Производство, преработка и използване на соята



страница1/5
Дата23.07.2016
Размер0.91 Mb.
#2842
  1   2   3   4   5


Производство, преработка и използване на соята
/ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО/

Автори:

доц., д-р Георги Георгиев,

доц., д-р Васил Събев, доц., д-р Иван Георгиев,

доц., д-р Аксения Алексиева, доц., д-р Росица Тодорова, доц., д-р Александър Матев, гл. ас., д-р Пламен Серафимов, инж. Янко Янев



В ръководството ще получите отговор на въпросите:
1. Как да увеличим ефективността на растениевъдното производство ?

2. Как да увеличим ефективността на животновъдното производство ?

3. Как да преработваме соята за хранене на животните?


  1. Как да получим безопасни и предпазващи здравето храни за човека?

Ние Ви предлагаме установени от земеделската наука и доказани от практиката печеливши технологии и схеми за производство, преработка и използване на соята.

1. Технологии за производство на соя за зърно и за производство на семена.

2. Технологии за производство и използване на соята като зелен фураж.

3. Линия за изпичане на соя, предназначена за приготвяне на комбинирани фуражи.

4. Рецепти и препоръки за използване на соята като храна за животните и човека.


Съдържание


Стр.

Увод

3

1. Произход, разпространение и стопанско значение

4

2. Ботаническа характеристика и морфологични особености

7


3. Биологични изисквания и особености на растежа

9

4. Подходящи райони за производство на соя

11

5. Сортова структура и характеристика на сортовете

12

6. Агротехника на соята

14

6.1. Място в сеитбообръщението

14

6.2. Основна и предсеитбена обработка на почвата

15

6.3. Минерално и бактериално торене

16

6.4. Сеитба

19

6.5. Борба с плевелите, болестите и неприятелите

23

6.6. Напояване

28

6.7. Прибиране и съхранение

30

7. Отглеждане на соята за зелена маса и като втора култура

8. Основни изисквания при производството на сертифицирани семена от соя



31
33

9. Икономическа оценка на технологията

10. Индустриална преработка на соята

11. Използване на соята

12. Соята – храна на бъдещето

13. Приготвяне на соеви продукти

14. Десет причини за да консумираме соя

15. Хранителни терапии със соя и соеви продукти

Заключение



35

37

39



41

44

50



52

53


Приложения

55

Литература

61


УВОД

Соята е култура с многостранно приложение – за фуражни, хранителни, индустриални, лекарствени и екологични цели.

“Нито едно растение в света не може да произведе за 100 дни толкова протеин и масло, колкото дава соята, нито едно растение в света не може да съперничи с нея по количеството на произвежданите продукти” (Золотницкий, 1962).

В резултат на огромното й значение, тя е определена като “стратегическа култура на 21 век и третото хилядолетие”. Световните икономически анализи и прогнози показват че, площите, добивите и като цяло производството на соя нарастват ежегодно, а хранителната соева индустрия е най-бързо развиващата се в света.

Доказано е, че за да се води ефективно земеделие, трябва да се приложи такава структура на културите (зърнено-хлебни, зърнено-фуражни и маслодайно-протеинови), при която чрез съотношението на площите им да се осигурява получаването на приблизително еднакво количество протеин от тях.

В развитите страни площите на зърнено-фуражните и маслодайно-протеиновите култури непрекъснато се увеличават за сметка на зърнено-хлебните. В САЩ през 2005 г. съотношението “пшеница-царевица-соя” е 23% : 30% : 28%, т.е. площите заети с царевица и соя са над два пъти по-вече от площите с пшеница. У нас най-голям дял заема пшеницата-38%, най-малък царевицата-18%, а от маслодайните култури дела на слънчогледа е най-висок - 24% (Приложение 1). Като резултат се получава дисбаланс, недостиг на белтъчно и фуражно зърно и се налага внос на недостигащото от чужбина.

Затова е необходимо площите на соята да се увеличават, не само заради нарушения сеитбооборот и нарушената структура на полските култури, но и с оглед на повишаване като цяло на ефективността на растениевъдното производство у нас.

Важна предпоставка за разширяване на площите и увеличаване на производството на соя са създадените наши сортове и технологии, които са адаптирани към специфичните ни условия. Прилагането им при нормално и интензивно ниво на производство, в условия на напояване гарантира добри икономически резултати (добиви над 250-300 kg/dа , чист доход – над 40 lv/da и норма на рентабилност над 45 %).



1. ПРОИЗХОД, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ.

Соята е едно от най-старите културни растения, известно на китайците от 5000 г. пр.н.е. и е едно от петте свещенни растения: ориз, соя, пшеница, ечемик и просо.

Центъра на произхода на соята е района на Централен и Западен Китай. В Европа и САЩ соята става известна едва през 1712 година, когато Kaempfer публикува книга, в която описва соята като хранително растение за човека. В България за първи път е внесена в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век.

След 1950 година, няма друга култура която да се е развивала с такива бързи темпове. От площите на маслодайните култури в света през 2007 г., соята заема най-голям дял –57% (Фигура 1).


Фигура 1. Площи на маслодайните култури в света

Производството й в световен мащаб нараства 3,5 пъти и повече, като най-голям дял се пада на САЩ – 38% от световното производство, следва Бразилия – 25%, Аржентина – 19%, Китай –7%. Около 11% се разпределят между всички останали производители на соя - Канада, Индия, Парагвай, страните от Европа и др. (Фигура 2). Основните износители на соя и соеви продукти са САЩ , Бразилия и Аржентина, а Китай произвежда соя изключително за собствени нужди. В Европа най-големи производители са Италия, Русия, Франция, Сърбия, Украйна, Румъния. Площите заети от соя в световен мащаб са годишно 74-75 млн. hа, с тенденция на завишаване. По този показател тя се нарежда на четвърто място, непосредствено след основните зърнени култури използвани като храна за населението – пшеница, ориз и царевица. Като средни добиви (2,2 t/ha), соята е на пето място след царевицата, ориза, пшеницата и ечемика. В Китай е около 1,7 t/hа, а в страните на Европейския съюз около 2,5 t/hа (Soya Oilseed Bluebook, 2005).


Фигура 2. Най-крупни световни производители на соя

Този ръст е немислим без използването на нови сортове и високоефективни технологии за производство.

Въпреки уникалните си качества и тенденциите в световен мащаб, у нас развитието на соята се характеризира с периоди на подем и отливи (Таблица 1).

Данните показват, че най-много площи соята е достигала в края на 70-те и началото на 80-те години, почти 1 млн. dа при общо производство 100-120 хил. t. Най-висок среден добив е получен през 1975 г. –225 kg/dа, с който добив България заема първо място в света и изпреварва водещите световни производители на соя –САЩ, Бразилия и Аржентина. След 1985 г. площите, добивите и производството непрекъснато намаляват, за да се стигне през последните две години до символичните 4-5 хил. dа и производство от 600-700 t годишно. Средно за периода 1980-2005 г. площите засети със соя у нас са почти 300 хил.dа, добива е 104 kg/dа, а производството –31 хил. t.


Таблица 1. Динамика на площите, добивите

и производството на соя в България


Години


Площи,

da



Средни добиви,

kg/da



Производство,

t


1939

1941


1970

1972


1975

1976


1978

210000

700000


95000

135000


354000

560000


989000

70

80

85



88

225

173


121

14000

56000


8000

12000


80000

97000


119000

1980

1981


1982

1983


1984

1985


1986

1987


1988

1989


1990

1991


1992

1993


1994

1995


1996

1997


1998

1999


2000

2001


2002

2003


2004

2005


2009

942000

939000


687000

642000


717000

710000


512000

357000


237000

214930


168160

105420


210930

207710


94020

151130


169060

62680


104660

51080


41210

35000


28000

5240


3410

2720


4550

114

112


169

128


100

52

105



92

72

100



88

188

81

67



94

90

57



97

54

109



45

160


123

112


188

222

97


107435

105056


116064

82499


71700

36843


53827

32693


17022

21493


14848

19819


17021

14003


8840

13666


9707

6111


10300

5586


1865

5600


3440

586


640

604


400

Средно за

периода

1980-2005



295000


104




31000

За ниското равнище на производство на соя в страната основните причини са следните: липса на специализирани преработвателни предприятия за соя и затруднена реализация на суровината; възможности за безмитен внос на соя и соеви продукти на по-ниски цени от страни със силно субсидирано производство; нарушена структура на културите; трудности при напояването и не на последно място, неспазване на основни агротехнически изисквания –допуска се силно заплевеляване, разполагане на неполивни площи, лошо прибиране и т.н.

Соята е подходяща, както за биологично, така и за високо интензивно производство и е своебразен “еталон” за културата на земеделие. При високо технологично ниво на производство посевите са много добре гарнирани, имат висок фотосинтетичен и биологичен потенциал, липсват икономически важните плевели.

Факт е, че соята се нуждае от много по-малко минерален азот, и същевременно оставя в почвата лесноусвоим азот и е един от най-добрите предшественици за зърнено-хлебните и зърнено-фуражните култури.

Доказано е, че добива от пшеницата отглеждана след соя е с 15-24% по-висок, технологичните и хлебопекарни качества на зърното са по-високи, и при отглеждане на пшеницата след соя се получават по-добри икономически резултати, отколкото след слънчоглед или царевица.

Известно е, че при използването на соев протеин в дажбите на животните се увеличава прирастта им и качеството на продукцията. Употребата на соеви продукти е в пряка връзка с изискванията за безопасни и предпазващи здравето храни за човека. Соята е и една от най-важните енергиини култури в света , чиито първичен продукт – соевото масло служи за производството на екологичното гориво - биодизел.



2. БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА И МОРФОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ.

Соята е едногодишно растение. Принадлежи към род Glycine L, семейство Leguminosae, подсемейство Papilionoidae. Ботаническото название на соята е Glycine max (L) Merrill. Представителите на Glycine max са диплоидни и имат по 40 хромозоми.



Кореновата система се състои от главен корен и странични разклонения, които са разположени главно до 30 см., а отделни корени достигат до дълбочина 2 m. По корените на соята се образуват грудки от грудковите бактерии Bradyrhizobium japonicum. Растенията и бактериите живеят в симбиоза. Бактериите фиксират атмосферния азот и подпомагат азотното хранене на растенията.

Стъблото е грубо и цилиндрично, достигащо височина от 15 cm до 2 m. От главното стъбло, обикновено в долната част, излизат от 2 до 8 и повече разклонения с различна дебелина. Според ъгъла на прикрепване на разклоненията формата на храста е широка , сбита, полусбита, лировидна, пирамидална и др.

Листата са тройни целокрайни, разположени последователно и единично на всеки възел. Само първите два примордиални листа са единични разположени срещуположно на един и същи възел. При тройните листа средния лист е прикрепен на по-дълга дръжка от страничните. Срещат се сортове с повече от три листа. По цвят листата са зелени - тъмно, светло или сивозелени, покрити с гъсти космици от двете страни. Цялото растение с изключение на венчето на цвета е покрито с космици- бели или сиво-кафяви в зависимост от сорта.

Цветовете са дребни, разположени в пазвите на листата , на върха на стъблото и на разклоненията. Броят на цветчетата варира от 2 до 4 при малоцветните съцветия и до над 25 в многоцветните. Съцветията и дръжките на цветовете са покрити с космици. Венчелисчетата са бели или виолетови с различна интензивност на виолетовия цвят. В цветовете има 10 тичинки, 9 от които са сраснали, а една отделно разположена под близалцето. Прашниците са с 3-4 гнезда. Опрашването се извършва, когато венчето е плътно затворено. Соята е самоопрашваща се култура. Възможно е кръстосано опрашване до 1 %.

Плодовете са бобове покрити с космици. Те съдържат 2-3 и по-рядко 4-5 семена. Бобовете при узряването са с различен цвят- пясъчносив, светложълт, жълтокафяв, сивокафяв, ръждивокафяв и черен. Броят на бобовете и височината на залагане на първите бобове са в зависимост от сорта, гъстотата на посева и условията на отглеждане.

Семената са кръгли, овални, продълговато-овални или овалноплоски. Формата , цветът и големината са различни в зависимост от сорта. Семенната обвивка е с различна интензивност оцветена в четири основни цвята - жълт, зелен, кафяв и черен. При недостиг на влага и преждевременно узряване на семената, семенната обвивка е жълтозелена или зелена.

Цветът на пъпчето на семената (хилума) е основен сортов белег. Хилума на семената е овален, продълговат или ъгловат. При жълтите семена той има цвета на семенната обвивка или е светлокафяв, кафяв, тъмнокафяв или черен; при зелените семена е зеленокафяв или черен; при кафявите и черните семена винаги е с цвета на семенната обвивка. При някой сортове се наблюдава пигментация на семената. При семената с кафяво и жълто пъпче пигментацията е кафява, а с черно пъпче е черна. Кафявата пигментация се среща най-често при сортовете със сиво-кафяво окосмяване.



3. БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ И ОСОБЕНОСТИ на РАСТЕЖА

Познаването им е от първостепенно значение, във връзка с различията между районите и микрорайоните и въвеждането на диференциран подход при прилагане на технологията за производство на соя.



    • Соята е топлолюбиво растение. За да узрее й е необходима сума на ефективните температури 1200-1600 °С, каквито условия има у нас;

    • По произход, соята е растение на мусонния климат и изисква добра осигуреност с влага, която при нашите условия се постига чрез напояване;

    • Като растение на късия ден, тя е едно от най-чувствителните към фотопериода. Ето защо е намерила разпространение между 35о и 45о северна ширина, в който климатичен пояс се намира България;

    • Развива се най-добре на почви богати на органично вещество, с мощен хумусен хоризонт, добре аерирани и с рН от 5,5 до 7,0. Във връзка с грудкообразуването не понася тежки, заблатени, засолени или кисели почви;

    • Има добра устойчивост на ниски температури след поникването (−3, −4 °С), поради което може да се засява малко по-рано от царевицата;

    • Първите грудки на азотфиксиращите бактерии се появяват 7-10 дни след поникването на соята. При благоприятни за развитието им условия, те са в състояние да задоволят до 60-70% от потребностите на растението от азот, чрез фиксацията му от атмосферата;

    • Растежът на корените е по-бавен от растежа на надземната маса и продължава до формирането на семената.

    • Характеризира се с продължителен период на цъфтеж и бобообразуване (20-60 дни) и е устойчива на краткотрайни водни дефицити (почвени и атмосферни);

    • Притежава силно изразена саморегулираща способност, в зависимост от гъстотата на посева, и много добра възстановителна способност след градушки, паднали преди края на цъфтежа;

    • По отношение на въглеродния метаболизъм тя се отнася към С3-растения. В сравнение с С4-растенията (напр. царевица), тя е с по-нисък максимум на интензивност на фотосинтезата, по-бавен отток на асимилатите, по-ниска ефективност на използване на азота, и по-висок коефициент на транспирация, което ограничава биологичния й потенциал.

В България се отглеждат индетерминантни сортове соя. Цъфтежът им започва обикновено от 4-5-ти възел и продължава нагоре, като същевременно растенията продължават да нарастват и на височина. Бобовете в основата се образуват преди да е приключил цъфтежът на върха, но независимо от продължителния цъфтеж, бобовете узряват почти едновременно.

Развитието на соята по време на вегетацията условно може да се раздели на два периода – вегетативен и репродуктивен, които в средата на вегетацията протичат едновременно, т.е. по едно и също време се формират нови възли, листа, цветове и бобове. За да се разграничи и опише по-точно тяхната специфичност и съвместно протичане, тези периоди са разделени на подпериоди (фенологични фази), които се различават по видими външни морфологични признаци.

В световен мащаб е приета буквено-цифрената класификация на Fehr and Caviness (1977).

Вегетативен период:

VE – фаза поникване – поява на котиледоните на повърхността на почвата;

VC - котиледони – единичните примордиални листа са разкрити и краищата им не се допират един до друг;

V1 – първи възел – напълно развити примордиални листа;

V2 – втори възел – напълно развит първи троен лист;

V3 – трети възел – напълно развити два тройни листа;

Vn – n броя възли.

Репродуктивен период:

R1 – начало на цъфтеж – поява на цвят на един от възлите;

R2 – масов цъфтеж – поява на цвят на един от двата връхни възела с напълно развити листа;

R3 – начало на бобообразуване – формиран боб с дължина 5 mm на един от четирите връхни възела с напълно развити листа;

R4 – масово бобообразуване – формиран боб с дължина 2 сm на един от четирите връхни възела с напълно развити листа;

R5 – начало на формиране на семената – в бобовете на един от четирите връхни възела има формирано семе с дължина 3 mm;

R6 – масово формиране на семената – бобовете на един от връхните възли са изпълнени със зелени семена;

R7 – начало на узряване – един боб от растението придобива характерната си окраска за фаза узряване;

R8 – масово узряване – 95% от бобовете придобиват характерната си за узряването окраска. След тази фаза са нужни още 5-10 дни без валежи, за да падне влагата на семената под 14-15 % и да се пристъпи към прибирането на соята.

В практиката за да се реализира по-голяма част от биологичния потенциал на соята (до 70-80%) е необходимо да се оптимизират отделните технологични звена, в съответствие с изискванията на културата и агроекологичните условия на района.


4. ПОДХОДЯЩИ РАЙОНИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО

Биологичните изисквания на соята към светлина, топлина и влага съответстват на почвено-климатичните ни условия. Според агроклиматичното райониране на производството на соя у нас, подходящите райони са над 2 млн. dа., площ значително по-вече от реалните ни потребности. Затова е необходимо соята да се отглежда само в районите с най-благоприятни условия и минимум 50% на поливни площи.



Първи район. В него са включени най-северните територии на Дунавската равнина, райони от Тракийската низина и Южното Черноморско крайбрежие, с надморска височина до 150 -200 m. В агроклиматично отношение, районът се характеризира със сума на ефективните температури 1700-1800 °С, количество на валежите за периода на потенциалната вегетация от 200 до 400 mm, разлика между валежите и изпаряемостта по-голяма от 900 mm, и хидротермичен коефициент на Селянинов от 0,8 до 1,0. Според почвеното картиране, в този район са разпространени черноземи (карбонатни и типични), чернозем-смолници, ливадни почви и др. Това са почви с мощен профил, добре развит хумусно-акумулативен хоризонт, добър воден и въздушен режим, и естествено ефективно почвено плодородие. Като цяло районът се определя като благоприятен за производство на соя, но поради намалената влагообезпеченост соята задължително трябва да се отглежда при поливни условия.

Втори район. В географско отношение обхваща територии от Дунавската равнина и Добруджа, Тракийската низина и Северното Черноморско крайбрежие, с надморска височина до 300-350 m. Районът се характеризира със сума на ефективните температури 1500-1600 °С, валежи от 250 до 500 mm, разлика между валежите и изпаряемостта около 600 mm, и хидротермичен коефициент 1,0-1,2. Най-разпространените почви са: излужени черноземи, сиви горски, тъмни и излужени канелени горски, чернозем-смолници и др. Това са почви с мощен профил, среден хумусно-акумулативен хоризонт и относително добър въздушен и хранителен режим. Районът се характеризира с най-благоприятна топло и влаго-обезпеченост и е с най-подходящи условия за производство на соя у нас.

Трети район. Той обхваща по-малко подходящи за отглеждане на соя територии от страната, като Лудогорието и предпланинските части на Стара планина и Средна гора, с надморска височина 400-600 m. Характеризира се със сума на ефективните температури около 1200 °С, количество на валежите достигащо 400-500 mm, разлика между валежите и изпаряемостта за периода на потенциалната вегетация над 300 mm, и хидротермичен коефициент 1,2 -1,4. Според почвеното картиране, в този район са разпространени следните почви: светлосиви горски, излужени и оподзолени канелени горски, песъкливо-алувиални, алувиално-ливадни и др.
5. СОРТОВА СТРУКТУРА И ХАРАКТЕРИСТИКА НА СОРТОВЕТЕ

Изборът на сорт и подходяща за условията ни сортова структура е от първостепенно значение за получаване на високи и стабилни добиви от соята. В зависимост от дължината на вегетационния период и срока на узряване, сортовете соя са обособени в четири групи (Таблица 2).



Таблица 2. Групиране на сортовете по зрялост



Групи

сортове


Вегетационен

период, дни



Календарен срок

на узряване



І. Много ранни и ранни

До 120

20-30 август

ІІ. Средно ранни

120-130

10-15 септември

ІІІ. Средно късни

130-140

20-30 септември

ІV. Късни

140-160

5-10 октомври

Резултатите от проведените изпитвания у нас са в полза на сортовете от средно ранната група. През последните години, производството на соя в България е на база селекционираните в ОСС – Павликени сортове соя: “Павликени 121”, “Даниела 97”, “Мира 96”, “Сребрина”, а от 2008 г. и новите сортове „Ричи” и „Роса”.

Най-важните отличими признаци на тези сортове са отразени в Таблица 3, а производствените им характеристики са следните:

Павликени 121 – Сравнително устойчив на болестите мана, бактериален пригор и обикновена мозайка. Относителния дял на начупените и наранените семена е по-нисък, в сравнение с другите сортове, което се дължи на по-малките им размери и здравата им семенна обвивка. Притежава висока устойчивост на разпукване на бобовете след узряване. В сравнение с останалите сортове, съдържанието на суров протеин е най-високо, 40-43 %. Посевната норма, при едно и също качество на семената и гъстота на посева, е средно 1,3-1,5 пъти по-малка в сравнение със сорта “Даниела 97”. Добивът достига над 150 kg/da при неполивни и над 250 kg/da при поливни условия.

Даниела 97 – Проявява комплексна устойчивост на болестите мана и бактериален пригор. Притежава добра устойчивост на стресови фактори и сравнително добра на полягане и на разпукване на бобовете. Хабитусът е компактен. Окосмяването е сиво. Продуктивните възможности на сорта са над 150 kg/da при неполивни и над 300 kg/da – при поливни условия.

Мира 96Устойчив е на някои икономически важни болести-обикновена мозайка, аскохитоза, сухо склероцийно гниене. Слабо чувствителен е към бактериален пригор. Хабитусът е полусбит. Устойчив е на разпукване на бобовете. При поливни условия е неустойчив на полягане. Има по-дребни семена, устойчиви на начупване и нараняване при прибиране, което им позволява да запазват висока кълняемост. При поливни условия, добивът достига над 280 kg/da, а при неполивни – 150 kg/da.

Сребрина - Притежава много добра устойчивост към полягане и разпукване на бобовете. Има сбит хабитус. Стъблото е покрито с къси сиви власинки. Листата са едри тъмно-зелени с яйцевидна форма. Сравнително устойчив е на болестите рак по стъблата и бобовете, пригор по бобовете и устойчив на аскохитоза, мана и бактериален пригор. Има по-дребни семена, които са устойчиви на начупване и нараняване. При поливни условия добивът достига над 300 kg/da, а при неполивни – 160 kg/da.

Ричи” - Хабитусът е сбит, стъблото е с височина 60-80 см, устойчиво на полягане. Листата са яйцевидни със заострен връх, а цветовете са бели. Бобовете са светло-жълти със сиво бяло окосмяване, като първите бобове са разположени на височина 10-15 cm от почвената повърхност. Семената са жълти с овална форма и кафяв хилум. Масата на 1000 семена е от 150-180 g. Съдържанието на суров протеин е от 38,6-41,5%, а на сурови мазнини 18,0-19,0%. Сортът е устойчив на болестите бактериоза и мозайка. Продуктивността на сорта е от 160 kg/da при неполивни условия до 350 kg/da при поливни условия.

„Роса” - Характеризира се с устойчиво на полягане стъбло с височина 70-90 см и сбит хабитус. Листата са тъмнозелени яйцевидни със заострен връх, а цветовете са ввиолетови. Бобовете са светло-жълти с дължина 2-5 см и сиво бяло окосмяване. Първите бобове са разположени на височина 12-15 cm от почвената повърхност. Семената са жълти с овална форма и кафяв хилум, със слаба склонност към пигментация. Масата на 1000 семена е от 160-190 g. Съдържанието на суров протеин е от 37,9-40,0%, а на сурови мазнини 18,5-19,7%. Сортът е устойчив на болестите бактериоза и мозайка.

Продуктивността му е над 160 kg/da при неполивни условия и до 400 kg/da при поливни условия.



Таблица 3. Характеристика на районираните сортове


Сорт соя


Височина, cm

Окос-мяване


Цвето-ве

Хилум (пъпче)

Маса


на 1000

семена,


g

Суров


протеин,

%


на стъб-

лото


до

1-вия


боб

Павликени 121

75-80

11-13

сиво-

кафяво


виоле-

тови


широко

кафяво

115-150

40-44


Даниела 97

75-85

9-13

сиво


виоле-

тови

жълто

150-200

36-40


Мира 96


75-80

10-13

сиво-

кафяво

бели


широко

кафяво

125-157

37-39


Сребрина


80-90

10-13

сиво

бели

жълто

125-160

37-39


Ричи


60-80

10-15

сиво-бяло

бели

кафяво

150-180

38-41

Роса


70-90

12-15

сиво-бяло

виоле-

тови


кафяво

160-190

38-40



6. АГРОТЕХНИКА

6.1. Място в сеитбообръщението

Подходящи предшественици на соята са зимните житни култури – пшеница, ечемик, тритикале и ръж. Те освобождават рано площта и създават възможност да се изведе успешно борбата с плевелите, чрез подходяща система за обработка на почвата и прилагане на ефективни хербициди. Добър предшественик на соята е и царевицата. С прилагане на сеитбооборота “соя-царевица” се постига най-ефективно използване на поливните площи у нас.

Неподходящ предшественик на соята е захарното цвекло, след което почвата силно се уплътнява. Слънчогледът и рапицата също са рискови, тъй като се нападат от същите болести като соята.

Като бобова култура, соята подобрява структурата на почвата, обогатява я с азот и е много добър предшественик на зимните житни култури.

Соята не бива да се отглежда като монокултура, независимо че понася сеитба след себе си или след бобови култури. Тя може да бъде включвана в ротация и с други култури. При това обаче, е необходим внимателен подбор на предшественика, във връзка с контрола на плевелите и болестите и ефективното използване на почвените и водните ресурси.

6.2. Основна и предсеитбена обработка на почвата

При нашите почвено-климатични условия, а често и по организационно-технически причини, основната обработка се извършва в продължителен период – от август до ноември. Навременното й провеждане спомага за по-добро разлагане на растителните остатъци, успешно извеждане на борбата с плевелите и създава по-благоприятни условия за сеитба, и прилагане на следващите агротехнически мероприятия. След ранни предшественици и зимни житни култури, когато площите са заплевелени, първо се извършва плитка оран (подметка) на стърнището, а след това – основна обработка. Дълбочината на подметката е 8-10 cm при едногодишни и 15-16 cm при коренищни и кореново-издънкови плевели. Добивите намаляват, когато основната обработка на почвата се извършва късно наесен, през зимата или рано напролет. Закъсняването благоприятства размножаването на коренищните и кореново-издънковите плевели.

След житни предшественици основната обработка се извършва на дълбочина 22-25 сm. След царевица първо се извършва дискуване (не се препоръчва при наличие на коренищни плевели) и след това – оран с плуг на 30-32 сm, с цел по-добре да се заорат растителните остатъци.

Когато основната обработка е извършена рано (юли-август) и площта се заплевели, задължително е да се извърши поне една допълнителна есенна обработка – култивиране или дискуване.

Предсеитбената подготовка на почвата има за цел да се подравни площта, да се запази влагата, да се унищожат плевелите и да се създаде добро легло за бързо и дружно поникване на семената.

Най-често се извършват две предсеитбени обработки – първата на дълбочина 8-10 сm, а втората на дълбочината на посевния слой – 4-6 сm, косо или напречно на посоката на сеитба.

Предсеитбените обработки не могат да компенсират недостатъците на основната обработка. При некачествена оран, дълбочината на посевния слой става неравномерна, което води до неравномерно поникване, неблагоприятни условия за формиране на кореновата система и като резултат до по-нисък добив.

6.3. Минерално и бактериално торене

При внасянето на различни минерални торове, трябва да се има предвид запасеността на почвата, очаквания добив и икономическия ефект от това мероприятие. Като бобово растение, соята приема най-много азот. Нуждата й от калий и особено от фосфор е значително по-малка. За формирането на 100 kg зърно са необходими в активно вещество: от 7,2 до 10 kg азот, от 1 до 1,8 kg фосфор и от 2,5 до 3 kg калий.

През последните години торенето (минерално, органично) силно намаля и при другите полски култури, което рефлектира върху обедняването на почвите. Многогодишната практика при производство на соя у нас показва неизползване или силно ограничено използване на минерално торене. Независимо от това, при планирането на високи добиви от соята, на торенето трябва да се обърне особено внимание. При бедни почви, в зависимост от запасеността им с тези елементи, торенето с фосфор и калий е в дози 4-10 kg/da а.в., като внасянето им се извършва с основната обработка на почвата. При средно и добре запасени почви, за предпочитане е внасянето на фосфора и калия да става срещу предшественика, а соята да използва остатъчните количества. Ако недостига само един от елементите, е необходимо внасянето в по-голямо количество именно на този елемент. При висока агротехника и напояване, соята се нуждае от допълнително внасяне на 5-6 kg/da а.в-во азот при последната предсеитбена обработка на почвата.

От микроелементите молибденът дава най-добри резултати, тъй като засилва азотфиксиращата дейност на грудковите бактерии. Внасянето му става чрез сухо третиране на семената с амониев молибдат преди инокулацията, в доза 3-5 g на количеството семена, предназначени за 1 da.

С оглед на икономическата ефективност, решението за използване на минерални макро- и микроторове трябва да се вземе, след като се съпоставят разходите за торене с приходите от очакваното повишение на добива.

За развитието си соята използва както почвен, така и атмосферен азот. Ето защо е необходимо да се познават условията, при които това растение ги използва. Ако запасеността на почвата с азот е голяма, растенията покриват нуждите си от почвения азот. При положение, че този азот се намира в зоната на кореновата система, той влияе отрицателно върху грудкообразуването. Дори при извършена инокулация на семената, наличието на почвен азот в началните фази от растежа на соята води до преимущественото му използване, за сметка на атмосферния азот.

При липса на достатъчно количество азот в почвата и наличие на нормално формирани грудки, соята е в състояние да получава до 60-70% от необходимия за формирането на биомасата й азот, чрез биологичната му фиксация от атмосферата.

Ако соята ще се отглежда върху почва, на която тя не е засявана преди, т. е. не съдържа специфичните за нея грудкови бактерии, е необходимо те да бъдат внесени чрез инокулация на семената преди сеитбата. Препаратът Нитрагин съдържа живи грудкови бактерии за соя. При използването му следва да се има предвид, че при неблагоприятни условия те губят своята жизнеспособност.

Опитна станция по соята - Павликени предлага Нитрагин под формата на течна бактериална култура. Той е по-лесен за прилагане от агаровия Нитрагин, има същата ефективност, по-евтин е, но е с по-малка трайност. Нитрагинът се внася в почвата чрез третиране на семената по полумокрия начин, в количества посочени в таблица 4.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница