Програмна система с изкуствен интелект за експертни консултации в областта на българското наследствено право

1994, Volume 2, Number 5, pages 22-25.,ISSN 1310-0513

AN AI PROGRAM FOR EXPERT CONSULTATIONS IN THE

DOMAIN OF BULGARIAN INHERITANCE LAW

При създаването на системата са използвани основни структури и методи на изкуствения интелект (ИИ) като представяне на знания, продукционни правила, интерпретиране на такива правила, йерархично свързани менюта, програмни системи с ИИ и др. Всичко това води до повишаване ефективността и удобството при работа със системата.

За предметна област бе избрана областта на българското наследствено право [1]. То е част от гражданското право, при което лицата се разглеждат като равнопоставени, и решава въпросите по имуществените и неимуществените отношения между тях. Тази предметна област се отличава със следните характеристики:

- относително постоянен обем на правната база;

- нормирана правна база;

- отпратки към други закони и постановления на правната база;

- правната база е формирана достатъчно отдавна, за да има и съответна казусна основа, която е дори прекалено обширна и предлага добра база за сравняване на различни случаи.

Настоящата система има за цел да предложи евентуално решение на следната задача в юридическата област:

Нека са дадени специфични правила, специфично състояние от факти и набор от сложни казуси отговарящи в известен смисъл на изложеното състояние от факти. Тогава да се намерят логически коректните (технически защитимите) решения.

По-конкретно в българското наследствено право могат да се търсят следните по-често срещани решения:

- дали определено лице е свободно да се разпореди с определен имот;

- доколко определено лице е свободно да се разпореди с имотите си;

- дали след смъртта на определено лице неговата разпоредба с даден имот остава действителна;

- какво ще стане, ако този на когото е разпоредено някакво имущество, почине или бъде обявен за починал;

- дали определено лице е наследник на даден имот, с кого дели, какви части дели;

- дали едно завещание е действително;

- дали имуществото е било с нарушена общност;

- кои наистина са наследниците т.е. спор за действителния произход или действителното осиновяване на определено лице;

- дали едно наследство е прието или е отказано;

- други.
3. Обща структура на системата

Програмните системи, предназначени за решаване на задачи от някаква предметна област, обикновено се наричат приложни програмни системи (ППС).

Интелигентните приложни програмни системи (ИППС) [2,3] представляват ППС, които с помощта на методите и средствата на изкуствения интелект са доразвити с цел подобряване на възможностите и повишаване удобството за работа с тях. Тези системи в една или друга степен могат да осъществяват интелeктуална дейност.

Общата схема на ИППС е разгледана в [2,3].

Развитие и обобщение на ИППС са програмните системи с изкуствен интелект (ПСИИ), за чиято структура може да се предложи подобна схема. По-конкретно сегашното състояние на настоящата ПСИИ е представено на следващата фигура:
╔════════════════╗

║ ПРОГРАМЕН ║

║ ПРОЦЕСОР ║

║┌──────────────┐║

║│ Логически │║

║│ Процесор │║ ╔══════╗

║│-интерпретатор│║ ║ БАЗА ║

║│ на правила │║<=>║ ║

║│-анализ на │║ ║ЗНАНИЯ║

║│заявката и оп-│║ ╚══════╝

╔══════════════╗ ║│ределяне на │║

║ ИНТЕРФЕЙС ║ ║│необходимите │║

║ ║ ║│процедури │║

║ ║ ║│-планиране на │║

Потрeбител <-> ║┌───────────┐ ║<=>║│действията │║

║│ Система от│ ║ ║└──────────────┘║

║│ Менюта │ ║ ║┌──────────────┐║

║└───────────┘ ║ ║│ Изпълнителен │║

║ ║ ║│ Процесор │║

╚══════════════╝ ║│-реализация и │║

║│управление на │║ ╔═════╗

║│изпълнението │║ ║БАЗА ║

║│на плана │║<=>║ ║

║│-извикване на │║ ║ДАННИ║

║│процедури и │║ ╚═════╝

║│данни │║

║│-обяснение на │║

║│действията │║

║└──────────────┘║

╚════════════════╝

Програмният процесор осъществява логическите и изчислителни функции на системата. Той съществено използва базата знания и базата от данни.

Логическият процесор използвайки знанията за проблемната област реализира логическия извод. Чрез него се извършва интерпретация на знанията, анализ на заявката и маркиране на обръщение към процедури и планиране на работата на системата.

Използвайки наличните алгоритми и процедури изпълнителният процесор организира и осъществява конкретни изчисления над някои данни и получава конкретни резултати. Той спомага за реализиране и управление на изпълнението на плана, за извикване на процедури и данни и за обяснение на решението.

Характерно за йерархичната система от менюта е, че тя главно спомага за въвеждането на информацията, предимно чрез формулиране на поредния въпрос към потребителя в зависимост от отговорите на предишните въпроси към него.
3.2. Потребителски език - менюта и процедури

В зависимост от способа на взаимовръзките на отделните понятия в една йерархическа структура от менюта, те могат да се оформят в структури от взаимосвързани менюта и процедури. Те се подразделят на единични менюта, линейна последователност от менюта и ациклични и циклични мрежи от менюта [5]. Всъщност чрез тях са формализирани и структурирани част от знанията на Закона за наследство.

Базата знания (БЗ) се състои най-общо казано от правила, описващи съдържанието на Закона за наследство и от правила за описание на решени вече казуси, които служат като насочващи за по-нататъшното определяне мястото на зададения случай и предлагане на заключение по него [4].

В БЗ също са разположени и по-особени минали случаи, които при някои ситуации спомагат за взимането на решение по разглеждания казус.

Знанията в основната си част се представят като правила от типа, "if <условие> then <следствие>".

Да дадем един пример.
Правило на закона:

чл.6. Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив.

Първо, че: базата знания е организирана въз основа на понятията от юридическата литература. Това е така даже в области, където правото се развива повече чрез решения на отделни казуси отколкото чрез прилагане на правила като закон.

Второ, правилата в базата знания няма да са изцяло съвместими.

Трето, създаден е механизъм за изменение на правилата без преписването им чрез използване на казуси като анотации към правилата в базата знания.

В базата данни (БД) се съхраняват данни и междинни резултати за конкретно решаваната задача.

Данните в настоящата система отразяват основните понятия и техните стойности в българското наследствено право и отношенията между тях. По-основните реализирани от тях са такива като откриване на наследството, наследодател и наследник, способност за наследяване, неспособност за наследяване, приемане на наследството, нотариално и саморъчно завещание, съдържание на наследството, запазена и разполагаема част на наследството. Остават да бъдат реализирани такива понятия като опрощаване на недостойнство на наследство, общо завещателно разпореждане, частно завещателно разпореждане, възстановяване на запазена част на наследството, наследяване, наследяване по заместване и наследствена трансмисия.

Като илюстрация на казаното по-горе може да се спомене, че понятието откриване на наследство има следните атрибути и методи:

- наследодател - отразява информацията за името на наследодателя;

- починал (обявен за починал) - отразява факта на смъртта на наследодателя;

- време - отразява информацията за времето на смъртта на наследодателя;

- място - отразява информацията за мястото на смъртта на наследодателя;

- завещание - отразява информацията за това, дали има завещание или не

- метод за извикване на една или друга програма за изчисляване на наследствените части в зависимост от това, дали има завещание или не.

GOLDEN COMMON LISP притежава свойства като общност, мощност за работа със списъчни структури, съвместимост, изразителност, гъвкавост, работоспособност, стабилност и др.

Тези негови свойства го определят като мощно инструментално средство на ИИ и за създаване на ПСИИ. Поради това GOLDEN COMMON LISP бе избран за основен език за реализацията на системата.
Литература

1) Хр.Тасев, Българско наследствено право.

2) В.Томов, Ал.Геров ,”Интеллектуальные прикладные програмные системы”, Первый научный семинар с международным участием на тему, “Проблемы и применения искусственного интелекта”, 21-25 сентября 1987, стр. 58-66.

3) В.Томов, А.Геров, А.Григоров, К.Колчев, Г.Шарков ,,Интелектуализирани програмни системи”, 1989.