.
  

Падежни остатъци при местоименията.

Членуване на местоименията.

Синтактична роля на местоименията.

• 
  да открива местоименията, да характеризира местоименията;
  
• 
  да систематизира и обобщава парадигматичната информация за видовете местоимения в българския език и осмисля функциите им в изречението и в текста;
  
• 
  да редактира конкретни текстове, съдържащи местоимения, да развива и усъвършенства речта си.
  

Лице и число на глагола. Спомагателният глагол съм

Спрежение. Вид на глагола. Видова двойка.

Залог. Преходни и непреходни глаголи.

Време на глагола. Прости и сложни глаголни форми.

Възвратни глаголи.

Съвместна употреба на глаголните времена. Остатъци от инфинитив.

Наклонение на глагола. Изявително, повелително, условно и преизказно наклонение.

• 
  да открива глаголите в текста и да назовава основната им форма;
  
• 
  да различава първични и производни глаголи и да владее правописа им;
  
• 
  да определя лицето, числото и времето на изучените глаголни форми;
  
• 
  да използва формите на спомагателния глагол съм за сегашно, минало и бъдеще време;
  
• 
  да различава свършен и несвършен вид на глагола, страдателен и деятелен залог на глагола;
  

• 
  да открива преходни и непреходни глаголи;
  
• 
  да определя спрежението на глаголите;
  
• 
  да съставя изречения, употребявайки правилно изучаваните граматически форми;
  
• 
  да открива възвратни глаголи,
  
• 
  да обяснява значението на възвратните глаголи и техните граматични признаци; да знае правописа на възратните глаголи;
  
• 
  да различава пристите и сложните глаголни времена.
  

Образуване на причастията.Членуване на причастията.

Причастен оборот.

Особености на употреба.

• 
  да открива причастия в изреченията; да обяснява значението на техните граматични признаци;
  
• 
  да различава видовете причастия;
  
• 
  да образува различни видове причастия.
  

Образуване на деепричастието.

Деепричастен оборот.

Особености на употреба.

• 
  да открива деепричастията в изреченията;
  
• 
  да образува вярно деепричастията;
  

• 
  да обяснява значението на деепричастията и техните граматични признаци.
  

Видове, правопис и употреба.

Образуване на наречията.

Степенуване на наречията.

• 
  да открива наречията в изреченията;
  
• 
  да обяснява значението и да различава видовете наречия;
  
• 
  да образува различни видове наречия.
  

• 
  да открива неизменяемите думи, да прави разлика между тях;
  
• 
  да различава различните видове прелози.
  

Съчинителни и подчинителни съюзи.

• 
  да открива съюзите в изреченията;
  
• 
  да различава видовете съюзи.
  

• 
  да разпознава частиците и правилно да ги използва в речта.
  

Особености и значение.

Изречение. Интонация и словоред на изречението. Видове изречения по цел на изказване.

Просто изречение. Строеж на простото изречение. Видове прости изречения по състав. Главни и второстепенни части на изречението. Разширен и неразширен подлог. Видове сказуеми (именни и глаголни: просто глаголно, сложно, сложно съставно)

Еднородни части на изречението. Препинателни знаци при еднородните части.

Второстепенни части на изречението. Сказуемно определение.

Сложно изречение.

Сложно съчинено изречение (видове).

Връзките между простите изречения в състава на сложносъчинените изречения - съединителни, разделителни, противопоставителни.

Пунктуация и интонация при подчинителното свързване в сложното изречение.

Синтактична синонимия (формулиране на една и съща мисъл с различни по строеж изречения).

Сложно смесено изречение. Синтактичен анализ на изречението.

Вметнати думи и изрази.

Пряка, непряка и полупряка реч.
Пунктуационните норми в българския език.

Цитиране и цитат.

• 
  да определя видовете словосъчетания;
  
• 
  да поправя допуснатите грешки при съставянето на изречения;
  
• 
  да различава съчинителното и подчинителното свързване на думите в словосъчетанието;
  
• 
  да различава еднородните части в простото изречение; думи-изречения, непълни изречения;
  
• 
  да определя главните и второстепенните части на изречението;
  
• 
  да различава и съставя различни видове изречения по цел на изказване; да спазва препинателните знаци;
  
• 
  да прави синтактичен анализ на изречението;
  
• 
  да построява изречение, въз основа на знанията си за словоред на простото изречение;
  
• 
  да прави характеристика на простото изречение;
  
• 
  да открива различните видове подлози;
  
• 
  да различава видовете сказуеми, да образува различни сказуеми;
  
• 
  да построява прости и сложни из-
  

• 
  да различава сложни съчинени изречения с различни отношения между простите изречения в състава им;
  
• 
  да включва съставените изречения в художествен, публицистичен и други текстове;
  
• 
  да определя сложните съчинени и сложните съставни изречения; видовете сложни съставни изречения;
  
• 
  да открива в текста сложни съставни изречения с подчинено допълнително, подчинено определително, подчинено обстоятелствено, подчинено подложно;
  
• 
  да обяснява значението на изучаваните видове изречения; връзките в сложните съставни изречения; тяхната интонация и пунктуация;
  
• 
  да обяснява ролята на синтактичните синоними за изразяване на една и съща мисъл с различни синтактични средства; ролята на различни начини на свързване на изреченията в текст;
  
• 
  да различава сложното смесено изречение от другите сложни изречения;
  
• 
  да открива сложно смесено изречение в текста;
  
• 
  да реконструира изреченията, да ги сравнява и обяснява уместната им употреба;
  
• 
  да прави синтактичен разбор;
  
• 
  да оценява съставените изречения и да ги поправя откъм съдържание, строеж, подбор на думите, правопис и пунктуация;
  
• 
  да открива обособените части и вметнатите думи и изрази;
  
• 
  да трансформира изреченията от пряка реч в непряка;
  
• 
  да редактира изречения според синтактичните и пунктуационните норми;
  
• 
  да редактира грешки при цитиране.
  

Правопис на групи –ър\ръ-, -ъл\лъ- Правопис на думи с непостоянно Ъ. Правопис на думи с изравняващи се по звучност\беззвучност съседни съгласни (асимилация). Правопис на думи, завършващи на звучен съгласен (краесловно обеззучаване).

Правопис на единични и двойни предлози – в\във-, с\със-. Слято, полуслято и разделно писане на думи.

Членуване на имената. Пълен и кратък член. Двойно – ТТ- при членуване на съществителни от женски род. Бройна форма на съществителните имена от м.р. Правопис на прилагателните с –н-, -нн-. Правопис на отрицателната частица НЕ.

Употреба на главни букви. Пренасяне на части от думи на нов ред.

Степенуване на прилагателни имена и причастия.

• 
  да разпознава изучените орфограми;
  
• 
  да пише вярно в съответствие с изучените правописни и пунктуационните норми;
  
• 
  правилно да да пише думи с променливо Я, с подвижно и непостоянно Ъ, със съчетания на две и повече съгласни;
  
• 
  да владее правописа на сложните думи;
  
• 
  да владее правописа на прилагателните имена с отрицателна частица;
  
• 
  да подбира езиковите средства в зависимост от текста и да се придържа към изискванията на съответния жанр;
  
• 
  да редактира орфографичните грешки според изучените правила;
  
• 
  да поправя написан текст.
  

● да разпознава изучените пунктограми.