Прогрес (2007-2013) Комисия за защита



страница2/4
Дата28.02.2017
Размер0.89 Mb.
#15886
ТипПрограма
1   2   3   4
Тематични обучения

Установете контакт с местните общности и потърсете събеседници и свидетели сред тях, но същевременно ги насърчавайте те също да се запознаят с медиите. Самите медии (особено обществените), както и професионалните организации на журналистите, трябва да се стремят да повишават компетентността на журналисти и медийни ръководители към стандартите за коректно отразяване на малцинствата в медиите и за разпознаването и ограничаване на враждебната реч. ВВС, например, провежда ежегодно такива „опреснителни курсове” за своя персонал. За новопостъпващите журналисти трябва да има вътрешно-медиийни форми за запознаването им със стандартите на медията при отразяване на тази проблематика. Предлагаме ви няколко добри примера за такива обучения.

• Перслинк

Този холандски проект е разработен през 2003 г. с цел да подобри контактите между етническите малцинства и медиите, предлагайки дейности и обучения за журналисти и изразители на позициите на малцинствата.



http://www.perslink.nl
Описание на инструментите и методологията:

http://www.olmcm.org/dbData/Resources/Perslink%20methodology.pdf
• Насоки за НПО в техните връзки с медиите – електронен наръчник предназначен за сдруженията на малцинствата с ценни съвети за създаване на контакт с медиите, общуване с пресата и планиране на медийни кампании.

http://www.mediadiversity.org/resource%20categories/diversity%20manuals.htm
• Mediam’Rad – медия на и за етническите малцинства и многообразието в Европа; предлага обзор на такъв тип медии в Европа и създава връзки и мостове с останалите медии.

http://www.panosparis.org/gb/migra_mediamrad.php

Слушайте внимателно
Допитвайте се до мнението на журналистите и аудиторията от малцинствата. Къде да ги намерите? Първо се огледайте на работното място – може да откриете хора, за които не сте подозирали, че са от малцинствата, - на различни позиции. Те сигурно ще ви изненадат със своята гледна точка за работата, взаимоотношенията в редакцията и избраните истории.
• Виж кой говори: културно многообразието, обществено радио- и телевизионното излъчване и националният дебат от Мукти Джейн Кемпиън е много интересен доклад базиран на интервюта с повече от сто програмни мениджъри и продуценти от Великобритания и разглеждащ различните аспекти на създаването на радио- и телевизионни програми, които могат да маргинализират гласовете извън мнозинственото общество, като се започне от възлагането и продуцирането и се стигне до програмното време и рекламата; изследването обяснява защо продължават да се броят на пръсти хората от малцинства на отговорни позиции в радиото и телевизията – като продуценти и редактори.

http://www.nuff.ox.ac.uk/guardian/

• Достоверният глас: вярно отразяване на раса и етнос, (Издателството на Колумбийския университет, 2006); комплектът книга и DVD се допълва от уебсайт www.theauthenticvoice.org с още източници целящи да помогнат на журналистите, преподавателите и аудиторията да подобрят взаимоотношенията между хората от различни раси и етноси.

Темата за достъпа до радио-и телевизионни програми на хора с увреждания е обсъдена на 20-а среща на ЕПРА (Организацията на обществените регулатори в Европа) през 2004 г. Велокобритания, Ирландия и Малта за момента са държавите, които са най-напреднали в превръщането на медиите в по-достъпни за хората с увреждания. В Обединеното Кралство например действа Закон за комуникациите, който регламентира работата на специална Служба по комуникациите. Именно на нея е поверена грижата за осигуряването на достъпа до услугите на операторите. В Ирландия пък медийният закон от 2001 г. предвижда радио-и телевизионните оператори да предприемат мерки, които да гарантират на хората с увреден слух или зрение ползването на радио-и телевизионните услуги. Освен чрез субтитри, това става чрез специалните филми, в които диалозите между героите са предшествани от подробна информация за обстановката, за външния вид на персонажите и пр. Във Великобритания освен това от юли действа и специален кодекс за достъп до тв услуги. Подобни правила вече втора година се обсъждат и в Ирландия, и се очаква да бъдат готови до края на месеца. Съществен опит в грижата за хората с увреждания имат и медиите в Малта, където също се дискутира създаването на специален кодекс за правилата по представянето и изобразяването на хората с увреждания.

Факт е, че малцинствата остават изключително слабо представени. Тези жени и мъже несъмнено могат да допринесат много. Те притежават предимството да виждат света от друг ъгъл. Те могат да имат по-добър достъп до известна информация в специфични области и сфери у нас и в чужбина. Те могат да бъдат добавената стойност към новинарските репортажи, а всъщност и за всички предавания и програми.


Разбира се, по-лесно е да вземеш на работа някое познато лице, което е извървяло традиционния път в професията. Затова е добре да се предприемат специални мерки за коригиране на дисбаланса, за активно отваряне, търсене, намиране и обучаване на журналисти от по-слабо представени общности и социални кръгове, които най-вероятно смятат, че медиите и телевизията са „запазена територия” за представителите на мнозинството.
Младите хора от етнически малцинства и имигрантски общности трябва да бъдат насърчавани да изберат за професия журналистиката; те трябва да бъдат намерени, взети на работа, обучени и включени в колектива.

НЕ-добри практики

Долупосочените случаи са били поставени за разглеждане от Комисията за защита от дискриминация на Република България по жалби на засегнати лица, сигнали на физически или юридически лица, и са приключили в периода 2006г.-2009г. Те са ценни за всеки журналист и медия с оглед осъзнаването и спазване границата на свободата на словото и изразяването на мнение. През 2009г. са постъпили сигнали и жалби за употреба на враждебно слово на основата на признак сексуална ориентация и други признаци, но те са в процедура на разглеждане от КЗД и не са постановени решения, заради което не се цитират по- долу.



Преписка 10/2005г, Решение № 012/ 17.04.2006г.
Вестник „24 часа”, брой 179 от 05.07.2005г., публикация със заглавие Циганин евангелист блудства с 3 годишна” и използвани в нея следните изрази: „Уличеният обяснил, че след проповеди със свои връстници се усамотявали да гледат порно филми и след това правели секс”. Статията е насочена срещу Иван Георгиев Хазърбасанов и „Християнски център-София” ЮЛ.

КЗД е установила извършен тормоз на признак религия. Наложено е задължително предписание на главния редактор на вестник „24 часа” за отстраняване на констатираното нарушение на законодателството и за предотвратяване на дискриминация, както и в бъдеще да не допуска нарушаване на антидискриминационното законодателство спрямо всички официално регистрирани религиозни общности.


Преписка№ 42/2007 г., Решение № 178/2008 г.
БНТ, Канал 1 на 24.02.2007 г. в централната новинараска емисия от 20.00 ч. една от водещите новини e анонсирана „Държат инвалид в робство”, като в емисията е показан и репортаж със заглавие „Роми изнудват бездомен инвалид”. По време на излъчването на репортажа са били използвани следните изрази зад кадър: „Петдесет и седем годишен инвалид години наред е бил експлоатиран като роб от циганско семейство. То подлъгало напълно нетрудоспособния мъж и 10 години се възползвало от безпомощното състояние и от пенсията му”; „Преди години болният Борис се подлъгал на обещанието на ромите да им помага вкъщи срещу заплащане(…). Наплашен от циганите той не намери смелост да се оплаче.”; „Правил и няколко опита за бягство, но ромите го връщали с бой и заплахи;. „На ромското семейтво е била издадено полицейско разпореждане да не доближават Борис.”

С решението КЗД е установила, че използваните фрази при съобщаването на информацията в централната новинарска емисия представляват дискриминация под формата на тормоз по признак „етническа принадлежност”. Наложено е задължително предписание на генералния директор на БНТ да разработи и въведе методи и механизми за самоконтрол в медията по избор на ръководството й с оглед на недопускане на дискриминация; предприемане на конкретни мерки занапред при осъществяване дейността на БНТ за въздържане от посочване на етническата принадлежност на лицата, ако това няма съществено значение за смисъла на информацията, както и за въздържане от съобщаване на информация за инциденти, в които са намесени отделни лица от ромски произход по начин, които свързва конкретните лица с ромската общност като цяло. С решението е прието, че не се установява фактическия състав на расова сегрегация като форма на дискриминация по смисъла § 1 , т. 6 от ДР на ЗЗДискр.


Преписка № 92/2007, Решение № 175/2008
Вестник „168 часа”, брой от 16.06.2007г., стр. 2, рубрика „Наблюдател”, статия със заглавие Цигански работи" с подзаглавие Станишев обърка ромите със сложни изречения" по повод изказването на министър-председателя Сергей Станишев пред комитета „Десетилетие на ромското включване”, като в статията са използвани следните изрази: ‘Нискостатистическите цигани едва ли са разбрали дълбокия смисъл на Станишевото послание”; „В гетата само ще се пулят на (...).''; '' Ромите разбират интегриране като толериране''; ''Обяснете на циганин, че е престъпление когато политическите партии им купуват гласовете''; Те са убедени, че държавата е длъжна да поема дълговете им защото никъде не ги вземат на работа.''; ''За повечето от тях поредното дете е двуцифрена сума от държавата на месец, която обикновено се харчи за алкохол и цигари'', Толериране на ромите е нож с две остриета''.

С решението е установена дискриминация под формата на тормоз по признак „етническа принадлежност” спрямо управителя на РИА „Дефакто”. Наложено е задължително предписание на главния редактор на вестник „168 часа” занапред да се въздържа от посочване на етническата принадлежност в публикувания във вестника материал, ако този факт няма съществено значение за смисъла на изнасяната информация.


Преписка №138-2007г.,Решение № 87/21.04.08 г.
Вестник „Дром Дромендар”, брой 13 от месец юли 2007г.,стр. 3, статия от Христо Христов със заглавие „Евелина Досева от Министерски съвет лъже като дърта българка". В заключението на статията авторът се е обърнал с думите „Госпожо Досева, вие ме излъгахте. По-лошо е само това, че хора като вас обикновено лъжат циганите. Другите не смеят, за тях има кой да им потърси сметка.”

КЗД е установила, че спрямо Евелина Георгиева Досева е извършена дискриминация под формата на тормоз по признак етническа принадлежност. На главния редактор на вестник „Дром Дромендар" е наложено предписание занапред в публикациите да се въздържа от посочване етническата принадлежност, ако този факт няма съществено значение за смисъла на информацията и предписание за възстановяване на първоначалното положение отпреди нарушението, като публикува опровержение във вестник „Дром Дромендар".


Прeписка № 205/2007, Решение № 173/2008 г.
Вестник “Новинар”, брой от 20.11.2007 г., авторски материал със заглавие „Стената във „Факултето”, ще се издими през кюмбетата” и подзаглавие „Ромските шеги и закачки покрай жп линията излизат 1600 000 лева” и използвани следните изрази в статията: „Засукана бременна циганка, до нея три сополиви чаавета около полата й (...), тази нашенска Изаура е само на 14 години, неграмотна и е с четири условни присъди. Две от които може да са заради твоя преносим компютър и портфейл, експроприирани ловко в трамвай №22.

КЗД е установила, че изказванията на автора на статията Любен Лачански по повод предложението на НК „Железопътна инфраструктура” за строеж на заградителна стена, която ще минава и през кв. „Факултета”, населен предимно с роми, публикувани на страниците на вестник „Новинар”, представляват тормоз спрямо неопределен кръг лица от ромската общност по признак „етническа принадлежност”.


Преписка 8/2008, Решение № 211/2008г.
Вестник „Новинар”, брой от 03.01.2008 г., статия на Петко Бочаров (външен автор) със заглавие „Събудете се! Изчезваме!" и подзаглавие „Хилядолетното ни отечество се превръща в нещо, което няма да е България" и използвани изрази: „тълпа", „паразитира в чужд дом", „неграмотни", „тиктакаща циганска бомба", „вилнеещи банди", „номадско племе", „злокачествено образувание", „освирепели бракониери", „произвеждат все по-големи тълпи себеподобни", „ще раждат с обичайните за племето им темпове", „махалите вече няма да ги побират и те ще се излеят в градове и села", „никога и никъде не се знае точно колко са", „българските цигани просто ще си получат държавата наготово" с цел „да се отбием от пътя, който ни води към катастрофата", като предварително се изключи толерантността („Никаква толерантност повече!"(..); „С ново допълнение към наказателния закон, разрешаващо бързо производство и изселване на цялото гето”;„лагер за задължително образование", където бягащите от училище роми да се събират „с хайки".

КЗД е установила, че посочената статия представлява тормоз спрямо определяем кръг от хора, считащи се за принадлежащи към ромската общност. Използваните в коментара думи и изрази квалифицират и назовават по обиден начин и внушават враждебност. Разглеждането на поведението и действията на отделни хора в тясна връзка с принадлежността им към някоя етническа общност в международноправен и европейски аспект се счита за проява на нетолерантност и пречка за разбирателство между различните етноси, тъй като води до вражда и омраза на етническа основа. Графичното оформление на текста подчертава негативните и дискриминационните внушения на коментара. Същият е и ефектът на заглавието, изразяващо призивност и заплаха, поднесено с едър и открояващ се шрифт. По този начин е поставен и акцент върху статията и значимото й мястото в броя на вестника.

Нарушители по смисъла на ЗЗДискр. са авторът на статията, който носи лично отговорност за своите изказвания. Отговорност носи и издателят на вестник „Новинар", който при осъществяване на своята дейност е допуснал нарушаване на забраната за дискриминация (чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.), както и главният редактор на в. „Новинар" на основание на чл.8 от ЗЗДискр., който като е допуснал публикуване на статията, съзнателно е подпомогнал извършването на дискриминация. Наложено е задължително предписание на автора на статията в бъдеще да се въздържа от действия - думи, изрази, текстове, публикации, които съставляват дискриминация или внушават разделяне или противопоставяне по расов, етнически или друг законово предвиден признак, както и да поднесе публично своите извинения към автора на сигнала. На издателя и главния редактор на вестника е предписано да разработят и въведат собствен регулаторен механизъм (правила) с оглед недопускане на враждебна, застрашителна или обидна дискриминационна реч, както и да предприемат конкретни мерки занапред - така, че при осъществяване на своята дейност да се въздържат от съобщаване и поднасяне на информация за инциденти и нарушения по начин, свързващ конкретни лица с ромската общност като цяло.

Преписка №257/2008, Решение №122/10.07.2009 г.10
Вестник „Телеграф”, брой от 1 август 2008г., интервю на журналистката Младена Германова с д-р Десислава Панайотова със заглавие „Секти зарибяват с магии и хипноза" и използвани следните изрази: „Секти зарибяват с магия и хипноза";„опасни общности има във всяка една религия"; „от протестантските общности имаме опасни както сред нерегистрираните, така и след регистрираните”; „[протестантските общности] само имитират вяра и религиозност"; „ [сред протестантските общности] имаме опасни и тоталитарни общности"; „Трябва да се направят някои промени в Закона за вероизповеданията, като се ограничи режимът за регистрация на вероизповеданията".

С решението искът за тормоз е отхвърлен. Съставът е констатирал, че отразяването на експертно мнение в пресата на специалист в областта на теологията, публикувано във в-к „Телеграф”, което има за цел да представи различни гледни точки в областта на теологията не представлява дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Съставът обаче е препоръчал на главния редактор на в-к „Телеграф” да запознае служителите на печатната медия с Етичния кодекс на медиите с оглед недопускане и предотвратяване на актове на дискриминация при и по повод осъществяване дейността на изданието.


Преписка 179/2007, Решение 263/23.12.2008г.11
БиТиВи (bTV), новинарски емисии, излъчени на 14.08.2007г. в 19.00 ч., 19.30 ч., 22.00ч. и 23.00 ч; на 15.08.2007г. в 19.00ч., 19.30 ч. и 22.00 ч.; на 16.08.2007г. в 19.00 ч.и в 22.00ч. относно събития, развили се на 13 и 14 август 2007г. в град София, квартал „Красна поляна" по повод извършено в район „Красна поляна" на 12.08.2007г. физическо насилие над младежи от ромски етнически произход и последвалите във връзка с това безредици.

Новинарска емисия на 14.08.2007 г в 19.00ч., темата е озаглавена „Сблъсъци" и започва със съобщения на говорителите за сблъсъци в кв.”Красна поляна" и анонса „Расова омраза или Пиянски скандал", репортаж на Кана Рачева от мястото на събитие, наречено „меле" от говорителите. Репортажът започва по следния начин : „Историята започна в това кафене в 23 часа снощи. За няколко минути 100-тина роми помитат заведението, в което има около 15 посетители." В репортажа се коментира въпроса дали отразяваните безредици са расистко нападение или пиянска свада. На този въпрос Канна Рачева отговаря, че според нея не става дума за расистко нападение, а всичко е продиктувано от условията на живот и квалифицира случая като пиянска свада. Показват се порутените сгради, в които живеят ромите. В същия репортаж Кана Рачева посочва: „Тоест, тук не става дума за пиянски свади (...) Тоест, вие не се напивате, тук няма побоища от пиянски свади (...)Винаги ли е така?” „Никога ли тук не се употребява алкохол, никога ли не се стига до такива свада, каквато видяхме снощи?" В отговор интервюираните отговарят: „Това е грешна информация (...) Аз не съм виждала, хората тук нямат пари за хляб даже (...) Това е грешна информация, откъде сте взели тази информация, че всички се напиват тук (...) Хората нямат пари и за хляб тук, че чак такива алкохолици (...) По какво съдиш, че всички са такива? По какво съдите Вие, това че всички са пияници и алкохолици тука?” В отговор на тези реакции и въпроси Канна Рачева отговаря: „Никой не е казал, че всички, но предимно..." В същия репортаж Богомил Грозев, показващ начина на живот на хората от „виетнамските общежития", разказва: „От своя страна пък другите се оплакват, че ромите непрестанно ги нападали и ограбвали, че замърсявали и рушали квартала. Районът около бившите виетнамски жилища е почти заринат с боклуци. Кметът на „Красна поляна" обаче е на мнение, че инспектората редовно чисти района. Но за всеки случай кметът смята, че е по-добре държавата да се разпореди, бившите виетнамски общежития да бъдат съборени и на тяхно място да се построи нов жилищен комплекс”.

В новинарската емисия на 14.08.2007г. в 23.00 часа водещият Юксел Кадриев пита репортера Богомил Грозев за информация за другите хора, освен ромите, в отговор на който въпрос репортерът съобщава : „Хората от квартала, които ни се обадиха, не смеят да излязат от къщите. Те ни се обадиха, всъщност, когато ескалира напрежението и седят в момента в къщите си и не смеят да мръднат от там, тъй като те разговаряха с нас, тук през деня, когато дойдохме да снимаме и са изключително притеснени. Блокирали са колите си и са ги прибрали в паркинг и си седят в къщи и не смеят да мръднат. Появиха се хора в квартала, които казаха, че са се опитали да влязат тук и са били нападнати. Единият човек каза, че едвам се е измъкнал с колата щели да му изпотрошат. Това са разкази на очевидци. Ние нападение срещу него не сме видели. Това е информация, която получихме."

Новинарската емисия на 15.08.2007г. в 22.00 часа по повод отразяваните събития в кв. „ Красна поляна" репортерът Теодора Енчева разказва: „Освен на физически атаки, ромите подлагат съкварталците си на обгазяване. Този дим е от горене на кабели и гуми и обикновено се вдига нощем. Днес миризмата над тази гора се понесе и по светло."

В новинарската емисия на 15.08.2007г. в 22.00 часа водещата Ани Салич съобщава: „Живеещите около така наречените виетнамски общежития се страхуваха да не би с настъпването на нощта някой пак да изкара ромите по улиците. Според тях гонката от снощи не е била инцидент. Вижте техните реакции в репортажа на Теодора Енчева и оператора Иво Иванов." Следва репортаж на Теодора Енчева, която казва: „Тук има напрежение и страх, че ромите ще отмъстят, ако срещу тях се подаде оплакване в полицията, общината или някой говори пред медиите." След това са представени интервюта с хора от квартала - : неизвестна жена заявява: „Тук, около трите блока, ние, които седим вечерно време на спокойствие покрай кафенетата трябва да се чудим с коя ръка да се кръстим. И това е ежедневие! Ежедневие!”. Репортерът Теодора Енчева казва: „Вчера всички са предпочели да си останат вкъщи пред телевизорите и да чакат близките си, за да ги уверят, че са добре." Друга жена споделя: „Уплашена бях. Аз не излизам по тъмно. Просто чух по телевизията. Обадиха се мои приятели и познати, брат ми - вика: "Какво става, бе?". "Така е тук, в този квартал". Репортерът Теодора Енчева резюмира исканията на хората по следния начин: „Полицията да бъде защитата срещу постоянните нападения, обири и кражби в Красна поляна. Затова настояват всички." Неизвестен мъж заснет при изготвяне на репортажа коментира: „Докараха циганите от цяла България, които идват тук - в София, ги настаниха тук. Не местни цигани, които тук живеят. Ние нямаме проблеми горе с квартала Филиповци, нито с Факултета, нито с никой."

КЗД е установила, че при поднасянето на новините от събитията ромите, без конкретно посочени имена, са описани като хора с твърде агресивно поведение, подготвени да нападат, вилнеещи и нуждаещи се от усмиряване. Акцентирайки върху съобщението, че събитията са започнали с нападението на 100 роми над едно кафене, въпреки че между страните по преписката не се спори, че събитията са отключени от нападение над младеж от ромски произход на 12.08.2007г., на фона на представените страхове и оплаквания на граждани от български етнически произход, както и с това, че наред с актуалната новина са правени съобщения и коментари относно начина и условията на живот на ромите и представянето им като пияници, живеещи в порутени сгради, заобиколени от отпадъци и вредящи на останалите се създават стереотипи, предразсъдъци и враждебна среда на основата на етническа принадлежност. Съставът е приел още, че негативното стереотипизиране и агресивно представяне на ромската общност като цяло, както и посочването на лица от българския етнос като жертви на поведението на ромската общност като цяло, представляват тормоз на етнически признак. По преписката е наложено задължително предписание на изпълнителния директор на „Болкан нюз корпорейшън” ЕАД при осъществяване дейността на дружеството като оператор на телевизия bTV да разработи и въведе методи и механизми за самоконтрол в медията по избор на ръководството й с оглед недопускане на дискриминация; периодично да докладва на КЗД за резултатите от приложението на разработените методи и механизми за самоконтрол за недопускане на дискриминация, както и да предприеме конкретни мерки занапред при осъществяване дейността дружеството като оператор на телевизията да се въздържа от съобщаване на информация за инциденти, в които са намесени отделни лица от различните етнически общности, по начин, който свързва конкретните лица със съответната общност като цяло.



Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> products
products -> С б о р н и к съдебна практика по приложението на закона за защита от дискриминация
stories -> Решение на Съда от 22 април 1997 г към кратка библиографска справка Celex номер 61995J0180 Автентичен език Немски език Дати
stories -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г
stories -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм”
stories -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница