Защита на малцинствените езици

Въпреки че защитата на езиците на малцинствата е тясно свързана със защитата на националните малцинства, системата на Съвета на Европа прави разграничение между тези две групи права.

Най-важният документ в сферата на защитата на езиците на малцинствата е Европейската харта за регионалните и малцинствените езици (ЕХРМЕ) на Съвета на Европа¹², влязла в сила през 1998 г. Този документ няма за цел защитата на малцинствата сами по себе си, а цели защитата на малцинствените езици, говорени от малцинствените групи, които се различават от официалния език или езици. Този документ е гъвкав и позволява страните по хартата да избират измежду набор от предложени мерки по начин, който те смятат за подходящ, с оглед на размера на съответната малцинствена група.

Член 11 от ЕХРМЕ съдържа разпоредби за медиите, които не винаги отчитат размера на групата, а по-скоро силата й в политическия, културния и социалния живот. Член 11 позволява на държавите да въвеждат мерки, които помагат на малцинствата по различни начини:

• 
  Алинея 1 от ЕХРМЕ посочва, че страните се задължават по отношение на ползващите регионални или малцинствени езици в териториите, в които тези езици се говорят, съобразно статута на всеки език и доколкото обществените власти са пряко или непряко оторизирани и играят роля в тази сфера, при зачитане на принципа на независимост и автономия на медиите:
  

Това е най-стриктната опция, в която думите "да осигуряват създаването" означава финансиране и гарантиране на фактическото създаване на поне една радиостанция и един телевизионен канал на регионални или малцинствени езици.

• 
  Чл.11, ал. 2 от ЕХРМЕ постановява, че „Страните се задължават да гарантират свободата на прякото приемане на радио- и телевизионните предавания от съседни страни на език, използван в идентична или подобна форма на регионален малцинствен език, и да не възпрепятстват ретрансмисията на радио- и телевизионни предавания от съседни страни на такъв език. Те също се задължават да гарантират, че няма да се поставят ограничения за свободата на изразяване и свободното разпространение на информация в пресата на език, използван в идентична или подобна форма на регионален или малцинствен език...” Клаузата за невъзпрепятстване на трансмисията на радио- и телевизии предавания от съседни страни се отнасят за малцинствата, живеещи на границата с държавата майка. Правото на достъп до трансгранични радио- и телевизионни предавания се утвърждава и от други документи, специфични за медийната сфера.
  
• 
  Чл.11, ал. 3 от ЕХРМЕ посочва, че „Страните се задължават да гарантират, че интересите на ползващите регионални и малцинствени езици, ще се представляват или зачитат от органите, създадени в съответствие със задължението за гарантиране свободата и плурализма в медиите.” На практика това означава, че в страни със значително малцинствено население малцинствата трябва да бъдат представени в националните и в регионалните регулаторни органи.
  

• 
  Насърчаване на „грамотността в сферата на информационните технологии” (т.е. осигуряване възможност на групи, които нямат достъп до информационни технологии, да получават знания и да придобият умения в тази област);
  
• 
  Утвърждаване на езиковото разнообразие в кибер пространството;
  
• 
  Насърчаване на създаването, запазването и разпространяването на разнообразно съдържание в медиите и глобалните информационни мрежи;
  
• 
  Утвърждаване ролята на обществените радио и телевизия за развитието на висококачествени аудио-визуални продукции.
  

Сред основните принципи в Член 10 от ЗРТ, в точка 4 се регламентира неприкосновеността на гражданите, в точка 5 - недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите, а в точка 6 - недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак;

Член 17 от ЗРТ се отнася до отговорността на радио- и телевизионните оператори за съдържанието на предаванията, които разпространяват. Разпоредбата на алинея 2 от този текст ги задължава да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващ;: жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните Н непълнолетните.

По отношение на езика, който трябва да се използва в медиите, Конституцията на България определя българския като официален, но позволява изключения за граждани, чиито майчин език не е български. Член 12 от ЗРТ определя, че програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на официалния език, но в алинея 2 се уточнява, че те могат да излъчват програми и на друг език с образователна цел или за български граждани, чиито майчин език не е български.

Регулаторният орган, определен по този закон, е Съветът за електронните медии, който е оторизиран да налага санкции при нарушаване на разпоредбите, забраняващи нетолерантността - включително отнемане на лиценза на оператора.

През ноември 2004 г. е приет Етичен кодекс на българските медии, а впоследствие се създават 2 етични комисии – съответно за електронните и за печатните медии. Етичният кодекс съдържа само два доста общи текста, свързани с темата за отразяването на малцинствата в медиите. Единият регламентира недопускането на омраза, насилие и дискриминация на всякаква основа, включително етническа и религиозна, а другият заявява ангажимент журналистите да не посочват расовата, религиозната и етническата принадлежност, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията.

Липсва специфично законодателство, държавни и секторни политики за насърчаване на представителството на малцинствата в медиите. Правото на малцинствата на достъп до медиите не е конкретно гарантирано нито по закон, нито на практика, нито по отношение на съдържанието, нито на персонала. Дори в обществените медии въпроси, свързани с малцинствата, се отразяват оскъдно, а журналисти от малцинствен произход почти липсват.

В съдържателен план различните малцинства са представени в основните медии в различна степен, а някои са напълно невидими - за тях не се говори, а те самите нямат нужните позиции за медийно изразяване и изява. Част от тези общности са малки (татари, гагаузи, армъни и т.н.), но други са многочислени (помаците и българоезичните мюсюлмани). В информационните и публицистичните предавания материали за ромите се появяват най-вече по повод на криминални случаи, социално битови проблеми в общността или противопоставяния между отделните общности в групата.

Предаванията на обществените медии, представящи малцинствата в страната, са малко като брой и пропорция от програмното време. Предаването „Етноси” по Българско национално радио (БНР) се излъчва по половин час всеки ден и по един час в неделя. През януари 2008 г. стартира предаването „Мултикултурни диалози”, посветено на уникалното предимство на европейското културно многообразие и взаимодействието между многоликите култури на Европа . Програма „Радио България” на същото радио излъчва предавания за чужбина на различни езици, но не на малцинствените в България езици. Изключение правят излъчванията на турски език, които, освен за Турция, са насочени и към турската малцинствена общност в България - всеки ден по половин час сутрин и обед и по един час вечер, плюс едночасово младежко предаване в събота и неделя.

Българска национална телевизия (БНТ) излъчва всекидневно (без събота и неделя) 10-минутни информационни емисии на турски език, половинчасово предаване „Светът на ромите” - два пъти месечно, половинчасово ежеседмично предаване „Заедно”, като общото за двете последни е, че са излъчвани в неактивно телевизионно време.

Електронни медии на малцинствата почти липсват, с изключение на една частна кабелна ромска телевизия, която е с ограничен регионален обхват. Печатните малцинствени медии с национално и регионално покритие са малко на брой, оцеляват изключително трудно и твърде често са зависими от средства, разпределяни от правителствената структура, работеща но въпросите на малцинствата, което е допълнителен проблем сред проблемите на малцинствените издания.

Малцинствената проблематика във всички видове медии е силно повлияна от политическата конюнктура, която често поставя свой щемпел на проблемите на малцинствата в разрез с международните стандарти, регламентиращи техните права. Досега медиите или поради неотчитане, или поради подценяване на тази подмяна - не са заявили проактивна роля, изисквайки от политиците и политиките да влязат в крак с тези стандарти.


БНР

1. 
   Програма “Христо Ботев”, “Етноси” (“Христо Ботев”), всеки делничен ден от 17:00 – 17:30 часа
   
2. 
   Предавания на Радио България на турски език, всеки ден от 08:00 – 08:30 (събота и неделя от 08:00 – 09:00), 15:00 – 15:30 часа, 20:30 – 21:00 часа, в региони с компактно население от турското малцинство.
   

Мултиетническо предаване “С еднакъв ритъм” - седмично, петък, от 10.00 – 11.00

“Haberler – Хаберлер” – новини на турски език всеки делничен ден от 17:00 – 17:10 часа. През месец декември 2009 г. се разгоря оживена полемика по въпроса за национален референдум дали да има или не новини на турски език по БНТ.

"Романо лумиа - светът на ромите" - документална поредица.

Излъчва се през сряда от 18:30 часа

               "Заедно" - седмично телевизионно предаване. Отразява проблемите, културните и етническите особености на различните традиционни малцинства в България. Излъчва се  всеки четвъртък, от 16:30 часа

 "Етно" - посветено на издирването и проследяването на важни и живописни традиции, вярвания, обичаи и занаяти на различните етноси, живеещи в България. Излъчва се всяка втора неделя от месеца от 12:20 часа, всеки втори вторник от 13:30 часа по Канал 1 и всяка трета неделя от месеца от 17:00 часа по Сателитен Канал ТВ България 

“Дарик радио”

 "Студио Етно" - Предаване за музиката на различни етнически общности (етно-музика), излъчва се в четвъртък, от 20:00 до 21:00 ч.

водещ Мая Стилиянова

 

Седмично ромско шоу „Jar Jar” или в превод на български – „Чакай, чакай” по „Канал 2001“ до 2003 г., от 2006 г. в ТВ „7 дни“. Негов водещ е поетът и журналист Христо Христов, който понастоящем организира трети пореден конкурс за роми.¹³

ТВ “Евроком”

“Етнопалитра” - всяка неделя от 14:00 – 14:30 часа

Ежедневна програма с новини, сутрешен блок, авторски предавания и актуални дискусии на ромски и български език, външни продукции – филми, музикални предавания

“Джумаята – предаване за култура и етноси” - седмично, излъчва се в неделя – 17:40, повторение в събота от 12:30 ч.

“Шарен свят” – културно, образователно и развлекателно предаване, всеки петък от 19:30 часа

Колкото до словото на омразата, то бе честа практика в редица български медии през периода на прехода. Все още в немалко водещи медии се прокрадва скрита враждебна реч, етикетиране, сарказъм, подигравателна ирония, нечувствителност и грубост по отношение на малцинствената идентичност и др. Една значителна група медийни продукти, без да са преднамерено негативни, са в различна степен неадекватни и най-често представят едни или други малцинства като екзотично явление, вместо като неделима и равноправна част от всекидневния живот на обществото.

Справедливият достъп на малцинствата до медиите означава две неща: по отношение на съдържанието - коректно описание на малцинствата и безпристрастно отразяване на въпроси, свързани с тях, и по отношение на участието - справедливо представителство на малцинствата на всички нива на работа в медиите (управление, програмиране, редактиране), което да е пропорционално на числеността на съответната общност спрямо цялото население.

Един от основните проблеми, свързан с медиите, малцинствата и враждебната реч, е липсата на значим противовес в основните медии – тоест позитивни, интерактивно и интересно поднесени сюжети за малцинствата и междукултурните отношения. Ниско тиражните малцинствени вестници, телевизионните и радиопредаванията с ограничено разпространение и аудитории, не са в състояние да запълнят този вакуум.
Добри практики от България
Конкурс за толерантна журналистика “Димитър Пешев”

Националният конкурс е създаден през 2003 г. като ефективна и подходяща форма да се изтъкнат за отлични постижения професионалисти от българския печат и електронни медии, които отразяват с познание, разбиране и толерантност проблеми, свързани с етническите взаимоотношения, различията и съжителството на верски, културни и други малцинства. Основателите и организатори на конкурса са Фондацията “Междуетническа инициатива за права на човека”, Представителството на Програмата на ООН за развитие, Българската телеграфна агенция и Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски”.

Журналистическият конкурс носи името на Димитър Пешев, депутатът, помогнал за спасяването на българските евреи през Втората световна война - символ на гражданска доблест при отстояването на принципите на междуетническата толерантност и сътрудничество. Като подпредседател на 25-ото Народно събрание и министър на правосъдието, Димитър Пешев се противопоставя на намерението на правителството и съдейства за предотвратяване депортирането от България на 48 000 евреи през 1943 г.

Спасяването на българските евреи през Втората световна война е достоен акт, който говори за толерантното мултиетническо българско общество.

Националният конкурс включва компонент “Мониторинг на медиите”, който се извършва през цялата година, както и церемония по награждаването, провеждана всяка година в Международния ден за правата на човека – 10 декември. Жури от изтъкнати български журналисти и медийни експерти от различен етнически произход, присъжда наградите “Димитър Пешев” за високи постижения в журналистиката на толерантността по етнически и верски теми.

Журналистическият конкурс и наградите “Димитър Пешев” са включени като добра практика на България в Националната стратегия и в Плана за действие на страната в инициативата на ООН “Алианс на цивилизациите”. Информация за конкурса и наградите “Димитър Пешев” беше разпространена сред участниците в Първия годишен форум на “Алианса на цивилизациите” (Мадрид, януари 2008 г.). Изводите и поуките от провеждането на конкурса бяха представени и на международната конференция “Алиансът на цивилизациите и отговорността на медиите в мултикултурните общества” (София, април 2008 г.). Националните и международни партньори на конкурса вече обсъждат възможността за превръщането му в регионална инициатива.

Електронната страница www.diversitybulgaria.org/bg/ предлага поглед към цялата проблематика като нормативна база и практика както в България, така и в държавите с най-богат опит в това отношение. Сайтът предлага актуална информация за дейности, събития, конкурси, проекти, ресурси в тази сфера, помага да се създадат полезни контакти с други колеги от страната и чужбина със същите тематични интереси. Той е журналистически портал - с линкове към всякаква информация по етнически въпроси от целия свят. Страницата www.diversitybulgaria.org/bg е посветена на различията и равните възможности. Уебсайтът е създаден като продължение на съвместен проект на Британския съвет и ВВС за отразяване проблемите на малцинствата в медиите. Той продължи три години, през които експерти от световноизвестната британска медиa обучиха 57 български журналисти. Четирима от тях преминаха и през едномесечни стажове в BBC Television, Carlton Television и BBC Radio Ulster в Обединеното кралство.

Сайтът дава информация по проблемите на етническото многообразие и предлага също пълноценно онлайн обучение, което има за цел да даде базисни знания и да развие практически умения у журналистите, които пишат за малцинствата в България, да ги научи да избягват расизма и ксенофобията. Квалификационният курс е разработен от Тони Голдман от Международната федерация на журналистите и Нери Терзиева - известна българска журналистка и експерт по въпросите на малцинствата и медиите. Той е базиран върху изучаването на нормативни документи, анализи и изследвания, попълването на онлайн тестове и реализацията на практически задачи.

Най-ценната част от съдържанието на сайта са материалите, разделени в три основни категории:

• 
  научни изследвания и анализи за малцинствата в България;
  
• 
  нормативни документи и други информационни материали;
  
• 
  линкове към различни правителствени институции и неправителствени организации, които се занимават с проблемите на демокрацията, бедността, малцинствата.
  

Центърът за развитие на медиите (http://www.mediacenterbg.org/) в София е създаден през 1998 г. с цел подпомагане на развитието на независими медии в България. Центърът предлага професионално обучение за журналисти и медийни ръководители, издава учебни помагала и работи за създаването на връзки между медийните организации в България и извън страната. Сред международните партньори на центъра са Телевизия и Център за обучение Дойче Веле, Центърът за обучение на Холандското радио, Фондация „Гардиън”, Би Би Си Уърлд Сървис Тръст, Press Now и Институтът „Отворено общество”. Центърът е член на Мрежата за професионализация на медиите в Югоизточна Европа, в която участват 17 подобни института от региона. Изпълнителният директор на Центъра, г-н Огнян Златев, беше избран за президент на Мрежата през март 2002 г.

Специализираните програми на Центъра включват обучение по английски език за журналисти, а така също и отразяване на разследвания, политически репортажи и новини, свързани с Европейския съюз, управление на медии и интернет журналистика. Центърът за развитие на медиите е организирал четири конкурса за журналисти – три, чиято цел е да развиват разследващата журналистика и един по въпросите за равните възможности на жените и мъжете в България в светлината на присъединяване към ЕС.
Проект „Подобряване на професионалните стандарти на българските журналисти”

Целта на проекта е да стимулира независимите медии и сближи журналистическите стандарти в България до тези в Европа в процеса на интеграция. Отделните компоненти по проекта ще разглеждат установените слабости по различни начини, като се концентрират върху четири области:

Медийна саморегулация;

Управление на човешките ресурси;

Възможности за обучение на журналисти;

Обучение по журналистика на университетско ниво.

Работата по тези направления ще подобри съществено кадровия поток между медиите посредством подкрепа и обучение на журналисти преди и по време на тяхната кариера и установяване на критерии за сравнение на професионалните и етичните стандарти, което ще осигури по-добра служба в интерес на обществото.
Наръчник за журналисти „Отразяване на многообразието”, Яна Бюрер Тавание, 2006 г.
Идеята за наръчника възниква в края на 2006г. когато Британски съвет започна работа по проекта „Медии и обществено многообразие“. Проектът цели да насърчи положителна промяна в нагласите към идеите и практиките на културното, икономическото и социално многообразие в България. Британски съвет от няколко години работи по темата за коректното отрязяване на многообразието, с проекти включващи съвместни обучения с БиБиСи за действащи журналисти; интернет сайт и онлайн обучение по многообразие; едномесечни стажове за журналисти в британски редакции с опит в тази област. Проектът „Медии и обществено многообразие“ развива нов подход, който да спомогне за повишаване на информираността за многообразието и да се противопостави на едностранчивостта, расизма, маргинализацията и дискриминацията.

В началото на проекта са поканени 66 редактори, програмни директори, журналисти, репортери, медийни експерти и ръководители на организации и институции ангажирани с проблемите на многообразието. Оценявайки нуждата от подобен наръчник, който да включва съвети и практическа помощ за справяне с предизвикателството да се пише за многообразието, четивото съдържа примери, които демонстрират „добри“ и „лоши“ практики; речник на недопустимите думи; приемливи синоними на неприемливите думи; и техники за работа с различните общности. Това е стегнато и достъпно четиво написано с усещане за хумор и свобода, като се предлага в печатен и електронен формат. Наръчникът цели да помогне, доколкото това е възможно, да се избегнат капаните на езика и липсата на знания за различните групи когато се пише и говори за интеграцията на нови хора, нови идеи, нови култури и нови вярвания - безпристрастно и достоверно.

След подробно проучване с участието на заинтересованите страни, екип от международни и български експерти разработи съвместно Етичен кодекс, който беше предложен и дискутиран с представители на медийната общност в България. Кодексът формулира начина, по който журналистическият материал се събира и отразява, и съответства на най-високите стандартите за професионалната етика. В секция Дискриминация има две точки: 2.5.1: „като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация“ и 2.5.2: „Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията“. Това изискване на Етичния кодекс не е безсмислено пожелание, нито престараване на защитниците на човешките права. Етническата (а и расовата, религиозната) принадлежност на хората няма никакво отношение към техните действия. Тя би била от съществено значение за смисъла на информацията в много редки случаи - например когато се отразяват сблъсъци на етническа основа или когато се анализират в дълбочина проблемите на дадена група. Текстът в т. 2.5.2 от кодекса не ни ограничава да пишем и говорим за проблемите, свързани с етническите групи, а само ни показва как да го правим максимално коректно не само към тези групи, но и към всички наши читатели, зрители и слушатели.

Разработването на кодекса беше процес на консултации и взаимодействие: проектът беше предоставен на фокус групи за коментари и бележки. Кодексът получи широка подкрепа и близо 50 медии го приеха и подписаха на официална церемония на 25 ноември 2004 г. На церемонията присъстваха Президентът на Република България, Премиерът и Председателят на Народното събрание. Междувременно Кодексът беше подписан от още 30 медии. Предвижда се програма за обучение и консултации за осигуряването на допълнителна подкрепа от страна на медийната общност.

Екипът, който отговаря за разработването на Етичния кодекс, създаде също концепцията за работата на Комисия по жалбите и Съвет за журналистическа етика – бърз и опростен механизъм, чрез който гражданите да могат да подават оплаквания срещу медиите, например в случай че смятат, че Етичният кодекс е нарушен. Комисии по жалбите съществуват в много европейски страни и спомагат за подобряване на журналистическите стандарти, за утвърждаване на надеждността на медиите, за предотвратяване на случаите на клевета и за нарушения на законодателството. През 2005 г. е учредена Фондация „Национален съвет за журналистическа етика”, чиято основна цел е да създаде система за саморегулиране на медиите чрез прилагането на Етичния кодекс и решаването на спорове между медиите и аудиторията. Съучредители на фондацията са: Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори АБРО, Съюзът на издателите в България, Съюзът на българските журналисти и Българската медийна коалиция.

Фондацията има два постоянно действащи органа – Комисия за етика в печата и Комисия за етика в електронните медии, които разглеждат жалби срещу нарушения на Етичния кодекс. Комисиите се състоят от по 12 члена - избрани в три квоти: квота на журналистите (4), квота на издателите (4) и независима квота (4). Основните функции на Етичните комисии са да следят за спазването на приетия от българските печатни и електронни медии Етичен кодекс, да решават спорове между медиите и аудиторията, да стимулират публичния дебат по въпросите на журналистическата етика, да допринасят за установяването на високи професионални и етични журналистически стандарти и по този начин да защитават свободата на словото и залегналите в Конституцията на Република България комуникационни права и свободи на българските граждани. 

Подписването на Етичния кодекс и създаването на Етична комисия, която да следи за спазването на кодекса са нова гаранция за:

• 
  защита свободата на словото;
  
• 
  за правото на гражданина на пълна и достоверна информация;
  
• 
  защита на личното достойнство и неприкосновеността на личния живот на гражданите;
  
• 
  отстояване на единни професионални и морално-етични стандарти на журналистическа дейност.
  

Всяка система за регулиране на съдържанието на печатните и електронните медийни продукти трябва да цели постигането на баланс между две категории конкуриращи се интереси и права - свободата на словото и запазването на личната чест и достойнство и защита срещу дискриминация. От една страна, регулацията съществува, за да предотвратява разпространение чрез медиите на вредно, подстрекаващо, незаконно или друго нежелателно съдържание. От друга страна, всяка регулаторна система трябва да защитава и утвърждава правото на информация и на свободно изразяване на мнение.

Постигането на оптимален баланс между тези права и интереси е деликатна и трудна задача както в сферата на международното право, така и на националното законодателство. Нещо повече, правото на равенство в достъпа на всички граждани до информация и до медиите, което въплъщава един универсален идеал на принципите на равенството и свободата на словото, за съжаление не е отразено справедливо в реалния медиен пейзаж, в който интересите на малцинствата често остават маргинализирани, а самите те - подлагани на враждебна реч.


6

Executive Summary in English
The Diversity Toolkit for Media produced under Progress to Equality: National Effective and Innovative Practices to Combat and Prevent Discrimination (VS/2009/0384) is aimed at journalists, students and tutors on journalism and public broadcasters. It is comprised of national and EU examples of good and bad practices in media, some of them taken from the lodged filed with the Commission for Protection against Discrimination (hereto: CPD), others derived from the campaign “In the Sake of Tolerance” which CPD launched in early 2009, in order to focus journalists’ and civil society’s attention at the harms of intolerance and hare speech. The Toolkit presents the conclusions and recommendations of various EU-level and national stakeholders, poses challenging questions to media professionals and urges to deeper reflection and consideration of freedom of expression, self-regulation and respect for human dignity and honour. It is designed as practical and awareness-raising tool for the journalists and media professionals.

The contents are organized around the following subjects:

• 
  Progress (2007 – 2013) - the Community programme for employment and social solidarity;
  
• 
  Introduction – on tolerance as the path to peace and on diversity in media content and practice as a crucial factor for the fostering of social cohesion and preventing conflict. Media can strengthen society by unfolding the creative potential of people from different backgrounds.
  
• 
  On Social Inclusion, Media and Diversity – on driving forces affecting social cohesion, the role of media in promoting diversity in the background of Bulgarian multi-ethnic society.
  
• 
  Checklists for Journalists, Checking the Facts and the News - On one’s awareness of his or her personal assumptions about the issues, the stories and the people they cover; on the power of images, words, sounds and music; on mentioning ethnicity when it is not relevant to the story; on facts-checking; on the strive to find many different opinions among the minority and on stories maintaining stereotypes.
  
• 
  On Media as a Mirror of Society – urging the reader to reflect to what extent media do provide an authentic picture reflecting diversity – how often do we see and hear the voices of ethnic minorities, persons with disabilities, individuals of different sexual orientation, etc.
  
• 
  Diversity Checklist – a list of 14 questions applicable for any journalistic entry or coverage;
  
• 
  Useful Tools – good practices from the EU level presenting diversity management strategies in the newsroom, editorial, recruitment, programming and training;
  
• 
  Words and Meanings – on the selection of words, correctness of terms and implicated messages;
  
• 
  Listen Carefully! – on the art of listening as integral part of good journalism;
  
• 
  Recommendations for Media Diversity;
  
• 
  Professional Principles of Ethical Media Coverage;
  
• 
  International Standards in the Right to Freedom of Expression;
  
• 
  National Media Legislation;
  
• 
  From Theory to Practice – some not so good examples from CPD cases and media;
  
• 
  Good Practices from Bulgaria;
  
• 
  Self-Regulation and Code of Ethics;
  
• 
  CE Resolution 1003 (1993) on the ethics in journalism and References.
  

The Decision no. 1672/2006 establishing a Community programme for employment and social solidarity – PROGRESS was adopted by the European Parliament and the Council on 24 October 2006 and published in the OJ on 15 November 2006. Its overall aim is to support financially the implementation of the objectives of the European Union in the employment and social affairs area as set out in the Social Agenda and thereby contribute to the achievement of the Lisbon Strategy goals in these fields.

 PROGRESS mission is to strengthen the EU contribution in support of Member States’ commitments and efforts to create more and better jobs an to build a more cohesive society. To that effect, PROGRESS:

• 
  provides analysis and policy advice on PROGRESS policy areas;
  
• 
  monitors and reports on the implementation of EU legislation and policies in PROGRESS policy areas;
  
• 
  promotes policy transfer, learning and support among Member States on EU objectives and priorities;
  
• 
  relays the views of the stakeholders and society at large.
  

The seven-year Programme targets all stake holders who can help shape the development of appropriate and effective employment and social legislation and policies, across the EU-27, EFTA-EEA, Croatia, Former Yugoslavian Republic of Macedonia and EU candidate countries and Serbia.

For more information see: http://ec.europa.eu/employment_social/progress/index_en.html

Prior to the democratic changes in 1989, the Bulgarian mass media system was centralized, State-owned and subordinated to the priorities of the Party-State system. Thus, for forty years, journalism was monotonous, instructive and politically controlled. The censoring institution prompted the development of self-censorship, the lack of information entailed misinformation, the absence of pluralistic press and broadcasting resulted in newspapers, magazines, radio- and television programs of marginalized profile.

The democratization processes in society strongly influenced the mass media development in Bulgaria. The new Constitution was adopted in 1991 and guaranteed freedom of expression to all citizens. Article 40 (1) specifically defended the freedom of the mass media: “The press and the other mass information media shall be free and shall not be subjected to censorship” (Bulgarian Constitution, 1991).

Of all other institutions, the mass media system most rapidly responded to the transition to democracy after November 1989. It underwent profound changes in structure, management and social functioning during the transition to a Civil Society and market economy. That led to a strong decentralization process and to the emergence of pluralistic print and electronic media. The spirit of pluralism and the understanding that the importance of each medium was bound to its contribution to social change became a pragmatic guideline for survival and development. Audiences forced journalists to assume the role of heralds of political, economic, cultural, and social change. Reality, however, proved quite different in style from “wishful democracy” and the media world accordingly produced parallel pictures of life in times of critical hardships, contests, and challenges. The unstructured Civil Society, however, failed to lay down a steady public groundwork for professional journalism.

Although the journalistic community adopted its ethical code in 2004 (Ethical Code, 2004), it failed to build the mechanisms for sustaining it and in many cases still reacts inadequately to important and publicly significant issues, as well as to a number of professional problems. Several journalistic unions were established, but they failed to defend the basic professional rights and responsibilities. Legislation, or rather the manner of its implementation, also failed to create a media environment equally distanced both from political and business interests, and able to serve the public and the public interest. While there is no law that regulates the print media in Bulgaria (slander and libel are covered by the Penal Code), the electronic media are regulated by the Radio and Television Act adopted in 1998, and under the Telecommunications Act adopted the same year. Both acts have been amended many times. Bulgaria has ratified the European Convention on Transfrontier Television (1997) and since accession to the EU has also been covered by the EU Television Without Frontiers Directive (now Audiovisual Media Services Directive). The current media regulations are closely aligned with EU legislation.

In compliance with its functions, set by the Radio and Television Law, the regulatory body (previously the National Council for Radio and Television and now the CEM) monitors compliance with statutory requirements on advertising, sponsorship, copyright, protection of youth and minors. CEM considers cases of violations established by its experts and complaints by citizens and organizations. There are no special statutory regulations of printed media. Texts from other laws, such as, for example, laws about slander and libel (under the Penal Code) can be applied both to printed and electronic media. An ethical code of Bulgarian media was drafted with the participation of EU experts was approved in 2004. In the end of 2005 two self-regulatory bodies, the Ethics Committee for the Print Media and Ethics Committee for the Electronic Media were established and started their work in 2006. A strategy for the development of the audiovisual media was adopted in 2005. In the next few years, the most important goal of national media policy will be digitalization. Its development largely depends on technical and economic development and on the interests of broadcasters and customers. Bulgarian society is still not aware of the new opportunities of digitalization and currently there is a lack of public interest. Presently, the two national institutions that regulate the electronic media are the Council for Electronic Media (CEM) and the Communications Regulation Commission (CRC). They issue radio and TV licenses and register cable and satellite broadcasters. CEM (formerly The National Council for Radio and Television) is the regulatory body that monitors compliance with the Radio and Television Act, including issues such as advertising, sponsorship, copyright, and protection of minors. The Council also considers complaints by citizens and organizations. CRC (formerly The State Commission of Telecommunications) manages the radio spectrum. It also enforces the Electronic Communications Act, adopted in 2007, which has laid down the legal basis for the digital switchover.

The significance and role of the media in Bulgaria have grown tremendously with the development of new platforms for distribution of audio-visual content.

Several main trends in the mass media development have accompanied the democratization processes in Bulgaria:

The absence of a critical debate on issues of public interest and the increased commercialization of contents illustrate how difficult it is for the journalistic community to become a true corrective of the authorities. In fact, the internal professional debate on the place and role of journalism for the democratic performance of society has been constantly postponed. Nevertheless, the power of mass media has become increasingly viable in social life. The changes have provided the journalists with a strong hold on public opinion. Thus, the mass-media system often operates as a Fourth Estate, influencing social attitudes, political opinions and decision-making on national priorities.

However, bearing in mind the rapid technological developments in a highly competitive market, a major concern about the vitality of the new regulatory rules may be how long the pillars of the European audiovisual model (cultural diversity, protection of minorities, consumer protection, media pluralism, and exclusion of racial and religious hatred) will be protected.

After the adoption of the Radio and Television Law in 1998, a number of amendments to the Act were passed. There are several shortcomings of the existing legal framework for the electronic media but there is no political will for changes. The lack of adherence to professional standards (particularly in regional and local media), and excessive focus on sensation, crime and violence are continuously criticized both by the audience and from within the professional community.

Настоящата публикация се издава с приложен към нея електронен диск, който освен електронния вариант на наръчника съдържа следните материали:

1.Сборник Практика на Комисията за защита от дискриминация, 2008г.;

2.Резолюция № 1003 от 1993г. за журналистическа етика на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ;

3. Препоръка №20 от 1997г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа за езика на омразата;

4. Препоръка № 21 от 1997 г. Комитета на министрите на Съвета на Европа за медиите и насърчаване на толерантността;

5. Препоръка №27 относно дискриминацията спрямо роми, Комитет за премахване на расовата дискриминация, ООН;

6.Препоръка №29 на Комитета за премахване на расовата дискриминация, ООН;

7.Обща препоръка №6 на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността – Борба срещу разпространението на расистки, ксенофобски и антисемитски материали чрез интернет;

8.Обща препоръка №19 на Комитета за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,ООН;

9. Обща препоръка №23 на Комитета за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,ООН;

10.Практиката на Европейския съд по правата на човека относно чл.10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, извадка от публикация на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността „ Combating racism while respecting freedom of expression”,юли 2007г.;

Медии на етническите малцинства и интеркултурни медии, Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, http://www.nccedi.government.bg/

Авторското право върху сборника принадлежи на Комисията за защита от дискриминация.

Съставители: Есен Фикри, член на КЗД

Живка Георгиева, старши експерт в КЗД

София Десиславова, старши експерт в КЗД

Маргарита Спасова, външен експерт

Редактор: Дойчин Дойчев, главен секретар на КЗД

Превод: Маргарита Спасова, външен експерт
Дизайн корица: Аспея Алексиева, външен експерт

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ
Всички права запазени.
Тази публикация не може да бъде възпроизвеждана, съхранявана в каквато и да било система за съхранение на данни, нито препредавана, в това число излъчвана, нито на части, нито в цялост, по какъвто и да било метод, в това число фотокопирани, електронни, механични, записващи или други средства без изричното предварително разрешение на Комисията за защита от дискриминация.

Настоящата публикация се разпространява безплатно.

София 1051, ул. „Триадица” № 2

Тел: (02) 8119 443

Факс: (02) 988 44 05

http://www.mlsp.government.bg

Комисия за защита от дискриминация

София 1125, бул. “Драган Цанков” № 35

Тел: (02) 807 3030

Факс: (02)870 8448

e-mail: kzd@kzd.bg

www.kzd-nondiscrimination.com