Пропорционално подоходно облагане /Плосък данък

Пропорционално подоходно облагане

/Плосък данък/

Разработена от: Светозара Георгиева Томова, фак. № 254258

Ивелина Божидарова Иванова, фак. № 254385

Боян Ясенов Ангелов, фак. №254249

Идеята за единен данък е на носителя на нобелова награда Милтън Фридман ( 1912 – 2006 ) – професорът за който се твърди, че никога не е изгубил дебат, споделя че подкрепя намаляването на данъците винаги и при всякакви обстоятелства . В своята книга “ Капитализъм и свободя “ ( 1962 ) той предлага отмяна на корпуративния дънък и установяване на единен подоходен данък от 23,50 % . Основния аргумент на Фридман е, че прогресивния данък върху доходите е повече негативен, защото третира различно хората поставени в еднакви икономически позиции и пречи за развитието на човешките качества и интелигентността. Прогресивните скали за облагане често облагат двъ пъти по тежко доходът създаден при същите пазарни условия. Едно пропорционално облагане би създал по-голяма данъчна и социялна справедливост.

Идеята на Фридмън бе подробно развита и аргументирана от професорите от Станфордския университет Рабушка и Хол. Тяхната книга претърпя няколко издания и бе наречена “ библия на плоския данък” . Плоския данък на Рабушка и Хол е система от два данъка – данък върху заплатите и бизнес данък. Те предлагът доходът от заплати и други трудови възнаграждения , над определен минимум да се облага с единна плоска ставка от 19 %. Комбинацията „ плосък данък - необлагаем минимум „ осигурява прогресивност на данъчното облагане – данъчното задължение нараства по – бързо от данъчната основа. Тази техника за постигане на прогресия е дело на английския философ Джеръми Бентъм ( 1748 -1832 ) и е известна като прогресия на Бентъм. Доходът на фирмите се намалява с разходите за инвестиции и се облага с бизнес данък в размер на 19 %.

В обобщение може да се каже, така наречение „ плосък данък „ на Хол и Рабушка е данък върху потреблението, а не данък върху дохода. В макроикономичски аспект, когато от доходът извадиш инвестициите (спестяванията) остава потреблението.

В практичен аспект идеята за ниските данъци започва да се прилага след Първата световна война, за да се финансират нарастващите правителствени разходи в повечето страни е въведен прогресивния данък.

Така например в САЩ през 1913 год. Данъкът върху доходите е с максимална ставка от 7 % , след войната тази ставка ставка се увеличава до 77 % и остава висока до 1925. Тогава финансовия министър Андрю Милтън намалява ставката почти 3 пъти до 25 %.Резултатите не закъсняват – приходите в държавния бюджет започват да растът, безработицата спада двойно, икономическия растеж се ускорява. Всички печелят от по-ниските ставки на облагане на доходите.

Заради Втората светована война данъчната ставка върху доходите отново е висока като максимумът е 94 %. През 1965 год. Президентът Кенеди намалява данъчните ставки въпреки дефицитът в бюджета, вярвайки че това е най-правилния подход за развитие на икономиката. Оказва се прав – безработицата спада до под 4 %, икономическия растеж се ускорява, ръстът на приходите от данък върху доходите се повишава над 4 пъти, а бюджетът е на излишък още в средата на 1965 год.

В средата на 80-ге години президентът Рейгън намалява данъчните ставки за облагане на доходите, като най-високата ставка се намалява от 70 % до 50 %. След намалението на облагането страната излиза от рецесията с 5 пъти по-висок икономически растеж, а приходите в бюджета започват да нарастват след спад преди това. В последствие Рейгън намалява допълнително данъците, като най-високата ставка достига до 28 % през 1988 год. Въпреки значително по-ниската ставка приходите в бюджета от облагане на най-високодоходните групи нарастват.

За първи път в света плоската данъчна система е приложена в Хонконг през 1947 год. със ставка от 16 %. Последвалите положителни промени печелят на страната прозвището „ азиатския лъв”

В Европа първата страна която предприема подобна стъпка е Естония през 1994 год. Въпреки многото естонски икономисти които са против и твърдят че подобна данъчна промяна е толкова невъзможна колкото е ходенето по вода, тогавашния премиер Март Лаар въвежда плоския данък от 26% а през 2007 год. данъчната ставка пада до 20 %. Последвалите положителни икономически промени карат и днес Март Лаар да се споделя колко се радва, че е доказал, че може да се ходи по вода.

Исторически са утвърдени и прилагани следните начини за облагане с данъци: поголовно облагане, прогресивно облагане, регресивно облагане, пропорционално облагане.

Първият и исторически най-стар начин е поголовното облагане. При него обектът на облагане е самата физическа личност, без да се държи сметка за нейното имуществено състояние и доходи. Този начин на облагане е най-неравномерния за разпределение на данъчното бреме и най-несправедливия . Днес този начин не се прилага в практиката на съвременните данъчни системи на страните.

При прогресивното облагане размерът на данъкът се изменя по предварително избрана прогресия ( стъпка), в резултат на което данъчното задължение расте много по-бързо от нарастването на данъчната основа. При това облагане съществено се изменя съотношението между доходите преди и след тяхното облагане.

Регресивното облагане е противоположно на прогресивното. С увеличаване на облагаемата данъчна основа размерът на данъка и относителната височина на данъчното задължение, намаляват т.е. колкото доходът е по-голям, толкова по-малък е размерът на данъкът и относителната величина на данъчното задължение. Доказано е, че косвените данъци са или действуват регресивно, като ниските доходи се облагат с данък, по-тежък от високите доходи.

При пропорционалната система на облагане размерът на данъчната ставка остава един и същ, а данъчното задължение се изменя пропорционално с изменението на данъчнато основа. Този вид данъчно облагане не води до промяна в съотношението на доходите преди и след облагането. Затова тази система е приемлива форма за облагане както на високите, така и на ниските доходи и изглежда обективна и справедлива.

Данъчна основа	Данъчен размер	Данъчно задължение
10000	10%	1000
20000	10%	2000
30000	10%	3000
40000	10%	4000

В утвърдилата се данъчна практика в повечето държави от Европейския съюз се приема, че прогресивната система на данъчно облагане е по-подходяща за облагане на доходите на физически лица, докато пропорционалната система е подходяща за облагане на печалбите на фирмите, двете основни системи се прилагат в различни комбинации в страните членки на Европейската общност.

Така популярния напоследък плосък данък в същност е облагане на доходите на физически лица и печалбите на фирмите по системата на пропорционално данъчно облагане.

Системата на плоския данък означава въвеждането на единна данъчна ставка за облагане на доходите както на физическите лица, така и на фирмите, независимо от размера на дохода. Тоест с плоския данък на практика се облагат с една и съща данъчна ставка доходите на всички – и бедни, и на богати. Важно изискване е данъчната ставка да бъде само една и съща така и да бъде относително ниска по своя размер. Друго важно условие е данъчния праг да бъде еднакъв за всички данъкоплатци и достигането му да води до задължение за плащане на дължимия данък.

Всеобщо преобладавощо мнение е, че по-ниската данъчна ставка създава условия за поощряване на желанието за работа, спестяване и инвестиции, което води до повишаване на мотивацията за плащане на дължимите данъци. В допълнение на вече казаното, системата на плоския данък е опростена и насърчава хората да спазват данъчното законодателство това улеснява по-слабо образованите и възрастни хора, които много често срещат сериозни затруднения при попълването на съществуващите данъчни декларации.

Важен момент при избор на система за данъчно облагане е доколко справедливо се разпределя данъчната тежест. Тъй като системата на плоския данък зависи от данъчната основа и от данъчнатат ставка има вероятност при въвеждането му да се създадат предпоставки за плащане на по-висок размер на данъка върху доходите от страна на лицата с ниски и средни доходи. Ето защо може да се подчертае, че въвеждането на системата на плоския данък зависи основно от размера на данъчната основа.

Така изглежда георгафската карта на света, погледната през призмата на плоския данък.

Като цяло тенденцията за намаляване на данъците независимо то прилаганата данъчна прогресия набира скорост в целия свят.

Планът на немското правителство да намали корпоративния данък с девет пункта премина и последното препятствие и получи подкрепа в горната камара на парламента. Законът който е важна част от реформаторската програма на канцлера Меркел, беше приет от долната камара през май. Ставката на корпоративния данък се намалява от 38,65 % на под 30 % от началото на 2008 год. Това е третото голямо намаление на дънъка след като през 1999 год. той беше намален с 4 пункта, а през 2001 год. с 13 пункта. По този начин, за последните 10 години корпоративният данък в Германия е намален с над 26 пункта. Според министъра на финансите на Герамания тази политика ще се отрази позитивно на икономиката.

Подобни стъпки убмисля и министърът на финансите на Нова Зеландия. Той обяви, че правителството ще намали корпоративния данък с 3 %. Целта на тази мярка – заедно с други подобни – е да повиши конкурентността на икономиката. Бизнесът отдавна настоява за подобна политика. Това е най-големият данъчен пакет реформи от 80-те години насам, според министъра.

През последните години правителството на Албания е направило няколко сериозни данъчни промени – намаление на облагането на печалбите на малките фирми , както и намаление на осигурителните вноски за бизнеса от 29 % до 20%. Наскоро одобри и фискалния пакет от закони, които включват 10 % плосък данък върху доходите , както и 10 % данък върху печалбите. Очакванията на правителството са данъчната реформа да донесе много ползи за икономиката – повече инвестиции, по-малко сива икономика, по-опростена данъчна система.

В Чехия предложението за въвеждане на плосък данък от 15 % премина първото препятствие и беше приет на първо четене в парламента. Въпреки че правителството няма мнозинство в парламентта, а опозицията предложи въпросът да не се разглежда въобще, законът все пак продължи по парламентарната процедура. До момента доходите в Чехия се облагат със ставки межде 12% и 32 %.

Премиерът на Източен Тимур и лауреат на Нобелова награда предложи план за данъчни реформи с цел насърчаване на местния бизнес, привличане на инвестици и създавана на работни места. Планът предвижда премахване на данъците върху продажбите, акцизите и митата, както и плосък данък върху печалбите и доходите със ставка между 5 и 10 %.

През Декември 2006 год. парламента на Черна Гора одобри 15 % плосък данък върху доходите . Той влезе в сила то 1 юли 2007 год. и замести предишната система от три ставки – 16 % , 20 % , 24 % . Според новия закон ставката ще бъде намалена на 12 % през 2009 год. и на 9 % през 2010 год. По този начин облагането на доходите ще достигне ставката на облагане на печалбите, която към момента е 9 %.

Плосък данък е въведен и в нашата съседка Румъния, с коята сме често сравнявани. Виновник за данъчната промяна е избрания през 2004 г. Йонут Попеску, който едва няколко дена след като кабинетът му е положил клетва в парламента обявява въвеждането на плосък данък от 16 %. Дотогава дънъкът върху личните доходи е достигал до 40 % , а корпоративния данък 25 %. Той е убеден че това е първата и абсолютно необходима стъпка за да стане румънската икономика по-привлекателна за чуждестраните инвеститори. И когато погледнем положителните резултати от първото пологодие на 2005 год.- новооткритите работни места са 180 хил. (двапъти повече в сравнение с същия период на предходната година ), безработицата пада до 5,5 % , чуждестраните инвестиции достигат до 890 млн. евро, средната заплата се увеличава с 23 %, бюджетните приходи се увеличават с около 17 % номинално или над 7 % в реално изражение, приходите от данъка върху доходите леко падат, но тези от корпоративния данък се качватт в реално изражение с 11 % - се оказва, че вече бившия финансов министър е прав.

Ето и как изглежда плоския данък по страни в цифри.

Страна	Година на въвеждане	Данъчна ставка
Хонг Конг	1947	16%
Естония	1994	22%
Латвия	1995	25%
Литва	1996	27%
Русия	2001	13%
Сърбия	2003	14%
Словакия	2004	19%
Украйна	2004	15%
Румъния	2005	16%
Грузия	2005	12%
Исландия	2007	35.70%
Монголия	2007	10%
Киргизстан	2007	10%
Македония	2007	12%
Черна гора	2007	15%

Плоският данък в България

По време на оперативното заседание на Министерския съвет във Варна в края на юли правителството обяви решение за въвеждане на единна данъчна ставка от 10 % за облагане дохода на физическите лица, независимо от неговия размер. Реформата се предвижда да стартира от 1 януари 2008 год. и включва и намаление на осигурителната вноска (от 23 на 20 пункта).

Плоският данък по теория е съчетание на ниски ставки и максимално широка данъчна основа . Това означава, че би трябвало да има редуциране или премахване на сега съществуащите данъчни облекчения като основата при дарение , застраховка “Живот” и др. Предстои да се вземе решение дали тези и други облекчения ще останат, или ще бъдат редуцирани.

Въвеждането на плоския данък от 10 % би засегнало част от данъкол=платците в страната, главно тези, плучаващи ниски доходи, и работещи по граждански договори, договори за управление и упражняващите свободни професии и др., ако бъдат премахнати изцяло сега съществуващите данъчни преференции.

Търсеният ефект от решението за единна 10- процентова ставка е да се генерира по-голям ресурс в бюджета, чрез по-голяма събераемост да данъците на физическите лица.

Друг ефект ще бъде осветяването на доходите и осигуряване на гражданите по ясен начин при тяхното облагане.

Единната данъчна ставка не е популярна в западноевропейските страни, където се прилага прогресивно подохдно облагане. Прилагането на единнта ставка от 10 % ще замени сега прилаганата данъчна скала със ставките от 20, 22 и 24 %, като по този начин България ще последва примера на 20-тина страни в света, предимно на Балканите, Централна и Източна Европа, които вече прилагат този данък, и тези, които ще въведат данъка през 2008 год. Тук е мястото да отбележим , че у нас най- високата ставка на данъка върху доходите от близо 40 % през 1997 год. се намалява на 24 % днес. Тъй като кривата на Лафер показва, че намалението на най-високите данъци има най-силен положителен резултат върху икономиката и бюджета, намалението на осигуровките и/или данъка върху доходите би трябвало да бъде първостепенна цел на данъчната политика.

Ако данъчната ставка е нула, приходите от съответния данък ще бъдат нулеви. Ако данъчната ставка обаче е 100%, приходите отново ще са нулеви, защото, когато държавата прибира 100% от всеки доход, никой няма да има стимул да работи. Когато никой не работи, няма доход, който да се обложи. Между тези две крайности стоят множество двойки данъчни ставки, при които приходите са едни и същи.

При ниска данъчна ставка хората имат стимул да работят, да изкарват доход и нямат стимул да укриват данъци. При много висока данъчна ставка хората нямат стимул да работят и често укриват доходите си, за да не плащат данъци. Така един и същ приход в бюджета може да се събере както с ниска данъчна ставка и голям облагаем доход, така и с висока данъчна ставка, която обаче води до много малък облагаем доход.

Ясно е, че ако данъчната ставка е прекалено висока, нейното намаляване ще увеличи приходите в бюджета. Ако пък данъчната ставка е умерено висока, нейното намаление ще намали приходите в държавния бюд­жет минимално. С две думи, основният практически извод от кривата на Лафер е, че докато данъците са високи, те могат да се намаляват, без това да пов­лияе негативно на държавния бюджет (или дори ще повлияе положително).
Прилагането на плоския данък предизвика много и най-различни коментари и реакции.

Икономисти, работодатели и синдикати се разделиха в мненията си за прилагането на плоския данък жърху доходите. Родните анализатори също одобряват промените, западните са озадачени. Според последните, цитирани от Ройтерс, решениятана кабинета са ходове за впечатляване на избиратели преди местния вот наесен. Предвижданото прилагане на плоския данък за пореден път накара българските и чужди експерти да си противоречат в коментарите си.

Плоският данък и повишението на пенсиите ще има много лош ефект жърху икономиката на България, защото ще повиши жътрешното търсене и така ще задълбочи още повече основния макроикономически проблем- големият дефицит по текущата сметка, смята Агата Урбанска от ING- Лондон, цитирана от Ройтерс.

Властите очакват, че плоският 10 % данък ще помогне за привличането на повече чуждестранни инвестиции. Анализатори обаче посочват, че намаляването до 10 % на корпоративния данък у нас от на1алото на годината не е успяло да привлече големи инвестиции, защото, за да спечели доверие, България първо трябва да се справи с корупцията.

Необлагаемият доход от търговията с акции и от лихви бяха сред причините, които подпомогнаха развитието на капиталовия пазар в България през последните години. Спред някои финансисти е много рано за премахването на това данъчно облагане и на пазара са нужни още 2-3 години, за да се подготви за тази мярка. Инвестициите в капиталовия пазар носят на държавата около 1 млрд. лева годишно, твърдят експерти.

Отрицателна е реакцията от въвеждането на плоския данък обаче от синдикатите. “КНСБ е за прогресивно облагане. Не може един човек с доход от 2000 л. и един с доход от 350 лв. да се облагат с еднакъв данък”, недоволства лидерът на синдиката д-р Ж. Христов.

Ниското облагане на високите доходи ще има като основна последица нарастване на вноса поради високата склонност към потребление на вносни луксозни стоки от страна на слоевете с високи доходи. Ще се разшири и размерът на потребителското кредитиране. Изместването на търсенето навън няма да стимулира националната икономика.

Тъй като правителството възприе стратегията на ускорено въвеждане на еврото, то ще се окаже под засиления натиск на Брюксел да вземе мерки за свиване на външнотърговския дефицит и овладяване на инфлацията. Това означава поддържане на високи фискални излишъци. При намален ДОО правителството ще трябва да избира между увеличаване на ДДС до 22% и орязване на държавните разходи.

Работи се и в двете направления. Като начало вероятно ще бъдем заставени да заплащаме здравните услуги и да се подложим на задължително осигуряване на частни здравноосигурителни фондове, да доплащаме средното и висше образование и т.н. Всичко това означава по-нисък растеж и заетост, а в последна сметка и по-високо крайно данъчно облагане. Именно по подобни причини плоското облагане се отхвърля не само от левите, но и от десните политически сили в страните с устойчива пазарна икономика.

За данъчните облекчения

При сега прилаганата данъчна система у нас се ползват различни данъчни облекчения. Сега необлагаеми са например доходите от сделки с акции на публични дружеста на регулирания пазар, което е силен стимул за този вид търговия. Няма налог и за доходите от продажба на получените като обезщетение компенсаторни и инвестиционни бонове.

Без данък са и лихвите и отстъпките от облигации. Не се облагат и застрахователните обезщетения, както и доходът от задължително и доброволно осигуряване. Без данък са и доходите от рента и аренда, и доходите от регистрирани земеделски и тютюнопроизводители. Няма налог и за наградите от хазарт.

При плоския данък се предвижда да се премахнат и данъчните облекчения, които сега получават инвалидите и родителите с непълнолетни деца. Данъчни облекчения има сега и задарение, както и за доброволно здравно и пенсионно осигуряване и за вноски по застраховка “Живот”. На този етап все още няма достатъчна яснота дали всички тези и други данъчни постъпления ще се запазят, премахнат или редуцират.

Възможно е да бъде направен компромис и да се запазят данъчните облекчения при вноски в доброволния здравен и пенсионен фонд, както и по застраховка “Живот”, защото те са стимули за развитието на тези пазари и са свързани с реформите и в двете социални сфери- социално и здравно осигуряване.

Никъде в света при плоския данък няма данъчни преференции, затова ставката е толкова ниска. Плоският данък опростява данъчната сисиема, като се изхърлят всички изключения. Идеята е гражданите да бъдат пропорционално натоварени с данъчни задължения към държавата.

Бюджетните служители, които сега взимат до 450 лв. заплата ще бъдат компенсирани с еднократно увеличение от 1 януари на заплатите им, заради евентуалната отмяна на необлагаемия минимум. Очакванията са от 2008 год. минималната работна заплата да се вдигне с 40 лв. – от 180 лв. на 220 лв. Възможен вариант е да бъдат намалени сега признатитенормативни разходи за т. нар. свободни професии. От сегашните 30- 70 %процента нормативно признати разходи до 25 %, който да важи за всички. Това няма да удовлетвори хилядите хора, работещи в сферата на изкуството, науката и редица други дейности, получаващи хонорари и възнаграждения особено в границите 3000- 4000 лв.

Въвеждането на плоския данък е свързано с редица предимства.

Въпреки, че прилагането на плоския данък е свъразано с някои негативи, за управляващите и за по-добре платените слоеве от населението той има някои очевидни предимства. Това ще доведе до значително опростяване на данъчното облагане, доколкото подохдния данък ще се изчислява по-лесно и ще освободи капацитет на данъчната администрация.

В по-дългосрочен аспект се очаква плоският данък да стимулира икономическият растеж. Най-предприемчивите хора, които по принцип са с най- високи доходи, и са най лрупните платци на данъци , ще имат повече свободни средсвта, които ще инвестират в родната икономика. Така се създават условия за развитие на бизнеса и за създаване на нови работни места.

Плоският данък ше повиши конкурентноспособността на икономикатаи няма да има негативно отражение върху фикса, твърдят макроикономистите. Според някои се очаква дори приходите в бюджета да се вдигнат в сравнение с тази година. Разполагаемият доходна значителна част от хората ще се повиши чувствително и ще нараснат стимулите за труд и привлекателност на страната като инвестиционна дестинация, смятат експертите. Според тях плоският данък означава и увеличаване на събираемостта и намаляване на разходите по събирането на дължимото от физическите лица, защото с неговото прилагане се облекчава процедурата.

Плоският данък от 10 % ще накара фирмите да изведат бизнеса си на светло и ще гарантира значително намаление на стимулите за укриване на доходи и преизпълнение на заложените приходи в бюджета. принципът е да се направи така, че укриването на данъци и осигуровки да стане по- скъпо от плащането им.

Безспорно позитивите от въвеждането на плосък данъкбиха били на лице, стига да се съчетае с намаляване на осигурителната тежест и компенсиране на ниските доходи, така че всички данъкоплатци да усетят положителен ефект от предвидената данъчна реформа.

Плоският данък по своята същност е пропорционален данък. Той се определя чрез една единствена данъчна ставка, а не чрез прогресия /скала/, съдържаща няколко данъчни ставки, нараствщи и различни по размер. С него се удържа и изземва относително еднаква част от дохода, независимо от неговия размер. Данъкът се увеличава в съответствие с увеличаването на дохода, а относителният дял на данъка в дохода не се променя. Това озаначава, че данъчната тежест е еднаква т. е. еднаква е степента на преразпределение на дохода чрез данъка, независимо от това увеличава ли се или се намалява облагаемият доход.

Обект на облагане с прогресивно-подоходен данък по посочената данъчна таблица е месечният доход до 600 лв. или годишният до 7200 лв. Частта от месечния доход над 600 лв. и съответно частта от годишния над 7200 лв. се облага сега пропорционално с данъчна ставка от 24 на сто. Типичната, широко прилаганата средна данъчна ставка по таблицата е в рамките от 23 до 24 на сто. Това е така, защото доходът до 200 лв. не се облага, но доходът над него се облага със сравнително високи данъчни ставки 22 и съответно 24 на сто т.е. данъчните ставки са високи, нарастващи и с тях се елиминира и неутрализира по същество необлагемия доход.

В резултат на това с увеличаването на дохода прогресивно-подохдният данък нараства по- бързо от дохода. Данъкът нараства не само абсолютно в съответствие с увеличаването на дохода, но и относително в съответствие с по- високите данъчни ставки. Относителният дял на прогресивно- подохдния данък в облагаемия доход е различен и нараства с него. Така се изземва относително по- голяма част от дохода. Различна е данъчната тежест спрямо различните по размер доходи. По- ниска е данъчната тежест спрямо по- ниските доходи и по- висока е спрямо по- големите доходи. Това означава,че различна е и степента на преразпределение на доходите за различните по размер доходи.

Прогресивно- подоходният данък действа санкциониращо спрямо данъчно задължените лица, чиито доходи нарастват, защото данъкът расте не само абсолютно, но и относително. Пропорционалният /плосък/ данък не действа санкциониращо. При този вид облагане заинтересоваността на данъкоплатците да увеличават доходите е по- голяма. Преразпределението на доходите с него е еднакво, независимо от размера им.

Ето зашо пропорционалното облагане е по- подходящо от прогресивно- подоходното облагане, когато доходът съответно печалбата са от извършване на стопанска дейност.

От сравнителната таблица би могло да се направят следните изводи:

1. Най-голямо е увеличението на плоския данък за месечния доход от 200 лв. Увеличението е 20 лв.

2. За доходите над 200 лв.до 365 лв.разликата между по-големия плосък данък и сегашния прогресивно подоходен данък се намалява и постепеннопремахва. Така за доход от 250 лв. разликата в плюс е 15 лв., а за доход от 300 лв. разликата в повече е 9 лв.

При месечен доход 365 лв. данъкът е еднакъв по размер и по двата начина на облагане - по плоския данък и по сегашния прогресивно подоходен данък

3. За месечните доходи над 365 лв. плоският данък е по-малък по размер от сегашния прогресивно подоходен данък. С нарастването на доходите разликата между двата данъка в поока на намаление се увеличав. Сравнително високите доходи ще се облагат с плосък данък, който е половината и по-малко от половината от сегашния прогресивно подоходен данък.

Разликите между размера на плоския данък и на прогресивно подоходния данък за еднаквите по размер доходи произтичат от промяната на характера на облагането. Преминава се от прогресивно подоходно облагане към пропорционално облагане.

Използвана литература:

http://www.ime.bg/

http://www.minfin.goverment.bg/

http://www.pari.bg/

http://www.capital.bg/

http://www.wikipedia.org/

http://www.segabg.com

http://www.ikonomika.org/

http://www.tax-bg.org/

http://www.dnevnik.bg/

http://www.netinfo.bg/

Списание „Атака”