Програми и фондове за финансиране на проекти

Областен управител на Ямболска област

8600 Ямбол, ул. Ж. Папазов 18, yambol.government.bg

Краен срок: 12 септември 2005 г.

A. Пряко предоставяне на правна помощ (консултации, представителство, адвокатска защита) и водене на дела в обществен интерес

Бележка: Проектите могат да съдържат комбинация от посочените дейности. Дейността по точка С. не може да бъде основна за проектните предложения Теми на конкурса

1) Предоставяне на правна помощ за хора в неравностойно положение
По този приоритет ще бъдат подкрепяни проекти, чиято основна дейност се състои в осигуряване на правни консултации и представителство пред съд за три целеви групи: хора с физически увреждания, бежанци/мигранти и представители на етнически малцинства. Ще се подкрепят и проекти, които целят установяването на трайни промени в съдебната практика и/или съществуващото законодателство, свързано със защита на основните човешки права, борбата с корупцията и елиминиране на всички форми на дискриминация чрез водене на дела в обществен интерес.
2) Регистриране, разследване и оповестяване на нарушения на правата на човека
По този приоритет ще бъдат подкрепяни проекти на утвърдени правозащитни организации, които са специализирани в посочените области и представят надеждни и устойчиви механизми за регистриране, разследване и оповестяване на нарушения на правата на човека.

Общи условия

По конкурса ще се разглеждат проекти на организации с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Представените проекти трябва да бъдат с продължителност от 6 месеца до 1 година.
По двата приоритета ще бъдат подкрепени общо 10 проекта с максимален принос от страна на Институт „Отворено общество” до 10 000 щ.д. всеки.
Очакваното финансиране от страна на Институт „Отворено общество” не може да надвишава 80 % от общия бюджет на проекта.
Няма да бъдат финансирани следните дейности:

- придобиване на дълготрайни материални активи

Информация и формуляри

1. Електронен вариант на условията на конкурса, формуляр за кандидатстване и списък на изискуемите документи се намират в Интернет на адрес: www.news.osf.bg
2. Среща със заинтересованите организации за разясняване на условията – 27 юли 2005 (сряда) от 14.00 до 16.00 часа в Център за култура и дебат „Червената къща”, ул. Любен Каравелов 15.
3. Пълният пакет документи, необходими за кандидатстване, се изпраща до Институт „Отворено общество” – София, на адрес: ул. Солунска 56, с отбелязване: Правна програма – Конкурс „Ефективна защита на правата на човека”.
4. Краен срок за получаване на документите: 12 септември 2005 (понеделник), 17.00 ч.

Регистрационен формуляр за участие с проектно предложение в конкурса
Бюджетна матрица за участие с проектно предложение в конкурса


Покана за участие с проекти по Програма Култура 2000 за 2006-та година

Краен срок: 17 октомври 2005 за едногодишни проекти и преводни проекти и 28 октомври 2005 за многогодишни проекти.

Краен срок: 30 септември 2005 г.

е организиран от Асоциацията на независимите млади таланти с подкрепата на Съюза на българските писатели като част от предвидените в края на септември - началото на октомври дни под надслов "Парченца от мозайката изкуство". Приемат се непубликувани и неучаствали в конкурси материали.

Краен срок: 15 септември 2005 г.

Повечето икономически реформи, извършени в България, са направени не поради вътрешна убеденост на хората, които са ги направили, а поради външен натиск, главно от страна на международните финансови институции като Международния валутен фонд и Световната банка. Основното средство, чрез което те принуждаваха правителствата да извършват реформи, беше финансирането, което отпускаха на страната и което беше жизненоважно, защото поддържаше финансовата и макроикономическата стабилност. С течение на времето, обаче, финансирането от международните финансови институции започва да губи своята важност и техните възможности да предизвикват реформи в България намаляват. Проблемът е, че колкото по-сигурно става членството, толкова по-трудно е на ЕС да влияе върху реформите в страната. В момента, в който една страна стане член на ЕС, вътрешният консенсус за извършване на необходимите промени изчезва, защото изчезва и главната причина за тези промени, изчезва “морковът”, както и “тоягата” в отношенията между ЕС и България.

Свободното движение на хора в рамките на ЕС е едно от най-големите предимства, които може да донесе членството на една страна в съюза. За съжаление, вътрешните икономически проблеми в повечето страни членки доведоха до суспендиране на това право за новоприетите бивши социалистически страни. Въпреки това, три от старите страни членки /Ирландия, Великобритания и Швеция/ и две от новите /Малта и

Кипър/ прилагат правото на свободно движение на хора към всички страни членки и ще го прилагат и по отношение на България след приемането й в ЕС. Забавянето на членството с една година води до забавяне на възможностите за легална работа в няколкото страни от ЕС, които нямат ограничение на свободното движение на хора. От това следва, че много хора ще продължат да работят нелегално там и също така немалко хора ще се опитат да емигрират нелегално, което представлява голям разход.

Европейските фондове

Очакваните средства за България след присъединяването към ЕС са:

Финансов пакет 2007 – 2009

Млн. евро (цени от 2004)	2007	2008	2009
Структурни реформи	539	759	1 002
Развитие на селското стопанство	183	244	306
Временен Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение	121.8	59.1	58.6
Безопасност в областта на ядрената безопасност (1)	70	70	70
Общо	804.8	1 132.1	1 436.6

Използване на европейските фондове

Недостатъци:

• 
  липса на опит и подготовка за използване на фондовете;
  
• 
  промяна на стимулите за развиване на бизнес в сферите, които ще получат европейско финансиране - привличат се хора, които не се стремят да развиват бизнес;
  
• 
  нарастване на държавната администрация, която ще администрира фондовете, и съответно разходите за нея.
  
• 
  основно изискване за получаване на средства от ЕС е съфинансиране от страна на държавния бюджет (минимум 25%).
  

• 
  Евентуалното въвеждане и прилагане на нови технологии ще доведе до нарастване на производителността на труда, която е ниска в сравнение със средната за Европа, особено в селското стопанство.
  

От тази гледна точка евентуално забавяне на членството на България в ЕС ще е последвано от по-бавно интегриране на икономиката към световната икономика и съответно невъзможност за пълно използване на предимствата на разделението на труда.

Присъединяването на България към ЕС означава, че е завършена хармонизацията на законодателството с европейското и следователно са приети някои регулации, които не са непременно полезни за бизнеса. Евентуалното отлагане с една година на фактическото членство на страната в ЕС би могло да даде допълнително време за част от фирмите да се подготвят и по този начин да ги предпази от фалит. Друга част от тях обаче, няма да могат да продължат да съществуват дори при тези обстоятелства, тъй като са им необходими твърде големи инвестиции, които не могат да бъдат финансирани. Нетният ефект от двете разнопосочни въздействия трудно може да бъде измерен, но като цяло можем да очакваме фалити на фирми, временно намаляване на заетостта и на доходите на хората, работещи в тях. От друга страна фирмите, които продължат да съществуват ще получат по-добър достъп до европейските, а и до останалите чуждестранни пазари тъй като ще следват наложените им от ЕС производствени практики. Те ще имат възможност да реализират по-голяма част от своята продукция чрез износ и съответно да увеличат печалбите си. Приемането на страната като член на ЕС е мощен стимул за чуждестранните инвеститори и същественият факт е, че това приемане ще се случи, независимо дали през 2007 или 2008 г. все пак отлагането ще се разглежда като неблагоприятен знак за инвеститорите. Особено важно е да се предприемат небходимите реформи в съдебната система и в администрацията, за да се ограничат и възможните източници на корупция, която се разглежда като основна пречка пред инвестициите. Тук особено важна е и по-добрата защита на правото на собственост, която да гарантира сигурността на поемащите риск, че усилиата им могат да бъдат възнаградени.

Като цяло забавянето на членството на България в ЕС би имало смесени ефекти върху икономиката. От друга страна, икономическото развитие на страната зависи главно от вътрешната икономическа политика, това е най-мощният фактор, който влияе върху развитието. В този смисъл, независимо от датата на започването на членството в ЕС, икономическите резултати, постигнати от българската икономика са главна отговорност и резултат от действията на българското правителство. Ако то е достатъчно реформаторско, вероятно няма да има отлагане на членството, а дори и да има, то няма да е причина за икономически проблеми в България. Ако правителството няма воля за реформи, можем да очакваме значителни икономически проблеми, независимо от годината, в която България ще се присъедини към ЕС.