Програмни системи с изкуствен интелект в правото. Функции. Проблеми. Някои решения

Асен Любомиров Тошев,

Институт по математика и информатика,

Българска академия на науките, Тел. 981-31-30/23.

Assen Lubomirov Tochev, Institute of Mathematics and Informatics,

Bulgarian Academy of Sciences, office 981-31-30/23)
International Journal «INFORMATION THEORIES & APPLICATIONS «

1998, Volume 5, Number 6, pages 223-230.,ISSN 1310-0513

- използва се множество от правила, основани на законодателни актове и изразени в нормализирано изчисление на твърдения [13];

- правилата се разглеждат като обобщени ситуации от факти [16];

- традиционните начини на разсъждение се заместват с математически методи - например Булева алгебра или регресионен анализ [3], [4], [9], [10], [11], [12], [21];

- предлага се символна логика като език за изразяване на юридически контекст [1], [6];

- моделира се понятие наречено логически шаблон, което се свързва с разсъждението от правила [14];

- представяне на понятия като аморфни [14] или чрез структура на отворени предикати [2];

- формализиране на нормативната информация посредством продукционни правила [20], чрез логика от първи ред и таблици;

- случаите се представят във формат основан на фреймове, където слотовете са избрани да отговарят на класове от факти (дименсии). При това описанието е като хипотетична ситуация, която може да се модифицира според специфичните дименсии, за да състави нов хипотетичен казус, който е по-силен от специфицирания. Модификациите се кодират със случаи внесени в базата знания. Те са предназначени да служат на цели като развитие на аргументи от прецедентите, оценяване на силата на случая и копиране с неопределеност какво ще бъде доказано на процеса [18];

- данните включват образите на фактите в голям брой от подобни случаи. Универсалността на възможните образи на фактите е дефинирана с множества от твърдения, някои подмножества на които или техните отрицания се взимат да представят фактите в някой особен случай [3], [4], [9], [10], [11], [12], [21];

- изходът на всеки случай е даден като математическа функция на разкодираните факти [3], [4], [9], [10], [11], [12], [21];

- включва се класификация на детайлното изменение на аргументацията, особено на различните цели, които могат да бъдат зададени при въвеждането на нови факти или при изтриването на факти от описание на ситуация [18];

- случаят сам по себе си е представен като правило. Съдържанието на случая е по специфично от правилата на закона или на законодателния акт [16];

- представяне чрез многомерни таблици;

3. Свързване на факти с правна информация:

- чрез хетерархични [25] таблици;

- моделира се основното правно разсъждение използвайки съществено дедуктивното разсъждение [23];

- прави се опит да се запази по-активното участие на потребителя адвокат в процеса на извличане на семантиката на юридическия текст като се предложат помощ и предупреждения там, където правото е неясно [5];

- пресмята се дали да се задават въпроси на клиента. В някои програми диалогът с потребителя протича отгоре надолу, задавайки въпроси от типа да-не при опита да състави база от отговорности. Предвижда се и потребителска възможност "Не знам", чийто ефект е да се извика следващото по-ниско ниво от правила [15];

- прави се опит да се намери доказателство на отговорности. Ако липсва елемент на доказателството програмата пита потребителя [8];

- моделира се поведението на правистите и предявителите на искове при достигане на решението на съда [19], [22];

- моделира се процеса на юридическия аргумент за конструиране на динамично нов случай [14];

- използва се по-мощен от Prolog език наречен "Discourse Representation Theory" [7];

- предлага се език за представяне на юридическото знание (language for legal discourse), който има следните по-важни части: фактът, че всяко отношение, всяка случка, действие, облигация и други се разглеждат като индивидуален обект; фактът, че семантиката е институционно мислене, така че всеки компонент на езика е дефиниран въз основа на отделни компоненти; използването на всяко ниво на стандартен синтасис, който обобщава логиката на Horn; използването на таблична доказателствена процедура, която може да бъде разширена от случая на първи ред до различни модалности [15].

- анализът на внесения проблем е от вида съпоставяне на специфични факти на по-обобщени факти съдържащи се в доктрината [16];

- образува се множество от екземпляри [14] или случаи [2], всеки от които се съпоставя на някои, но не на всички представители на понятието;

- образува се множество от трансформации на дефиниционното пространство, което изразява отношението между екземплярите [14] или случаите [2] т.е. което показва, че един екземпляр може да бъде намерен в друг по сигурен начин;

- определени ситуации представят екземпляри [14] или случаи [2] на юридическото понятие, но също в смисъла на трансформациите пресмятат, защо те са екземпляри;

- по аналогия, по подобие, по противоположност и т.н.

- основен елемент на програмата е частта за доказателство на теореми [13]. Такива програми се характеризират като модел на дедуктивна юриспруденция, като използват автоматична дедукция на юридически заключения от мрежа от твърдения [1];

- правят се проверки дали правилата са съвместими и неизлишни [13];

- предлага се начин за решаване на проблеми на представяне на знанията чрез декодиране на огромни количества от информация и формални процедури за разсъждение като структури от данни [23];

- развива се интерфейс, който позволява на потребителя да въвежда юридически правила без някакво знание за програмиране [7];

- предлагат се методи за кодиране и техника за нормализиране на юридическия текст [6];

Когато се стигне до работа с естествен език или негови ограничения, проблемите възникват при превръщането на текста във формално представяне, и в представянето и приложението на резултантното знание [7]. Тук трябва да се спомене, че това са проблеми точно на формалното представяне, тъй като то е "формално", а не някакво друго. Затова трябва да се търсят схеми и решения, които все повече да покриват естествения език и са в съответствие с него.

Слабо място е в използването на примери като неаналогично съпоставяне. Всеки случай може да бъде използван само чрез собственото му схващане, с третирането на неопределености като непроблематични и с обобщаването, че множеството от схващания ще се прибавят към съвместимо цяло, което представя юридическото разсъждение доста по-просто, отколкото то е наистина [16];

Развитието на тези системи показва, че придвижването от основана на нормата аргументация към сравняване на случаите може да предизвика изменения в юридическите структури. В бъдеще може би ще бъдат осъществими бази данни за "нормални" случаи и експертни системи за сравняване и анализиране на съдържаната информация [7];

- юристът-практик се интересува от информация за възникналите в конкретния случай въпроси, за които в юристпруденцията и в литературата вече се е създало някакво единно мнение;

- той се интересува обаче в още по-голяма степен от възможно най-обширна и изчерпателна информация за невралгичните точки, които възникват в неговия конкретен казус.

Системата трябва да може да му предостави възможността той да продължи по-нататъшното тестване на случая чрез нея.

Следователно практикът се интересува главно от информация за съществените конфликтни ситуации т.е. за проблемните точки на случая, които се подлагат на остра дискусия. Тази правна информация [24] той може да получи по няколко начина:

- от нормативните актове (нормативната информация);

- от практиката (съдебната информация);

+ на върховния съд;

+ на съответното звено;

- от юридическата литература (какво е казано по въпроса);

- от известните материали за ефективността на правото.

Ето защо системата трябва да съдържа тази информация и да я дава възможно най-бързо. Това изискване е реализирано оптимално тогава, когато системата сама решава безпроблемните въпроси, изисква отсъстващата информация и при съществени конфликтни въпроси информира потребителя за да продължи по-нататъшно изследване на случая въз основа на неговото управляващо решение.

Може ли тя обаче сама да предложи такова решение? Известни са и двата отговора - и да, и не. Има обаче и трети - донякъде т.е. тя може да предложи възможности за управляващо решение.

Това може да стане при наличие в ПСИИ на система за връзка и придобиване на нови знания (СВПНЗ). Тя подпомага анализа на заявката, разширяването на базата знания, създаването на нови семантични връзки и улеснява диалога с потребителя.

Известни са някои схеми за изграждане на ПСИИ. Те имат разлики, които зависят от акцента в съответната система. Eдна такава е предложена в [20]. Разглежданото по-горе развитие на ПСИИ допринася за усъвършенстването на такива системи и появата в тях на когнитивни елементи. ПСИИ ще може не само да поднася необходимата информация, да предлага решения по въпроси, по които се е стигнало до единно мнение, но и там където има конфликтни ситуации, благодарение на знанията, представени в нея по подходящ начин, и въз основа на добиване на нови, да предлага насоки за решения и развитие на аргументацията.
Проблеми при създаване на ПСИИ в правото:
Съществуват проблеми при:

- представянето на правната информация (1);

- представянето на фактите на отделния случай (1);

- свързването на фактите с правната информация (2);

- разглеждането на отделните ситуации като лесни и сложни от практическа гледна точка. Към последното трябва да се спомене, че това отново е въпрос на представянето на стандартен образ и въпрос на трансформацията на един екземпляр в друг, на възможността на такава трансформация, която естествено е свързана с идентичността или не с определен стандартен образ или неговото развитие (лесен въпрос) и това дали трябва да се създаде нов такъв (сложен въпрос) (3);

- съпоставяне (4).

Както се вижда от изложеното до тук, споменатите проблеми при изграждане на ПСИИ в правото могат да бъдат разделени на шест задачи.

Задача (1): Представяне на правната информация и фактите по случая.

Задача (2): Свързване на правната информация с фактите по случая.

Задача (3): Определяне на ситуацията - лесен или сложен въпрос.

Задача (4): Съпоставяне.

Задача (5): Статистика.

Задача (6): Изменение или смени на структурите.

Някои решения:
Шестте задачи са свързани една с друга и не могат да бъдат разглеждани само строго поотделно.

Законодателният акт може да бъде представен по различни начини. Има едно мнение обаче, че всяко добро представяне на закона не дава нито по-малко, нито повече отколкото самия нормативен акт. Друг е въпросът, че едно или друго представяне може да има в един или друг случай по-добро решение или пък в този случай въобще да не дава решение. Така че тук въпросът е дали ПСИИ да има възможности за различно представяне на законодателния акт или то да е най-простото, което не дава нищо повече от самия него. Става ясно, че той трябва да е представен използвайки всички възможни начини - от най-простия, до най-сложния.

Ако ПСИИ може да дава различни предложения по един и същи случай, то възниква втория проблем. Докъде казусът може да бъде представен по един и същи начин и от къде да се разглеждат негови модификации, които да отговарят на начините на представянето на закона, за да бъдат съответно свързани. Ясно е, че самите предложения на ПСИИ, ще насочат към различни модификации.

Решението за лесен или сложен казус може да ни бъде подсказано при съпоставянето на "стара" с "нова" информация. Това е вече четвърта задача. Тук e мястото на речника на ПСИИ и на механизма за непознати думи, които могат да подпомогнат решението на потребителя-правист. Съществена роля същевременно играе неаналогичното съпоставяне, което намира своето приложение в случай, че нищо друго не е допринесло за разрешаване на проблема. Трета и четвърта задача могат и да сменят своите места, защото за решение на трета трябва да се извърши четвърта, но когато се стигне до неаналогично съпоставяне вече е известно решението и и съпоставянето продължава.

В крайна сметка трябва да се има в пред вид, че всяко решение, ще бъде подлагано на изследване отново и отново при появяването на подобни ситуации (тук е мястото на статистиката), докато се стигне до едно единно мнение по обсъждания въпрос, което да се отрази, ако има нужда от това, в нормативния акт (изменение или смени на структурите). Същевременно ще има може би в следствие сложността на юридическото разсъждение и някои мнения, които няма да са в синхрон с всеобщо приетото и които евентуално в бъдеще ще допринесат за откриване на нови сложни случаи и, или за развитие на правото.

Литература:
[1] Allen Layman E. 1980. Language, Law and Logic: Plain Drafting for the Electronic Age. In Bryan Niblett, ed., Computer Science and Law, pp. 75 - 100, Cambridge.

[2] Anne von der Lieth Gardner "An Artificial Intelligence Approach to Legal Reasoning", 1987;

[3] Bing, Jon and Harvold, Trygve. 1977. Legal Decisions and Information Systems, Oslo.

[4] Borchgrevink, Mette, and Hansen, Johannes. 1980. SARA: A System for the Analysis of Legal Decisions. In J. Bing and K. S. Selmer, A Decade of Computers and Law, pp. 342 - 375, Oslo.

[5] Boyd, William E., and Saxon, Charles S. 1981. The A-9: A Program for Drafting Security Agreements under Article 9 of the Uniform Commercial Code. American Bar Foundation Research Journal 1981, 637-669.

[6] Ciampi C. "LABEO: A Knowledge-based Expert System for the 'Animation' of Legal Texts";

[7] Fritiof Haft "The Joint Project of IBM Germany and the University of Tubingen, LEX (Linguistic and Logic-based Expert System in Law)", The Journal of the Law and Computers Association of Japan "Law and Computers" No.5, July 1987, 208-213;

[8] Fuller, Lon L. 1966. Science and Judicial Process. Harvard Law Review 59, 1604-1628.

[9] Haar, Charles M.; Sawyer, John P., Jr.; and Cummings, Stephen J., 1968. Computer Power and Legal Reasoning: A Case Study of Judicial Decision, Prediction in Zoning Amendment Cases. American Bar Foundation Research Journal, 651-768.

[10] Hustler, allen. 1982. Programming Law in Logic. Research Report CS-82-13, Department of Computer Science, University of Waterloo.

[11] Lawlor, Reed C. 1980. Computer Analysis of Judicial Decisions. In Bryan Niblett, ed., Computer Science and Law, pp. 219-232, Cambridge.

[12] Mackaay, Ejan, and Robillard, Pierre. 1974. Predicting Judicial Decisions: The Nearest Neighbor Rule and Visual Representation of Case Patterns. Datenverarbeitung im Recht 3, 302-331.

[13] Maggs, Peter B., and deBessonet, Cary G. 1972, Automated Logical Analysis of Systems of Legal Rules. Jurimetrics Journal 12, 158-169.

[14] McCarthy, John. 1977. Epistemological Problems in AI. In Proceedings, Fifth International Joint Conference on Artificial Intelligence, Cambridge, Mass., pp. 1038-1044.

[15] McCarty L.T. "A Language for legal discourse", Втора конференция по изкуствен интелект и право, 1989 г.

[16] Meldman, Jeffrey A. 1975. A Preliminary Study in Computer-Aided Legal Analysis. MAC-TR-157, MIT.

[17] Popp, Walter G. and Schlink, Berhard. 1975. JUDITH, a Computer Program to Advise Lawyers in Reasoning a Case. Jurimetrics Journal 15, 303-314.

[18] Rissland, Edwina, Работа по използване на случаи в правото.

[19] Sprowl, James A. 1979. Automating the Legal Reasoning Process: A Computer That Uses Regulations and Statutes to Draft Legal Documents. American Bar Foundation Research Journal 1979, 1-81.

[20] Tomov V., Tochev A., Kiskinov V. An AI Program for Expert Consultations in the domain of Bulgarian Inheritance Law, Second International Workshop Information Theories & Applications, 4-8 April 1994, Sandansky, Bulgaria.

[21] Tyree, Alan L. 1981. Fact Content Analysis of Case Law: Methods and Limitations. Jurimetrics Journal 22, 1-33.

[22] Waterman, D. A., amd Petеrson, Mark A. 1981. Models of Legal Decisionmaking, Rand Corporation.

[23] Weikers R.N., Shelton D.C., Schnader, Harrison, Segal and Lewis, Philadelphia, PA, USA, "Computerized knowledge representation and Common Law Reasoning".

[24] Кискинов В., Правна информатика, София, Унив. изд., 1991.