Разследвани дела по видове разследващи органи

Видно от представената графика, през 2017 г. по общия ред, от разследващ полицай са били разследвани 25891 броя, при 27347 за 2016 г. и при 28403 броя през 2015 г. Налице е намаляване броя на делата разследвани от разследващ полицай, което се обяснява с намаление на общия брой дела. През 2017 г. са разследвани по-малко 1456 броя в сравнение с 2016 г. и 2512 броя в сравнение с 2015 г.

През 2017 г. по общия ред от следовател са били разследвани 1635 броя, при 1747 броя за 2016 г. и при 1584 броя през 2015 г. Налице е намаляване броя на делата разследвани от следовател, като все още има значителни резерви в тази насока, тъй като капацитета на следователите не се използва в необходимата степен.

През отчетната година по общия ред има 25 досъдебни производства разследвани от прокурор, срещу 13 за 2016 г. и срещу 5 през 2015 г. Тенденцията е да се увеличава броя на разследваните дела от прокурор.

През 2017 г. са налице 65 дела разследвани по общия ред от митнически инспектор, при 147 дела за 2016 г. и при 254 дела през 2015 г. Налице е тенденция към значително намаляване на разследваните от митнически инспектор дела.

Видно от представената графика досъдебните производства възложени от административния ръководител на окръжна прокуратура за разследване на следовател в Окръжна прокуратура – Пловдив са били 175 броя, срещу 276 броя за 2016 г. и срещу 194 броя през 2015 г. В тази прокуратура има най-голям брой възложени дела на следовател. В Окръжна прокуратура – Пазарджик делата са 72 броя, в Окръжна прокуратура – Стара Загора са 57 броя, в Окръжна прокуратура – Кърджали са 48 броя, в Окръжна прокуратура – Хасково са 41 броя и в Окръжна прокуратура – Смолян са 5 броя. Значително намаляване на възложените дела на следовател, в сравнение с предходните години се наблюдава в Окръжните прокуратури – Пловдив, Смолян и Стара Загора. Намаляване се наблюдава и в Окръжните прокуратури – Хасково и Кърджали.

През 2017 г. са новообразувани 21478 дела, срещу 23271 за 2016 г. и срещу 24341 дела за 2015 г. От новообразуваните през 2017 г. дела за престъпления против собствеността са образувани 7863 досъдебни производства, срещу 9125 за 2016 г. и срещу 10932 дела за 2015 г. За общоопасни престъпления са образувани 6933 дела, срещу 6737 за 2016 г. и срещу 6022 дела през 2015 г. За престъпления против личността са образувани 2051 дела, срещу 2049 дела за 2016 г. и срещу 2138 дела през 2015 г. За престъпления против стопанство са образувани 1596 дела, срещу 1815 дела за 2016 г., срещу 1549 дела през 2015 г. За документни престъпления са образувани 751 дела, срещу 904 дела за 2016 г. и срещу 770 дела през 2015 г. За престъпления против брака и семейството са образувани 805 дела, срещу 838 дела за 2016 г. и срещу 885 дела през 2015 г. За компютърни престъпления са образувани 22 дела, срещу 18 дела за 2016 г. и срещу 21 дела през 2015 г.

Пострадалите физически лица от извършените престъпления по новообразуваните досъдебни производства са общо 11703 броя, при 12716 за 2016 г. и при 14654 за 2015 г., от които 6973 мъже, при 7702 за 2016 г. и при 8919 за 2015 г. и 4730 жени, при 5014 за 2016 г. и при 5735 за 2015 г. Пострадалите непълнолетни лица са 625, при 682 за 2016 г. и при 690 за 2015 г., от които младежи 177, при 222 за 2016 г. и при 194 за 2015 г. и 448 пострадали девойки, при 460 за 2016 г., при 495 за 2015 г.

Малолетните пострадали от престъпления са 560, при 572 за 2016 г. и при 543 за 2015 г. От тях момчета – 265, при 264 за 2016 г. и момичета 295 при 308 за 2016 г.

Най-голям е броя на пострадалите лица от престъпления против собствеността – 6905, при 7791 за 2016 г. и при 9637 за 2015 г., престъпления против личността – 2113, при 1991 за 2016 г. и при 2053 за 2015 г. и общоопасни престъпления – 1368, при 1611 за 2016 г. и при 1632 за 2015 г.

Непълнолетните пострадали лица от престъпления са най-много при престъпленията против брака и семейството 402, при 390 за 2016 г. при 422 през 2015 г. и против собствеността – 100, при 154 за 2016 г. при 179 за 2015 г.

Малолетните пострадали лица са най-много от престъпления против брака и семейството – 307, при 338 за 2016 г. при 342 за 2015 г. и против личността – 132, при 120 за 2016 г., при 111 за 2015 г.

Пострадалите юридически лица са 1987, при 2434 за 2016 г. и при 2619 за 2015 г., като най-голям е броя им при престъпления против собствеността – 1175, при 1396 за 2016 г. и при 1569 за 2015 г. и против стопанството – 552, при 696 за 2016 г., при 640 за 2015 г.

Налице са незначителни различия в структурата на пострадалите лица от извършените престъпления по новообразуваните досъдебни производства през 2016 г. като следва да се отбележи нарастване броя на непълнолетните и малолетните жертви от престъпления – в първия случай девойки, а във втория момчета, пострадали от престъпления против брака и семейството и против личността.

• 
  Мерки за неотклонение
  

• 
  2017 г. – 784;
  
• 
  2016 г. – 850;
  
• 
  2015 г. – 811;
  

• 
  2017 г. – 705 – 89,92 %;
  
• 
  2016 г. – 776 – 91,29 %;
  
• 
  2015 г. – 737 - 90,87 % от общо подадените искания.
  

• 
  2017 г. – 76 – 9,69%;
  
• 
  2016 г. – 73 – 8,59%;
  
• 
  2015 г. – 73 – 9,00% от общо внесени искания.
  

При съпоставката на горните данни следва да се има предвид и обстоятелството, че след подаване на протест от прокурора по чл.64 ал.6 от НПКот 42 случая в 18 от тях или 42,86% протестите са били уважени.

В 19 от протестираните случаи през 2017 г. вместо задържане под стража, което първоначално е било отказано е наложена МНО домашен арест, като през 2016 г. тези случай са били също 19, а през 2015 г. тези случаи са били 14. Тази МНО независимо от неудачите свързани с нейното прилагане по смисъла на закона се приравнява по тежест със задържането под стража.

При общия сбор на всички цифри цитирани по-горе, а именно, първоначално уважени, уважени след протест и наложена МНО домашен арест очевадно е, че процента на уважените искания нараства на 94,64%, което е един много добър показател за работата на прокурорите.

В посочените по-долу показатели са включени броя на уважените предложения и броя на тези уважени след протест на прокурора по чл.64 от НПК, към общо внесените искания.

Общо за Апелативния съдебен район това съотношение е 94,64% за уважените към неуважените искания срещу 92,70% за 2016 г.

• 
  За ОП - Пловдив 93,94%;
  
• 
  За ОП - Стара Загора 97,53%;
  
• 
  За ОП - Хасково 94,00%;
  
• 
  За ОП - Пазарджик 93,90%;
  
• 
  За ОП - Кърджали 95,83%;
  
• 
  За ОП - Смолян 90,00%.
  

• 
  2017 г. - 723;
  
• 
  2016 г. – 788;
  
• 
  2015 г. – 754.
  

- На основание чл.63 ал.5 НПК – поради изтичане на максималните срокове предвидени за задържане на дадено лице съобразно тежестта на обвинението, през отчетната година са изменени 27 броя, при 7 броя за 2016 г. и при 18 броя за 2015 г.

- На основание чл.234 ал.8 НПК от прокурора са били изменени 181 мерки, като за 2016 г. те са били 230 и 106 мерки през 2015 г.

- На основание чл.234 ал.9 НПК от съда през 2017 г. е изменена 1 мярка, при 8 за 2016 г. и 9 за 2015 г.

Разследването е приключено в законоустановените срокове по всички 23676 производства при 25656 производства през 2016 г. или 100% в срок, срещу 26034 производства или 99,97% в срок през 2015 г. Тук важно е да се отбележи по-малкия общ брой приключили досъдебни производства със 7,7% в сравнение с 2016 г., срещу 1,5% през предходния период, резултат от намалелия като цяло обем на работа.

Неприключени са 7052 производства срещу 6796 в края на 2016 г. или с 3,4% повече, при 6658 в края на 2015 г. или с около 2% в повече. Тенденцията на увеличаване на неприключените производства при общо намаляващия им брой през последните години определено не е добра.

Продължителност на досъдебната фаза

За отчетната година данните за продължителността на досъдебната фаза от образуване на ДП до приключването му със съответен акт от прокурора /прекратяване, обвинителен акт, предложение по чл.78 а НК, споразумение/ са представени в следната графика

Общо внесените в съда и прекратените производства през годината са 14733 при 14981 през 2016 г. и 14185 през 2015 г. Налице е известно намаление в сравнение с предходната година.

Цифрите не позволяват да се очертае тенденция, но макар и неосезаемо затвърждават подобрението в сравнение с годините до 2014 г.. Има основание да се направи положителен извод, че значителна част от делата приключват в 8-месечния срок. Една от причините за относително малкия дял на останалите - до една, над една и над две години - около 20%, е в извършваните периодични проверки на неприключените дела, образувани преди 01.01.2013 г., съответно преди 2014 г., както от страна на прокурорите от Апелативна прокуратура - Пловдив, така и от окръжните прокуратури. Налице е възможност за постигане и на по-добри показатели. Макар поради различните срокове за разследване, заложени в таблиците от предходните и тази година, точно сравнение да не може да бъде направено, е ясно, че се е увеличил процентът на делата, приключени в най-краткия отчитан срок – до 8 месеца с около 1%.
2.3.РЕШЕНИ ДОСЪДЕБНИ ПРОИЗВОДСТВА ОТ ПРОКУРОР. ВИДОВЕ РЕШЕНИЯ.

Решените дела от прокурор са 30569 при 34026 за 2016 г. и 34826 за 2015 г. или е налице намаление с 10,16% спрямо предходния отчетен период. Намалението е в резултата на налелия брои на общо наблюдаваните ДП и на намаляването на делата прекратени поради изтекла давност.

Единствено в районна на Окръжна прокуратура - Кърджали прокуратурите са с по-висок показател в сравнение с предходните две години. С най-нисък дял решени спрямо наблюдавани ДП са прокуратурите в районна на Окръжна прокуратура - Смолян, следвани от тези в Окръжна прокуратура - Пазарджик, Стара Загора и Пловдив. За Окръжна прокуратура - Пазарджик и Пловдив е налице тенденция за понижаване дяла на решените спрямо наблюдаваните ДП в сравнение с 2015 г. и 2016 г.

По тази таблица следва да се отбележи, че в цифрата на наблюдаваните е отбелязан абсолютния брой на досъдебните производства, в това число и тези, които през годината са прекратени по давност. В процентно съотношение решените дела, без прекратените по давност спрямо наблюдаваните без прекратените по давност е както следва: за ОП - Пловдив 71,85%, за ОП - Пазарджик 75,11%, за ОП - Стара Загора 76,17 %, за ОП - Смолян 71,41 %, за ОП - Хасково 77,5% и за ОП - Кърджали 88,48%.

Административните ръководители на прокуратурите следва да вземат необходимите мерки за решаване на наблюдаваните дела, тъй като натрупването на „стари“ ДП води единствено до невъзможност за успешното приключване на разследването, а и не дава възможност вниманието да се съсредоточи върху новообразуваните досъдебни производства.

Значително влошена е срочността на произнасяне от прокурорите, като през годините расте броя на решените дела в срок над един месец. Ако за 2015 г. делата са били 157, през 2016 г. 192, за тази отчетна година са 252. Над 2 месеца са решени 16 дела. Процентът на решените в срок над един месец производства е 0,82%, а на тези над два месеца 0,05% от решените ДП. За 2016 г. процентното съотношение е било 0,56 %. За трета поредна година отчитаме, че от районните прокуратури - Районна прокуратура – Пловдив - 145, Районна прокуратура - Пазарджик - 43, Районна прокуратура – Смолян - 20 са с произнасяния на прокурори над един месец. През отчетната година са налице 8 случая за Районна прокуратура - Момчилград, 2 за Районна прокуратура - Стара Загора и 1 за Районна прокуратура - Димитровград.

Районна прокуратура - Момчилград е под средната натовареност - 135,67 дела по „брои дела наблюдавани от един прокурор“. По същия начин е и Районна прокуратура - Смолян 145,5 поради което произнасяне извън законоустановения срок не следва да се допуска. Районна прокуратура - Пловдив, Стара Загора и Пазарджик са над средната натовареност, но все пак не са от най-натоварените прокуратури. Районна прокуратура - Димитровград е най натоварената прокуратура в региона с 335,93 дела наблюдавани от един прокурор при средно за всички районни прокуратури 188,8 дела.

След проверка се установи, че просрочията при произнасянията на прокурорите в Районна прокуратура - Пловдив се дължат на преразпределението на делата от прокурори, наблюдавали същите и преместени в друг орган на съдебната власт или повишени в длъжност и преместени след приключване на обявените конкурси по ЗСВ, както и на незапълнения щат на тази прокуратура.

За Районна прокуратура - Смолян на работата на един прокурор спрямо когото е предложено образуването на дисциплинарно производство.

За Районна прокуратура - Димитровград е необходимо да се отбележи, че при 6 прокурора по щат, през 2017 г. реално работелите са 2,95. Налице е и увеличен общ обем на работа /общия обем на прокурорската дейност през 2017 г. е 5 381 спрямо 4 303 през 2016 г. и 4 874 през 2015 г./, като е налице и по-голяма натовареност на прокуратурата – съответно с 25,05 % спрямо 2016 г. и с 10,4 % спрямо 2015 г.

За Районна прокуратура - Момчилград от работата на един прокурор, от който са били изискани обяснения и е установено, че просрочените прокурорски преписки се дължат на натовареност на Административен ръководител, фактическа и правна сложност свързана с обема на работа по делата и дела касаещи извършени престъпления свързани с държане на акцизни стоки.

За Районна прокуратура - Пазарджик 41 от делата са наблюдавани от прокурор Силвана Лупова, за която са били изготвяни няколко предложения за образуване на дисциплинарни производства през последните години. По последните две ВСС първоначално е отказал да ѝ наложи наказания, а по последното въобще не образувал такова. Две от делата са наблюдавани от Административния ръководител на Районна прокуратура - Пазарджик. Със Заповед ОП 25/15.02.2018 г. Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура - Пазарджик е разпоредил проверка за установяване пропуските и нарушенията в тяхната работа, която следва да приключи до 09.03.2018 г.

В Районна прокуратура - Стара Загора административният ръководител е изискал писмени сведения от двамата прокурори, произнесли се над 30 дневния срок за решаване на делата. По първото дело прокурорът се е произнесъл със закъснение от 17 дни, тъй като считал, че след като делото му е било върнато от съда има двумесечен срок за произнасяне. По второто дело произнасянето е забавено с 5 дни, като причина за това са почивните дни по Коледа и Нова година 2016 - 2017 г.

По 15 дела, 6 на Окръжна прокуратура – Пловдив и 9 на Районна прокуратура – Пловдив произнасянето е забавено за срок над два месеца. Посочената категория произнасяния със забава касаят прокурори, които са натоварени с множество дела с фактическа и правна сложност. По част от делата произнасянето е забавено поради преразпределянето им на друг прокурор, след напускане или преместване на наблюдаващия прокурор в друга прокуратура и превъзлагане на нов наблюдаващ прокурор. Не следва да се забравя и че Окръжна прокуратура - Пловдив е най - натоварената прокуратура от окръжните прокуратури в региона с 44,41 дела наблюдавани от едни прокурор при средно за всички окръжни прокуратури 35,63 дела.

По отношение на нерешените производства тази цифра е 72 към 1136 дела или 6,33 % при 1,8% 2016 г. и 1,37 % за 2015 г., 0,96% са нерешените досъдебни производства над 2 месеца, 9 в Районна прокуратура - Пловдив и 2 в Окръжна прокуратура - Пловдив.
Прокурорски актове внесени в съда

Внесените в съда актове са 7785, което е 25,46% от общо решените дела и 24,4 % от делата на производство. Процентите, сравнени с тези от предходните години, позволяват да се направи извод, за леко увеличаване на внесените актове в съда, което е добър показател на базата на намалението на наблюдаваните вкл. и новообразуваните и решените производства.

За 2015 г. внесените актове в съда са били 7474, което е съставлявало 21,4 % от общо решените и 22,3 % от общо наблюдаваните.

През 2016 г. са били 7974, което е съставлявало 23,43 % от общо решените и 19,7 % от общо наблюдаваните.

Същевременно като цяло, процентът на внесените в съда производства спрямо общо наблюдаваните и решените продължава да е нисък. Това е разбираемо предвид най-вече броя на прекратените производства. За това и съотношението на внесени дела с актове в съда спрямо общия брои дела, решени с краен прокурорски акт е 52,68%.

По видове прокурорските актове внесени в съда са отразени в долната таблица:

Неизменно и чувствително през последните години намалява броя на внесените актове в съда. Незначително е намален дела на внесените обвинителни актове спрямо 2016 г., а значително при споразуменията, където спада е с почти 12 %. Увеличен е броя на предложенията по чл. 78 А НК спрямо предходната година с повече от 21%.

С най-голям брой внесени в съда актове са Окръжна прокуратура - Пловдив и Окръжна прокуратура - Стара Загора, което е резултат от териториалния им обхват. За отчетният период единствено прокуратурите в района на Окръжна прокуратура - Смолян са с увеличен брои актове внесени в съда спрямо 2016 г. с 9,48% и с 11,56% спрямо 2015 г. По-малкият брой актове спрямо предадените на съд лица сочи тенденция на извършване на престъпленията под формата на съучастие, която обаче идва от предходни години и като цяло е константна.

Съотношението на внесените прокурорски актове в съда, спрямо наблюдаваните дела /тези на производство/ и решените дела /без прекратените по давност/ показва резултатите на прокурорската дейност по реално разследвани досъдебни производства и е видна от следните графики:




Крайната цел на досъдебното производство – доказване на осъществено престъпление, привличане на лице в качествонто на обвиняем и предаването му на съд може да се проследи по горните графики. С най-нисък дял по този показател от окръжните прокуратури са Окръжна прокуратура - Стара Загора и Смолян, като очевидно работата им е била приемуществено да прекратяват и спират ДП.

За районните прокуратури това са Велинград, Хасково и Пловдив. И ако за Районна прокуратура - Пловдив, като най-голямата прокуратура в региона е напълно логично да са и най-големия брои прекратени и спрени дела, то за Районна прокуратура - Велинград тази данна е обезпокоителна.

При районните прокуратури с най-висок дял е Районна прокуратура - Златоград 52,67% при средно РП 29,96%. С най-нисък дял под 19% са Районна прокуратура - Велинград и Пловдив.

Графиките дават възможност да се направи извода, че дела на внесените в съда спрямо наблюдаваните ДП е сравнително нисък, което се дължи на ниската разкриваемост на престъпленията. Това от своя страна води до спиране на делата в по-голямата си част срещу неизвестен извършител.

От друга страна следва да се ускорят сроковете за приключване на ДП за да не се натрупват т.н. стари дела.

Производствата с постановено спиране през отчетната година са 8237 при 9886 за 2016 г. и 10813 през 2015 г. От тях срещу неизвестен извършител са спрени 7101 при 9024 за 2016 г. и 9955 за 2015 г. Тези цифри говорят за известно подобрение по два показателя - общо спрени през годината и относително малкия дял на тези от тях, които са срещу известен извършител. Спрените дела срещу неизвестен извършител са 86,21% от общо спрените за периода. Макар и чувствително намалели през последните пет години, броят на спрените дела остава голям. Те съставляват 26,94% от решените дела и 25,84% от наблюдаваните дела на производство. Понастоящем остават за наблюдение спрени дела, предимно срещу неизвестен извършител, по които не са изтекли сроковете на погасителната давност за наказателно преследване. Периодично, през 3 месеца, се изискват справки за резултатите от оперативно – издирвателните мероприятия на службите при МВР, както и календарно – оперативни планове с набелязаните действия по установяване на лица.

В работата на прокуратурите от района по тази категория дела продължават установените през годините практики - постъпване на данни в прокуратурата за спрените досъдебни производства, организиране на проверката им с оглед установяване на дела, по които е изтекла погасителната давност за наказателно преследване и тяхното прекратяване. Осъществява се контрол и постоянно наблюдение на спрените дела с оглед възобновяване и даване на конкретни указания за приключването им. Както и за предходните години, настоятелността и контрола на прокуратурата водят до сравнително подобрение в дейността на полицейските служби по спрените досъдебни производства. Следва да се отбележи активизирането на оперативните служби на МВР по спрените срещу известен извършител дела, но това не се отнася до спрените дела срещу неизвестен извършител. Липсва каквато и да било активност у същите служби за установяване на извършителите на престъпни посегателства, когато делото е спряно поради неразкриване на автора – в прокуратурата се изпращат идентични справки за набелязани и реализирани за период от време ОИМ, като едни и същи „мероприятия”, на практика нереализирани или нереализируеми, се мултиплицират безрезултатно в справките на полицейските служби, като се актуализират единствено датите на справките.

Същевременно голям е броят на възобновените през периода производства - 8179 или 99,29% от всички спрени, което сочи на засилена активност от страна на прокурорите и органите по издирването. Броят на възобновените дела през отчетния период съставлява 25,66% от наблюдаваните дела /тези на производство/.

През 2017 г. прекратени са общо 13672 ДП при 15380 за 2016 г. и 15758 за 2015 г. Намаляващият непрекъснато през последните три години брой на прекратените дела е много добър показател. Същевременно продължава да е голям процентът на прекратените по давност производства - 6698 или 48,99% от всички прекратени. През 2016 г. съотношението е било 8342 или 54,23 % от всички прекратени и за 2015 г. 9032 или 57,31%. Налице е подобрение в дейността, въпреки, че прекратените по давност са ½ от всички прекратени ДП.

Делът на прекратените дела спрямо общо решените по окръжни прокуратури е както следва:

-Окръжна прокуратура – Пловдив - 50,56%

-Окръжна прокуратура – Пазарджик - 41,15%

-Окръжна прокуратура - Стара Загора - 40,28%

-Окръжна прокуратура – Смолян - 41,65%

-Окръжна прокуратура – Хасково - 40,31%

-Окръжна прокуратура – Кърджали - 38,32%.

Делата водени срещу известен извършител и прекратени по давност са 30 - 0,44% при 79 или 0,51 % за 2016 г. и 85 или 0,94 % за 2015 г. от всички от тази категория. Налице е тенденция за намаляване на относителния дял на прекратените по давност дела срещу известен извършител.

От решените дела тези прекратени по давност съставляват за района на Окръжна прокуратура - Пловдив 31,86%, за района на Окръжна прокуратура - Пазарджик 14,09%, за района на Окръжна прокуратура - Стара Загора 12,28%, за района на Окръжна прокуратура - Смолян 12,38%, за района на Окръжна прокуратура - Хасково 18,29% и за района на Окръжна прокуратура - Кърджали 13,01%.

По-надолу са отразени общия брой на делата прекратени през последните три години, както и тези, при които това е станало поради изтекла давност, като е посочен относителния им процентен дял спрямо всички прекратени.

От тези цифри е видно, че основно намалението се дължи на Окръжна прокуратура - Стара Загора, Окръжна прокуратура - Хасково и Окръжна прокуратура - Кърджали, като за Апелативния район подобрението е с 5,21 % спрямо 2016 г. и с 4,18% спрямо 2015 г.

При съпоставяне на делата, извън прекратените по давност е видно, че 2034 или около 29,17% са срещу известен извършител. Това отнесено към процента на прекратените по давност производства от същата категория, а именно 0,44% е също добър показател.

Прекратените дела срещу известен извършител /без прекратените по давност/ съставляват 22,1% за района на Окръжна прокуратура - Пловдив, 21,3% за района на Окръжна прокуратура - Пазарджик, 34,44% за района на Окръжна прокуратура - Стара Загора, 52,78% за района на Окръжна прокуратура - Смолян, 30,14% за района на Окръжна прокуратура - Хасково и 47,52% за района на Окръжна прокуратура - Кърджали. Тези данни дават основание да се направи извод, че в прокуратурите в региона на Окръжна прокуратура - Смолян и Окръжна прокуратура - Кърджали се пристъпва към повдигане и предявяване на обвинение в нарушение на разпоредбата на чл.219 ал.1 НПК или, че делата започнали по реда на чл.212 ал.2 НПК до 05.11.2017 г. срещу лица, не са довели до привличането им като обвиняеми и внасянето на акт срещу тях в съда.

Прекратени в процедурата по чл.368-369 НПК /до 05.11.2017 г./са 3 производства – едното на Районна прокуратура - Пловдив прекратено от прокурор и две на Окръжна прокуратура - Стара Загора прекратени от съд. По двете производства, наблюдавани от Окръжна прокуратура – Стара Загора.

Едното прекратено производство /пр. № 1069/2014 г./ е водено за престъпление по чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.369 ал.4 НПК /редакция до изм.ДВ бр.63/2017 г./ – при спазен едномесечен срок по чл.369 ал.3 от НПК, обвинителния акт страда от същите съществени процесуални нарушения, констатирани при предишното прекратяване на съдебното производство, поради което е постановил прекратяване на наказателното производство.

Второто прекратено производство /пр. № 3276/2005 г./ е водено за престъпление по чл.257 ал.1 вр. чл.256 вр. чл.265 ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.369 ал.4 НПК /редакция до изм. ДВ бр.63/2017 г./ – при спазен едномесечен срок по чл.369 ал.3 от НПК, обвинителния акт страда от съществени процесуални нарушения, поради което е постановил прекратяване на наказателното производство.

Две са решенията на съда, с които е констатирано неоправдано забавяне по депозирани общо 3 искания за ускоряване на досъдебното производство по реда на чл.368 НПК. Делата се наблюдават от Районна прокуратура - Стара Загора и Районна прокуратура - Димитровград.

По двете ДП, наблюдавани от Районна прокуратура – Стара Загора. Исканията са разгледани от Районен съд – Стара Загора през м. декември 2017 г., като в статистическите таблици е посочено 1 съобщено решение на съда. Второто решение на съда е съобщено след изготвянето на статистическите данни и преди изготвянето на настоящия анализ. Едното искане е възприето от съда като основателно, като е прието наличие на неоснователно забавяне и е определен 3-месечен срок за извършване на действията по разследването. По второто искане, съда е приел наличие на недопустимост, предвид липсата на привлечено лице в качеството на обвиняем, респ. липса на субект имащ процесуално право да отправи подобно искане и е оставил искането без разглеждане.

По ДП наблюдавано от Районна прокуратура - Димитровград. Искането е по ДП № 369/2015 г. по описа на РУ на МВР – Димитровград /преписка № 804/2015 г. на РП – Димитровград/. ДП е започнало на 24.04.2015 г. от РУ на МВР – Димитровград с оглед на местопроизшествие за извършено престъпление по чл.343, ал.1 б.“б“ от НК. С постановление от 17.12.2015 г. като обвиняем по ДП е бил привлечен Наско Тенев Найденов за извършено престъпление по чл.343а ал.1 б.“а“ пр.2-ро, вр. чл.343 ал.1 б.“б“, вр. чл.342 ал.1 от НК. След приключване на разследването, на 22.01.2016 г. ДП е внесено за разглеждане в Районен съд – Димитровград с обвинителен акт, като е образувано НОХД № 41/2016 г. С Присъда от 18.02.2016 г. подс. Найденов е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и ЛПУМС за срок от 6 месеца. По жалба на подсъдимия с Решение от 08.07.2016 г. Окръжен съд – Хасково е отменил присъдата и е върнал делото на Районна прокуратура – Димитровград. ДП е получено в Районна прокуратура – Димитровград на 09.08.2016 г., като с постановление от 25.08.2016 г. наблюдаващия прокурор е изпратил делото в РУ на МВР – Димитровград с указания за извършване на действия по разследването, с оглед въззивното решение. По ДП е извършен допълнителен разпит на 3 лица, като на 26.09.2016 г. е назначена комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Срокът за разследване по ДП неколкократно е удължаван поради неизготвяне на назначената комплексна експертиза, изпратени са няколко напомнителни писма за изготвянето ѝ, като заключението е изготвено едва на 03.01.2018 г., и на 15.01.2018 г. досъдебното производство е получено в Районна прокуратура - Димитровград на доклад. Междувременно на 20.11.2017 г. е депозирана молба до Районен съд – Димитровград от защитника на обв. Наско Найденов за ускоряване на разследването, която съдът е приел за основателна с Определение от 04.12.2017 г. по НЧД № 634/2017 г. като причината за забавяне на разследването е несвоевременното изготвяне на назначената комплексна експертиза, като е определил срок за изготвянето ѝ до 15.01.2018 г. /към момента същата вече е изготвена/.

По това ДП не се установя наблюдаващия прокурор да не е взел своевременни мерки за приключване на разследването по делото.