Програмата е приета с Решение на ос № програма за опазване на околната среда на община дряново 2014-2020г


Защитени територии и биоразнообразие



страница6/10
Дата14.04.2017
Размер1 Mb.
#19155
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Защитени територии и биоразнообразие


Законът за защитените територии (доп., обн., ДВ бр.62 от 31.07.2007г.), урежда категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление. Съгласно закона, съществуват 6 вида защитени територии: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. Важно е да се отбележи, че всички дейности в защитените територии се съгласуват с РИОСВ – Велико Търново на основание чл. 13 и §7 от Закона за защитените територии. В територията на общината попадат следните такива:

  • Природна забележителност „Бачо Киро“ – пещера с площ 0.5 хектара, разположена в землището на с. Царева ливада, обявена със Заповед № 2810 от 10.10.1962г.;

  • Защитена местност „Дряновски манастир“ - с площ от 311,14 хектара, обхващащ територии от гр. Дряново, с. Геша и с. Царева ливада и създадена през 1973г. с цел опазване на характерни за района гори и защитена зона „Дряновски манастир“. Обявена съгласно Директивата за местообитанията по НАТУРА 2000 с площ от 2986,45 хка, заемаща части от землищата на гр. Дряново и селата Геша, Караиваница, Радовци, Скалско и Царева ливада. Защитената зона е създадена с цел опазване на важни местообитания на орхидеи (полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик), балкано-панонски, церово-горунови гори, мизийски гори от сребролистна липа и опазване популациите на широкоухия прилеп, остроухия нощник, голям и малък подковонос, пъстрия пор, обикновената блатна костенурка, черната мряна, ручейния рак и др.;

На територията на община Дряново, съгласно директивите на Европейския съюз Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за местообитанията) и Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците), са определени местата попадащи в екологичната мрежа Натура 2000. Мрежата се състои от специални защитени райони (зони), определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно двете посочени Директиви:

  • Защитена зона по Директивата за местообитанията, която се допира до защитена зона по Директивата за птиците, съгласно НАТУРА 2000 „Дряновска река“ с площ от 187.62 хка и обхващаща поречните територии в землищата на гр. Дряново, с. Ганчовец, с. Геш, с. Длъгня, с. Зая и с. Косарка. Основната цел на защитената зона е запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, в това число алувиални гори, панонски гори, мизийски букови гори и др. растителни съобщества, както и представителите на фауната в лицето на видри, дъглокрил прилеп и европейски вълк;

  • Защитена зона по Директивата за местообитанията „Река Янтра“ с площ от 13900, 41 хка и обхващаща площи от землищата на селата Гостилица, Каломен, Скалско, Славейково, Чуково и Янтра. Основните видове, които са предмет на опазване в тази зона, са панонски солени степи и солени блата, панонски льосови степни тревни съобщества, бисерна мида, ручеен рак, балканска кротушка, черна мряна, ивичест бибан и др.;

  • Защитена зона по директивата за местообитанията „Скалско“ с площ от 2192,3 хка и попадаща в землищата на селата Скалско и Янтра, създадена с цел опазване на низинни сенокосни ливани, дъбово – габърови гори, видра, лалугер, пъстър пор, ивичест смок, жълтокоремна бумка, черна мряна и др.

  • На таблицата по-долу подробно са представени и всички защитени зони и всички защитената флора и фауна на териториите им съгласно разпоредбите, действащи по НАТУРА 2000, а в Приложение 1 са представени карти на местоположението и площта на защитените зони, попадащи на територията на общината:

Защитена зона

Предмет на опазване

Река Янтра

BG 0000183

  • Бозайници

Голяма подковоност / Rhinolophus ferrumequinum

Дългопръст нощник / Myotis capaccinii

Дългокрил прилеп / Miniopterus schreibersi

Средиземноморски подковоност / Rhinolophus blasii

Южен подковоност / Rhinolophus euryale

Малък подковоност / Rhinolophus hipposideros

Остроух нощник / Myotis blythii

Голям нощник / Myotis myotis

Лалугер / Spermophilus citellus


  • Риби

Распер / Aspius aspius

Брияна / Chalcalburnus chalcoides

Голям щипок / Cobitis elongata

Обикновен щипок / Cobitis teania

Белопера кротушка / Gobio albipinnatus

Балканска кротушка / Gobio kessleri

Ивичест бибан / Gymnocephalus schraetzer

Виюн / Misgurnus fossilis

Сабица / Pelecus cultratus

Горчивка / Rhodeus sericeus amsrus

Малка вретенарка / Zingel streber

Черна балканска мряна / Barbus meridionalis

Балкански щипок / Sabanejewia aurata


Дряновски манастир

BG 0000214

  • Бозайници

Подковоност на Мехели

Малък подковоност / Rhinolophus hipposideros

Голям подковоност / Rhinolophus ferrumequinum

Южен подковоност / Rhinolophus euryale

Остроух нощник / Myotis blythii

Дългокрил прилеп / Minopterus schreibersi

Голям нощник / Myotis myotis

Европейски вълк / Canis lupus

Видра / Lutra lutra

Европейска норка / Mustela lutreola

Степен пор / Mustela eversmannii


  • Риби

Черна / балканска/ мряна / Barbus meridionalis

Балкански щипок / Sabanejewia aurata



  • Безгръбначни

Голям сечко / Cerambyx cerdo

Огневка диспар / Lycaena dispar



Дряновска река

BG 0000214

  • Природни местообитания

Алувиални гори с Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior

Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс



  • Риби

Черна / балканска / мряна / Barbus meridionalis

Малка кротушка / Gobio uranoscopus

Горчивка / Rhodeus sericeus amarus

Балкански щипок / Sabanejewia aurata



Скалско

BG 0000263

  • Природни местообитания

Термофилни букови гори / Cephalanthero-Fagion

Балканско-панонски церово-горунови гори / Panonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests

Панонски гори / Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus

Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик / Festuco-Brometalia – важни местообитания на орхидеи

Субпанонски степни тревни съобщества / Sub-continental steppic grasslands

Низинни сенокосни ливади / Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis



Табл. 2.5.1. Защитени зони в община Дряново (Източник: Регистър на защитените територии и защитените зони в България)

Биоразнообразието включва цялата жива природа на планетата в три основни нива на организация: 1) генетично – обхваща огромното разнообразие от генни комбинации във всички живи организми, 2) видово – включва видовете и разновидностите от всички групи живи организми и 3) екосистемно – обхваща не само разнообразието от живите организми в природата, но и сложните им взаимоотношения и разнообразни връзки помежду им и със заобикалящата ги природа. Съгласно националното законодателство, в България биоразнообразието се опазва главно чрез Закона за защита на биологичното разнообразие, съгласно който биологичното разнообразие е неразделна част от националното богатство и опазването му е приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите. В тази връзка, задължение на община Дряново е и опазването на богатото за района биоразнообразие.

Голямото разнообразие на релефните, почвените и климатичните условия на територията на община Дряново са създали условия за развитие на едно голямо многообразие от растителни видове. Горите са изградени предимно от широколистни листопадни и смесени горски и храстови групи. Основните видове, които заемат най-големи площи са бук, различни видове дъбове, габър, и акация. От иглолистните видове най-често срещани са бор и ела. Богато е разнообразието от дървесни видове, но тези които дават облика на естествената растителност са бук, дъб и габър, които се явяват и важна предпоставка на дървообработването и мебелното производство. Растителността е с мезофилен, ниско планински характер. Растителните съобщества основно се свеждат до водни, пасищни, ливадни, храстови и горски. Най–добре представени са семейства бобови, житни, сложноцветни, розови и др. Храстовата растителност е представена предимно от драка, шипка, леска, глог, повет, смрадлика, люляк, дрян, а горската - благун, цер, източен бук, липа, ясен, габър, бряст, върба, елша.

Районът е богат на лечебни растения, които все още не се използват пълноценно. По-разпространени са: жълт кантарион, червен кантарион, пелин, лайка, босилек, подъбиче, миши уши, мъжка папрат, глухарче, камшик, липа, ружа, слез, очанка, иглика, подбел, риган, здравец, равнец, коприва, полски хвощ, шипка, овчарска торбичка, дилянка, божур, ранилист, смрадлика. Някои от лечебните растения като иглика, божур, зимзелен, ранилист и др. със заповед на МОСВ са под ограничителен режим. Дилянката, ружата, момината сълза, салепът са забранени за събиране. С търговско значение са билките – липа, жълт кантарион и шипка. В района на Дряновски манастир се срещат пролетно и есенно ботурче (цикламата) – растителен вид, включен в приложенията на конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна. Характерните за района гъби са – печурка, сърнела, челядинка, пачи крак, манатарка и др. Промишленото събиране на гъби в Общината се контролира от Горско стопанство - гр.Плачковци, което събира тарифни такси.



В допълнение, на територията на община Дряново са регистрирани следните вековни дървета:



Природна забележителност – вековно дърво

Землище / местност

Обявена със Заповед №

1

Зимен дъб

с. Славейково

851/10.08.1983г.

2

Бряст

с. Гостилица

851/10.08.1983г.

3

Зимен дъб

с. Петковци

1027/01.12.1982г.

4

Цер

с.Малки Българени / Кръста

1027/01.12.1982г

5

Обикновен бук

с. Русиновци / Клатура

1027/01.12.1982г

6

Обикновен бук

с. Шушня / Ливадите

1027/01.12.1982г

7

Зимен дъб

с.Големи Българени / Копачетата

1027/01.12.1982г

8

Зимен дъб

с.Големи Българени / Друма

1027/01.12.1982г

9

Зимен дъб

с.Големи Българени / Друма

1027/01.12.1982г

10

Скоруша

с. Русиновци / Клатура

1027/01.12.1982г

11

Вековен дъб - благун

с. Долни Драгойча / Ливадата

583/26.10.1981г.

12

Зимен дъб

с. Караиванца / Корията

384/17.06.1980г.

13

Зимен дъб

с. Каломен

657/13.10.1979г.

Табл. 2.5.2. Списък на вековните дървета на територията на община Дряново (Източник: Община Дряново)

Основните проблеми, свързани с биоразнообразието в района са в резултат от антропогенизацията на териториите, при което се получава влошаване на състава и структурата на естествената растителност поради разширяване на участието на плевелни видове и на антропофитни съобщества и групировки в нея, което води до намаляване на продуктивността и качествата на получаваните ресурси.



В допълнение, на територията на общината са водени предимно възобновителни сечи с ниска интензивност и дълъг период на възобновяване. За повишаване на производителността и подобряване на социално-екологичните функции на издънковите гори и качеството на дървостоите трябва да се прилагат подходящи отгледни и главни сечи чрез които по-голямата част от горите ще се превърнат в семенни.
      1. Лечебни растения


Като особена категория от флората на община Дряново са лечебните растения. Съгласно Закона за лечебните растения отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят под специален режим на опазване и ползване, когато биологичното разнообразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване, или има опасност от появяването на такава тенденция. Специалният режим се определя всяка година със заповед на министъра на околната среда и водите, като този режим обхваща забрана за събиране на билки за определен период от естествените находища на видовете от територията на цялата страна, отделни райони или единични находища; определяне на допустимото за събиране количество билки; разработване и прилагане на мерки за възстановяване на популациите и на техните местообитания. Съгласно Заповедта, издадена от Министъра на околната среда и водите относно специалния режим на опазване и ползване на лечебните растения на основание чл. 10, ал.1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения са определени за събиране следните билки от естествените находища, извън територията на националните паркове: божур червен (Paeonia peregrine Mill.) – цвят, иглика лечебна (Primula veris L.) – цвят, лудо биле (Atropa belladonna L.) лист, лазаркиня, еньовче ароматно (Galium odoratum (L.) Scop) – стрък, ранилист лечебен (Betonica officianalis L.)– стрък, шапиче (Alchemilla vulgaris complex) - стрък, лудо биле – (Atropa belladonna L.) корен, решетка (Carlina acanthifolia All.) – корен. По данни на РИОСВ-Велико Търново количеството събрани лечебни растения бележи спад през 2013г. в сравнение с 2012г. и е с 1225кг. по-малко. Съгласно действащото законодателство, е забранено събирането на гореизброените билки от видовете лечебни растения извън количествата определени в Заповедта на Министъра и контролиращите органи следва да спазват за изпълнението на тези разпоредби.

    1. Каталог: uploads -> docs
      docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
      docs -> Списък на загиналите във войните за освобождение и обединение на българските земи
      docs -> Наредба №34 от 29 декември 2006 Г. За придобиване на специалност в системата на здравеопазването
      docs -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията
      docs -> Наредба №18 от 20 юни 2005 Г. За критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения
      docs -> С решение №61 т. III от 27 март 2012г., на основание


      Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница