Програма зовнішнього незалежного оцінювання з болгарської мови



Дата21.06.2018
Размер155.21 Kb.
ТипПрограма
ПРОГРАМА

ЗОВНІШНЬОГО НЕЗАЛЕЖНОГО ОЦІНЮВАННЯ

З БОЛГАРСЬКОЇ МОВИ

для осіб, які бажають здобувати вищу освіту на основі повної загальної середньої освіти


Пояснителна бележка

Програмата за външно независимо оценяване по български език е разработена въз основа на действащата Програма по български език за 5-9 клас Министерства образования и науки Украины от 06.06.2012 г. № 664 и 10-11 классов Министерства образования и науки Украины от 05.11.2010 г. № 1.4\18.Г-742).

Програмата за външно независимо оценяване съдержа три раздела: 1) «Реч. Речева дейност» («Общуване. Реч», «Текст», «Стил»); 2) «Сведения за езика. Езикови единици» («Фонетика. Графика. Орфоепия», «Лексика. Фразеология», «Състав на думата. Словообразуване», «Морфология», «Синтаксис»); 3) «Правопис» («Орфография», «Пунктуация»).

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК



Название

на раздела, темата



Знания на езиковите понятия, термини, явления и закономерности

Предметни умения и начини

на учебната дейност на ученика



  1. Реч. Речева дейност

ОБЩУ-ВАНЕ. РЕЧ

Речева ситуация. Характеристика на общуването. Основни правила на общуването. Изискванията на общуването. (съдържателност, логичност, последователност, уместност, правилност, богатство, точност, изразителност). Общи представи за ситуацията на общуването: адресат и адресант на речевото съобщение. Тема и основна мисъл на изказването. Условия за успешно общуване. Масовата комуникация като общуване (радио, телевизия, интернет, печат). Неофициално и официално общуване в различни социални сфери със спазване на съответните етикетни езикови форми.

  • да различава понятията език и реч, общуване, видове речева дейност; да различава адресата от адресанта;

  • да възприема пълно и точно съдържанието на изказването;

  • да редактира изказванията откъм логичност, точност, последователност, уместност, правилност, богатство и изразителност;

  • да определя темата и основната мисъл на изказването;

  • да анализира условията на общуването;

    да разбира смисъла и особеностите на текстовете от печата, радиото, телевизията, Интернет; да разбира отношението между книжовен и диалектен текст.



ТЕКСТ

Текст. Ключови думи на текста. Основна и допълнителна информация в текста. Тема и основна мисъл на текста. Подтема на текста. Абзац. Признаци на текста . Различни начини за свързване на изреченията в текст. Текст-описание, повествование и разсъждение. Структура на текста: начало, основна част, край. Последователност, съразмерност на частите. Подбор на думите в текста. Контекстови синонимии.

  • да определя признаците на текста;

  • да обяснява ролята на абзаците и значението на контекстовите синоними;

  • да открива ключовите думи в

    текста, основната и допълнителната

    информация; да открива структурните

    части на текста (начало, основна част,

    край);


    ● да анализира текста; да определя темата, основната мисъл; да изяснява последователността на изреченията, да определя заглавието и да подбира заглавие;

● да различава особеностите на текста-описание, текста-разсъждение и текста-повествование;

● да открива и поправя грешките, допуснатите при различните начини за свързване на изреченията в текст.



СТИЛ

Стиловете в българския език: научен, публицистичен, официално-делови, разговорен и художествен.

Синтактично-стилистичните особености на стиловете.

Стилистичните норми и стилистичен анализ на текстове от различни стилове.


  • да обяснява и различава особеностите на

    текстове от различен стил;

  • да разграничава жанровете на всеки изучен стил и да открива синтактично-стилистични особености на текстове от различен стил;

  • да прави стилистичен анализ на текстове от различен стил.

2.Сведения за езика. Езикови единици

ФОНЕТИКА. ГРАФИКА. ОРФОЕПИЯ

Българският език и българската азбука.

Гласни и съгласни звукове. Основни фонетични закони.

Особености на произнасяне на гласните под ударение и без ударение. Звукови промени.

Сричка. Ударение

Своеобразие на фонетичната система. Фонетичен разбор на думите.


  • да познава особеностите на българската азбука;

  • да различава гласни и съгласни; звучни и беззвучни, твърди и меки съгласни звукове;

  • да определя ударени и неударени срички;

  • да може да разделя думите на срички;

  • да различава диалектно произнасяне от книжовно;

  • да познава и открива основните фонетични закони в българския език;

  • да знае алгоритъма за правене на фонетичен разбор, характеристиката на звуковете в българския език.

  • да открива и редактира орфоепичните грешки, свързани с ударението.

ЛЕКСИКО-ЛОГИЯ. ФРАЗЕОЛО-ГИЯ

Лексикално значение на думите. Промени в значенията на думите: стесняване и разширяване на лексикалното значение.
Лексикалните норми в българския език.

Пряко и преносно значение на думите. Многозначност на думите.

Тематични групи. Синоними, антоними, омоними.

Заемки и чуждици.

Паронимите и диалектизмите в български език.

Остарели (архаизми, историзми) и нови думи (неологизми) в българския език.

Етимология на думите.

Фразеологизмите - част от словното богатство на българския език.

Пословици и поговорки.

Речниците на българския език.




  • да определя лексикалното значение на думите;

  • да осмисля и разбира многозначността на думите;

  • да различава по значение думите от две-три тематични групи, като ги съпоставя с украински език;

  • да обяснява значението на думите и фразеологизмите и употребата им в текста;

  • да открива синонимите, антонимите

    и омонимите в текста;

  • да използва думите от изучените тематични групи и фразеологизми при съставяне на текст;

  • да поправя допуснатите грешки при употребата на думите и фразеологизмите.

  • да открива и поправя грешките, допуснати при употреба на лексикалните единици;

  • да се научи да ползва различни речници.

  • да обяснява етимологичното значение на думите, като ползва речници и други спомагателни материали; значението на остарелите и новите думи;

  • да оценява правилността и уместността на употребените думи и архаизми.




СЪСТАВ НА ДУМАТА. СЛОВООБ-РАЗУВАНЕ

Корен, наставка, представка, окончание, определителен член -морфеми. Основа на думата. Образуване на думите. Сродни думи. Сложни думи

  • да различава сродните думи от формите на една и съща дума;

  • да определя начина на образуване на думите;

  • да прави словообразователен разбор (морфемен анализ).

МОРФОЛО-ГИЯ.
Съществи-телно име

Граматическа и смислова страна на думата. Изменяеми и неизменяеми части на речта. Особености на морфологичния строеж на българския език.

Съществително име. Собствени и нарицателни съществителни. Съществителни с конкретно и абстрактно значение. Производни и непроизводни съществителни. Сложни съществителни. Съпоставка на строежа на отделни думи в българския и украинския език.

Род и число на съществителното име. Съществители имена, които се различават по род и число в украинския и българския език.

Членуване на съществителните имена.

Бройна форма на съществителните.

Отглаголни съществителни.




  • да различава граматическата страна на думата от лексикалната;

  • да различава изменяемите и неизменяемите части на речта;

  • да открива съществителните; да разграничава видовете съществителни; да различава и открива в изречението производни и непроизводни съществителни имена, прости и сложни съществителни имена;

  • да обяснява значението на съще- ствителните имена; разликата във формата за род и число на съществителните имена;

  • да се научи вярно да членува съществителните имена от мъжки, женски и среден род и множествено число;

  • да владее граматическите категории на съществителното;

  • да образува бройна форма на съществителните;

  • да образува отглаголни съществителни и да ги употребява в речта;




Прилагател-но име

Прилагателно име. Морфологични признаци. Род и число на прилагателните.

Видове прилагателни. Качествени, относителни и притежателни прилагателни.

Образуване на прилагателните.

Степенуване на прилагателните.



  • да различава видовете прилагателни имена;

  • правилно да съгласува прилагателните и съществителните имена

  • да открива степенуваните прилагателни, да знае правописа им и да го сравнява с украински език.




Числително име

Морфологични признаци на числителните.

Видове числителни имена. Бройни и редни числителни.

Произнасяне, правопис и употреба на числителните имена.


  • да използва числителните в нужната граматична форма;

  • да поправя граматични грешки в

устната и писмената реч;

  • да различава бройни и редни числителни имена.

Местоимение

Местоимения. Морфологични признаци. Видове местоимения: лични, възвратни, въпросителни, относителни, неопределителни, отрицателни, притежателни, показателни, определителни.

Падежни остатъци при местоименията.

Членуване на местоименията.

Синтактична роля на местоименията.




  • да открива местоименията, да характеризира местоименията;

  • да систематизира и обобщава парадигматичната информация за видовете местоимения в българския език и осмисля функциите им в изречението и в текста;

  • да редактира конкретни текстове, съдържащи местоимения, да развива и усъвършенства речта си.

Глагол

Глагол. Основна фома на глагола. Първични и производни глаголи. Образуване на глаголите.

Лице и число на глагола. Спомагателният глагол съм

Спрежение. Вид на глагола. Видова двойка.

Залог. Преходни и непреходни глаголи.

Време на глагола. Прости и сложни глаголни форми.

Възвратни глаголи.

Съвместна употреба на глаголните времена. Остатъци от инфинитив.

Наклонение на глагола. Изявително, повелително, условно и преизказно наклонение.




  • да открива глаголите в текста и да назовава основната им форма;

  • да различава първични и производни глаголи и да владее правописа им;

  • да определя лицето, числото и времето на изучените глаголни форми;

  • да използва формите на спомагателния глагол съм за сегашно, минало и бъдеще време;

  • да различава свършен и несвършен вид на глагола, страдателен и деятелен залог на глагола;

  • да открива преходни и непреходни глаголи;

  • да определя спрежението на глаголите;

  • да съставя изречения, употребявайки правилно изучаваните граматически форми;

  • да открива възвратни глаголи,

  • да обяснява значението на възвратните глаголи и техните граматични признаци; да знае правописа на възратните глаголи;

  • да различава пристите и сложните глаголни времена.

Причастие

Причастието като глаголна форма.Морфологични признаци.

Образуване на причастията.Членуване на причастията.

Причастен оборот.

Особености на употреба.



  • да открива причастия в изреченията; да обяснява значението на техните граматични признаци;

  • да различава видовете причастия;

  • да образува различни видове причастия.

Деепричастие

Деепричастието като глаголна форма. Морфологични признаци.

Образуване на деепричастието.

Деепричастен оборот.

Особености на употреба.




  • да открива деепричастията в изреченията;

  • да образува вярно деепричастията;

  • да обяснява значението на деепричастията и техните граматични признаци.

Наречие

Наречие. Морфологични признаци.

Видове, правопис и употреба.

Образуване на наречията.

Степенуване на наречията.



  • да открива наречията в изреченията;

  • да обяснява значението и да различава видовете наречия;

  • да образува различни видове наречия.

Неизменяеми части на речта. Предлог

Неизменяеми части на речта: предлози, съюзи, частици. Предлог. Видове и употреба.

  • да открива неизменяемите думи, да прави разлика между тях;

  • да различава различните видове прелози.




Съюз

Съюзите като част на речта.

Съчинителни и подчинителни съюзи.



  • да открива съюзите в изреченията;

  • да различава видовете съюзи.




Частица

Частица. Особености на употреба.

  • да разпознава частиците и правилно да ги използва в речта.




Междуметие

Междуметия и звукоподражателни думи.

Особености и значение.



● да различава междуметията и звукоподражателните думи и да ги използва за повишаване на изразителността на речта.

СИНТАК-СИС. Словосъчетание.


Просто
изречение.


Сложно изречение.

Словосъчетание. Видове словосъчетания. Видове подчинителни връзки в словосъчетанията (съгласуване, управление, прилагане, предложно свързване).

Изречение. Интонация и словоред на изречението. Видове изречения по цел на изказване.

Просто изречение. Строеж на простото изречение. Видове прости изречения по състав. Главни и второстепенни части на изречението. Разширен и неразширен подлог. Видове сказуеми (именни и глаголни: просто глаголно, сложно, сложно съставно)

Еднородни части на изречението. Препинателни знаци при еднородните части.

Второстепенни части на изречението. Сказуемно определение.

Сложно изречение.

Сложно съчинено изречение (видове).

Връзките между простите изречения в състава на сложносъчинените изречения - съединителни, разделителни, противопоставителни.


Сложно съставно изречение (видове)

Пунктуация и интонация при подчинителното свързване в сложното изречение.

Синтактична синонимия (формулиране на една и съща мисъл с различни по строеж изречения).

Сложно смесено изречение. Синтактичен анализ на изречението.


Обособени части на изречението.

Вметнати думи и изрази.

Пряка, непряка и полупряка реч.
Пунктуационните норми в българския език.

Цитиране и цитат.




  • да определя видовете словосъчетания;

  • да поправя допуснатите грешки при съставянето на изречения;

  • да различава съчинителното и подчинителното свързване на думите в словосъчетанието;

  • да различава еднородните части в простото изречение; думи-изречения, непълни изречения;

  • да определя главните и второстепенните части на изречението;

  • да различава и съставя различни видове изречения по цел на изказване; да спазва препинателните знаци;

  • да прави синтактичен анализ на изречението;

  • да построява изречение, въз основа на знанията си за словоред на простото изречение;

  • да прави характеристика на простото изречение;

  • да открива различните видове подлози;

  • да различава видовете сказуеми, да образува различни сказуеми;

  • да построява прости и сложни из-

речения;

  • да различава сложни съчинени изречения с различни отношения между простите изречения в състава им;

  • да включва съставените изречения в художествен, публицистичен и други текстове;

  • да определя сложните съчинени и сложните съставни изречения; видовете сложни съставни изречения;

  • да открива в текста сложни съставни изречения с подчинено допълнително, подчинено определително, подчинено обстоятелствено, подчинено подложно;

  • да обяснява значението на изучаваните видове изречения; връзките в сложните съставни изречения; тяхната интонация и пунктуация;

  • да обяснява ролята на синтактичните синоними за изразяване на една и съща мисъл с различни синтактични средства; ролята на различни начини на свързване на изреченията в текст;

  • да различава сложното смесено изречение от другите сложни изречения;

  • да открива сложно смесено изречение в текста;

  • да реконструира изреченията, да ги сравнява и обяснява уместната им употреба;

  • да прави синтактичен разбор;

  • да оценява съставените изречения и да ги поправя откъм съдържание, строеж, подбор на думите, правопис и пунктуация;

  • да открива обособените части и вметнатите думи и изрази;

  • да трансформира изреченията от пряка реч в непряка;

  • да редактира изречения според синтактичните и пунктуационните норми;

  • да редактира грешки при цитиране.




3. Правопис

ОРФОГРА-ФИЯ

Правопис на неударени гласни (редукция). Правопис на думи с променливо Я (ятов преглас). Непроменливо –я-.

Правопис на групи –ър\ръ-, -ъл\лъ- Правопис на думи с непостоянно Ъ. Правопис на думи с изравняващи се по звучност\беззвучност съседни съгласни (асимилация). Правопис на думи, завършващи на звучен съгласен (краесловно обеззучаване).

Правопис на единични и двойни предлози – в\във-, с\със-. Слято, полуслято и разделно писане на думи.

Членуване на имената. Пълен и кратък член. Двойно – ТТ- при членуване на съществителни от женски род. Бройна форма на съществителните имена от м.р. Правопис на прилагателните с –н-, -нн-. Правопис на отрицателната частица НЕ.

Употреба на главни букви. Пренасяне на части от думи на нов ред.

Степенуване на прилагателни имена и причастия.




  • да разпознава изучените орфограми;

  • да пише вярно в съответствие с изучените правописни и пунктуационните норми;

  • правилно да да пише думи с променливо Я, с подвижно и непостоянно Ъ, със съчетания на две и повече съгласни;

  • да владее правописа на сложните думи;

  • да владее правописа на прилагателните имена с отрицателна частица;

  • да подбира езиковите средства в зависимост от текста и да се придържа към изискванията на съответния жанр;

  • да редактира орфографичните грешки според изучените правила;

  • да поправя написан текст.




ПУНКТУА-ЦИЯ

Препинателните знаци точка, запетая, двоеточие, кавички, удивителна, въпросителна, скоби, точка и запетая, многоточие. Пунктуационните норми при простото изречение. Препинателни знаци при еднородните части, обособените части, вметнатите думи и изрази. Пунктуация при цитирането, диалога и пряката реч. Пунктуация на сложно съчинените, сложно съставните и сложно смесените изречения.

● да различават и обясняват препинателните знаци при помощта на правилата; правилно да слагат препинателните знаци; да намират и редактират препинателните грешки;

● да разпознава изучените пунктограми.












Каталог: img -> zstored -> files
img -> Концерт на Guns 'N' Roses 22 23 септември 2010 в Белград
img -> Ню Йорк текстове под снимки Средната част на Манхатън, гледана от Сентръл парк
img -> Програма: 1-ви ден: 30. 12. 2014 (вторник)
img -> Дата на провеждане: 15. 12. 2011 програма
img -> Програмата се предлага с тръгване от: софия, пловдив и хасково; габрово, велико търново, казанлък, ст. Загора!!!
files -> 11 клас 2014 Cборник от текстове за преразкази
files -> Збірник диктантів для державної підсумкової атестації з болгарської мови
files -> Програма для загальносвітніх навчальних закладів


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница