Пространно житие на Константин Кирил Житие и деяния на блажения наш учител Константин Философ, първия наставник на славянското племе

Каганът вдигна чаша и рече: "Да пием в името на единия Бог, който е създал всяка твар." А философът, като взе чашата си, рече: "Пия в името на единия Бог и на неговото Слово, който чрез словото е създал всяка твар, чрез когото се утвърдиха небесата, и в името на животворящия Дух, чрез когото се крепи цялото им войнство." Каганът му отговори: "За всичко говорим еднакво, но различно мислим само по това: вие славите троица, а ние само един [Бог], придържайки се о Писанието." Философът отговори: "Писанието проповядва и Слово, и Дух. Ако някой ти оказва почит, но не почита твоето слово и твоя дух, а пък друг почита и трите, кой от двамата те почита повече?" "Който почита и трите" – рече каганът. Тогава философът отговори: "Затова ние постъпваме по-добре, като доказваме това с примери, вслушвайки се в пророците. Защото Исайя е рекъл: "Чуй ме, Якове Йзраилю, когото аз съм призовал: Аз съм първият, аз съм во веки; и сега ме проводи Господ и неговият Дух."

Юдеите, които стояха наоколо, му рекоха: "Кажи ни, как може женски пол да вмести в утробата си бога, когото не може да погледне, а камо ли да роди?" А философът, като посочи с пръст кагана и неговия пръв съветник, рече: "Ако някой каже, че първият съветник не може да приеме кагана на гости, а пък след това каже, че последният негов слуга може да приеме кагана и да му окаже почести – как да нарека такъв човек, кажете ми: умен ли, или безумен?" "Безумен, и то много безумен", отвърнаха те. Тогава философът ги запита: "От всички видими твари кое е най-достойно?" Отговориха му: "Човекът; защото той е създаден по образ и подобие божие." А философът им рече: "Не са ли тогава безумни ония, които казват: Бог не може да се вмести в човека?" Та нали той се вмести и в къпина, и в облак, и в буря, и в дим, когато се явяваше на Мойсея и на Йова? Как можеш, когато един е болен, да лекуваш другиго? И човешкият род, който е изпаднал в изтление, от кого другиго би получил обновление, ако не от самия свой творец? Кажете ми: ако лекарят иска да постави пластир на някой болен, на дърво и на камък ли ще го постави? И ще направи ли по тоя начин болния човек здрав? А защо Мойсей, подбуден от светия Дух, рече в молитвата си, простирайки ръце [към Бога]: "Не ни се явявай вече, милосърдний Господи, в каменен гръм и в тръбен глас, но се всели в нашите утроби и отнеми нашите грехове!" Така казва Акила."

И така се разотидоха от обяда, като определиха ден, в който да беседват за всички тези неща.

Исайя предсказва за неговото раждане от девица, казвайки така: "Ето, девица ще зачене в утробата си и ще роди син, и ще нарекат името му Емануил, което ще рече "с нас е Бог." А Михей казва: И ти, Витлееме, земя Юдова, никак не си най-малък между Юдовите царства; защото от тебе ще излезе вожд, който пасе моя народ Израил, чийто произход е от памтивека, от вечни дни. Затова той ще ги остави до времето на онази, която има да роди, и тя ще роди." А Йеремия казва: "Попитайте и вижте: нима роди мъжки пол? Защото велик е оня ден и няма друг подобен нему; ще бъде усилно време за Якова, но той ще се избави от него." Исайя пък е рекъл: "Преди още да настъпят родилните болки, преди да дойде времето й за раждане, болките изчезнаха и тя роди син. "

Юдеите подхванаха отново: "Ние сме благословено семе от Сима и сме благословени от нашия отец Ной, а вие не сте." Философът им разясни и това, като им рече: "Благословението на вашия отец Ной не е нищо друго освен възхвала към Бога и никак не се отнася до самия него [т. е. до Сима]. Защото ето как е. [Ной е рекъл]: "Благословен да бъде Господ Бог на Сима", а на Яфета, от когото сме ние, е казал: "Да разпространи Бог Яфета и той да се посели в жилищата Симови." Така философът им разясни всичко от пророците и от другите книги и не ги остави, докато сами те не казаха: "Така е, както ти казваш."

Те пак рекоха: "Защо вие, осланяйки се на човек, се смятате за благословени, когато писанието проклина такива хора?" Философът ги запита: "Давид прокълнат ли беше, или благословен?" "Благословен, и то много", отговориха те. А философът им рече: "Та и ние се осланяме на оногова, на когото [се осланя] и той. Защото той казва в псалмите си: "Човекът, който беше в мир с мене, на когото се уповавах." А този човек е Христос Бог. А пък който се уповава на обикновен човек, него и ние го смятаме за прокълнат."

След това те поставиха друг въпрос, казвайки: "А защо вие, християните, отричате обрезанието, когато Христос не го отрече, а го изпълни според закона?" Философът отговори: "Онзи, който едно време рече на Авраама: "Това да бъде завет между мене и тебе", той, като дойде, изпълни тоя завет, който завет обаче трая от Авраама до самия него; но той не нареди тоя завет да продължава по-нататък, а ни даде кръщението." Те възразиха: "А защо тогава други хора преди това угодиха на Бога, макар че не носеха Христовия знак, а Авраамовия?" Философът отговори: "Защото никой от тях не е имал две жени, а само Авраам; затова Бог обряза краекожието му, като с това [му] постави граница, която той да не прекрача по-нататък, и посочи първия брак на Авраама за пример на другите, та и те да вървят по него. Същото направи и с Якова, като повреди жилата на бедрото му, защото беше взел четири жени. Той разбра причината, поради която [Бог] му стори това, и затуй Бог му нарече името "Израил", сиреч "ум, който вижда Бога"; защото след това вече той не се докосна до жена. А Авраам не разбра това."

Юдеите отново го запитаха: "Защо вие, като се покланяте на идоли, смятате, че угаждате на Бога." Философът отговори: "Научете се най-напред да различавате имената – що е образ и що е идол. И като разберете, не нападайте християните. Защото във вашия език има десет названия за такова изображение. Ще ви попитам аз: Скинията, която Мойсей видя на планината и донесе долу на земята, не беше ли образ? И не беше ли образ на тоя образ онова точно подобие, което той изкусно направи от дървени сглобки и кожи и вълна, и с изящни херувими? И щом като я направи по тоя начин, да кажем ли, че вие отдавате почит на дървото и на кожите, и на вълната, а не на Бога, който тогава посочи тоя образ? Същото е и със Соломоновия храм, понеже и той имаше изображения на херувими и на ангели и образи на много други неща. Та така също и ние, християните, правим изображения на божите угодници и им отдаваме подобаваща почит, като отделяме добрите от демонските изображения. Така и Писанието порицава едни, които принасят своите синове и дъщери в жертва на бесовете, и призовава върху тях божия гняв, а възхвалява други, които жертвуват своите синове и дъщери."

Юдеите пак рекоха: "Не се ли противите на Бога, като ядете свинско и заешко месо?" Той им отговори: "Първият закон нарежда: "Яжте всичко като злак тревист"; защото "за чистите всичко е чисто, а на осквернените и съвестта им е осквернена". Също и в Битието Бог казва: "Ето, всичко е твърде добро"; само заради вашето лакомство обаче той е забранил някои неща. Рекъл е [Бог] още: "Яде Яков и се насити, а се отрече [от Бога] възлюбления." И пак: "Седна народът да яде и да пие, а после стана да играе."

От многото [прения] ние, като ги съкратихме, изложихме тук само малко – колкото за знание; а който иска да подири тези беседи, както са, в пълнота, ще ги намери в съчиненията му, които преведе нашият учител архиепископ Методий, като ги раздели на осем части. Там ще види силата на словото, [дадена му] по божия благодат, насочена като огнен пламък срещу противниците.

Хазарският каган и началствуващите мъже, като изслушаха всички тези негови приятни и подобаващи слова, рекоха му: "Ти си изпратен тук от Бога за наше назидание. Като си изучил с негова помощ цялото Писание, ти ни разясни всичко поред и наслади до насита всички ни с медоточивите думи на Светото писание. Макар че сме хора неуки, ние вярваме, че ти си от Бога. Но ако искаш повече да успокоиш нашите души, поправи ни във всичко чрез примери и ни обясни поред онова, което те питаме." И така се разотидоха да си починат.

Като се събраха на другия ден, хазарите му рекоха: "Покажи ни, почтени мъжо, с примери и с разяснения онази вяра, която е най-добра от всички." Философът им отговори: "Двама съпрузи били на голяма чест и много обичани от някой си цар. Но като съгрешили, царят ги изпъдил и ги изгонил вън от земята. Те живели дълги години там и родили деца в нищета. Децата се събирали заедно и се съвещавали по какъв начин биха могли да се върнат отново в предишното си положение. Едно от тях давало един съвет, друго – друг, а трето – още по-друг. Кой съвет би трябвало да се държи? Нали най-добрият?" А те рекоха: "Защо говориш тъй? Всеки счита своя съвет за по-добър от другия. Затова и юдеите смятат своя за най-добър, сарацините – също, а другите – друг. Кажи ни тогава, кое от тези мнения да смятаме за най-добро?" Философът им отговори: "Огънят изпитва златото и среброто, а човек с разума си отделя лъжата от истината. Кажете ми: от какво стана първото грехопадение? Не е ли от виждането на сладкия плод и от желанието за [добиване на] божественост?" "Така е", отговориха те. А философът продължи: "Ако някой, като е ял много мед или е пил студена вода, получи някаква болест и дойде лекар, та му каже: "Яж още много мед, и ще оздравееш", или на оногова, който е пил студена вода, каже: "Напий се със студена вода и стой гол на студа, и ще оздравееш", а след това друг лекар му каже не така, а му препоръча обратното лекуване – вместо мед да пие горчиво и да пости или вместо студено [препоръча] топло и горещо – кой от двамата лекува по-изкусно?" Всички отговориха: "Онзи, който препоръчва обратно лекуване; затова и похотните страсти на този живот трябва да се умъртвяват с горчивина, а гордостта – със смирение. Различните [болки] трябва да се лекуват с обратното [средство]. И у нас също казват: "Дърво, което отначало ражда трънки, отпосле дава сладък плод." Тогава философът им рече: "Добре отговорихте. Така и Христовият закон отначало показва суровостта на богоугодния живот, но сетне във вечните жилища принася стократен плод."

Един от тези съветници, който познаваше добре сарацинското злоучение, запита философа: "Кажи ми, гостенино, защо вие не зачитате Мохамеда? В своите книги той много е похвалил Христа, като казва, че от девица, Мойсеева сестра, се е родил велик пророк, който и мъртви е възкресявал, и с голяма сила е лекувал всякакви болести." Философът му отговори: "Нека да отсъди каганът: Кажи ми: ако Мохамед е пророк, как тогава да вярваме на Даниила? Защото той е казал, че до Христа ще престане всяко видение и пророчество. Как може тогава Мохамед да бъде пророк, щом се е явил след Христа? Ако него наречем пророк, трябва да отхвърлим Даниила." Мнозина от тях извикаха: "Каквото е казал Даниил, казал го е по божие вдъхновение. А за Мохамеда всички знаем, че е лъжец и пагубник за нашето спасение; всичките си великолепни заблуди е изрекъл за зло и за срамотия."

Тогава първият съветник между тях каза на сарацинските си приятели: "Този гостенин с божия помощ повали на земята цялата юдейска гордост, а вашата захвърли отвъд реката като скверна." А след това се обърна и към всички люде: "Както е дал Бог на християнския цар власт над всички народи и съвършена мъдрост, така им е дал и [истинската] вяра, без която никой не може да живее вечен живот. Слава на Бога во веки!" И всички рекоха: "Амин!"

А философът, просълзен, се обърна към всички: "Братя и отци, приятели и чеда! Ето, Бог даде пълно разбиране и достоен отговор на всичко. Ако има още някой, който да се противи, нека дойде да ни обори или да бъде оборен. Прочее, който е съгласен с това, нека се покръсти в името на света Троица. А който не иска – аз нямам вина за това; но той ще види в съдния ден, когато "Старият по дни" ще седне на престола да съди като Бог всички народи." Те [хазарските управници] отговориха: "Ние не сме врагове на себе си; но нареждаме [това да стане] постепенно: да се покръсти доброволно кой когато иска – от днес нататък. А който от вас се кланя на запад или се моли по еврейски обичай, или пък следва сарацинската вяра, той ще получи от нас смъртно наказание." И така се разотидоха радостни.

Тогава около двеста души от тях се покръстиха, като се отказаха от поганските мерзости и от беззаконните женитби. А каганът написа до царя такова писмо: "Ти, господарю, ни изпрати такъв мъж, който ни обясни със слово и с примери, че християнската вяра е свята. Като се убедихме, че тя е истинската вяра, ние наредихме всички да се покръстят доброволно, като се надяваме и ние да направим същото. Всички ние сме приятели на твоето царство и сме готови да ти служим, където поискаш."

Като изпращаше философа, каганът му даваше много дарове; но той не прие, а само каза: "Дай ми колкото имаш тук гръцки пленници; то ми е по-скъпо от всички дарове." Събраха до двеста души и му ги предадоха. И той радостен тръгна по своя път.

Като стигнаха до безводни и пустинни места, не можеха вече да понасят жаждата. Намериха вода в едно блато, но не можаха да пият от нея, понеже беше [горчива] като жлъчка. Когато всички се пръснаха да търсят вода, [Константин] рече на брата си Методий: "Не мога вече да търпя жаждата; гребни от тази вода. Онзи, който едно време превърна за израилтяните горчивата вода в сладка, той ще даде сега и на нас утеха." Като гребнаха, намериха я сладка като медовина и студена. Пиха и прославиха Бога, който прави такива добрини на своите раби.

В Херсон, като вечеряха с архиепископа, философът му рече: "Благослови ме, отче, както би ме благословил баща ми." Когато някои го запитаха насаме: "Защо направи това?", философът отговори: "Наистина, той утре ще се пресели от нас при Бога и ще ни напусне." Така и стана: думите му се сбъднаха.

Във фулското племе имаше един голям дъб, сраснал с череша, под който извършваха обреди. Наричаха го с името Александър и не позволяваха на жени да пристъпват нито към него, нито към обредите. Като чу за това, философът не се помая да отиде при тях и като застана сред тях, рече им: "Елините са отишли във вечна мъка, задето са се кланяли като на Бог на небето и на земята – такива велики и добри творения; а вие, които се кланяте на такава нищожна вещ като това дърво, което е предназначено за огъня, как ще се избавите от вечния огън?" Те отговориха: "Ние не сме почнали да вършим това отсега, а сме го приели от нашите бащи; от това дърво ние намираме [изпълнение на] всички наши молитви – особено за дъжд и за много други неща. И как ние ще направим това [т. е. да отсечем дървото], което никой нивга не е дръзвал да направи? Ако някой дръзне да направи това, ще го сполети смърт, а ние няма вече да видим дъжд докрай." Философът им отвърна: "Бог говори за вас в Писанието, а вие защо се отвръщате от него? Исайя възвестява от божие име, думайки: "Ето, аз идвам да събера всички племена и всички народи и те ще дойдат и ще видят славата ми. И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя сред народите – в Тарсис и във Фуд, и в Луд, и в Мосох, и в Товел, и в Елада, и в далечните острови, които не са слушали за моето име; и те ще възвестят сред народите моята слава, казва Господ вседържител." И още: "Ето, аз ще пратя рибари и много ловци и те ще ви изловят от хълмовете и от каменните скали." Тъй че, братя, познайте Бога, който ви е създал. Това е благовестието на новия божи завет, в който сте се кръстили."

И тъй, като ги убеди с благи думи, накара ги да отсекат дървото и да го изгорят. Старейшината им, като се поклони, отиде и целуна светото евангелие. Така направиха всички. И като взеха от философа бели свещи, пеейки, отидоха при дървото. [Философът] взе секирата и като удари тридесет и три пъти, заповяда на всички да секат, да го изкоренят и да го изгорят. И още същата нощ дойде от Бога дъжд и напои земята. Те с голяма радост възхвалиха Бога, а Бог се зарадва много на това.

А философът си отиде в Цариград и след като се яви при царя, остана да живее в безмълвие при църквата на светите апостоли, молейки се на Бога.

В църквата "Света София" имаше един потир със скъпоценни камъни, върху който имаше стихове, написани с еврейски и самаритански букви, които никой не можеше нито да прочете, нито да обясни. Философът взе, прочете ги и ги разясни. Първият стих гласеше тъй: "Чашо моя, чашо моя, пророкувай, докато звездата [изгрее]; бъди за питие на Господа първородния, който бди нощя." След това вторият стих: "Направена от друго дърво за вкусване на Господа; пий и се опивай с радост и възкликни "Алилуя". И след това третият стих: "Ето, князът [иде] и целият събор ще види неговата слава и сред тях цар Давид." А след това беше написано числото деветстотин и девет. Философът, като пресметна подробно, намери, че от дванадесетата година на Соломоновото царуване до Рождество Христово има деветстотин и девет години. Тъй че това е пророчество за Христа.