„Произход, еволюция и характеристика на финансите
Изтегляне 65.53 Kb.
|
 С.А. „Димитър Апостолов Ценов”
РЕФЕРАТ
на тема: „Произход, еволюция и характеристика на финансите” Изготвил: Проверил: Свищов, 2014 Въведение Докато парите са възникнали и функционирали отделно и независимо от държавата, финансите са изцяло продукт на нейното възникване и функциониране. Осигуряването на необходимите на държавата ресурси за изпълнението на нейните функции и задачи и тяхното използване е първопричината за възникване на специфични взаимоотношения между държавата и нейните граждани, които по-късно намират проявление в понятието финанси. Финансите, като особена форма на взаимоотношение между държавата и нейните граждани са възникнали и функционират успоредно с възникването на държавата. Финанси е имало много преди да се появи понятието „финанси”. Самото понятие се появява 13 – 14в.сл.Хр. Съществуват различни мнения по въпроса от къде идва произхода на думата. Едната теза е, че произлиза от латинската дума „FINIS”, която в превод означава финал, край, приключване на сделка. Други смятат, че произхода на думата е от лат. “FINANTIA” = изплащане на дълг на определен падеж. През 16в. в това понятие е вложен и негативен смисъл и то е означавало „измама, спекулация, лихварство”. Еволюция в разбирането за държавните финанси. Класическа школа През 17в. възникват финансите първо като теория чиято създатели са класиците Адам Смит с епохалната си книга „Богатството на народите” и Дейвид Рикардо. А. Смит формулирал принципа за предоставяне на държавата на 10% от националното богатство, респективно от БВП. Той формулира трите класически правила на финансово икономическата политика на държавата , които се свеждат до: -Умерена стопанска дейност; -Балансиран и без дефицитен бюджет; -Неутрална данъчна и финансова политика.
В класическата финансова теория и практика доминира убеждението, че финансите са наука за разходите, а основната дейност е събирането на приходи с цел покриване на разходите; обема на държавните разходи трябва да бъде ограничен, и темпа на нарастването му – слаби; набраните чрез финансовите методи и форми ресурси не може да се използват за икономически цели; важно значение има съблюдаването на принципа за справедливост в разпределението на тежестта на разходите между отделните слоеве и групи в обществото. Кейнсианска школа В основата на съвременните възгледи за активната държавна финансова политика лежат идеите на Дж. М. Кейнс, които са изложени в книгата „ Обща теория за заетостта, лихвата и парите” и е приета като спасение от стопанската депресия. Кейнс предлага модел на икономическата система, в която участват бюджетните приходи, разходите, заемите и инвестициите – система, в която активните и водещи функции се изпълняват от държавата.Това е и основата за създаването на икономическа теория, в която държавните финанси са инструмент за осигуряване на висока заетост, стимулиране на търсенето, потреблението и спестяването. В основата на икономическите виждания на Дж. М. Кейнс лежи идеята за водеща роля на търсеното. Според него много от проблемите на икономиката могат да бъдат решени чрез създаване на система за ефективно търсене, а самият термин „ефективно търсене” означава баланс между производството и потреблението, което може да бъде постигнато чрез активна държавна намеса. Голям принос за доразвиването на кейнсианската концепция за държавните финанси има Алвин Хансен. Благодарение на него някои от идеите на Кейнс добиват завършен вид. Според А. Хансен в основата на управлението на икономиката трябва да стои механизмът на вградените стабилизатори, който е пригоден за поддържане стабилността на икономическата система. Неокласически синтез Появата и развитието на неокласическия синтез е израз на стремежа на някои икономисти да доразвият кейнсианството. Привърженици на неокласическия синтез са Р. Мъзгрейв, Дж. Тобин, Р. Солоу, Дж. Хикс и др. Теоритическите постановки са разработени от носителя на Нобелова награда за икономика Пол Самуелсън. Той посочва, че ще има положителни резултати от държавната намеса, ако стопанските програми се съобразяват не само с правителството, но и с частния сектор. Две са водещите сили в съвременната икономика – държавата и частния сектор. В неокласическия синтез се съдържа всичко характерно за кейнсианската концепция като държавна намеса с цел повишаване на националния доход и постигане на пълна заетост, активна финансова и инвестиционна политика но се допълва и съчетава с разпределението на националния доход, икономическия растеж и грижата за индивидите. За привържениците на неокласическия синтез достатъчна за ефективното действие на финансовите и парични инструменти пълна заетост е 95%. При поддържане на пълна заетост от 97% , според Самуелсън частта от дохода, създадена при пълна заетост трябва да се насочи към инвестиции чрез два типа мероприятия: -парично-кредитна експанзия, способстваща за нарастването на капитала. -строга финансова политика, целяща с „достатъчно високи данъчни размери” да се контролира вероятно нарастване на инфлацията. Финансовата теория на неокласическия синтез е своеобразно доразвитие на предложените от кейнсианците и класиците теории.
Често икономистите представят финансите като система от взаимовръзки, които възникват при разпределението и преразпределението на продукта на труда между създателите му. В процеса на разпределението на доходите, парите са в постоянно движение – от един икономически агент към друг (от фирмите към държавата и обратно, и от домакинствата към държавата и обратно). Поради тази причина държавните финанси са понятие, което изразява обществените процеси. Поради факта че измерването на продукта на труда става в пари, то трябва да се спомене, че главно става въпрос за разпределение изразено в пари. При свързването на финансите само с разпределението, се губи спецификата на този инструмент, която я отличава от останалите инструменти (дялови вноски, лихва и др.).За да се определят точно държавните финанси трябва да се подчертае, че те обхващат само движението на парите, свързано с формирането и използването на централни и местни бюджети. При разпределението на доходите във фирмите се формират някои специфични бюджети като: бюджет на запасите, бюджет на инвестициите, бюджет на производството, бюджет на работната заплата и др. Именно при преразпределението се формира и използва голяма част от централизираните бюджети. Следователно това което отличава паричните потоци, които са в обхвата на държавните финанси от другите е формирането и изразходването на бюджети на централните и местните органи на държавното управление. С други думи същността на държавните финансите се състои в това, че те изразяват частта от разпределението на продукта на труда, свързана с формирането и изразходването на определена съвкупност от бюджети. Графична дефиниция на мястото на държавните финанси в обществените явления и процеси: 
Разбиранията за държавните финанси през годините се променят спрямо икономистите следвали различни теории. Те биват допълвани или изменяни коренно, но най-същественото остава и това е, че финансите са били и ще продължават да бъдат водещо звено за функционирането на държавата. „Парите управляват света. Ние управляваме парите” Използвана литература:
Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 65.53 Kb. Сподели с приятели:
|