Препоръки за културно многообразие в медиите

По-балансираното и вярно изобразяване на многообразието ще донесе дивидентите на по-голямото социално сближаване и сигурност, обществено доверие в медиите и добри приходи от журналистиката и продукциите, които имат по-дълбок отзвук сред аудиторията.

Насърчавайте и участвайте в балансиран, включващ национален и европейски диалог, платформи за размисъл, дебат, сътрудничество и партньорство между вземащите решения, сдруженията на гражданското общество и медиите за ролята на медиите в насърчаването на многообразието и борбата с дискриминацията, за да се възползвате от изгряващите възможности и обмен на добри практики.

Старайте се всички признаци на дискриминацията – националност, раса и етнически произход, религия или убеждения, увреждания, сексуална ориентация и пол, възраст, както и проблемите на множествена дискриминация – да намират вярно място и отражение в медийните инициативи за борба с дискриминацията и насърчаване на многообразието.

Когато разработвате медийна инициатива за насърчаване на многообразието и борба с дискриминацията в дадена организация или мрежа от организации, залагайте и обявявайте ясно и измерими цели (например привличане на определен брой служители представляващи различни малцинства, годишен минимум от обучителни занятия за служителите и конкретни цели за повишаване на дела зрители (читатели, слушатели) принадлежащи към различни малцинствени групи), следете постоянно процеса и оценявайте резултатите след приключване на инициативата.

Отправяйте ясни послания за културното, етническото и езиковото разнообразие в обществото като източник на богатство и ресурс на общественото развитие, а не на опасност за обществото.

Не допускайте генерализиращи заключения за дадена общност на базата на поведението на отделен индивид или на малка група индивиди.

Избягвайте изразни средства, формиращи стереотипи за непълноценност и неравностойност на една или друга група от населението поради нейната раса, националния или етническия произход на представителите й, религията им или други идентификационни признаци. Понятието социален стереотип е въведено от американския публицист Уолтър Липман. Той го използва за обозначаване на разпространените в обществото мнения, становища и предварителни представи относно членовете на различни национални, етнически, социално-политически и професионални групи. Според Липман мисленето е проста реакция на външни стимули, ролята на които се изпълнява именно от стереотипите. Те са устойчиви, емоционално украсени, опростени модели на обективната реалност, предизвикващи у човек чувство на симпатия или антипатия към дадено явление, което се асоциира с натрупан преди това емпиричен опит.

Не допускайте материали, в които исторически несправедливости, извършени в миналото от дадена група, се приписват на съвременните членове на тази група.

Набиране и подбор на персонала

• 
  Не бива да се подценява подборът, обучението и управлението на персонала. Необходимо е да се организират обучения по междукултурни знания и умения за целия персонал и в частност за средните нива на управление.
  
• 
  Всички новопостъпили трябва да преминават през въвеждащо обучение, за да се запознаят с основните правила и принципи на работа и да придобият необходимите умения, включително такива свързани с многообразието.
  
• 
  Необходимо е прилагането на активни мерки за насърчаване и улесняване достъпа на представители на малцинствени и маргинализирани групи до медиите, включително до вестници и телевизионни и радио програми, създаването на техни собствени медии, както и обучението на журналисти от тези уязвими групи.
  

• 
  Новините и информационните предавания не бива да акцентират само върху негативните истории; има и положителни примери на интеграция. Обществените медии са призвани да показват добри ролеви модели и да създават герои на многообразието.
  
• 
  Трябват ни майсторски класове за талантливи млади актьори, продуценти и режисьори. Ежедневните предавания и програми трябва да бъдат вярно отражение на живота. Колеги от малцинствата трябва да изпълняват всякакви роли, а не само стереотипните.
  

Анализирайте ценностите, нагласите, писаните и неписаните правила на работното място, за да усвоите приветлива нагласа към кандидатите от слабо представени групи (независимо дали по признак пол, етнически произход, увреждане, възраст или друго).

Изгответе недискриминиращ профил на компетенциите, включващ цели и отговорности за съответния конкурс. Набирането и подборът на персонала трябва да се провежда от селекционна комисия, включваща представители от най-важните отдели и професии. Хората трябва да са от различни поколения, полове и етнически произход. Селекционната комисия трябва да има предвид бъдещи нужди на медията и да прецени образованието, знанията, опита и личните нагласи, способностите и уменията, които са релевантни към съответната длъжност.

Селекционната комисия трябва да състави описание на търсения тип личност, качества и характер, въз основа на горния профил на компетенциите. Тук трябва да присъстват само критериите, които са абсолютно необходими за длъжността. Прецизността е решаваща и допълнително предимство.

Личните нагласи, способности и умения са важни за профила. Изразите и формулировките описващи тези способности трябва да бъдат дефинирани и усвоени от членовете на селекционната комисия, за да има общ подход и разбиране. Когато събеседвате кандидати, реалните примери от професионалния опит на кандидата трябва да се използват като илюстрация на търсените способности и умения.
Примерни дефиниции:

Познания за културното многообразие: преценка за различията и многообразието, разбиране как произходът, културата и принадлежността към дадена група влияят на вас и околните; достатъчно ниво на осъзнатост, така че да отчитате тези влияния когато вземате решения и избирате как да действате.

Умение за сътрудничество: добро взаимодействие с другите, внимателно и гъвкаво отношение и общуване с хората, способност за слушане, комуникиране и конструктивно разрешаване на конфликти.
Формуляр за кандидатстване

Освен че пести време, формулярът за кандидатстване дава на всички кандидати еднакъв обем информация за нуждите и изискванията на работодателя. Това е справедливо е равно третиране и ограничава спонтанните „интуитивни” решения и залагането на фаворити.

Подберете кандидатите за събеседване чрез „първа цедка” въз основа на ценза и личните качества на кандидатите.

Въпросите, по които се води събеседването, трябва да бъдат съществени и базирани на длъжностната и личностната характеристики. Предварително трябва да се прецени как да се оценява всеки един критерий. Никакви странични или спонтанни въпроси за хобита, общи познати и т.н. не бива да влияят на оценяването на кандидата. Интервюто трябва да провели нивото на съответствие между кандидата и търсените нагласи, умения и способности.

• 
  Поддържате ли връзки с хора от различен етнически произход и култури във вашата работа или в извънработни дейности?
  

• 
  Контактувате ли с други групи или субкултури като гей общности или младежки групи? Ако да, какво и как сте научили от тях?
  
• 
  Споделете за ситуация в работата, където културните различия са се оказали от голямо значение. Как се развиха събитията? Вие какво направихте? Какъв бе резултатът?
  
• 
  Това преживяване отрази ли се върху подхода и държанието ви в други ситуации? Разкажете повече? Вие какво направихте? Какъв бе резултатът?
  
• 
  Често стремежът към насърчаване на многообразието се отъждествява с еднакво отношение към всички. Вие съгласни ли сте с този подход или смятате, че трябва да се вземат предвид индивидуалните нужди?
  

• 
  В предишната ви работа били ли сте член на Работна група? Каква беше вашата позиция в тази група? Как си взаимодействахте в групата?
  
• 
  По ваше мнение, какви са предимствата и недостатъците на работата с други хора?
  
• 
  Другите допитват ли се до вас за съвет? По какви въпроси? Защо смятате, че се обръщат точно към вас?
  
• 
  Разкажете ни за случай, когато не сте се съгласили с ваш колега! Какво се случи? Какъв беше резултатът?
  
• 
  Дали бихте могли да постигнете още по-добър резултат?
  

Сравнете кандидатите с длъжностната характеристика.

Изберете инструмент за проверка, който е подходящ за особеностите на дадената позиция. Фокусирайте се върху необходимите знания и умения.

• 
  Политиките в областта на набирането на персонал, конто да стимулират активното назначаване, задържане и кариерно развитие на журналисти, принадлежащи към различни малцинствени и/или маргинализирани групи;
  
• 
  Забрана на враждебната реч;
  
• 
  Запазване на честоти и времеви пояси в обществените медии и за малцинствата.
  

Фундаменталната значимост на право на информация и на свободно изразяване на мнение е широко призната и утвърдена, защото реализацията на това право е същностна основа на демокрацията и мощно средство за опазване на другите човешки права.

Международните стандарти, свързани с правото на свободно изразяване на мнение, на защита от дискриминация, на медийно разнообразие и достъп на малцинствата до медиите, представляват сложна материя.
Свобода на изразяване на мнения
Свободата на мнение и на неговото изразяване са утвърдени в основополагащи документи на редица международни институции:

• 
  Член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека па ООН (1948);
  
• 
  Член 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека основните свободи към Съвета на Европа (1950);
  
• 
  Член 4 от Международната конвенция на ООН за премахването на всички форми на расова дискриминация (1965);
  
• 
  Членове 19 и 20 от Международния пакт за граждански и политически права към ООН (1966);
  

Член 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) постановява че: „Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио компаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция".

Враждебната реч или „словото на омразата”, обаче, може да бъде санкционирана изключително трудно и единствено ако се установи достатъчна връзка между изразеното мнение и причинена вреда. Това означава, че съдебните власти трябва да са установили, че изразеното мнение представлява пряк, непосредствен и сериозен риск за насилие или друго незаконно действие. Наказателни санкции биха били легитимни само при безспорно сериозни обстоятелства, най-вече когато има заявено намерение за причиняване на вреда.

Член 10 от ЕКПЧОС поставя ограничения пред свободата на словото, когато то засяга „националната и обществената сигурност, териториалната цялост, предотвратяването на безредици или престъпления, защита на здравето и морала, както и на репутацията и правата на другите...”

Особено значим в контекста на темата за отговорността на медните в мултикултурното общество е член 14 от ЕКПЧОС, който постановява че: „Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак”.

• 
  Член 7 от Всеобщата декларация на правата на човека на ООН (1948);
  
• 
  Член 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (1950);
  
• 
  Член 26 от Международния пакт за граждански и политически права (1966);
  
• 
  Международната конвенция на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация (1969);
  
• 
  Директива за расово равенство на Съвета на Европейския съюз (2000/43/ЕС) за забрана на дискриминацията и равноправно третиране на лицата независимо от техния расов или етнически произход.
  

Тази директива се отнася до достъпа до работа, до всички типове професионална изява, до условията на работа, социална защита, социално подпомагане, образование и достъпа до стоки и услуги. Тя не споменава специфично медиите.

В една от ранните чернови на Директивата, Член 4 постановява: „Страните членки трябва ла предприемат необходимите мерки да осигурят, че работещите в образователните институции и в медиите осъзнават образователната си мисия за противодействието на расовата и религиозната дискриминация.” Този текст, обаче, е отхвърлен с аргументи за свободата на словото. Все пак Директивата обхваща и работата на медиите, възприемани в качеството им на „работодатели” или „институции, предоставящи обществени услуги”.

От 01.01.2004 г. в България е в сила Законът за защита от дискриминацията, който урежда защита срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Законът за защита срещу дискриминацията напълно транспонира европейските директиви за равенство - 43/2000/ЕС, 78/2000/ЕС, 75/117/ЕИО, 97/80/ЕО, 76/207/ЕИО, като регулира защитата на всички физически лица на територията на Република България, срещу всички форми на дискриминация, и съдейства за предотвратяването на всички форми на дискриминация и утвърждава мерки за равенство във възможностите (равни възможности). Законът за защита срещу дискриминацията забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който България е страна.

Наред със защитата от дискриминация при упражняване на правото на труд (Раздел І) и упражняване правото на образование и обучение (Раздел ІІ), за целите на това изследване е важно да се подчертае предвидената от Закона защита при упражняване на други права, важни за насърчаването на важните възможности в процеса на взимане на решения. Раздел ІІІ от закона защитава правото на лицата с горепосочените защитени признаци да участват в управлението и вземането на решения от държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление при провеждане на политика за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже, както и за представителното участие на лица, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства.

Какви положителни мерки предвижда Законът за защита от дискриминацията за осигуряване на равни възможности?

• 
  специалната закрила за бременни жени и майки, установена със закон, пред работодателя;
  
• 
  различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;
  
• 
  мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;
  
• 
  специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на горепосочените признаци с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;
  
• 
  специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;
  
• 
  мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;
  
• 
  мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими.
  

Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на Закона за защита от дискриминация и други закони, уреждащи равно третиране. Основното задължение на комисията е да наблюдава и контролира спазването на Закона за защита от дискриминация. В допълнение на дейностите посочени в този закон в Правилника е записано, че комисията съблюдава за съответствие на българското антидискриминационно законодателство с правото на ЕС и международните актове.

• 
  Член 3 от Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид (1951);
  
• 
  Член 20 от Международния пакт на ООН за граждански и политически права (1966);
  
• 
  Член 4 от Международната конвенция на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация (1969);
  
• 
  Член 7 от Европейската конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа (1989, с внесени поправки през 1998);
  
• 
  Член 22а на Директивата на ЕС "Телевизия без граници' (1989, с внесени поправки 1997).
  

Последните два документа са изцяло свързани с уредбата и функционирането на медиите. Например член 22а от Директивата „Телевизия без граници” постановява, че „Държавите-членки трябва да гарантират, че телевизионните предавания не съдържат каквото и да е подбуждане към омраза въз основа на раса, пол, религия или националност”. Това не означава, че медиите трябва да се въздържат от отразяване на актове на омраза или насилие на расова или етническа основа. Затова пък означава, че медиите не могат да практикуват подбуждане към омраза. Това разграничение е от изключително значение и разбирането му гарантира, че не следва да се отрежда значимо и изтъкнато място на омразата при медийното програмиране, дори като отразяване на събития от реалността.

Проповядването и подбуждането на вражда и омраза на расова, етническа, национална или религиозна основа чрез медиите е престъпление, което е наказуемо съгласно чл. 162 и 164 от Наказателния кодекс.

Достъпът на малцинствата до медиите е важен индикатор за медийното разнообразие и на него е отредено значимо място в РКЗНМ. Отсъствието или маргинализацията на малцинствата излага на опасност плурализма на медиите и качеството на обмяната на мнения и информация в публичното пространство. Въпросите, свързани с медиите, се разглеждат от член 9 от РКЗНМ. Алинея 1 постановява, че „Страните се задължават да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да отстоява мнение и да получава и разпространява информация и идеи на малцинствения език, без намеса на държавните власти и независимо от границите. Страните осигуряват, в рамките на своите правни системи, лицата, принадлежащи към национално малцинство, да не бъдат дискриминирани в своя достъп до средствата за масово осведомяване.”

Според член 9, алинея 3 от РКЗНМ:

„Страните не препятстват създаването и използването на печатни средства за масово осведомяване от лица, принадлежащи към национални малцинства. В правните рамки на звуковото радиоизлъчване и телевизионното предаване те осигуряват, доколкото това е възможно, и вземайки предвид разпоредбите на алинея 1, лицата, принадлежащи към национални малцинства, да имат възможност да създават и използват свои средства за масово осведомяване.”

Причината, поради която тази алинея задължава държавите да осигуряват възможности на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да създават и използват електронни медии, е че честотите за тях са ограничени ресурси и следователно интересите на малцинствата трябва да бъдат специално гарантирани, докато изискването за печатните издания на малцинствата е то да не се възпрепятства от държавите.

Член 9, ал. 4 на РКЗНМ гласи: „В рамките на своите правни системи, Страните предприемат подходящи мерки, да улеснят достъпа до средствата за масово осведомяване на лицата, принадлежащи към национални малцинства, и за да поощряват търпимостта и да допуска: културен плурализъм.”

Тези мерки включват финансиране на медии на малцинствата, както и насърчаване участието на представители на малцинствата във всички нива на медийния персонал.

Член 6 на РКЗНМ постановява: „Страните трябва да насърчават дух на търпимост, междукултурен диалог и да предприемат ефективни мерки за поощряване на взаимно уважение и разбирателство и сътрудничество между всички лица, живеещи на тяхна територия, независимо от етническата, културна, езикова или религиозна идентичност на тези лица, особено в областта на образованието, културата и средствата за масово осведомяване.”

По този начин се подчертава значимостта на медиите в насърчаването на междукултурен диалог и толерантност.

Член 7 на РКЗНМ се отнася частично до медиите утвърждавайки, че страните, подписали конвенцията, трябва да гарантират на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, зачитане свобода на мирните събрания, свобода на сдружаването, свобода на изразяването и свобода на мисълта, съвестта и религията.