Прокуратура на република българия апелативна прокуратура пловдив

Докладът съдържа обобщена информация за дейността на Апелативна прокуратура – гр.Пловдив и на Окръжните прокуратури от региона на Апелативна прокуратура – гр.Пловдив.

Резултатите от противодействието на престъпността са представени в регионален мащаб, като е извършено съпоставяне на данните с предходните две години и са изведени съответните изводи. Информацията за дейността на териториалните прокуратури и на разследващите органи от региона на Апелативна прокуратура – гр.Пловдив представена съобразно фазите на наказателния процес – досъдебна и съдебна фаза. Направен е анализ на причините за върнатите от съда дела за доразследване и за постановените от съда и влезли в сила оправдателни съдебни актове.

Изложена в доклада на Апелативна прокуратура – гр.Пловдив е и дейността по изпълнение на наказанията, резултатите от което се явяват обективен критерии за оценка на ефективността на наказателноправната система.

Дейноста по административносъдебния надзор и надзора за законност е отразена в самостоятелен раздел.

Очертани са приоритетите за работата на Апелативна прокуратура – гр. Пловдив и на разследващите органи през 2018 година.

В приложения към доклада са представени:

1.Приложение № 1 – Обобщен анализ относно делата върнати за допълнително разследване от съда през 2017 година в Пловдивския апелативен район.

2.Приложение № 2 – Анализ на влезлите в сила оправдателни присъди в Пловдивския апелативен район през 2017 година.

4.Приложение № 3 – Осъдителни решения срещу прокуратурата на Република България на основание ЗОДОВ към годишен доклад за дейността на прокуратурите от региона на Апелативна прокуратура – Пловдив през 2017 година.

По-долу ще бъдат посочени данните по основните показатели на прокурорската дейност и разследващите органи, което ще позволи обобщаване на резултатите и тенденциите в противодействието на престъпността за региона на АП-Пловдив.

През 2017 г. на територията обслужвана от Апелативна прокуратура - гр.Пловдив са били регистрирани общо 19 269 престъпления, при 19 921 престъпления за 2016 г., при 20 376 престъпления за 2015 година.

От регистрираните разкрити през 2017 г. са 9 894 престъпления, при 10 836 престъпления за 2016 г., при 8 590 престъпления за 2015 година.

Докато през 2016 г. е имало чувствително подобрение на показателя процент на разкриваемост в ОД МВР гр.Пловдив и гр. Стара Загора, през изминалата 2017 година този процент е нараснал във всички Областни дирекции на МВР, с изключение на ОД МВР- гр.Пловдив, където е налице намаление в този процент: от 47,65 през 2016 г. на 44,68 през 2017 година.

По отношение на регистрираните престъпления, следва да се отбележи, че продължава тенденцията на намаляване на общият им брой. Изключения са ОД МВР-Хасково и ОД МВР- гр. Смолян, където е налице минимално увеличение на броя на регистрираните престъпления спрямо 2016 година.

Традиционно висок е процента на разкриваемост в ОД МВР – гр. Смолян – 63,24 %, налице е минимално нарастване на този процент в ОД МВР – гр. Стара Загора, гр. Хасково, гр. Пазарджик и гр. Кърджали, и влошаване на показателя с около 3 % в ОД МВР- гр. Пловдив.

За да получим правилна оценка на състоянието на престъпността в региона на Апелативна прокуратура - гр. Пловдив следва да бъде коментиран и така нареченият коефициент на престъпност, който дава информация за броя на регистрираните престъпления на 100 000 души. За поредна година се отчита, че и шестте Областни дирекции на територията на Апелативна прокуратура - Пловдив са под средния за страната коефициент - 1 358,75 престъпления на 100 000 човека. Тази тенденция е трайна и се наблюдава в последните няколко години. Въпреки това следва да се отчете, че в ОД МВР- гр. Хасково и гр. Смолян сравнено с 2016 г. този коефициент е нараснал: за ОД МВР- гр. Хасково от 1277,82 през 2016 г. на 1306,96 през 2017 г., а за ОД МВР- гр. Смолян: от 650,46 през 2016 г. на 663,25 през 2017 година. Във всички останали дирекции е налице незначително намаление на коефициента на престъпност, което води до извод за това, че нивото на извършените престъпления е устойчива величина през последните три години.

През 2017 г. прокурорите са осъществявали наблюдение - ръководство и надзор по 38 569 ДП, при 41 814 ДП за 2016 г., при 42 575 ДП за 2015 г. /незабавни, бързи производства и ДП образувани по общия ред/. В това число се включват и спрените в предходни години, както и прекратените по давност през отчетния период.

Новообразуваните досъдебни производства през периода са 21 478 ДП, при 23 271 броя за 2016 г., при 24 341 броя за 2015 година. През 2017 г. броя на новообразуваните ДП съставлява 55,7 % от общо наблюдаваните дела. За сравнение този процент за 2016 г. също е бил 55,7 %, за 2015 г. е бил 57,17 %.

Приключените досъдебни производства са 23 676 /всички в законов срок/, при 25 656 броя за 2016 г., при 26 044 броя през 2015 година. Броя на приключените дела през 2017 г. е 61,4 % от общо наблюдаваните. За сравнение този процент през 2016 г. е бил 61,36%, за 2015 г. е бил 61,17 %.

Броя на решените досъдебни производства през 2017 г. е 30569 – 79,26 % от общо наблюдаваните. За 2016 г. са били решени 34 026 – 81,38 % от общо наблюдаваните. За 2015 г. са били решени 34 826 – 81,79 % от наблюдаваните ДП.

Внесени в съда през 2017 г. са общо 7 785 прокурорски акта, при 7 974 през 2016 г., при 7 474 през 2015 година.

През отчетния период съдилищата са върнали на прокуратурите 320 досъдебни производства. В сравнение с общо внесените 7 762 ДП в съда, процента на върнатите е 4,12 %. За сравнение през 2016 г. - върнати 362 ДП, общо внесени 7 945 ДП в съда, процента на върнатите е 4,56 %. През 2015 г. - 3,93 %.

През 2017 г. са осъдени и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт – 8 337. За сравнение през 2016 г. този брой е бил 8 412 лица, през 2015 г. - 8 508 лица.

Оправдани лица с влязъл в сила съдебен акт за отчетната 2017 г. са 119, при 119 и за 2016 г., при 106 лица за 2015 година.

Процента на оправданите отнесен към броя на осъдените и санкционирани лица, за които има влязъл в сила съдебен акт е 1,43. За сравнение през 2016 г. този процент е бил 1,41 %, през 2015 г. - 1,24%.

Резултати и тенденции:

1. През 2017 година се наблюдава намаление на показателя брой регистрирани престъпления. Това намаление може да бъде определено като тенденция с повече от три годишна давност. При това положение обяснимо и логично е констатираното намаление на новообразуваните досъдебни производства, както и на общо наблюдаваните такива.

2. Запазва се тенденцията през последните години за съотношението между приключените към общо наблюдаваните досъдебни производства. За последните пет години този процент е близък до 62 %.

3. През отчетната година е намалял броя на внесените в съда прокурорски актове в сравнение с 2016 г., но следва да се отбележи, че броя им през 2017 г. е по-голям от този през 2015 г. При това положение не може да се твърди, че е налице някаква неблагоприятна тенденция за намаляване на прокурорските актове внасяни в съда от прокурорите от региона на АП-Пловдив.

4. Докато през 2016 година в сравнение с 2015 г. бе увеличен броя на върнатите досъдебни производства от съдилищата: от 293 за 2015 г. на 362 за 2016 година, то през 2017 г. в резултат на положените усилия и предприети мерки от страна на прокурорите и Административните ръководители, върнатите дела от съдилищата са намаляли както в абсолютни стойности, така и в процентно съотношение спрямо внесените в съда прокурорски актове.

5. През последните три години се наблюдава тенденция на намаляване на броя на осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт.

6. На фона на намаляване на броя на осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт, броя на оправданите лица в абсолютни стойности и в процентно съотношение спрямо осъдените лица се запазва.

Фактори с актуално и дългосрочно значение за ефективността на органите на досъдебното производство и другите правоприлагащи органи, ангажирани с противодействието на престъпността.

Значимите фактори за ефективността на органите на досъдебното производство и другите правоприлагащи органи могат да бъдат много и най-различни.

В тази част от изложението ще бъде направен опит за систематизиране на по-важните от тях.

На първо място считам, че факторите от значение за ефективността на органите на досъдебното производство могат да бъдат както субективни, така и обективни. Доколкото субективните фактори са свързани с нетипични проявления на субективното отношение на извършваната от магистратите дейност, те трудно могат да бъдат систематизирани, но все пак такива фактори от субективен характер според мен са:

• 
  Късното започване на разследването в резултат на продължителна и мудна проверка, което води в последствие до затруднения свързани със събиране на доказателства.
  
• 
  Приключване на досъдебните производства без в хода на същите да са събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина, което в повечето случаи води до връщане на прокурорските актове внесени в съда или до отмяна от по-горната инстанция на постановленията за прекратяване.
  
• 
  Необосновани спирания на производствата, което позволява през един неограничен период от време, понякога твърде продължителен на практика да не бъдат извършвани никакви действия по разследването.
  
• 
  Прехвърляне на делата между различни органи на съдебната власт и често пъти неоправдано повдигане на спор за подследственост.
  

• 
  Непълният щат в Районните прокуратури. Въпреки положените усилия през последните години, считам този проблем все още за значим на ниво Районни прокуратури. Докато в Окръжните прокуратури и Апелативната прокуратура проблема е преодолян, следва да се отбележи, че в Районните прокуратури от региона на АП-Пловдив приблизително 25 % от утвърденият щат за магистрати е незает към края на 2017 година. В тази връзка в рамките на закона се правят опити за преодоляване на този проблем, чрез командироване на магистрати. Спорна обаче си остава ефективността на командированите магистрати.
  
• 
  Изключително актуален и наболял през последните години е проблема с намирането на достатъчно добре подготвени и компетентни вещи лица. Това препятства приключването на делата в разумни срокове от една страна, а от друга страна много често води до некачествено разследване. От тази гледна точка считам, че безспорно това е фактор от голямо значение за ефективността на разследващите органи.
  
• 
  Високата ангажираност на прокуратурата с въпроси извън нейната компетентност. В тази насока показателна е статистиката за откази за образуване на досъдебни производства, от която е видно, че в изключително голям процент от случаите прокурорите по места са принудени да губят време и ресурс занимавайки се с нетипични за прокурорската дейност неща.
  
• 
  Квалификацията на магистратите и разследващите органи. Тук може да бъде отбелязано, че в последните години се провежда значителна по обем дейност в тази насока касаеща магистратите. Не така стоят обаче нещата при повишаване на квалификацията на разследващите полицаи.
  
• 
  Законодателната рамка. Конкретни предложения в тази насока ще бъдат дадени в изложението по-долу, но доколкото законодателната рамка е основен фактор влияещ върху ефективността на органите на досъдебното производство, считам, че тук следва да бъдат посочени нерешените и към настоящия момент проблеми като декриминализация на състави, касаещи обществени отношения, които нямат нужда от наказателно-правна защита и предвиждане на възможност за прилагане на чл. 55 от НК по отношение на подсъдими чието процесуално поведение допринася за разкриване и на тежки престъпления по други дела, а не само на образуваните срещу тях. Продължават да липсват форми за предоставяне на имунитет срещу свидетелстване за извършени тежки престъпления.
  

Материалният и процесуалният закон следва да отговарят на динамиката и структурата на престъпността, да осигуряват адекватна защита на правата на гражданите и да представляват реален инструментариум за магистратите в противодействието на престъпността. В тази връзка промените, които предлагат прокурорите от региона на АП – Пловдив са свързани с:

1.Декриминализация на някои престъпления с ниска обществена опасност, както и на престъпленията по сега действащия НК, които са неадекватни на съвременните обществени отношения.

2.Допълване на текста на чл.93 от НК със законово дефиниране на понятията „значителни вреди”, „значителни вредни последици” и „значителни щети” с оглед уеднаквяване на практиката по делата за престъпления в чиито състави съществуват посочените признаци.

3.Необходими са и изменения в материално-правните норми и в частност в системата на наказанията, предвидени в Наказателния кодекс – размерът на някои от наказанията към настоящия момент не съответства на степента на обществената опасност на деянията, за които са предвидени, като за някои престъпления е завишен, а за други неоснователно занижен. Като пример могат да се посочат съставите на чл.149 ал.5 от НК, респ. чл.152 ал.3 от НК; престъпленията по глава Девет „а“ и др.

4.Увеличаване размера на глобите, предвидени в особената част и предвиждане на наказание глоба, налагано кумулативно или алтернативно на наказанието лишаване от свобода за по-голям брой престъпления.

5. В чл. 67, ал. 3 НК изразът „може да постанови“ да се замени с думата „постановява“, за да се увеличи ефективността на условното осъждане, с оглед постигане целите на наказанието по отношение на осъдения / индивидуална превенция /.

6. В чл. 93, т. 1, б. „а“ НК след думата „държавно учреждение“ да се добави“ и „и в общинска администрация“. По този начин ще се разшири обхватът на наказателноотговорните лица за всички престъпления от особената част на НК, извършени от длъжностни лица, вкл. по чл. 219 и чл. 282 НК.

7. В чл. 93, т. 1, б. „б“ НК след думата „помощник - частен съдебен изпълнител“ да се добави „и едноличен търговец“. По този начин и едноличният търговец ще се третира като длъжностно лице, когато извършва престъпления в това си качество, както и като пострадал от престъпление, след като сега служителят при него по б. „б“ на чл. 93, т. 1 НК е „длъжностно лице“, но самият едноличен търговец не е длъжностно лице.

8. В чл. 161, ал. 1 НК след думите „възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра“ да се добави изразът: „и лице, с което деецът се намира във фактическо съжителство“. Фактическото съжителство без съмнение може да създаде същите и дори по – силни връзки между дееца и пострадалия, които са били основанието законодателят да предвиди наказателното преследване на тези деяния да се възбужда по тъжба на пострадалия, т.е. да ги определи като престъпления от т.нар. „частен характер“.

9. В чл. 216 НК да се създаде нова ал. 7 : „За престъпления по ал. 1 - 6 наказателното производство се прекратява, ако пострадалият или ощетеното юридическо лице поиска това, когато предмет на престъплението не е обществено имущество“, както и нова ал. 8, в която да се предвиди намалена наказателна отговорност за възстановяване на причинените от престъплението имуществени вреди до завършване на разследването по дела от общ характер“. По този начин ще се стимулира положително поведение от страна на дееца и по – бързо възстановяване на причинените вреди в патримониума на пострадалия и на ощетеното юридическо лице.

10. В чл. 219, ал. 2 НК след думите „на обществено имущество“ да се добави „и лица, на които е възложена работа“. По този начин ще се постигне частично съответствие между субектите на чл. 219, ал. 1 НК и лицата по ал. 2, върху работата на които не е упражнен достатъчен контрол от задължения да извършва такъв контрол деец. В практиката по приложението на чл. 219, ал. 1 НК се стига до установяване, че служител не е длъжностно лице и не може да носи наказателна отговорност, дори в резултат от неполагане на достатъчно грижи при възложената му работа да се стига до щети в огромни размери. На практика щета има, но няма наказателноотговорен субект, нито по ал. 1, нито по ал. 2 на чл. 219 НК, тъй като в този текст не е уредена наказателната отговорност на ръководителя му за неупражнен достатъчен контрол върху изпълнението на възложена на служителя работа, извън дейността по управление, разпореждане или отчитане на обществено имущество. Естествено, в специалното законодателство, което изпълва бланкета на чл. 219 НК /досежно „достатъчно грижи“ и „достатъчен контрол“/, също следва да се уреди императивно задължението за упражняване на контрол от ръководителя по чл. 219, ал. 2 НК.

11. В допълнителна разпоредба след чл. 329 НК да се предвиди: „За престъпления по чл. 323 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия“.

1.В НПК, в частта за досъдебното производство, да бъдат приети конкретни процесуални правила за разследване по ДП, по които обвиняемото лице не е установено на адреса или е напуснало територията на Република България, тъй като понастоящем е налице прилагане съобразно процесуалната разпоредба на чл.269 ал.3 т.1, 2 и 4 от НПК, която касае съдебното производство.

2.Допълване на основанията за прекратяване на производство в основанията на чл.24 от НПК за прекратяване на образуваното наказателно производство - в хипотезите, когато „дееца не се наказва” – например по чл.183 ал.3 от НК, чл.323 ал.3 от НК и др.

3.Да се диференцират процедурите на досъдебната фаза в зависимост от видовете престъпления, предвидената наказателна санкция за тях и органа, извършващ разследването. Разследването на леките престъпления да се осъществява при облекчен ред с опростяване на формата и реквизитите на внасяните в съда прокурорски актове.

4. Да се възстанови редакцията на чл. 63, ал. 4 НПК, до изменението й с ДВ, бр. 71 от 2013 г., когато беше намалена продължителността на сроковете на задържане под стража на досъдебното производство от 1 година на 8 месеца за тежките престъпления и от 2 години на 1 година и 6 месеца за наказуемите с не по – малко от 15 години лишаване от свобода, без да се държи сметка за това, че при тези нови лимитирани срокове на задържане под стража по някои от изключителна фактическа и правна сложност дела с продължително във времето разследване и експертни изследвания /напр. за ОПГ по чл. 321 НК, за умишлени убийства по чл. 115 НК и др./, не биха могли да бъдат постигнати целите на мерките за неотклонение по чл. 57 НПК, освен чрез по - продължително във времето задържане под стража на обвиняемия на досъдебното производство. Стимулирането на органите на досъдебното производство да разследват с максимална бързина и без необосновано забавяне /чл. 22, ал. 3 НПК/ делата със задържани обвиняеми не следва да бъде за сметка на осуетяване постигането на целите на мерките за неотклонение, а в някои случаи и на целите на наказателния процес – напр. при укриване на обвиняемия след изменение от прокурора на МН „ЗС“ в друга по – лека в изпълнение на чл. 63, ал. 5 НПК и при изводи на прокурора, че разследването не може да се води в негово отсъствие по чл. 206 НПК, тъй като това ще затрудни разкриването на обективната истина по делото, както и напр. при извършване от освободения от МН „ЗС“ обвиняем в близко време след това на други престъпления.

5. Да се измени чл. 64, ал. 2 НПК, като добие следната редакция: „Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия за срок до 72 часа, в който следва да внесе искането в съда по ал. 1“. По този начин ще се стигне до съответствие между фактите и правото, тъй като в голяма част от случаите при сега действащата разпоредба на чл. 64, ал. 2 НПК наблюдаващият прокурор при по – тежки престъпления /напр. чл. 115 и сл. НК/ не разполага обикновено с обективна възможност да внесе искане за задържане под стража незабавно /както изисква тълкуването на сега действащата редакция на текста/ след предявяване на постановлението за привличане на обвиняем по делото, като постановява задържане под стража за срок до 72 часа, въпреки че за довеждането на обвиняемия пред съда не е необходим такъв дълъг срок. Акцентът на целта на задържането за срок до 72 часа в предлаганата нова редакция на чл. 64, ал. 2 НПК се измества от довеждането на обвиняемия пред съда върху внасянето от прокурора на искането в съда за вземане на МН „ЗС“ каквато следва да бъде истинската цел на това задържане, наред с предпоставките по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 НПК.

6. В чл. 158, ал. 4 НПК, в чл. 161, ал. 2 НПК, в чл. 164, ал. 3 НПК, в чл. 165, ал. 3 „24 часа“ да се заменят с „48 часа“ или със „72 часа“. Не става ясно от тази разпоредба на НПК какво налага вече съставен протокол за следствено действие от органите на досъдебното производство да се представя от прокурора за одобрение на съдията в такъв кратък срок, респ. какви изменения могат да настъпят в този протокол, ако се представи на съдията в по – дълъг срок. Всеки прокурор, който е бил дежурен в събота, познава фактическите трудности, които създава този текст от НПК, без да е ясно чии права биха били накърнени, ако протоколът се внесе за одобряване от съдия в по – дълъг от 24 часа срок.

7. Чл. 172, ал. 2 НПК да се допълни с включването на глава VІІ от Особената част на НК „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система“, за да може и данъчните престъпления по чл. 255, чл. 255а, чл. 255б, ал. 2 и 3, чл. 256, ал. 1 и ал. 2 НК да се разследват и чрез този способ на доказване.

8. Чл. 194, ал. 1, т. 1 НПК да се измени така „за престъпления от общ характер, подсъдни на окръжния съд като първа инстанция“. Разследващите магистрати, каквито са следователите, е логично да разследват престъпленията, които съответстват на нивото, което заемат тези магистрати в съдебната система – окръжно ниво.

9. В чл. 234 НПК да се отмени ал. 7. Санкцията на сега действащата разпоредба на ал. 7 за извършени извън сроковете за разследване действия по разследването не следва да бъде обвързана с правните последици от тях и с възможността да се използват пред съда събраните чрез тях доказателства. За извършените извън сроковете за разследване процесуално – следствени действия санкциите следва да са и те са извън НПК – в ЗМВР, в ЗСВ, където се урежда дисциплинарната отговорност на органите по разследване в МВР и на прокурори и следователи.

10. Чл. 242, ал. 2 НПК да се измени така: „Когато при разследването е допуснато съществено процесуално нарушение или се налага събирането на нови доказателства, прокурорът постановява допълнително разследване в срок до един месец“. Допълнителните действия по разследването по сложни от фактическа и правна страна дела, които по сега действащата редакция на ал. 4 на чл. 242 НПК следва да се извършат в срок до 1 месец от получаване на делото, могат обективно да изискват по – дълъг период от време. Срокът от 1 месец може да не е достатъчен дори за отстраняване на допуснати СПН, напр. при привличането на 1 от няколко обвиняеми лица, новото привличане на обвиняемия и задължителния му разпит ще повлече ново предявяване на разследването, което при повече обвиняеми лица обективно няма как да се извърши понякога за срок до 1 месец от получаване на делото от прокурора.

11. В чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК думите „единствен свидетел очевидец“ се заменят със „свидетел да бъде разпитан, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината“. В практиката е известно, че много по – често сме изправени пред хипотезата на липса не на единствен свидетел очевидец, а на липсата на друг или на други свидетели, чиито показания са не по – малко важни за разкриването на обективната истина от тези на свидетеля – очевидец. Напр. когато търсеният свидетел с показанията си може да запълни в доказването липсващото звено в кръга на косвените доказателства и да го затвори до несъмнено доказване. В такива случаи е по – добре да съществува правна възможност делото да се спре, отколкото при сега действащата редакция на текста разследването да продължи без да се извършват следствени действия, докато се чака издирването на свидетеля, или разследването да бъде спряно по чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК, въпреки че няма да са налице предпоставките за такова спиране, защото не се касае до единствен свидетел очевидец, а само до свидетел по делото, но изключително важен свидетел. Немислим е и вариантът делото да се прекрати, тъй като това ще бъде в нарушение на принципа на разкриване на обективната истина / чл. 13 НПК / и този на вземане на решения по вътрешно убеждение след пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14 НПК/.

12. Чл. 303, ал. 2 НПК да се измени така: „Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано извън разумното съмнение“. Действащата разпоредба на чл. 303, ал. 2 НПК е включена за първи път в българския наказателен процес с влизането в сила от 01.03.1975 г. на НПК от 1974 г. в чл. 301, ал. 2 НПК /отм. със сега действащия НПК/. След това е възпроизведена в новия НПК в чл. 303, ал. 2 НПК.Тълкуването на съдържанието на тази разпоредба в сега действащата й редакция може да доведе до прекомерно завишаване на изискванията по доказване виновността на дееца за извършеното престъпление, което да надхвърля разумното и основано на обективноправното действие на презумпцията за невиновност дължимо доказване на обвинението, с резултати за сметка на обвинението. На практика се стига по някои дела до задължение за прокурора в наказателния процес да обори всички направени и възможни възражения на защитата, без оглед на това дали внасят някакво разумно съмнение в обвинението. Затова именно предлаганата редакция на чл. 303, ал. 2 НПК, обвързваща в такива рамки възможното съмнение в доказаността на обвинението /познати и отдавна прилагани в други правни системи/ ще бъде гаранция срещу превратно тълкуване на несъмнения начин на доказване в НПК. В практиката на съдилищата в страната, вкл. на ВКС през последните години се среща позоваване на принципа на доказване „извън разумното съмнение“.

13. Да се създаде чл. 369а НПК със следното съдържание „съкратено съдебно следствие не се допуска при причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние, или когато причинените с престъплението имуществени вреди не са възстановени, както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му“.

1.Промени в законодателството досежно т. нар. „Детско правосъдие“, което да обхване едновременно децата извършители и жертви на противообществени деяния. Така в максимална степен биха успели усилията за въздействие върху поведението на децата. Чрез въвеждането на единни стандарти в нарочен кодекс, съобразени с най-добрите международни практики, би се осигурила ефективна, високоспециализирана защита на правата и законните интереси на децата и хуманно и законосъобразно да се коригират поведенческите им отклонения.

2.Извършване на анализ и осъществяване на законодателни промени за отстраняване едновременното предвиждане на едно и също деяние, като престъпления по НК и същевременно като административно нарушение, с предвидено за него административно наказание в други закони. При наличие на пълна идентичност между тях, едното да бъде заличено като престъпление или като административно нарушение.

3.Механизмите в Закона за съдебната власт, регламентиращи заемането чрез конкурси /във всичките им разновидности/ на свободни щатни бройки в структурите на Прокуратурата на Р.България, особено в първоинстанционните нива, следва да бъдат изменени в насока, осигуряваща максимално съкращаване на срока от освобождаването на конкретна щатна бройка за младши прокурор и прокурор, до реалното й заемане от действащ магистрат. Към настоящия момент не са редки случаите, в които този срок продължава и до 2 години. В практиката това води до значително увеличаване на натовареността на прокурорите работещи в органите и предпоставя влошаване на показателите за срочно и качествено изпълнение на функциите.