Услуги за занаятчии се предоставят и от Дирекция за подкрепа на МСП

Един занаячтия/търговец не може да бъде регистриран в повече от една област. Управителят на занаятчийско предприятие трябва да има най-малко средно образование. Професионалното образование и професионалните умения се проверяват с изпит. Професионалното образование се урежда със закон 3308. Разпоредбите на този закон за професионалното образование и обучение уреждат и практическото професионално обучение. Дейностите, свързани с професионално обучение на занаятчии и майстори, търговци, професионални сдружения се координират и контролират от Министерството на образованието, съвместно с Генералната дирекция на чиракуването и неформалното образование.

Законът за професионалното образование регламентира професионалното обучение на калфи, чираци и занаятчии като задължение на всички нива на професионални организации на търговците и занаятчиите. Обучениeто се извършва от консултатнски центрове в рамките на съсловните организции. Финансирането на обученията се извършва от държавния бюджет, приходите на сруженията от членски внос, такси и др., дарения.

Има съществени различия в законодателството, което регламентира работата на занаятчиите в България и Турция.

	България	Турция
1. Нормативен акт	2001 - Народното събрание приема Закон за занаятите 2011- Изменение и допълнение на закона за занаятите	2005- Закон № 5362 ЗАКОН НА ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ търговците и занаятчиите Закон 3308 за професионално обучение
2. Обхват	Настоящият закон за занаятите регламентира 57 дейности разделени в две групи – народни художествени занаяти и други- виж. приложение В списъка до 2011 дейностите са 129. Отпадат голяма част от занаятите в областта на строителството и довършителните работи; в областта на електротехниката и металообработването; в областта на обработката на дървени и други материали; в областта на производството на храни и напитки; в областта на здравните и хигиенните услуги, но все още голяма част от тези занаятчии членуват в РЗК.	Регистрирани занаятчии, търговци, ресторантьори и техните организации и служители. В Одрин има 15250 регистрирани търговци и занаятчии. Най- многобройни са шофьори, монтьори, търговци на дребно, железари, ресторантьори.
3. Регистър и членство в професионални организации	Не е задължително членството в регионална занаятчийска камара. Води се регионален регистър на занаятчиите, но след промените в закона професиите могат да се упражняват и без регистрация в него. Упражняването на занаят може да става след вписване в регистър БУЛСТАТ, където занаятчиите се вписват като самонаети лица.	Задължително регистрация в Регистър на занаятчии и търговците, който се води в градовете- 81 дирекции за регистрация. След регистрация чрез компютър занаятчията/търговеца се изпраща за членство в една от 5362 професионални камари в Турция.
4. Професионални организации	2002 - Регионална занаятчийска камара Бургас е учредена по Закона за занаятите. 2003 - 25-те РЗК в България учредяват Националната занаятчийска камара. 2012 - Съдебна регистрация на РЗК Бургас по ЗЮЛНЦ 2009 – Сдружение на занаятчиите в Несебър 2012- Сдружение на занаятчиите в Несебър	Съюз на занаятчиите и търговците – обединява членовете на всички дирекции. Свързан е с Министерство на митниците и търговията.
5. Професионална квалификация	1. Лицата, които имат втора, трета и по-висока степен на професионална квалификация, придобита в лицензирани учебни заведения по Закона за народната просвета, или в институция от системата на професионалното образование и обучение, съответстващо на занаята, могат да упражняват занаята без да се налага да държат изпити за калфа или майстор в занаятчийските камари, както беше по стария закон. 2. След издържани изпити, провеждани от РЗК. Правилниците за провеждане на изпити от регионалните занаятчийски камари са съгласувани с Министерството на образованието, младежта и науката. Издадените до влизането в сила на закона от 2011 свидетелства от Задругата на майсторите на народните художествени занаяти и от националното сдружение “Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” запазват валидността си. Дава се 9-месечен срок регионалните камари и Националната занаятчийска камара да приведат в съответствие със закона програмите за подготовка и обучение на занаятчии, правилата за обучение, правилниците за обучение и провеждане на изпити. Има такса за изпитите. Свидетелство за калфа - издава се от съответната РЗК. Калфенската квалификационна степен, придобита по Закона за занаятите е равностойна на втора и трета квалификационна степен по Закона за професионалното обучение и образование Майсторско свидетелство – издава се от Националната занаятчийска камара. Майсторската квалификационна степен съответства на трета квалификационна степен от Европейската квалификационна рамка. Майсторското свидетелство, издадено от НЗК е признато на територията на целия Европейски съюз 3.Лицата с висше образование могат да получават майсторско свидетелство и без изпит, ако имат минимум 2 години стаж по специалността.	Закон 3308 за професионално и наставническо обучение в Турция 131 професии са обхванати от Национално професионално и наставническо обучение в Турция към Министерство на Националното обучение. Бизнес може да започни всеки, който има майсторско свидетелство или е наел майстор. Всички членове на камари, които са регистрирали бизнес трябва да имат майсторско свидетелство и да са навършили 18 години. Професионалното обучение е организирано в рамките на камарите и организациите, като 5% от годишния брутен доход на майстори и занаятчии се отделя за професионално образование. Майсторско свидетелство се придобива в професионални училища, след 4 годишен курс. Упражняването на занаят без майсторско свидетелство е криминално деяние. Дава се възможност за практическо обучение на работното място. Чирак може да се яви на изпит за майсторско свидетелство най-рано след 5 годишно упражняване на професията. Чиракуването може да продължи дълго- от 2 до 7 години, от 3 до 8 години, от 4 до 9 години за работа според професията, която трябва да се усвои. Законът е променян многократно през последните години. Като основен недостатък се отчита прекалено дългото време, което е необходимо за да може да се придобие майсторско свидетелство и да се започне самостоятелен бизнес.

За да се очертае бъдещото развитие на занаятите, един от най-разнообразните икономически сектори, включващ изработването на традиционни и съвременни продукти и многобройни услуги трябва да се използват и двата ключови процеса - стратегическо планиране и маркетингов процес.

Стратегическото планиране е управленски процес, който цели създаване на условия за адаптация към изменящите се пазарни условия и възможности. Разчита на разработването на ясна визия, цели, задачи.

Маркетинговият процес идентифицира и анализира реализацията на маректинговите възможности, за да бъде достигната визията и целите на стратегията. Изграден е от следните елементи:

• 
  Идентифициране и анализиране на маркетинговите възможности
  
• 
  Определяне сегментацията на пазара
  
• 
  Разработка на стратегия и маркетингов план
  
• 
  Изграждане на маркетингови управленски системи за планиране, контрол и информация
  

Трансграничният регион е със стара и многопластова история. В по-голямата част от района са съхранени традиционни знания и умения за обработка на глина, метал, камък, дърво, кожа, както и други растителни и животински суровини. Изработват се също така изделия с комбиниране на суровини и материали: дърво, метал, рог, кожа, стъкло, текстил и др.

Партньорите по проекта са определили занаятите, с които се свързва лика на региона и най-характерните за трансграничния регион занаятчийски продукти- основно сувенири, стоки за бита и традиционни кулинарни продукти.

	България	Турция
1	Художествена обработка от дърво	Производство на метли, традиционна декоративна вещ и сувенир от град Одрин
2	Традиционни изделия от глина	Парцалени кукли с традиционни одрински носии- сувенир
3	Съвременно изкуство- приложна графика и живопис	Одрински кари- традиционен ръчен занаят за изработка и украса на предмети и сувенири от дърво
4	Художествена обработка на ковано желязо	Сувенири на традиционни файтони и каруци от дърво и метал
5	Ръчен ситопечат върху текстил- сувенирни, рекламни, фестивални тениски	Мис сапун – традиционен ръчен занаят и сувенир от Одрин
6	Иконопис от Несебърска школа от XIII век	Декоративна керамика
7	Мед и пчелни продукти	Бадемова паста - традиционен символ на Одрин
8	Художествена обработка на стъкло, керамика, камък, восък- сувенири	Тава джигер, Одринско кюфте и Одринско сирене – кулинарни символи на Одрин

Тези продукти, разбира се не са най-продаваните в района, но те са изградили лика на Несебър и Одрин, най-познати са и сред местното население и сред туристите.

Основна част от занаятчийска продукция в Одрин е за домакинството и ежедневна употреба от хората - напр. продукти от дърво, желязо, текстил. Голяма част от тези стоки са обемни и дори да са атрактивни за туристите, трудно могат да се продадат като сувенири например. Тъй като този пазар е основно за местните хора, той е добре проучен и разработен за местните жители, въпреки липсата на маркетингови умения от занаятчиите. Продажбите на тези продукти и улсуги трябва да се обвържат тясно с архитектура, строителство, интериорен и екестериорен дизайн и т.н. Сувенирите са търсен занаятчийски продукт и в Несебър и в Одрин.

Когато се анализира пазара на сувенири трябва да се има в предвид, че това са предимно предмети с по-малки размери- кожени изделия, магнити, керамика, стъкло, бижутерия, сапуни, картини. Ценното в тези продукти е , че са ръчно произведени и в повечето случаи от естествени материали. Необходими са обаче инвестиции за подобряване на познанията на занаячии и за нови техники, материали, дизайн и маркетинг на продуктите. Пропуск е например липсата на информация за майстора, фирмата, историята и материала и т.н. Това се отразява негативно и на цената, и на търсенето.

Трябва да се има в предвид, че цената на занаятчийското изделие се формира не само от суровина и време за изработка, но също зависи и от много други фактори - име и авторитет на автора, житейска история на автора, история на продукта, артистична стойност, мястото, където се продава изделието, опаковката, оригиналност и полезност на изделието и други субективни фактори.

Производството на предмети за бита и сувенири се влияе съществено и от сезонността и това важи особено силно за Несебър. Представените данни за туризма в Одрин показват много по-голяма стабилност на туристическия поток. От друга страна, излагането на занаятчийската продукция е много по-лесно и близко до окото на туриста през лятото – открити пазари, сергии и др.

В Несебър голяма част от купувачите са местни или чуждестранни туристи. По-голяма част от анкетираните занаятчии са споделили, че бизнесът им е зависим от туризма и виждат възможности за развитие на бизнеса си в този сектор.

За трансграничния регион, преизчислението на данните показва, че около 26 500 от великобританските туристи са готови да закупят занаятчийски продукт – (2400 от посетилите България и 24100 от посетилите Турция) средно за около 163 £ или потенциалният пазар за занаятчийски стоки само за великобританските туристи е 5,15 млн. евро.

Нарастващо е пазарното търсене на традиционни и съвременни занаятчийски продукти в страните от ЕС:

• 
  97% от активните в момента купувачи на занаятчийски продукти признават, че купуват или биха купили традиционни продукти, а 90 % признават, че купуват или биха купили съвременни продукти;
  
• 
  7 % от настоящите активни купувачи купуват най-много или единствено съвременни занаятчийски продукти;
  
• 
  10 % от активните купувачи заявяват, че биха купували продукти на съвременното занаятчийство, но не и на традиционното.
  

• 
  над една трета (36%) от хората, които проявяват интерес към покупка на занаячтчийски продукти, все още не са го направили;
  
• 
  съвременните и традиционните занаятчийски продукти са еднакво популярни за тези потенциални купувачи. 97 % от потенциалните купувачи заявяват, че биха купили традиционни продукти, а 93 % биха купили съвременни.
  

Купувачите на занаятчийския пазар в ЕС, в сравнение с европейците, които никога не са купували и не обмислят да купуват занаятчийска стока, притежават следните характеристики⁵:

• 
  в повечето случаи са жени ( 57 % в сравнение с 35% от тези, които не купуват);
  
• 
  с по-високо образование ( 25 % в сравнение с 16 %);
  

• 
  два пъти по-голяма е възможността да са културно активни в сравнение с населението като цяло, като 18 % са посещавали културно събитие в последните 12 месеца, в сравнение с 9 % от тези, които не се интересуват от занаятчийска продукция;
  
• 
  в по-голяма степен е вероятно да имат общи или специализирани познания за културни обекти, да имат професионални или академични интереси в областта на история на изкуството, в сравнение – 7 % от анкетираните, които не проявяват интерес към занаятчийска продукция;
  
• 
  определят се като по-отворени и любопитни, като 26 % се съгласяват с твърдението „ Харесва ми да съм заобиколен от различни хора, култури, идеи и стилове на живот”, в сравнение с 10 % от останалите;
  
• 
  също така в по-голяма степен се съгласяват, че „изкуствата и културата подобряват качеството на живот на всички нас” – 16.5 срещу 2 %.
  

• 
  те са малко по-възрастни от потенциалните купувачи: 53 % са на възраст над 45 години;
  
• 
  в повечето случаи работят в секторите образование, здравеопазване или в благотворителни организации;
  
• 
  честo посещават разнообразни културни събития;
  
• 
  в много случаи работят в сферата на занаятчийството или в свързани сектори: 1 от 20 анкетирани споделя за професионална или академична връзка със занаятчийството;
  
• 
  склонни са по-силно да следват личните си интереси. Например 22 % от анкетираните силно се съгласяват с твърдението: „ Бих искал да опитам нови за мен неща” в сравнение с 14 % от потенциалните купувачи;
  
• 
  те са по-активни в търсенето на нови културни преживявания и по-склонни да определят културата като важен приоритет. 13 % от анкетираните се съгласяват с твърдението „изкуствата и културата са изключително важни за моя живот”;
  
• 
  съществува връзка между участието в занаятчийски дейности и покупката на занаятчийска продукция. 21 % от купувачите са вземали участие в занаятчийски дейности 6 или повече пъти през последните 12 месеца, в сравнение с 9 % от потенциалните купувачи.
  

• 
  те са значително по-млади от реалните купувачи и са също така по-млади от тези, които не купуват занаятчийски продукти. 59 % са на възраст 44 години или по-малко, в сравнение с 47 % от купувачите и 54 % от анкетираните, които не купуват занаятчийска продукция;
  
• 
  по-рядко посещават културни събития в сравнение с реалните купувачи. Също така са по-малко склонни да участват активно в културни дейности и в занаятчийски дейности в частност;
  

• 
  имат по-предпазлив и пасивен подход към новите преживявания в сравнение с купувачите и са по-склонни да се водят по чуждото мнение – само 18 % силно се съгласяват с твърдението „моето мнение, независимо от това, което мислят останалите”, в сравнение с 26 % от купувачите.
  

• 
  избор от списък, причини за покупка или обмисляне на покупка на занаятчийска продукция в повече от половината са :”Занаятчийската продукция е уникален подарък” (58%), „Възхищавам се на работата на занаятчийте/искам да помогна за запзването на занаятчийските умнеия” (55%) и „Красивите предмети ми допадат” (49%).
  
• 
  причините, избрани от над една трета от анкетираните са: „Това означава, че аз притежавам нещо, което няма никой друг” (41 %), „Харесва ми да имам красиви предмети у дома” (39 %) и „Да подкрепя занаятчийте’ (35 %).
  
• 
  повечето хора, които обмислят покупка на занаятчийска продукция, казват, че идеята им е дошла при разглеждане на магазини, галерии, изложби, панаири. Търсенето онлайн на информация е по-популярно сред потенциални купувачи, отколкото сред настоящи, активни купувачи, които са по-склонни да търсят информация от събития с отворен достъп.