Програмата Internet Explorer



Дата22.07.2016
Размер254.28 Kb.
#271
ТипПрограма
Хипервръзки и Интернет

Мрежата Интернет има две страни. От една страна, тя представлява физическо обединение на милиони компютри, които образуват световната компютърна мрежа. От друга страна тя е обединение на стотици милиони документи, образуващи световното информационно поле. За разглеждане на тези документи съществуват специални програми.




    1. Програмата Internet Explorer

Интернет не е просто световно обединение на го­леми и малки компютърни мрежи, а и съвкупност от редица услуги, които функционират в единно световно информационно пространство. Тези услуги са основани на различни протоколи за обмен на инфор­мация и затова за работа с тях се използва различно програмно осигуряване.

Най-често под думата Интернет се разбира нейната най-популярна услуга World Wide Web (WWW) или просто Web. Информацията, ко­ято се намира в Мрежата във формат, предназначен за тази услуга, се представя във вид на Web-страници. Web-страниците са комплексни документи, които може да съдържат всякакви видове данни - текст, графика, звук, видео и анимация.

Приемането на Web-страници и тяхното изобразяване е доста сложна задача. За тази цел се използват специални програми за разглеждане на Web-страници. Тези програми се наричат браузъри. Браузърите се появиха почти едновременно с концепцията за World Wide Web и из­минаха дълъг път на развитие. Сега най-популярните браузъри са Netscape Navigator и Microsoft Internet Explorer, въпреки че същест­вуват и други програми, предназначени за тази цел. Браузърът Internet Explorer се появи по-късно от Netscape Navigator, но постепенно печели все по-голяма популярност, въпреки че това не е доказателст­во за по-добро качество. Работата не е само в качеството, а и в това, че фирмата Microsoft включи Internet Explorer 4.0 в операционната система Windows 98 като стандартно средство за разглеждане на Web.

Основното предназначение на браузъра е да зарежда Web-страници от Интернет и да ги изобразява на екрана. Местонахождението на търсената Web-страница се определя от нейния URL-адрес. Това е специална форма за запис на адреса на документа, която се използва в Интернет. Тя дава възможност да се посочи еднозначно желаният документ, независимо от това, на кой сървър от Мрежата се намира.


Протокол

Част от адреса, която се отнася за домена

Имена на директориите в сървъра (път за търсене)

Име на файла на Web-страницата

http://

www.levski.bg

/main

/main.html




Име на компютъра (сървъра)

Име на сървъра






Формат на URL-адреса

Домен (Domain) – Обща част от името на група компютри в Интернет, която обикновено определя местоположението на компютъра и типа на организацията собственик.

Възможности на програмата Internet Explorer

Програмата се стартира с двойно щракване върху иконата на Internet Explorer на Desktop екрана, или с помощта на главното меню (менюто Start)

Операционната система Windows 98 разглежда компютъра като неразделна част от Интернет. Браузърът Internet Explorer представлява нещо като „прозорец към света", който осигурява достъп до най-разнообразни ресурси. Основното предназначение на програмата е да позволява на потребителя да разглежда Web-страници, като ги изоб­разява в работната област на своя прозорец.

Но Интернет не е само съвкупност от Web-страници. Пълноценната работа в Мрежата изисква използване и на други свойства на браузъра. Той дава възможност да се зареждат (да се изтеглят) от Интернет произволни файлове - програми, архиви, справочна информация и др., без да се прибягва до услугите на други програми. Обменът на файловете по Интернет се извършва чрез услугата FTP и браузърът може да работи с тази услуга чрез нейния протокол.

Някои услуги в Интернет са недостъпни пряко от програмата Internet Explorer, но в тези случаи програмата предоставя средства за бързо­то им извикване чрез спомагателни програми. Менюто Go може да се използва за извикване на „програмите спътници", които са пред­назначени за работа с тези услуги.

Опцията Mail се използва за достъп до електронната поща, а опци­ята News - за достъп до телеконференции (новинарски групи). В те­зи два случая Internet Explorer стартира друго стандартно прило­жение на Windows 98 - програмата Outlook Express.

Програмата Internet Explorer може да се използва и за навигация из файловата структура на автономен (невключен към Мрежата) компю­тър. В този случай тя действа като програмата Windows Explorer. Опцията Address Book от менюто се използва за стартиране на прог­рама, с помощта на която може да се поддържа книга на адресите, а опцията Internet Call стартира програмата Microsoft NetMeeting, предназначена за организиране на визуално и звуково (видео- и аудио-) общуване с отдалечени кореспонденти, както и за провеждане на сре­щи и конференции чрез Интернет.



Лентата с инструменти на Internet Explorer

Тези, които са добре запознати с програмата Windows Explorer, могат да започнат работа с програмата Internet Explorer без особена подготовка. Интерфейсите на тези програми много си приличат. Например лентата с менюта на Internet Explorer е същата като тази на Windows Explorer.

Лентата с инструменти на програмата Internet Explorer обаче е ориентирана за работа с мрежови документи и затова се различава съществено от лентата с инструменти на Windows Explorer. Ако в Internet Explorer обаче се създаде локална директория, лентата с ин­струменти ще се замени с тази, която се използва в Windows Explorer.


  1. Първата група бутони на лентата с инструменти служи за управ­ление на навигацията. Тези бутони се използват за преход към предишната или следващата Web-страница, за спиране на зареж­дането на страница или за обновяване на представената в нея информация. На тези бутони съответстват команди от менюто Go, а също и някои команди (Stop и Refresh) от менюто View. Последният бутон от тази група се използва за преход към заглав­ната страница (Home Page) - Web-страницата, която по подраз­биране се появява на екрана при стартирането на Internet Explorer.

  2. Втората група бутони се използва за отваряне на специалните па­нели на Internet Explorer, които по своето предназначение напом­нят левия панел на програмата Windows Explorer. Тези панели дават възможност да се търси определена информация в Интернет, осигуряват достъп към набор от избрани Web-страници, дават въз­можност за връщане към наскоро разглеждани страници и за из­ ползване на канали - нов тип Web-възли, концепцията за които се появи заедно с версията 4.0 на Internet Explorer. Тези панели мо­же да се отварят и с помощта на менюто View.

  3. Последната група бутони се използва за изпълнение на служебни функции. Тези бутони дават възможност да се премине към пълноекранен режим (командата View/FullScreen), да се изпрати съобщение по електронната поща (Go/Mail), да се промени шриф­тът или езикът (View/Fonts), да се разпечата Web-страница на хартия (File/Print) и да се редактира изходният код с помощта на зададен редактор на Web-страници.

Разглеждане на Web-страници в Интернет

Истинската работа в Мрежата може да се започне едва след като се установи връзка с Интернет. В този случай след стартиране на прог­рамата Internet Explorer заглавната страница, чийто адрес е зада­ден в тази програма, се зарежда и показва на екрана.

В прозореца на Internet Explorer се показва един документ. Обикновено Web-страниците на Интернет се разглеждат последователно, като цел­та е да се намерят тези, които съдържат желаната информация. Като правило Web-страниците са сложни комбинирани документи, които съдържат както текстова информация, така и вградени обекти. Сега повечето Web-страници са богато илюстрирани. За илюстрации се използват както изображения, така и звуци, видеоклипове и други обекти, които се отнасят към мултимедията. Разнообразието на вгра­дени обекти непрекъснато се увеличава.

Web-страниците са форматирани електронни документи, които на­помнят много документите, създавани от програмите за предпечатна подготовка. Те обаче имат съществени особености. В програмите за предпечатна подготовка се подготвят документи, за които предвари­телно се знае в какъв вид ще се възпроизвеждат (например ще се от­печатат на листове хартия с определени размери). Web-документите са по-универсални - те трябва лесно да се четат, независимо от голе­мината и разделителната способност на екрана на читателя и от това, колко цвята може да възпроизвежда неговата апаратура. Най-добрите Web-страници са толкова универсални, че може да се разглеждат да­же с прости неграфични браузъри -средства за разглеждане на Web-страноци, които позволяват да се преминава от една страница в друга с помощта на хипервръзки.

По подразбиране Internet Explorer възпроизвежда цялата информация, която е поместена в Web-страницата. Ако по някаква причина не е възможно да се покажат някои обекти, включени в Web-документа, програмата ги маркира с празно място, заградено с рамка, или със специални икони. Много Web-страници имат алтернативен текст, свързан с обектите. Ако средството за разглеждане по някаква при­чина не може да покаже вграден обект, вместо обекта се показва свър­заният с него алтернативен текст.

Хипервръзки

За преход към дадена Web-страница е достатъчно да се въведе нейният URL-адрес в полето на панела Address и се натисне клавишът EN­TER. За щастие при работата с Web-страници има удобна възмож­ност за преход без явно въвеждане на URL-адреса на страницата.

Повечето Web-документи съдържат хипертекстови връзки или прос­то хипервръзки. Хипервръзката е обект от Web-страницата, който съ­държа информация за адреса на друга Web-страница. Този обект обик­новено представлява част от текста, означен с различен цвят или с подчертаване, или графична илюстрация, оградена с цветна рамка.

Хипервръзките обикновено „посочват" друга Web-страница, която тематично е свързана с разглежданата в дадения момент. Текстът, който служи за връзка, може да описва съдържанието на новия документ. Когато се постави върху хипертекста, показалецът на миш­ката приема формата на ръка с протегнат показалец. Достатъчно е да се щракне върху хипервръзката, за да се направи преход към адреса, посочен в нея. Тогава Internet Explorer ще зареди новата Web-страница, която се намира на посочения адрес.



Новата Web-страница може да съдържа нови хипервръзки, което да­ва възможност да се продължи прегледът на документите, които се отнасят към същата тема. Механизмът на хипервръзките е една от особеностите на World Wide Web, която в най-голяма степен е допри­несла за голямата популярност на тази услуга.

Ако тематичната област на търсената информация е известна, теоретично е възможно да се намери всякаква информация по темата, като се започне от един-два „стандартни" адреса. В Интернет има немал­ко специални страници указатели, които съдържат само големи на­бори от хипервръзки, даващи достъп до Web-страници, посветени на дадена тема.

Ако след серия от преходи по хипервръзките се наложи връщане към една от по-рано разглежданите страници, използва се бутонът Back от лентата с инструментите. До този бутон има отваряща стрелка, която дава възможност да се избере една от страниците, посетени по-рано през този сеанс.

Графика и мултимедия в Web-страниците

Съвременното разнообразие на Web-страници и постоянното появя­ване на нови обекти, включвани в техния състав, води до това, че средствата за разглеждане на Web-страниците не винаги могат пра­вилно да възпроизвеждат срещнатите в Web-документи. Първите браузъри можеха да възпроизвеждат само текст (с хипервръзки). Съвре­менните средства за разглеждане могат да работят с много типове обекти, но все пак не с всички.

Проблемът за възпроизвеждане на разнообразни видове обекти върху Web-страниците се решава или чрез включване на допълнителни приложения, или чрез разширяване на възможностите на Internet Ex­plorer. В зависимост от това програмите, които са предназначени за показване на вградени обекти, се използват или като спомагателни, или като вградени приложения.

Спомагателни и вградени приложения

Спомагателното приложение е някое от обикновените приложения, инсталирани на компютъра, което може да се използва за показване на елемент от Web-страницата. В случай на нужда програмата Internet Explorer стартира автоматично това приложение. При това се отваря отделен прозорец. Това до известна степен нарушава стандартния фор­мат на Web-страницата, но затова пък се показва цялата съдържаща се в нея информация.

Вграденото приложение е специален вид приложение, което работи само под управление на Internet Explorer. Вградените приложения се използват за показване на обекти от Web-страницата, без да се отваря отделен прозорец. Когато програмата Internet Explorer трябва да по­каже съответния обект, тези приложения се стартират автоматично. Сега съществуват стотици вградени приложения. С тяхна помощ мо­же да се възпроизвеждат всякакви обекти, срещани в Web-страниците.

Ако на компютъра няма нито спомагателно, нито вградено приложение, подходящо за отваряне на файл или обект от Web-страницата, този обект се показва на страницата като празна рамка или със специален знак. По правило в този случай се дава възможност обектът да се съх­рани като отделен файл, за да може да се възпроизведе по-късно, кога­то бъдат набавени необходимите за това програмни средства



Изтегляне на файлове от Интернет

На сървърите на световната мрежа се съхраняват много файлове, ко­ито представляват интерес за много хора. Това са програми, архиви или справочни документи. Тези файлове може да се съхраняват както на обикновените Web-възли, така и на специални възли FTP, които съдържат само файлове.

И в единия, и в другия случай за изтегляне (download) на файл от Интернет се използват хипервръзки. Тези хипервръзки посочват не Web-страница, а файл, който се съхранява на Web-възел или в FTP архив. Това може да бъде файл от произволен тип, въпреки че за об­щоприети се смятат архивите във формат .ZIP или саморазархивира­щи се файлове (.ЕХЕ).

За да се изтегли даден файл, трябва да се щракне върху съответната хипервръзка. Изтеглянето и съхраняването на файловете се различа­ва от зареждането на Web-страниците, тъй като в този случай се из­ползва друг протокол за предаване на данни. Например преди зареж­дането на файла на програмата трябва да се изпрати допълнителна информация.

За приемането на файлове по протокола FTP програмата Internet Explorer стартира помощника за зареждане на файлове File Download. Най-напред се избира дали файлът да се отвори или да се съхрани на локалния диск. Тъй като Интернет трябва да се смята за ненадежден източник на непроверени данни, препоръчва се файлът никога да не се отваря направо, а винаги първо да се съхранява на диска. Той може да бъде отворен едва след вземане на необходимите предпазни мерки. Преди файлът да се запише на диска, помощникът предлага да се избере папка и да се зададе име на файла. Препоръчва се за файловете, получени по Интернет, да се използва специална папка.

Процесът на зареждане на файла се показва в специален диалогов прозорец. В повечето случаи този прозорец дава възможност за оцен­ка на продължителността на зареждането и за отказ от него, ако времето за зареждане е неприемливо. Internet Explorer дава възможност едновременно да се зареждат няколко файла, въпреки че тогава скоростта за всеки файл намалява пропорционално.

По време на приемане на файлове по FTP протокол разглеждането на Web-страниците може да продължи.

Настройка на програмата Internet Explorer

Богатите възможности на програмата Internet Explorer дават възмож­ност да се настройва нейната конфигурация и да се управляват сти­лът на работа в Мрежата и параметрите за показване на Web-стра­ниците. За да се осигури по-голяма ефективност на програмата, на­лага се някои настройки периодично да се променят.



Управление на показването на Web-страниците

Най-простите настройки на Internet Explorer се извършват с помощта на менюто View. Първата група команди от това меню дава възможност да се променя външният вид на прозореца на програмата Internet Ex­plorer. Тези команди управляват показването на лентите с инструменти, на реда за състоянието, а също и на допълнителните панели.



  1. Командата Fonts се използва за управление на шрифтовете на Web-страницата. С нейна помощ се задават размерът на шрифта (от най-малкия до най-големия) и използваните кодове на символите. Това дава възможност правилно да се показват документи, писани на раз­лични езици.

  2. Опциите Stop и Refresh се отнасят за текущата Web-страница. Първата прекъсва нейното зареждане, а втората я зарежда повторно. Това е необходимо, ако съществува съмнение, че след последното зареждане на страницата нейното съдържание се е променило.

  3. Опцията Source дава възможност да серазгледа HTML кодът. Става въпрос за това, че съдържанието на Web-страницата е записано на специален език, който се нарича HTML. Браузърите показват Web-страницата на екрана в съответствие с изходния текст, записан с кода на този език. internet Explorer дава възможност не само да се разглеждат Web-страниците, но и да се разгледа техният код. Това е полезно за самообучение, дава възможност да се усвоят нови методи за програмиране и дизайн и помага да се разбере защо създадената от нас страница не се показва така, както ни се иска.

  4. Опцията FullScreen превключва Internet Explorer в пълноекранен режим. Тогава за показването на Web-страницата се отделя цялата възможна площ на екрана. Това е важно за съвременните Web-страници, които са предвидени за разглеждане при по-висока разде­лителна способност на екрана.

Въпреки големия брой елементи за управление в лентата с инст­рументи и в менютата възможностите за настройка на Internet Explorer с тяхна помощ са все пак ограничени. За извършване на цялостна и всестранна настройка на програмата се използва спе­циалната команда Tools/Internet Options от менюто.

Настройка на параметрите на Internet Explorer

Командата Tools/Internet Options на Internet Explorer отваря диало­говия прозорец Internet Options. Този диалогов прозорец дава въз­можност да се зададат параметрите, свързани с различните аспекти на работа в Интернет.



  1. Чрез управляващите елементи от регистъра General се задават основните параметри за работата на програмата. Тук може да се избере страницата, която ще се използва като заглавна, или въобще потребителят да се откаже от нея.

а) Секцията Temporary Internet Files определя срока за съхранение върху твърдия диск на временните файлове, приети от Интернет и използвани за ускоряване на зареждането на страниците. (Тези файлове се използват при повторно обръщане към Web-страница. Тогава Internet Explorer може да не ги приема от Мрежата, а да ги вземе от твърдия диск, което е значително по-бързо. По такъв начин папката с временните файлове от Интернет образува дискова кеш-памет.)

б) В секцията History се задава колко дълго трябва да се пази информацията за посетените Web-страници.

Бутоните в долната част на регистъра дават възможност да се зададат цветовете, шрифтовете и езиците, които да се използват при показването на Web-страницитй.


  1. Регистърът Connection позволява да се променят параметрите на връзката с Интернет.

Другите секции от този регистър осигуряват възможност за настройка на специални параметри, чието използване може да се окаже необходимо по указание на доставчика на Интернет-услуги. Ако доставчикът на услуги не е задал специално необходимосттаот такива настройки, те не трябва да се променят.

  1. Регистърът Programs дава възможност да се избират програми, които се използват за изпълнение на операции, недостъпни за обикновените средства. Тези програми обикновено се стартират чрез менюто Go. Именно тук се задават програмите за работа с електронна поща и за разглеждане на съобщения от новинарски групи.

  2. Чрез регистъра Security се настройват параметрите, които управляват степента на риска за приемане на информация по Интернет, която е потенциално опасна за компютъра. Ограниченията, задавани в този руегистър, намаляват вероятността за повреждане на информацията от компютърни вируси, но ограничават свободата на навигация в Мрежата.

Принципът за осигуряване на безопасност се състои в това, че всички Web-възли на Интернет се разделят от потребителя на „зони", с всяка от които се свързва съответно „ниво на безопасност". За всяка зона може да се зададат различни ограничения за приемане на „съмнителна" информация от Интернет.

  1. Средствата на регистъра Content дават възможност да се ограничи достъпът до нежелана мрежова информация. Принципът на ограниченията е основан на системата на рейтинговите оценки на Web-възлите. В Интернет може да се намерят и страници с неприлично и долнопробно съдържание. Задаването на ограничения по съдържание е необходимо, когато един компютър ще се ползва от няколко души. Това е особено важно за учебни заведения.

Тук се задава режим за използване на електронни сигнатури (идентификационни блокове), основното предназначение на които е да се гарантира истинността на предаваната информация. Такова потвърждение може да бъде важно при предаване на секретни данни, например при финансови операции с използване на кредитни карти.

  1. Регистърът Advanced съдържа голям набор от полета за отметки и радиобутони за задаване на параметри, които не се вписват в разделите на никоя от останалите рубрики. За улесняване на paботата тези параметри са разделени на няколко тематични категории,

Например опциите от категорията Browsing позволяват да се зададат някои допълнителни особености на режима на работа на програмата Internet Explorer.

Особено често се налага да се пренастройват управляващите елементи за категорията Multimedia, които дават възможност да се разреши или забрани зареждането на графични и мултимедийни обекти, съдържащи се в Web-страниците.



Съхранение на информацията за Web-страниците

Всеки, който има опит с работата в Интернет, има свои „любими" Web-страници, към които често се налага да се обръща. Това означава че възниква списък на URL-адреси на Web-страници, който се нарича списък с избрани адреси. Той дава възможност лесно и бързо да се стартират нови сеанси на работа в Интернет с избраната страница. Всички съвременни браузъри имат средства за създаване на списък с избрани адреси и Internet Explorer не прави изключение.



Папка (директория) с избрани URL-адреси

Основен инструмент за създаване на списък с избрани адреси в програмата Internet Explorer е папката Favorites. Тя е предназначена за съхранение на препратките към Web-страниците, които представля­ват особен интерес. Връщането към страница, за която в тази папка има препратка, може да стане с едно щракване с бутона на мишката.

За да се добави препратка към Web-страница в папката Favorites, трябва да се щракне в границите на Web-страницата с десния бутон на мишката и в контекстното меню да се избере опцията Add to Favorites. Може също да се зададе командата Favorites/Add to Favorites.

За достъп до етикетите от папката Favorites служи панелът Favorites, който се отваря с помощта на съответния бутон от лентата с инструменти или чрез менюто View. Освен това цялата структура на папката Favorites е достъпна във вид на последователност от менюта, вложени в менюто Favorites.

Когато броят на избраните страници достигне стотици, използването на менюто Favorites става неудобно. Стандартният начин да се въведе ред в структурата на менюто е да се създадат вложени тематични папки и препратките да се поставят непосредствено в тях. Това става с командата Favorites/Organize Favorites. Тя отваря диалоговия про­зорец Organize Favorites. С помощта на управляващите елементи на този прозорец може да се създават допълнителни папки, вложени в папката Favorites, и да се поставят в тях препратките към Web-стра­ниците. Така се създава удобна за използване система за съхранение на избрани адреси.

На папката Favorites съответства директорията \Windows\Favorites на твърдия диск!

Връзка между Internet Explorer и Windows Explorer

Външно прозорецът на програмата Internet Explorer прилича много на прозореца на програмата Windows Explorer. Ако се използва Internet Explorer за разглеждане на съдържанието на локалния диск (например с командата Go/My Computer), тези прозорци стават почти неразличими. Това не е случайно.

Програмата Internet Explorer представлява разширение на програ­мата Windows Explorer, което е ориентирано за работа не само с файловата система на конкретния компютър, но и с Web-документи в Интернет. Ако локалните папки и файлове се разглеждат като част от Интернет, то към всеки документ, достъпен за дадения компютър, потребителят ще може да се обръща с една обща програма.

Преди всичко това означава, че Web-страниците, които се намират на отдалечени сървъри, може да се разглеждат като обикновени документи и следователно на компютъра може да се създават препратки към Web-страници. Именно такива препратки се създават например в папката Favorites, когато в нея се записва информация за избраните Web-страници, въпреки че препратките за тях може да се създават и в произволни други папки.

За да се създаде препратка към Web-документ, показалецът на мишката трябва да се постави върху иконата на Web-страницата от лентата Address и тази икона да се довлече до отворения прозорец на папката, в която трябва да се създаде препратката.

Препратката може да се създаде и върху Desktop-а, а ако иконата се довлече върху бутона Start, препратката ще влезе в структурата на главното меню.

Интересно е да се отбележи, че лентата Address в Internet Explorer може да се разглежда като локален команден ред на системата Windows 9х. Както е нормално за един команден ред, той може да се използва за стартиране на програми (включително и с параметри) и за отваряне на документи. Свойствата на тази лента са аналогични на свойствата на полето Run в диалоговия прозорец Start.



Използване на дневника (History)

Един от недостатъците на папката Favorites се състои в това, че информацията в нея трябва да се попълва ръчно. Ако по някаква причина това не се направи, връщането към желаната Web-страница понякога може да се окаже доста сложно. Обаче Internet Explorer има и друго средство, което позволява връщане към наскоро посетени страници Програмата води дневник, наречен History, който позволява да се въз­становят действията на потребителя за определен период от време.

За да се отвори панелът History, може да се щракне върху бутона History от лентата с инструменти или да се изпълни командата View/Explorer Bar/ History. Данните в този панел са сортира­ни по дата. Панелът съдържа папки, съответстващи на миналите седмици, а също и отделни папки за последните дни.

Всяка от тези папки съдържа хипервръзки към посетените страници. Така дневникът съдържа сведения за всички Web-страници, които са били посетени напоследък (по подразбиране за последните 20 дни). В рамките на един ден страниците са групирани по Web-възли. Папката, която съответства на даден Web-възел, съдържа препратки към посетени Web-страници само от този възел и дава възможност за връщане към тях само с едно щракване с мишката.

Ако в течение на един ден е имало много активна работа и са били прегледани десетки или даже стотици страници, броят на записите в дневника може да е много голям. За да се облекчи търсенето на желаните Web-страници, от дневника може да се изтрият излишните записи. За целта трябва да се щракне върху записа или папката на дневника с десния бутон на мишката и да се избере от контекстното меню позицията Delete.

Като недостатък на дневника се смята фактът, че всеки страничен човек може да научи кои именно Web-страници са разглеждани на този компютър. Ако това е нежелателно, дневникът може да се изчисти изцяло. Това става с командата View/Internet Options, като се щракне върху бутона Delete в регистъра General в диалоговия прозо­рец на Internet Options. Разбира се, след това е невъзможно да се използва дневникът History за връщане към разглеждани наскоро Web-страници



Автоматично получаване на данни по Интернет

Досега за Интернет се говореше като за пасивен източник на информация. Ако трябва да се получат данни, на програмата Internet Explorer се задава желаният адрес и тя прави заявка - запитване в Мрежата. При тази схема на работа самите Web-възли, на които се намират Web-страниците, не предприемат никакви действия до получаване на заявката. За получаване на информация са необходими активни действия от страна на потребителя. В тези случаи се казва, че връзката се осъществява по инициатива на потребителя.

Internet Explorer 4.0 няма тези ограничения - той може да получи информация по Интернет без активни действия на потребителя. За тази цел в програмата са реализирани два механизма - абонамент и канали.

А) Абонамент

Чрез абонамента програмата Internet Explorer може да се настрои така, че информацията от желаните Web-възли автоматично да се об­новява на компютъра по зададено разписание. Може просто и да се поръча на Web-възела да изпраща съобщение, когато данните на ин­тересуващата потребителя страница се променят, но може да се поръча и авто­матично изпращане на обновените страници.

За да се направи абонамент за Web-страница, тя трябва да се зареди и да се изпълни командата Favorites/Add Favorite. В диалоговия про­зорец Add Favorite трябва да се включи един от бутоните “Yes but only tell me when this page is updated" (Да, но само ми съобщи когато тази страница се обнови) или „Yes, notify me of updates and download the page for offline viewing" (Да, съобщи ми за обновява­нето на страницата и я изтегли за разглеждане). Информацията за абонамента се записва в специалната папка Windows\ Subscriptions. Когато се отвори тази папка с командата Favorites/Manage Subscriptions или с помощта на програмата Windows Explorer, може да се извърши настройка на всеки елемент от списъка с абонаменти. За целта той трябва да се маркира и да се щракне върху бутона Properties от лентата с инструменти.

Диалоговият прозорец, който се отваря, съдържа три регистъра които дават възможност да се откаже абонаментът, да се зададат неговият тип и начинът за съобщаване за промените и да се зададе разписание за автоматично получаване на информация



Б) Канали

Каналите са особена форма на абонамент. Те са специални Web-възли които автоматично обновяват информацията по зададено разписание В този случай инициатор на връзката е не потребителят, а Web-възелът Разбира се, ако в часа за подаване на информацията компютърът на потребителя не е включен към Мрежата, сеансът няма да се състои.

Ако съдържанието на канала трябва само да бъде разгледано, за него не е нужен абонамент. При използване на канал се показва не просто Web-страницата, а изображение на целия Web-възел, осигуряващо бърз достъп до желаните данни.

Списък на повечето от каналите, които действат в Интернет, може да се намери в Web-възела на фирмата Microsoft. Този списък редовно се обновява. Списък на няколко канала се доставя заедно с Internet Explorer в състава на операционната система Windows 98. Допълнителни канали може да се установят на компютъра чрез добавянето им в панела с каналите, който може да се покаже на Desktop-а или в прозореца на Internet Explorer.

Каналът може да се разгледа, като се щракне върху съответния му бутон от панела с каналите. Повечето канали може да се разглеждат в прозореца на Internet Explorer в пълноекранен режим, като елементи от Desktop-а и даже във вид на лого на екрана.

Автономен режим на работа на Internet Explorer.

Автоматичното приемане на Web-страници от Интернет в удобно (например в нощно или неработно) време означава, че те трябва да може да се разглеждат без включване към Мрежата. Разглеждането на приета информация без включване в Мрежата се нарича автономно разглеждане. Този режим на работа е полезен с това, че например в работно време (денем) не е желателно да се заема телефонната линия. Зареждането на Web-страници за разглеждане в автономен режим се планира предварително чрез използване на абонамент или канали.

За преминаване в режим на автономна работа трябва да се изпълни команда File/Work Offline. Този режим действа, докато същата команда не бъде изпълнена повторно.

В режим на автономна работа Internet Explorer може да показва само тези страници, които са били заредени по-рано и съхранени в папката за временни файлове. При поставяне на показалеца на мишката върху хипервръзка, чиято страница е съхранена на диска, той приема стандартния вид на ръка, което показва, че преходът е възможен. Ако страницата не е съхранена, до ръката се появява забраняващ символ




    1. Въведение в езика HTML

World Wide Web и HTML

Съвременният етап на развитие на Интернет започна в началото на 90-те години с появяването на новия протокол за обмен на инфор­мация. Този протокол се нарича HTTP (HyperText Transfer Protocol -протокол за предаване на хипертекст). Заедно с този протокол се появи услугата World Wide Web (често наричана WWW или просто Web), която представлява обширна мрежа от HTTP сървъри, които предават файлове чрез Интернет.

По-голямата част от тези файлове са Web-страници - специални файлове, написани на езика HTML (HyperText Markup Language - език за маркиране на хипертекст). Web-страниците се публикуват в Интернет чрез записване на тези файлове в НТТР-сървърите (Web-възлите). Съдържанието на Web-страниците може да бъде различно и да е посветено на съвсем различни теми, но всички те използват една и съща основа - езика HTML. Документите на HTML обикнове­но имат разширение .НТМ или .HTML.

Езикът HTML се появи заедно с услугата World Wide Web и се разви заедно с нея, постепенно натрупвайки нови черти, които дават въз­можност да се създават все по-впечатляващи Web-страници. Той е в основата на услугата World Wide Web и едновременно с това е причи­на за широката й популярност. Смисълът и предназначението на ези­ка HTML може да се разберат от името му.

Хипертскстът е текст, в който са вградени специални кодове, уп­равляващи допълнителни елементи, като форматиране, илюстрации, вграждане на мултимедийни обекти и хипервръзки към други документи. Под маркиране се разбира вмъкване в текста на кодове, които определят как специална програма - браузър, трябва да показ­ва получения хипертекстов документ. Маркирането може да бъде просто или сложно, но и в двата случая изходният текст се съхранява в документа в непроменен вид.

Най-важната дума в това наименование обаче е език. HTML представлява компютърен език, сходен до известна степен с езиците за програмиране. Той включва достатъчно строги правила, които трябва да се спазват, за да се получат правилни резултати.



Предназначение на езика HTML

Въпреки че Web-страниците се показват на екрана на компютъра във форматиран вид, езикът HTML не е предназначен за форматиране на документи, тъй като твърдото задаване на оформлението и точното позициониране на елементите на текста води до ограничения, които са недопустими в Интернет.

Когато например се форматира текст с помощта на текстообработва­щата програма Word, еднозначно се определя как трябва да изг­лежда този текст при отпечатване на точно определен принтер и на хартия със зададен формат. Когато документът се намира в Интернет, е невъзможно да се предскаже какъв компютър ще бъде използван за неговото разглеждане и дали този компютър изобщо ще има монитор. Може би текстът ще се появи на екрана на компютър, който работи под управлението на система Windows в прозорец на някой от съвре­менните браузъри. Може би това ще бъде текстов браузър (неспосо­бен да показва графика), работещ под управлението на MS-DOS. Възможно е текстът на документа въобще да не се показва на екран, а да се възпроизвежда звуково с помощта на синтезатор на говор. За слепи потребители документът може да се извежда на специално уст­ройство с Брайловата азбука.

Поради необходимостта да се създават документи за толкова разнообразни устройства, езикът HTML не е предназначен за описание на фор­мата на документа. Той служи за функционално маркиране, т. е. дава възможност да се определи предназначението на фрагментите от текста. Ако например в текста се среща заглавие, кодът на HTML просто посочва, че съответния фрагмент е заглавие. След като получи такъв код, програмата за разглеждане (браузърът) сама „решава" какво да прави със заглавието. Възможно е тя да го покаже с по-едър шрифт, а може би ще го центрира на екрана. Възможно е синтезаторът на говор, който възпроизвежда текста на документа, да използва кода на заглавието, за да увеличи силата на звука и да направи необходимата интонационна пауза.

Все пак езикът HTML има някои команди за форматиране, но общият принцип за отделяне на съдържанието от оформлението на документа се спазва строго. В последните версии на HTML (от 4.0 нагоре) като правило не се препоръчва използването на командите за форматиране

Тагове на HTML

Кодовете на езика HTML, с помощта на които се маркира изходният текст, се наричат тагове. Тагьт е набор от символи. Всички тагове започват със символа „по-малко" (<) и завършват със символа „по-голямо" (>). Двойка такива символи понякога се наричат ъглови скоби. След отварящата ъгловата скоба следва ключова дума, която опре­деля тага.


  1. Всеки таг в езика HTML има специално предназначение.

  2. В тага е без значение дали буквите са главни или малки, въпреки че е общоприето да се използват главни букви, за да се отличават от обикновения текст на документа.

  3. Като правило един таг от HTML въздейства само на част от документа, например на абзац. В такива случаи се използват двойка тагове - отварящ и затварящ. Отварящият таг създава ефекта, а затварящият прекъсва неговото действие. Затварящите тагове започ­ват със символа наклонена черта (/).

  4. Някои тагове имат еднократен ефект в мястото на появяването си. В този случай няма нужда от затварящ таг и той не се използва.

  5. Ако в тага погрешно е посочена ключова дума, която липсва в езика HTML, тагът се игнорира изцяло.

  6. При показване на документите в браузъра самите тагове не се показват, но влияят върху начина на показване на документа.

Атрибути на таговете

Отварящите тагове често съдържат атрибути, които влияят върху ефекта, създаван от тага. Атрибутите са допълнителни ключови думи, отделени от ключовата дума на тага и един от друг с интервали.

Някои атрибути изискват да се посочи стойност на атрибута. Тази стойност се отделя от ключовата дума със знака за равенство (=). Стойността на атрибута се поставя в кавички, но в много случаи тези кавички може да се изпуснат, без това да влияе на правилната работа.

Затварящите тагове никога не съдържат атрибути.



Коментари

В езиците за програмиране е общоприето да се използват коментари - текстови редове, които не са част от програмата, а служат за пояснения. Езикът HTML също има такава възможност.

Коментарите в езика HTML започват със специалния таг . Трябва да се обърне внимание на липсата на затваряща ъглова скоба в този таг. Всеки текст след него се разглежда като коментар и не се изобра­зява при показване на документа. Коментарите се затварят със сим­волите ->. Коментарът може да съдържа произволни символи, но не и символа „по-голямо" (>), т. е. не може да включва в себе си тагове.

Примери за тагове в HTML:

<BoDy> <table> <img> </CenTEr> </p> <p>Примери за двойки тагове в HTML: </p> <br /> <br /><HTML> <\HTML> <br /> <br /><B> <\B> <br /> <br /><HEAD> <\HEAD> <br /> <br /><НЗ> <\НЗ> <br /> <br /><address> <\ADDRESS> <br /> <br /><li> <\L1> <br /> <br /><i>Примери за единични тагове в HTML:</i> <br /> <br /> <br /><HR> <META> <BASEFONT> <FRAME> <INPUT> <br />Примери за тагове с атрибути в HTML: <br /> <br /><BODY BGCOLOR=„#000000" TEXT=,,#FFFFFF" <p>BACKGROUND=„RAIN.GIF"></p> <br /> <br /><OPTION SELECTED> <br /> <br /><FRAME SRC=„file.hlml" NORESIZE> <br /> <br /><b><span id='Структура_на_HTML-документа'>Структура на HTML-документа</span></b> <p>HTML-документът се състои от основен текст на документа и марки­ращи тагове, които, както беше споменато, са набори от обикновени символи. Следователно HTML-документът е по същество обикновен текстов файл. За неговото създаване може да се използва всеки текс­тов редактор, дори и най-простият редактор NotePad, който е вклю­чен в състава на Windows 9x.</p> <br /> <br />Всички HTML-документи имат строго зададена структура. Документът трябва да започва с тага <HTML> и да завършва със съответния затварящ таг </HTML>. Тази двойка тагове съобщава на браузъра, че си има работа с HTML-документ. <br /> <br />HTML-документът се състои от заглавен раздел и тяло на документа, които следват точно в този ред. Заглавният раздел е затворен между таговете <HEAD> и </HEAD> и съдържа информация за документа като цяло. Той трябва да съдържа таговете <TITLE> и , между които се помества „официалното" заглавие на документа. Повечето браузъри, които работят в системата Windows, използват това заглавие, за да запълнят реда на заглавния прозорец на браузъра. Самият текст на документа се разполага в тялото на документа. Тялото на документа се разполага между таговете и


Каталог: referats
referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009
referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация
referats -> Бройни системи основни бройни системи
referats -> Морфология и расология съдържание
referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа
referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право
referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво
referats -> Въведение в операционите системи
referats -> Тема първа
referats -> Лекция 1: въведение за понятието Web дизайн някои митове за Web дизайна


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница