Законът за защитените територии (доп., обн., ДВ бр.62 от 31.07.2007г.), урежда категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление. Съгласно закона, съществуват 6 вида защитени територии: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. Важно е да се отбележи, че всички дейности в защитените територии се съгласуват с РИОСВ – Велико Търново на основание чл. 13 и §7 от Закона за защитените територии. В територията на общината попадат следните такива:
-
Природна забележителност „Бачо Киро“ – пещера с площ 0.5 хектара, разположена в землището на с. Царева ливада, обявена със Заповед № 2810 от 10.10.1962г.;
-
Защитена местност „Дряновски манастир“ - с площ от 311,14 хектара, обхващащ територии от гр. Дряново, с. Геша и с. Царева ливада и създадена през 1973г. с цел опазване на характерни за района гори и защитена зона „Дряновски манастир“. Обявена съгласно Директивата за местообитанията по НАТУРА 2000 с площ от 2986,45 хка, заемаща части от землищата на гр. Дряново и селата Геша, Караиваница, Радовци, Скалско и Царева ливада. Защитената зона е създадена с цел опазване на важни местообитания на орхидеи (полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик), балкано-панонски, церово-горунови гори, мизийски гори от сребролистна липа и опазване популациите на широкоухия прилеп, остроухия нощник, голям и малък подковонос, пъстрия пор, обикновената блатна костенурка, черната мряна, ручейния рак и др.;
На територията на община Дряново, съгласно директивите на Европейския съюз Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за местообитанията) и Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците), са определени местата попадащи в екологичната мрежа Натура 2000. Мрежата се състои от специални защитени райони (зони), определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно двете посочени Директиви:
-
Защитена зона по Директивата за местообитанията, която се допира до защитена зона по Директивата за птиците, съгласно НАТУРА 2000 „Дряновска река“ с площ от 187.62 хка и обхващаща поречните територии в землищата на гр. Дряново, с. Ганчовец, с. Геш, с. Длъгня, с. Зая и с. Косарка. Основната цел на защитената зона е запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, в това число алувиални гори, панонски гори, мизийски букови гори и др. растителни съобщества, както и представителите на фауната в лицето на видри, дъглокрил прилеп и европейски вълк;
-
Защитена зона по Директивата за местообитанията „Река Янтра“ с площ от 13900, 41 хка и обхващаща площи от землищата на селата Гостилица, Каломен, Скалско, Славейково, Чуково и Янтра. Основните видове, които са предмет на опазване в тази зона, са панонски солени степи и солени блата, панонски льосови степни тревни съобщества, бисерна мида, ручеен рак, балканска кротушка, черна мряна, ивичест бибан и др.;
-
Защитена зона по директивата за местообитанията „Скалско“ с площ от 2192,3 хка и попадаща в землищата на селата Скалско и Янтра, създадена с цел опазване на низинни сенокосни ливани, дъбово – габърови гори, видра, лалугер, пъстър пор, ивичест смок, жълтокоремна бумка, черна мряна и др.
-
На таблицата по-долу подробно са представени и всички защитени зони и всички защитената флора и фауна на териториите им съгласно разпоредбите, действащи по НАТУРА 2000, а в Приложение 1 са представени карти на местоположението и площта на защитените зони, попадащи на територията на общината:
Защитена зона
|
Предмет на опазване
|
Река Янтра
BG 0000183
|
Голяма подковоност / Rhinolophus ferrumequinum
Дългопръст нощник / Myotis capaccinii
Дългокрил прилеп / Miniopterus schreibersi
Средиземноморски подковоност / Rhinolophus blasii
Южен подковоност / Rhinolophus euryale
Малък подковоност / Rhinolophus hipposideros
Остроух нощник / Myotis blythii
Голям нощник / Myotis myotis
Лалугер / Spermophilus citellus
Распер / Aspius aspius
Брияна / Chalcalburnus chalcoides
Голям щипок / Cobitis elongata
Обикновен щипок / Cobitis teania
Белопера кротушка / Gobio albipinnatus
Балканска кротушка / Gobio kessleri
Ивичест бибан / Gymnocephalus schraetzer
Виюн / Misgurnus fossilis
Сабица / Pelecus cultratus
Горчивка / Rhodeus sericeus amsrus
Малка вретенарка / Zingel streber
Черна балканска мряна / Barbus meridionalis
Балкански щипок / Sabanejewia aurata
|
Дряновски манастир
BG 0000214
|
Подковоност на Мехели
Малък подковоност / Rhinolophus hipposideros
Голям подковоност / Rhinolophus ferrumequinum
Южен подковоност / Rhinolophus euryale
Остроух нощник / Myotis blythii
Дългокрил прилеп / Minopterus schreibersi
Голям нощник / Myotis myotis
Европейски вълк / Canis lupus
Видра / Lutra lutra
Европейска норка / Mustela lutreola
Степен пор / Mustela eversmannii
Черна / балканска/ мряна / Barbus meridionalis
Балкански щипок / Sabanejewia aurata
Голям сечко / Cerambyx cerdo
Огневка диспар / Lycaena dispar
|
Дряновска река
BG 0000214
|
Алувиални гори с Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior
Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс
Черна / балканска / мряна / Barbus meridionalis
Малка кротушка / Gobio uranoscopus
Горчивка / Rhodeus sericeus amarus
Балкански щипок / Sabanejewia aurata
|
Скалско
BG 0000263
|
Термофилни букови гори / Cephalanthero-Fagion
Балканско-панонски церово-горунови гори / Panonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests
Панонски гори / Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus
Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик / Festuco-Brometalia – важни местообитания на орхидеи
Субпанонски степни тревни съобщества / Sub-continental steppic grasslands
Низинни сенокосни ливади / Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis
|
Табл. 2.5.1. Защитени зони в община Дряново (Източник: Регистър на защитените територии и защитените зони в България)
Биоразнообразието включва цялата жива природа на планетата в три основни нива на организация: 1) генетично – обхваща огромното разнообразие от генни комбинации във всички живи организми, 2) видово – включва видовете и разновидностите от всички групи живи организми и 3) екосистемно – обхваща не само разнообразието от живите организми в природата, но и сложните им взаимоотношения и разнообразни връзки помежду им и със заобикалящата ги природа. Съгласно националното законодателство, в България биоразнообразието се опазва главно чрез Закона за защита на биологичното разнообразие, съгласно който биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите. В тази връзка, задължение на община Дряново е и опазването на богатото за района биоразнообразие.
Голямото разнообразие на релефните, почвените и климатичните условия на територията на община Дряново са създали условия за развитие на едно голямо многообразие от растителни видове. Горите са изградени предимно от широколистни листопадни и смесени горски и храстови групи. Основните видове, които заемат най-големи площи са бук, различни видове дъбове, габър, и акация. От иглолистните видове най-често срещани са бор и ела. Богато е разнообразието от дървесни видове, но тези които дават облика на естествената растителност са бук, дъб и габър, които се явяват и важна предпоставка на дървообработването и мебелното производство. Растителността е с мезофилен, ниско планински характер. Растителните съобщества основно се свеждат до водни, пасищни, ливадни, храстови и горски. Най–добре представени са семейства бобови, житни, сложноцветни, розови и др. Храстовата растителност е представена предимно от драка, шипка, леска, глог, повет, смрадлика, люляк, дрян, а горската - благун, цер, източен бук, липа, ясен, габър, бряст, върба, елша.
Районът е богат на лечебни растения, които все още не се използват пълноценно. По-разпространени са: жълт кантарион, червен кантарион, пелин, лайка, босилек, подъбиче, миши уши, мъжка папрат, глухарче, камшик, липа, ружа, слез, очанка, иглика, подбел, риган, здравец, равнец, коприва, полски хвощ, шипка, овчарска торбичка, дилянка, божур, ранилист, смрадлика. Някои от лечебните растения като иглика, божур, зимзелен, ранилист и др. със заповед на МОСВ са под ограничителен режим. Дилянката, ружата, момината сълза, салепът са забранени за събиране. С търговско значение са билките – липа, жълт кантарион и шипка. В района на Дряновски манастир се срещат пролетно и есенно ботурче (цикламата) – растителен вид, включен в приложенията на конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна. Характерните за района гъби са – печурка, сърнела, челядинка, пачи крак, манатарка и др. Промишленото събиране на гъби в Общината се контролира от Горско стопанство - гр.Плачковци, което събира тарифни такси.
В допълнение, на територията на община Дряново са регистрирани следните вековни дървета:
№
|
Природна забележителност – вековно дърво
|
Землище / местност
|
Обявена със Заповед №
|
1
|
Зимен дъб
|
с. Славейково
|
851/10.08.1983г.
|
2
|
Бряст
|
с. Гостилица
|
851/10.08.1983г.
|
3
|
Зимен дъб
|
с. Петковци
|
1027/01.12.1982г.
|
4
|
Цер
|
с.Малки Българени / Кръста
|
1027/01.12.1982г
|
5
|
Обикновен бук
|
с. Русиновци / Клатура
|
1027/01.12.1982г
|
6
|
Обикновен бук
|
с. Шушня / Ливадите
|
1027/01.12.1982г
|
7
|
Зимен дъб
|
с.Големи Българени / Копачетата
|
1027/01.12.1982г
|
8
|
Зимен дъб
|
с.Големи Българени / Друма
|
1027/01.12.1982г
|
9
|
Зимен дъб
|
с.Големи Българени / Друма
|
1027/01.12.1982г
|
10
|
Скоруша
|
с. Русиновци / Клатура
|
1027/01.12.1982г
|
11
|
Вековен дъб - благун
|
с. Долни Драгойча / Ливадата
|
583/26.10.1981г.
|
12
|
Зимен дъб
|
с. Караиванца / Корията
|
384/17.06.1980г.
|
13
|
Зимен дъб
|
с. Каломен
|
657/13.10.1979г.
|
Табл. 2.5.2. Списък на вековните дървета на територията на община Дряново (Източник: Община Дряново)
Основните проблеми, свързани с биоразнообразието в района са в резултат от антропогенизацията на териториите, при което се получава влошаване на състава и структурата на естествената растителност поради разширяване на участието на плевелни видове и на антропофитни съобщества и групировки в нея, което води до намаляване на продуктивността и качествата на получаваните ресурси.
В допълнение, на територията на общината са водени предимно възобновителни сечи с ниска интензивност и дълъг период на възобновяване. За повишаване на производителността и подобряване на социално-екологичните функции на издънковите гори и качеството на дървостоите трябва да се прилагат подходящи отгледни и главни сечи чрез които по-голямата част от горите ще се превърнат в семенни.
Лечебни растения
Като особена категория от флората на община Дряново са лечебните растения. Съгласно Закона за лечебните растения отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят под специален режим на опазване и ползване, когато биологичното разнообразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване, или има опасност от появяването на такава тенденция. Специалният режим се определя всяка година със заповед на министъра на околната среда и водите, като този режим обхваща забрана за събиране на билки за определен период от естествените находища на видовете от територията на цялата страна, отделни райони или единични находища; определяне на допустимото за събиране количество билки; разработване и прилагане на мерки за възстановяване на популациите и на техните местообитания. Съгласно Заповедта, издадена от Министъра на околната среда и водите относно специалния режим на опазване и ползване на лечебните растения на основание чл. 10, ал.1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения са определени за събиране следните билки от естествените находища, извън територията на националните паркове: божур червен (Paeonia peregrine Mill.) – цвят, иглика лечебна (Primula veris L.) – цвят, лудо биле (Atropa belladonna L.) – лист, лазаркиня, еньовче ароматно (Galium odoratum (L.) Scop) – стрък, ранилист лечебен (Betonica officianalis L.)– стрък, шапиче (Alchemilla vulgaris complex) - стрък, лудо биле – (Atropa belladonna L.) корен, решетка (Carlina acanthifolia All.) – корен. По данни на РИОСВ-Велико Търново количеството събрани лечебни растения бележи спад през 2013г. в сравнение с 2012г. и е с 1225кг. по-малко. Съгласно действащото законодателство, е забранено събирането на гореизброените билки от видовете лечебни растения извън количествата определени в Заповедта на Министъра и контролиращите органи следва да спазват за изпълнението на тези разпоредби.
Сподели с приятели: |